№ 61
гр. , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Яница С. Събева Ченалова
Секретар:Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20202200600432 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Петър Начков от АК гр.Сливен, защитник
на подсъдимата П. П. Б. , срещу присъда № 92/22.07.2020г. постановена по нчхд №
1837/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимата П. П. Б. е призната за виновна в това, че през
периода 18.10.2019г. – 10.12.2019г. в гр.Сливен, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти като родител не е изпълнила съдебно решение №
890/29.07.2029г., постановено по гр.дело № 2748/2019г. по описа на СлРС относно
личните контакти на бащата И. Г. И. с детето П.И. – престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26
ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подсъдимата П. П. Б. е осъдена да заплати на частния тъжител И. Г. И.
направените от последния разноски в размер на 412 лв.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен – материално и
процесуално незаконосъобразен, доказателствено неподкрепен и необоснован, а
наложеното наказание – явно несправедливо, при това не само поради факта, че
подсъдимата не е извършила деянието. Настоява се за отмяна на присъдата и за
1
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й обвинение.
От частния тъжител чрез неговия повереник е депозиран отговор /по същество
възражение/ на въззивната жалба, в който се изразява категорично несъгласие с
оплакванията против присъдата на СлРС. Заявява се, че същата е правилна и
законосъобразна, както и съобразена със закона. По отношение на доказателствата се
сочи, че същите са правилно преценени и въз основа е направен законосъобразния извод,
че подсъдимата а е извършила престъплението, за което обвинена. Наложеното наказание
се определя като справедливо. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение, а
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба от защитника на
подсъдимата, в което се поддържат оплакванията против атакуваната присъда и се
навеждат конкретни възражения и аргументи. Обосновава се теза за допуснати
съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и в частност
за наличие на пороци в мотивите към присъдата свързани с непосочване на конкретните
доказателства въз основа на които са приети определени фактически положения или с
липсата на такива доказателства, както и с липсата на отговор на наведените съществени
съображения в подкрепа на твърденията за несъставомерност на извършеното от
подсъдимата от обективна страна. Излагат се и доводи за несъставомерност на деянието
от субективна страна. Настоява се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото
й обвинение.
В съдебно заседание пред окръжния съд подсъдимата П.Б., редовно призована, не
се явява лично. За нея се явява упълномощения й защитник, който заявява, че поддържа
жалбата си и допълнението към нея на посочените в тях основания и настоява за
уважаването им. Настоява за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и
незаконосъобразна. Претендира направените пред двете инстанции разноски.
Частният тъжител И.И., редовно призован, не се явява. Не се явява и неговия
повереник, също редовно призован. От повереника е постъпила писмена молба да бъде
даден ход на делото и присъдата на СлРС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Настоява се и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери жалбата на защитника на подсъдимия за основателна по отношение на искането за
отмяна на присъдата.
2
Районният съд, при разглеждане на делото и при постановяване и обосноваване
на присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност правата
на защита на подсъдимия да разбере въз основа на какви доказателства са направени
изводите за неговата виновност, както и да получи отговор в мотивите към присъдата на
всички наведени доводи и аргументи представени преди съда в подкрепа на отстояваната
пред първата инстанция теза за невиновност на подсъдимия. По същество тези нарушения
се свеждат до следното:
В мотивите към съдебния си акт, първоинстанционният съд е изложил, които е
приел за установени, като също така общо е посочил доказателствата, въз основа на които е
приел за установени тези факти, на кои от тях дава вяра и по какви съображения.
За част от тези факти, обаче, съдът не е посочил въз основа на кои конкретно
доказателствени материали е приел, че същите са се случили, а в действителност на
практика за тях няма доказателства, които да се събрани, проверени и преценени по реда
предвиден в НПК.
В този смисъл са основателни възраженията в допълнението към въззивната жалба
отнасящи се до част от фактическите положение в мотивите към присъдата и в частност тези
свързани с обстоятелствата при и по повод на които на тъжителя е било издадено
удостоверение за преместване на детето му от училището, където то е учило. Не само, че не
са посочени конкретните доказателства, въз основа на които съдът е направил тези
фактически констатации, но в действителност такива доказателства относно тези факти по
делото липсват. При това положение, очевидно районният съд се е позовал на твърденията в
тази насока изложени в обстоятелствената част на частната тъжба. Последната, обаче,
категорично няма характер нито на доказателство, нито на доказателствено средство и от
нея не могат да се правят доказателствени изводи. Като е сторил това в настоящия случай
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничавайки
правото на защита на подсъдимия – не е посочил въз основа на кои конкрентни
доказателства е приел за установени тази конкретни факти и е приел за установени тези
конкретни факти въз основа на твърденията в частната тъжба, която няма качеството на
доказателствен материал.
При това положение е несъмнено, че доказателствените материали по делото не са
били обсъдени и преценени по начина, по който това се изисква от НПК /арг. от
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК/ и това е довело до непълноти и пропуски в мотивите
към присъдата, а ВКС е имал не един път повод да посочи, че в тези случаи на практика е
налице липса на мотиви.
Същевременно от мотивите към присъдата е видно и това, че като не се е
произнесъл по отношение на съществените доводи на защитника на подсъдимия касаещи
съставомерността на извършеното деяние. В защитната си реч защитникът е навел доводи,
че извършеното от подсъдимата не съставлява престъпление по чл.182 ал.2 от НК,
доколкото не е имало /или поне липсват доказателства за това/ преди това предупреждение
3
от надлежен орган на властта за изпълнение на решението или за отстраняване на пречките
за неговото изпълнение – по аргумент на чл.182 ал.3 от НК. Следователно се обосновава
тезата, че за да съставомерно деянието по чл.182 ал.2 от НК е необходимо предварително да
има предупреждение от надлежен орган. Районният съд въобще не е коментирал тези
възражения, а в мотивите си се е концентрирал преди всичко върху съставомерността на
деянието от субективна страна. Като не е получен отговор на съществените му възражения,
особено тези които касаят съставомерността на деянието, правото на защита на подсъдимия
и неговия защитник е било сериозно ограничено т.е. допуснато е съществено процесуално
нарушение
По повод на тези свои констатации, въззивната инстанция стигна до извода, че
районният съд при постановяване и обосноваване на присъдата си е допуснат съществени
процесуални нарушения, които са неотстраними в тази фаза на наказателното производство.
Това е така, тъй като непълнотите и пропуските в мотивите към присъдата на
практика не позволяват в хода на въззивното производство да се разбере какво действително
първата инстанция е приела за установено и въз основа на какви доказателства, респ. каква е
преценката на тези доказателства /или поне на част от тях, които несъмнено имат
съществено значение за изясняването на релевантните факти по делото/.
Пред окръжния съд защитата на подсъдимия навежда доводи и аргументи срещу
присъдата касаещи преди всичко извършената от първоинстанционния съд преценка на
доказателствата по делото /като обосновава по този начин тезата си за невиновност/, както и
за липса на обосноваване от страна на първоинстанционния съд на всички елементи от
състава на престъпленията, респ. липса на отговор на наведените пред първата инстанция
съществени възражения относно тези съставомерни елементи.
В тази връзка следва извод, че е налице е такава непълнота при обосноваването на
съдебния акт, която не може да бъде отстранена в хода на настоящото въззивно
производство, нито може да бъде извършена проверка на извършената преценка на
доказателствата в предходната инстанция.
Това налага необходимостта присъдата на СлРС да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
При това положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото
на атакувания съдебен акт, респ. по останалите оплаквания съдържащи се в жалбата, с която
е бил сезиран и по повод на която е извършена и настоящата въззивна проверка.
Доколкото настоящата инстанция не се произнася по съществото на обжалваната
присъда, не следва да се произнася и по претенциите на страните за направени разноски
както пред районния, така и пред окръжния съд.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.1, чл.335 ал.2 във връзка с чл.348
ал.3 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
Отменя присъда № 92/22.07.2020г. постановена по НЧХД № 1837/2019г. по описа на
Районен съд гр.Сливен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5