Решение по дело №2943/2018 на Районен съд - Варна

 РЕШЕНИЕ

 

                                                      №1499/19.9.2018г.

 

Година 2018                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На   трети септември                                     Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:       

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

 

Секретар     Мирослава И.а

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2943 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                                                                

 

 

            Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „Д.2.” ООД, представлявано от Д.И.Д., против Наказателно постановление № 305504- F336465 / 11.12.2017г. на   Директора на Териториална Дирекция на Национална Агенция по приходите  - гр.Варна, с което на  „Д.2.” ООД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500  лева на основание чл.185   ал.2 от ЗДДС.

             С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на   чл.57 т.5 от ЗАНН, тъй като от описанието на нарушението не ставало ясно какво всъщност е то-дали че не е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАПФ или че не е била издадена касова бележка.Твърди се още, че от фактическа страна били описани две отделни нарушения, а наказващият орган бил наложил едно наказание без да посочи кое конкретно от тях санкционира. Навеждат се доводи и за това, че при определяне на размера на санкцията не е била съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.  Поради това се иска отмяна на наказателното постановление, а в условията на алтернативност случая да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН или наложеното наказание да бъде намалено до размера , предвиден в ЗАНН за маловажни нарушения.

             В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована ,    не се явявя представител.

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от процесуален  представител , който оспорва жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

           След преценка на доводите на въззивника и  с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 11.09.2017г. служители на ТД на НАП-Варна, един от които св. Д.А., в изпълнение на служебните си задължения, извършили контролна покупка в търговски обект- магазин за фуражи, намиращ се в с.Кичево, ул.“Дванадесета“  и стопанисван от „Д.2.” ООД. При покупката не бил издаден касов бон.Поради това и св.И. извършил проверка.На нея присъствал въз. Д., която лично декларирала , че дружеството е  започнало да извършва дейност на 24.07.2017г.В обекта обаче нямало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.Всичко установено при проверката св. И. описал в констативен протокол.

           На 19.09.2017г. свидетелят съставил против „Д.2.“ ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че дружеството няма регистрирани фискални устройства, като е започнало да извършва търговска дейност от 24.07.2017г.  Нарушението било квалифицирано като такова по чл.7 ал.1  вр. чл.3 ал.1 от   Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. При предявяване на акта въз.Д. формулирала искане да не бъде налагано наказание, тъй като била подведена от агенцията по храните и посочила, че вече е закупила касов апарат.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били  депозирани. 

            Въз основа на съставения акт  било издадено и атакуваното наказателно постановление,  с което наказващият орган изцяло  възприел описаната   фактическа обстановка и посочил, че „Д.2.“ ООД не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва в обекта от 24.07.2017г. фискално устройство.Била възприета и правната квалификация на нарушението.За него на дружеството    била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.  Депозираното възражение било обсъдено и прието за неоснователно. 

           В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан    Д. С. - актосъставител , чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и логични.От тях се установи, че нарушението е било установено при извършена в обекта контролна покупка, при която не е бил издаден касов бон.Свидетелят посочи, че  при извършената покупка и направено плащане не е бил издаден   касов бон, тъй като не е имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, за което именно нарушение е съставил и акта. 

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

            Наказателното постановление №  305504-F336465/11.12.2017г. е издадено от компетентен орган- от Зам. Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ- 1582/23.12.2005г. на Изпълнителния директор на ЦУна НАП. 

            В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща  да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.И в акта, и в постановлението нарушението е описано от фактическа страна с необходимата конкретика и с всички свои съставомерни признаци.Доколкото  търговецът изобщо не е изпълнил   задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство от датата на започване на дейността си в обекта, то   съдът намира възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението, свързани с посочване на обстоятелството, че не е бил издаден касов бон, за неоснователни. Наказанието за нарушението е индивидуализирано, а правото на защита на жалбоподателя не е накърнено по никакъв начин , тъй като е упражнено в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция.

            Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е  приложил материалния закон, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че  „Д.2.“ ООД , представлявано от въз. Д.  е започнало да извършва  търговска  от   24.07.2017г. Това се установява от направеното от въз.Д.  саморъчно вписване в констативния протокол от извършената проверка.  Съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.7 ал.1 от Наредба Н -18/2006г. на МФ, лицата, извършващи продажба на стоки или услуги, са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирано в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите  фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. В случая безспорно е установено, а и не се оспорва, че такова фискално устройство от страна на санкционираният  търговец не е било въведено в експлоатация от 24.07.2017г. до датата на извършване на проверката на 11.09.2017г., когато при извършена покупка на стойност 11 лева не е бил издаден касов бон.Поради изложеното до тук съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е извършено.

         Правилно е била ангажирана отговорността на   „ Д.2.” ООД представлявано от въз. Д., тъй като в настоящото административно-наказателно производство е налице хипотезата на търсене на обективна,   отговорност, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на  едноличния търговец за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. 

          Съдът намира, че  в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този вид, която е висока с оглед предвидените за тях наказания.На свой ред съдът прецени и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане.Те са с особена обществена значимост с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата.  С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

            Правилно наказващият орган е наложил на  „Д.2.“ ООД  наказание „Имуществена санкция”  на основание  чл.185 ал.2 от ЗДДС, тъй като именно там е предвидено наказание за лице, което наруши нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, какъвто Наредба № Н-18/2006г. е . В настоящото производство, от протокола за извършена проверка и установените в обекта парични средства, се установява,   че липсата на фискално устройство  не е довело до неотразяване на приходи от страна на  дружеството. Поради това и правилно на търговеца е наложена санкция на това законово основание и то в минималния предвиден от закона размер от 500лв., като е било отчетено обстоятелството че нарушението е извършено за първи път и отстранено непосредствено след установяването му.

         С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 305504- F336465 / 11.12.2017г. на   Директора на Териториална Дирекция на Национална Агенция по приходите  - гр.Варна, с което на  „Д.2.” ООД, представлявано от Д.И.Д.  е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500  лева на основание чл.185   ал.2 от ЗДДС.

             Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.

             След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

 

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: