РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Благоевград, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100199 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№199/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№2479/01.02.2024г., подадена от „В... седалище и адрес на
управление гр.Б представлявано от управителя В против „Ма седалище и адрес на
управление гр.Б представлявано от М...
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2022г. е сключен договор за наем между „В като
наемодател, и „М... като наемател за недвижими имоти, находящи се в гр.Б които
представляват: - самостоятелен обект в сграда идентификатор 04279.608.195.1.6, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Б..., одобрени със Заповед РД-18-
32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на обекта 176.60 кв.м., с
предназначение за друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта 1; -
самостоятелен обект в сграда идентификатор 04279.608.195.1.4, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с площ на обекта 183 кв.м., с предназначение за офис, брой
нива на обекта 1; - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.608.195.1.3,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед РД-
18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на обекта 151.40 кв.м., с
предназначение за склад; - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.608.195.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на
обекта 338.40 кв.м., с предназначение за офис, които обекти са разположени в сграда с
идентификатор 04279.608.195.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, която сграда е
разположена в поземлен имот 04279.608.195, застроена площ: 415 кв.м. Твърди се, че
договорената месечна наемна цена е била в размер на 3 400 лв. без ДДС или 4 080 лв. с
включен ДДС, платими от 1-во до 5-то число на текущия месец по банков път, след издаване
на разходо-оправдателен документ - фактура.
Твърди се, че за дължимия наем за месец декември 2023г. и за месец януари 2024г. били
издадени съответно фактури с номера №162/01.12.2023г., с падеж 05.12.2023г. и
№165/02.01.2024г., с падеж 05.01.2024г., всяка на стойност 4 080 лв. с ДДС. Фактурите били
изпратени на ответното дружество, но не последвало плащане.
В исковата молба се излага, че след незаплащане на втора последователна наемна цена,
Договорът за наем е прекратен автоматично на основание чл.11, ал.1, т.В от същия договор,
за което наемателят бил уведомен на основание чл.11, ал.3 от договора за наем. Сочи се, че
1
на основание чл.12, ал.1 от Договора е начислена неустойка за забава в размер на 170 лв. за
всяка неплатена наемна вноска или общо 340 лв.
Посочва се, че към датата на подаване на настоящата искова молба, ответникът не е
опразнил и освободил обекта. Разходите по охрана, поддръжка, за електрическа енергия,
вода и т.н. са били поети от наемодателя „Ванто 2017 ООД“. В тази връзка наемателят
дължал на наемодателя сумата от 178.57 лв., представляваща потребена ел. енергия за
периода от 03.10-01.11.2023г., за което е издадена Фактура №163/09.12.2023г., с падеж
16.12.2023г., с която е префактурирана ел. енергия съгласно издадени 3 бр. фактури от „Е с
получател „В. Сочи се, че издадената от ищеца Фактура №163/09.12.2023г. е приета от
ответника без възражения. Наемателят дължал на наемодателя и сумата от 45.66 лв.,
представляваща потребена ел. енергия за периода от 01.12.2023г.-31.12.2023г., за което е
издадена Фактура №166/11.01.2024г., с падеж 18.01.2024г., с която е префактурирана ел.
енергия съгласно издадени 3 бр. фактури от „Е с получател „В“ ООД. Сочи се, че издадената
от ищеца Фактура №166/11.01.2024г. е приета от ответника без възражения.
Подробно описаните по-горе задължения за консумирана електрическа енергия са били от
партида на обект с идентификатор 04279.608.195.1.2. Другите обекти с идентификатори
04279.608.195.1.3, 04279.608.195.1.4 и 04279.608.195.1.6 са с титуляр по партидата „Мат
интернешънъл“ ООД. Посочва, че по тях са натрупани неплатени задължения към
„Електрохолд продажби“ ЕАД за няколко месеца. Неплатени са били и комунални услуги
към ВиК Благоевград ЕООД. За известно време електроподаването е било прекъснато заради
неплатени задължения и подновено след заплащане на такса от страна на „Ванто 2017“ ООД.
На следващо място се твърди, че при извършване на рутинен преглед от страна на г-н
Васил Багашки, в качеството си на управител на „Ванто 2017“ ООД и на основание чл.7,
ал.1, т.2 от Договора за наем на недвижим имот от 11.11.2022г., е установил съществено
нарушение на същия договор и по специално на чл.8, ал.3, т.1 - извършени строително-
ремонтни работи в имота, които водят до промени в него, без да са съгласувани с
наемодателя и без последният да е дал изрично писмено съгласие за извършването им.
Извършените строително-ремонтни дейности се различавали от предварително
договорените преустройства и далеч излизали извън обхвата на нормалните ремонти,
необходими за покриване на нормативните изисквания за целите на извършваната дейност,
като същите се изразявали в поставен допълнителен шлайфан бетон от около 20 см. върху
основната настилка от шлайфан бетон, дупчене на шлайфания бетон за прокопаване на
допълнителен канал; пробити на много места дупки по фасадата за прекарване на тръби и
въздуховоди; дупки по фасадата за закрепване на газова инсталация, отвори в плочата под и
над помещението; тавана е компрометиран поради прокарване на въздуховоди; на последния
етаж е изградена тоалетна; фасадата е дупчена за закрепване на климатици /молба-уточнение
– л.138/. На това основание съгласно чл.7, ал.1, т.4 от договора за наем наемателят дължал на
наемодателя обезщетение от три месечни наемни вноски, в размер на 10 200 лв.
На следващо място се посочва, че на 20.12.2023г. между „В е сключен Договор за цесия, с
който „М вземане има за предмет извършени строително-монтажни работи и доставени
материали от „М на обект, находящ се в гр.Б представляващ цех за производство на
хранителни продукти, на който обект „М се явява наемател, а „В - наемодател и собственик.
За извършените СМР е издадена фактура №852/27.07.2023г. от „Ма за контрагент „М на
стойност 1 894.87 лв., с падеж 03.08.2023г., както и протокол/акт (образец 19), които са
приети и подписани от управителя на „М без възражения. Уговорено е дължимата сума да
бъде преведена по банков път, като към настоящия момент не е било извършено никакво
плащане. Ответникът дължал и сумата от 96.68 лв., представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 03.08.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на
договора за цесия/, които вземания са прехвърлени от „М Договор за цесия от 20.12.2023г.,
както и законна лихва от датата на договора за цесия /20.12.2023г./ до датата на подаване на
исковата молба, равняваща се на сумата от 31.52 лв. Сочи, че длъжникът „Мате уведомен за
извършената цесия с уведомление, което било изпратено на електронните пощи за контакт и
на адреса по седалище и адрес на управление на дружеството чрез куриер.
На следващо място е отбелязано, че на 20.12.2023г. между „В и „Б е сключен Договор за
цесия, с който договор „Бцедент/ прехвърля на „ВОД /цесионер/ своето вземане от „М в
размер на 1183.77 лв. Прехвърленото вземане по този договор произтича от продажба,
доставка и монтаж на един брой метален парапет и метален шкаф с термопанели в
2
търговски обект, находящ се в гр.Бла и представляващ цех за производство на хранителни
продукти, на който обект „Мат Интернешънъл“ ООД, с ЕИК ********* е бил наемател, а
„Ва- наемодател и собственик. За извършената продажба е била издадена фактура
№3954/26.05.2023г. от „Б за контрагент „М, на стойност 1104 лв., с падеж 02.06.2023г., която
е приета от управителя на „Мат Интернешънъл“ ООД без възражения. Уговорено било
дължимата сума да бъде преведена по банков път, като към момента на подаване на
настоящата молба не е извършено плащане. Ответникът дължал и сумата от 79.77 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 02.06.2023г. /падежа на
задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, които вземания са прехвърлени
от „Бронит 92“ ЕООД на „Ванто 2017“ ООД с Договор за цесия от 20.12.2023г., както и
законна лихва от датата на договора за цесия /20.12.2023г./ до датата на подаване на исковата
молба, равняваща се на сумата от 18.36 лв. Сочи, че длъжникът „М е уведомен за
извършената цесия с уведомление, което било изпратено на електронните пощи за контакт и
на адреса по седалище и адрес на управление на дружеството чрез куриер.
Сочи се още, че на 20.12.2023г. между „В и „А е бил сключен Договор за цесия, с който
договор „А /цедент/ прехвърля на „Всвоето вземане от „М в размер на 451.17 лв. за
извършване на доставка и продажба на почистващи препарати, материали, инструменти и
консумативи на обект, находящ се в гр.Би представляващ цех за производство на хранителни
продукти, на който обект „М е наемател, а „В - наемодател и собственик. За извършената
продажба е издадена фактура №21493/29.05.2023г. от „А за контрагент „М на стойност
421.15 лв., с падеж 05.06.2023г., която е била приета от управителя на „М без възражения.
Уговорено е било дължимата сума да бъде преведена по банков път, като към момента на
подаване на исковата молба не е извършено плащане. Ответникът дължал и сумата от 30.02
лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 05.06.2023г. /падежа на
задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, които вземания са прехвърлени
от „А с Договор за цесия от 20.12.2023г., както и законна лихва от датата на договора за
цесия /20.12.2023г./ до датата на подаване на исковата молба, равняваща се на сумата от 7 лв.
Сочи, че длъжникът „Мат Интернешънъл“ ООД, с ЕИК ********* е уведомен за
извършената цесия с уведомление, което било изпратено на електронните пощи за контакт и
на адреса по седалище и адрес на управление на дружеството чрез куриер.
На последно място се твърди, че за периода от 05.01.2024г. до датата на подаване на
исковата молба ответникът е в забава по отношение на задължението си да предаде имота,
поради което на основание чл.13 от Договора за наем от 11.11.2022г. дължи на ищеца
неустойка за непредаване в срок на наетия обект, равняваща се на двойния размер на
наемната цена за периода от прекратяването на договора до момента на опразването на
наетото помещение, в размер на 13 600 лв.
Предвид гореизложеното, ищецът предявява срещу ответника следните искове:
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.86 от
ЗЗД за сумата от 4 080 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима наемна цена за месец
декември 2023г., по Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Блсключен между
„Ванто 2017“ ООД като наемодател, и „Ма като наемател, за което е издадена Фактура
№162/01.12.2023г., както и за сумата от 90.16 лв., представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 05.12.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на
исковата молба.
-иск с правно основание чл.92 от ЗЗД – дължима неустойка по чл.12, ал.1 от Договора за
наем за периода от 06.12.2023г. /датата на първия просрочен ден за плащане/ до 15.12.2023г.
– по 0.5% на ден, за 10 дни просрочие или 5% от месечната наемна цена на недвижимия
имот, равняваща се на 170 лв., поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на дължимия наем за месец декември 2023г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.86 от
ЗЗД за сумата от 4 080 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима наемна цена за месец януари
2024г., по Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Благоевград, ул.“Георги
Попов“ №40, сключен между „Ванто 2017“ ООД като наемодател, и „Мат Интернешънъл“
ООД, като наемател, за което е издадена Фактура №165/02.01.2024г., както и за сумата от
43.76 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 05.01.2024г. /падежа
на задължението/ до датата на подаване на исковата молба.
-иск с правно основание чл.92 от ЗЗД – дължима неустойка по чл.12, ал.1 от Договора за
3
наем за периода от 06.01.2024г. /датата на първия просрочен ден за плащане/ до 15.01.2024г.
– по 0.5% на ден, за 10 дни просрочие или 5% от месечната наемна цена на недвижимия
имот, равняваща се на 170 лв., поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на дължимия наем за месец януари 2024г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 178.57
лв., представляваща потребена ел. енергия за периода от 03.10-01.11.2023г. в нает недвижим
имот по Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Б, сключен между „В като
наемодател, и „М като наемател, за което е издадена Фактура №163/09.12.2023г., с падеж
16.12.2023г., с която е префактурирана ел. енергия съгласно издадени 3 бр. фактури от
„Електрохолд Продажби“ ЕАД с получател „Ванто 2017“ ООД, както и за сумата от 3.23 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 16.12.2023г. /падежа на
задължението/ до датата на подаване на исковата молба.
-иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 45.66
лв., представляваща потребена ел. енергия за периода от 01.12-31.12.2024г. в нает недвижим
имот по Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Б, сключен между „В като
наемодател, и „М, като наемател, за което е издадена Фактура №166/11.01.2024г., с падеж
18.01.2024г., с която е префактурирана ел. енергия съгласно издадени 3 бр. фактури от „Ес
получател „Ванто 2017“ ООД.
- иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 200 лв.,
представляваща дължима неустойка в размер на 3 месечни наемни вноски на основание
чл.7, ал.1, т.4 във вр. с чл.8, ал.3, т.1 от Договора за наем.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД за
сумата от 1 894.87 лв., представляваща стойността на извършени строително-монтажни
работи и доставени материали от „М на обект ул.“Ге, представляващ цех за производство на
хранителни продукти, за което е издадена Фактура №852/27.07.2023г., с падеж 03.08.2023г.,
за контрагент „М както и за сумата от 128.20 лв., представляваща законна лихва върху
сумата за периода от 03.08.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на
исковата молба – 01.02.2024г., от които: 96.68 лв., представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 03.08.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на
договора за цесия/, които вземания са прехвърлени от „Мс Договор за цесия от 20.12.2023г.,
и за сумата от 31.52 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от
20.12.2023г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.318 от ТЗ във вр. с чл.266 от ЗЗД във
вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата от 1104 лв., представляваща цена за продажба, доставка и
монтаж на един брой метален парапет и метален шкаф с термопанели от „Б ЕООД, ЕИК
********* в търговски обект, находящ се в гр.Б представляващ цех за производство на
хранителни продукти, за което е издадена Фактура №3954/26.05.2023г., с падеж 02.06.2023г.,
за контрагент „М, както и за сумата от 98.13 лв., представляваща законна лихва върху сумата
за периода от 02.06.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на исковата молба
– 01.02.2024г., от които: 79.77 лв., представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 02.06.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за
цесия/, които вземания са прехвърлени от „Б“ ООД с Договор за цесия от 20.12.2023г., и за
сумата от 18.36 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от
20.12.2023г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на исковата молба -
01.02.2024г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.318 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за
сумата от 421.15 лв., представляваща цена за продажба и доставка на почистващи
препарати, материали, инструменти и консумативи от „Ароматик 1“ ЕООД, ЕИК *********
в търговски обект, находящ се в гр.Б представляващ цех за производство на хранителни
продукти, за което е издадена Фактура №21493/29.05.2023г., с падеж 05.06.2023г., за
контрагент „Мат Интернешънъл“ ООД, както и за сумата от 37.02 лв., представляваща
законна лихва върху сумата за периода от 05.06.2023г. /падежа на задължението/ до датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2024г., от които: 30.02 лв., представляваща законна лихва
върху сумата за периода от 05.06.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на
договора за цесия/, които вземания са прехвърлени от „Ароматик 1“ ЕООД на „Ванто 2017“
ООД с Договор за цесия от 20.12.2023г., и за сумата от 7 лв., представляваща законна лихва
4
върху главницата за периода от 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/ до датата на
подаване на исковата молба.
- иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 600 лв.,
представляваща дължима неустойка в размер на двойния размер на наемната цена за
периода от прекратяване на договора за наем до датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г., основание чл.13 от Договора за наем.
-ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане,
Претендират се сторените разноски в исковото и в обезпечителното производство.
В отговора на исковата молба ответникът „Мат Интернешънъл“ ООД не оспорва исковете
за заплащане на следните суми: - сумата от 4080 лв., представляваща наем за месец
12.2023г.; - сумите от 178.57 лв. и 45.66 лв. за ел. енергия; - 1894.87 лв. за СМР и 127.50 лв.
лихви за забава върху тях до датата на подаване на исковата молба; - 1104 лв. за парапет и
метален шкаф и 97.71 лв. лихви за забава върху тях до датата на подаване на исковата молба;
- 421.17 лв. за препрати и 36.87 лв. лихви за забава върху тях до датата на подаване исковата
молба. По отношение на горните суми, не оспорва, че е налице основание същите да бъдат
заплатени от ответника.
Направено е възражение за прихващане на същите на основание чл.103 от ЗЗД, със сумата
от 10 200 лв., заплатена от ответника на ищеца по реда и на основание чл.5, ал.3 от договора
за наем като депозит, от който да се прихванат евентуални задължения за наем и др. разходи,
свързани с обекта. Сочи се, че депозитът се намира у ищеца и съгласно договора е
предвидено правото на наемодателя с депозита сам да извършва прихващане с дължими
суми за разходи на обекта и дължим наем, поради което счита, че ответникът не е дал повод
за завеждане на делото за горните вземания и не дължи разноски по делото, след като е
признал исковете.
Останалите искови претенции са изцяло оспорени, тъй като договора за наем не бил
надлежно прекратен при условията на чл.11, ал.1, б.“в“ от договора. Ответникът сочи, че е
налице едностранно прекратяване на договорните отношения от страна на ищеца, но без да
са налице основанията на цитирания текст от договора, което прави същият неизправна
страна в договорните отношения, а от там и на същия не се дължат нито обезщетения, нито
неустойки, нито наем за м. 01.2024г., нито последващи разходи за ползване на обекта.
Според ответника към момента на отправяне на изявлението за прекратяване, той не е имал
неплатени суми за две месечни наемни вноски, а само за една – за м. 12.2023г. Поради това
не са били налице предпоставките за прекратяване, на които ищецът се позовава в исковата
молба, както и в нарочно изпратеното уведомление. Сочи се, че към момента на отправяне
на изявлението за прекратяване на договора, не е бил настъпил падежът на вземането за
наем за м.януари 2024г. /който е 5-то число на месеца/, нито фактурата е била предадена на
ответника.
Твърди се, че договорът за наем е бил прекратен едностранно от наемодателя на
02.01.2024г. и оттогава наемателят не ползва обекта поради извършеното едностранно
прекратяване на договора. Твърди се, че на 09.01.2024г. обектът е предаден на наемодателя-
ищец, когато по повод изпълнение на издадената обезпечителна заповед ЧСИ е извършил
опис на вещи в процесните помещения, подменил е ключовете и ги е предал на ищеца.
Оттогава ищецът е във владение на помещенията и ги ползва, като на него са оставени за
пазене вещите в помещенията. Сочи, че ключовете от помещението се държат от ищеца, а
същият отказва да отвори помещението след 09.01.2024г. По този начин ответникът твърди,
че е в невъзможност да изнесе вещите, които се намират в обекта и не са обект на запора по
обезпечението на бъдещия иск. Отбелязано е, че като последица от това и изцяло по вина на
ищеца ответникът не може да освободи помещенията, както и да предаде същите на
наемодателя, а от там и същият не може да търпи вреди и да заплаща суми във връзка с
недобросъвестно поведение на ищцовата страна – наемодател.
Претенцията за заплащане на обезщетение в размер нa 10 200 лв. за извършване на
неразрешени СМР в обекта е оспорена като неоснователна. Навежда се, че предвиденото в
чл.7, ал.1, т.4 от договора обезщетение се дължи при прекратяването му на основанията,
предвидени в чл.11, т.“г“, „д“ и „е“, а в случая съобразно изложеното в исковата молба и
уведомлението за прекратяване, договорът бил прекратен на основание чл.11, ал.1, б.“в“.
Отделно от това се оспорва твърдението за незаконно извършени строежи и ремонти в
5
наетите помещения. Ответникът посочва, че в чл.1, ал.2 от договора страните са постигнали
съгласие наетия обект да се ползва като цех за производство на хранителни продукти, като
било видно от описанието на обектите в чл.1, ал.1, че същите не са били с това
предназначение, а представляват офиси, склад и обект с неустановено предназначение. В
този им вид същите са били предадени на наемателя с приемо-предавателен протокол —
приложение №2 към договора. Именно за постигане на предназначението, за което е
уговорено възмездното ползване, с чл.7, ал.1, т.5 от договора наемодателят се е съгласил
наемателят-ответник да извърши необходимите СМР и преустройства на наетата вещ, като
за всички тях било налице писмено съгласие от наемодателя. На основание чл.7, ал.1, т.7 от
Договора наемателят бил получил съответни пълномощни от наемодателя във връзка с
промяна предназначението на наетите помещения, т.е. било налице писмено съгласие и
упълномощаване от наемодателя за изпълнение на всички СМР в обекта. Сочи, че за
извършените преустройства и ремонти са налице изготвени и одобрени строителни книжа -
инвестиционни проекти, като за изпълнението е издадено и строително разрешение №179 от
01.06.2023г., а обектът е въведен в експлоатация с удостоверение №76/19.06.2023г., издадени
от Гл. архитект на Община Благоевград. Нещо повече, ищецът лично бил следил
изпълнението на СМР във връзка с промяна в предназначението, като не бил възразил в
нито един момент по тях, вкл. нямало възражение, че са извън тези по одобрените проекти.
Ето защо изпълнението е било с негово знание и съгласие, поради което не му се дължали
суми за обезщетения и/или неустойки.
По отношение на претенцията за заплащане на сума по чл.13 от Договора, се настоява, че
в текста на чл.13 не било предвидено заплащане на претендираното обезщетение. Освен
това, наемодателят държал ключа за обекта и наемателят бил в невъзможност да го
изпразни.
В случай на уважаването на някоя от оспорените от ответника искови претенции, е
направено възражение с правно основание чл.103 от ЗЗД, за прихващане със сумата от
10 200 лв., представляваща внесен от ответника депозит, подлежащ на връщане от ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Ванто 2017“ ООД се представлява лично от управителя
Васил Багашки и от адв.Н. Г., които поддържат исковете и молят за уважаването им.
Ответникът „Мат Интернешънъл“ ООД се представлява от адв.А. Б., която оспорва част от
исковете, а други - признава, но намира, че ответникът не е станал причина за завеждане на
делото, поради което разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.11.2022г. е сключен договор за наем между „Ванто 2017“ ООД, представлявано от
управителя Васил Багашки, като наемодател, и „Мат Интернешънъл“ ООД, представлявано
от Антонио Социо, като наемател, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя
за временно и възмездно ползване следните недвижими имоти: - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.608.195.1.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, с площ на обекта 176.60 кв.м., с предназначение за друг вид самостоятелен обект в
сграда, брой нива на обекта 1; - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.608.195.1.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на
обекта 183 кв.м., с предназначение за офис, брой нива на обекта 1; - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.608.195.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, с площ на обекта 151.40 кв.м., с предназначение за склад; - самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 04279.608.195.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК,
с площ на обекта 338.40 кв.м., с предназначение за офис, които обекти са разположени в
сграда с идентификатор 04279.608.195.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, която сграда
е разположена в поземлен имот 04279.608.195, със застроена площ: 415 кв.м.
Наетият обект ще се ползва от наемателя за цех за производство на хранителни продукти
/чл.2/. Договорът се сключва за срок от 5 години /чл.3/. По силата на чл.5 наемателят се
задължава да заплаща на наемателя месечна наемна цена в размер на 3 400 лв. без ДДС, по
6
банков път, от 1-во до 5-то число на текущия месец. При подписване на договора наемателят
внася по посочената банкова сметка сумата от 10 200 лв., която сума представлява депозит
за срока по този договор и представлява и депозит-гаранция за покриване на евентуални
вреди нанесени на обекта по време на неговото ползване от наемателя, както и неплатени
такси за комунални услуги. Разходите за електричество, вода, такса смет, телефони, наемни
вноски, охрана и други консумативни разходи във връзка с ползването на обекта са за сметка
на наемателя /чл.5, ал.3/. По делото са представени доказателства, че депозитът от 10 200
лв. е платен по банков път от наемателя на наемодателя на 11.11.2022г. /л.112/. При
прекратяване на договора сумата по чл.5, ал.3 се връща на наемателя, като се приспадат
разходите посочени в ал.3, в случай, че договорът е прекратен по вина на наемодателя. В
случай, че договорът е прекратен по вина на наемателя, тези суми по ал.3 не се връщат /чл.5,
ал.4/.
Наемодателят се задължава да осигури на наемателя спокойното и пълноценно ползване
на имота с оглед неговото предназначение и да не го възпрепятства за това /чл.6, ал.1, т.1/.
Наемодателят има право да получава в уговорения срок и размер наемната цена;
наемодателят има право /в присъствие на представител на наемателя/ на достъп до наетите
помещения, с оглед извършване на констатации на състоянието на имота и/или изпълняване
правомощията си по този договор, доколкото с тези си действия не смущава ползването
/чл.7, ал., т.1 и т.2/. Наемодателят има право да получи обезщетение в размер на 3 месечни
наемни вноски в случай на прекратяване на договора по чл.11, т.“г“, „д“ и „е“ и/или при
недобросъвестно ползване на имота от страна на наемателя /чл.7, ал.1, т.4/.
Наемодателят се съгласява наемателят да извърши необходимите СМР и преустройства на
наетата вещ, така че същата да отговаря на нормативните изисквания за целите, за които ще
се ползва. Разходите за промяна на предназначение, преустройство на наетата вещ са за
сметка на наемателя /чл.7, ал.1, т.5/. Наемодателят се задължава след внасяне на депозита по
чл.5, ал.3 да предостави на наемателя или посочено от последното лице, пълномощно, с
което да бъде представляван пред компетентните държавни и/или общински органи,
дружества доставчици на услуги във връзка с промяна предназначението на имота за целите
на настоящия договор /чл.7, ал.1, т.7/.
Наемателят е длъжен след прекратяване на договора по каквато и да е причина, да върне
имота безусловно /чл.8, ал.1/. При положение, че наемателят не освободи имота в
уговорения срок, наемодателят има право да установи владение върху същия, чрез подмяна
на заключващото устройство на входните врати, като находящата се в имота стока и вещи се
оставят на съхранение при трето лице за сметка на наемателя и тези действия на
наемодателя не могат да се тълкуват като самоуправство /чл.8, ал.2/.
Наемателят е длъжен да извършва каквито и да било строително-ремонтни работи, които
водят до промени в имота само след предварително писмено съгласие на наемодателя /чл.8,
ал.3, т.1/; редовно да заплаща наемната цена в срока и при условията на договора /чл.8, ал.3,
т.2/; да допуска наемодателя в имота с цел контрол по опазване на собствеността /чл.8, ал.3,
т.12/.
Наемателят има право да получи достъп до имота и да го ползва до прекратяването му
или изтичане на срока му /чл.9, т.2/. Извършването на реконструкции, преустройства и
подобрения на наетата вещ са за сметка на наемателя и могат да се извършват само с
изричното писмено съгласие на наемодателя /чл.9, т.3/.
Договорът за наем може да се прекрати само в изчерпателно изброените случай на чл.11,
сред които: - б.“в“ – в случай, че наемателят не заплати две последователни вноски за
наемна цена съгласно чл.5 или заплати две последователни вноски в намален размер.
Прекратяването по точка „в“ става от датата визирана в документа /чл.11, ал.2/. При
прекратяване на договора наемателят се задължава незабавно да опразни и освободи обекта,
за което се съставя приемо-предавателен протокол /чл.11, ал.3/.
Съгласно чл.12, ал.1 от Договора ако наемателят не изплаща в срок наемната цена или я
изплаща в намалени размери същият дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен
ден, но не повече от 5% от месечната наемна цена. Ако след прекратяване на договора
наемателят сам не опразни и не предаде обекта, същият дължи на наемодателя неустойка
равна на двойния размер на наемната цена за периода от прекратяване на договора до
момента на опразването на имота /чл.13/.
За дължимия наем за месец декември 2023г. и за месец януари 2024г. „Ванто 2017“ ООД
7
издал за получател „Ма ООД съответно фактури с номера №162/01.12.2023г., и
№165/02.01.2024г., всяка на стойност 4 080 лв. с ДДС; за потребената ел. енергия за периода
от 03.10-01.11.2023г. - издал Фактура №163/09.12.2023г. на стойност 178.57 лв., а за
потребената ел. енергия за периода от 01.12.2023г.-31.12.2023г. – издал Фактура
№166/11.01.2024г. на стойност 45.66 лв., с които е префактурирана ел. енергия съгласно
издадени 3 бр. фактури от „Ел с получател „Ванто 2017“ ООД /фактури
№**********/09.12.2023г.; **********/09.12.2023г.; **********/09.12.2023г./.
На 20.12.2023г. между „В и „М е сключен Договор за цесия, с който „Марков Илектрик“
ООД /цедент/ прехвърля на „Всвоето вземане от „Ма в размер на 1 991.55 лв., възникнало на
основание фактура №852/27.07.2023г. от „Марков Илектрик“ ООД за контрагент „Мана
стойност 1 894.87 лв., с падеж 03.08.2023г. и законна лихва от датата на падежа на
задължението – 03.08.2023г. до датата на договора за цесия в размер на 96.68 лв.
Прехвърленото вземане произтича от извършени строително-монтажни работи и доставени
материали на обект, находящ се в гр.Б и представляващ цех за производство на хранителни
продукти, като за извършените СМР е издадена фактура и протокол/акт (образец 19).
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цедирането на дълга, за което
цесионерът е изпратил уведомление по електронна поща на длъжника на 29.12.2023г., както
и по куриер на 02.01.2024г.
На 20.12.2023г. между „В е сключен Договор за цесия, с който договор „Б/цедент/
прехвърля на „В /цесионер/ своето вземане от „Мразмер на 1183.77 лв., възникнало на
основание фактура №3954/26.05.2023г. от „Б за контрагент „М на стойност 1104 лв., с падеж
02.06.2023г. и законна лихва от датата на падежа на задължението – 02.06.2023г. до датата на
договора за цесия в размер на 79.77 лв. Прехвърленото вземане произтича от продажба,
доставка и монтаж на един брой метален парапет и метален шкаф с термопанели в
търговски обект, находящ се в гр.Би представляващ цех за производство на хранителни
продукти. За извършената продажба е била издадена фактура №3954/26.05.2023г. от „Б за
контрагент „М, на стойност 1104 лв., с падеж 02.06.2023г. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за цедирането на дълга, за което цесионерът е изпратил
уведомление по електронна поща на длъжника на 29.12.2023г., както и по куриер на
02.01.2024г.
На 20.12.2023г. между „В и „А е бил сключен Договор за цесия, с който договор „Ар в
размер на 451.17 лв., възникнало на основание фактура №21493/29.05.2023г. от „Ар за
контрагент „Мат Интернешънъл“ ООД на стойност 421.15 лв., с падеж 05.06.2023г. и законна
лихва от дата на падежа на задължението – 05.06.2023г. до датата на договора за цесия в
размер на 30.02 лв. Прехвърленото вземане произтича от доставка и продажба на
почистващи препарати, материали, инструменти и консумативи на обект, находящ се в
гр.Благоевград, ул.“Георги Попов“ №40 и представляващ цех за производство на хранителни
продукти. За извършената продажба е издадена Фактура №21493/29.05.2023г. от „Ароматик
1“ ЕООД за контрагент „М на стойност 421.15 лв., с падеж 05.06.2023г. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цедирането на дълга, за което цесионерът е
изпратил уведомление по електронна поща на длъжника на 29.12.2023г., както и по куриер
на 02.01.2024г.
От приобщените гласни и писмени доказателства се установява, че наетите помещения са
разположени в сграда, в която наемателят „М е направил производствен цех за консервиране
на трюфели. На втория етаж на сградата били разположени производствените машини, а на
третия етаж – били обособени стаи за живеене за тримата управители на „МПоследните
трима не живеели постоянно в България. Пълномощник на дружеството в България бил
Масимо Милано, съгласно нотариално заверено пълномощно, подписано от управителя
Тони Колачи /л.67/.
През есента на 2023г. Ма посетил обекта и установил, че липсват няколко палета с готова
продукция. Уведомил за липсата тримата управители във вайбър групата на „Манаписал в
групата, че той е взел продукцията и по-късно ще представи фактури, каквито обаче не
представил. По този повод Мабил помолен от другите двама управители Т да смени
патронниците на вратите, което направил и оттогава само той имал ключове за обекта.
Тогава бил сложен и СОТ. Двамата съдружници подали жалба срещу А за липсващата
продукция. Така развилите се събития довели до конфликт между тримата управители и
спор дали фирмата да остане на Антонио Социо или на другите двама – Т
8
На 02.01.2024г. „Ванто 2017“ ООД подал в Районен съд-Благоевград молба за
обезпечаване на бъдещ иск, който ще предяви срещу „Мат Интернешънъл“ ООД, както
следва:
-за сумата от 4 080 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима наемна цена за месец
декември 2023г., както и за сумата от 35.69 лв., представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 05.12.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на
молбата за обезпечение.
-за сумата от 178.57 лв., представляваща потребена ел. енергия за периода от 03.10-
01.11.2023г.
-за сумата от 10 200 лв., представляваща дължима неустойка в размер на 3 месечни
наемни вноски поради прекратяване на договора на основание чл.11, ал.1 от същия.
-за сумата от 1 894.87 лв., представляваща стойността на извършени строително-
монтажни работи и доставени материали от „Марков Илектрик“ ООД, както и за сумата от
96.68 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 03.08.2023г. /падежа
на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, които вземания са
прехвърлени от „Марков Илектрик“ ООД на „Ванто 2017“ ООД с Договор за цесия от
20.12.2023г.
-за сумата от 1104 лв., представляваща цена за продажба, доставка и монтаж на един брой
метален парапет и метален шкаф с термопанели от „Бронит 92“ ЕООД, както и за сумата от
79.77 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 02.06.2023г. /падежа
на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, които вземания са
прехвърлени от „Бр“ ЕООД на „Ванто 2017“ ООД с Договор за цесия от 20.12.2023г.
-за сумата от 421.15 лв., представляваща цена за продажба и доставка на почистващи
препарати, материали, инструменти и консумативи от „Ароматик 1“ ЕООД, както и за
сумата от 30.02 лв., представляваща законна лихва върху сумата за периода от 05.06.2023г.
/падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, които вземания са
прехвърлени от „Ар ЕООД на „Ванто 2017“ ООД с Договор за цесия от 20.12.2023г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху движими
вещи - машини и оборудване, собственост на „Ма находящи се в производствените
помещения, ползвани от дружеството в гр.Бл - обемен дозатор върху неръждаема стоманена
рама, дозиращ бункер с бъркалка и капак, обемен настолен диспенсър, трифазна
зеленчукорезачка, термозапечател 700 мм, острие 3 мм, полуавтоматична етикетираща
машина, машина етикет Digital+Black, Бутилка диам. 35 мм, Honeywell PD45 203 DPI
принтер с дисплей, 6 бр. телевизори/монитори, месомелачка иноксова, транспортна количка,
съдомиялна машина, ел.стерилизационен автоклав.
В молбата за обезпечаване на бъдещия иск „Ванто 2017“ ООД е твърдял, че не му е
заплатена една наемна вноска – за месец декември 2023г., както и че договорът за наем е
прекратен на основание чл.11, ал.1, т.“Е“ – поради извършени в обекта СМР без съгласие на
наемодателя, за което претендира съответната неустойка.
По така подадената молба с правно основание чл.390 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№1/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът със свое Определение
№5/02.01.2024г. е допуснал обезпечение на бъдещия осъдителен иск, чрез налагане нат И
ООД, находящи се в производствените помещения, ползвани от дружеството /подробно
описани по вид/ до размера на сумата от 18 120.75 лв. В мотивите на съдебния акт е прието,
че към молбата не са представени доказателства договорът за наем да е прекратен на
основание чл.11, ал.2 във вр. с чл.11, ал.1, б.“Е“ – с писмено предизвестие до наемателя,
както и че същият е извършил преустройства без съгласие на наемодателя, поради което
обезпечението е допуснато срещу парична гаранция.
След внасяне на гаранцията, в полза на „Ванто 2017“ ООД била издадена Обезпечителна
заповед №3/05.01.2024г., представена пред ЧСИ Георги Цеклеов с молба вх.
№00109/08.01.2024, въз основа на която е образувано изп.д.№5/2024г. Описът на
запорираните движими вещи бил насрочен от ЧСИ за 09.01.2024г. от 13.30 ч. На описа
присъствали вещо лице – инж.П заклет преводач, както и Васил Багашки – управителят на
„Ва със свой адвокат. Видно от съставените протоколи, управителите на дружеството-
длъжник „Ма били уведомени за описа след началния час 13.30 ч. Бил извикан ключар, който
разбил патронниците на вратите, за да се влезе в двора и цеха и ги сменил с нови. На място
9
се явил и представител на охранителната фирма.
Преводачката Анелия Далева се обадила по телефона на Масимо Милано, за да го
уведоми, че се извършва опис на движими вещи въз основа на издадена обезпечителна
заповед и че трябва да дойде на място. По това време същият пътувал от гр.София към
гр.Благоевград заедно със своята съпруга Величка Петрунова и лицето Й. Стойков. Тримата
пристигнали в цеха в ранния следобед. Било им обяснено, че заради неплатен наем за месец
декември 2023г. е издадена обезпечителна заповед и са запорирани машини в цеха. Мсе
представил като пълномощник на „Мат Интернешънъл“ ООД и поискал да вземе от сградата
вещи /компютри, документи/, които не били предмет на запора. ЧСИ му заявил, че не може
да вземе нищо /не било представено пълномощно/, като предал новите ключове на Вас,
който видно от изготвения Протокол от 09.01.2024г. бил назначен за управител на описаните
движими вещи. Б казал на М, че докато не си оправят финансовите отношения, не може да
взима никакви вещи и да получи ключове /св.С
В срока по чл.390, ал.3 от ГПК – на 01.02.2024г. „Ванто 2017“ ООД е подал искова молба
срещу „М, с която е предявил осъдителните искове, предмет на настоящото дело.
На 17.01.2024г. „Ванто 2017“ ООД е изпратил по куриер до „МаУведомление за
прекратяване на Договора за наем от 11.11.2022г., на основание чл.11, ал.2 във вр. с чл.11,
ал.1, т.“В“ от Договора – поради незаплащане на две последователни вноски за наемна цена,
а именно – наемна цена за м.декември 2023г. по Фактура №162/01.12.2023г., с падеж до
05.12.2023г., и наемна цена за месец януари 2024г. съгласно Фактура №165/02.01.2024г., с
падеж до 05.01.2024г. Уведомлението е получено от Ма 19.01.2024г.
През пролетта, лятото и есента на 2024г. М три пъти се срещал с Васил Багашки, за да
иска от него да отвори цеха, за да може да прибере вещи на „М, които не са предмет на
запора. Багашки обаче категорично отказвал, като заявявал, че няма да осигури достъп,
докато спорът не бъде решен в съда.
На 20.01.2025г. при извършен от управителя Тони Колачи и пълномощника Моглед около
цеха, установили, че климатиците са демонтирани и от двора липсват палета с амбалаж. На
31.01.2025г. М, в качеството на пълномощник на „Ма подал жалба до Районна прокуратура-
Благоевград, с искане да се извърши проверка за извършени от Б противоправни действия,
като са изразени опасения, че и останалите вещи и оборудване може да са станали обект на
посегателство и разпореждане от Багашки, защото само той имал достъп до помещенията,
както че до последния многократно били отправяни молби да даде възможност да се
приберат вещите, извън запорираните, но той отказвал.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни
доказателства – показания на св.Й. С, В, които са безпротиворечиви и установяват
еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че помежду им валидно е възникнало облигационно
правоотношение по договор за наем, по силата на което наемодателят е предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот срещу задължение на
наемателя да заплаща наемна цена.
Ищецът твърди, че договорът за наем е развален на основание чл.11, ал.1, т.“в“ – поради
неплащане на две последователни наемни вноски. Анализът на клаузите на чл.11, ал.1, т.“в“
и ал.2 води до извод, че договорът за наем не се прекратява автоматично при неплащане на
две наемни вноски, а от датата „визирана в документа“, т.е. изисква се изпращане на
нарочно уведомление за прекратяване на договора и прекратяването става от посочения в
него момент. В случая в предизвестието е посочено, че прекратяването настъпва от датата на
получаване на предизвестието /л.33/.
По делото се установява, че наемът за месец декември 2023г. и за месец януари 2024г. не
е бил платен в договорения срок – до 5-то число на текущия месец, поради което на
17.01.2024г. наемодателят е отправил изявление за разваляне на договора. Последното е
изпратено по имейл и по куриер, като по куриер е получено на 19.01.2024г. От горното
следва, че наемателят е бил неизправна страна към датата на отправяне на предизвестието.
Към тази дата обаче неизправна страна е бил и наемодателят.
По делото безспорно се установи, че от 09.01.2024г. наемодателят е спрял да изпълнява
договорните си задължения по чл.6, ал.1, т.1 от договора - наемодателят се задължава да
осигури на наемателя спокойното и пълноценно ползване на имота с оглед неговото
10
предназначение и да не го възпрепятства за това, с което е нарушил правото на наемателя по
чл.9, т.2 - да получи достъп до имота и да го ползва до прекратяването му или изтичане на
срока му. Съгласно клаузите на договора за наем, наемодателят е длъжен да осигури достъп
до имота на наемателя за неговото ползване по предназначение „до прекратяването му“.
Предизвестието за разваляне на договора е отправено на 17.01.2024г., след като достъпът на
наемателя до имота вече е бил препятстван от наемодателя.
В тази връзка, не е спорно между страните, че след 09.01.2024г. ключовете за имота са се
намира у Басил Багашки – управител на наемодателя „В, което се установява и от
свидетелските показания. Присъствието на Васил Багашки на описа на запорираните
движими вещи е именно в качеството му на представляващ взискателя – наемодател, а не
като някакво трето непознато лице, като видно от протокола същият като „взискател“ е
заплатил възнаграждението на ключаря, който е сменил патронниците, както и е присъствал
със свой адвокат.
Наложеният на 09.01.2024г. запор върху движими вещи на наемателя за негови парични
задължения, които движими вещи са разположени на втория етаж от наетия имот, няма
отношение и не дерогира задължението на наемодателя да осигури спокойно и
безпрепятствено ползване на наетия имот от наемателя по предназначение – като
производствен цех, до валидното прекратяване на договора. Съобразно нормите на
изпълнителното производство, прилагащи се съответно и в обезпечителното производство,
запор върху движима вещ се извършва посредством описа й от съдебния изпълнител. За
извършения опис се състава протокол от съдебния изпълнител, а съгласно разпоредбата на
чл.469 от ГПК описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника, който става неин
пазач. Разпоредбата на чл.470 от ГПК гласи, че ако длъжникът откаже да приеме за пазене
вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се
изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от
съдебния изпълнител. Налагането на запор върху движима вещ лишава длъжника само от
възможността да се разпорежда със същата, но не и да я ползва.
След 09.01.2024г. единственият, който е разполагал с ключове за наетите обекти е бил В –
управител на дружеството – наемодател. Още в деня на запора същият е казал на
представителя на наемателя - Мв, че не може да се изнася нищо от сградата, че не може да
получи екземпляр от ключовете, а впоследствие многократно е отказвал да осигури достъп
до имота /в.т.ч до двора, до жилищните помещения на третия етаж/, които му действия
нямат никакво отношение към задълженията му да пази определен брой движими вещи,
находящи се на един от етажите на сградата, и които далеч надхвърлят действията, които са
достатъчни, за да опази вещите от погиване или повреждане. Същият не е осигурявал достъп
и до двора и третия етаж /който е с отделен вход/, където изобщо не са били разположени
запорирани вещи.
В този смисъл още преди да бъде отправено уведомление/предизвестие за прекратяване
на договора от наемодателя, последният е бил неизправен и е действал в нарушение на
задължението си по чл.6, ал.1, т.1 от Договора за наем. Видно от протокола за наложения
запор, на пазача Васил Багашки се предават за пазене описаните движими вещи, съобразно
издадената обезпечителна заповед, а не владението на целия производствен цех и всички
машини и вещи в него.
Доколкото и двете страни са били неизправни, всяка от тях има право да развали
договора, което в случая е направено с изявлението на наемодателя, отправено на
17.01.2024г.
С оглед прекратяване на договора, наемодателят претендира неустойка в размер на 13 600
лв., дължима на основание чл.13 от същия - „Ако след прекратяване на договора наемателят
сам не опразни и не предаде обекта, същият дължи на наемодателя неустойка равна на
двойния размер на наемната цена за периода от прекратяване на договора до момента на
опразването на имота“.
В случая се касае за договорна неустойка за неизпълнение на задължението на наемателя
по чл.233, ал.1 от ЗЗД, което се поражда при следния фактически състав: 1) валидно сключен
договор за наем, по силата на който наемодателят – ищец е предоставил на наемателя –
ответник за временно и възмездно ползване наетата вещ срещу заплащане на наемна цена;
2) наемното правоотношение да е прекратено на заявеното основание – в случая да е
развалено с едностранно волеизявление от наемодателя поради виновно неизпълнение на
11
поето от наемателя договорно задължение; 3) ответникът да държи без правно основание
наетата вещ и да не я предава на наемодателя.
По делото не се доказа след прекратяване на договора ответникът да държи без правно
основание наетата вещ и да не я предава на наемодателя.
Връщането на наета недвижима вещ по смисъла на посочения текст не се изчерпва с
изнасяне на машини, съоръжения и материали от нея, нито с непосещаването й занапред.
Имотът е предаден, когато наемателят осигурява достъп до имота във вида му, в който
имотът е бил към момента на сключване на наемния договор – имотът трябва да е напълно
опразнен от вещи и друго имущество на наемателя и наемателят предава ключа на имота,
евентуално постига съгласие с наемодателя за съдбата на монтирани в имота съоръжения и
пр.
По изложените по-горе съображения за неизправност на наемодателя, който още преди
прекратяването на договора /преди отправянето на предизвестие/ е лишил наемателя от
достъп до имота и е ограничил достъпа му до него, съдът приема, че неизпълнението на
задължението на наемателя да опразни наетите помещения е поради поведението на самия
кредитор /наемодател/. Задължението на наемателя да опразни имота възниква след
прекратяване на договора /в случая след отправяне на уведомлението от 17.01.2024г./. След
тази дата наемателят е нямало как да предаде на наемодателя ключове за имота, защото не е
разполагал с такива – същите са били у наемодателя. Оттук и наемателят няма как да
осигури достъп на наемодателя, който сам препятства достъпа на наемателя. Имотът е
нямало как да бъде опразнен от вещите на наемателя, тъй като на многократните покани на
наемателя към наемодателя да осигури достъп, за да бъдат изнесени вещите, наемодателят е
отказвал. В случая е налице кредиторова забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, която
освобождава длъжника от последиците от собствената му забава.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на неустойка по чл.13 от Договора за
неизпълнение на задължението на наемателя да опразни наетите помещения, подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Неоснователен е и предявеният иск за заплащане сумата от 10 200 лв., представляваща
дължима неустойка в размер на 3 месечни наемни вноски на основание чл.7, ал.1, т.4 във вр.
с чл.8, ал.3, т.1 от Договора за наем.
Видно от изложеното в исковата молба, наемодателят твърди, че наемателят е извършил
нарушение по чл.8, ал.3, т.1, която клауза гласи, че наемателят е длъжен да извършва каквито
и да било строително-ремонтни работи, които водят до промени в имота само след
предварително писмено съгласие на наемодателя. Поради това твърдяно нарушение, ищецът
претендира обезщетение по чл.7, ал.1, т.4 от Договора, която клауза гласи, че наемодателят
има право да получи обезщетение в размер на 3 месечни наемни вноски в случай на
прекратяване на договора по чл.11, т.“г“, „д“ и „е“ и/или при недобросъвестно ползване на
имота от страна на наемателя /чл.7, ал.1, т.4/.
Правото на обезщетение по чл.7, ал.1, т.4 възниква при визираните във фактическия й
състав предпоставки, а именно – договорът да е развален на някое от основанията, посочени
в клаузата - в случай на прекратяване на договора по чл.11, т.“г“, „д“ и „е“. Относима към
процесния случай и твърдяното нарушение е хипотезата на разваляне на договора по чл.11,
т.“е“ – при извършване в обекта на незаконно строителство, преустройство и промени на
предназначението без съгласие на наемодателя.
На първо място, ищецът не твърди договорът за наем да е прекратен на основание чл.11,
т.“е“ от договора, а напротив – твърди, че същият е прекратен на основание чл.11, т.“в“,
поради което и само на това основание предявеният иск се явява неоснователен поради
липса от една от предпоставките за възникване на право на обезщетение по чл.7, ал.1, т.4. В
уведомлението за прекратяване на договора от 17.01.2024г. наемодателят също е посочил
като основание за разваляне - чл.11, т.“в“. Неизпълнението на задължението по чл.8, ал.3, т.1
– извършени СМР в имота, които водят до „промени“ в него, без съгласие на наемодателя,
не е предвидено като основание за възникване на право на обезщетение по чл.7, ал.1, т.4 –
която клауза изисква прекратяване на договора поради „незаконно строителство“,
„преустройство“ и „промени на предназначението“ без съгласие на наемодателя. В този
смисъл извършването на СМР, които не представляват „незаконно строителство“,
„преустройство“ и „промени на предназначението“, сами по себе си не са основание за
заплащане на неустойка по чл.7, ал.1, т.4 от договора.
12
На второ място, по делото не се доказа и да е налице основанието по чл.11, т.“е“ за
разваляне на договора, а именно наемателят да е извършил в обекта „незаконно
строителство“, „преустройство“ и „промени на предназначението“ без съгласие на
наемодателя /като основание на дължима неустойка по чл.7, ал.1, т.4/. Напротив, видно от
самия договор, в чл.1, ал.2 страните са постигнали съгласие наетия обект да се ползва като
цех за производство на хранителни продукти, като видно от описанието на обектите в чл.1,
ал.1, същите не са били с това предназначение, а представляват офиси, склад и обект с
неустановено предназначение. Именно за постигане на предназначението, за което е
уговорено възмездното ползване, с чл.7, ал.1, т.5 от договора, наемодателят се е съгласил
наемателя-ответник да извърши необходимите СМР и преустройства на наетата вещ. На
основание чл.7, ал.1, т.7 от Договора наемателят е получил съответни пълномощни от
наемодателя във връзка с промяна предназначението на наетите помещения, т.е. налице е
писмено съгласие и упълномощаване от наемодателя за изпълнение на всички СМР в
обекта. По делото бяха приобщени пълните преписки от Община Благоевград по одобряване
на инвестиционните проекти и издаване на строително разрешение №179 от 01.06.2023г.,
като обектът е въведен в експлоатация с удостоверение №76/19.06.2023г., издадени от Гл.
архитект на Община Благоевград.
Както беше посочено, самият ищец не твърди ответникът да е извършил „незаконно
строителство“, „преустройство“ и „промени на предназначението“ без негово съгласие,
които да са били основание за прекратяване на договора по чл.11, б.“е“ и при която хипотеза
би възникнало правото на обезщетение по чл.7, ал.1, т.4. Ищецът твърди нарушение по чл.8,
ал.3, т.1 – извършени от наемателя СМР, които водят до „промени“ в имота, което основание
не попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.4. Освен това, от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че всички СМР, за които ищецът твърди, че не са били
съгласувани с него /описани в исковата молба и молбата-уточнение/ са били извършени още
преди въвеждането на обекта в експлоатация като част от дейностите по преустройство и
промяна предназначението на обекта, за които са представените разрешения, като
наемодателят е знаел за тях, дал е съгласие и в нито един момент не е възразил. За доказване
на основанието на тази искова претенция на ищеца бяха допуснати гласни доказателства – 1
свидетел, както и съдебно-техническа експертиза. Ищцовата страна обаче не ангажира
свидетел и не внесе депозит за изготвяне на експертизата в указания от съда срок и до
приключване на устните състезания.
В Решение №195/29.06.2016г. по гр.д.№665/2016г. на ВКС, IV г.о., е даден отговор на
въпроса за последиците от невнасяне на депозит за назначена експертиза. В решението е
разяснено, че: Правилата за процеса на доказване, уреден в глава ХІV ГПК, поставят
доказателствената тежест върху страните в производството /чл.154, ал.1 от ГПК/; те трябва
да посочат и представят доказателства за правнорелевантните факти, на които основават
своите искания или възражения. Страната може да бездейства, въпреки указанията на съда,
че фактът е правнорелевантен и доказателствената тежест е нейна. Поради бездействието на
страната фактът може да остане недоказан и съдът ще приложи последиците от
недоказването. Невнасянето на определения депозит за експертиза представлява
неизпълнение на процесуална тежест, а доколкото тежестта касае задължението на страната
да докаже претенцията си, неизпълнението може да доведе до недоказване на
правнорелевантни факти. Такъв е и настоящият случай, при който съдът по искане на ищеца
е назначил експертиза за установяване на релевантните факти от предмета на доказване на
претенцията за заплащане на неустойка за извършени без съгласие на наемодателя промени
в имота, възложил е депозита за експертизата на страната, която носи тежестта на доказване
- ищецът, но въпреки дадените указания от съда, ищцовата страна не е внесла депозита.
Поради това по делото не е изготвена експертиза, а оттам и претенцията на ищеца е
останала и недоказана.
По отношение на претенцията за заплащане на неплатен наем:
Не се оспорва по делото, че дължимия наем за месец декември 2023г. в размер на 4080 лв.
с ДДС не е платен от наемателя, като за същия е издадена Фактура №162/01.12.2023г. За тази
претенция ответникът е направил признание на иска – не се оспорва, че в уговорения срок –
до 5-то число наемателят не е платил наема за месец декември.
Поради забавено изпълнение на задължението за заплащане на дължимия наем за месец
декември 2023г., наемодателят претендира законна лихва по чл.86 от ЗЗД върху главницата –
13
в размер на 90.16 лв. за периода от 05.12.2023г. /падежа на задължението/ до датата на
подаване на исковата молба, както и неустойка по чл.12, ал.1 от Договора за наем за
периода от 06.12.2023г. /датата на първия просрочен ден за плащане/ до 15.12.2023г. – по
0.5% на ден, за 10 дни просрочие или 5% от месечната наемна цена на недвижимия имот,
равняваща се на 170 лв., поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
дължимия наем за месец декември 2023г.
Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява
на режима на чл.92 от ЗЗД. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а
размерът е определен от страните в договора. Чрез уговорката за неустойката не се
ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл.92,
ал.1, изр.2 от ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение
и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката.
При обезщетението по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД вредата също е предположена, а размерът
е определен от законодателя. Следователно обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД, ако
надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл.92,
ал.1, изр.2 от ЗЗД.
Претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както уговорената неустойка,
така и обезщетение за действителните вреди, но само тези, които са над размера на
неустойката. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е
ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира
и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за
забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва „вместо“ договорната неустойка или „над
нейния размер“. По правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е недопустимо
кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение
по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение.
Обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в
договора между страните, ако претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е
заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и
договорната неустойка не му се дължи.
Обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на
парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка
за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът
претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. В тези
случаи, искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-
големия размер на законната лихва /Решение №68/09.07.2012г. по т.д.№450/2011г. на ВКС;
Решение №120 от 20.06.2017г. по т.д.№1032/2016г. и др./.
В настоящия случай кредиторът-наемодател е направил своя избор и е претендирал
неустойка за забава в плащането на наемната цена в максималния уговорен размер от 170
лв. /5% от наемната цена от 3400 лв. без ДДС/, който максимален размер е достигнат на 10-
тия ден от забавата /15.12.2023г./. Кредиторът претендира заедно с неустойката за забава и
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за период на забава, в който попада изцяло периода, за
който е предявена неустойка за забава. Както беше посочено по-горе, в този случай искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер
на законната лихва, каквато обаче очевидно не е настоящата хипотеза, при която размерът на
законната лихва за периода от началния ден на забавата до датата на подаване на исковата
молба /изчислен от съда на 88.67 лв., а претендиран в размер на 90.16 лв./ е почти два пъти
по-нисък от договорената неустойка за забава, поради което липсва основание за уважаване
на претенцията за законна лихва до датата на исковата молба, а искът е основателен за
мораторната неустойка от 170 лв.
По делото се установи, че дължимият наем за месец януари 2024г. в размер на 4080 лв. с
ДДС не е платен от наемателя в уговорения срок до 5-то число на месеца, поради което на
17.01.2024г. договорът е прекратен с отправяне на уведомление. Установи се обаче, че от
09.01.2024г. наемодателят е възпрепятствал достъпа на наемателя до имота, поради което
наем се дължи само за срока, за който наемодателят също е изпълнявал насрещното си
задължение да предостави вещта за ползване, до неговото прекратяване. Поради това съдът
намира, че наемателят дължи наем за периода от 01.01. до 08.01.2024г. вкл., в който период е
14
ползвал наетата вещ, и за който период дължимият наем се равнява на сумата от 1 052.90 лв.
В настоящия случай кредиторът-наемодател претендира неустойка по чл.12 за периода от
06.01.2024г. /датата на първия просрочен ден за плащане/ до 15.01.2024г. – по 0.5% на ден, за
10 дни просрочие, които съдът изчисли служебно върху дължимата главница за наем от
1052.90 лв. за претендирания период от 10 дни /заявен от 06.01.2024г. до 15.01.2024г./ в
размер на 52.64 лв.
Кредиторът претендира заедно с неустойката за забава и обезщетение за забава по чл.86
от ЗЗД за период на забава, в който попада изцяло периода, за който е предявена неустойка за
забава. Както беше посочено по-горе в този случай искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен
само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва, каквато обаче
очевидно не е настоящата хипотеза, при която размерът на законната лихва за периода от
началния ден на забавата до датата на подаване на исковата молба /изчислен от съда на 4.03
лв., а претендиран в размер на 43.76 лв./ е в пъти по-нисък от договорената неустойка за
забава, поради което липсва основание за уважаване на претенцията за законна лихва до
датата на исковата молба, а се дължи само договорна мораторна неустойка.
По отношение на останалите предявени претенции липсва спор по делото.
Ответникът не оспорва и признава за основателен предявения иск за стойността на
потребената ел. енергия в наетия обект за периода от 03.10.2023г. до 31.12.2023г. на обща
стойност 224.23 лв., за което са издадени 2 бр. фактури от наемодателя за наемателя -
Фактура №163/09.12.2023г. на стойност 178.57 лв. и Фактура №166/11.01.2024г. на стойност
45.66 лв. Ищецът претендира законна лихва върху главницата по Фактура №163/09.12.2023г.
на стойност 178.57 лв. за периода от 16.12.2023г. /падежа на задължението/ до датата на
подаване на исковата молба /01.02.2024г./, която съдът изчисли на 3.23 лв. /колкото се
претендира/ и за която сума искът е основателен.
Ответникът не оспорва и признава за основателен предявения иск за стойността на
извършени СМР и доставени материали от „М, съгласно издадена Фактура
№852/27.07.2023г. на стойност 1 894.87 лв., което вземане е цедирано от „Мв полза на „В.
Ответникът не оспорва и дължимостта на законна лихва върху вземането от падежа на
задължението – 03.08.2023г. до подаване на исковата молба – 01.02.2024г., което съдът
служебно изчисли на сумата от общо 127.51 лв., образувана от сумата от 95.99 лв. за периода
от 03.08.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, и от
сумата от 31.52 лв. за периода от 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/ до датата на
подаване на исковата молба. Претенцията за лихва над сумата от 127.51 лв. /която се
признава/ до пълния предявен размер от 128.20 лв. е неоснователна /при изчисляване на
лихвата ищецът е начислил два пъти лихва за деня 20.12.2023г./.
Ответникът не оспорва и признава за основателен предявения иск за извършена продажба,
доставка и монтаж на един брой метален парапет и метален шкаф от „Б съгласно издадена
Фактура №3954//26.05.2023г. на стойност 1104 лв., което вземане е цедирано от „БД в полза
на „В. Ответникът не оспорва и дължимостта на законна лихва върху вземането от падежа на
задължението – 02.06.2023г. до подаване на исковата молба – 01.02.2024г., което съдът
служебно изчисли на сумата от общо 97.72 лв., образувана от сумата от 79.36 лв. за периода
от 02.06.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, и от
сумата от 18.36 лв. за периода от 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/ до датата на
подаване на исковата молба. Претенцията за лихва над сумата от 97.72 лв. /която се
признава/ до пълния предявен размер от 98.13 лв. подлежи на отхвърляне /при изчисляване
на лихвата ищецът е начислил два пъти лихва за деня 20.12.2023г./.
Ответникът не оспорва и признава за основателен предявения иск за стойността на
извършена продажба и доставка на почистващи препарати и консумативи от „А, съгласно
издадена Фактура №21493/29.05.2023г. на стойност 421.15 лв., което вземане е цедирано от
„А Ответникът не оспорва и дължимостта на законна лихва върху вземането от падежа на
задължението – 05.06.2023г. до подаване на исковата молба – 01.02.2024г., което съдът
служебно изчисли на сумата от общо 36.87 лв., образувана от сумата от 29.87 лв. за периода
от 05.06.2023г. /падежа на задължението/ до 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/, и от
сумата от 7 лв. за периода от 20.12.2023г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване
на исковата молба. Претенцията за лихва над сумата от 36.87 лв. /която се признава/ до
пълния предявен размер от 37.02 лв. подлежи на отхвърляне /при изчисляване на лихвата
ищецът е начислил два пъти лихва за деня 20.12.2023г./.
15
Предвид частичната основателност на исковете претенции, съдът следва да се произнесе
по направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане с
внесения гаранционен депозит:
По делото са представени доказателства, че депозитът е внесен от наемателя по сметка на
наемодателя при сключване на договора. Предвид установеното прекратяване на
договорната връзка, същият подлежи на възстановяване. Вземането на ответника за връщане
на внесения депозит не е оспорено по делото от ищеца. Последният не е навел в съответните
процесуални срокове надлежно възражение за наличие на основание да задържи депозита.
При установената обща вина на страните, депозитът подлежи на възстановяване с
прекратяване на договора, т.е. ответникът има изискуемо вземане спрямо ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица
си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях,
ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
За това е необходимо това лице да направи изявление по чл.104, ал.1, изр.1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче
не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на
изявлението по чл.104, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗЗД
прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до
размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е.
прихващането винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до
прихващане с безспорно вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под
условие, съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
В случаите, когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за
прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца съдът ще
трябва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на него. С това
възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до
размера на предявеното с възражението насрещно вземане, е погасено чрез извършено
прихващане. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на
прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на
отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това
неизпълнение. В случаите, когато отговорността е за забавено изпълнение, то прихващащият
ще отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата на
чл.104, ал.2 от ЗЗД момент, от момента на забавата, до момента, в който прихващането е
породило действие /Решение №103/01.08.2017г. по гр.д.№61323/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното съдът приема, че възражението за прихващане е основателно, като
от подлежащия на възстановяване депозит се прихванат дължимите суми за наем за месец
декември 2023г. /в размер на 4080 лв./ и месец януари 2024г. /в размер на 1052.90 лв./, както
и мораторните неустойки, начислени върху главниците за дължим наем за периода от
06.12.2023г. до 15.12.2023г. и от 06.01.2024г. до 15.01.2024г. Претенцията за законна лихва
върху главниците за дължим наем за месец декември 2023г. и месец януари 2024г. е изцяло
неоснователна предвид изложените по-горе мотиви, че главниците за наем се считат
погасени с обратна сила – от датата, на която е станало изискуемо вземането на ответника –
датата на прекратяване на договора /с отправено уведомление на 17.01.2024г./, поради което
от тази дата наемателят не дължи обезщетение за забава.
От подлежащия на възстановяване депозит следва да се прихванат и признатите вземания
за ел. енергия, за СМР и строителни материали, за един брой метален парапет и метален
шкаф, за препарати и консумативи, като по изложените мотиви за обратното действие на
прихващането, претенциите за лихви за забава върху главниците от датата на подаване на
исковата молба се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, за сумите, за които съдът прие, че са дължими от наемателя на
наемодателя и за които е направено изрично признание на исковете /с изкл. на сумата за
наем за месец януари 2024г. и мораторните неустойки върху наемните вноски/ в общ размер
от 9 265.12 лв., исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез прихващане.
С оглед изхода на спора, при който част от исковете се отхвърлят като неоснователни, а
останалите – като погасени чрез прихващане, право на разноски има ответната страна, а не
ищцовата. С изричната разпоредба на чл.78, ал.3 от ГПК е предвидено, че ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
16
иска. В практиката се приема, че е без значение дали вземанията на ищеца са признати за
съществуващи, след като са погасени чрез вземане на ответника, предявено с възражение за
прихващане. Приема се, че в този случай ответникът не е станал причина за предявяване на
иска, тъй като в преценката на ищеца е било дали да предяви иск при насрещно негово
задължение към ответника и наличие на правна възможност за възражение за прихващане от
страна на последния, водеща до отхвърлянето на този иск като неоснователен, което води до
отговорността за разноски спрямо ответника в хипотезата на чл.78, ал.3 от ГПК
/Определение №27 от 10.01.2019г. на ВКС по ч.т.д.№1469/2018г., II т. о., Определение №44
от 28.01.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№1/2019г., III г. о./. По тези мотиви на ищцовата страна не
се следват разноски.
Право на разноски има ответникът, който по списък претендира 3722 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие /л.97/
адвокатското възнаграждение е уговорено да бъде изплатено по банков път. Съгласно ТР
6/12, ОСГТК, разноски се присъждат само когато е доказано извършването им; в договора за
правна помощ трябва да бъде указан вида на плащане; когато е договорено такова по банков
път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В
случая не е представен банков документ, който да удостовери заверяването на сметката с
посочената сума. Отразяването в договора, че сумата е платена по банков път, без да са
представени съответни банкови документи, удостоверяващи плащането, не е достатъчно за
доказване на сторените разноски, в какъвто смисъл са и указанията в ТР №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС /Определение №1561 от 28.03.2025г. по ч.гр.д.№935/2025г.; Определение
№194 от 03.04.2020г. по т.д.№1590/2019г. на ВКС и др./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В седалище и адрес на управление гр.Бпредставлявано от
управителя В, против „М, седалище и адрес на управление гр.Б, представлявано от Ма
осъдителни искове:
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника „М да заплати на ищеца „Всумата от 4 080 лв. с вкл. ДДС, представляваща
дължима наемна цена за месец декември 2023г., по Договор за наем на недвижим имот,
находящ се в гр.Б сключен между „В като наемодател, и „М, като наемател, за което е
издадена Фактура №162/01.12.2023г.;
-иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника „М да заплати на ищеца
„В дължима неустойка по чл.12, ал.1 от Договора за наем за периода от 06.12.2023г. /датата
на първия просрочен ден за плащане/ до 15.12.2023г. – по 0.5% на ден, за 10 дни просрочие
или 5% от месечната наемна цена на недвижимия имот, равняваща се на 170 лв., поради
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимия наем за месец декември
2023г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Мда заплати на ищеца „В дължима наемна цена за месец януари 2024г., по
Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Бл, сключен между „В като наемодател,
и „М, като наемател, за което е издадена Фактура №165/02.01.2024г., до размера на сумата
от 1052.90 лв.
-иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника „Мат Интернешънъл“
ООД да заплати на ищеца „Ванто 2017“ ООД дължима неустойка по чл.12, ал.1 от Договора
за наем за периода от 06.01.2024г. /датата на първия просрочен ден за плащане/ до
15.01.2024г. - по 0.5% на ден, за 10 дни просрочие, поради неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимия наем за месец януари 2024г., до размера на сумата
от 52.64 лв.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Мда заплати на ищеца „Ванто 2017“ ООД сумата от 178.57 лв., представляваща
потребена ел. енергия за периода от 03.10-01.11.2023г. в нает недвижим имот по Договор за
наем на недвижим имот, находящ се в гр.Б сключен между „В като наемодател, и „М, като
наемател, за което е издадена Фактура №163/09.12.2023г., с падеж 16.12.2023г., с която е
префактурирана ел. енергия съгласно издадени 3 бр. фактури от „Е с получател „В, както и
17
за сумата от 3.23 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от
16.12.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г.
-иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Ма да заплати на ищеца „Ванто 2017“ ООД сумата от 45.66 лв., представляваща
потребена ел. енергия за периода от 01.12-31.12.2024г. в нает недвижим имот по Договор за
наем на недвижим имот, находящ се в гр.Бсключен между „В като наемодател, и „Маато
наемател, за което е издадена Фактура №166/11.01.2024г., с падеж 18.01.2024г., с която е
префактурирана ел. енергия съгласно издадени 3 бр. фактури от „с получател „Ва
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника „М да заплати на ищеца „В сумата от 1 894.87 лв., представляваща
стойността на извършени строително-монтажни работи и доставени материали от „Мна
обект ул.“Георги Попов“ №40, представляващ цех за производство на хранителни продукти,
за което е издадена Фактура №852/27.07.2023г., с падеж 03.08.2023г., за контрагент „М, както
и до размера на сумата от 127.51 лв. представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 03.08.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г., които вземания са прехвърлени от „МаД с Договор за цесия от 20.12.2023г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.318 от ТЗ във вр. с чл.266 от ЗЗД във
вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „М да заплати на ищеца „В сумата от 1104 лв.,
представляваща цена за продажба, доставка и монтаж на един брой метален парапет и
метален шкаф с термопанели от „Бв търговски обект, находящ се в гр.Бл, представляващ цех
за производство на хранителни продукти, за което е издадена Фактура №3954/26.05.2023г., с
падеж 02.06.2023г., за контрагент „М както и до размера на сумата от 97.72 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 02.06.2023г. /падежа на
задължението/ до датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024г., които вземания са
прехвърлени от „Б с Договор за цесия от 20.12.2023г.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.318 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника „Мат Ида заплати на ищеца „Всумата от 421.15 лв., представляваща
цена за продажба и доставка на почистващи препарати, материали, инструменти и
консумативи от „Арв търговски обект, находящ се в гр.Б представляващ цех за производство
на хранителни продукти, за което е издадена Фактура №21493/29.05.2023г., с падеж
05.06.2023г., за контрагент „М, както и до размера на сумата от 36.87 лв., представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 05.06.2023г. /падежа на задължението/ до
датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024г., които вземания са прехвърлени от „А с
Договор за цесия от 20.12.2023г.
КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 10 200 лв., представляваща
насрещно вземане на ответника „Мат Интернешънъл“ ООД за подлежащ на връщане от
„Ванто 2017“ ООД депозит по чл.5, ал.4 от Договор за наем на недвижим имот, сключен
между „В като наемодател, и „М.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „В седалище и адрес на управление гр
представлявано от управителя В Б против „М, седалище и адрес на управление гр.Б,
представлявано от М К, осъдителни искове:
-иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ма да заплати на
ищеца „Ванто 2017“ ООД сумата от 90.16 лв., представляваща законна лихва за периода от
05.12.2023г. /падежа на задължението/ до датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г., начислена върху главницата в размер на 4 080 лв. с вкл. ДДС за наемна цена за
месец декември 2023г. по Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Б, сключен
между „В като наемодател, и „Ма, като наемател.
- иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника „М да заплати на ищеца „В дължима наемна цена за месец януари 2024г. по
Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Бл, сключен между „Ва като
наемодател, и „Ма, като наемател, над размера на сумата от 1052.90 лв. до пълния
предявен размер от 4 080 лв. с ДДС.
-иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Мат
Интернешънъл“ ООД да заплати на ищеца „Ванто 2017“ ООД сумата от 43.76 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 05.01.2024г. /падежа на задължението/ до датата
на подаване на исковата молба – 01.02.2024г., върху главницата в размер на 4 080 лв. с вкл.
18
ДДС за наемна цена за месец януари 2024г. по Договор за наем на недвижим имот, находящ
се в гр.Благоевград, ул.“Георги Попов“ №40, сключен между „Ванто 2017“ ООД като
наемодател, и „Мат Интернешънъл“ ООД, като наемател.
-иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ма да заплати на ищеца
„В дължима неустойка по чл.12, ал.1 от Договора за наем поради неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимия наем за месец януари 2024г., над размера на
сумата от 52.64 лв. до пълния предявен размер от 170 лв. за периода от 06.01.2024г.
/датата на първия просрочен ден за плащане/ до 15.01.2024г.
- иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника „М да заплати на ищеца
„В сумата от 10 200 лв., представляваща дължима неустойка в размер на 3 месечни наемни
вноски на основание чл.7, ал.1, т.4 във вр. с чл.8, ал.3, т.1 от Договора за наем.
- иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 600 лв.,
представляваща дължима неустойка в размер на двойния размер на наемната цена за
периода от прекратяване на договора за наем до датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г., основание чл.13 от Договора за наем.
- иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „М да заплати на ищеца
„Ванто 2017“ ООД законна лихва за периода от 03.08.2023г. /падежа на задължението/ до
датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024г., върху главницата от 1 894.87 лв. за
стойността на извършени строително-монтажни работи и доставени материали от „Ма което
вземане е цедирано от „М с Договор за цесия от 20.12.2023г., над размера на сумата от
127.51 лв. до пълния предявен размер от 128.20 лв.
- иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ма да заплати на ищеца
„В законна лихва за периода от 02.06.2023г. /падежа на задължението/ до датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2024г., върху главницата от 1104 лв. за продажба,
доставка и монтаж на един брой метален парапет и метален шкаф с термопанели от
„Бр размер от 98.13 лв.
- иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ма да заплати на ищеца
„Ва законна лихва за периода от 05.06.2023г. /падежа на задължението/ до датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2024г., върху главницата от 421.15 лв. за продажба и
доставка на почистващи препарати, материали, инструменти и консумативи от „Ар което
вземане е цедирано от „А с Договор за цесия от 20.12.2023г., над размера на сумата от
36.87 лв. до пълния предявен размер от 37.02 лв.
-както и за законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19