РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Враца, 13.10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 23.09.2021г.
/двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм. дело №290 по описа
на АдмС – Враца за 2021г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 64, ал.7 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А.П.Б. против РАЗПОРЕЖДАНЕ
от 11.05.2021г. на Полицейски инспектор в У-Мизия при РУ - Оряхово. С жалбата се
твърди, че оспореното разпореждане е издадено при липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона. Иска се отмяна на разпореждането по съображения изложени в
жалбата.
В с.з. оспорващия чрез * М. моли за отмяна на оспореното разпореждане, като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения в тази насока.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата, а разпореждането
счита за правилно.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата
на страните намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
С
оспореното в настоящото производство разпореждане от 11.05.2021г. на **-М.М.
при РУ-*** издадено на основание чл.64, ал.1 ЗМВР е разпоредено на А.П.Б. „да не осъществява
престъпление по чл.182 и чл.183 НК, като в тази връзка следва да изпълнява
съдебно решение, постановено относно упражняване на ** или относно лични
контакти с *, както и да изпълнява задължението си да изплаща месечна издръжка,
след като е осъден за това“.
От приложените към административната преписка
писмени доказателства се установява, че производството е започнало по разпореждане
на РП-Враца от 07.04.2021г. /вх.№ 309000-2129/12.04.2021г. на РУ-Оряхово/ за
извършване на проверка във вр. с жалба
от лицето В.Р.К./приложена по преписката/ и заведена прокурорска преписка с
вх.№ 171/2021г., за което са дадени указания.
Във връзка с разпореждането е извършена проверка от **-М.М., като
резултатите от проверката са отразени подробно в справка от 25.05.2021г. В адм.преписка
са приложени и събраните в хода на проверката доказателства.
От представен
протокол от 15.05.2018г. на РС-Кюстендил е видно, че с определение е одобрена
постигната спогодба между жалбоподателя и В.К., като ** са предоставени на *,
определен е режима на контакти на * с ** Б.П., както и * е осъден да плаща
месечна издръжка на *, чрез неговата *.
Представено е и определение от 18.01.2021г.
на РС-Кюстендил и от което е видно, че е предявен иск от жалбоподателя срещу
В.К. за упражняване на ** на * Б.П., както и е представено решение от 30.06.2021г.
на РС-Кюстендил, с което е изменена сключената спогодба между жалбоподателя и К.
от 15.05.2018г. и упражняването на родителските права на детето са предоставени
на * му А.Б..
Съдът, преценявайки доказателствата по делото
и оспореното разпореждане на основание чл.168, ал.1 АПК и съобразно критериите
визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, счита същото за валиден административен акт, който с разпоредените правни последици засяга
неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя и съгласно разпоредба на чл. 64,
ал.7 ЗМВР подлежи на обжалване по реда на АПК. Същото е издадено от полицейски орган с материална и териториална компетентност,
като компетентността
на полицейския орган да издава разпореждания
от вида на оспореното в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР. Неизлагането
на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в друг документ към изпратената административна
преписка, щом изхождат от същия орган, а в конкретния случай такива се съдържат
в изготвената и приложена по делото от
същия полицейски орган справка от
25.05.2021г. /стр.24-28/ . В тази насока
е и ТР №
16/1975г., ОСГК на Върховния съд и ТР
№ 1/2006г. на ОС на Върховния административен съд, в които изрично е посочено,
че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните
съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на
акта или в последващ такъв. В случая, от съдържанието на разпореждането,
както и от съдържанието на административната преписка се установяват
фактическите основания за издаване му и които са мотивирали полицейския орган
да го издаде. В настоящия случай, доказателствата в преписката са редовно
събрани и имат доказателствена сила и пред съда (чл.
171, ал. 1, изр. първо от АПК). Към момента
на произнасяне от административния орган, са били налице основания, налагащи
издаването на оспореното разпореждане.
С оглед на горното не се споделят
възраженията на жалбоподателя за липса
на фактически основания за издаването на разпореждането, както и че същото е издадено без да са
налице основания за това. Възражението, че не става ясно кое решение и кой акт следва
да изпълни жалбоподателя е неоснователно, тъй като от дадените от Б. сведения с
дата 11.05.2021г./стр.49/ същия подробно описва случая, вкл. посочва и постигната
спогодба от 2018г. и същият е наясно с издаденото разпореждане кое решение и
кой акт следва да изпълни.
Възражението, че при издаване на
разпореждането не са обсъдени обстоятелствата относно интересите на детето е
ирелевантно към предмета на спора, тъй като към момента на издаване на
разпореждането е налице протоколно определение
от 15.05.2018г. на РС-Кюстендил, с което е одобрена постигната спогодба между жалбоподателя
и В.К., като родителските права са
предоставени на *, определен е режима на контакти на * с ** Б.П., както и * е
осъден да плаща месечна издръжка на *, чрез неговата *.
Обстоятелството, че е налице висящо
производство пред РС-Кюстендил по предявен иск от жалбоподателя за упражняване
на родителските права по отношение на детето, видно от определение от
18.01.2021г. е също ирелевантно, с оглед наличието на протоколно определение от
15.05.2018г. и липсата на друг акт, с който на жалбоподателя да са му
предоставени родителските права към датата на издаване на разпореждането. В
действителност по този висящ спор е налице произнасяне от РС-Кюстендил с решение
от 30.06.2021г., с което е изменена
постигната спогодба от 15.05.2018г. и ** относно ** са предоставени на *, но
същото е след датата на издаване на полицейското разпореждане.
С оглед на изложеното преценката на
полицейския орган за издаване на разпореждане по чл. 64, ал.1 ЗМВР по отношение
на жалбоподателя е правилна, тъй като са били налице фактически основания за
издаването му. Оспореното разпореждане е издадено и в съответствие с
материалния закон - чл. 64, ал.1 ЗМВР.
По изложените съображения, настоящият състав
приема, че оспореното разпореждане е законосъобразно и не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146 АПК.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в
производството разноски е неоснователна и такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Б. против
РАЗПОРЕЖДАНЕ от 11.05.2021г. на Полицейски инспектор в У-Мизия при РУ -
Оряхово, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: