Р Е Ш Е Н И Е

                     гр. София, 04.06.2023 г.

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на осми февруари

две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА  търг. д. № 2264 по описа за 2022 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53, ВР. ЧЛ. 127, АЛ. 1 И 2, ВР. ЧЛ. 86 ЗЗД.

Ищецът - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К., чрез пълномощниците си: юрк. Н.Г. и адв. Д.С. - член на САК, е предявил искова молба от 14.02.2020г. срещу ЗАД "ОЗК-З.", ЕИК *****.

В исковата молба се твърди, че на 09.12.2016 г. на път ПП I-8, в посока гр. „Сливница“, е настъпило ПТП между водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА, управляван от И.Л.М., ЕГН **********, и товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК, със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД "ОЗК-З." и с водач Г.Н.Г., ЕГН **********, при което като пасажер на предна дясна седалка е пострадал И.П.Д., ЕГН **********.

ПТП е настъпило при следните обстоятелства:

На 9.12.2016 г. товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК се движил по път ПП I- 8 в посока ГКПП „Калотина“ - гр. Сливница, но по неизвестни причини спрял в района на 11-ти километър вдясно на лентата за движение в посока гр. Сливница. Около 8:10 ч. върху същата лента и в същата посока се е движил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА. Около 8:10 ч. управляваният от И.Л.М. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег.№ СВ ***В А се удря в лявата част на авариралия товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК, управляван от Г.Н.Г.. Вследствие на ПТП-то на И.П.Д. била оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е транспортиран от екип на ЦСМП.

Гражданската отговорност на И.Л.М., водач на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА, собственост на М.И.М., е покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ВG/30/116002286904 със срок на валидност от 26.08.2016 г. до 26.08.2017 г., издадена от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД.

Гражданската отговорност на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК, управляван от Г.Н.Г., е била застрахована от ЗАД "ОЗК-З." с ЕИК *****, съгласно представеното извлечение от информационен център на Гаранционен фонд.

По повод настъпилото ПТП срещу ищцовото дружество е било образувано дело по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД от пострадалия И.П.Д. за сумата от 410 000 лв. В рамките на гр.д № 11744/2017 г., I ГО, 13-ти състав на СГС са допуснати съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза. Като свидетел по делото е призован и водачът на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК Г.Н.Г., като същият не се е явил, за да даде показания по делото, независимо от наложените му от съда глоби.

С Решение № 7783/15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11744/2017 г. на I ГО, 13-ти състав на Софийски градски съд, е прието, че е налице независимо съизвършителство при процесното ПТП и настъпилите вреди, тъй като вината за настъпване на ПТП-то носи и водачът на товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH“, с рег. № СА ***СК Г.Н.Г., доколкото не е изпълнил задължението си по чл. 60, във вр. с чл. 59а ЗДвП да сигнализира за спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал на необходимото отстояние. Доколкото отговорността при съизвършителство е солидарна, всеки от длъжниците отговаря в пълен размер. Софийски градски  СГС е осъдил ищцовото дружество да заплати на И.П.Д. общо сума в размер на 90 957,07 лв. С оглед на постановеното първоинстанционно решение, на 09.12.2019 г. „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД е заплатило на ищеца И.П.Д. сумата от 74 926 лв., представляваща 36 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г в размер на 8 800 лв., както и 24 208, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г. в размер на 5 917, 73 лв.

Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Когато вредите са причинени от няколко застраховани лица, техните застрахователи отговарят солидарно за възмездяване на вредите по силата на застрахователния договор, така както всеки от причинителите носи отговорност пред увреденото лице ех lege.

Отговорността на застрахователите е функционално обусловена от отговорността на прекия деликвент и има същия обем, като увреденото лице може да реши как ще насочи претенцията си за обезвреда, тъй като законът му предоставя възможност да претендира вредите пряко от всеки един от тях в пълния им размер или да ги претендира от всеки от съпричинителите. С оглед на обстоятелството, че размерът на щетата като последица от действията на всеки от съизвършителите, респективно като основание за отговорността на техните застрахователи, е от значение единствено във вътрешните отношения помежду им като солидарни длъжници, всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е платил.

С оглед на гореизложеното ищецът заявява, че за него е налице правен интерес да предяви настоящата искова претенция срещу ЗАД "ОЗК - З." за заплащане на такава част от платеното от ищеца обезщетение в полза на пострадалия, каквато съответства на степента на принос на застрахования в ответното дружество водач на товарния автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК Г.Н.Г., доколкото с виновното си поведение е съпричинил настъпилото ПТП и последвания вредоносен резултат. Участниците в деликтното правоотношение са двамата водачи, които в еднаква степен са допринесли за ПТП. Отговорността на „ОЗК-З." като застраховател по Гражданска отговорност на автомобилистите /ГОА/ е функционално обусловена от виновното и противоправно поведение на Г.Г., който не е изпълнил задължението си по чл.60 във вр. с чл. 59а ЗДвП да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник на достатъчно отстояние или чрез включен авариен сигнал. По този начин Г. е поставил водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА И.Л.М. в техническа невъзможност да възприеме своевременно спрелия товарен автомобил като опасност на пътя и да реагира своевременно за предотвратяване на произшествието. При съпричиняване на вредоносния резултат с участието на няколко лица, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на другия участник в деликтното правоотношение. Според ищеца съотношението на вината и приноса на двамата участници в увреждането е равнозначно - 50/50, с оглед на което и отговорността на техните застрахователи по ГОА следва да се понесе по равно. Поради това цената на исковата претенция срещу ответника е формирана въз основа на равния принос на двамата виновни участници в ПТП и вредите и предвид правилото на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което ответникът следва да заплати 1/2 от всички изплатени от ЗАД Д.Б. в полза на пострадалото лице И.П.Д. до момента суми, както следва:

- 36 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г. в размер на 8 800 лв.;

- 24 208, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г в размер на 5 917, 73 лв.

По изложените съображения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено на основание чл. 53 от ЗЗД, във вр. с 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД ЗАД "ОЗК - З." с ЕИК *****, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л.и Р. К.Д., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД сумата 37 463 лв. (тридесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и три лева), представляваща 1/2 (една втора) част от заплатените от ЗАД Д.Б. застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, лихви и разноски в размер общо на 74 926 лв. (седемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и шест лева), който иск е предявен като част от общо дължими от ответника 200 000 лв. (двеста хиляди), ведно с мораторна лихва върху сумата от 37 463 лв. за периода от 13.12.2019 г. (датата на която застрахователят е извършил плащането в полза на пострадалото лице И.П.Д.) до 14.02.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба), както и законна лихва за забава от датата на входиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата във връзка с настъпило ПТП на 09.12.2016 г. по което ЗАД "ОЗК-З." е застраховал гражданската отговорност на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК, обективирана в застрахователна полица валидна, от 17.07.2016 г. до 16.07.2017 г., с водач Г.Н.Г., ЕГН **********, който виновно и противоправно е причинил ПТП, настъпило на 09.12.2016 г. Ищецът претендира присъждане и на направените по делото разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена банкова сметка ***: IBAN ***, UNCRBGSF, Банка: Уникредит Булбанк.

 

С молба от 12.03.2020 г. ищцовото дружество е направило уточнение на исковата молба, съгласно Разпореждане № 2256 от 19.02.2020 г., както следва:

Исковата претенция срещу ответника ЗАД "ОЗК-З." с ЕИК ***** е предявена като частична, както следва: Искът за главницата в размер на 37 463 лв. е предявен като частичен от общо дължимите 200 000 лв., като се претендира и мораторна лихва за периода от 13.12.2019 г. до 14.02.2020 г. в размер на 666, 06 лв.

Изложени са подробни доводи, от какво произтичат исковите претенции.

Тъй като с платежно нареждане от 13.12.2019 г. „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” АД е заплатило частично присъдената сума по първоинстанционнто решение, а именно - 74 926 лв., формирана като сбор от следните суми: 36 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г. в размер на 8 800 лв., а също така и 24 208, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г. в размер на 5 917, 73 лв.

Предвид наличието на независимо съпричиняване на вредите на И.Д. и от двамата водачи, застраховани в ЗАД „ОЗК-З.“ и ЗАД „Д.Б.“, съгласно правилото на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, ответникът ЗАД „ОЗК- З.“ следва да понесе своята част от платеното на пострадалия обезщетение, като заплати общо сума в размер на 37 463 лв., представляваща 1/2 от изплатената от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” АД в полза на пострадалото лице И.П.Д. до момента сума - 74 926 лв.

Прави се уточнение как е формирана сумата от 200 000 лв. в петитума на исковата молба срещу ЗАД „ОЗК-З.“:

Представя се справка от информационно- изчислителната програма на Националната агенция по приходите.

 

С молба от 26.05.2020 г. ищцовото дружество е направило ново уточнение на исковата молба, съгласно Разпореждане от 16.03.2020 г., както следва:

Ищецът поддържа изложеното в представената молба с вх.№ 32414 от 12.03.2020 г. относно това как е формирана сумата от 200 000 лв. в петитума на исковата молба срещу ЗАД „ОЗК-З.“. Предвид възможността с решението по в.гр.д. № 699/ 2020 г., ГК, 1 с-в на САС „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З." АД да бъде осъдено да заплати пълната сума от 410 000 лв., представляваща целия размер на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в полза на пострадалия И.П.Д., следва ЗАД „ОЗК-З.“ да понесе 1/2 от тези 410 000 лв. или приблизително 200 000 лв., предвид независимото съпричниняване на вредите от страна на двамата водачи, застраховани в ЗАД „ОЗК- З." и „ЗАД Д.Б.“ АД, респективно участвали в процесното ПТП, при което Д. е пострадал.

Във връзка с указанието се прави уточнение как се разпределя окончателната искова претенция по отношение на имуществените и неимуществените вреди:

Искът за главницата в размер на 37 463 лв. е равен на 1/2 от сумата от 74 926 лв., която ищцовото дружество е заплатило предвид присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Сумата 74 926 лв. е формирана като сбор от: 36 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019  г. в размер на 8 800 лв., а също така и 24 208,90 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 в размер на 5917, 73 лв.

От горното следва, че сумата от 37 463 лв., предмет на исковата претенция, представлява сбор от следните суми:

- 18 000 лв., представляваща 1/2 от платеното обезщетение за неимуществени вреди;

- 4 400 лв., представляваща 1/2 от лихвата върху платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г.;

- 12 104,45 лв. представляващи 1/2 от платеното обезщетение за имуществени вреди;

- 2 958,86 лв., представляваща 1/2 от лихвата върху платеното обезщетение за имуществени вреди за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г.;

 

С молба от 24.06.2020 г. ищцовото дружество е направило уточнение на исковата молба, съгласно Разпореждане от 09.06.2020 г., както следва:

Обективно кумулативно съединените искови претенции се явяват частично предявени. Сумата от 200 000 лв. представлява част от 410 000 лв., колкото е общият размер на претендираното от И.Д. срещу застрахователя обезщетение, съобразено с твърдяната степен на съпричиняване във вредите от застрахования при ответното дружество водач, за което са изложени аргументи в исковата молба. Сумата от 200 000 лв., представлява сбор от:

-177 062,87 лв., представляващи припадаща се на ЗАД „ОЗК- З.“ част от целия размер на претендираното от пострадалия И.Д. обезщетение за неимуществени вреди;

-15 578,27 лв., представляващи припадаща се на ЗАД ОЗК- З.“ част от целия размер на претендираното от пострадалия И.Д. обезщетение за имуществени вреди;

-4 400 лв., представляващи припадащата се на ЗАД ОЗК- З.“ част от лихвата върху платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г.;

-2 958, 86 лв., представляваща 1/2 от лихвата върху платеното обезщетение за имуществени вреди за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г.

По отношение на указанието да се посочи какъв е размерът на всеки окончателен иск поотделно, се прави следното уточнение:

Сумата от 18 000 лв. е частично претендирана от окончателен иск в размер на 177 062.87 лв.- с правно основание чл. 53 от ЗЗД, във вр. с чл. 127, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, за припадащата се на ответника част от целия размер на претендираното от пострадалия И.Д. обезщетение за неимуществени вреди. Сумата от 18 000 лв. представлява 1/2 от 36 000 лв., на които е равно платеното към момента от „ЗАД Д.Б.“ АД обезщетение за неимуществени вреди.

Сумата от 12 104,45 лв. е частично претендирана от окончателен иск в размер на 15 578, 27 лв.- с правно основание чл. 53 от ЗЗД, във вр. с чл. 127, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, за припадащата се на ответника част от целия размер на претендираното от пострадалия И.Д. обезщетение за имуществени вреди. Сумата от 12 104,45 лв. представлява 1/2 от 24 208, 90 лв., на които е равно платеното към момента от „ЗАД Д.Б.“ АД обезщетение за имуществени вреди.

Сумата от 4 400 лв., представляваща 1/2 от лихвата върху платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г.;

Сумата от 2 958,86 лв., представляваща 1/2 от лихвата върху платеното обезщетение за имуществени вреди за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019г.;

Сумата от 666,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода 13.12.2019 г. -14.02.2020 г.

 

            Ответникът "ОЗК-З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л.и Р. К.Д., е депозирал на 24.07.2020 г. отговор на исковата молба чрез адв. Д.Х., със съдебен адрес:***, с която заявява становище за  допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради което оспорва същите.

Не се оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК-З." АД и собственика на товарен автомобил марка „Волво”, модел „ФХ“ с peг. № СА ***СК, валидна към 09.12.2016 г. - датата на настъпване на процесното пътно - транспортпото произшествие.

Оспорва водачът на товарен автомобил марка „Волво”, модел „ФХ“ с рег. № СА ***СК да има вина за настъпилото ПТП.

Оспорва твърдения механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Оспорва твърденията на ищеца, базирани на документи и събрани доказателства в производство, по което ответникът не е страна, не е конституиран и като подпомагаща такава, като счита събраните документи за ирелевантни и необвързващи страните и съда в настоящото производство. Заявява, че в настоящото производство ищцовото дружество следва да проведе пълно и главно доказване на всяка една от претенциите си.

Оспорва твърденията, че водачът на товарния автомобил е нарушил виновно разпоредбите на чл. 60, във вр. с чл. 59а от ЗДвП. На първо място счита, че тези разпоредби са неприложими в конкретния случай. Местопроизшествието не отговаря на нито един от законовоуредените критерии за „скоростен път", а същевременно твърдението не е подкрепено с никакви доказателства.

Не оспорва причинно-следствената връзка между претърпяните от пътника в застрахования при ищеца автомобил вреди и настъпилото ПТП. Твърди обаче, че същите са резултат само и единствено от неправомерните действия и поведение на водача на лекия автомобил и на самия пътник.

Твърди, че ПТП е възникнало само и единствено по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „А180", с рег. № СВ ***ВА. Същият е имал възможност да възприеме от значително разстояние авариралия товарен автомобил и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на ПТП.

Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А 180". с рег. № ****не е предприел никакви действия, с които да предотврати ПТП.

Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А 180”. с рег. № ****към датата на настъпване на ПТП не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, изобщо не е следвало да управлява лекия автомобил, и поради неправилното боравене с органите за управление на автомобила е причинил ПТП, респективно вредите на себе си и пътуващото с него лице.

Ответникът поддържа, че водачът на товарен автомобил марка „Волво”. модел „ФХ" с рег. № СА ***СК не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътно-транспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно, тъй като не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие.

Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента, застрахователят дължи обезщетение за вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица, като твърди, че в настоящия случай застрахованият при Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” не е отговорен за възникване на произшествието, поради което не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател.

В условията на евентуалност ответникът твърди, че дори хипотетично да се допусне наличие на независимо съизвършителство от страна на водача на товарен автомобил марка „Волво”, модел „ФХ” с peг. № СА ***СК, то твърдяният принос от страна на ищеца е в изключително завишен размер. По делото не е налице нито едно доказателство, сочещо за наличие на вина на водача, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество, а още по-малко е налице равен принос между водачите. Соченият от ищеца принос е  произволно определен.

Според ответника, дори хипотетично да се допусне наличие на принос от страна на водача, на товарния автомобил, то този принос е в диапазона 5-10%.

По изложените съображения ответникът счита предявените срещу него  искове за неоснователни, недоказани и завишени по размер. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви.

Ответникът заявява, че на самостоятелно основание оспорва изцяло акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от 33Д за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” встъпва в задължението на застрахования да обезщети пострадалите и третите увредени лица за причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да изпадне в забава застрахователят следва да бъде поканен да плати. Недопустима е и претенция за лихви върху лихви, тъй като въпреки че страните по делото са търговци не е изрично договорен анатоцизъм.

           

            Ищецът „З.А.Д.Д.И З.”  АД, ЕИК *****, е депозирал по делото допълнителна искова молба от 18.08.2020 г., в която споделяйки първоначално заявеното и взел отношение по твръденията на ответната страна.

 

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител - адвокат Д.Ф.Х., е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 14.09.2020 г. В същия ответникът заявявайки, че поддържа изцяло твърденията и възраженията, които са изложени в отговора на исковата молба, взема становище по доводите и исканията ищеца, изложени в допълнителната искова молба, е изразено следното становище.

 

С  молба вх. № 280535/17.02.2021 г., ищецът е поискал да бъде допуснато увеличение на исковите претенции.

 

С Определение от съдебно заседание от 20.10.2021 г. съдът е допуснал увеличение на осн. чл.214 от ГПК на главния иск с правно основание чл. 53 от ЗЗД, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2 от ЗЗД, като допуснатото увеличение касае претенцията за платено обезщетение за неимуществени вреди и претенцията следва да се счита предявена за 85 000 лв. Т.е. увеличението е от 18 000 лв. на 85 000 лв., представлява 1/2 от платеното обезщетение за неимуществени вреди от 170 000 лв. във връзка с увеличението на размера на присъдените суми за неимуществени вреди от апелативния съд на основанията уточнени в молбата от 17.02.2021 г. (т.1) от нея.

Допуснато е и увеличение по отношение претенцията за платено обезщетение за имуществени вреди, предявен за 12 104,45 лв., където претенцията да се счита увеличена със сумата 2 854.80 лв., или общо се претендира сумата 14 959.25 лв., във връзка с увеличението на размера на присъдените суми за имуществени вреди от апелативния съд на основанията уточнени в молбата от 17.02.2021 г. (т.З) от нея.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №98, на 09.12.2016 г., около 08.20 ч. на път ПП-1-8 е настъпило ПТП  между лек автомобил „Мерцедес“ модел „А 180“ с per. № СВ ***ВА управляван от И.Л.М. и т.а. “Волво”, с рег. № СА ***СК с водач Г.Н.Г.,при което движещия се в посока Сливница лек автомобил Мерцедес се е ударил в задната част на спрелия в дясната лента на пътното платно тежкотоварен автомобил. При огледа  не са намерени спирачни следи в района на произшествието. Между двата автомобила върху платното за движение са намерени  множество разпилени парчета стъкла, пластмаса, части от конструкцията

Страните не спорят, а и от приложената по делото медицинска документация се установява, че в следствие на удара – лицето И.П.Д., който е бил пътник на предната лява седалка на лекия автомобил „Мерцедес“, е получил множество телесни увреждания. Няма спор в производството, че И.Д. и постъпил в Противошокова зала, където са установени открита фактура в областта на дясната подбедрица и открита фрактуро-луксация в областта на десен лакът, фрактура на ацетабулума вляво и фрактура на дясна патела, контузия и оток на мозъка, субдурален хематом в областта на лява хемисфера, фрактура на дясна зигоматична кост, фрактури на 3-то и 4-то ребро. Извършени са били множество оперативни процедури с голям обем и сложност, като И.П.Д. е бил в тежко общо състояние и е интубиран.

Във връзка с обстоятелството, че страните не оспорват претърпените вреди от пострадалото лице (имуществени и неимуществени), резултат от процесното ПТП, е отхвърлено искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза.

С Решение № 7783/15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11744/2017 г. на I ГО, 13-ти състав на Софийски градски съд, съдът е установил, че е налице непозволено увреждане - И.Л.М. при управление на лек автомобил “Мерцедес А 160”  е нарушила чл. 27, ал., от ЗДвП, като е доказано наличието на причинени на ищеца И.П.Д. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Съдът е приел, че в случая е налице независимо съизвършителство, тъй като според решаващият състав вина за настъпване на катастрофата носи и водачът на товарния автомобил, доколкото не е изпълнил задължението си по чл.60 във вр. с чл.59 а ЗДвП да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Съдът е приел, че отговорността при съизвършителство е солидарна и всеки от длъжниците отговаря в пълен размер. Предвид обстоятлството, че водача на товарния автомобил или неговия застраховател не са подпомагаща страна в производството по чл. 432 от КЗ делото, решаващият състав е приел, че определяне на конкретния процент съизвършителство е безпредметно.

Предвид горното и като е преценил характера и тежката степен на уврежданията свързани с фрактурите на дясната лакетна става и дясното рамо,както и капачката на дясното коляно,претърпените 6 оперативни интервенции/първата от тях с четири отделни интервенции/,  претърпените болки,страдания и неудобства в началния период след злополуката,след операциите и при рехабилитацията /общо около 5 месеца/ и продължили като цяло около 2 години по-леки болки,неудобства и психически стрес, загрозяващите белези по главата и тялото на пострадалия и факта,че дори след окончателно приключване на лечението няма да се възстановят в пълния си обем двигателните функции на дясната ръка и десния крак, като също така предстоят нови оперативни интервенции, СГС, І-13 състав, е осъдил ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, да заплати на И.П.Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 90 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 24 208.90  лв. имуществени такива, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 09.12.2016 г. ведно със законната лихва върху горните суми от 10.07.2017 г. до окончателното им изплащате като е отхвърлил предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 90 000 лв. до претендирания такъв от 500 000 лв. и за имуществените над уважения размер от 24 208.90   лв. до претендирания от 31 156.54  лв. като неоснователен.

С Решение № 12610/21.10.2020 г. на САС, ГО, 1-ви състав, по в.гр.д. № 699/2020 г. е отменено частично Решение № 7783 от 15.11.2019 г. на СГС  по гр.д. 11744/2017 г., I гражданско отделение, 13 състав в следните части - в която искът на И.П.Д. за обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 09.12.2016 г., ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. е отхвърлен за разликата между присъдените 90 000 лева и дължимите 170 000 лева; в частта,  в която искът на И.П.Д. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП от 09.12.2016 г., ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. е отхвърлен между присъдените 24 208, 90 лева и дължимите 29 918,51 лева и вместо това е постановено, че осъжда ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ***** на основание чл. 435, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на И.П.Д., ЕГН ********** допълнително 80 000 (осемдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 09.12.2016 г. ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. до плащането, както и 5 709, 61 лв. (пет хиляди седемстотин и девет лева и шестдесет и една стотинки) обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 09.12.2016 г. ведно със законната лихва от 10.07.2017 г. до плащането. Потвърдено е решението в останалата обжалвана част.

С молба вх. № 286187/11.11.2020 г. ищецът е представил 4-ри броя платежни нареждания от 28.10.2021 г. за платено обезщетение на пострадалото лице.

По делото е разпитан като свидетел И.Л.М. (водач на л.а. „Мерцедес“). Същият заявява, че помни ПТП, което е настъпило на 09.12.0216 г. Свидетелят се е прибирал от работа от Калотина, около 8-8.05 или 07:55 часа, където е бил нощна смяна. При Драгоман на един завой е печало много силно слънце, което го е заслепило и е пуснал сенника. Свидетелят не е виждал заради яркото слънце абсолютно нищо. Пътят, на мястото, където е настъпил инцидента е от две платна – една лента в едната посока и една на другата. Тирът е бил разположен по посока на движението, вдясно, на самото пътно платно, като там няма как да се отбие встрани, тъй като банкетът е много малък. Свидетелят е усетил удар и колата се е завъртяла. Когато е излязъл от нея е видял ТИР,  спрял на пътя. Свидетелят е карал плътно горе, до не осевата линия по средата, а по тази отстрани, за да може да се ориентира. Когато се е ударил и е излязъл от колата не е видял триъгълник или нещо друго, като не помни дали ТИР-ът е бил с включени светлини. Колата на свидетеля се е ударил отзад в ремаркето, от неговата лява страна, като е пострадала колата не толкова откъм шофьорското място, а по-скоро по-вдясно.

Свидетеля Г.Н.Г. (водач на т.а. волво), установява,  че през 2016 г. е участвал в ПТП. Свидетелят е управлявал камион към фирма „М.Т.– СОФИЯ“. Камионът е аварирал малко преди Калотина, заради спукан тръбопровод на горивото по време на движението и и не е можел да се изкачи нагоре. Поради това свидетелят го е спрял плътно в дясно - половината камион е била на банкета, а другата - на пътното платно, което не е позволявало да се разминат две коли. Камионът е бил на аварийни светлини. На това място на пътя няма уширение, има непрекъсната линия, а спирането е забранено. В момента, в който е почнал да вади „триъгълниците“, е чул шум и една кола се е блъснала директно отзад. Инцидентът е станал на прав участък, малко преди самия връх преди Калотина. Тирът не е можел да бъде приведен в движение, останал е на пътя, докато механиците не са сменили маркуча или тръбичка за високо налягане. Свидетелят е нямало време да постави триъгълник. Ударът е настъпил в лявата част на ремаркето.

 

По делото е прието заключение на единичната САТЕ, което като обективно и компетентно дадено се възприема изцяло от съда.

Вещото лице, с оглед отразеното в протокола за ПТП и описанието на събитието от двамата водачи, констатира, че произшествието е настъпило при следния механизъм:

На 09.12.2016 г, около 8:00 ч., ПП -1-8, в района на 11-ти км., лек автомобил „ Мерцедес А 160  с рег. № СВ ***В А, управляван от И.Л.М., се движи в посока гр. Сливница и поради движение със скорост несъобразена с метеорологичните условия удря отзад авариралият на пътното платно в същата посока т.а „Волво FH 4x2 Т“ с рег. № СА ***СК, вследствие на което настъпва ПТП с материални и нематериални щети.

Ограничението на скоростта в района на събитието е 90 км/ч. Според експерта скоростта на движение се определя при наличие на следните данни: дължина на спирачните следи; деформациите и крайното положение на превозните средства; чрез свидетелски показания; чрез следствен експеримент.

Поради липса на данни за прилагане на енергийните методи за изчисляване на удара: „Моментум 360“, „ Теория на удара“ и „Делта -V“., не е възможно да се изчисли скоростта на лек автомобил марка „ Мерцедес А 160 ” с рег. № СВ ***В А преди и към момента на удара при процесното ПТП.  Тъй товарната автокомпозиция (товарният състав) е с блокирани спирачки, единствено достоверно, което може да се изчисли е граничната максимата стойност на скоростта нал.а. Мерцедес, с която може да премести автокомпозицията. Поради това, че не са измерени деформациите на двете МПС, за да се приложи метода „Делта -V“, не може да се изчисли точната стойност на скоростта на л.а. Мерцедес. От наличните снимки се вижда какви са били те след удара. По експертна преценка се определя, че скоростта на л.а. Мерцедес при удара е била в диапазона 60 - 70 км/ч.

Причината за произшествието се свежда до субективните действия на водача на л.а. „ Мерцедес А 160 ”, който при заслепяването е следвало да намали скоростта си на движение и дори да спре до възстановяване на зрението си.

Вертикална маркировка на пътния участък в района на местопроизшествието не е установена, а сигнализацията с пътна маркировка е тип M3 - единична прекъсната линия.

Товарният автомобил е бил с вкчючени аварийни светлини. Площта на задната част на ремаркето е около 7 кв.м. Съгласно чл. 97, ач. 4 от ЗДвП предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства.

След като водачът не е видял задната част на ремаркето с площ от 7 кв.м. и пуснатите аварийни, той не би видял и правомерно поставен предупредителен свотлоотразителен триъгълник. В такъв случай той може да разбере за поставен на платното триъгълник като премине през него. Времето за изминаване на 30-те метра до авариралата композиция е около 2 сек.

От разпита на водача на л.а. „ Мерцедес ” се установява, че е бил заслепен от слънцето и не е виждал нищо, поради което е пуснал сенника и е последвал удара в полуремаркето. Авариралата на пътното платно композиция е видяна от него след настъпване на процесното ПТП.

От приложения снимков материално делото и допълнително извършен анализ с Google Street View^;,  водачът на лекия автомобил марка „ Мерцедес А 180” с рег.№ ****е имал възможност да забележи товарния автомобил от разстояние минимум 150 м.

При огледа на местопроизшествието не са намерени спирачни следи оставени от л.а. „ Мерцедес А 1 80 ” с рег.№ СВ8548ВА.

Опасната зона за спиране на автомобила съобразно скоростта на движение на автомобила 64,00 м. - при скорост от 70км/ч. и 51,00 м. - при скорост от 60км/ч.

Според показанията на водача на лек автомобил марка „Мерцедес А 160” той е бил заслепен от силно слънце и абсолютно нищо не е виждал.

Правилните действия на водача на л.а. Мерцедес при осветяване на очите му от нискостоящото слънце е веднага да спусне сенника си, което се извършва за около 1-2 сек, след което той би имал възможност да види спряната автокомпозиция.

За да разпознае, че автокомпозицията е неподвижна, на водача е необходимо време от около 2 сек. Това означава, че за времето на сваляне на сенника и разпознаване на неподвижната композиция му е необходимо време общо около 4 сек, за което л.а. Мерцедес ще измине път 66,67 м. При видимост от 150 м отстоянието на л.а. Мерцедес от мястото на удара към момента, в които той е имал възможност да види и разпознае композицията като неподвижна е 83,33 метра. При отстояние 83,33 м., което е по-голямо от опасната зона за спиране 51,00 м. или 64,00 м. водачът на л.а. Мерцедес е имал възможност да спре управлявания от него автомобил на около 32,00 м. или 19,00 м. преди мястото на удара - могъл е да предотврати удара чрез спиране.

 

Съгласно тройната САТЕ (допусната при условията на оспорване по отношение на въпроса - ако сигнализация е била поставена на необходимото отстояние от товарния автомобил Волво, с какво време за реакция е щял да разполага водачът на лек автомобил „Мерцедес”, модел „А 180” за да предотврати сблъсъка с товарен автомобил Волво, вещите лица дават следното заключение:

Съгласно чл. 97, ал. 4 от ЗДвП предупредителният свеглоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. Тъй като движението е в светлата част на денонощието при ясно, слънчево и сухо време, товарният автомобил е бил с включени аварийни светлини, площта на задната част на ремаркето е около 7 кв. м. и пряката видимост при изкачването на хълма е около 150 метра, авариралата композиция може да бъде забелязана при поставен предупредителен триъгълник, съответно при своевременна реакция от водача на л.а. „Мерцедес“ може да не се стигне до настъпване на ПТП. От свидетелските показания на И.Л.М., обаче се установява, че поради заслепяване от изгряващото слънце абсолютно нищо не се е виждало и като ориентир при движението му по пътното платно е служела дясната ограничителна лента на платното за движение. Той е установил наличието на композицията на пътното платно едва след като се е ударил в нея. Свидетелят Г.Н.Г. също сочи, че слънцето е било директно срещу този, който идва. След като поради заслепяване от слънцето водачът на л.а.„Мерцедес” не е видял задната част на ремаркето с площ от 7 кв. м. и пуснатите аварийни светлини, вещите лица правят извод, че водачът не би видял и правомерно поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник. В такъв случай той е имал възможност да установи поставения на пътното платно триъгълник само след като премине през него. Времето за изминаване на 30-те метра до авариралата композиция при скорост 60 км/ч е около 1,8 сек, а при скорост 70 км/ч - около 1,5 сек. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост 60 км/ч е 51 метра, което той изминава за около 3 секунди, а при скорост 70 км/ч - 64 м., което изминава за около 3,3 секунди. С оглед на което, и при знак, поставен на не по-малко от 30 метра от повредената товарна композиция, водачът на процесния лек автомобил не би могъл да предотврати сблъсъка на л.а. „Мерцедес” с товарния автомобил „Волво“.

 

            Приобщени към материалите по делото още са медицинска документация и преписката по ДП № 114/2016 на Окръжна прокуратура – гр. София.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Съдът е сезиран от един застраховател срещу друг с искане за възстановяване на 50 % от стойността на реално изплатеното застрахователно обезщетение, присъдено по предявен пряк иск само срещу застрахователното дружествово – ищец. Твърденията са за наличие на солидарна по естествато си отговорност на двамата застрахователи за обезщетяване на понесени вреди (имуществени и неимуществени) от пострадалото лице,  поради равенство в приноса и независимо съизвършитество на вредоносния резултат, настъпил при реализираното ПТП с дата 09.12.2016г.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като разпоредбата на чл. 435 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен в хипотезата на вреди, причинени от непозволено увреждане, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента..

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря пред увреденото лице /чл. 499, ал.7 КЗ/. Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки един от застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от съпричинителите. При предявяване на иска срещу един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопоставя на ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите и да води иск поотделно срещу всеки от тях. Когато пострадалият събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници, останалите не са освободени от задължение за плащане на обезщетението и по пътя на регреса платилият обезщетението, ще урежда отношенията си с другия съизвършител, съгласно чл. 127, ал.1 и ал.2  ЗЗД. Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в отношенията между тях,  но не и спрямо увреденото лице.

В горния смисъл всеки застраховател дължи да заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият при него делинквент дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по застраховка Гражданска отговорност водач на МПС причини вреди другиму, за застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер, независимо от това дали деликът е осъществен в съизвършителство или не. Когато при съпричиняване дългът към пострадалото лице е погасен само от единия от застрахователите, последният има право на иск, като част от основателността на претенцията се извежда от самото обстоятелство, че ищцовото дружество е изплатило цялата дължима на пострадалия при процесното ПТП. Вземането възниква в размера, в който застрахованият при ответника водач отговаря във вътрешните отношения с другия делинквент и зависи от два факта – степен на съпричиняване между делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има такова.           

Както бе установено при изясняване на делото от фактическа страна - Видно от представения по делото Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №98/09.12.2016 г на 09.12.2016 г., около 08.20 ч. на път ПП-1-8 е настъпило ПТП  между лек автомобил „Мерцедес“ модел „А 180“ с per. № СВ ***ВА управляван от И.Л.М. и т.а. “Волво”, с рег. № СА ***СК с водач Г.Н.Г., при което движещия се в посока  гр. Сливница лек автомобил Мерцедес се е ударил в задната част на спрелия в дясната лента на пътното платно тежкотоварен автомобил.

Страните не спорят, че на посочената дата е настъпило процесното застрахователно събитие.

Във връзка с горното и с оглед позиците на страните, с Определение от 04.11.2023 г., съдържащо проекто-доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени и следните обстоятелства:

·        че гражданската отговорност на И.Л.М., водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА, собственост на М.И.М., е покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ВG/30/116002286904, със срок на валидност от 26.08.2016 г. до 26.08.2017 г., издадена от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД;

·        че гражданската отговорност на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК, управляван от Г.Н.Г., към 09.12.2016 г. е била застрахована от ЗАД "ОЗК-З." с ЕИК *****;

·        че на пострадалото лице И.Л.М. са причинени уврежданията, описани в исковата молба, по начина и в степента, изброени в нея;

·        че претърпените вреди от пострадалото лице – имуществени и неимуществени, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП;

·        че свидетелството на управление на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА - И.Л.М. е било с изтекъл срок на валидност към датата на ПТП;

 

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди на пострадалото лице е било заплатено в пълен размер от страна на ищцовото дружество.

 

Спорно е между страните е дали поведението на водача на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК - Г.Н.Г., застрахован при ответника, е противоправно, респективно – дали същото е в причинна връзка с настъпилото  събитие, съответно – в какъв размер е неговия принос.

В представения по делото Констативен протокол за ПТП, няма данни за съизвършителство на събитието.   

По отношение на водача, застрахован при ответника, с чието участие се е реализирало обсъжданото транспортно произшествие от 09.12.2016 г., няма постановена присъда, която да обвързва гражданския съд в преценката за деянието, противпоравността и вината. Няма и данни за наложено административно наказание в хипотеза на нарушение на ЗДвП и издадено НП въз основа на АУАН.

            Същевременно, в хода на производството по гр.д. № 11744/2017 г. на I ГО, 13 -ти състав е възприето, че и този водач е пряк участник в реализиралото се транспортно произшествие на посоченото в ИМ място и дата, като неговото поведение е квалифицирано, като противоправно и стоящо в причинна връзка с настъпИ.вредоносен резултат – телесните увреждания на пострадалия. В този смисъл, в мотивите на решението е посочено, че в случая е налице т.н. независимо съизвършителство, тъй като вина за настъпване на катастрофата носи и водача на товарния автомобил, доколкото не е изпълнил задължението си по чл.60 във вр. с чл.59 от ЗДвП да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Конкретен принос на съизвършетилството – в това производство не е бил определен.

В процеса по прекия иск с предмет по чл. 432 от КЗ, настоящият ответник не е участвал, в това число и като трето лице помагач на страната - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД.

Предвид горното, влязлото в сила решение по гр.д. № 11744/2017 г. на I ГО, 13 -ти състав, след частичното му изменение с акт на САС, ГО, 1-ви състав, по в.гр.д. № 699/2020 г., няма установителна и обвързваща сила по отношение на ЗАД „ОЗК З.“ АД поради което, твърдението за независимо съизвършителство подлежи на самостоятелно и пълно доказване в настоящото производство. Наличието му предполага установени по безспорен начин конкретни действия или бездействия на застрахования при ответника водач, с които последният обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като са създани условия за настъпването му. Съизвършителството е винаги конкретно и във всеки отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли за настъпването му съответните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на участниците в произшествието.

В процеса, заявеното с исковата молба твърдение е, че  отговорността на „ОЗК-З." като застраховател по Гражданска отговорност на автомобилистите е функционално обусловена от виновното и противоправно поведение на Г.Г., който не е изпълнил задължението си по чл.60 във вр. с чл. 59а ЗДвП да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник на достатъчно отстояние или чрез включен авариен сигнал. По този начин Г. е поставил водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № СВ ***ВА И.Л.М. в техническа невъзможност да възприеме своевременно спрелия товарен автомобил като опасност на пътя и да реагира своевременно за предотвратяване на произшествието.

Така изложената теза на ищеца не се потвържва при съвкупния анализ на данните по делото, в частност СТЕ, изготвена при съобразяване на представените по делото Констативен протокол и приобщената преписка по ДП № 114/2016 на Окръжна прокуратура – гр. София, относени към събраните в хода на делото гласни доказателства. В тази връзка следва да бъде посочено, че нарушение на цитираните от ищеца разпоредби на чл.60 във вр. с чл. 59а ЗДвП не се установяват, тъй като процесното ПТП не е реализирано на място, попадащо в определението за „скоростен път“.

Същевременно, от показанията на свидетеля Г.Н.Г., който е участвал в процесното ПТП като управляващ камион към фирма „М.Т.– СОФИЯ“, се установява, че товарният автомобил не е спрял на пътното платно самоцелно, а същият е аварирал малко преди Калотина, заради спукан тръбопровод на горивото по време на движението. Обстоятелството не се оспорва. В тази връзка и според експертното заключение на единичната СТЕ  подобна авария при товарните автомобили води до блокиране на спирачните апарати, което от своя страна налага МПС-то да остане на мястото на аварията.  Доколкото изместването на товарното МПС е било невъзможно, правилата за неговото обозначаване са уредени в разпоредбата на чл. 97, ал.3, 4 и ал.5 от ЗДвП.

От показанията на св. Г. става ясно, че в съответствие с разпоредбата на чл. 97, ал.5 от ЗДвП, допълнителното обозначане на повреденото МПС чрез включване на аварийна сигнализация е било изпълнено. Следва да бъде посочено, че конкретното условие не е сред задължително установените, а е предвидено като допълнителна възможност, която може да бъде използвана. В случая тя е била налице. Обстоятелството не се отрича с показанията на свидетеля на ищцовата страна, доколкото в същите липсва категоричнотост във възприетито, като последният заявява, единствено че „не помни да е видял“ аварийни светлини. Налице е от една страна  съмнение в личните спомени на свидетеля. От друга страна – самото субективното възприятие на св. М. отнесено и към собствените му показания за това, че при движение на управланято от него МПС  е бил заслепяван от слънцето и не е имал видимост за пътя, поставят под съмнение достоверността на преценката му за обстоятелствата, необходими за изясняване на цялостната фактическа обстановка около и при настъпване на процесното събитие.

Не може да се възприеме и тезата на ищеца за виновно неизпълнение от страна на водача на товарния автомобил на задълженията му по чл. 97, ал. 3 и ал.4 от ЗДвП. Това е така, тъй като видно от данните по делото, в частност, от показанията на св. Г.,  процесното ПТП във времево отношение е реализирано непосредствено след настъпилата авария при товарния автомобил и при започнал, но неприключил процес на предприети действия за неговото обезопасяване. Т.е не е налице виновно нарушение на законоустовените правила по чл. 97, ал.3 и 4 от ЗДвП, доколкото самото ПТП е настъпило в момент, в който същите са съобразени и е започнала тяхната реализация.

Независимо от горното и дори при неговото отричане, следва да се посочи, че евентуално установеното нарушения на правилата за обезопасяване, въведени в разпоредбата на чл. 97, ал.3 и ал.4 от ЗДвП, не променят обстоятелството, че отговорността от настъпването на събитието остава единствено в тежест на водача, застрахован при  ищцовото дружеството.  

Видно от единичната и тройната СТЕ, движението е в светлата част на денонощието при ясно, слънчево и сухо време, товарният автомобил е бил с включени аварийни светлини, площта на задната част на ремаркето е около 7 кв. м. и пряката видимост на авариралата композиция е около 150 м. Направен е и извод, че при своевременна реакция от водача на л.а. „Мерцедес“ е можело да не се стигне до настъпване на ПТП. От свидетелските показания на И.Л.М., се установява, че поради заслепяване от изгряващото слънце абсолютно нищо не се е виждало и като ориентир при движението му по пътното платно е служела дясната ограничителна лента на платното за движение. Той е установил наличието на композицията на пътното платно едва след като се е ударил в нея. След като поради заслепяване от слънцето водачът на л.а.„Мерцедес” не е видял задната част на ремаркето на аваририралия товарен автомобил с площ от 7 кв. м. и пуснатите аварийни светлини, според единното становище на всички експерти - то същият водач не би видял и правомерно поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник. В такъв случай той е имал възможност да установи поставения на пътното платно триъгълник само след като премине през него.

Освен изложеното до момента, следва да бъде отбелязано още, че в случая водещо при определяне степента на евентуалното съизвършителство между делинквентите, е не количественото съотношение на допуснатите от всеки един от тях нарушения на нормативно установените правила за движения, а самият механизъм на настъпване на конкретното ПТП. За процеса, последният е установен с изслушаните и приети по делото съдебно-автотехнически експертизи, видно от анализа на които  причината за произшествието се свежда до субективните действия на водача на л.а. „Мерцедес А 160 ”, който при заслепяването е следвало да намали скоростта си на движение и дори да спре до възстановяване на зрението си.

В свое продължение анализът на единичната СТЕ сочи още, че правилните действия на водача на л.а. Мерцедес при осветяване на очите му от нискостоящото слънце е следвало веднага да спусне сенника си, което се извършва за около 1-2 сек, след което той би имал възможност да види спряната автокомпозиция. Посочено е още, че за да разпознае, че автокомпозицията е неподвижна, на водача е необходимо време от около 2 сек. Според експерта, това означава, че за времето на сваляне на сенника и разпознаване на неподвижната композиция му е необходимо време общо около 4 сек, за което л.а. Мерцедес ще измине път 66,67 м. При видимост от 150 м отстоянието на л.а. Мерцедес от мястото на удара към момента, в които той е имал възможност да види и разпознае композицията като неподвижна е 83,33 метра. При това отстояние от 83,33 м., което е по-голямо от опасната зона за спиране, водачът на л.а. Мерцедес е имал възможност да спре управлявания от него автомобил преди мястото на удара, т.е - могъл е да предотврати удара чрез спиране.

При огледа на местопроизшествието обаче не са намерени спирачни следи оставени от л.а. „ Мерцедес А 1 80 ” с рег.№ СВ8548ВА, а според единичната СТЕ скоростта на л.а. Мерцедес при удара е била в диапазона 60 - 70 км/ч.

В допълнение към последното, анализът на приетите по делото експертите оценки сочи, че опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост 60 км/ч е 51 метра, което той изминава за около 3 секунди, а при скорост 70 км/ч - 64 м., което изминава за около 3,3 секунди, В този смисъл, мнозинството експерти от тройната САТЕ сочи, че времето за изминаване на 30-те метра до авариралата композиция при скорост 60 км/ч е около 1,8 сек, а при скорост 70 км/ч - около 1,5 сек. Именно при тези данни, констанациите на вещите лица са,  че и при знак, поставен на не по-малко от 30 метра от повредената товарна композиция, водачът на процесния лек автомобил не би могъл да предотврати сблъсъка на л.а. „Мерцедес” с товарния автомобил „Волво“.

 

Всичко изложено по-горе обосновава извод за липса на противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № СА ***СК, което да е способствало или улеснило настъпването на процесното събитие. Доколкото същият не се явява съизвършител на деликта, то липсват основания за възлагнето или съразмерното обезщетяване на вредите, явяващи се резултат на настъпилото на 09.12.2016 г. ПТП, чрез ангажиране отговорността на ответника, като негов застраховател по валидна застраховка ГО. 

В този смисъл, претенцията с предмет иск по чл. 53 ЗЗД вр. чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД  се явява неоснователна и като такава същата подлежи на отхвърляне.

 

Неоснователността на главната претенция, обуславя неоснователността и на акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

            При този изход на делото и в съотвествие с разпоредата на чл. 78, ал.3 от ГПК, разноските следва да бъдат присъдени в полза на ответника.

Искането е направено своевременно. Представен е списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършването им. Претенцията за разноски възлиза в общ размер на 6 986 лв., от които: 350 лв . – за САТЕ  и 6 636 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение; 

По отношение размера на възнаграждението за процесуално представителство от ищцовата страна е направено възражение за прекомерност.  Същото съдът приема за основателно. В този смисъл, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и дейстащата към момента сключване на договора за правна помощ и съдействие - разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 вр. с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагреждения (обн. в ДВ, бр. 68 от 2020г.), настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде намалено до размер от  5 123  лв. с ДДС.

Предвид горното, присъдените разноски на ответната страна възлизат на общ размер 5 473 лева.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

                                                  Р Е Ш И:   

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К. против "ОЗК-З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л.и Р. К.Д., иск с правно основание чл. 53, вр. чл. 127, ал. 1 И 2 ЗЗД за главницата, формирана от следните суми: 1.) 85 000 (осемдесет и пет хиляди) лева., представляващи 1/2 от платеното обезщетение за неимуществени вреди; 2.) 4 400 ( четири хиляди и четиристотин) лева – представляващи 1/2  от лихвата върху платеното обезщенетие за неимуществени вреди за периода 10.07.2017 – до 06.12.2019г.; 3.) 14 959.25 лева (четиринадесет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 0,25ст.), представляващи 1/2 от платеното обезщетение за имуществени вреди; 4.) 2 958.86 лева ( две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 0,86 ст.), представляващи 1/2  от лихвата върху платеното обезщенетие за имуществени вреди за периода 10.07.2017 – до 06.12.2019г., във връзка с настъпило ПТП на 09.12.2016 г. по което ЗАД "ОЗК-З." е застраховал гражданската отговорност на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № СА ***СК, обективирана в застрахователна полица валидна, от 17.07.2016 г. до 16.07.2017 г., с водач Г.Н.Г., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху предявените главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К. против "ОЗК-З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л.и Р. К.Д., иск с правно основание 86 от ЗЗД за сумата от 666, 06 лева – мораторна лихва върху предявените главници за периода 12.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К. да заплати на "ОЗК-З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л.и Р. К.Д. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сума в размер на 5 473 лв. (пет хиляди четиристотин седемдесет и три лева), преставляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                               

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: