РЕШЕНИЕ № 26
гр. Сливен, 11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря ПЕНКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 149 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на делото е предявения от
„И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД иск за установяване на задължението на ответника „АГРО И
ИНВЕСТ“ ЕООД, за заплащане на сумата от 28 587.01 евро, представляваща част от
общо дължима сума по Запис на заповед от 17.07.2008 г., издаден в гр. София, за
общия размер на сумата по записа на заповед от 134 255.46 евро, ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2016г., което вземане е предмет на издадена в
полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 3/2016г. по описа на РС - Сливен, срещу която ответникът е възразил в
сроковете по чл. 414 от ГПК. Правната квалификация на предявените права е по чл.
422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ и чл. 79 ал.1 от ЗЗД, а на възраженията - по чл.
228 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 347 ал.2 от ТЗ за неизпълнение на задължението на
ищеца да предаде годна за ползване вещ и съответно по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
относно възражението за погасителна давност..
Обстоятелства, на които се
основават предявените права са следните:
Твърди се, че съгласно запис на
заповед от 17.07.2008 г., издаден в гр. София от „АГРО И ИНВЕСТ“ ЕООД същото
дружество се задължило неотменимо да заплати на ищцовото дружество „И ЕФ ДЖИ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, сега с фирмено наименование „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД или на негова
заповед сумата от 134 255.46 евро. Твърди се, че записът на заповед е бил
издаден като платим на предявяване и без протест. С нот. покана № 44, Т. І,
РЕГ. № 1724/2014г. на 28.05.2014 г. записът на заповед е бил предявен на
ответното дружество за плащане, въпреки което до момента сумата не е платена.
По повод на това, на основание чл. 417 от ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3/2016 г. по
описа на РС – Сливен, на 05.01.2016 г. за вземане в размера на посочената сума,
заедно със законната лихва, считано от 04.01.2016 г. до окончателното изплащане
и направените разноски в размер на 2 760.63 лв. Твърди се, че записът на
заповед отговаря на всички формални изисквания на чл. 535 от ТЗ, и е редовен от
външна страна. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело
№ 20168370400061 на ЧСИ П. Г., като ответникът е възразил в срока и по реда на
чл. 414 от ГПК. Във връзка с разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 по т.д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС на изследване в исковото производство подлежи и
каузалното правоотношение, доколкото възраженията на ответника са били основани
на това правоотношение и биха имали последици за погасяване на вземането по
записа на заповед, във връзка с което са представени и се позовава на
доказателства, касаещи каузалното правоотношение. Във връзка с това каузално
правоотношение в допълнителната искова молба ищецът твърди, че които са в общ
размер на 55 911.67 лв. Твърди, че е изправна страна по договора за финансов
лизинг, който е бил сключен за закупуването на нов зърнокомбайн марка „Акус“,
модел 530, с № на рама 001322, № на двигател 80258026, за който е била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2/16 на РС –
Сливен, да бъде върнат на ищеца от ответника по настоящото дело. Твърди се, че
по сключения договор за финансов лизинг ищецът, като лизингодател и изправна страна,
изпълнил стриктно всички свои задължения и е предал на ответното дружество
годна за ползване вещ, придобит от него, от посочен от лизингополучателя
продавач, а именно „Бултрекс“ ЕООД за цена от 214 000 лв., произведен 2008 г.
Твърди, че контактът е бил установен от лизингодателя предварително с това
дружество и между тях са били уговорени всички характеристики, начин на
доставка, цената на комбайна, като лизингополучателят се уверил, че вещта ще
удовлетвори нуждите му. Твърди, че във връзка с придобиването на тази машина за
лизингодателя в конкретния случай
възниква и задължение да финансира желанието на лизингополучателя, за
което е сключен и договора именно като финансов лизинг. По тази сделка
лизинговата компания не разполага с лизинговия актив. Действително в т. 4.4. от
Общите условия на договора за лизинг лизингополучателят е потвърдил, че сам е
избрал доставчика и е разгледал техническите спецификации, както и всички
останали характеристики на актива, като се уверил, че активът е годен за употреба,
а съгласно чл. 4.3. от Договора за лизинг, тъй като активът е МПС,
лизингодателят е длъжен да го регистрира, но с оглед специфичния характер на
МПС, а именно селскостопанска техника, регистрацията му следва да се извърши
съгласно Наредба № 15/10.11.2005 г., отм. с Наредба № 7/23.03.2010 г., отм. на
свой ред от Наредба № 2/03.02.16 г. Съгласно посочените наредби техниката е
следвало да се регистрира от ползвателя, т.е. в случая е следвало да бъде
извършена регистрация от ответника, след писмено получаване на съгласие от собственика. Във връзка с това е и
изготвянето на декларация за съответствие от доставчика, като доставчикът в
конкретния случай не е представил такава декларация на лизингополучателя.
Следователно именно лизингополучателят има задължението да се снабди с всички
придружаващи документи и дори да се приеме, че
лизингодателят, в случая ищеца е трябвало да регистрира техниката, той
не би могъл да стори това, поради неизпълнение задължението на лизингополучателя
да предостави необходимите документи. Следователно липсата на регистрация е по
вина на самия лизингополучател. Въпреки липсата на регистрация обаче, същият е
получил и използвал техниката по предназначение. Ако е считал, че не е било
изпълнено основното задължение на лизингодателя, същият е разполагал с правото
да развали договора, което право не е било упражнено. Съответно и дължи
уговорените лизингови вноски – уточнени по размер и падеж в допълнителната
искова молба. Действително за възникналите затруднения е било подготвено
споразумение към 26.05.2016 г., като се оспорва твърдението, че условията са
били неприемливи. Твърди, че липсват доказателства, от които да се направи
извод за наличие на задължение на лизингодателя да регистрира лизинговата вещ,
поради което и ответникът не може да упражнява право на задържане за
неизпълнение от страна на кредитора на произтичащо от същия договор насрещно
задължение в хипотезата на чл. 90 от ЗЗД. Относно възражението за размера на
лизинговите вноски, твърди, че съгласно чл. 2.7 от договора за лизинг, в
лизинговата вноска се включва и такса за обслужване. Твърди, че
лизингополучателят е просрочил всички вноски по лизинга, а не някакви други
неопределени плащания, поради което неустойката произхожда именно от дължимата
вноска по договора.
В сроковете по чл. 367, ал. 1 и
чл. 373, ал. 1 ГПК, ответното дружество е въвело възражения с правна
квалификация по чл. 228 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 347 ал.2 от ТЗ за неизпълнение на задължението на
ищеца да предаде годна за ползване вещ и съответно по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
относно възражението за погасителна давност. Обстоятелствата, на които ответникът „АГРО И
ИНВЕСТ“ ЕООД основава своите възражения са, че на 17.06.2014 г. след връчване
на нот.покана за заплащане на конкретно посочените и разбити по пера вземания,
ответникът, като лизингополучател, е отправил покана към ищеца като
лизингодател, да предостави регистрационния талон на лизинговия актив в
тридневен срок. Неизпълнението на това задължение от страна на лизингодателя се
приравнява на пълно неизпълнение на задължението от страна на лизингодателя.
Поради това е оспорено правото на лизингодателя да развали договора. От своя
страна лизингополучателят заявява категорично намерение за упражняване правото
на задържане до изпълнение на насрещното задължение на лизингодателя да предаде
регистрационния талон на лизинговия актив. Твърди, че по време на действие на
договора за лизинг, съгласно цитираните по-горе наредби, лизинговия актив е
следвало да бъде регистриран и да бъде издадено удостоверение за регистрация,
талон и регистрационни табели и това задължение е именно за собственика, който
в случая е „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД , като срокът за регистрация е 30 дневен от
придобиване на собствеността и е изтекъл този срок на 22.08.2008 г. Ищецът не е
изпълнил това свое задължение, като след размяна на нот.покани страните
осъществили контакт и се е стигнало до регистрация на лизинговия актив на
11.11.2014 г., но и след тази дата и до момента лизингодателят не е предоставил
свидетелство за регистрация и контролни табели. Ответното дружество е
продължило контактите, като на 26.05.2015 г., макар и при лоши условия, е
постигнато споразумение, като лизингополучателя е целял така да може да
използва актива в предстоящата жътвена кампания. Окончателният вариант обаче
бил предложен от лизингодателя на 27.10.2015 г. т.е. след жътвената кампания и
споразумението вече е било неприемливо. Акцентира се, че във връзка с договора
за лизинг и препращащата норма на чл. 347, ал.2 от ТЗ за лизингодателя
възникват всички задължения като наемодател, а именно да предостави имущество
или вещта в състояние и вид, годни за ползването им. Тъй като съгласно
цитираните наредби е допустимо ползването само на регистрирана техника, за
която са издадени съответните свидетелства и контролни талони, вещта не е могло
да бъде използвана, вкл. до 01.03.2016 г., т.е. за целия период на договора,
лизингодателят не е изпълнил единственото свое задължение по него. Евентуално в
случай, ако се прецени, че ответното дружество изрично в отговора на ИМ, с
оглед насрещното задължение на ищеца да предаде регистрационните свидетелства и
с това да осигури ползване на вещта, ответникът
предявява право на задържане относно дължимите по договора за лизинг
вноски. Евентуално, тъй като в случая не са конкретизирани различните вноски,
от които е образувана цената на предявения иск и тъй като се касае за
периодични вземания, е направено възражение за изтекла погасителна давност в
краткия 3-годишен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Претенцията за
неустойка, произтичаща от договора за лизинг се оспорва с оглед липсата на
виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответното дружество.
В отговора по доп. ИМ се посочва,
че купувач по договора за доставка от 21.07.2008 г. е именно ищецът, като той е
приел както актива, така и съпровождащите го документи, неотменна част от
договора за продажба на селскостопанска техника и тристранния протокол, но
ответното дружество не е имало представител при подписването му. В представения
протокол от 22.07.2008 г., подписан от страните по делото е описано, че се
предава актива, но относно документацията е посочено единствено техническа и
сервизна документация, т.е., след като на 21.07.08 г. лизингодателят като
купувач е получил актива с всички съпътстващи документи, на 22.07.2008 г. не е
предавал на лизингополучателя и е задържал при себе си всички документи,
необходими за регистрацията на превозното средство при РС на КТИ, като съгласно
чл. 3. Т.2 от договора, купувачът – лизингодателят, е следвало да извърши
регистрация по ЗЗГК за сметка на лизингополучателя.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се представлява. В писмена молба, предявените искове се поддържат с оглед
обстоятелствата и аргументите, посочени в исковата молба и в допълнителната
искова молба.
Ответното дружество , редовно
призовавано, се представлява в с.з. от представител по пълномощие – адв. Й..
Същия оспорва предявените искове с оглед въведените възражение, обосновани с
непредоставянето от страна на ищеца като лизингодател на документи, необходими
за регистрация на превозното средство по ЗЗГК, с което не е изпълнил основното
си задължение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:
По искане на ответника „АГРО И
ИНВЕСТ“ ЕООД към ищеца – „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, тогава с наименование „И ЕФ ДЖИ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, от 13.06.2008г, за доставяне от „Бултрекс“ ЕООД зърнокомбайн „Акрос“,
на цена 214 000лв без ДДС, между страните е бил сключен договор за лизинг №
005738-001/17.07.2008г, по силата на който, ищецът, в качеството му на
лизингодател, следвало да придобие и да предаде
на ответника, в качеството му на лизингополучател описания в чл.1 на договора
актив, представляващ : нов зърнокомбайн, модел Acros 530, с номер на рамата:
001322, номер на двигателя – 80258026. Доставната цена на лицинговата вещ е 109 416.46 евро без
ДДС, първоначалната вноска – 21 883.29
евро, остатъчната стойност е 5 470.82 евро,
броят на вноските – 60, а срокът на договора – 60 месеца. Договорът за
лизинг е вписан в Централния регистър на особените залози с вписване №
2008072501020, към което е приложен и опис № 959240 на заложеното имущество, с
подновено вписване на 28.06.2013г под № 2013062802858.
Съгласно това, с договор за продажба на селскостопанска техника от
21.07.2008г, сключен между „Бултрекс“ ЕООД - гр.Левски, и ищцовото дружество
придобило лизинговия актив - нов
зърнокомбайн, модел „Acros“ 530, с номер на рамата: 001322, номер на двигателя
– 80258026, за сумата 214 000лева без ДДС и 256 800 с включен ДДС. Така
придобития актив е бил отдаден по сключения на 17.07.2008г, договор за лизинг № 005738-001/17.07.2008г.
Доставната цена на лизинговата вещ е 109
416.46 евро без ДДС, като от своя страна
лизингополучателя е заплатил първоначалната вноска – 21 883.29 евро, остатъчна
стойност е 5 470.82 евро и брой вноските – 60, а срокът на договора – 60
месеца.
В чл. 2.7 от договора за лизинг,
страните са уговорили, че лизинговите вноски се състоят от главница и лихва,
които се заплащат ежемесечно на датите, посочени в погасителния план, като
главницата е посочена в погасителния план, а лихвата, включена в лизинговата
вноска, се изчислява върху остатъчната главница по погасителния план, при
годишна лихва в размер на БЛП, но не по-малко от 3% плюс надбавка, а лихвата
подлежала на ежемесечна промяна. Съгласно т.2.8 от договора за лизинг, БЛП е 5,15% годишно. В чл. 2.10
страните се съгласили лизингополучателяг да плаща на лизингодателят комисионна
за управление в размер на 2 188.33 евро без ДДС, платима в срок от 5 работни
дни от подписване на договора. Върху всяка фактура се дължи и 3 лв. такса
обслужване съгласно 2.7 от договора, както и междинна лихва в размер на 23.46 евро без ДДС. Съйгласно чл .2.13 от договора се дължи неустойка за забавено
плащане от 0,1% на ден върху просрочената сума, на базата на действителния брой
дни за забава, като погасителният план, както и общите условия по договори за
финансов лизинг с юридически лица, са неразделна част от договора за лизинг.
Съгласно чл. 4.3 от ОУ, в случай,
че активът е МПС, преди доставка Лизингодателят се задължава да регистрира
актива при съответните органи на името на лизингополучателя, като разходите са
за сметка на лизингополучателя.
Съгласно чл. 4.7 от АУ за
предаването на актива се подписва лизингодателят и лизингополучателят подписват
приемо-предавателен протокол с форма и съдържание, приемливи за лизингодателя,
който ще предостави на лизингополучателя пълномощно във връзка с ползването на
актива.
Съгласно чл. 4.9 от ОУ, ако в пет
дневен срок от получаване на уведомлението от лизингодателя или доставчика, че
активът е на разположение да бъде предаден, лизингополучателя установи, че
активът не отговаря на спецификациите в договора, лизингополучателят е длъжен в
същия срок да уведоми писмено лизингодателя и да отправи възражения към
доставчика. В противен случай се счита, че лизингополучателят е приел актива с всички последици, произтичащи
от подписването на приемо-предавателния протокол.
С приемо-предавателен протокол от
22.07.2008г, ответникът приел лизинговия обект, като в протокола е посочено, че
лизингополучателят потвърждава, че „активът е предаден в отлично състояние и е
годен за употреба, в съответствие с условията на договора за лизинг; лизингополучателят
приема да използва актива съгласно разпоредбите на договора за лизинг,
включително общите условия и според оригиналните инструкции на доставчика, като
лизингополучателят няма забележки по отношение на технически спецификации.
Безспорно е между страните, че за
обезпечаване на вземанията на ищеца като лизингодател, произтичащи от процесния
договор за лизинг, е постиганто съгласие и е издаден на 17.07.2008 г., в гр.
София запис на заповед от „АГРО И ИНВЕСТ“ ЕООД, с който същото дружество се задължило
неотменимо да заплати на ищцовото дружество „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, сега с
фирмено наименование „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД или на негова заповед сумата от 134
255.46 евро. Записът на заповед е бил издаден като платим на предявяване и без
протест.
С нот. покана № 44, т. І, рег. №
1724/2014г. на 28.05.2014 г. записът на заповед е бил предявен на ответното
дружество за плащане, въпреки което до момента сумата не е платена, като това
не се оспорва от ответника.
По повод на това, на основание
чл. 417 от ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3/2016 г. по описа на РС – Сливен, на
05.01.2016 г. за вземане в размера на посочената сума, заедно със законната
лихва, считано от 04.01.2016 г. до окончателното изплащане и направените
разноски в размер на 2 760.63 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 20168370400061 на ЧСИ П. Г., като ответникът е възразил в
срока и по реда на чл. 414 от ГПК.
За установяване размера на
задълженията по договора за лизинг, съдът назначи ССЕ, като от заключението на
в.л. Н.Д., се установява следното:
Общият размер на неплатените
задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е 55 916.70 лв., от които 41 597.67 лв. – съгласно
издадени 19 бр. фактури – посочени в част четвърта от заключението на вещото
лице, както и неустойка, изчислена върху размера на неплатените лизингови
вноски и др. съгласно ОУ и договора за лизинг. Задълженията са осчетоводени и
от ответното дружество. Задължението е формирано за осем лизингови вноски – от
54 до 61 вкл., изискуеми за периода от 20.01.2013г. – 20.08.2013г. Заключението
на вещото лице е изготвено изцяло върху извлеченията от счетоводните регистри както
на ищеца на ищеца, така и на ответника, при който е в по-висок размер –
45 176.57 лв. Във връзка с неизпълнените задължения съгласно чл. 9 от ОУ и
чл. 2.13 е начислена от ищеца и неустойка в размер на 14 314 лв.
С нотариална покана до ответника,
връчена на 03.06.2014г от Нотариус Николай Колев, с рег. № 514 и район на действие СлРС,
ответникът е бил уведомен от ищеца, че към 17.04.2014г му дължи по договора за
лизинг общата сума 27 003.47 евро, от която: 20 132.39евро- просрочена
главница; 196.64 евро- просрочена лихва; 457.70 евро- просрочени други
задължения; 6 216.75 евро- наустойка за просрочение. Всички суми са с включен
ДДС.
Отправено е
предупреждение, че тази сума следва да бъде платена в 3-дневен срок от получаване
на поканата, като в противен случай, на основание чл. 87 ал.1 ЗЗД и т.15.1. от
ОУ по договори за финансов лизинг, лизингодателят прекратява договора, считано
от деня, следващ срока за доброволно
изпълнение, а на основание чл. 233 от ТЗ вр. с чл. 55 ал.1 ЗЗД и т.12 от ОУ,
следва да върне лизинговия актив в срок от 3 дни , считано от датата на
прекратяване на договора.
На 17.06.2014г, Нотариус С.К.с рег. № 526 и район на действие
СРС, връчила на ищеца нотариална покана, с която ответникът го уведомил за неизпълнението му на
договора за лизинг от 17.07.2008г. В поканата е посочено, че искането на
лизингодателя за плащане на сумата 27 003.47 евро и връщане на лизинговия
актив, е неоснователно, поради неизпълнение на договора за лизинг - приравнено
на пълно неизпълнение, тъй като
лизинговия актив не е бил регистриран в РС на КТИ, а това било
задължение на собственика, който не оказал съдействие за регистрацията. Срокът за регисрация бил 30
дни от придобиване на собствеността, но активът
не бил регистриран по надлежния ред, въпреки
многократно отправените молби. Заявил също,че ищецът им предал актив, който не
може да бъде използван по предназначение, т.к. на територията на страната се
допускала само регистрирана техника. Ако
регистрацията не бъде направена, щял да претендира по съдебен ред прогласяване
нищожност на договора и възмездяване на вредите за времето, през което е бил
лишен от ползване на вещта.
Ответникът поканил ищеца в
3-дневен срок от получаването на нотариалната покана да представи
регистрационния талон на лизинговия актив, като в противен случай, ще упражни
право на задържане на вещта докато не
бъде възмезден за претърпените вреди и пропуснати ползи или докато договорът не
бъде прекратен, развален или обявен за нищожен.
Лизинговият актив е регистриран
на 11.11.2014г., което се потвърждава и от показанията на разпитания по
настоящото дело свидетел – Я.А.. От показанията на свидетеля се установява, че
е извършил проверка по време на работа на комбайна, установил е, че няма
регистрация и е предписал да се извърши такава. Следващата година установил
отново, че комбайнът се използва и твърди, че се принудил да го спре от работа.
Свидетелят посочва, че проверки на територията на област Бургас се извършват
постоянно, проверяват се 99 % от комбайните, но е възможно конкретно процесният
комбайн да не е видян. Спирането от работа се изразява в издаването на заповед,
но не се изисква съхранение на комбайна на място, за да може по всяко време да
се извърши контрол дали се ползва или не. Заинтересувал се е през 2009 г., но
не може да посочи място, където за е съхраняван комбайна и не може да отговори,
дали след 2009 г. комбайнът е работил на територията на общината, за която свидетелят
отговаря.
С решение по т.д. № 150/2016г. по
описа на ОС – Сливен, потвърдено с решение по в.т.д. № 37/2017г. на БАС, срещу
което с определение от 15.05.2018г. по к.т.д. № 1965/2017г. на ВКС на РБ, ТК,
ІІ отд. не е допуснато касационно обжалване, е прието, че ответникът по
настоящото дело дължи връщане на линзиговия актив, в следствие виновното
неизпълнение на договора от страна на лизингополучателя. Прието е, че типичната
престация по договора за лизинг - ползването на лизинговата вещ е изпълнено и е
произвело действие развалянето на договора от страна на лизингодателя.
Въз основа на така установената от
настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, като възраженията
Записът на заповед е редовен от външна
страна и валиден съобразно изискванията на чл. 535
и чл. 536 от ТЗ, като по този въпрос няма спор между страните.
Спорът между страните е свързан с
каузалното отношение договор за лизинг № 005738-001/17.07.2008г, по силата на
който, ищецът, в качеството му на лизингодател, отдал на ответника, в
качеството му на лизингополучател описания в чл.1 на договора актив,
представляващ : нов зърнокомбайн, модел Acros 530, с номер на рамата: 001322,
номер на двигателя – 80258026. Доставната цена на лицинговата вещ е 109 416.46 евро без ДДС, срещу задължение на ответника да заплати
лизингови вноски: първоначалната вноска – 21 883.29 евро, остатъчната стойност
е 5 470.82 евро, брой на вноските – 60,
а срокът на договора – 60 месеца.
Съгласно т. 17 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева при предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, каузалното правоотношение подлежи
на изследване, като съдът разпределя доказателствената тежест съобразно с
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, възлагайки на всяка от страните доказването на
фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. за
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Възраженията на ответника с правната
квалификация по чл. 228 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 347 ал.2 от ТЗ за неизпълнение на
задължението на ищеца да предаде годна за ползване вещ и по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД относно възражението за погасителна давност, въз основа на установените
обстоятелства съгласно разпределената от съда доказателствена тежест са
неоснователни.
Страните за сключили договор за
финансов лизинг, във връзка с който за лизингодателя съгласно чл.343 ал.2 ТЗ, възниква
задължението да придобие вещ от трето
лице при условията, определени от лизингополучателя и да му я предостави за
ползване срещу съотвено възнаграждение. Основното задължение на
лизингополучателя е да заплаща месечно възнаграждение за ползването на вещта.
Ответникът не оспорва наличието
на неплатени лизингови вноски, като от заключението на вещото лице по
настоящото дело се установи, че общият размер на неплатените задължения към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
55 916.70 лв., от които 41 597.67 лв. – съгласно издадени 19 бр.
фактури – посочени в част четвърта от заключението на вещото лице, както и
неустойка, изчислена върху размера на неплатените лизингови вноски и др.
съгласно ОУ и договора за лизинг. Тази сума съответства на сумата от 28 587.01
евро, представляваща част от общо дължима сума по Запис на заповед от
17.07.2008 г., в 134 255.46 евро, ведно със законната лихва, считано от
04.01.2016г., което вземане е предмет на издадена в полза на ищеца заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3/2016г. по описа
на РС - Сливен, срещу която ответникът е възразил в сроковете по чл. 414 от ГПК.
Основното възражение, че лизинговия
актив не е бил годен за употреба, тъй като не е били регистриран по
надлежния ред и срок съгласно изискванията на Наредба № 15/10.11.20105г за реда
и условията на регистрация за земеделска и горска техника (отм. с ДВ
бр.27/09.04.2010г), е неоснователно.
Съгласно цитираната наредба,
действала към датата на сключване на договора за лизинг, комбайнът е земеделска
техника, която се регистрира от регионалните служби на контролно-техническата
инспекция /РС на КТИ/. Съгласно чл.2 ал.3 от същата Наредба /отм/,
собствениците регистрират техниката в РС на КТИ по настоящ адрес за физически
лица и по адреса на съдебната регистрация- за юридическите лица и едноличните
търговци, в 30- дневен срок от придобиване на собствеността. Съгласно чл.2 ал.6
от Наредбата/отм/, първоначална регистрация се извършва въз основа на подадено
заявление от собственика или упълномощен негов представител до ръководителя на
РС на КТИ. Разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Наредбата (отм.) предвижда, че в употреба
се допуска само регистрирана техника.
За ищеца като лизингодател, е възникнало така предвиденото задължение в
чл. 4.3 от ОУ, съгласно който лизингодателят се задължава да регистрира актива
пред съответните органи за контрол за движението по пътищата, на името на лизингодателя
за сметка на лизингополучателя, като при предаване на актива, лизингодателят ще
предостави на лизингополучателя пълномощно за управление на актива.
На 22.07.2008г страните по
договора са подписали приемо-предавателен протокол, в който ответникът като
лизингополучател е удостоверил, че лизинговата вещ е годна за употреба е приел
същата за ползване вещта без възражения. Такива не са направени вкл. в
предвидения в чл. 4.9 от ОУ петдневен срок, като съгласно същата разпоредба,
възражението следва да е писмено. Такова възражение ответникът е направил едва
през 2014г. и след отправеното предизвестие, с което и съгласно влязлото в сила
решение по т.д. № 150/2016г. по описа на ОС – Сливен за ответникът е възникнало
задължението да върне отдадения на лизинг актив, поради упражнено от ищеца
право на разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Въз основа на горното следва, че
ищецът е изпълнил основното си, произтичащо от договора за лизинг и
разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ, задължение да предаде лизинговия актив,
което следва от подписания приемо-предавателен протокол от 22.07.2008г., с
което за ответника като лизингополучател е възникнало задължението да заплати
лизинговите вноски. Установеното от показанията на разпитания св. Я.А., а
именно ползването на актива от ответника през 2008г. и 2009г. без надлежна
регистрация не оборва този извод. В случай, че липсата на регистрация на
комбайна е препятствала реалното ползване на актива, същият е следвало да отправи,
при това в писмена форма възражение, което той е сторил едва през 2014г.
Претенцията на ищеца по каузалното отношение е за 8 лизингови вноски, изискуеми
за периода 20.01.2013г. – 20.08.2013г., за който период по делото не се
установи ответникът да е направил възражение в предвидената от чл. 4.9 от ОУ
писмена форма, за невъзможност да ползва актива, поради неизпълнение на
задължението на лизингодателя по чл. 4.3 от ОУ.
Предвид горното, неизпълнението
на задължението на ищеца да регистрира в законния срок лизинговата вещ пред РС
на КТИ, не обосновава извод и не подкрепя тезата на ответника, че се приравнява
на пълно неизпълнение, поради невъзможност за ползване на вещта. Следователно
същото е ирелевантно, доколкото
ответникът не е прекратил договора чрез развалянето му поради виновното
неизпълнение на договорно задължение от
страна на ищеца, а именно: да му предаде годен за ползване актив.
С оглед забавата на ответника да
плати лизинговите вноски, за него е възникнало и задължението за заплащане на неустойка
по чл.2.13 от договора, в размер на 0,1 % на ден върху просрочената сума, на
базата на действителния брой дни забава.
Неоснователно е възражението на
ответника и относно въведеното правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна – тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, относно периодични
плащания и лихви. Първата неплатена вноска по каузалното правоотношение е с
падеж – 20.01.2013г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3/2016г. на РС – Сливен е подадено на 04.01.2016г., с което на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК давностният срок относно
задължението, произтичащо от каузалното правоотношение е прекъснат.
Възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно и по отношение на абстрактното менителнично
правоотношение. За разлика от
менителницата, за която се отнася разпоредбата на чл. 487, ал. 1 от ТЗ –
издателят по която не е платец по документа, не води до погасяване на правата
на бенефициера по записа на заповед, при който издателя е и платец по
менителничния документ. Следователнов в хипотезата на чл. 514, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредиторът по записа на заповед
губи правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и
техните авалисти, но не и спярмо издателя на записа на заповед и неговия
авалист. В посочения смисъл е
задължителното разрешение дадено в Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик съдията Кръстьо Яначков.
Предвид основателността на
предявения иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно основателността на предявените искове съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло претенцията на ищеца съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за заплащането им
2 236.45 лв. държавна такса, 2 648.81 лв. адвокатско възнаграждение в
исковото производство, 1 642.40 –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 157.50 лв. – разноски за
вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АРГО И ИНВЕСТ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано в исковото производство от пълномощника – адв. Й. Й., с адрес: ***,
офис № 12 съществуването на вземане в полза на „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано в
исковото производство от адв. Д. М., с адрес: ******** за сумата 28 587.01 евро
(двадесет и осем хиляди, петстотин осемдесет и седем евро и 01 евроцента),
представляваща част от общо дължима сума по Запис на заповед от 17.07.2008 г.,
издаден в гр. София, за общия размер на сумата по записа на заповед от 134
255.46 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2016г., което вземане
е предмет на издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3/2016г. по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА на
„АРГО И ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано в исковото производство от пълномощника – адв. Й. Й., с адрес: ***,
офис № 12 да заплати на „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********, представлявано в исковото производство от адв.
Д. М., с адрес: ******** деловодни разноски: 2 236.45 лв. (две хиляди двеста, тридесет и шест
лева и 45 ст.) държавна такса, 2 648.81 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет
и осем лева и 81 ст.) адвокатско възнаграждение в исковото производство, 1 642.40 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и
два лева и 40 ст.) – адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
157.50 лв. (сто петдесет и седем лева и 50 ст.) – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: