Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 298
04.08.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на четвърти август през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 475 по описа
за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от Г.М.П. с адрес ЗОЗТ
„Черна гора“, против Заповед рег. № Л-3761 от 27.07.2023г., издадена от
Началник сектор ЗОЗТ „Черна гора“, с която заповед на лишения от свобода Г.П. е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5
денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната
в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно
нарушение, като основание за налагане на дисциплинарна санкция. Твърди, че намереният
при извършеното в килията претърсване мобилен телефон, нито е бил негов, нито е
взет от П. с негово съгласие, а е бил подхвърлен умишлено и целенасочено в
килията от друг лишен от свобода – А.З.М.. Счита, че е бил наклеветен поради
подадена от Г.П. жалба до Прокуратурата срещу инспектор социални дейности Ж.Ж.
за физически и психически тормоз. Поддържа, че наложеното му наказание цели
единствено да възпрепятства условното предсрочно освобождаване на лишения от
свобода. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник
сектор ЗОЗТ „Черна гора“, с представено по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на
заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални
изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните в хода
на дисциплинарното производство доказателства, по несъмнен начин се установява
извършеното от Г.П. дисциплинарно нарушение, като в съответствие и при правилно
приложение на закона и предвид системността на извършваните от П. правонарушения
в ЗОЗТ „Черна гора“, за това нарушение му е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представените и приети като
доказателства по делото - Докладна записка вх. № ИЗ-3027 от 01.06.2023г. от мл.
инспектор М.Ф.Г., Докладна записка от мл. инспектор И.Й.Р., Докладна записка от
мл. инспектор П.Я.П.; дадените писмени обяснения от л.св. М.Д.А., л.св. А.З.М.
и л.св. Д.П.Д., както и от Протокол № 3360 от 31.05.2023г. за претърсване и
обиск, се установява, че по разпореждане на мл. инспектор Ф.Г. – иф командир на
отделение, на 31.05.2023г., в 21.30 часа, от постовите надзиратели мл.
инспектор И.Р. и мл. инспектор П.П., е извършен личен обиск на л.св. Г.П. и
претърсване на килията, в която е настанен – килия № 21. При извършеното
претърсване на спалното помещение в дюшека на леглото на л.св. П. е открит
джоб, в който е бил скрит мобилен телефон марка LG,
иззет с Протокол № 3360/ 31.05.2023г. Телефонът бил на л.св. А.З.М., като преди
проверката М. дал на л.св. П. телефона за да го отблокира (разкодира), след
което да върне на сутринта телефона на М..
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед рег. № Л-3761 от 27.07.2023г., издадена от Началник сектор
ЗОЗТ „Черна гора“, на основание чл.101, т.7, за дисциплинарно нарушение по
чл.100, ал.2, т.5 във вр. с чл.97, т.3 от ЗИНЗС, на лишения от свобода Г.П. е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. От
фактическа страна издадената заповед и наложеното със заповедта дисциплинарно
наказание се основават на извършено от лишения от свобода Г.П. дисциплинарно
нарушение – неспазване на забраната по чл.97, т.3 от ЗИНЗС, с оглед открития
при извършеното претърсване на спалното помещение в дюшека на леглото на л.св. П. на скрит мобилен телефон.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит в качеството на свидетел на А.З.М., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора. Свидетелят заявява, че мобилният телефон, който
бил намерен в килията на л.св. П., е бил на М.. На няколко пъти М. носил
телефона на П. да го поправи, но последният отказвал да го вземе. След което
л.св М. решил да му го подхвърли. Свидетелят заявява, че влязъл в килията на
л.св. П. (който в това време лежал на леглото), хвърлил телефона на леглото на П.,
и излизайки от килията затворил вратата, която се заключила.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган по чл.104, ал.2 от ЗИНЗС – Началник сектор ЗОЗТ „Черна гора“. Постановена
е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания за наложеното на лишения от свобода Г.П. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното
производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени
са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното
наказание нарушителят е изслушан, при надлежно удостоверен отказ на П. да даде
обяснения.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Г.П. е издадена в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана
описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. извършеното от Г. П. дисциплинарно
нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Противно
на твърденията на жалбоподателя, извършването на противоправното деяние при
посочената в оспорената заповед фактическа обстановка, еднозначно и по несъмнен
начин се установява от всички събрани по делото писмени доказателства –
изготвените докладни записки от служител от НОС на ЗОЗТ „Черна гора“, Протокол
№ 3360 от 31.05.2023г. за претърсване и обиск и дадени обяснения от други
лишени от свобода лица. Съдът не кредитира с доверие показанията на разпитания
в качеството на свидетел А.М., че той е подхвърли телефона на л.св. П. въпреки
противопоставянето на последния да вземе телефона. Показанията на свидетеля не
кореспондират нито на съдържащите се в преписката дадени от М. в хода на
дисциплинарното производството писмени обяснения, нито на дадените от
останалите лишени от свобода писмени обяснения, сочещи даване от М., респ. вземане от П. на мобилния
телефон, за да го отблокира и върне на сутринта. А и ако л.св. А.М. е бил
подхвърлил телефона на л.св. П. (хвърлил на леглото), въпреки противопоставянето
на последния и нежеланието му да го вземе, очевидно мобилният телефон е нямало
да бъде намерен на мястото, на което телефонът се сочи укрит съгласно Протокола
за претърсване и обиск – в джоб на дюшека на леглото на П..
С разпоредбата на
чл.97, т.3 от ЗИНЗС е въведена забрана за лишените от свобода лица да
притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества
и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен
телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях. От
фактическа страна не е спорно по делото, а и се потвърждава от събраните
доказателства, че намереният мобилен телефон при извършеното претърсване
на килията, в която е настанен л.св. П., не е бил негов, а на л.св. А.М.. Но
както беше посочено, императивната норма на
чл.97, т.3 от ЗИНЗС забранява не само притежаването и ползването, но и
държането от лишените от свобода на мобилни телефони. В този смисъл „държането“,
като форма на нарушаващо забраната по чл.97, т.3 от ЗИНЗС изпълнително деяние,
следва да се разглежда като всяко упражняване на фактическа власт върху една
вещ независимо от основанието за това, като дисциплинарно отговорен на
основание чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за нарушаването на забраната по чл.97, т.3
от ЗИНЗС, е и фактическият държател на вещта, независимо от това дали е неин
собственик, владелец, влогоприемател или държател на друго основание. В
контекста на така очертаното съдържание на деянието „държи” от гл. т на неговите
обективни признаци, правилно дисциплинарно-наказващият орган е приел, че с
оглед откритият при извършеното претърсване на спалното помещение в дюшека на
леглото на л.св. П. скрит в джоб на дюшека мобилен телефон, е налице извършено от л.св. Г.П. нарушаващо забраната
по чл.97, т.3 от ЗИНЗС деяние, релевиращо неспазване на предвидените в ЗИНЗС ограничения, субсумиращо
се в хипотезата на дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Липсват каквито и да е било доказателства дори и като индиция в подкрепа на твърдяното от жалбоподателя, че мобилният
телефон е бил подхвърлен умишлено и целенасочено в килията му от л.св. Златко М..
Тъкмо обратното – както беше посочено, в дадените от няколко лишени от свобода
лица писмени обяснения се сочи, че М. е дал/донесъл на л.св. П. телефона за да
го отблокира (разкодира), след което да го върне следващата сутрин на М..
Мястото и начинът, по който е бил укрит телефона /в джоб в дюшека на леглото на
П./, опровергава и твърдението на лишения от свобода, че телефонът не му е бил
даден, а подхвърлен и съотв. че е взет от него „принудително“, без да желае да го приема. Отделно от това П. е
имал възможност преди фактическото започване на претърсването доброволно да
предаде на служителите от НОС мобилния телефон, което обаче не е сторено от
лишения от свобода и това е още едно потвърждение за неоснователността на
поддържаната от жалбоподателя защитна теза за липсата на виновно извършено от
него дисциплинарно нарушение.
Ето защо
съдът
приема за безспорно установено, че Г.П. виновно е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2,
т.5 във вр. с чл.97, т.3 от ЗИНЗС. Това поведение на лишения от свобода, в
контекста на други извършени от него в условията на системност правонарушения в
ЗОЗТ „Черна гора“, обосновано и правилно е възприето от дисциплинарно-наказващия
орган като материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна
мярка - „изолиране в наказателна
килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС. По делото са представени и
приети като доказателства 14 броя заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания на л.св. П. в периода м. май 2018г. – м. май 2022г. за извършени от
лицето дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС, в т.ч
Заповед №
Л-4265/ 10.12.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни, за
нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, Заповед № Л-388/ 28.01.2021г. за
налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от
5 денонощия, за нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, Заповед № Л-2027 от 12.05.2022г.
за налагане на дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни, за нарушение по чл. 100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС и Заповед № Л-2028 от 12.05.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия, за нарушение по чл.100,
ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Противно на приетото
в обжалваната заповед, Заповед № Л-2028 от 12.05.2022 за налагане на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия,
не се явява отменена с Решение № 225
от 27.05.2022г. на АС – Стара Загора, тъй като с влязло в сила Решение № 453 от
23.11.2022г., постановено по КАД № 547/ 2022г. по описа на Старозагорския
административен съд, е отменено Решение № 225 от 27.05.2022г. по адм. дело №
355/ 2022г. по описа на АС – Стара Загора и вместо него е постановено друго, с
което е отхвърлена жалбата на Г.М.П. против Заповед № Л-2028 от 12.05.2022 за
налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от
5 денонощия. Съгласно чл.109, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, ако в продължение
на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода
не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а
когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал.1,
той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок
след изтърпяване на последното наказание. С оглед приетото с влязло в сила
Решение № 453 от 23.11.2022г., постановено по КАД № 547/ 2022г. по описа на
Старозагорския административен съд, извършване на санкционираното със Заповед №
Л-2028 от 12.05.2022 нарушение в условията на системност, и предвид датата на
влизане в сила на тази последна заповед да налагане на дисциплинарно наказание
/23.11.2022г./, очевидно е, че за нито от едно дисциплинарните нарушения, за
които с посочените по горе-заповеди на л.св. П. са наложени дисциплинарни
наказания (вкл. за нарушения по чл.100, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС), не е изтекъл
двугодишния срок по приложимата в случая хипотеза по чл.109, ал.2 от ЗИНЗС.
Това обуславя извод за системност на извършваните от лишения от свобода
противоправни прояви, като именно поради тази системност в противоправното
поведение на лишения от свобода, обосновано и в съответствие с чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС, на Г.П. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „изолиране в
наказателна килия“.
При индивидуализацията на наложеното наказание и на срока
на наказанието, в съответствие с изискването по чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС, са взети
предвид характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението
на л.св. към него, досегашното му поведение, изразяващо се в системно
нарушаване на ЗИНЗС, както и здравословното му състояние, при определянето на срок на наказанието под
средния размер – 5 денонощия.
С оглед на
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на лишения от свобода Г.П., като издадена от
компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Съдът
констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата и въпреки дадените
указания, не е внесъл държавна такса,
дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят Г.М.П.
следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед
рег. № Л-3761 от 27.07.2023г. на Началник сектор ЗОЗТ „Черна гора“, с която на
лишения от свобода Г.М.П. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 5 денонощия.
ОСЪЖДА Г.М.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода” в ЗОЗТ „Черна гора“, да заплати по сметка на Административен съд –
Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок от неговото обявяване пред тричленен
състав на Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: