Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
Гр. Сливен, 30.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд,
наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и осми октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Пенка Спасова и прокурора Милена Радева, като се запозна с
докладваното от съдия Яница Ченалова ВНЧХД № 408 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба
на подс. М.Д.С., действащ лично и със съгласието на майка си Т.М.К. и подс. Е.Н.Г.,
действащ лично и със съгласието на баща си Н.П.Г. срещу присъда №
71 от 22.05.2019 г., постановена по НЧХД № 1198/2017 г. по описа на РС –
Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимите М.Д.С.
и Е.П.Г. са признати за виновни в това, че на 12.05.2017 г. в гр. Сливен, в
близост до Професионална гимназия по механотехника гр. Сливен, макар и
непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководят постъпките си, причинили на Д.Г. *** лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК
– престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК двамата подсъдими са освободени от наказателна
отговорност и на всеки от тях е наложено административно наказание “Обществено
порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място в
Община Сливен за срок от 30 дни и чрез прочитане присъдата пред учениците в
Професионална гимназия по механотехника гр. Сливен, както и пред учениците в
ПГЕЕ “Мария Кюри” гр. Сливен.
Със същия съдебен акт двамата подсъдими М.Д.С.
и Е.Н.Г. са осъдени да заплатят на частния тъжител Д.Г.Г. направените по делото
разноски в размер на 400 лв. за повереник.
Във въззивната жалба е изразено несъгласие
със съдебния акт, като се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, незадълбоченост при събиране и оценка на доказателствата, незаконен
състав на първоинстанционния съд, постановил атакуваната присъда. Излагат се
доводи за непълно съдържание на тъжбата, по която е образувано делото, чрез
липсата на приблизителен час и място на извършване на деянието, непосочване на
ударите, нанесени от всеки от подсъдимите, както и начините на тяхното
нанасяне. Навежда се оплакване за неинформираност на подсъдимите от страна на
съда относно правото им на задължителна адвокатска защита, както и невръчване
на разпореждане по чл.254 ал.2 от НПК /отм./, с което е даден ход на тъжбата.
Оспорва се законността на съдебния състав разгледал делото, доколкото липсвали
критерии, по които е направен избора на съдебните заседатели, с оглед
разпоредбата на чл.390 ал.2 от НПК. Заключено е тенденциозно отношение и
предубеденост на председателя на съдебния състав при постановяването на
осъдителна присъда, при водене на съдебното следствие, както и при анализа на
доказателствата в мотивите към присъдата. Иска се последната да бъде отменена
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Пред настоящата инстанция частният тъжител, негов
родител и упълномощен повереник се явяват. Подсъдимите лица, техни родители и
упълномощения им защитник се явяват.
С оглед оплакването във въззивната жалба за незаконен
състав с оглед квалификацията на съдебните заседатели, участвали при
разглеждане на първоинстанционното производство, е изискана и приобщена справка
от РС – Сливен.
В ход по същество прокурорът,
участващ в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл. 392 ал.3 от НПК,
взема становище за основателност на въззивната жалба. Настоява присъдата да
бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд. Изразява позиция за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – разглеждане на делото в нарушение на разпоредбата на
чл.390 ал.2 от НПК от незаконен съдебен състав, в който съдебните заседатели не
са били учители или възпитатели.
Повереникът на частния тъжител,
самият частен тъжител и неговия родител също намират жалбата за основателна и
правят искане делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция.
Защитникът на подсъдимите лица
поддържа изцяло въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Становището се
споделя и от подсъдимите лица в личната им
защита и от техните родители. Подсъдимите в последната си дума молят присъдата
на СлРС да бъде отменена.
Въззивната инстанция,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като взе предвид
становищата на страните в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:
Съобразно правомощията,
дадени й от закона по силата на цитираните законови
разпоредби, въззивната инстанция провери изцяло
атакуваната присъда и стигна до извод,
че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения от
категорията на съществените, които опорочават проверявания съдебен
акт и налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Настоящият въззивен
състав констатира, че изготвените към присъдата мотиви не отговарят на
изискванията, заложени в чл. 305, ал.3 от НПК. По аргумент от посочената
разпоредба в мотивите се посочват установените обстоятелства, анализ на
събраните по делото доказателства и правните изводи, обосноваващи взетото от
съда решение.
В конкретния случай в
мотивите към присъдата районният съд е изложил фактическа обстановка, която е
приел за установена въз основа на част от доказателствените материали,
приобщени в хода на съдебното следствие. Мотивите към постановената присъда не
дават възможност да се проследи на какъв анализ са били подложени събраните
доказателства. Същите са лаконични и без всякаква конкретика. Съдът се е
позовал на определени доказателствени източници, включително на
съдебномедицинска експертиза, каквато не се установи да е назначавана по
делото. Не са коментирани писмените доказателствени материали.
Мотивите към присъдата
страдат и от липса на надлежни правни изводи. От обективна страна съдът се е
ограничил бланкетно да посочи, че деянието е извършено от подсъдимите, от
субективна страна – с пряк умисъл. Липсва каквато и да е конкретика извън
декларативни съждения на съда. Няма съображения защо съдът е приел, че
подсъдимите, макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, защо е прието, че се касае
до престъпление, извършено в съучастие.
Подобно
мотивиране на съдебния акт е приравнено на липса на мотиви. Съдът е бил длъжен
да посочи аргументите си за достигнатите изводи за обективна и субективна
съставомерност на деяние по посочената правна квалификация.
Липсата на
каквато и да е конкретика препятства възможността да се разбере от какви
съображения се е водил съда, за да постанови атакуваната присъда. Изложените в
конкретния случай от съда мотиви са твърде общи, не съдържат отговори по
основни въпроси, на които съдът дължи отговор със съдебния акт. Мотивите не
представляват дължимото според процесуалния закон аргументиране на присъдата. Същите
трябва да съдържат логични, ясни и безпротиворечиви съображения,
основани на доказателствата по делото, с оглед на които съдът е формирал
вътрешното си убеждение.
Обсъдените недостатъци в
съдебния акт на СлРС, поради непълните и неясни мотиви на съда, обуславят
извод, че присъдата е изготвена при несъответствие с разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като осезаемо са засегнати правата на страните да разберат как е формирано
вътрешното убеждение на съда при решаване на спора.
Факт е и констатираното
в хода на съдебното следствие пред въззивния съд обстоятелство за липса на
квалификация като учител или възпитател на двамата съдебни заседатели,
участвали при разглеждането на първоинстанционното производство. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 от НПК, в делата срещу непълнолетни
съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. Това изискване на
процесуалния закон в конкретния случай не е било спазено.
Констатираните
недостатъци в съдебния акт на СлРС водят до невъзможност настоящата инстанция
да извърши проверка на работата на съда по същество. Процесуалните нарушения,
допуснати от първата инстанция, изразяващи се в липсата на надлежни мотиви към
присъдата, са съществени, довели са до накърняване на процесуалните права на
страните и представляват основание за отмяна на съдебния акт
от въззивната инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, съгласно чл.335 ал.2
във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК.
Ръководен от
гореизложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл. 335, ал.2
вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2 пр.1 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 71/22.05.2019
г. по НЧХД № 1198/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд –
Сливен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: