Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.02.2011г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
януари през две хиляди и единадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2580 по описа за
2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
e с правно основание чл. 108 ЗС.
Oбразувано е по иск
на К.Б.Ш. срещу Държавата чрез Министъра
на регионалното развитие и
благоустройството и Министъра на отбраната. Ищцата излага, се явява
единствен наследник по закон на Б. И.В., починал на 23.07.1963г. и на Б. И.В.,
починал на 09.08.1970г. Като такава е придобила по наследство и е собственик на
следните съседни недвижими имоти, а именно: Поземлен имот № 882 с площ от 3
000,00 кв.м., подробно описан в Нотариален акт за недвижим имот купен на
публичен търг Том II, №46, регистър 1103, дело 222/1937г. по описа на
Варненския областен съд, и Поземлен имот № 882А, с площ от 1500,00 кв.м.
подробно описан в Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка №15, том I, регистър 222 дело
№1409/1942г. по описа на Варненския областен съд, като и двата имота са
нанесени в Кадастрален и регулационен план на предградие „Лозята",
гр.Варна от 1936г. Твърди, че праводателите и Б. И.В. и Б. И.В.. са владяли и
ползвали имотите безпрепятствено до своята смърт, което се потвърждава от
разписните листи към кадастралния и регулационен план на предградие
„Лозята", гр.Варна от 1936г., от скица № 1099/13.12.1948г. за имот №882А,
от удостоверение за липса на тежести №937/1948г., като могат да бъдат
потвърдени от свидетели в СЗ. Твърди, че след придобИ.ето на собствеността
върху двата имота ги е владяла безпрепятствено допреди няколко години. Тези
обстоятелства се потвърждават от Удостоверение №АБ 94А /411 от 25.11.1986г. на
отдел „Архитектура и Благоустройство" при П-ри Районен съвет -Варна, в
което е отбелязано, че имотите са и отредени за „Здравни и курортни нужди"
в Градоустройствения план на гр. Варна, извън регулацията. Излага, че никога и
по никакъв повод притежаваните от нея имоти не са били отчуждавани за нуждите
на държавата или общината. Никога и по никакъв повод имотите не са били владяни
и ползвани от който и да било друг, освен от нея и нейните праводатели.
Ползването на имотите, които в момента са градини с овощни дървета е
осъществявано от през последните години само от ищцата и нейни близки. През
2008г. ищцата решила да се разпореди с имотите си, предвид което се снабдила с
необходимата данъчна оценка за тях, но когато се обърнала към администрацията
на Район „Приморски" при Община Варна за да и бъдат издадени скици,
установила, че следва да се извърши попълване на кадастралната основа на
местност „Св.Никола" /бивша „Лозята"/ за тази цел. В тази връзка депозирала
в Район „Приморски" на Община Варна заявление вх.№УТ-94-К-730/11.12.2008г.
за попълване на одобрен кадастрален план на основание §.6, ал.6 от ЗУТ, вр.
ЗКИР. С писмо до Кмета на Район „Приморски" на Община Варна изх.№
РД-08-1002-88/1/ от 16.03.2009г. Областният управител на гр.Варна възразява
срещу изготвянето на Акт за непълноти с твърдението, че имотите, попадат в
поземлен имот №1442 по Плана за новообразуваните имоти на местност „Свети
Никола", за който е бил съставен Акт за държавна публична собственост №725
от 29.04.2004г. и върху който са предоставени права за управление на
министерство на отбраната. Междувременно цялата преписка е изпратена в АГКК
Служба Варна, от която служба и досега не се произнасят по искането и за
съставянето на акт за непълноти и съответно за нанасянето на имотите й в
кадастъра. Ищцата излага, че от комбинираната скица, изготвена от вещите лица
по възложената от нея техническа експертиза се установява, че при изготвянето
на плана за новообразуваните имоти, поземлен имот №1442 собственост на
Държавата, за който е съставен АДС №725 от 29.04.2004г. е попълнен така, че
обхваща и двата и имота и дори и пътя, обслужващ тези имоти, както и съседните
им съгласно кадастралния план от 1936г.- път който съществува и в момента, по
който макар и през паркинга пред изграденото КПП осъществява достъпа си до
имотите. Предвид изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че Държавата и Министърът на отбраната никога не е била и
не е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот № 882 с
площ от 3 000,00 /три хиляди/ кв.м., подробно описан в Нотариален акт за
недвижим имот купен на публичен търг. Том II, №46, регистър 1103, дело
222/1937г. по описа на Варненския областен съд, и 2. Поземлен имот № 882А, с
площ от 1500,00 кв.м. подробно описан в Нотариален акт за право на собственост
на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №15, том I,
регистър 222 дело №1409/1942г. по описа на Варненския областен съд, както и да
бъде осъдена Държавата в лицето на Министъра на отбраната и Министъра на
регионалното развитие и благоустройството да и предаде владението върху същите
имоти. В с.з. искът се поддържа. Пълномощникът на ищцата излага, че ответникът
не може да се легитимира като собственик на процесния имо във основа на представения царски
указ, тъй като не е проведена до край процедурата по отчуждаване, описана в
специалния закон. След като липсват акт за продажба или съдебно решение по реда
на чл. 70 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужда и
обществена полза, то ответникът не може да се легитимира като собственик.
Ответникът - Държавата чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството оспорва предявения иск, като моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва процесуалната легитимация на ищцата, като се
твърди, че представените с исковата молба доказателства не я легитимират като
собственик на процесиите имоти. Излага, че описаните в нотариалните актове имоти
не са идентични с процесиите, като представените доказателства се отнасят за
имот №1403 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по §4,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ м-ст „Свети Никола", землище Варна, община Варна, в
регистъра към който, като собственик е записана ищцата. Видно от помощния
кадастрален план за местността, имот №1403 е ситуиран в стар имот №690, в
списъка на собствениците преди образуване на ТКЗ И ДЗС към който, като
собственик е записан д-р Б. В.. В случай, че ищцата навежда и твърдение за
изтекла в нейна полза придобивна давност, се оспорва и това обстоятелство, тъй
като е недопустимо да се претендира собственост върху несъществуващи имоти. за
да бъдат придобити по давност имотите е необходимо упражняване на непрекъснато,
явно, несъмнено владение с намерение да се свои за себе си. Владение върху
процесните имоти не е осъществявано от ищцата. Имотите са били отчуждени за
нуждите на Министерството на отбраната, което и до настоящия момент ги
управлява на основание Царски указ №54/1920г., нотариален акт №78/25.12.1932г.,
царски указ №40/20.08.1941г., царски указ №3/21.01.1943г. и нотариален акт
№90/17.08.1945г. Мероприятието, за което са били отчуждени също е изпълнено. То
е и пречка за упражняване на владение върху имотите. Имотите попадат в поземлен
имот с площ от 65,890 дка, за който е съставен акт за публична държавна
собственост №0725/29.04.2004г. Налице е и забрана за придобИ.е по давност на
имоти - публична държавна собственост, според разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Закона за държавната. Отделно от това, видно от разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС,
обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г.,
бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г.), налице е забрана до 31 декември 2011 г. за придобИ.е по давност
на имоти-държавна собственост.
Ответникът Министерство на отбраната
оспорва така предявените искове като недопустими, съответно като неоснователни.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като излага, че с Царски Указ №
40/20.08.1941г. за нуждите на войската - за бреговия артилерийски полк, са
отчуждени частни имоти в м. „Траката", землището на гр. Варна. В
приложената скица на имотите, които се отчуждават с Царски указ №
40/20.08.1941г., за нуждите на Бреговия артилерийски полк, за бивши собственици
на двата имота - предмет на иска са посочени: № 16. Дворище № 882, на И.С.П. -
3 360 кв.м. и № 17. Дворище № 882а, на Н.
Ив. В.а - 1520 кв.м. Твърди, че имотите
с пл. №№ 882 и 882а по кадастралния план от 1936г., находящи се в курортно
предградие "Лозята", гр. Варна цитирани в исковата молба, към момента
попадат върху територия, в управление на Министерството на отбраната - имот
свързан с отбраната и сигурността на страната със статут на публична държавна
собственост, с ползвател поделение на ВМС, респективно мероприятието, за което
са били отчуждени имотите е изпълнено. За имота е съставен АПДС №
0725/29.04.2004г. съгласно, който поземлен имот пл. № 1461, находящ се в област
Варна, землището на гр.Варна, м."Св. Никола" с площ 65,890 дка е
предоставен в управление на Министерството на отбраната, като основанията за
издаване титула ни за собственост са изписани в т.9 от акта. Имотът е актуван
като публична държавна собственост през 2004г., като дотогава същият представлява
такава публична държавна собственост по силата на закона. Имотът от
отчуждаването му през 1941 г. и до момент е ех lege държавна собственост, като
е предоставен за осъществяване на функциите на Министерството на отбраната и
като такъв е бил предоставен на ведомството за изпълнение на функциите му - чл.
2 ал. 2 т. 4 от ЗДС, доколкото съобразно параграф 2 от ДР на ЗДС Министерството
на отбраната е ведомство по смисъла на същия закон. Излага, че имотите и вещите - публична държавна
собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се
придобиват по давност, както и тази собственост не подлежи на възстановяване
/чл.7 от ЗДС/. С оглед изложеното, може да се направи извода, че имотите, за
които ищцата претендира право на собственост е публична държавна собственост
предвид субекта, който стопанисва имота -Министерството на отбраната и
предназначението му - за изпълнение на функциите му. Оспорва твърденията на
ищцата, че нейните праводатели са владели имотите, тъй като в района от отчуждаването
до момента е съществувало и съществува военно поделение, респективно
праводателите и ищцата не са можели да стопанисват и владеят имотите.
Съдът, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното:
Подлежащите на установяване факти по
иска с правно основание чл.108 от ЗС са: правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот, на
твърдяното в исковата молба придобивно основание и осъществяването на владение
на имота от ответника, като тежестта за установяване на посочените
обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно принципа за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес определен в чл.154, ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че се легитимира като
собственик на имота както следва:
Поземлен имот № 882 с площ от 3 000,00 кв.м., подробно описан в Нотариален акт
за недвижим имот, е купен на публичен търг Том II, №46, регистър 1103, дело
222/1937г. по описа на Варненския областен съд, а Поземлен имот № 882А, с площ
от 1500,00 кв.м. подробно описан в Нотариален акт за право на собственост на
недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №15, том I,
регистър 222 дело №1409/1942г. по описа на Варненския областен съд, е придобит
по давностно владение. В качеството си на единствен законен наследник на Б. И.В.,
починал на 23.07.1963г. и на Б. И.В., починал на 09.08.1970г., ищцата излага,
че е придобила правото на собственост върху посочените имоти.
По делото са представени писмени
доказателства - нотариални актове, с оглед на които се установява, че
действително, на 24.02.1937г. К.П. А.Н. е придобил чрез покупка при публичен
търг лозе от 3 дка, находящи се в землището на варненските лозя. Представен е и
нотариален акт. Видно от който на 31.01.1941г. Б. В. и В. В. са признати за
собственици по давност на следните недвижими имоти, находящи се в землището на
гр. Варна: лозе от 5 ара, и овощна градина от 1 дка.
Предвид
представените удостоверения за наследници, и удостоверения за отказ от
наследство може да се направи обоснован извод, че ищцата К.Ш. е единствен
наследник по закон на посочените по-горе собственици на недвижими имоти.
Видно от заключението по назначената СТЕ,
изслушано в с.з. на 10.11.2010г., в нот.
акт № 46, том 2, регистър №1103, дело №222/1937г. се описва имот, представляващ
лозе от три дка, от които 1.5 дка. хавра и 1.5 дка. засадено с лозя с
американски пръчки, находящо се във Варненските лозя, местност
„Ваялар" при граници: В.а, С., М.,
бреговата батарея, /пълния текст на границите не се чете - л. 8 от делото/,
собственост на И. С. П.. В КП 1937 г.,
имот пл. № 882 е записан на И. Ст. П., а после П. Гр. Д., при граници: №880 на Я.С.,
№882А - Н. И. В.а, №886 Военно министерство, №874 на М.К. При така установените
граници и съседи на имот пл. № 882 от КП 1937 г., вещото лице намира пълна идентичност на същият този имот пл. № 882 с имота описан
в НА № 46/1937 г. С нот. акт № 15 том 1, регистър №222, дело №1409/1941 г. Б. И.В.
и В. И. В.а са признати за собственици на недвижим имот находящ се в землището
на гр. Варна, местност „Ваялар", лозе от 5 ара и овощна градина от 1 дка.,
при общи съседи: П. Г. Д., Батарея, наследници на Н. Б., наследници на А.М./л.
10 от делото/. Според вещото лице, в КП от 1937 г., имот пл. № 882А е записан
на Н. И. В.а, при граници №882 е записан на И. Ст. П., а после П. Гр. Д., №886
на Военно министерство, №884 на Н.Б., №874 на М.К.. Имотът описан в НА №
15/1941 г., съгласно неговите граници и съседи, неговото местоположение
съответства на имот пл. № 882А. Процесните имоти, а именно имоти пл. №№ 882 и
882А от КП 1937 г., попадат с пълната си площ в южната част на поземлен имот №
1442, описан в АПДС № 0725/29.04.2004г. От огледа на място се установява, че теренът,
в който попадат процесните два имота представлява наклонен, обрасъл със
саморасли дъб, храсти и изоставен необработен терен. От огледа се установява
също така, че в границите на имот пл. № 1461 по АПДС № 0725/2004г. в местност
"Св. Никола" са разположени сградите и съоръженията на действащо
военно свързочно поделение и по данни от служители на МНО.
Ответникът, от своя страна твърди, че е
придобил правото на собственост върху посочените имот по силата на Царски указ
№40 от 20.08.1941г., с който тези имоти са отчуждени от техните собственици за
нуждите на Бреговия артилерийски полк.
Видно
от представеното копие, с Царски Указ № 40/20.08.1941 г. за нуждите на войската
- за бреговия артилерийски полк, са отчуждени частни имоти в м. „Траката",
землището на гр. Варна. В приложената скица на имотите, които се отчуждават с
Царски указ № 40/20.08.1941г., за нуждите на Бреговия артилерийски полк, за
бивши собственици на двата имота - предмет на иска са посочени: № 16. Дворище №
882, на И. Ст. П. - 3 360 кв.м; № 17. Дворище № 882а, на Н. Ив. В.а- 1520 кв.м.
Действително, ответникът не е представил
всички документи, изискуеми по “ЗАКОНЪ за отчуждение на недвижимите имущества
за държавна и обществена полза” /Обн., ДВ, бр. 18 от 23.02.1885 г., изм., бр.
244 от 18.10.1948 г., в сила от 22.10.1948 г., отм., бр. 300 от 22.12.1948 г./
От
друга страна обаче е представен нот.акт № 90, том 5, регистър №3497, дело №
966/1945г., видно от който Българската Държава, респективно Бреговия
артилерийски полк е признати за собственица на следните недвижими
имоти, находящи се в землището на
гр. Варна: 3.Район на 17с/м батарея в
местността “Траката” от 40 123 кв.м при
описаните в нот. акт граници.
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира, че действително към
1941г. наследниците на ищцата са били собственици на описаните по-горе имоти,
идентични с имоти с №882 и №882А по сега действащия КП, но считано от
11.08.1945 собствеността върху тези имоти е придобила Държавата.
Съдът
счита, че правото на ответникът не произтича АДС №0725 от 29.04.2004г., а въз
основа на посочения нот. акт. Дори да се приеме, че всички формалности по
отчуждаването не са бил спазени и не е бил издаден документ съобразно
изискванията на “ЗАКОНЪ
за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза”, то към
11.08.1945г., ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост,
като АДС №0725 от 29.04.2004г., е издаден въз основа на този акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че ответникът
владее имота на правно основание, а именно нот. акт от 1945г. По разписния лист
към плана на “Крайбрежието” от 1956г., имотът се води на Военното поделение.
Видно от писмо изх. №ЗАО- 35721 от 21.08.2008г., адресирано до ищцата, по
действащия КП на СО “Св. Никола” от 1936г. имоти с №882 и №882а, кв. 119 попадат
в площадката на Министерство на отбраната. От заключението на вещото лице се
установява, че процесният имот е включен в границите на поделението, като върху
него са изградени съоръжения, свързани с отбраната на страната. От показанията
на свидетелите, разпитани в с.з. на 10.11.2010г.,: В.Е.М. и С.С.С. се
установява, че от 1960 г. поделението е в едно и също състояние, с една и съща
площ. Ограда е имало към източната страна още към 1960г., а малко след това
била направена ламаринена ограда- непрекъсната от КПП до самата сграда. Входът
се намира откъм имот № 9589, който представлява път. Това е единственият вход и
изход на поделението. От всички страни има ограда, като това състояние според
единия свидетел датира от 1981 г. /когато той е започнал работа там/. Няма
овощни дървета в района на поделението и никой не е влизал да обработва земите
си. В това поделение имало част от него, което била с особен режим, така че
достъпът до поделението бил силно ограничен не само за цивилни граждани, но и
за част от военнослужещите.
Недоказано
остана твърдението на ищцата, че тя е владяла имота. От свидетелските показания
на свидетелите К.Д.Й. и М.Я.К., разпитани в същото с.з. се установява, че
имотите са били оградени и включени в двора на поделението. За да стигат до
този имот, се е налагало роднините на
ищцата да минавали през оградата. От техните показания
не се установява непрекъснато и необезпокоявано владение. С оглед на изложеното
от тях, съдът счита, че се установява, че до процесните имоти не е имало
свободен достъп, а се е налагало преминаването през ограда от колчета и мрежа.
На следващо място следва да се
отбележи, че свидетелите говорят за плодни дръвчета –круши и бадеми, от които
те са ходели да берат, т.е.
изобщо не се установява, мястото да е обработвано и стопанисвано за определен
период от време от ищцата, или нейните праводатели.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Ищцата
не доказва по пътя на пълното и главно доказване, че е собственик на имота, тъй
като нотариалните актове за собственост доказват правата на нейните праводатели
към 1941г., а ответникът представя доказателства, че придобил собствеността към
1945г.
Действително, констативният нотариален акт сам по себе си не може да
легитимира Държавата като собственик, но доколкото тежестта за установяване на
правото на собственост в производството по така предявения иск е за ищеца, то в
негова тежест е да обори легитимацията
на ответника, което не беше
сторено в настоящия
процес. Ищцата не установи по безспорен начин, че е владяла непрекъснато и
необезпокоявано имота
по начин, че да го придобие по давност. Поради
което и това основание за собственост
остава недоказано.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска по чл. 108
ЗС, ответникът има право да му бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. Претенцията е за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда. На осн. чл. 7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
определя възнаграждение в размер на 2834.00лв., което ищцата следва да заплати
на ответника Държавата, представлявана от министъра на РРБ.
Ответникът – Министерство на отбраната не е
направил искане за присъждане на разноски, нито е представи списък с
направените такива, поради което съдът не му присъжда такива.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Б.Ш., ЕГН:**********,***
срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Министерство на отбраната - гр. София, за предаване на владението върху недвижим
имот, представляващ 1. Поземлен имот № 882 с площ от 3 000,00 кв.м., подробно
описан в Нотариален акт за недвижим имот купен на публичен търг Том II, №46,
регистър 1103, дело 222/1937г. по описа на Варненския областен съд, и 2. Поземлен
имот № 882А, с площ от 1500,00 кв.м. подробно описан в Нотариален акт за право
на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка
№15, том I, регистър 222 дело №1409/1942г. по описа на Варненския областен съд,
на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К.Б.Ш., ЕГН:**********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството сумата от 2834.00лв./две хиляди осемстотин тридесет и четири
лв./ на осн. чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
НЕ присъжда разноски на ответника
Министерство на отбраната, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от получаването му от страните пред
Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: