РЕШЕНИЕ
№1499/19.9.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
трети септември Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Мирослава И.а
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2943
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „Д.2.” ООД, представлявано
от Д.И.Д., против Наказателно постановление № 305504- F336465 / 11.12.2017г.
на Директора на Териториална Дирекция
на Национална Агенция по приходите -
гр.Варна, с което на „Д.2.” ООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 500
лева на основание чл.185 ал.2 от
ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 т.5 от ЗАНН, тъй като от описанието на
нарушението не ставало ясно какво всъщност е то-дали че не е монтиран и въведен
в експлоатация ЕКАПФ или че не е била издадена касова бележка.Твърди се още, че
от фактическа страна били описани две отделни нарушения, а наказващият орган
бил наложил едно наказание без да посочи кое конкретно от тях санкционира.
Навеждат се доводи и за това, че при определяне на размера на санкцията не е
била съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Поради това се иска отмяна на наказателното постановление, а в условията
на алтернативност случая да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН
или наложеното наказание да бъде намалено до размера , предвиден в ЗАНН за
маловажни нарушения.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована , не се явявя представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител , който оспорва жалбата и моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
11.09.2017г. служители на ТД на НАП-Варна, един от които св. Д.А., в изпълнение
на служебните си задължения, извършили контролна покупка в търговски обект-
магазин за фуражи, намиращ се в с.Кичево, ул.“Дванадесета“ и стопанисван от „Д.2.” ООД. При покупката не
бил издаден касов бон.Поради това и св.И. извършил проверка.На нея присъствал
въз. Д., която лично декларирала , че дружеството е започнало да извършва дейност на
24.07.2017г.В обекта обаче нямало монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство.Всичко установено при проверката св. И. описал в констативен
протокол.
На 19.09.2017г. свидетелят съставил
против „Д.2.“ ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че
дружеството няма регистрирани фискални устройства, като е започнало да извършва
търговска дейност от 24.07.2017г.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. При
предявяване на акта въз.Д. формулирала искане да не бъде налагано наказание,
тъй като била подведена от агенцията по храните и посочила, че вече е закупила
касов апарат.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и посочил, че „Д.2.“
ООД не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
в обекта от 24.07.2017г. фискално устройство.Била възприета и правната
квалификация на нарушението.За него на дружеството била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500лв. на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. Депозираното възражение било обсъдено и
прието за неоснователно.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Д. С. - актосъставител , чиито показания съдът кредитира като
пълни, последователни и логични.От тях се установи, че нарушението е било
установено при извършена в обекта контролна покупка, при която не е бил издаден
касов бон.Свидетелят посочи, че при
извършената покупка и направено плащане не е бил издаден касов бон, тъй като не е имало монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство, за което именно нарушение е
съставил и акта.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното
постановление №
305504-F336465/11.12.2017г. е издадено от компетентен орган- от Зам.
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ- 1582/23.12.2005г. на Изпълнителния
директор на ЦУна НАП.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защитата.И в акта, и в постановлението
нарушението е описано от фактическа страна с необходимата конкретика и с всички
свои съставомерни признаци.Доколкото
търговецът изобщо не е изпълнил
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално
устройство от датата на започване на дейността си в обекта, то съдът намира възраженията за допуснати
нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението, свързани с
посочване на обстоятелството, че не е бил издаден касов бон, за неоснователни.
Наказанието за нарушението е индивидуализирано, а правото на защита на
жалбоподателя не е накърнено по никакъв начин , тъй като е упражнено в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че „Д.2.“ ООД , представлявано от въз. Д. е започнало да извършва търговска
от 24.07.2017г. Това се
установява от направеното от въз.Д.
саморъчно вписване в констативния протокол от извършената проверка. Съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.7 ал.1 от
Наредба Н -18/2006г. на МФ, лицата, извършващи продажба на стоки или услуги, са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирано в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите фискално устройство от датата на започване на
дейността на обекта. В случая безспорно е установено, а и не се оспорва, че
такова фискално устройство от страна на санкционираният търговец не е било въведено в експлоатация от
24.07.2017г. до датата на извършване на проверката на 11.09.2017г., когато при
извършена покупка на стойност 11 лева не е бил издаден касов бон.Поради
изложеното до тук съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение
безспорно е извършено.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Д.2.” ООД представлявано от въз. Д., тъй
като в настоящото административно-наказателно производство е налице хипотезата
на търсене на обективна, отговорност, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на едноличния търговец за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би
могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения
от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.
Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този вид, която е висока с
оглед предвидените за тях наказания.На свой ред съдът прецени и степента на
засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по
неговото прилагане.Те са с особена обществена значимост с оглед връзката им с
правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата. С оглед на това съдът намира, че не са налице
основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е
наложил на „Д.2.“ ООД наказание „Имуществена санкция” на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС, тъй като именно там е предвидено наказание за лице,
което наруши нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, какъвто Наредба №
Н-18/2006г. е . В настоящото производство, от протокола за извършена проверка и
установените в обекта парични средства, се установява, че липсата на фискално устройство не е довело до неотразяване на приходи от
страна на дружеството. Поради това и
правилно на търговеца е наложена санкция на това законово основание и то в
минималния предвиден от закона размер от 500лв., като е било отчетено
обстоятелството че нарушението е извършено за първи път и отстранено
непосредствено след установяването му.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 305504- F336465 / 11.12.2017г. на Директора на Териториална Дирекция на
Национална Агенция по приходите -
гр.Варна, с което на „Д.2.” ООД,
представлявано от Д.И.Д. е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: