РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 17.06.2021 г. в състав:
Председател:
Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Ковачев в.гр. дело N. 10994/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на „У.Е.У.“Црт. срещу Решение
№ 562990 от 17.12.2018 г., постановено по гр.
д. № 40220 по описа за 2018 г. на СРС, 141 състав, с което е
уважен предявеният от Н.Т.Т. срещу „У.Е.У.“Лтд (понастоящем „У.Е.У.“Црт) иск с
правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, като е признато за установено, че
жалбоподателя дължи на ищеца сумата 250
евро, представляваща обезщетение по Регламент 261/2004 г. на ЕО за забавяне с повече
от 3 часа на полет W64447 от София до Варна на 17.12.2017 г., ведно със законна
лихва от 13.02.2018 г. /дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11728/2018 г. на СРС, 141
състав.
В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърди се, че при
постановяването му съдът не съобразил, че от страна на ответника в
производството било проведено доказване за наличието на извънредно обстоятелство
по см. на Регламента, което не е могло да бъде преодоляно, въпреки че
превозвачът взел всички необходими мерки. Поддържа се, че обстоятелството имало
такъв характер, че попадало извън ефективния контрол на авиокомпанията
/проведена на 17.12.2017 г. стачка на летище в Тел Авив/. Обръща внимание, че
ответникът е предприел действия по реорганизация на полетите, както и предвидил
времеви запас. В Тази връзка сочи, че е извършил и замяна на
въздухоплавателното средство, като първоначално било предвидено средство с идентификационен номер HA-LXP да извърши полетите от София до Тел Авив
и обратно (които били пряко засегнати от стачката в Израел), но за да избегне закъснения
реорганизирал и преназначил средство HA-LWV да изпълни тези полети, защото този
самолет имал възможност да поеме по-късното изпълнение на полетите след
прключване на стачката. Счита, че така е положил всички усили необхдими и
възможно за избягване на закъснението, а освен това счита, че регламента
изисква усилия з избягане на извънредни обстоятелства, а не на самото
закъснение.
Позовава се и на Наредба 4018/16.09.2005г.
за работното време на полетния персонал. Позовава се на съобр. 14 и 15 от Регламента,
както и на решение по дело С-22/11 от 04.10.2012 г. на СЕС. Излага съображения,
че в мотивите си СРС превратно е интерпретирал тълкуването, дадено с решение на
СЕС по дело С-315/15. Позовава се и на решение на СЕС по дело С-294/10 г.
Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за две
съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Заявява становище, че състоялата се на летището в Тел Авив
стачка представлява извънредно обстоятелство, но само по отношение на полетите
от и до тази дестинация, какъвто процесният полет не е. Обръща внимание, че за
стачните действия ответникът е бил известен три дни преди провеждането им, с
оглед което нямат неочакван характер. В тази връзка отбелязва, че решение по
дело С-294/10 на СЕС касае непредвидени, извънредни обстоятелства, с оглед
което е неотносимо в конкретния случай. Поддържа, че допуснатото закъснение на
полета София – Варна се дължи единствено на автономните решения на превозвача,
които се оказали неправилни, още повече от страна на ответника не били
представени никакви доказателства за капацитета на предприятието. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивното производство ответникът
съобщава за настъпила промяна в правноорганизационната форма на дружеството.
Софийски градски съд, II-А въззивен състав, при проверка по чл. 269 ГПК
намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност
СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивнитематериални норми.
След като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното решението
на СРС за правилно, обосновано и съответства на приложимия материален закон,
като съображенията за това са следните:.
Предявен е за разглеждане по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“
от Регламент /ЕО/261/2004г. /Регламента/ за сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет.
С оглед правната квалификация на
предявения иск правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест
между страните по спора, като в тази връзка не са наведени оплаквания във
въззивната жалба.
С
доклада по делото са отделени като ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства – че ищецът е имал закупен за полет W64447, опериран от ответника от София
/България/ до Варна /България/ на 17.12.2017 г., като полетът е осъществен с
начален час на излитане 19,00 ч. местно време.
Ето защо, по предявения иск в тежест на
ответника е докаже, че закъснението е причинено от събитие, представляващо
извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били
взети всички необходими мерки, и че същото се намира извън ефективния му
контрол.
С оглед доводите на въззивника, съдържащи
се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът приема, че в хода на
съдебното дирене пред първата инстанция е установено, че страните са обвързани
от облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз за процесния
полет, осъществен с повече от три часа закъснение, както и че ищецът е изправна
страна по сключения договор.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента,
опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7,
ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента
могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не
са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения
от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23,
от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17
септември 2015 г., van der Lans, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36). Тъй като
не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който
иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез
мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства
отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния
въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C
294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл
той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с
цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C
402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25). Съгласно Конвенцията от Монреал,
задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или
отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.
В настоящия случай правилно районният съд
е приел, че не е налице извънредно обстоятелство по отношение на процесния
полет от София до Варна. Стачката, на която се позовава ответникът, е проведена
на летището в Тел Авив, Израел. Безспорно е, че същата представлява извънредно
обстоятелство по смисъла на Регламента и Конвенцията от Монреал, но само по
отношение на полетите от и до Тел Авив. Процесният полет, по който се
претендира заплащането на обезщетението, е вътрешен, между две точки на
територията на Република България.
Действително с решения на Съда на ЕС е
прието, че е възможно да се освободи превозвача от отговорност, когато
извънредното обстоятелство засяга предходен полет и този предходен полет е
изпълнен със същото въздухоплавателно средство (Решение по дело C-74/19). Съгласно решението по това дело
обаче е трайно виждането на Съда, че превозвача следва да докаже, че е взел
всички възможни мерки за да избегне последиците от дадено извънредно обстоятелство,
каквото безспорно е стачка на летищен персонал (доколкото този персонал не е на
подчинение на оператора и той не може да го контролира), а също трябва да се
прецени начина на ползване на съответното въздухоплавателно средство.
В случая обаче според жалбата усилия са
положени за изпълнение на полетите предвидени с превозно средство номер HA-LXP от София до Тел Авив и обратно. Този
самолет обаче не е бил предвиден първоначално да извърши процесния полет от
София до Варна. Предвиденото първоначално средство за този полет е именно с
номер HA-LWV, както сам е
посочил въззивника и пред СРС и в жалбата си. На практика навременното излитане
на полета София Варна е жертвано за да се осигури полет до Тел Авив и обратно.
Това не е полагане на усилия изискуемо от регламента за предотвратяване на
закъснение, а точно обратното. Превозвача е дал предимство на едни свои полети
пред друг по своя преценка, като при това е знаел предварително, че ще има
стачка на летището и че летището е затворено за всички полети, което следва от
писмото от РВД от което се установява, че полет 4427 от София до Тел Авив е бил
обект на регулация от мрежовия оператор заради затваряне на летище Бен Гурион,
като това е било предварително известно на ответника, което се установява от
писмото на РВД с посочване че предупреждение за затваряне е дошло още на
14.12.2017г и има и второ и трето. Тоест сам се е поставил в ситуацията да има
едно и също средство, чиито полети да са закъснели, като е поставил самолет HA-LWV да изпълнява полетите до Израел и обратно
вместо първоначалния предвиден самолет.
Липсват и доказателства (при тежест на
превозвача) за твърдението му, че първоначалния самолет е имал предвидени
последващи полети и че не имало възможност за друг самолет, който да изпълни
навреме полета.
При неизпълнение на тежест на доказване
съдът следва да приеме, че твърденията на страната не са доказани, съответно да
уважи претенцията.
Следва да се отбележи, че в жалбата се
говори за един номер на първоначално предвиден самолет, но пред СРС е посочен
друг такъв. В жалбата се посочва че има промяна на самолет с номер HA-LXP с друг а именно HA-LWV, а в ОСЗ пред СРС е посочено, че
първоначалният е бил HA-LWP. Това е и съдържанието на документа на л. 102 от делото,
което означава, че твърденията в жалбата кой е заменения самолет са неверни. Това
разминаване буди съмнение че е имало и други самолети на разположение.
Верен
е и извода на СРС, че въз основа на събраните писмени доказателства и от
направеното признание от ответника, че последният е разполагал с информация за
очаквани стачни действия на летището в Тел Авив три дни по-рано, като в
съобщението от ДП "Ръководство на въздушното движение" е посочено, че
за периода 14.12.2017 г. - 17.12.2017 г.
са излъчени три съобщения за стачка на летището Бен Гурион в Тел Авив.
Следователно това събитие не е непредвидимо и неочаквано за ответника и същият
е разполагал с възможността да обезпечи точното изпълнение на задължението си
във времево отношение досежно процесния полет, като осигури друго въздухоплавателно
средство. По делото не се установява да са взети мерки от страна на превозвача
за реогранизация на изпълняваните от него полети, които да са довели до
избягване на закъснението. Напротив, сам е назначил първоначално
предназначеното за процесния полет средство - самолет № HA-LWV да поеме и
полетите до Тел Авив и обратно, за които е било ясно, че ще закъснеят. Както се
посочи и по-горе по делото няма ангажирани доказателства, че на процесната дата
всички летателни апарати на дружеството са били заети с планирани полети или че
навременното изпълнение на процесния полет би довело до непоносими икономически
последици за авиопревозвача, които евентуално биха могли да оправдаят
поведението му. Ето защо обстоятелството, че от страна на ответника са
предприети действия по реорганизация, изразяващи се в промяна на
въздухоплавателното средство, което да осъществи първите два полета (до и от
Тел Авив) не съставлява ефективна мярка и тя не е била насочена към навременно
изпълнение на процесния полет.
В случая не е налице хипотеза на
извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при полагане на
нужната грижа и предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите на
превозвача и реорганизация на полетите. Въззивникът е разполагал с три дни да
организира ресурсите си в своите бази по начин, че да не бъдат засегнати
пътниците на процесния полет от София до Варна. Същият не твърди, нито
представя доказателства за наличие на невъзможност, с оглед капацитета на
предприятието, да планира програмата си по начин, че да не бъдат засегнати
пътниците на процесния полет. Ето защо дължи заплащане на претендираното
обезщетение за забавения полет.
Неоснователно
е оплакването на въззивника, че в конкретния случай приложение не следва да
намери тълкуването, дадено с решение по дело С-315/15 на СЕС. Съгласно
съображенията, изложени в същото /параграф 29/, в тежест на превозвача е да
установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент
— да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат
до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече
часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07
и C-432/07, EU:C:2009:716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglītis и Ratnieks,
C-294/10, EU:C:2011:303, т. 25). Именно защото тези обстоятелства не са
установени по делото, съдът не може да извърши преценка дали предвиждането и
осигуряването на друго въздухоплавателно средство, което да изпълни процесния
полет София – Варна, би представлявало за предприятието на ответника непоносима
жертва, а този извод на съда няма как да почива на предположение. Няма
доказателства за налагане на ограничения върху процесния полет от страна на
мрежови оператор в Брюксел. Такива има по отношение на предходните полети, но
предвид изложеното по-горе няма как да се вземат предвид.
С оглед изводите на съда за основателност
на предявения иск, въззивната жалба е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Решението на първоинстанционния съд следва
да се потвърди и в частта за разноските, доколкото определението на СРС,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, е влязло в сила поради необжалването му.
Тъй като въззивната жалба е неоснователна,
разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемата страна.
Искане за присъждането им е своевременно заявено, като от представените
доказателства се установява извършването на разноски в размер на 300 лв. -
заплатено в брой на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника по чл.
78, ал. 5 ГПК, предвид обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар не
надвишава минималния такъв съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на
въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II- А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 562990 от 17.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 40220 по описа за 2018 г. на СРС, 141 състав, с което е
уважен предявеният от Н.Т.Т. срещу „У.Е.У.“Лтд (понастоящем с правна форма на
акционерно дружество „У.Е.У.“Црт) иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 7,
т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, като е
признато за установено, че жалбоподателя дължи на ищеца сумата 250 евро,
представляваща обезщетение по Регламент 261/2004 г. на ЕО за забавяне с повече
от 3 часа на полет W64447 от София до Варна на 17.12.2017 г., ведно със законна
лихва от 13.02.2018 г. /дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11728/2018 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ Црт., вписано в регистъра на дружествата под №
01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, Унгария, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Н.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2