Р Е Ш Е Н И Е
№
04.04.2018г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести март и две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№7467/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.87, ал.3 и
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от А.А.С.,
против А.А.А., с която се твърди, че на 27.03.2008г.,
сестрата на ищеца- С.А. К.- поч., е прехвърлила на
ответницата- негова дъщеря, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №17, находящ се в гр. ***, с идентификатор 56722.654.3.2.17, със
ЗП от 41,01 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №19, и съответната ид. част от правото на строеж, срещу издръжка и гледане.
Твърди се, че прехвърлителката на имота, си е
запазила правото на безвъзмездно и пожизнено право на ползване на имота. Твърди
се, че ответника- приобретател по договора, никога не
е гледала и издържала прехвърлителката, по какъвто и
да е начин, вкл. и към момента на смъртта й. Твърди се, че реално грижите за прехвърлителката К., са полагани от ищеца, който е
единствен наследник на сестра си. Твърди се, че от страна на ответника, е
налице пълно неизпълнение. Моли съдът да постанови решение, с което да развали
сключеният договор за прехвърляне на
имот, срещу издръжка и гледане, поради неизпълнение на договорните задължения,
от страна на ответника- приобретател по договора и на
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден да предаде владението на имота.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът А.А.А., чрез адв. Н. Д., изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Твърди се, че от страна на ответника- приобретател,
е налице пълно изпълнение на поетите с договора задължения за издръжка и
гледане. Твърди се, че ответницата е била много близка с прехвърлителката-
нейна леля, и съпругът й, които са я приемали като собствено дете, което е
мотивирало леля й, след смъртта на съпруга си, да й прехвърли имота, срещу
издръжка и гледане. Твърди се, че след сключване на договора, ответницата е
изпълнявала задълженията си, като е осигурявала храна, здравословно обслужване,
почистване, пазаруване и др., като е осигурявала спокоен и нормален живот.
Посочва се също, че прехвърлителката имала още едно
жилище, в което е живеела, и е разполагала с достатъчно парични средства, вкл.
и от продажба на имоти, поради което не е изпадала в нужда от допълнителни
средства за издръжка. Твърди се също, че здравословното състояние на прехвърлителката се е влошило 3-4 месеца преди смъртта й,
като преди това е могла да се обслужва сама. Посочва, че през последните месеци
от живота на К., отв. А. е полагала ежедневни грижи
за нея готвела е и е носела храна от вкъщи, и нощувала при нея. Твърди се също,
че ответницата е поела и разходите за погребението. В заключение моли съдът да
отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по
делото доказателства, и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на договор
за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 27.03.2008г., обективиран в нот. акт № ***. на Нотариус
С.И., С.А. К.- поч., е прехвърлила на отв. А. А., следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №17, находящ се в гр. ***, с идентификатор 56722.654.3.2.17, със
ЗП от 41,01 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №19, и съответната ид. част от правото на строеж. В
договора страните са уговорили изрично, че прехвърлителката
ще запази правото си на ползване на имота. От съдържанието на договора се
установява, че приобретателят А.А.,
е поела задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката
С.К. /нейна леля/, считано от датата на подписване на договора, до края на живота
й, като й подсигури всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, какъвто
е имала до сключването на договора. Изрично в с.з., ищецът заявява, че прехвърлителката С. К.- поч., не
е имала специфични нужди преди сключване на договора.
По
делото се установява също, че прехвърлителката С.К., е
починала на 21.12.2013г., акт за смърт № 1700/21.12.2013г.; представено е
удостоверение за наследници № 14-220/13.06.2017г. на Община Плевен, от което се
установява, че ищецът по делото- неин брат, е единствен наследник.
По
делото се установява също, като служебно
известен на съда факт, обявен в о.с.з., че между страните, е водено производство
по ЗЗДН, по гр.д.№ 2722/2017г. на ПлРС, по което има издаден заповед за защита № 21/03.05.2017г.,
въз основа на която ответникът по делото А.С., е отстранен от съвместно
обитаваното с молителката А.А., жилище, находящо се в гр. ***/процесният
недвижим имот/, за срок от 4 месеца. Решението е влязло в сила на 22.06.2017г.
По
делото, като свидетели са разпитани лицата:*** ***, от показанията на които се
установява следното:
Св. Л. Г.,
посочва, че познава страните по делото, както и прехвърлителката
С.К., тъй като е домоуправител в блока, в който е живеела К. до смъртта си, в
гр. ***Посочва, че знае, че К. е била прехвърлила имот– гарсониера в кв. ***,
на своята племенница- отв. А.А.,
като е разчитала, че нейният брат ще живее там и такава е била уговорката им. Св.
Г. посочва, че прехвърлителката е била финансово
независима, тъй като е разполагала със средства. Посочва също, че до 4-5 години,
преди да се влоши здравословното й състояние, е подържала жилището си сама.
Посочва, че е знае, че отв. А.А.
е идвала в дома на леля си, но според нея само като на гости, тъй като нито
един път не е сготвила и изпрала, дори „ без да си съблече палтото”. Посочва,
че е присъствала на срещи между лелята С.и племенницата й –отв.
А.А., както и че е имало случай, след като А. си
тръгне, да ходи у дома на ***, за да си говорят. Посочва също, че С.К. сама е
ходила да си плаща сметките. Посочва, че ищецът е живеел в жилището на Сторгозия /процесното/, тъй като А.
си е имала собствено жилище тогава. Св. Г. посочва, че К. много малко време е
била на легло и е имала нужда от гледане, като тежко болна. Посочва също, че по
това време, А.А. все още е ходела на работа. Посочва
също, че по това време, С. К., е била
сключила друг договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, с приобретател- посочен
само като Н., който договор е бил развален от съда; св. Г. посочва, че е била свидетел по това дело. Св. Г. посочва
също, че според нея, приживе С. К. е била разбрала, че А. не е надежден гледач,
и поради това е сключила този договор/ с лицето Н./, както и поради факта, че
нито А. е дошла да живее при нея, нито е взела лелята при себе си. Посочва, че
знае, че страните не са имали уговорка да живеят заедно. В
последствие посочва, че договорът с лицето Н. е бил сключен през 2007г. и е
касаел големият имот на ул. Ст. Заимов,
където К. е живяла. Св. Г. посочва, също, че
година и по- малко преди смъртта си , К. е била извикала роми да й помагат и да се грижат за
нея, но тъй като те са започнали да изнасят вещи, ги е изгонила. Твърди,
че след това С.е останала сама и само А.
се е грижел за нея, който трудно я е обслужвал, тъй като е мъж, но тя не е била
на памперси. Св. Г. посочва, че когато е станал инцидента с ромите, А. е
хвърлила ключовете на жилището и си е тръгнала, но след тази случка е идвала
отново при леля си. Посочва, че не знае
кой е организирал и платил погребението на С.К..
Св. Р.Кпосочва, че познава С.К. от детските си години, била
са приятелки. Посочва, че за период от
2-3 години е ходила у С.на гости, ок.4-5 пъти, излизали са двете на разходка,
чували са се по телефон за празници. Посочва че знае, че С.е прехвърлила имота
си, и че тя много е съжалявала за това. Посочва, че С.е можела да се грижи сама
за себе си, но в накрая много е боледувала и се е налагало да влиза в болница. Посочва,
че ок. 5 месеца преди да почине, е разбрала от нейна съседка, че С.не е добре и
се обадила по телефона; отговорил е А.. Св. Кпосочва,
че два дни след това е отишла в дома на К.,
където е заварила брат й А.. Същият й е казал да изчака, защото сменя памперси на ***. Св. Кпосочва,
че като е влязла при ***, тя е започнала да плаче и да съжалява, че е дала
апартамента на А. и че иска да прехвърли жилището на брат си А., защото А. е
лош човек и ще го изгони. Посочва, че С.е споделила, че А. не ходи при нея, а
само брат й. Посочва също, че С.много се
е оплаквала от А., както и че когато свидетелката е ходила в дома на К., не е
заваряла А. там. Св. Кпосочва, че според нея К. не е
имала нужда от пари, всичко сама си е купувала, и поддържала дома си.
Св. Г.В., колежка на отв.
А.А. посочва, че познава лелята С.К., тъй като тя е
идвала на работното място на А., докато е могла да се движи. Св. В.посочва, че
според нея, А. постоянно се е грижела за леля си, готвела е, или е носила
храна. Посочва, че знае, че когато лелята е останал на легло за няколко месеца,
А. се е грижела денонощно за нея. Свидетелката посочва, че знае за това от
самата А., която е споделяла, като е идвала на работа и на обяд е бързала да
занесе храна на леля си. Свидетелката посочва, че заедно с А. са ходили до
„Завой клуб”, от където А. е купувала
храна и е носила на леля си. Св. В.посочва, че когато е идвала на работното им
място, лелята винаги е изразява доволство от А. е казвала, че е единствената,
на която може да разчита. Св. В.посочва, че знае, че отношенията на А. с баща й – ищецът А., са се
влошили от една година насам, когато А. е отишла да живее в процесното
жилище, в което преди това е живял А.. Посочва, че според нея, лелята С.не
е била съгласна брат й за живее там, но А. го е пуснала, когато той се е прибрал от Варна, защото й е бил жал.
Св. Е.Г.-
зет на ищеца и съпруг на еднокръвната сестра на отв. А.А., посочва, че е живял със семейството си в чужбина до
2009г., когато са се върнали в България. Посочва, че отношенията на С.К. с брат й А.С., са били лоши, и тя не е искала да
чува за него. Св.Г.посочва, че знае, че
в процесното жилище се е бил настанил А., а по това
време А. е живеела под наем. Посочва, че лелята С.е имал диабет, което се е отразило
на очите й и тя не е могла да вижда добре. Посочва, че по негови лични впечатления, А. се е грижела
за леля си, носела е храна, чистела е,
помагала е, купувала е газ за дома.
Посочва, че е бил в дома на лелята и когато А. е била там, и я е виждал
да чисти; посочва, че не е бил свидетел А. да готви. Св. Г.посочва, че в
периода преди лелята да почине, е имала нужда от човек да се грижи постоянно за
нея; била е на памперси. Свидетелят посочва, че е имало лица от ромски произход,
които през един период от време са се грижели за лелята. Посочва, че през този
период, лелята се е била скарала с всички- с А. и с А. и е заявила, че нея „ ще
я гледат циганите”. Посочва обаче, че след седмица, тези хора са извикали А. и
са казали, че не могат да се оправят с лелята. Свидетелят посочва, че с изключение на този момент, А. всеки ден се
е грижела за леля си ***, в обедната почивка е ходила при нея, носела е й
храна, която е купувала от „Завой клуб”- на което той е бил свидетел, дори
заявява, че е возил А. с автомобила си до дома на леля ***. Свидетелят посочва,
че пред него лелята не е изразявала
мнения за А., а само за брат си А., че „не желае да го вижда”. Свидетелят
посочва, че тези негови впечатления са от периода 2010-2012 година. Посочва, че
не е живял само в гр. Плевен, през този период .Св. Г.посочва също, че знае, че
А. е организирала погребението на лелята и е поела разноските по него.
Св. М.Т.-
дъщеря на ответницата и внучка на ищеца, посочва, че откакто се помни, майка й,
е полагала грижи за леля си С.К., която не е имала свои деца. Посочва, че лелята
много често се обаждала на майка й, и тя е ходила при нея; пазарувала е,
плащала е сметки, данъци. Посочва също, че у лелята не е имало условия за приготвяне
на храна, тъй като всичко е било занемарено, поради което са купували такава и
са носили. Св. Т.посочва, че лелята е чистела дома си колкото може, но за по-
тежки неща като килими, пердета, е майка й е помагала. Посочва, че като цяло
отношенията между леля и племенница са били добри и лелята е разчитала на нея
за доста неща. Посочва, че до преди
лелята да се разболее и да остане на легло, била в относително добро
здравословно състояние и не е се е налагало да има постоянни грижи. Св. Т.посочва,
че състоянието на лелята се е влошило три месеца преди да почине, като през
това време за нея се грижела А.. Свидетелката посочва, че тъй като майка й А.
тогава е ходила на работа, идвала е в дома на лелята вечер, и е оставала до
сутринта, като посочва, че и самата тя
оставала да спи при лелята. Посочва също, че през деня при лелята е
ходил дядо й А.. Посочва, че основните грижи като къпане, смяна на памперси, са
се случвали вечерта. Посочва също, че знае, че е имало една седмица, през която
лелята не е искала А. и през която е била наела лица от ромски произход да я
гледат, но отново е повикала А..
По
делото не са представени доказателства, касаещи здравословното състояние
на лелята С.К., в периода до смъртта й.
По делото, от страна на
ответника, са представени писмени
доказателства- квитанции за внесен местен данък и такса смет, за процесния
имот, за периода от 2008-2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява факта на
възникването на валидно задължение за издръжка и гледане, в тежест на приобретателя-отв. А.А., по силата
на сключеният валиден договор от 27.03.2008г., обективиран в нот. акт № 152, т. ІV, рег.№ 373, нот. дело №
470/2008г. на Нотариус С.И.. Същият е породил търсените от
страните правни последици, както и възникването на съответните насрещни
задължения за тях. Поетото от страна на ответника- приобретател
по договора, задължение за издръжка и гледане спрямо прехвърлителя
С.К., следва да бъде изпълнявано в един продължителен период от време, от
сключването на договора, до смъртта на прехвърлителя-
в това се състои алеаторният характер на този вид
договори. Договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е от
категорията на ненаименованите договори по смисъла на
чл.9 от ЗЗД, поради което и конкретните права и задължения на страните, и по –
конкретно задълженията на приобретателя, се уговарят
именно със самият договор. При този вид алеаторен
договор, престацията на прехвърлителя
е еднократна и е определена по вид и размер, докато престацията
на приобретателя е неопределена във времево и
количествено отношение, в конкртния случай- до
смъртта на прехвърлителката С.К., през 2013година.
Както бе посочено по-горе, съобразно уговореното в договора, приобретателя А.А., поела
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката С.К.,
считано от датата на подписване на договора, до края на живота й, като й
подсигури всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, какъвто е имала
до сключването на договора. По делото се установи също, че прехвърлителката
не е имала специфични нужди преди сключване на договора. В съдържанието на престацията за гледане и издръжка, се включва осигуряване
на храна, облекло, поддържане на хигиена, лечение, лично асистиране при немощ,
задоволяване на духовни и културни потребности и изобщо осигуряване на нормален
живот, съобразно жизнения стандарт в страната, социалното и културно ниво на прехвърлителя и начина му на живот. Същността на
задължението за издръжка и гледане предполага и изисква постоянни, ежедневни,
непрекъснати грижи, а не спорадично-от време-на
време. Именно в това се състои уговорката за изпълнение по сключения договор от
приобретателя, което следва да се докаже по делото от
страна на ответника, или както съдът е указал в доклада си – изпълнение на задълженията
по договора точно, в пълен обем, и за цялото действие на договора и съобразно
нуждите на прехвълрителя. Когато възникне нужда от постоянна
чужда помощ за кредитора, тогава
тя трябва да бъде осигурена
от страна на длъжника, и чрез трето лице,
стига кредиторът да приеме такова
изпълнение.
Следва да се отбележи, че настоящата
хипотеза- предявен иск за разваляне на алеаторен договор
от наследник на прехвърлителя, има своите специфични
положения, които следва да се съобразят. Безспорно наследникът има правото да
предяви иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, съобразно наследствените си права- в случая
за целият имот, доколкото ищецът единствен наследник. На първо място това е, че
установяването на факта на недоволство от страна на прехвърлителя,
приживе, от грижите и издръжката, давани от страна на ответника, което съдът
изрично е указал в проекто- доклада си. Съдебната
практика сочи, че ако престираното от длъжника е било прието, и кредиторът
се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат
да искат разваляне на договора-в т. см. решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д.
№ 1534/2009 г., на IV г.о.;
Решение № 494/16.11.2011 г., по
гр.д. № 642/2011 г., на IV г.о.
С оглед събраните по делото
доказателства- гласни и писмени, съдът намира, че прехвърлителя
по договора- С.К., е била доволна от полаганите от отв.
А.А. грижи, до нейната смърт, и е приемала
изпълнението на задъленията. Същата не е обективирала по категоричен и несъмнен начин своето
недоволство от начина на изпълнение на поетите задължения, доколкото преценката
за това, е могла да направи самата тя. Косвено в тази връзка следва да се
отчете воденото от самата С.К. производство по разваляне поради неизпълнение на
алеаторен договор, с лицето Н.- по показанията на св.
Г./ служебна справка- гр.д.№ 2472/2008г. на ПлРС/. В
тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г.В., Е.Г.
и М.Т., като еднопосочни, взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви.
От същите се установява, че отв. А.А. е била в добри отношения със своята леля- прехвърлителката С.К., и е полагала необходимите грижи за
нея, съобразно на нуждите й, и здравословното й състояния. От показанията на
посочените свидетели, се установява, че А.А.
ежедневно е посещавала леля си в дома й на ***, и е носила храна, която е
купувала от заведение за бързо хранене- „Завой клуб”. В този период от време се
установява, че А. все още е била на работа, и е използвала времето пред
обедната почивка, за да купи храна и да я отнесе. Свидетелите посочват също, че
при посещенията си, А. се е грижела за хигиената на дома, най- вече за по-
тежките и трудоемки неща, пазарувала е. Установява се също, че в последните
месеци, преди смъртта на С. К., отв. А. е полагала
адекватни грижи за нея, с оглед на влошеното й здравословно състояние
и оставането й на легло, с нужда от памперси. Св. М. Т.посочва, че майка й – отв. А., е ходила вечер при лелята, и е нощувала при нея, а
през деня при лелята е бил нейният брат и дядо на свидетелката- ищеца А.С.. От показанията
на св. Г. В.се установява, че докато С.К. е имала възможност да се движи, е
идвала на работното място на племенницата си-отв. А. А.,
и е изразява задоволство от нея, като е казвала, че е единствената, на която
може да разчита. В тази насока са и показанията на св. Ем. Г.. От показанията
на посочените свидетели се установява
също, че отношенията между С. К. и нейният брат- ищецът А.С., са били влошени и
като цяло не са поддържали контакти, с изключение на последните три месеца /по
показания на св. М. Т.и Р. К./, през които той я е посещавал в дома й. По
делото се установява също и факта, че отношенията между страните по делото са
се влошили от последната година, когато отв. А.А. е отишла да живее в процесното
жилище в кв. ***, в което е живеел и ищеца. Показателно в тази насока е
заведеното дело по ЗЗДН и издаването на заповед за защита в полза на
ответницата, против ищеца и отстраняването му за срок от 4 месеца от процесното жилище.
Съдът
не кредитира показанията на св. Л.Г.И Р.К., сочещи на неизпълнение на поетите с
договора задължения от страна на отв. А., поради
тяхната вътрешна противоречивост, нелогичност и изолираност от останалите
събрани по делото доказателства. Св. Л. Г. твърди, че С.К. е разбрала, че А.А. не е надежден гледач, и затова е сключила друг договор
за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, с лице на име Н.. В
последствие същата посочва, че този договор е сключен през 2007г.- преди процесният, е и развален по иск от самата С.К., по което
дело Г. също е била свидетел. Същата посочва, че А. е идвала само като на гости
в дома на леля си ***, не е готвила и чистела, не е идвала през последните
месеци, през които лелята е била на легло, като за нея се е грижел само ищеца А.С..
Следва да се отбележи, че съдът приема за установен факта, че през последните няколко
месеца, преди смъртта на прехвърлителката, в дома й е
идвал и ищецът А.С., съобразно показанията на св. Л. Г., Р. Ки
М. Т., в която част единствено, съдът кредитира показанията на св. Г. и К.. В
показанията си св. Л. Г. посочва също, че лелята С.е разбрала, че А. не е
надежден гледач, тъй като нито я е взела да живее при себе си, нито дошла да живее в дома й, като заедно с това,
посочва, че знае, че не са имали уговорка да живеят заедно. Съдът намира, че
доколкото в договора няма уговорено задължение приобретателя
да живее заедно с прехвърлителя, липсата на такова
съжителство не може да се тълкува като неизпълнение
на задълженията от страна на длъжника. В този смисъл, съдът приема, че твърденията на свидетелката
в тази насока, са нейни лични съждения, неподкрепени от останалите
доказателства по делото. Следва да се отбележи също и факта, че въпреки
твърденията на св. Г., че е била в много
близки отношения с лелята С.и ежедневните й посещения в дома й, същата заявява,
че С.не е имала нужда от грижи като тежко болна и не е имала нужда от памперси-
факт, за който говорят всички останали свидетели. Що се касае до описаната
случка с участието на лица от ромски произход, за която показания дават както
св. Г., така и св. Г.и Т., съдът намира, че това е епизодична проява от страна
на С.К., свързана с неблагоприятните изменения на характера с напредването на
възрастта й. Св. Г.посочва, че тогава лелята се е била скарала с всички и е
повикала други лица да я гледат. Седмица по- късно, тези лица са били изгонени
и отв. А. отново е започнала да идва и да се грижи за
своята леля. Св. Р.К–приятелка на С.К., посочва, че за период от две – три
години е ходила у дома на С.не повече от 4-5 пъти общо. Същата обаче заявява,
че при едно от посещенията й, в жилището е бил ищеца А.С., и лелята е започнала
веднага да се оплаква от племенницата си. Съдът намира, че в тази част
показанията на свидетелката не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, установяващи, че С.К. не се е оплаквала от А., която, тъй като е
работила, е ходила само вечер. По делото също се установи, че погребението и
разходите по него, са поети изцяло от А.А..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото не се
събраха безспорни и категорични доказателства, установяващи неизпълнение на поетите
от страна на отв. А.А.
договорни задължения, спрямо кредитора си – С.К., за периода от датата на
сключване на договора, до смъртта на прехвърлителката-
21.12.2013г. Както бе посочено, съдът намира, че приживе С.К. е била доволна от
изпълнението на поетите задължения от страна на длъжника А.А.,
и е приемала тяхното изпълнение. Заедно с това, съдът намира, че настоящето
дело, е резултат от влошените отношения между страните- баща и дъщеря и
воденото между тях дело по ЗЗДН, в резултат на което ищецът е отстранен от
процесния имот. По делото безспорно се установи, че в този имот, от сключването
на договора, до отстраняването му по реда на
ЗЗДН, през м. юни 2017г., е живеел ищеца С.. Този факт, обсъден заедно с
всички останали събрани по делото доказателства- чрез разпита на посочените
свидетели, води до обоснования извод, за наличие на пълно изпълнение на поетите
от страна на ответника договорни задължения спрямо кредитора С.К..
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и предявеният като акцесорен, иск по чл.
55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за връщане владението на имота,
на отпаднало основание. Същият е обусловен от изхода на главният иск- по чл.
87, ал.3 от ЗЗД.
Следва в полза на ответницата да бъдат
присъдени направените по делото разноски, в размер на 700лв. В случая, ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски, в полза на съда, но не и от
заплащане на разноски на ответната
страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от А.А.С. ЕГН **********,***, против А.А.А.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, ЗА РАЗВАЛЯНЕ на
Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, от
27.03.2008г., обективиран в нот. акт № 152, т. ІV, рег. № 373, н.д.№
470/2008г. на Нотариус С.И., с район на
действие РС – Плевен, въз основа на който С.А. ***.12.2013г.,
акт за смърт № 1700/21.12.2013г., Е ПРЕХВЪРЛИЛА на А.А.А., ЕГН **********,***, срещу
задължение за издръжка гледане, СОБСТВЕНОСТТА върху следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 56722.654.3.2.17, който обект се намира
в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.654.3,
предназначение на обекта- жилище, апартамент, съставляващ АПАРТАМЕНТ №17, находящ се в гр. ***със ЗП от 41,01 кв.м., при съседи на
обекта: на същия етаж: 56722. 654.3.2.16, 56722. 654.3.2.18, под обекта 56722.
654.3.2.14, над обекта 56722. 654.3.2.20, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №19, с площ от 2,50 кв.м. и 0,4708% ид.
част от общите части на сградата и от правото на строеж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от А.А.С. ЕГН **********,***, против А.А.А.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД, за връщане
владението на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 56722. 654.3.2.17, който обект се намира в сграда №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.654.3, предназначение на обекта-
жилище, апартамент, съставляващ АПАРТАМЕНТ №17, находящ
се в гр. ***, със ЗП от 41,01 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж:
56722.654.3.2.16, 56722. 654.3.2.18, под обекта 56722. 654.3.2.14, над обекта
56722.654.3.2.20, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №19, с площ от 2,50
кв.м. и 0,4708% ид. част от общите части на сградата
и от правото на строеж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А.А.С. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.А.,
ЕГН **********,*** сумата от 700лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: