РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Търговище, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213500600223 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Д.Т. и адвокат Е.Р. – защитници на
подсъдимия М.А. против Присъда № 52/23.11.2018 г., постановена по НОХД
№ 521/2018 г. по описа на Районен съд-Търговище, в която съдът е признал за
виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“ във
вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, във вр. с
чл. 119, ал. 1 ЗДвП и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание
осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 343г НК му е наложено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година и шест месеца, като съдът го е оправдал по повдигнатото
обвинение престъплението да е извършено при нарушаване на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, чл.
21, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. Подсъдимият М.А. е осъден да заплати
направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл по веществените
доказателства.
С Присъда № 260001/22.10.2020 г. по ВНОХД № 14/2019 г. по описа на
ОС-Търговище, присъдата на РС-Търговище е отменена в частта, в която
подсъдимият е признат за виновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1
1
, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
С Решение № 83/24.08.2021 г. по КНД № 275/2021 г.по описа на ВКС, II
н.о. е отменена присъдата на ОС-Търговище и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Търговище от стадия на съдебното
заседание за отстраняване на констатирани нарушения на процесуалните
правила.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановената
присъда. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че нарушенията на ЗДвП,
в резултат на които е причинена средна телесна повреда са причинени на
пешеходна пътека. Моли се да бъде отменена обжалваната присъда, като
подсъдимият бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“ НК и наказателното производство да се прекрати на
основание чл. 343, ал. 2 НК.
В съдебно заседание подсъдимият М.А. се явява лично и с адв. И.З. в
съдебно заседание. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че
обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, във вр. с чл. 342, ал.
1 НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 ЗДвП е несъставомерно поради липсата на
нарушение по чл. 119 ЗДвП. Излага доводи, че при това положение е налице
хипотезата на чл. 343, ал. 2 НК, тъй като пострадалото от престъплението
лице е поискало прекратяването на наказателното производство преди
започване на съдебното следствие в първата инстанция. Поради липсата на
правомощия въззивната инстанция да прекрати производството на основание
чл. 343, ал. 2 НК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, адв. З. счита, че следва да
бъде отменена присъдата на РС - Търговище и делото да му бъде върнато за
упражняване на неговите правомощия по прекратяване на наказателното
производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че в
случая не е налице нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП от страна на
подсъдимия. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан за обвинението
по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК и деянието му да бъде преквалифицирано по чл.
343, ал. 1, б. „б“. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е оправдал
подсъдимия за нарушенията по чл. 5 и 21 ЗДвП, но не е съобразил, че
подсъдимият е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото от
събраните доказателства по делото се установява, че той се е движил с
несъобразена скорост. С оглед постъпилата нотариално заверена декларация
от пострадалата, производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено, като не се налага наказание на подсъдимия А..
Частният обвинител С.С. се явява лично и с упълномощен повереник
адв. С. С. в съдебно заседание. Адв. С. изразява несъгласие със становищата
на защитника на подсъдимия и на представителя на прокуратурата.
Повереникът твърди, че съобразно указанията на ВКС, ОС – Търговище
следва да признае за виновен подс. А. за това, че е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2, предл. 1 ЗДвП, тъй като се е движел с несъобразена скорост и да
го осъди за това нарушение, като му наложи едно справедливо наказание.
В последната си дума подсъдимият А. моли делото да бъде върнато на
2
първа инстанция и да се прекрати.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, становищата на
страните и правилността на обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал.
1 НПК, констатира следното:
По делото е допуснато съществено процесуално нарушение, което е от
категорията на абсолютните и не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, поради което присъдата на РС – Търговище следва да бъде
отменена и делото да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане.
При постановяване на своята присъда първоинстанционният съд
погрешно е приел, че е налице нарушение по чл. 119 ЗДвП, както и
квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК - деянието да е
извършено на пешеходна пътека. В процесния случай е била налице
маркировка, която очертава наличието на пешеходна пътека на пътното
платно. Същата обаче не е била сигнализирана с необходимите пътни знаци.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че пешеходната
пътека не е била сигнализирана нито с предупредителен знак за опасност А18
„Пешеходна пътека“, нито с пътен знак със специално предписание Д17
„Пешеходна пътека“. Съобразно легалната дефиниция дадена с § 6, т. 54 от
ДР на ЗДвП, пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. За пешеходна пътека се считат също и
продълженията на тротоарите и банкетите върху пътното платно на
кръстовища. Законът не изисква задължително сигнализиране с пътна
маркировка при наличие на пешеходна пътека на пътното платно, но
задължително изисква сигнализацията с пътни знаци. В случая, такива не са
били налични на местопроизшествието. Изискването за сигнализация на
пешеходната пътека не е налице за продълженията на тротоарите и банкетите,
намиращи се на кръстовище. Но в случая пешеходната пътека не е била в
непосредствена близост до кръстовище.
Отпадането на квалифициращия признак деянието да е извършено на
пешеходна пътека би довело до преквалифицирането на повдигнатото
обвинение от такова по чл. 343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК в по-леко наказуемо такова по чл. 343, ал.
1, б. „б“ НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК. Действително,
първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда относно
допуснати нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 1, чл. 21, ал. 2 и чл.
116 ЗДвП. В тази част присъдата не е обжалвана от частния обвинител, нито е
протестирана от прокуратурата. Въпреки това съобразно постановките на т. 7
от Тълкувателно решение № 2/2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на
ВКС от фактическите обстоятелства по делото би могло да се изведе
нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, в съгласие и с дадените указания от
ВКС. Това е така, защото нарушенията по чл. 119 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП
са в отношение на специална към обща норма. Преквалификацията на
нарушение по чл. 119 ЗДвП в такова по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП не би довело
до прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и поради това не е
3
необходимо да е налице съответен протест на прокурора или съответна жалба
на частния обвинител.
В случая не е налице нарушение по чл. 119 ЗДвП, доколкото не е била
налице пешеходна пътека на местопроизшествието. Налице е било обаче
движение с несъобразена скорост от подсъдимия по смисъла на чл. 20, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП, в случая. Във фактическата обстановка, приета от РС в мотивите
се посочва, че подсъдимият се е движил със скорост от 45 км/ч, а
ограничението на скоростта в този участък е било до 40 км/ч. Също така,
първоинстанционният съд е приел, че при конкретната пътна обстановка –
намалена видимост и лоша осветеност на пътния участък, подсъдимият е
можел да предотврати произшествието само ако се е движел със скорост не
по-голяма от 25,7 км/ч. При това положение, подсъдимият се е движел със
скорост близо два пъти надхвърляща скоростта, която би се явила като
съобразена с атмосферните условия и конкретните условия на видимост.
Наличието на нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП обосновава
съставомерността на състава по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1,
във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, доколкото същият е бланкетен и изисква
наличието на нарушение на правилата за движение по пътищата.
На следващо място, следва да се съобрази, че по делото е налична
нотариално заверена декларация от пострадалото лице и частен обвинител
С.С., с която тя е поискала прекратяването на наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 НК.
Прекратяването на наказателното производство по чл. 343, ал. 2 НК е
допустимо, когато престъпното деяние е квалифицирано по чл. 343, ал. 1 НК,
но не и когато е квалифицирано по чл. 343, ал. 3 НК. С дадените от ВКС
задължителни указания по прилагане на материалния закон – чл. 355, ал. 1, т.
2 НПК, е разрешен въпроса за отсъствието на нарушението по чл. 119, ал. 1
ЗДвП, което квалифицира деянието по чл. 343, ал. 3 НК. По този начин е
отпаднало и процесуалното ограничение за прекратяване на наказателното
производство, приложимо само в предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „а“ и „б“
НК състави.
Въззивната инстанция, за разлика от първата, не разполага с
правомощията да прекрати наказателното производство на основание чл. 24,
ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 343, ал. 2 НК, видно от разпоредбата на чл. 334, т.
4 НПК, където са уредени хипотезите, при които въззивният съд може да
прекрати наказателното производство и т. 9 на чл. 24, ал. 1 не фигурира. Това
е така, защото по подобие на хипотезата по чл. 287 НПК това правомощие на
съда е ограничено за прилагане само в рамките на първоинстанционното
разглеждане на делото, където следва да бъдат установени материалните
предпоставки и да бъде приложена съответната процесуална норма.
Предвид така посоченото, настоящият съд намира, че като е лишил
подсъдимия от приложението на чл. 343, ал. 2 НК, първоинстанционният съд
е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
ограничаване правата на подсъдимия, поради което и на основание чл. 335,
ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК постановената присъда на РС –
4
Търговище следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане
на първата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 52/23.11.2018 г., постановена по НОХД №
521/2018 г. по описа на РС - Търговище.
ВРЪЩА НОХД № 521/2018 г. по описа на РС - Търговище за ново
разглеждане от друг състав на съда от етапа на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5