Решение по дело №468/2020 на Административен съд - Монтана

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         

                                    № 529/25.11.2020 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА             

 

 

Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар       Антоанета Лазарова                                           и с участието

на прокурора      Галя Александрова                                                     разгледа Адм.дело №468/2020г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл.1, ал.2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.203 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).

         С Решение №13250/26.10.2020г. по адм.дело №14460/2019г. на ВАС е обезсилено като недопустимо Решение №508/21.10.2019г. по адм.дело №304/2019г. на Административен съд Монтана в обжалваната му част и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания в мотивите на съдебното решение. Върховният административен съд е приел, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявена искова претенция, като е дал и указания за събиране на доказателства, които е следвало да бъдат събрани служебно от съдебния състав, който е постановил обезсиленото съдебно решение.

         Образувано е по искова молба на К.П.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат К*** , с която се претендира да бъде осъдена Регионална дирекция по горите-Берковица да заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в общ размер на 1200 лева, който се следват от заплатени хонорари за адвокат по съдебното обжалване на четири наказателни постановления издадени от ответника, които са били отменени при съдебно обжалване, ведно със законна лихви от датата на влизане в сила на всяко от съдебните решения, с които са отменени наложените административни наказания. По същество на спора, пълномощника на ищеца с постъпило по делото писмено становище поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото в размер посочен в представен списък на разноските.

         Ответника не взема становище по делото.

Встъпилия по делото прокурор от Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение, че иска следва да бъде уважен в размера от 1200 лева, тъй като са налице всички законови предпоставки за осъждане на ответника в пълния размер на претендираните имуществени вреди.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното:

 Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна по делото не е спорно, следното:

С Наказателно постановление №963/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ). Ищеца е обжалвал Наказателно постановление №963/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, като с Решение №42 от 15.02.2019г. по АНД №1898/2018г. по описа на Районен съд Монтана жалбата му е уважена. Решение №42 от 15.02.2019г. по АНД №1898/2018г. по описа на Районен съд Монтана е обжалвано пред Административен съд Монтана, който с влязло в сила Решение №226/16.05.2019г. по КАНД №158/2019г. го е оставил в сила.

С Наказателно постановление №964/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ). Ищеца е обжалвал Наказателно постановление №964/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, като с Решение №40 от 15.02.2019г. по АНД №1895/2018г. по описа на Районен съд Монтана жалбата му е уважена. Решение №42 от 15.02.2019г. по АНД №1898/2018г. по описа на Районен съд Монтана е обжалвано пред Административен съд Монтана, който с влязло в сила Решение №234/22.05.2019г. по КАНД №156/2019г. го е оставил в сила.

С Наказателно постановление №965/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ). Ищеца е обжалвал Наказателно постановление №965/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, като с Решение №41 от 15.02.2019г. по АНД №1896/2018г. по описа на Районен съд Монтана жалбата му е уважена. Решение №42 от 15.02.2019г. по АНД №1898/2018г. по описа на Районен съд Монтана е обжалвано пред Административен съд Монтана, който с влязло в сила Решение №220/13.05.2019г. по КАНД №157/2019г. го е оставил в сила.

С Наказателно постановление №966/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ). Ищеца е обжалвал Наказателно постановление №966/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица, като с влязло в сила Решение №13 от 21.01.2019г. по АНД №1897/2018г. по описа на Районен съд Монтана жалбата му е уважена.

От събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК. 

Условие за допустимост на иска (аргумента на чл.204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред, като в случая предвид обстоятелството, че с влязъл в сила съдебен акт, който има сила на пресъдено нещо са отменени Наказателно постановление №963, 964, 965, 966 от 14.11.2018г., които са издадени от Директора на РДГ-Берковица, следва да се приеме, че това условие за допустимост на иска е изпълнено.

 Настоящата съдебна инстанция счита предявения иск за основателен, тъй като исковете по чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат установява с надлежни доказателства, че е налице основателност на исковата му претенция. Това е така, тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. По делото се установява, че по АНД №1895, 1896, 1897, 1898/2018г., по описа на Районен съд Монтана ищеца е бил представляван от адвокат К*** , която е изготвила жалбите, участвала е в проведените съдебни заседания по делата и е взела становище по същество на спора. Тези процесуални действия на адвокат К*** са основани на надлежно упълномощаване по всяко от делата, което се установява от сключени с ищеца Договори за правна защита и съдействие, с които тя е упълномощена от ищеца срещу сумата от 300 лева да го защитава и осъществява процесуално представителство по обжалване във връзка с административните нарушения по всяко от издадените наказателни постановления, които са отменени от Районен съд Монтана (в тази насока безспорно установяване по делото, което е видно от приобщените АНД №1895, 1896, 1897, 1898/2018г., по описа на Районен съд Монтана).  В случая заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е реално платено при сключване на договорите, съставлява вреда, причинена пряко от отменените наказателни постановления, с които са наложени глоби, които имат характер на административен акт, тъй като са издадени от административен орган и представлява властнически актове. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – наказателни постановления за налагане на глоба, които са отменени от съд по      

съответния ред с влезли в сила решения, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на всяко от издадените наказателното постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразно всяко от наказателните постановления за налагане на глоба от административния орган, който упражнява властническите си правомощия. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателно постановление за налагане на глоба. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца в следствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателни постановления за налагане на глоби, които ищеца е счел за  

 

 

 незаконосъобразно наложени. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая по ясен и категоричен начин по делото се установява, че ищеца е заплатил на адвокат за да бъде защитаван пред съд във връзка с нарушения, което е установени с АУАН от служители на администрацията на ответника, които са дали основание да му бъдат наложени глоби с отменените наказателни постановления, тоест, както правилно отбелязва прокурора в писменото си заключение, е налице и пряката причинно-следствена връзка да се претендира възмездяване за настъпилата вреда във връзка с отменените наказателни постановления.   

 

 

 

С оглед пълнота следва да се посочи, че исковата претенция не е прекомерна, тъй като според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес до 1000 възнаграждението е 300 лв., а в случая с отменените наказателни постановления на ищеца са наложени глоби в размер на всяка от 100 лв, тоест при този материален интерес, адвокатско възнаграждение не е прекомерно, респективно иска следва да се приемат за доказан за вредите в пълния им претендирания общ размер от 1200 лева, които е в следствие на отмяната на четирите наказателни постановления и упражненото процесуално представителство пред съд. Съдът, отбелязва, че непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на ищеца, а именно: деяние, (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да произтича и претендираната щета е изцяло на ищеца, тъй като той следва да докаже иска си, като в настоящото производство ищеца е установил с надлежни доказателства претендираното от него непозволено увреждане.

Пълнотата изисква да се посочи, че ищеца изрично е заявил в исковата си претенция, че желае присъждане на лихва върху главницата от деня на отмяна на наказателните постановления, като за настоящият съдебен състав, който обвързан с претенцията на ищеца, счита, че по отношение лихвите, които са акцесорно дължими, искането следва да се уважи считано от датата на влизане на окончателния съдебен акт, с който е отменено всяко от наказателните постановления, а именно:  Наказателно постановление №963/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица – 16.05.2019г. датата на влизане в сила на решението на Административен съд Монтана; Наказателно постановление №964/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица – 22.05.2019г. датата на влизане в сила на решението на Административен съд Монтана; Наказателно постановление №965/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица – 13.05.2019г. датата на влизане в сила на решението на Административен съд Монтана; Наказателно постановление №966/14.11.2018г. ., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица – 11.02.2019г. датата на влизане в сила на решението на Районен съд Монтана.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ищеца адвокат К*** за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, ответника Регинална дирекция по горите - Берковица, следва да бъде осъден да заплати в полза на К.П.Т. ***, разноски по делото изразяващите се в разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство осъществено от адвокат К*** пред Административен съд Монтана в размер на 324 лева, който са платени по силата на Договор за правна защита и съдействие №0085843/06.06.2019г. (на кората на адм. дело №304/19 по описа на Административен съд Монтана), разноски изготвяне на касационна жалба до Върховен административен съд в размер на 300 лева, който са платени по силата на Договор за правна защита и съдействие №0085861/01.11.2019г. (л.6 по адм.дело №14460/2019г. по описа на ВАС) или общо разноски по делото в размер на 634 лева.

При тези доводи настоящата съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на К.П.Т. ***, подаден чрез пълномощника му адвокат К*** , с който се претендира да бъде осъдена Регионална дирекция по горите - Берковица да заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на 1200 лева, ведно с дължимите лихви от датата на влизане в сила на решенията, с които са отменени наказателните постановления, предвид което на основание чл.172, ал.1 АПК във връзка с чл.203 и сл. АПК и чл.143, ал.1 АПК

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Берковица да заплати на основание чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ на К.П.Т. ***, ЕГН * сумата в размер общо 1200 (хиляда и двеста) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  следващи се за осъществена правна защита и съдействие в хода на съдебните производства по АНД №1898/2018г. по описа на Районен съд Монтана, което с Решение №226/16.05.2019г. по КАНД №158/2019г. по описа на Административен съд Монтана е оставено в сила, по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №963/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица в размер на 300 лева; АНД №1895/2018г. по описа на Районен съд Монтана, което с Решение №234/22.05.2019г. по КАНД №156/2019г. по описа на Административен съд Монтана е оставено в сила, по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №964/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица в размер на 300 лева; АНД №1896/2018г. по описа на Районен съд Монтана, което с Решение №220/13.05.2019г. по КАНД №157/2019г. по описа на Административен съд Монтана е оставено в сила, по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №965/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица в размер на 300 лева и влязло в сила АНД №1897/2018г. по описа на Районен съд Монтана по отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №966/14.11.2018г., което е издадено от Директора на РДГ-Берковица в размер на 300 лева, по които са били наложени административни наказания, ведно със законната лихва от датата на влизане в законна сила на всяко от съдебните решения, с които са отменени наказателните постановления - върху сумата от 300,00 лева по АНД №1898/2019г. по описа на Районен съд Монтана считано от 16.05.2019г. до окончателното й заплащане, върху сумата от 300,00 лева по АНД №1895/2019г. по описа на Районен съд Монтана считано от 22.05.2019 г. до окончателното й заплащане, върху сумата от общо 300,00 лева по АНД №1896/2019г. по описа на Районен съд Монтана считано от 13.05.2019г. до окончателно и заплащане и върху сумата от общо 300,00 лева по АНД №1897/2019г. по описа на Районен съд Монтана считано от 11.02.2019г. до окончателно и заплащане.

           ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Берковица да заплати на К.П.Т. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 634 (шестстотин тридесет и четири) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: