Мотиви
към присъда по НОХД № 520/2016г.
по
описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
М.Б.П., С.Й.С., В.К.Е., Р.С.К., М.П.Д., П.Р.П.и В.П.Б. и същите са предадени на
съд за следните престъпления:
М.Б.П. – за това, че :
1. В периода от
10.10.2013г. до 29.03.2014г. в гр. Б., обл. Пловдивска, с. З., общ. Б., обл.
Пловдивска, с.М., обл. Пловдивска и гр. Пловдив, като извършител, при условията
на продължавано престъпление, като пожарът е представлявал опасност за живота
на Т.З.М., К.С.М., П.М.М., М.Т.М., Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало
опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на
значителна стойност и като от деянието са последвали значителни вреди на обща
стойност 81 735,74 лева, в съучастие със С.Й.С., В.П.Б. и П.Р.П., също като
извършители, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност, както следва:
• На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.Й.С., също като извършител, и с
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
лек автомобил „Шкода” с peг. № ***, собственост на „**”АД, стопанисван от „**”
ООД, представлявано от И.М.Г., на стойност 36 977 лв., като причинените от
палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
• На
22.10.2013г. в гр. Б., обл. Пловдивска, в съучастие с П.Р.П., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда /къща/ с гараж,
собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ модел X 5 с
per. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като общата стойност
на нанесените на имущество щети, в резултат на палежа, възлиза на 16 287 лева
(15 875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда) и пожарът е
представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и М.Т.М.;
• На
12.11.2013г. в с. З., общ. Б., обл. Пловдивска в съучастие, като извършител, с
В.П.Б., също като извършител, и В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил
имущество на значителна стойност - колесен трактор марка FEND-720 собственост
на „**” ООД, стопанисван от „**” ООД, представлявано от И.М.Г., на стойност 240
000 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 5 749,74 лв., и като е
имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на значителна
стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена близост;
• На
11.03.2014г., в гр. Пловдив, в съучастие със С.Й.С., също като извършител, и
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
автомобил - джип „Нисан Патфандър” с pег. № ***, собственост на „Райфайзен
Лизинг България” ООД, стопанисван от И.П.И, на стойност 15 468 лева, като
причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
• На
29.03.2014г., в с.М., обл. Пловдивска, в съучастие със С.Й.С., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № *****, собственост
на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е представлявал опасност за
живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е върху друго имущество на
значителна стойност - къща на адрес с.М.,ул.“Р.“ № *, собственост на Ж.И.В., на
стойност 19 250 лв., и е имало опасност да се разпростре върху друго имущество
на значителна стойност - съседна жилищна сграда на калкан с административен
адрес с. М., ул. «Р.» № *, като причинените от пожара щети възлизат общо на 7
254 лв. (5 576 лева за лекия автомобил и 1678 лева за жилищната сграда) -
престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 и т.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК;
2. В периода
10.10.2013 г. - 29.03.2014 г., в гр. Пловдив и с.М., обл. Пловдивска, при
условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие със
С.Й.С., също като извършител, противозаконно е повредил чужди движими вещи,
както следва:
• На
10.10.2013г., в гр. Пловдив, противозаконно е повредил л.а. „Форд Фиеста”, с
peг. №****, собственост на И.Й.С., като нанесените по автомобила щети възлизат
на 1 296,71 лв.
• На 29.03.2014
г. в с.М., обл. Пловдивска, противозаконно е повредил л.а. „Мицубиши спейс
Вагон”, с peг. №****, собственост на В.Д.В., като нанесените по автомобила щети
възлизат на 1 491,63 лева,
като общият размер на нанесените в резултат на деянието щети
възлиза на 2 788,34 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
3. На 01.12.2014г.
в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие със С.Й.С., също като извършител, и
с В.К.Е., като подбудител, противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек
автомобил „Хюндай Соната” с peг. № ****, собственост на Д.М.Д., като нанесените
в резултат на деянието щети възлизат на 260 лв. - престъпление по чл. 216, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
4. На
06.12.2013г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като
извършител, в съучастие със С.Й.С. и П.Р.П., също като извършители, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство - ключ, е отнел чужди движими вещи - черен кожен тефтер с
документи за лек автомобил л.а. Мерцедес с peг. № **** /зелена карта, талон за
ГТП, талон за гражданска отговорност/ на стойност 2 лева; навигационна система
марка “Гармин”, модел 3810 на стойност 500 лева; ножче марка “Делавал “, на
стойност 250 лева; контактен ключ за автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност
412 лева; детско столче за лек автомобил, модел “Кидс фикс” на стойност 520
лева; БМВ комплект / компресор и спрей с пяна / за помпене и лепене на гуми на
стойност 223 лева и автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност 56 828 лева или
всичко на обща стойност 58 735 /петдесет и осем хиляди седемстотин тридесет и
пет/ лева от владението на Ц.Г.Г., без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като извършената кражба е в големи размери -
престъпление по чл.195, ал. 2, вр. ал. 1, т.3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
5. На
08.02.2014г., в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие със С.Й.С., също като
извършител, е отнел чужди движими вещи - сумата от 200 лева и ръчен часовник
марка “Келвин Клайн” на стойност 290 лева или всичко на обща стойност 490 лева,
от владението на И.М.Т., роден на***г. в гр. А., Г., без негово съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
грабежът е придружен с причиняването на средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник за срок по-голям от един
месец - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С.Й.С. – за това, че:
1. В периода от
10.10.2013г. до 29.03.2014г. в гр. Пловдив и с.М., обл. Пловдивска, като извършител,
при условията на продължавано престъпление, като пожарът е представлявал
опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало опасност пожарът да
се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност и
като от деянието са последвали значителни вреди на обша стойност 59 699 лева, в
съучастие с М.Б.П., също като извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като
подбудители, е запалил имущество на значителна стойност, както следва:
• На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, в съучастие с М.Б.П., също като извършител, и с
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
лек автомобил „Шкода” с peг. № ****, собственост на „**”АД, стопанисван от „**”
ООД, представлявано от И.М.Г., на стойност 36 977 лв., като причинените от
палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
• На
11.03.2014г. в гр. Пловдив, в съучастие с М.Б.П., също като извършител, и с
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
автомобил - джип „Нисан Патфандър” с peг. № ****, собственост на „Райфайзен
Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на стойност 15 468 лева, като
причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
• На
29.03.2014г. в с.М., обл. Пловдивска, в съучастие с М.Б.П., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № *****, собственост
на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е представлявал опасност за
живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е върху друго имущество на
значителна стойност - къща на адрес с. М., ул. “Р.”, № *, собственост на
Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., и е имало опасност да се разпростре върху друго
имущество на значителна стойност - съседна жилищна сграда на калкан с
административен адрес с. М., ул. «Р.» № *, като причинените от пожара щети
възлизат общо на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия автомобил и 1678 лева за
жилищната сграда) - престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 и т.2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК;
2. В периода
10.10.2013г. - 29.03.2014г., в гр. Пловдив и с.М., обл. Пловдивска, при
условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с М.Б.П.,
също като извършител, противозаконно е повредил чужди движими вещи, както
следва:
• На
10.10.2013г., в гр. Пловдив, противозаконно е повредил л.а. „Форд Фиеста”, с
peг. №****, собственост на И.Й.С., като нанесените по автомобила щети възлизат
на 1 296,71 лв.
• На 29.03.2014г., в с.М., обл. Пловдивска, противозаконно е
повредил л.а. „Мицубиши спейс Вагон”, с peг. №****, собственост на В.Д.В., като
нанесените по автомобила щети възлизат на 1 491,63 лева,
като общият размер на нанесените в резултат на деянието щети
възлиза на 2 788,34 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
3. На
01.12.2014г., в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с М.Б.П., също като
извършител, и с В.К.Е., като подбудител, противозаконно е повредил чужда движима
вещ - лек автомобил „Хюндай Соната” с peг. № ****, собственост на Д.М.Д., като
нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 260 лв. - престъпление по
чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
4. На
06.12.2013г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като
извършител, в съучастие с М.Б.П. и П.Р.П., също като извършители, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване
на техническо средство - ключ, е отнел чужди движими вещи - черен кожен тефтер
с документи за лек автомобил л.а. Мерцедес с peг. № ****/зелена карта, талон за
ГТП, талон за гражданска отговорност/ на стойност 2 лева; навигационна система
марка “Гармин”, модел 3810 на стойност 500 лева; ножче марка “Делавал“, на стойност
250 лева; контактен ключ за автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност 412 лева;
детско столче за лек автомобил, модел “ Кидс фикс” на стойност 520 лева; БМВ
комплект / компресор и спрей с пяна / за помпене и лепене на гуми на стойност
223 лева и товарен автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност 56 828 лева или
всичко на обща стойност 58 735 /петдесет и осем хиляди седемстотин тридесет и
пет/ лева, от владението на Ц.Г.Г., без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като извършената кражба е в големи размери -
престъпление по чл.195, ал. 2, вр. ал. 1, т.З и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
5. На 08.02.2014г.
в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с М.Б.П., също като извършител, е
отнел чужди движими вещи - сумата от 200 лева и ръчен часовник марка “Келвин
Клайн” на стойност 290 лева или всичко на обща стойност 490 лева, от владението
на И.М.Т., роден на***г. в гр. А., Г., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е
придружен с причиняването на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец -
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
В.К.Е., за това, че:
1. През лятото на
2013 г., в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Р.С.К., също като
извършител, е подбуждал /умишлено е склонявал/ другиго - М.Б.П. към убийство -
умишлено да умъртви В. Д. М.- престъпление по чл. 117, ал.2, вр. чл. 20, ал.2
от НК;
2. В периода от
10.10.2013г. до 29.03.2014г. в гр. Пловдив, гр. Б., обл. Пловдивска, с. З.,
обл. Пловдивска и с.М., обл. Пловдивска, като подбудител, при условията на
продължавано престъпление, като пожарът е представлявал опасност за живота на
Т.З.М., К.С.М., П.М.М., М.Т.М., Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало опасност
пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна
стойност и като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 81
735,74 лева, в съучастие с Р.С.К., също като подбудител, и със С.Й.С., М.Б.П.,
В.П.Б. и П.Р.П., като извършители, умишлено е склонил съответните извършители да
запалят имущество на значителна стойност, както следва:
• На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - лек автомобил „Шкода” с peг. № ****,
собственост на „**”АД, стопанисван от „**”ООД, представлявано от И.М.Г., на
стойност 36 977 лв., като причинените от палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
• На 22.10.2013
г. в гр. Б., обл. Пловдивска, умишлено е склонил М.Б.П. и П.Р.П.да запалят
имущество на значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда /къща/ с
гараж, собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ модел X
5 с peг. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като общата
стойност на нанесените на имущество щети, в резултат на палежа, възлиза на 16
287 лева (15 875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда) и
пожарът е представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и М.Т.М.;
• На
12.11.2013г. в с.З., обл. Пловдивска умишлено е склонил М.Б.П. и В.П.Б. да
запалят имущество на значителна стойност - колесен трактор марка FEND-720
собственост на „**” ООД, стопанисван от „**”ООД, представлявана от И.М.Г., на
стойност 240 000 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 5 749,74
лв., и като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на
значителна стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена близост;
• На
11.03.2014г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - автомобил - джип „Нисан Патфандър” с peг. №
****, собственост на „Райфайзен Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на
стойност 15 468 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
• На
29.03.2014г. в с.М., обл. Пловдивска, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П. да
запалят имущество на значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. №
*****, собственост на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е
представлявал опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е
върху друго имущество на значителна стойност - къща на адрес с. М., ул. “Р.”, №
*, собственост на Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., и е имало опасност да се
разпростре върху друго имущество на значителна стойност - съседна жилищна
сграда на калкан с административен адрес с. М., ул. «Р.» № *, като причинените
от пожара щети възлизат общо на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия автомобил и 1678
лева за жилищната сграда) - престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 и
т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК;
3. На 01.12.2014г.,
в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., противозаконно да повредят
чужда движима вещ - лек автомобил „Хюндай Соната” с peг. № ****, собственост на
Д.М.Д., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 260 лв. —
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Р.С.К., за това, че
1. През лятото на
2013г., в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с В.К.Е., също като
извършител, е подбуждал /умишлено е склонявал/ другиго - М.Б.П. към убийство -
умишлено да умъртви В. Д. М.— престъпление по чл. 117, ал.2, вр. чл. 20, ал.2
от НК;
2. В периода от
10.10.2013г. до 29.03.2014г. в гр. Пловдив, гр. Б., обл. Пловдивска, с. З.,
обл. Пловдивска и с.М., обл. Пловдивска, като подбудител, при условията на
продължавано престъпление, като пожарът е представлявал опасност за живота на
Т.З.М., К.С.М., П.М.М., М.Т.М., Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало опасност
пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна
стойност и като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 81
735,74 лева, в съучастие с В.К.Е., също като подбудител, и със С.Й.С., М.Б.П.,
В.П.Б. и П.Р.П., като извършители, умишлено е склонил съответните извършители
да запалят имущество на значителна стойност, както следва:
• На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - лек автомобил Шкода с peг. № ****,
собственост на „**” АД, стопанисван от „**”ООД, представлявано от И.М.Г., на
стойност 36 977 лв., като причинените от палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
• На
22.10.2013г. в гр. Б., обл. Пловдивска, умишлено е склонил М.Б.П. и П.Р.П.да
запалят имущество на значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда
/къща/ с гараж, собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ
модел X 5 с peг. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като
общата стойност на нанесените на имущество щети, в резултат на палежа, възлиза
на 16 287 лева (15 875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда)
и пожарът е представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и
М.Т.М.;
• На
12.11.2013г. в с.З., обл. Пловдивска умишлено е склонил М.Б.П. и В.П.Б. да
запалят имущество на значителна стойност - колесен трактор марка FEND-720
собственост на „**” ООД, стопанисван от „**” ООД, представлявано от И.М.Г., на
стойност 240 000 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 5 749,74
лв., и като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на
значителна стойност - машини инвентар, намиращи се в непосредствена близост;
• На
11.03.2014г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - автомобил - джип „Нисан Патфандър” с peг. №
****, собственост на „Райфайзен Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на
стойност 15 468 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
• На 29.03.2014г. в с.М., обл. Пловдивска, умишлено е
склонил С.Й.С. и М.Б.П. да запалят имущество на значителна стойност - лек
автомобил „Опел Вектра” с peг. № *****, собственост на В.Д.В., на стойност 5
576 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и
В.Н.В., разпространил се е върху друго имущество на значителна стойност - къща
на адрес с.М.,ул.“Р.“ № *, собственост на Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., и е
имало опасност да се разпростре върху друго имущество на значителна стойност -
съседна жилищна сграда на калкан с административен адрес с. М., ул. «Р.» № *,
като причинените от пожара щети възлизат общо на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия
автомобил и 1678 лева за жилищната сграда) - престъпление по чл. 330 ал. 3, вр.
ал. 2 т. 1 и т.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и
ал. 3 от НК;
3. На 23.10.2014г.
в гр. К., като подбудител, в съучастие с М.П.Д., последният като извършител,
умишлено е склонил М.П.Д. да запали сграда на значителна стойност - къща с
административен адрес: гр. К., ул. “Ц.И. А. **”, № **, собственост на
наследниците на Г.Х.Х./В. Х. Х., К.Г.Х., А.Г.Х., Х.Г.Х. и Х.Г.Х./, на стойност
25 200 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на Х.Г.Х., а
последвалите го щети са на стойност 1 010,24 лева - престъпление по чл. 330,
ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК.
М.П.Д., за това, че на 23.10.2014г., в гр. К., като извършител, в
съучастие с Р.С.К., последният като подбудител, е запалил сграда на значителна
стойност - къща с административен адрес: гр. К., ул. “Ц. И. А. **”, №* **,
собственост на наследниците на Г.Х.Х./В. Х. Х., К.Г.Х., А.Г.Х., Х.Г.Х. и
Х.Г.Х./, на стойност 25 200 лева, като пожарът е представлявал опасност за
живота на Х.Г.Х., а последвалите го щети са на стойност 1 010,24 лева -
престъпление по чл. 330, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
П.Р.П., за това, че:
1. На 22.10.2013г.
в гр. Б., обл. Пловдивска, като извършител, в съучастие с М.Б.П., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда /къща/ с гараж,
собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ модел X 5 с
per. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като пожарът е
представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и М.Т.М. и от
деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 16 287 лева (15 875
лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда) - престъпление по чл.
330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 от НК;
2. На
06.12.2013г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител,
в съучастие с М.Б.П. и С.Й.С., също като извършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо
средство - ключ, е отнел чужди движими вещи - черен кожен тефтер с документи за
лек автомобил л.а. Мерцедес с peг. № ****/зелена карта, талон за ГТП, талон за
гражданска отговорност/ на стойност 2 лева; навигационна система марка
“Гармин”, модел 3810 на стойност 500 лева; ножче марка “ Делавал на стойност
250 лева; контактен ключ за автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност 412 лева;
детско столче за лек автомобил, модел “Кидс фикс” на стойност 520 лева; БМВ
комплект / компресор и спрей с пяна /за помпене и лепене на гуми на стойност
223 лева и автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност 56 828 лева или всичко на
обща стойност 58 735 /петдесет и осем хиляди седемстотин тридесет и пет/ лева,
от владението на Ц.Г.Г., без негово съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои, като извършената кражба е в големи размери - престъпление по
чл.195, ал. 2, вр. ал. 1, т.З и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
и
В.П.Б. - за това, че на 12.11.2013г. в с.
З., общ. Б., обл. Пловдивска, като извършител, в съучастие с М.Б.П., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - колесен трактор марка FEND-720 собственост на „**“ ООД,
стопанисван от „**"ООД, представлявана от И.М.Г., на стойност 240 000
лева, като от деянието са последвали значителни вреди на стойност 5 749,74 лв.,
и като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на
значителна стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена близост -
престъпление по чл. 330, ал.3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
*****
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията по отношение на
всяко едно от подсъдимите лица. При изложен подробен доказателствен анализ
касателно всяко едно от престъпленията, за което предава на съд подсъдимите
лица, прокурорът посочва, че престъпленията и съпричастността на подсъдимите е
доказана във фактическите рамки, поставени с обвинителния акт. Единствено
досежно деянието – палеж в с.М. посочва фактическа грешка в предмета, тъй като
действителната цел на подбудителите бил автомобил на свид. В. – ***на В., която
фактическа грешка според прокуратурата не е извинителна за нито един от
съучастниците. Коментира показанията на свидетелите, които дават показания в
подкрепа на обясненията на подсъдимите /Г., Х. Н., И. К., И. И., М.Х., на свид.
Г., Ц./ като такива с недостоверни показания като цяло, поради противоречия в
показанията им и с останалите събрани по делото доказателства. Сочи, че съдът
следва да даде вяра на показанията на пострадалите, на обясненията на
подсъдимите, които признават вина по повдигнатите им обвинения, тъй като и
приобщените по делото веществени доказателствени средства от експлоатираните по
делото СРС също подкрепяли обвинителната теза, както и показанията на
полицейските служители, които сочи за
допустими и достоверни.
Предлага на съда да наложи на подс. П.наказание от баланс
към смекчаващи отговорността обстоятелства, както следва: за престъплението по
чл. 330 от НК наказание в размер на шест години лишаване от свобода, за
престъплението по чл. 216 вр. с чл. 26 от НК в размер на 2 години лишаване от
свобода, за престъплението по чл. 216 от НК – 2 година лишаване от свобода, за
престъплението по чл. 195, ал.2 от НК – наказание лишаване от свобода в размер
на 7 години, без да се налага кумулативното наказание конфискация, а за
престъплението по чл. 199 от НК – 7 години лишаване от свобода. Прокурорът
предлага на съда да наложи на подсъдимия П.едно общо най-тежко наказание при
условията на чл. 23 от НК в размер на седем години лишаване от свобода.
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
предлага да се определят наказанията и на подс. С.за всяко едно от
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, както следва: за
престъплението по чл. 330 от НК – наказание от шест години лишаване от свобода,
за престъплението по чл. 216 вр. с чл. 26, ал.1 от НК в размер на 2 години
лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 216 от НК – 1 година лишаване
от свобода; за престъплението по чл. 195, ал.2 от НК и за престъплението по чл.
199, ал.1, т.3 от НК – наказание лишаване от свобода от по шест години. Като
прокурорът предлага на подс.С.да бъде наложено едно общо най-тежко наказание от
шест години лишаване от свобода.
По отношение на подс. Е.прокурорът пледира за престъплението
по чл. 117 от НК да му бъде наложено наказание при баланс на обстоятелствата-
от три години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 330 от НК – в
размер на 10 години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 216 от НК – в
размер на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 от НК на
подсъдимия се предлага да бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер
на 10 години лишаване от свобода.
Спрямо подсъдимия К.държавното обвинение предлага на съда
отчитайки смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, да наложи на същия за
престъплението по чл. 117 от НК наказание от три години лишаване от свобода, а
по отношение на престъплението по чл. 330, ал.3 от НК – наказание лишаване от
свобода в размер на 10 години. По отношение на другото повдигнато му обвинение
за престъпление по чл. 330, ал.2 от НК се предлага на съда да наложи наказание
от шест години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 от НК на
подсъдимия бъде наложено едно общо най-тежко наказание от десет години лишаване
от свобода.
За всеки един от посочените четирима подсъдими прокурорът
сочи, че наказанията си следва да изтърпят при първоначален строг режим.
За подс. М.Д. прокурорът предлага наказанието да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на четири години
лишаване от свобода, което наказание същият да изтърпи при първоначален общ
режим.
По отношение на подс. П.прокурорът предлага наказанието на
същия за престъплението по чл. 330 от НК предвид преобладаващо смекчаващи за него
обстоятелства да бъде в размер на 5 години лишаване от свобода, като в същия
размер бъде наказанието му и за престъплението по чл. 195, ал.2 от НК или
общото най-тежко наказание, което се предлага на съда да наложи на подсъдимия
П.бъде в размер на 5 години лишаване от свобода.
За подс. Б.представителят на държавното обвинение предлага
налагане на наказание в размер на 5 години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 330 от НК, което да бъде изтърпяно от същия при
първоначален строг режим.
Прокурорът предлага от размерите на наложените наказания да
бъде приспаднато времето на задържането на лицата и това, през което са били с
МНО „Домашен арест“, дава становище и относно веществените доказателства, както
и съдът да възложи в тежест на подсъдимите направените по делото разноски.
Адв. Д. Х.– защитник на подс. М.П.– изтъква пред съда
смекчаващите за неговия подзащитен обстоятелства – неговото признание и
подробни обяснения от началото на производството, което правело възможно
разкриването на престъпленията, изразеното разкаяние за стореното, добри
характеристични данни, спортни постижения, трудовата му ангажираност към
момента на разглеждане на делото, както и факта, че същият е започнал да следва
висше образование. По отношение на обвинението за грабеж с причинена средна
телесна повреда, защитникът сочи, че доказателствата установявали само
причинената телесна повреда, но не и присвоителното намерение на дейците.
Предвид изтъкнатото моли съда да му наложи наказание за всяко едно от
престъпленията, за които е предаден на съд, наказание под предвидения в закона
минимум, което би постигнало целите на правосъдието.
Подсъдимият П.поддържа становището на защитника си, като
моли съда да му наложи наказание в размери по-ниски от исканите от
представителя на държавното обвинение.
Защитникът на подс. С.С.– ** В. И. – също изтъква
смекчаващите отговорността обстоятелства за подзащитния му, като сочи искреното
разкаяние на подсъдимия за стореното, обстоятелството, че именно неговите
признания пред разследващите органи са довели до изясняване на участниците и
деянията. Моли съда да отчете и чистото съдебно минало на С.. По отношение на
обвинението за престъпление по чл. 195 от НК сочи, че няма доказателства
неговият подзащитен да е имал намерение да отнема превозното средство, като се
е возел в него за кратко, след което е слязъл пред дома си и няма представа
какво се е случило по-нататък с него. По обвинението за престъпление по чл.
199, ал.1, т.3 от НК пледира към съда за несъставомерност на стореното към
квалификацията, под която е подведен като обвиняемо лице, тъй като нито един от
двамата подсъдими не сочи да е искал пари и вещи от пострадалия гръцки
гражданин. Моли поради изложеното съдът да наложи на подсъдимия към минималния
и под минималния размер на посоченото в закона наказание.
Подсъдимият С.С. поддържа становището на защитника си, сочи,
че осъзнава какво е извършил, но иска съдът да му наложи по-ниско наказание.
Адв. Й. Д.– защитник на подс. В.Е.– изтъква, че досъдебното
производство е проведено при съществени процесуални нарушения, свързани с
манипулиране на част от подсъдимите лица, като сочи, че подсъдимите П. и С.са
били извеждани от следствения арест за извършване на процесуално следствени
действия за време, за което не са били съставяни никакви протоколи или други
документи с тяхно участие.
Пледира, че обвинението спрямо подзащитния му е недоказано,
като доказателство за поръчителство от страна на В.Е.по отношение на кое да е
от обвиненията няма, а прокуратурата борави с предположения, както и по
отношение на мотива. Сочи, че показанията на свид. Г.досежно отношенията му с
подсъдимия, с неговата приятелка, относно задължения на негови фирми
категорично се опровергават от писмените доказателства, поради това не следва
да се приемат за достоверни твърденията на същия. Пледира от доказателствения
материал следва да се изключат и ВДС, придобити чрез СРС, представляващи запис
на проведена беседа с подс. К., тъй като доказателствата не са добити чрез
способ, предвиден в ЗСРС.
Като недоказано посочва и обвинението за палежа в гр. Б.,
изтъквайки вътрешното противоречие в показанията на свидетелите М., както и
противоречията с твърденията на подс. Д.и подс.П.по повод посещение в гр. Б..
Посочва липсата на доказателства за съпричастност на Е.към палежа на автомобила
на свид. И., както и неясната позиция на държавното обвинение относно мотива за
това. По повод обвинението за палеж на автомобила на сем. В., ** Д. също
посочва, че подсъдимият следва да бъде оправдан, както поради липса на
доказателства, така и поради факта, че едва в пледоарията на представителя на
държавното обвинение се подменят фактите. Като недоказано се анализира от ** Д.
и обвинението за подбудителството към престъплението, касаещо свид. Д.. Що се
отнася до обвинението за престъпление по чл. 117, ал.2 от НК отново изтъква
липсата на доказателства, като единствено сочи в тази насока да са твърденията
на подс. П., които определя на
класически оговор.
Предвид изложеното пледира за напълно оправдателна присъда
по всички обвинения.
Адв. Д.Е.А – защитник на подс.Е.също пледира за оправдаване
на подсъдимия по всички обвинения, като сочи, че доказателствата, които са
представени от прокуратурата са нелогични, противоречиви и събрани в
противоречие с процесуалния закон. При анализ на ВДС от прилаганите СРС акцентира
на запис от проведен разговор с подс.К., където същият бил насочван да отговаря
на едни и същи въпроси. Сочи, че спрямо подс. Е.пък изобщо няма данни да са
прилагани СРС. По отношение обясненията на подсъдимите П.и С.изтъква
несъответствие в обясненията им, касателно механизмите на запалване на
автомобилите, акцентира и на факта, че в значителен период от време двамата са
били извеждани от ареста, без данни с
тях да са били извършвани обективирани в съответните протоколи
процесуално-следствени действия, а за първи път споменават името на подс.Е.
едва в разпита си пред съдия. Изтъква и липсата на мотив за подсъдимия да бъде
поръчител на палежите на автомобилите на свидетелите И. и на свид. М., тъй като
не е бил във влошени отношения с нито един от колегите си- ***и. Липса на
мотив, респективно – на предходен конфликт със семейство В. също според ** Е.А
прави нестоятелна тезата на прокуратурата за подбудителството за палеж на
автомобила, ползван от същите. Сочи свид. А.П.за заитересован, предвид представени
доказателства, че е получател на парични суми по договори за цесия с
пострадали, представлявани от В.Е.. Не открива и разумен мотив в тезата на
прокуратурата, че посегателството над свид. Г.е поради засегнато лично
достойнство от отказа на свидетеля да го приеме за съдружник, тъй като към този
момент според доказателствата дружеството на свид. Г.е имало много задължения.
По отношение обвинението за престъплението по чл. 216 от НК, свързано с
автомобила на свид. Д., изтъква противоречие в обясненията на подсъдимите С.и
П.и същевременно липсата на други доказателства за това.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Е. поддържа казаното от защитниците си, сочи,
че обвинението почива на показания на заинтересовани лица. За подс. П.изтъква,
че ако същият е вършил престъпления само поради страха си от него, то явно това
не го било спряло и след отпочване на съдебното производство да върши
престъпления, визирайки обвинението, по което същият е бил задържан по друго
наказателно производство.
Защитникът на
подс.К.– ** Т.Р.– също изтъква процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство – в нечовешко и унизително отношение към подзащитния му след
неговото задържане, както и на част от останалите подсъдими. Така и в
нарушаване на принципа на случаен избор за наблюдаващия прокурор, което според
защитата сочи на предубеденост и заинтересованост в хода на досъдебната фаза на
процеса. Изтъква и допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт,
включително по отношение липса на съществени фактически елементи в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което според защитата следва
съдът да постанови оправдателни диспозитиви по отношение обвиненията за
подбуждане от подсъдимите за дати 12.11.2013г. и за дата 11.03.2014г. По
обвинението за престъпление по чл. 117, ал.2 от НК сочи, че същото се гради
само на обясненията на подс. П., като същевременно изтъква противоречия в
твърденията му. Сочи, че обясненията на подс.П.са неверни и по отношение на
поръчителството за палежи на автомобили, като сочи противоречието им с
обясненията на подс.С.. Изтъква липсата и на какъвото и да е познанство и мотив
за подс. К.да поръчва палеж на
автомобила на сем. М.. Сочи, че в последния казус не се доказва и
квалифицираният елемент пожарът да представлява опасност за живота на някого,
позовавайки се на стоково-оценъчната експертиза и показанията на сем. М..
Определя изготвената пожаро-техническа експертиза в тази част за неправилна и
необоснована. По отношение обвинението за палеж на земеделска техника в с.З. и
автомобила, ползван от свид. И.И., също сочи липсата на годни доказателства,
които да свържат неговия подзащитен с извършеното, а за палежа на автомобила на
сем. В. в с.М. – и липсата на конкретизация относно това как е извършено
подбуждането. Намира за необосновани изводите на експертите, че пожарът е
представлявал опасност за живота, както и за разпространение на същия върху
съседни имоти. По отношение обвинението за подбудителство спрямо подс. Д.,
посочва, че фактологията, описана в обвинителния акт се опровергавала от
събраните доказателства. Посочва, че събраните писмени доказателства
установявали, че Д. упражнява самостоятелна търговска дейност, като
същевременно е причинил вреди на подс. К.в следствие на причинени ПТП. Поради
това и според защитата същият се явява
заинтересован да дава неверни обяснения касателно отношенията си с К.,
включително за нанасян му побой от последния. Поради същите съображения намира
за недостоверни и показанията на свид. Х.. Намира, че следва от
доказателствения материал да се изключат и показанията на служителите, провели
оперативна беседа с подс. К..
Извън изложеното, счита, че е неправилна обвинителната
конструкция досежно подбудителството не само касателно мястото, където се
обвиняват да са подбуждали извършителите, но и по отношение на т.нар. ексцес,
които според защитата не може да се вменят във вина на подбудителите.
Поради това моли съда да намери подзащитния му за невиновен
и го оправдае по всяко от повдигнатите му обвинения.
Адв. Я. – резервен защитник на подс.
К.също моли съда да постанови оправдателна присъда за подзащитния му, тъй
като намира обвинението за недоказано по
несъмнен и категоричен начин. Сочи, че
обвиненията се базират само на обясненията на подс.П., които обяснения той е
дал според защитата след оперативни беседи с полицейски служители. Аналогично
на изложените от ** Р.съображения счита, че показанията на оперативните
работници не следва да се кредитират; набляга на липсата на мотив у подзащитния
му да поръчва извършването на престъпленията, за които е обвинен, непознаването
му с кое да е от пострадалите лица. Моли подс.К.да бъде оправдан по всички
повдигнати му обвинения.
Подс. Р. К.поддържа изложеното от
защитниците си. Сочи, че е невинен и не знае къде се намират с. З., не е ходил
никога до гр. Б. и с.М., не познава пострадалите и не знае къде живеят. Сочи,
че не познава И.И., нито ** М.. Сочи, че както подсъдимият Д., така и свид.
Х.са заинтересовани същият да лежи в затвор. Моли да бъде оправдан по всички
обвинения.
Защитникът на подс.Д.– адв. В.Ш. с
оглед процесуалното поведение на подзащитния си, моли съда да отчете, че същият
бил извършил престъплението под психически и физически тормоз, нанасян му от
подс.К.в продължение на години, като моли съдът да му наложи по-леко наказание
от исканото от представителя на държавното обвинение.
Подс. М.Д. за лична защита поддържа
становището на защитника си, изразява съжаление. В последната си дума моли съда
за по-ниско наказание.
Адв. И.– защитник на подс. П.П.,
споделя изложените аргументи от ** Р.за липсата на доказателства за това, при
палежа в гр. Б. да е съществувала опасност за живота на живущите в къщата.
Сочи, че същите не са имали умисъл да пострадат и живущите, изводимо от щетите
по къщата и психическото им състояние след случилото се, както и няма как
същите да са знаели, че в къщата има хора.
По отношение на обвинението за
кражбата на моторно превозно средство, според защитата доказателства за
отнемане на превозното средство подсъдимият е нямал, като е искал единствено да
се повози в него. Моли съда да отчете добрите характеристични данни за
подсъдимия – неговата учебна ангажираност и трудова заетост. Пледира за
налагане на наказание /след като съдът отчете правилно квалификацията на
деянията/ от три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено
за срок от пет години.
Адв. А.– защитник на подс.П.също
пледира за неправилни правни квалификации за престъпленията, в които е обвинен
неговия подзащитен с оглед обясненията, които същият е дал. Сочи, че другият
подсъдим - П.е имал по-активна роля в
подготовката и реализиране на палежа в с. Б., както и акцентира на стойността
на причинените от пожара вреди.
Аналогични на изложените от ** И.са съображенията и на този защитник
касателно обвинението за престъплението „кражба“. Изтъква и смекчаващите
отговорността на подсъдимия П.обстоятелства, поради което и пледира също за
наказание лишаване от свобода в размер на три години с пет години изпитателен
срок.
Подс. П.П.за лична защита поддържа
становището на защитниците си, изразява съжаление за стореното и моли съда за
по-ниско наказание.
Защитникът на подс. В. Б.– адв.
В.К.– моли съда да постанови оправдателна присъда за подзащитния й, тъй като
посочва, че няма нито едно доказателство в подкрепа на обвинителната теза срещу
него. Обясненията на подс. П., уличаващи Б., определя като оговор, при липса на
други преки или косвени доказателства в тяхна подкрепа.
Подс. В. Б.поддържа становището на
защитника си, като моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ПОДСЪДИМИЯТ М.Б.П. е роден на ***г.
в гр.П., живущ в същия град, ***, български гражданин, не е женен, безработен,
със средно образование, осъждан, с ЕГН: ***.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Й.С. е роден на ***г.
в гр. П., живее в същия град, той е ***, български гражданин, неженен,
безработен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН: ***.
ПОДСЪДИМИЯТ В.К.Е. е роден на ***г.
в гр. П., живущ в с.М., обл. Пловдивска, ***, български гражданин, женен, с
виеше образование, работещ като ***, неосъждан, с ЕГН: ***.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.С.К. е роден на ***г.
в гр. П., живее в същия град, той е ***, български гражданин, неженен, ***на
търговско дружество, с висше образование, осъждан, с ЕГН: ***.
ПОДСЪДИМИЯТ М.П.Д. е роден на ***г.
в гр. П., живее в същия град, той е ***, български гражданин, неженен – живущ
на семейни начала, ***на търговско дружество, със средно образование, осъждан,
с ЕГН: ***.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Р.П.е роден на ***г. в
гр. П., живее в същия град, той е ***, български гражданин, неженен,
безработен, със средно образование, осъждан, с ЕГН: ***.
ПОДСЪДИМИЯТ В.П.Б. е роден на ***г.
в гр. Пазарджик, живее в гр. Пловдив, той е ***, български гражданин, не е
женен, безработен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН: ***.
I.
Подс. В.Е.и свид. В.М.работели като ***и, като и
двамата се занимавали основно с представителство на пострадали от
пътно-транспортни произшествия по повод изплащане на обезщетения,
преимуществено на територията на гр. Пловдив и региона. Всеки един от тях имал
и неформални сътрудници, които посещавали пострадали от пътнотранспортни
произшествия и ги увещавали да се обърнат към съответния ***. Такива сътрудници
на подс. Е.от около 2012 г. били свид. А.П.и ***- А.П.. Неформален сътрудник на
** М.пък бил свид. Т.М..
Подс.
В.Е.давал адреси на пострадали от пътнотранспортни произшествия на свидетелите
А.и А.П., а те ги посещавали, за да ги убеждават, че следва да го ангажират за
***, който да защити интересите им, тъй като той бил най-добрият в тази сфера.
При съгласие на пострадалите да ангажират подс. В.Е.за свой ***, последният
заплащал горивото на двамата свидетели за извършените от тях посещения по адреси
и им давал различни суми – в зависимост от случая - по 50 или 100 лева на
клиент, когото успявали да доведат в кантората му. Когато посещенията им били
неуспешни, подс. Е.видимо изразявал пред свидетелите П. недоволството си.
В разговори със свидетелите А.П.и
А.П., подс. Е.неколкократно заявявал, че в гр. Пловдив има ***, който му е
основна конкуренция и пречи в работата, свързана с водене на дела от името на
пострадали при пътнотранспортни произшествия и това бил свид. В. М.. Когато по
някой от случаите, интересуващи подс. Е, ** М.вече бивал нает от пострадалите,
подс. Е.изпращал свидетелите А.или А.П. да убеждават хората да сменят ***а си и
да наемат подс. Е.
През 2013г. свид. М. получил имейл
от поща с непознат потребител, който не прочел. Малко по-късно свид. М. се
срещнал случайно с подс. Е.в гр. Пловдив, като в хода на краткия разговор
помежду им, свид. М. разбрал, че полученият по-рано от него имейл е бил от
подс. Е.и съдържал покана да се срещнат, както и че липсата на отговор очевидно
е засегнала изпращача. Подс. Е.отново поискал от свид. М. да му се обади в
скоро време, за да се срещнат и да поговорят. Свид. М. отказал поканата и с
това разговорът приключил.
Отново в началото на 2013г. подс.
Е.започнал редовно да посещава офиса на подс. К., находящ се в гр. П. на ул.
„С. и О.О.” № **. По това време там работели подс. П.и подс. Д.. П.бил
състезател по бокс, което било известно на подс. К.и подс. Е. При едно от
посещенията на подс. Е.в офиса, подс. К.го запознал с подс. П.. Последният
станал свидетел на разговори, в които подсъдимите К.и Е.обсъждали, че свид. М.
трябва да бъде убит, тъй като пречел на пазара на подс. Е.по застрахователни
дела. В хода на тези разговори помежду им, подсъдимите К.и Е.стигнали до извод,
че могат да склонят подс. П.да убие свид. М., който като състезател по бокс
притежавал нужните умения за реализиране на замисленото от тях престъпление -
чрез удари в главата на свид. М., където знаели, че той има поставен имплант. В
изпълнение на намисленото, през лятото на 2013 г. подсъдимите К.и Е.извикали подс. П.и в директен разговор
му казали, че трябва да набие свид. М., като уточнили, че трябва да го удари в
главата, в тила зад ухото. Впоследствие подс. К.показал свид. М. на подс. П.във
фитнеса на хотелски комплекс „Новотел” - Пловдив. Обяснил му и че свид. М.
живее срещу „Новотел”-а, като му показал точното място на жилището му. Няколко
дни по-късно, подс. П.присъствал на разговор между подс. Е.и подс. К., проведен
в офиса на последния, от който разбрал, че свид. М. имал апарат в мозъка, зад
ухото, където му било казано от двамата подсъдими да нанася удари и ако го
удари там, ще умре. Това го мотивирало да се откаже от извършване на побой,
който би довел до смъртта на свид. М., поради което и съобщил на подс. К., че
няма да набие М., а последният поискал от него да намери свои приятели -
боксьори от гр. София, които да нападнат свид. М. вместо него, без да им бъде
казано, че свид. М. може да умре от удари, нанесени в главата му. Подс.
П.отказал и на това предложение. От този момент нататък отношението на
подсъдимите К.и Е.към подс. П.се променило и те започнали да го заплашват да
мълчи за това, което знае, относно намеренията им спрямо свид. М..
Свидетелят М.действително бил
получил месеци по-рано кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, което било
наложило операция през ноември 2012 година, а в последствие и повторна операция
поради усложнение, изразило се в притискане на части от мозъка и
възпрепятстване нормалното оттичане на вътремозъчната течност - ликвор. При
новата операция му бил поставен имплант, който да нормализира оттичането на
ликвора. Поставеният имплант се оказал неподходящ и впоследствие бил заменен с
друг - пластина от изкуствена материя в тилната област и система с клапа за
регулиране оттичането на ликвора зад дясното ухо.
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-медицинска експретиза, приета в хода на
съдебното следствие, според чието заключение предвид здравословното състояние,
претърпените операции и поставените импланти, свид. М. следвало да спазва щадящ
нервната система режим, а удари в областта на главата и особено в тилната
област били животозастрашаващи за него.
ІІ.1. Семействата на подс. Е.и свид.
И.Г. поддържали приятелски отношения от дълго време. През пролетта на 2013г.
подс. Е.предложил на свид. Г.да станат партньори в търговията с дървен
материал, която свид. Г.развивал. По същото време свид. Г.бил спечелил търг за
дървен материал и споделил с подс. Е, че трябва да плати покупната цена, като
не му достигат 20 000-25 000 лева. Подс. Е, от своя страна, му казал, че в
момента разполага със свободни парични средства и може да му услужи с
необходимата сума, на което свид. Г.се съгласил, като взел от подс.
Е.недостигащата му сума, като заем. След това двамата заедно неколкократно
ходили до различни обекти, стопанисвани от свид. Г., вкл. в с. З., за да покаже
той на подс. Е.същността на работата си. В крайна сметка свид. Г.преценил, че
не желае да влиза в партньорство с подс. Е.и му казал това. Подс. Е, от своя
страна, бил недоволен от отказа на свидетеля, като отношенията между двамата се
влошили значително и те спрели да контактуват.
След като прекратил приятелските си
отношения със свид. Г., подс. Е.изразявал неколкократно пред свид.
А.П.възмущението си от това, че „горският бос”, както наричал свид. Г., му е
обещал да му върне 25 000 лева за взетите от него пари назаем, но не го е
сторил. Скоро след това подс. Е.завел свид. А.П.до сградата, в която се
помещавал апартамента на свид. Г., в близост до III РУП в гр. Пловдив и му
казал, че иска от него да го набие и да му запали колата - „Шкода”, на което
свид. А.П.отказал.
След този отказ, в началото на м.
октомври 2013г., подс. Е.се срещнал подс. К.и му казал, че търси хора, които да
пребият свид. Г.. Подс. К.предложил за тази цел служителя си подс. П.. Подс.
Е.и подс. К.извикали в офиса на последния подс. П.и подробно му обяснили, че
искат да бъде пребит мъж на около 40 години, нисък, пълен, без други
отличителни белези, който живее в кв. „******” в гр. Пловдив, като това било
описанието именно за свид. И.Г., като при побоя да му счупи и крайник. Точният
адрес на свид. Г.бил показан на подс. П.от подсъдимите Е.и К.в интернет. Подс.
П.отказал да го набие. Тогава подсъдимите Е.и К.казали, че това лице /визирайки
свид. Г./ има лек автомобил „Шкода”, който поискали от подсъдимия П.да бъде
запален. Автомобилът се ползвал от свид. Г., като бил собственост на „**”АД,
предоставен на лизинг на „**” ООД, което дружество се представлявало от свид.
Г.. За извършване на поръчания от тях палеж, подсъдимите Е.и К.дали на подс.
П.и регистрационният номер на колата, като го заплашили, че ако не изпълни
поръчаното, ще го вкарат в затвора. Подс. П.приел да изпълни поръчката заедно
със своя приятел – подс.С.. С него се срещнал и му обяснил, че поръчката за
палежа е дадена от подс. Е.и подс. К., както и че е бил заплашван от двамата.
Подсъдимият К.също така бил обяснил на П.как да залее автомобила с бензин и да
го запали.
Малко след полунощ вече на
10.10.2013г. подсъдимите П.и С.се отправили към посочения от подсъдимите К.и
Е.адрес на свид. Г.в кв. „******” в гр. Пловдив. Носели бензин в пластмасова
бутилка от безалкохолно. Преминали покрай кооперацията на ул. „Б.” № 29 в гр.
Пловдив, при което подс. П.посочил на подс. С.входа, където бил паркиран
автомобила на свид. Г., като му казал и дадения му от подсъдимите Е.и
К.регистрационен номер на колата. Двамата видели, че в близост до колата на
свид. Г.има паркирани и други автомобили, като сравнили регистрационния номер
на автомобила с този, който им бил даден от поръчителите, след което подс.
П.останал в близост, за да наблюдава за приближаващи се хора, а подс. С.отишъл
до колата на свид. Г.. Около 2:40 часа на 10.10.2013г. той облял автомобила от
дясната страна с бензин и я запалил. След това двамата се отдалечили от
местопрестъплението.
В непосредствена близост до
автомобила, ползван от свид. Г., бил паркиран и автомобилът на свид. С. - „Форд
фиеста” с peг. № **** /автомобилът пререгистриран с рег. №**** – виж справка на
л. 67, том II от ДП/. Това обстоятелство, както и опасността пожарът да
се разпростре върху този автомобил, били добре известни на подсъдимите П.и С..
В резултат на запалването на л.а. „Шкода”, огънят действително се прехвърлил
частично и върху л.а. „Форд фиеста”, като обгорели страничен десен мигач,
външната дръжка на дясната врата, външни лайсни на предната и задната дясна
врата, външно дясно огледало, дръжка на задната дясна врата на автомобила,
преди свид. Г.да успееда измести автомобила на безопасно разстояние от горящата „Шкода“.
В 3:14ч. бил подаден сигнал на тел.
112 за горящите автомобили на свид. Г.и свид. С.. В 3:20 ч. на място пристигнал
пожарен автомобил и изгасил пламъците. Пристигналите на място пожарникари
изразили становище, че най-вероятно се касае за запалване в следствие на късо
съединение и именно по този начин случаят бил отразен от полицията.
На следващия ден подс. Е.разбрал, че
за поръчания от него и подс. К.палеж на автомобил на свид. Г.като причина
официално е обявено за късо съединение и изразил пред подс. П.задоволството си,
че колата е била запалена и е изгоряла и че изглежда, че това се е случило
заради технически проблем. Подс. Е.заплатил на подс. К.за извършването на
палежа неустановена сума, а подс. К., от своя страна, дал част от парите на подс.
П.и на С..
В хода на досъдебното производство е
била изготвена тройна пожаро-техническа експертиза /л. 2 - л.120 от том XIII на
ДП/, като според заключението на вещите лица най-вероятната причина за
възникването пожара в лек автомобил, марка „Шкода“ с peг. № ****, находящ се в
гр. П., ул. „Б.“ № ** на 10.10.2013г. е умишлен палеж. Според вещите лица
предвид констатираните щети по процесния автомобил и времето за локализиране на
пожара, най-вероятно пожарът е възникнал около 02:40 часа на 10.10.2013 г. Като
ускорител на горенето най-вероятно е използвана леснозапалима течност, с която
са залети предния капак и предни ляв и десен калник на автомобила. Наред с това
становището на вещите лица е, че възможността, пожарът да е възникнал от
техническа неизправност или от неспазване на правилата за пожарна охрана, като
версия за възникването на пожара, е малко вероятна. Според заключението на
вещите лица не е съществувала реална опасност за живота и здравето на някого.
Наличието на следи от термично въздействие върху лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“, е признак за наличие на реална опасност от разпространение на
пожара върху същия.
В хода на досъдебното производство е
била назначена също така и изготвена и авто-оценъчна експертиза, приета в хода
на съдебното следствие /л. 149-л.158 от том XIII от ДП/, според чието
заключение стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Шкода Октавия”
с peг. № ****, към момента на деянието възлизат на 36 977 лева. Предвид
цялостното погиване на вещта те съвпадат със стойността й. Според експерта
стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Форд фиеста” с peг. №
****, към датата на деянието, възлизат на 1 296,72лв. Стойността на автомобила
към същата дата е била 3 931 лв.
IІ.2. Както се посочи, подс. Е.и
свид. М. имали неформални сътрудници, които да намират и посещават пострадали
от пътнотранспортни произшествия, които да увещават да се обърнат към
съответния ***. Сътрудник на ** М.бил свид. Т.М., който живеел в собствена къща
в гр. Б., общ. К.. Това, че свид. М. препоръчвал на пострадали от
пътнотранспортни произшествия услугите на свид. М., не се нравело на подс. Е.
Последният, от своя страна, познавал свид. М. от по-рано, когато защитавал
интересите на съпругата му по дело за пътнотранспортно произшествие. По повод
на това дело, подс. Е.бил посещавал и дома на семейство М. в гр. Б. на ул.
„***“ № *.
През 2012г., чрез общ познат, свид.
М. се бил свързал със свид. С. Я.от с. Р. по повод претърпени от същата травми
при пътнотранспортно произшествие. Двамата се срещнали в с. Р.. Свид. М. казал
на свид. Я.а, че може да й препоръча добър ***, който да й помогне да получи
обезщетение. Чрез съдействието на свид. М. свид. С. Я.се свързала със свид. М.,
процесуалното представителство било оформено и свид. М. станал повереник на
свид. Я.а, завел от нейно име дело за обезщетение. През пролетта на 2013 г. при
свид. Я.а отишъл свид. А. П. и я попитал какво се случва с делото й. Свид. Я.а
се оплакала, че решението се бави. Свид. А. П. дал на свид. Я.а визитка на
подс. Е, като й казал, че той може да й помогне. Свид. Я.а решила да смени ***а
си и се обадила на подс. Е, като двамата се срещнали в кантората на подс. Е.в
гр. Пловдив, при която свид. Я.а подписала пълномощно на подс. Е. По негова
молба, тя набрала мобилния номер на свид. М.. Последният разпознал позвъняване
от телефона на свид. С. Я.и отговорил на обаждането. От отсрещната страна на
линията, от телефона на свид. Я.а, говорел подс. В.Е., чийто глас бил разпознат
от свид. М., като му заявил, че вече той поема делото на свид. Я.а и свид. М.
следва да спре да й се обажда. Казал му и да предупреди свид. М., че той вече
няма ангажимент по делото и да внимава, защото го знаел къде живее. Свид. М.
възприел тази реплика като заплаха, поради тона, с който била изречена, като подс.
Е.му казал само, че го предупреждава. С това разговорът помежду им приключил.
След него свид. М. се обадил на свид. М. и му разказал за проведения разговор.
Скоро след този разговор, свид. А.
П. потърсил свид. М. в гр. Б.. Двамата се срещнали в центъра на града. Свид. А.
П. обяснил на свид. М., че търси клиенти-пострадали от катастрофи за подс. Е.
Свид. М. му казал, че прави същото за свид. М.. Тъй като свид. М. останал с
впечатление, че целта на разговора на свид. П.с него била да го мотивира да
престане да работи за интересите на свид. М., той уведомил свид. М. и за този
разговор.
В началото на м. октомври 2013г.
свид. М. предоставил на свид. М. за ползване, с уговорка за изкупуване, л.а.
БМВ модел X 5 с peг. ****, собственост на свид. Й.М.- майка на свид. М..
Тъй като, въпреки отправените му
заплахи и предупреждения, свид. М. продължил да търси клиенти за свид. М.,
подс. Е.решил да предприеме по-сериозни действия спрямо него. През първата
половина на м. октомври 2013г. той споделили с подс. К.за свид. М. и двамата
решили да мотивират някой от служителите на подс. К.да запали къщата на свид.
М. в гр. Б.. За целта, двамата поискали от подс. П.да нанесе побой над свид.
М., но последният отказал. Поради това подс. К.и подс. Е.решили, че ще накарат
подс. П.да запали къщата на свид. М.. За целта подс. К.наредил на подс. П.да
придружи подс. Е.до гр. Б., докъдето двамата били откарани с таксиметров
автомобил, управляван от подс. Д.. Подс. Е.показал на подс.П.къщата на свид.М..
Е.и К.му инструкции къщата да бъде запалена така, че да бъде опожарена цялата.
Подсъдимите К.и Е.му обяснили, че целта им била да бъде стресиран свид. М..
Указали му запалването да извърши посредством пълни с бензин и парцали стъклени
бутилки от бира, които да хвърли през прозорците на къщата на свид. М., както и
да бъде запалена колата, ползвана от свид.М., която последният държал в гараж
до къщата си. Първоначално П.опитал да откаже да изпълни поверената му задача,
но бил заплашен от подс.К., че знае много неща за него и ще го вкара в затвора,
а от подс. Е, че след като го вкарат в затвора, там ще бъде наръган и убит. В крайна сметка, подс.
П.приел да извърши палежа заедно с приятеля си подс. П.. Обадил му се и поискал
двамата да се срещнат по-късно същата вечер на 21.10.2013г. Когато се срещнали,
подс. П.видял, че приятелят му е доста изплашен, като последният му обяснил, че
трябва да отидат до гр. Б., за да запалят една къща, тъй като бил заплашван от
шефа си. Подс. П.знаел, че подс. П.работи при подс. К.и заради приятеля си се
съгласил да участва. Двамата тръгнали от гр. Пловдив към гр. Б., като се
придвижвали с автомобила на подс. П.- БМВ 325. Когато пристигнали в гр. Б.
около 22 часа на 21.10.2013г. подс. П.паркирал автомобила в центъра на града,
след което двамата с подс. П.отишли до къщата на свид. М. на ул. „***” № 4
пеша. Влезли в двора, приближили до къщата и я огледали. Установили, че
автомобилът, ползван от свид. М., е в гаража. Двамата забелязали и че
прозорците на къщата не светят. Тъй като преценили, че все още е рано и някой може
да ги види, подсъдимите П.и П.се разбрали да извършат палежа по-късно през
нощта. След като огледали къщата, двамата се заели да търсят пластмасови
бутилки, в които да налеят бензин. Намерили две бутилки от Кока - Кола от по
два литра и ги взели. С автомобила на подс. П.отишли до бензиностанция в близко
населено място с. Черноземен, където ги напълнили с бензин. Двамата се върнали
в гр. Б. около полунощ вече на 22.10.2013г. и отново паркирали на площада в
центъра. Носейки бутилките с бензин, пак отишли пеша до къщата на свид. М. на
ул. „***” № 4 в гр. Б.. Отново огледали и видели, че никой от прозорците на
дома не свети. Тъй като предположили, че в къщата спят хора, подс. П.и подс.
П.решили да не подпалват основния вход на къщата на свид. М., за да може, ако
вътре има хора, те да успеят да излязат и да се спасят. В същото време, в
помещение на първия етаж от къщата се намирала свид. К.М., а на втория етаж
спели свид. Т.М. и неговите съпруга и ****- П.М. и малолетната М.М.Около
00:10ч. на 22.10.2013г. подсъдимите П.и П.пробвали да отворят вратата на гаража
на къщата на свид. М., но не успели, поради което полели обилно с бензин под
нея. Също така с бензин двамата полели и дограмите на всички прозорци на първия
етаж на къщата, както и под вратите на страничните входове. Главната входна
врата не залели. Веднага след това двамата подсъдими запалили разлетия бензин
по дограмите и вратите, като счупили и стъклото на един от прозорците на първия
етаж, за да събудят обитателите на къщата, ако спят и те да могат да излязат.
Също така запалили и разлетия под вратата на гаража бензин. Когато и гаражът
пламнал, двамата подсъдими се отдалечили тичешком към центъра на града, качили
се в паркирания по-рано там автомобил на подс. П.и тръгнали към гр. Пловдив.
Когато пристигнали в гр. Пловдив, подс. П.откарал подс. П.до дома му, след
което също се прибрал.
Междувременно, свид. К.М. чула шум,
видяла че откъм вратата на първия етаж на къщата се носи пушек и огън и веднага
събудила останалите членове на домакинството. Така те успели да напуснат
горящата къща. Свид. М. сигнализирал на тел. 112, като сам се опитал да разбие
вратата на гаража, за да потуши разразилия се вътре пожар, но не успял. Скоро
след това, на мястото пристигнал пожарен автомобил и загасил пламъците. В
резултат на пожара, паркираният в гаража на къщата автомобил БМВ X 5 обгорял до
степен, правеща го негоден за ползване, а по къщата били нанесени щети,
включващи повреди по двойната гаражна врата с винкелна конструкция с талашитени
плоскости, дървена входна врата на първия етаж от къщата, дървената дограма на
прозорците на първия етаж, входната врата от западната страна на къщата,
електрическата инсталация на гаража, тръба за обратни води и ламиниран паркет
около една от вратите в къщата. На място пристигнали патрул на РУП - К. при ОД
на МВР - Пловдив, който запазил местопроизшествието до извършване на огледа.
При него били намерени и иззети части от обгоряла пластмасова бутилка /на дъно
и гърло/, парче от разтопена пластмаса с неправилна форма и специфична миризма,
разтопена червена капачка, част от мокет с петно върху него със специфична
миризма, обгоряло парче плат със специфична миризма.
В деня след палежа свид. М. се
обадил на свид. М. и му разказал за случилото се, както и че го свързва с
отправената по-рано към него реплика от ** Е., която възприел като заплаха.
Свид. М. изразил и опасения, че подс. Е.може да предприеме действия и срещу
свид. М., поради което го помолил да се пази.
Два-три дни след деянието, подс. Е.и
подс. П.отишли до къщата на свид. М., за да види подс. Е.резултата от
престъплението. Липсата на сериозни видими щети ядосала подс. Е, който упрекнал
за това подс. П..
За извършения палеж на ползвания от
свид. М. автомобил БМВ X 5 подс. Е.разказал на свид. А.П.. Казал му и че целта
на палежа била свид. М. да се уплаши и да спре да работи в полза на свид. М..
При тяхно съвместно пътуване до гр. К., подс. Е.показал на свид. А.П.изгорял
джип БМВ X 5, оставен на паркинг в началото на града, като му обяснил, че това
е джипът на човека от Б., който работел за М..
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена тройна пожаро-техническа експертиза /л. 2 - л.120 от
т. XIII на ДП /, приета в съдебно заседание, според чието заключение
непосредствената причина за възникване на пожара, в лек автомобил, марка „БМВ
Х5“ с peг. № **** и в имот, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 4 на 22.10.2013г.,
е умишлен палеж. Според експертите може да се посочи, че приблизително време на
възникване на пожара е в 00:10 часа на 22.10.2013 г. на пет отделни, несвързани
помежду си огнища на горене, а условията, способствали възникването на пожара
са характерни за палеж. Вещите лица изключват напълно възможността, пожарът да
е възникнал от техническа неизправност или от неспазване на правилата за
пожарна охрана. Според тях пожарът е представлявал непосредствена опасност за
живота на обитателите на жилищната сграда в град Б., ул. „***“ №4 на
22.10.2013г., изразяваща се в опасните за човешкия организъм фактори на пожара:
повишената температура на обкръжаващата ги среда, задимяването и високата
токсичност на продуктите от горенето и от термичното разлагане и понижената
концентрация на кислород, в обема на жилищната сграда; невъзможността за
адекватна реакция на човек по това време от денонощието - през нощта, когато
обитателите на жилището спят; горене във вътрешността на помещението, обитавано
от К.С.М.; запалване на врати и прозорци, явяващи се крайни евакуационни изходи
за евакуация на живущите от сградата. Пожарът е можело да се разпростре и върху
втория етаж от жилищната сграда на ул.“***“ № 4, гр. Б. и е представлявал
реална опасност на живота и здравето на пребиваващите в нея. Тази опасност
според експертите се обуславя от наличието на значимо горивно натоварване на
горящия автомобил в гаража, мебелите, горимите подови настилки и покъщнина на
първия жилищен етаж, съчетано със съществуващите отвори в западната стена на
гаража и топлата връзка на първия към втория жилищен етаж, чрез стълбищната
клетка. Опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти, освен запалената
жилищна сграда, не е съществувала, поради сравнително голямата им отдалеченост.
Наред с това в хода на разследването
е била назначена и физико-химична експертиза на материали от отделните огнища с
peг. № ПО-9493/18.12.2013 г. на отдел ЦИЕ при ГДПБЗН - МВР, приета в хода на
съдебното следствие/ л. 42-45 от т. III на ДП/, по иззетите при извършения
оглед на местопроизшествието част от обгоряла пластмасова бутилка от две части
- дъно и гърло; парче от разтопена пластмаса с неправилна форма; червена
капачка, разтопена, с надпис „Соса Cola”; част от мокет с петно върху него и
обгоряло парче плат - са били установени
следи от бензин, дизел и минерално масло.
Съобразно заключението на
извършената в хода на производството съдебно-оценъчна експертиза /л. 59-63 от
т. III на ДП/, стойността на запаленото имущество - масивна двуетажна жилищна
сграда /къща/ със застроена площ 198 кв. м. с гараж в жилищната сграда със
застроена площ 18 кв. м., находяща се в гр. Б., на ул. „***”4, възлиза на 89
100 лева.
Стойността на запаленият л.а. „БМВ X
5” с peг. № ****, според заключението на назначената експертиза, възлиза на 15
875 лева, като вещта е погинала и размерът на щетите е равен на стойността й.
Стойността на нанесените на недвижимия имот щети са оценени на 412 лева.
IІ.3. Независимо от извършения на
10.10.2013 г. от подсъдимите П.и С.палеж на л.а. „Шкода”, ползван от свид. Г.,
подс. Е.продължавал да изпитва неприязън към свид. Г.. Поради това, в началото
на м. ноември 2013 г. отново разговарял с подс. П.да запали и трактор, находящ
се в с. З., общ. Б., за съществуването на който подс. Е.знаел от съвместните му
със свид. Г.посещения по обекти, свързани с работата на последния. Тракторът
бил марка FEND-720 и бил собственост на „**” ООД. Той бил предоставен на лизинг
на дружеството „**”ООД, представлявано от свид. Г., което обработвало
земеделски земи на кооперация „**“ с.З..
Тъй като тракторът се намирал извън
гр. Пловдив, подс. Е.закарал с ползвания от него към този момент автомобил
„Порше Кайен” подс. П. до с. З.. Там му показал стопанския двор на кооперация
„**”, находящ се в началото на селото и му посочил трактора, който има предвид.
Подс. Е.обяснил на подс. П., че иска от него да счупи някой от прозорците на
трактора и да го запали отвътре, за да изгори целият. Подс. П.огледал мястото,
видял, че е оградено с мрежа и вътре има пазач, но се съгласил. След това подс.
Е.върнал подс. П.в гр. Пловдив.
Тъй като се страхувал от подс. Е,
който го заплашвал, че при неизпълнение на възложената му задача ще го вкара в
затвора и там ще съществува опасност за живота му, подс. П.се съгласил отново
да извърши поръчаното. През нощта на 11 срещу 12.11.2013 г. същият тръгнал към
с. З. с ползвания от него л.а. БМВ. Малко преди 3:00 часа на 12.11.2013 г. той
стигнал до стопанския двор в началото на
с. З., в който бил трактора на фирмата на свид. Г.- FEND-720. Подс. П.носел със
себе си предварително подготвени две двулитрови бутилки от продукти на Кока
Кола, пълни с бензин. Бутилките били поставени в непрозрачна торбичка с лого на
магазини „Кауфланд“. Около 3:00 ч. на 12.11.2013 г. той прескочил оградата на
стопанския двор, полял с бензин предната лява гума на трактора, която била в
близост до резервоара, както и към самия резервоар, след което запалил с бензин
със запалка и избягал, прескачайки отново оградата на стопанския двор, след
което се прибрал в гр. Пловдив.
Около 3:10 часа, свид. П., който
същата вечер бил на смяна като пазач на стопанския двор, забелязал от прозореца
на фургона, който използвал, че нещо в стопанския двор гори. Видял, че огънят е
до трактора. Веднага излязъл от фургона, взел лопата и се затичал към него.
Видял, че гори резервоара, както и трева под задната част на селскостопанската
машина. Незабавно се обадил на свид. И.М., който бил негов пряк работодател и
му казал за случващото се, като паралелно започнал да гаси огъня. В резултат от
положените от свид. П. усилия, пожарът в крайна сметка бил загасен. Скоро след
това пристигнал и свид. М., който сигнализирал на тел. 112. На място
пристигнала оперативно-следствена група от РУП - Раковски при ОД на МВР -
Пловдив. При извършения оглед на местопроизшествие били намерени и иззети част
от дъно на пластмасова бутилка, найлонова чанта с надпис „Кауфланд”, част от
плат, напоена с течност. В резултат на пожара, по трактор „FEND- 720” били
нанесени щети, включващи увреждания по предната лява гума, резервоара и
крепежните елементи към него, казанчето за антифриз, маркучите към него,
маркучите за климатика, 4 бр. решетки от лявата страна на трактора и капака на
резервоара.
Няколко дни по-късно подс. Е.отново
закарал с личния си автомобил подс. П.до с. З., за да се убеди сам в това дали
палежът е бил извършен според указанията му, но виждайки, че пораженията са
основно по гумата на трактора, без да бъде същият опожарен напълно, изразил
недоволството си.
В хода на досъдебното производство
била изготвена тройна пожаро-техническа експертиза /л. 2 - л.120 от том XIII на
ДП /, прочетена и приета в съдебно заседание, според чието заключение най-
вероятната причина за възникване на пожара на 12.11.2013 г. в колесен трактор,
марка „FEND-720”, намиращ се в стопанския двор на обект кооперация „**“ с. З. е
умишлен палеж. Вещите лица изключват напълно възможността, пожарът да е
възникнал от техническа неизправност или от неспазване на правилата за пожарна
охрана. Изразяват становище, че предвид възможността на свид. П. за реакция,
отдалечеността на огнището на пожара от местонахождението му, както и наличието
на свободен евакуационен път за напускане на местопроизшествието, не е
съществувала опасност за живота и здравето на същия. Вещите лица с оглед
данните към този момент считат, че при липса или забавяне на гасителните
действия от страна на пазача на кооперацията, е съществувала реална опасност от
разпространение на пожара, както към останалата част от трактора, така и към
машините и инвентара, намиращи се в непосредствена близост и към тези,
разположени под описания по-горе навес.
В хода на съдебното следствие след
събиране на писмени и гласни доказателства бе назначена и приета и допълнителна
тройна пожаро-техническа експертиза, като според заключението на вещите лица
/л. 1195 и сл./ предвид разположението на трактора, който е бил обект на
палежа, в двора на кооперацията, отдалечеността му от другите обекти, теренната
повърхност, денивелацията, метеорологичните и другите отчетени от тях условия,
без намесата на пазача огънят би обхванал целия трактор, съществувала е реална
опасност от разпространение на пожара към разположените в непосредствена
близост до огнището дискова брана и
самообръщаем плуг, като вероятността от възникване и развитие на пламъчно
горене по горимите материали под металния навес, е минимална.
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена и авто-оценъчна експертиза /л. 149-л.158 от том XIII
от ДП/, според която стойността на причинените имуществени вреди по трактор
„FEND 720”, към датата на деянието, възлиза на 5 749,74 лева.
Видно от заключението на
стоково-оценъчната експертиза /л. 28 от том VIII от ДП/, стойността на трактор
„FEND 720”, към датата на деянието, е била 240 000 лева.
В хода на съдебното следствие съдът
назначи и оценъчна експертиза на прикачен инвентар – плуг и дискова брана,
според вещото лице С.пазарната стойност на дисковата брана - прикачено
устройство към инкриминираната дата възлиза на 44 541,13 лв., а на плуга – на
8740 лв.
В хода на досъдебното производство
са били изготвени ДНК експертизи /л. 89-92 и л. 97-99 от том XII от ДП/, според
чието заключение при изследване на биологичен материал по чанта „Кауфланд” и
пластмасова капачка не е бил определен ДНК профил, който да е годен за
сравнително съпоставяне.
IІ.4. В началото на м. март 2014 г.
подсъдимите К.и Е.отново разговаряли с подс. П.и С.с настояване двамата да
пребият свид. И.И., като изтъкнали като причина, че създавал пречки на подс. Е.
Подс. К.завел подс. П.до Новотел - Пловдив, където му показал свид. И.
подс. П.и подс. С.обаче разбрали, че подс. С.познава свид. И., тъй като
последният живеел в непосредствена близост до ателие, стопанисвано от ****на
подс. С., поради което уведомили подсъдимите К.и Е.за този факт, както и че
поради познанството не желаят да бият свидетеля. Тогава К.и Е.им казали, че
трябва да запалят колата на ** И.. Обяснили им, че свид. . използва автомобил
„Нисан Патфандър”, който паркира в близост до дома си.
Свид. И. И. действително използвал
закупен на лизинг от „Райфайзен Лизинг България”ООД джип „Нисан Патфандър” с
peг. № ****. Обичайно вечер паркирал автомобила в близост до дома си. Това
сторил и вечерта на 10.03.2014 г., като спрял на паркинг пред административния
адрес гр. П., ул. „Г. Р.” **.
Подсъдимите П.и С., страхувайки се
от Е.и К., не посмели да откажат да изпълнят поръчаното им, като след полунощ -
на 11.03.2014г. подсъдимите взели пластмасово шише с бензин и се придвижили с
автомобил до улица, в близост до адреса на свид. И.Паркирали, след което пеша
се насочили към мястото, където бил паркиран л.а. „Нисан Патфандър” с peг. №
****.
Около 4:00 часа на 11.03.2014 г.
подс. С.счупил стъклото на предната дясна врата на автомобила и полял вътре с
бензин. Подс. П.запалил хартия и я хвърлил в автомобила. След като пожарът се
разгорял, двамата се оттеглили в посока паркирания си автомобил и с него се
прибрали по домовете си.
Пламъците по автомобила били
забелязани от живущата в близост свид. Г., която сигнализирала на тел. 112.
Скоро след това на мястото пристигнал пожарен автомобил, който загасил пожара.
Междувременно, свид. . се събудил, видял, че е имало пожар на паркинга, където
паркира автомобила си, както и при неговия автомобил има пожарникари, които
вече са загасили пламъците.
В резултат на пожара, джипът „Нисан
Патфандър” с peг. № **** обгорял до степен, правеща го негоден за ползване. На
място пристигнали патрул на ОД на МВР - Пловдив, който запазил
местопроизшествието до извършване на огледа. При него, от вътрешността на
колата била иззета проба - натривка за горивни течности.
Пред подс. П.подсъдимите Е.и
К.изразили задоволството си, че колата на свид. . била изцяло опожарена. В
следващите дни подс. Е.дал на подс. К.неустановена в хода на производството
сума за извършеното от подсъдимите П.и С.. Подс. К., от своя страна, дал на
подсъдимите П.и С.по 400 лева, като заплащане за извършване на престъплението.
В хода на доседебното производство
била назначена и изготвена тройна пожаро-техническа експертиза / л. 2 - л.120
от том ХІІІ на ДП/, приета в съдебно заседание, според която най-вероятната
причина за възникването на пожара на 11.03.2014г. в лек автомобил, марка „Нисан
Патфандър“ с peг. № ****, е умишлен палеж. Условията, способствали за
възникването и развитието на пожара са признаци за наличие на ускорители на
горене, добавени върху седалките на автомобила, както и наличие на създаден
отвор (счупено стъкло на предна дясна врата) за достъп на окислител (въздух)
към огнището на пожара. Като вещите лица изключват възможността, пожарът да е
възникнал от техническа неизправност и от неспазване на правилата за пожарна
охрана. Приели са, че към момента на пожара не е съществувала реална опасност
за живота на лица, както и за разпространение на пожара върху други имоти.
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена и авто- оценъчна експертиза /л. 36-39 от том IV от
ДП/, приета в съдебно заседание, според чието заключение стойността на причинените
имуществени вреди по л.а. „Нисан Патфандър” с peг. № ****, към датата на
деянието, възлизат на 15 468 лева. Предвид цялостното погиване на вещта те
съвпадат със стойността й.
По делото е била изготвена и
химическа експертиза /л. 32 от том IV на ДП/, според чието заключение няма
наличие на следи от петролни продукти по обтривка, иззета от средната част на
тавана на л.а. „Нисан Патфандър” с peг. № ****. Посочено е също, че химическата
лаборатория при БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив не разполага с инструментални
методи за откриване на петролни продукти или други леснозапалими течности в
следови количества.
ІІ.5. Подс. Е.живеел със съпругата
си в в с.М., като в близост до дома му живеели и сем. В., последните живущи на
адрес в с. М. ул. „Р.” № *. Подсъдимият се дразнел от факта, че семейство В.
гледали твърде много животни - кучета и котки, което дразнело семейството на
подс. Е. Поради това същият през м. март 2014г. разговарял с подс. К.да бъде
запален автомобила на сем. В. и след като взели решение в тази насока, отново
извикали подс. П.и С., като подс. Е.обяснил естеството на битовия си проблем
със семейство В., след което заедно с подс. К.им казали, че искат да бъде
запален автомобила, който семейството паркира пред дома си на ул. „Р.” * в с.
М.. Подс. Е.обяснил на подсъдимите П.и С., че автомобилът е сив - „Опел” или
„Шкода”. Подс. К.също обяснил в последствие на подсъдимите П.и С., че причината
той и подс. Е.да искат да бъде запален автомобила на сем. В., е комшийска
дрязга, тъй като подс. Е.смятал, че има неизяснени отношения между съпругата му
и свид. В..
След полунощ, вече на 29.03.2014 г.
подсъдимите П.и С.взели отново бутилка от продукт на Кока Кола, напълнили я с
бензин и се отправили към с.М. с личния автомобил на подс. П.. Пристигайки, установили,
че л.а. „Опел Вектра” с peг. № *****, собственост на свид. В. В., бил паркиран
в непосредствена близост до къщата на ул. „Р.” № * в с. М., като опасността от
запалването на къщата, в резултат на палежа на автомобила била явна. Двамата
подсъдими видели и че в близост до л.а. „Опел Вектра” е паркиран и друг
автомобил - „Мицубиши спейс вагон” с peг. №****. Те допуснали, че огънят може
да засегне и него, но въпреки това около 3:30 часа на същата дата, подс.
С.полял предната дясна част на л.а. „Опел Вектра” с бензина, който носели, а
подс. П.го запалил. След като пожарът се разгорял, двамата се оттеглили с
автомобила на подс. П.към гр. Пловдив. Междувременно огънят се прехвърлил и
върху къщата на ул. „Р.” № * , собственост на свид. Ж. В. По това време в
къщата спели *** - свид. Д. В., съпругата му свид. В. В.и малолетната им ****-
В. В. Огънят обхванал и задната част на паркирания до лекия автомобил „Опел
Вектра“ л.а. „Мицубиши спейс вагон” с peг. №****, собственост на свид. В. В.
След като се разгорял пожарът,
свидетелите Д. В. и В. В. се събудили. Свид. Д. В. излязъл в коридора и видял,
че лекият автомобил „Опел Вектра”, паркиран на около 50 см. от входната врата
на къщата, гори, като пламъците били обхванали и предната фасада на къщата.
Свид. В. веднага извел през друг вход от дома им съпругата и детето си. Свид.
В. се обадила на тел. 112, а свид. Д. В. опитал да изгаси пламъците, които вече
достигали покрива на къщата. Въпреки усилията му л.а. „Опел Вектра” изгорял
напълно за около 10 минути. Пристигналият впоследствие пожарен автомобил
загасил останалите пламъци. В резултат на пожара, лекият автомобил „Опел
Вектра” с peг. № ***** изгорял до степен, правеща го негоден за ползване. По
къщата били нанесени щети, включващи увреди на масивна входна дървена врата,
външна ролетна ПВЦ щора, дървена двойна дограма на прозорци, пластмасовите
улуци и външната изолация. При прехвърлянето на огъня върху л.а. „Мицубиши
спейс Вагон”, с peг. №**** по него били нанесени повреди на задната броня и
панелите на лява и дясна задни брони. Пристигнал и патрул на I РУП при ОД на
МВР - Пловдив. Пожарникарите, които били на място, изразили становище, че е
възможно пожарът да е възникнал от повреда в инсталацията на автомобила и че не
виждат следи от умишлени действия. Поради това и свидетелите В. решили да не
подават жалба. Палежът бил отразен в бюлетина на МВР, като пожар в резултат на
късо съединение.
На следващия ден подс. Е.отишъл до
офиса на подс. К., изразил задоволството си от това, че автомобилът на
семейство В. е изгорял почти изцяло, както и че е пострадала и къщата. Подс.
Е.дал на подс. К.неустановена в хода на производството сума, като заплащане за
извършения от подсъдимите П.и С.палеж. Подс. К., от своя страна, дал на
подсъдимите П.и С.по 400 лева.
Изготвената в хода на досъдебното
производство тройна пожаро-техническа експертиза /л. 2 - л. 120 от том XIII на
ДП / е дала зяключение, че пожарът на автомобил, марка „Опел Вектра“ с ДК № ***
на 29.03.2014 г., е умишлен. Предвид нанесените щети по автомобила и сградата, може
да се предположи, че пожарът е възникнал около 03:30 часа на 29.03.2014г.
Според експертите, условията, способствали възникването на пожара, са
характерни за палеж. Като ускорител на горенето е използвана леснозапалима
течност, с която са залети предния капак и предна дясна гума на автомобила.
Вещите лица изключват напълно възможността, пожарът да е възникнал от
техническа неизправност или от неспазване на правилата за пожарна охрана.
Според тях пожарът е представлявал непосредствена опасност за живота на
обитателите на жилищната сграда - сем. В., в с. М., ул.“Р.“ №* на 29.03.2014г.
Вещите лица считат, че опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти
(сгради инвентар, стоки земеделски или други произведения, гора машини, рудник
или друго имущество със значителна стойност), освен засегнатите от пожара - лек
автомобил „Опел Вектра“ и жилищната сграда в с. М., ул.“Р.“ №* , е
съществувала.
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена и стоково-оценъчна експертиза, приета в съдебно заседание
/л. 138, том XIII от ДП/, според чието заключение стойността на жилищната
сграда в с. М., ул.“Р.“ №* възлиза на 19 250 лева, а стойността на нанесените
по имота, в резултат на пожара щети - на 1 678 лева.
Назначената в хода на дознанието
авто-оценъчна експертиза /л. 149-л. 158 от том ХШ от ДП/ дава стойност на
причинените имуществени вреди по л.а. „Опел Вектра” с peг. № *****, към датата
на деянието - 5 576 лева. Предвид цялостното погиване на вещта тази стойност
съвпада със стойността на автомобила. Стойността на причинените имуществени
вреди по л.а. „Мииубиши спейс вагон” с peг. №****, към датата на деянието,
възлизат на 1 491,63 лв. Стойността на автомобила към същата дата е била 3 382
лв.
ІII. Свид.
Х.Х. работел от 2013 г. първоначално като ****и заплащал наема за автомобила на
фирма „К.А.“ ЕООД, чийто формален ***и ****бил подс. Д., но реално решенията за
управлението на фирмата вземал подс. К.. Впоследствие Х. Х. бил назначен на
длъжност, която му осигурявала достъп до касата на фирмата - събирал вноските
от другите ***и оформял различни документи за автомобилната администрация.
След като между подс. К.и свид.
Х.възникнал спор за заплащане на щети по управляван от свид. Х.таксиметров
автомобил, собственост на фирмата, отношенията между двамата се изострили. На
23.10.2014г. подс. К. установил, че от касата в офиса на фирмата, находящ се на
ул. „С. и О. О.” **в гр. Пловдив, липсва сумата от около 3 000 лева, взети от
разкъсан плик, оставен в самата каса. Касата се намирала в предната част на
офиса. Подс. К.много се ядосал и предположил, че парите са взети от свид. Х..
Опитал неколкократно да се свърже с него, но свид. Х. не отговарял на
обажданията му. Междувременно подс. Д.получил кратко текстово съобщение от
свид. Х., с което последният го уведомявал от къде да прибере ползвания от него
до този момент таксиметров автомобил. Подс. Д., който се водел ***на фирмата,
също опитал да се свърже със свид. Х.. Той не отговорил и на неговите телефонни
повиквания. По нареждане на подс. К.подс. Д.отишъл до гр. К., за да го потърси
в къщата, където живеел, но не го открил. Върнал се в офиса към 17 часа на
същата дата и заедно със свид. П. Г., който също работел като ****към същата
фирма, отишли до указаното от свид. Х.място - метанстанция на ул. „Пещерско
шосе” в гр. Пловдив и намерили там оставения от свид. Х. автомобил, след което
се прибрали в офиса на фирмата. Обсъдили къде може да е свид. Х. и
предположили, че се е прибрал у дома си в гр. К.. В офиса подс. Д.останал заедно с подсъдимия К., до
около 22 часа вечерта. Подс. К.бил много ядосан на свид. Х., тъй като бил
убеден, че той е взел парите от касата. Той казал на подс. Д., че трябва да
запали къщата на свид. Х.в гр. К.. Подс. Д.първоначално се опитал да го
разубеди, но тъй като се страхувал от подс. К., който нееднократно го биел, в
крайна сметка се съгласил. Подс. К. дал на подс. Д.празна туба от офиса. Казал
му да отиде да купи бензин, след което да отиде до къщата на свид. Х.в гр. К.,
да я залее с бензина и да я запали. Около 22 часа подс. Д.излязъл от офиса,
като оставил телефона си там. От бензиностанция по пътя подс. Д.се снабдил с
около 5 литра бензин. Малко преди полунощ на същата дата той стигнал до дома,
обитаван от свид. Х., собственост на наследниците на починалия му ***Г.Х./***-
В.Х.и неговите ** и ***- К. Х., А. Х., Х.Х. и Х.Г.Х./, находящ се в гр. . ул.
“Ц. И. А. **” № **. Подс. Д.пробвал да отвори входната врата на двора и
установил, че е отключена. Къщата била тъмна, но подс. Д.предполагал, че свид.
Х.е вътре. Знаел, че майка му, която също живеела в къщата, отсъства, тъй като
е в болница. Свид. Х.действително спял на първия етаж от къщата. Подс.
Д.постоял кратко в двора, колебаейки се дали да извърши поръчаното му от подс.
К.престъпление. В крайна сметка, малко преди полунощ на 23.10.2014г., той излял
под дървената врата на първия етаж на къщата част от носения от него бензин и
го запалил. Огънят се разгорял. Подс. Д.взел тубата с остатъка от бензина,
върнал се към автомобила си и се прибрал с него до офиса на ул. „С. и О. О.”
**в гр. П. Там го чакал подс. К., който видимо се зарадвал на разказа на подс.
Д.за това как е подпалил имота на свид. Х..
Междувременно, скоро след
запалването на пожара от подс. Д., свид. Х., който спял в стаята си на първия
етаж, се събудил, излязъл в коридора, но поради гъстия дим се върнал. Успял да
излезе навън през прозореца на стаята си. След като излязъл, свид.
Х.сигнализирал на тел. 112 и опитал сам да загаси пожара, като използвал маркуч
в двора на къщата. Скоро след това на мястото пристигнал пожарен автомобил и
загасил останалите тлеещи огнища. В резултат на пожара, по къщата в гр. К., ул.
“Ц. И. А. **” № ** били нанесени щети, включващи повреди по стените на коридора
и три стаи и три врати. Изцяло обгорели и масивната входна врата, две мъжки
шушлекови якета, два чифта мъжки дънкови панталони, плетена жилетка, дамско
връхно яке и чифт мъжки маратонки. На място пристигнал и патрул на ОД на МВР -
Пловдив, който запазил местопроизшествието. При извършения сутринта на
24.10.2014г. оглед на опожарената къща на свид. Х.на двора пред вратата било
намерено и иззето обгорено парче плат.
Назначената в хода на дознанието
тройна пожаро-техническа експертиза /л. 2 - л. 120 от том XIII на ДП/, приета
от съдебния състав, приема като най- вероятна причина за пожара в къщата,
находяща се в гр. К., ул. “Ц. И. А. **” № ** на 23.10.2014г. умишлен палеж.
Съобщението за пожара било подадено в 23:50 часа на 23.10.2014г. в РСПБЗН С..
Пожарът е възникнал около 5 минути преди съобщението за пожар, т.е. около 23:45
ч. на 23.10.2014г. Според експертите условията, способствали възникването на
пожара, са характерни за палеж. Като ускорител на горенето е използвана
леснозапалима течност, с която е залята входната врата на партерния етаж на
жилищната сграда на адрес: гр. К., ул. “Ц. И. А. **” № ** . Експертите
изключват възможността пожарът да е възникнал от техническа неизправност или от
неспазване на правилата за пожарна охрана. Пожарът, според тях, е представлявал
непосредствена опасност за живота на пребиваващия в жилищната сграда на адрес:
гр. К., ул. “Ц. И. А. **” № ** , Х. Х., като не е съществувала потенциална
опасност, пожарът да се разпростре от запалената жилищна сграда на адрес: гр.
К., ул. “Ц. И. А. **” № ** , върху другите съседни на нея имоти (жилищни
сгради), поради сравнително голямата им отдалеченост.
В хода на досъдебното производство е
била изготвена и съдебно-оценъчна експертиза /л. 44-47 от том V от ДП/, според
чието заключение стойността на запаленото имущество - къща, находяща се в гр.
К., ул. “Ц. И. А. **” № ** , възлиза на 25 200 лева. Според същото заключение,
стойността на нанесените на имота щети в резултат на палежа възлиза на 1 010,24
лева. В хода на съдебното следствие бе изготвена повторна оценъчна експертиза
единствено касателно причинените вреди по имота на свид. Х., като заключението
на експерта е, че общо стойността на щетите възлизат на 983,74 лева / том 4, л.
1450 от НОХД № 520/2016г./.
В хода на производството е била
изготвена и химическа експертиза /л. 41 от т. V от ДП/, по иззетото на
24.10.2014г. с протокол за оглед на местопроизшествие от двора на къщата на
свид. Х., находяща се в гр. К., ул. “Ц. И. А. **” № ** , мокро парче от
текстилна материя, тъмносиньо на цвят, са установени следи от автомобилен
бензин.
IV. Свид.
Д.упражнявал *** професия в кантора „Д., К. и п.” в гр. П., която се състояла
от няколко ***и и преимуществено се занимавала с граждански, търговски и
застрахователни дела. През м. март 2014г. клиент на Свид. Д.станал пострадалият
от ПТП свидетел Т. А.от гр. А.. Преди това обаче той бил упълномощил подс. Е.за
същото - да води от негово име дело за получаване на обезщетение за претърпени
от него в резултат на пътно произшествие вреди.
След като разбрал, че свид. А.е
упълномощил и свид. Д., подс. Е.се обадил по телефона на Свид. Д.и му потърсил
сметка защо му е откраднал клиента, който бил негов. Предвид произхода на свид.
А.и неговата малограмотност, Свид. Д.предположил, че е възможно той да е
упълномощил и него, и подс. Е.и отговорил, че ще провери. По-късно Свид. Д.и
свид. К.извършили проверка и установили, че действително пълномощното, дадено
от свид. А.на подс. Е, е с по-ранна дата. Свид. Д.се обадил на подс. Е.и му
казал, че официално се оттеглят от случая. Уговорили се подс. Е.и свид. К.да се
срещнат, за да може свид. К.да му предаде останалите в кантората им документи
по делото на свид. А.. Срещата се състояла на паркинга на ресторант „Хепи” на
Асеновградско шосе в гр. Пловдив. Подс. Е.отишъл на срещата с автомобила си
„Порше Кайен” и не излязъл от колата. Свид. К.слязла от автомобила си и му
подала документите през отворения прозорец на шофьорската врата на неговия
автомобил, като го попитала за какво става дума. В отговор подс. Е.започнал да
й търси сметка защо са му откраднали клиента. Двамата се скарали и подс.
Е.потеглил от паркинга. По-късно против кантората на ** Д. била подадена жалба
от свид. А.в районното управление в Асеновград, че е принуждаван да подписва
пълномощно. По този повод Свид. Д.и свид. К.били извикани за разпит в полицията
в гр. А..
През лятото на 2014г. отношенията
между подсъдимите К.и Е.трайно се влошили. Подс. П.също като подс. С.напуснал
работата си при подс. К.. Последният ангажирал като свой **** свид. Д.. От своя
страна, свидетелите А. и А. П. също престанали да работят за подс. Е, тъй като
свид. А. П. се чувствал обиждан от подс. Е, а свид. А.П.се притеснил от факта,
че хората, които водел като клиенти на подс. Е, не получавали парите си след
приключване на делата.
След разрива в отношенията им, подс.
Е.научил, че подс. К.е започнал да разказва на други хора за палежите, които
двамата били поръчали на останалите подсъдими. Подс. Е.се свързал с подс. П.,
за когото знаел, че вече не работи за подс. К.и го предупредил, че трябва да си
мълчи за всичко, което знае, в противен случай го заплашил, че ще бъде убит.
В началото на м. декември 2014г.
подс. Е.се обадил на подс. П.и поискал от него да отиде в офиса му. На тази
среща подс. Е.казал на подс. П., че Свид. Д. е **** на подс. К., поради което
поискал да бъде убита котка, да й се отреже главата, като животното да бъде
хвърлено вътре в автомобила на свид. Д., като за целта бъде счупен прозорец на
колата. Обяснил, че автомобилът на Свид. Д.е „Хюндай соната” и че вечер е
паркиран пред дома на Свид. Д.в кв. „***” в гр. Пловдив.
Страхувайки се от подс.Е., подс. П.приел
да извърши заръчаното с приятеля си подс. С., на когото разказал какво иска
подс. Е, както и че се страхува от него, защото вече го е заплашвал. Тъй като
подс. П.бил суеверен, той решил вместо да хвърлят в колата на Свид.
Д.обезглавена котка, да вземе една от кокошките на ***- В., да я обезглави и да
хвърлят нея. За целта, подс. П.отишъл до къщата на ***в с. С. Ж.и взел от двора
й една кокошка. Обезглавил я и я поставил в непрозрачна торба, която взел със
себе си, а впоследствие предал на подс. С..
Около 19 часа на 01.12.2014г.,
подсъдимите П.и С.отишли до офиса на ** Д., който се намирал в близост до ****.
Оттам, с лек автомобил, го проследили до дома му, който се намирал на ул. „С.”
в кв. „К. П.” в гр. П. Видели къде паркирал автомобила си „Хюндай Соната” с
peг. № ****. Извадили торбата с обезглавената кокошка от автомобила и я скрили
в кутия до близкия трафопост. По-късно същата вечер двамата подсъдими отишли и
взели торбата с находящата се в нея кокошка. Подс. П.се оглеждал да не бъдат
забелязани, а подс. С.взел торбата, отишъл до автомобила на свид. Д., счупил
предното дясно стъкло и изсипал обезглавената кокошка на седалката вътре.
Сутринта на 02.12.2014 г., около 8
часа, Свид. Д.излязъл от дома си. Когато опитал да отключи автомобила си и да
седне на шофьорската седалка, видял, че във вътрешността на колата има посипани
множество стъкла, а на предната дясна седалка имало мъртво животно, което
впоследствие разпознал, като птица. Веднага сигнализирал в I РУП при ОД на МВР
- Пловдив. Пристигналата на място оперативна група извършила оглед на
местопроизшествието.
Подс. П.се видял с подс. Е.и
последният заплатил на двамата 500 лева за извършването на престъплението.
В хода на досъдебното произвовдство
била изготвена стоково-оценъчна експертиза /л. 163, том XIII от ДП/, според
чието заключение стойността на нанесените по автомобила на Свид. Д.увреждания
/счупено стъкло/ възлиза на 260 лева.
V. Вечерта
на 06.12.2013г. подсъдимите П., С.и П.отишли до заведението „*******” в жк
„****” в гр. Пловдив с автомобила на подс. П., където паркирали. Забелязали, че
в близост до заведението, където паркирали, били спрени л.а. „Мерцедес“ с peг.
№ ****и „БМВ X1“ с peг. №****. Решили да откраднат от тях, каквото успеят да
намерят. Приближили първо до л.а. „Мерцедес”, който се ползвал от свид. Ц. Г.,
***и ****на фирма „*****“ ЕООД. Подс. П.счупил предното дясно стъкло на колата,
а подс. П.отворил вратата, влязъл в
автомобила и отворил жабката. Извадил от нея черен кожен тефтер с документи за
л.а. Мерцедес с peг. № ****/зелена карта, талон за годишен технически преглед,
талон за гражданска отговорност/, навигационна система марка “Гармин”, модел
3810, ножче марка “Делавал“ и контактен ключ за автомобил БМВ, които тримата подсъдими взели
със себе си. След това подс. П.решил
да изпробва намерения контактен ключ за автомобил БМВ. Натиснал копчето на
ключа, предназначено за отключване на автомобила, в резултат на което, се
отключил паркираният в непосредствена близост автомобил БМВ X1 с peг. №****,
също ползван от свид. Г. Подсъдимите П., С.и П.решили да откраднат колата и да
я скрият, докато намерят възможност да я продадат. В автомобила било монтирано
и детско столче за лек автомобил, модел “Кидс фикс”, което подсъдимите решили
да не демонтират, а да отнемат заедно с колата. В багажника на автомобила се
намирали и БМВ комплект - компресор и спрей със пяна - за помпене и лепене на
гуми, който също взели. Подс. П.се качил на шофьорската седалка на л.а. БМВ X1
и запалил автомобила, използвайки контактния ключ, като посредством този автомобил
тримата се придвижили до мястото, където бил паркиран автомобила на подс. П..
Там подс. П.слязъл от откраднатия автомобил и се качил в колата на подс. П..
Двата автомобила потеглили заедно, като колата на свид. Г карал подс. П..
Непосредствено след него, колата на подс. П.шофирал подс. П.. Така се
придвижили до бензиностанцията „Хаджията Груев” в кв. *** в гр. Пловдив, където
подс. С.слязъл, за да се прибере в дома си, а подс. П.и подс. П.потеглили с
двата автомобила към с. С.Ж., където и двамата имали роднини. Когато стигнали в
селото, спрели на центъра, където подс. П.останал да изчака, а подс. П.отишъл
до къщата,
която семейството му притежавало в с. С.Ж., където скрил откраднатия автомобил БМВ X 1 и се
върнал при подс. П. С
автомобила на подс. П.двамата се прибрали в гр. Пловдив.
На следващата сутрин свид. Г
установил, че предното дясно стъкло на автомобила му „Мерцедес” с peг. № ****
било разбито и от жабката и купето липсвали взетите от подсъдимите вещи. Видял
също така, че липсва паркираният в близост негов автомобил БМВ X1 с peг. №****, един от
ключовете за който стоял в жабката на Мерцедеса. Незабавно
сигнализирал органите на V РУП при ОД на МВР- Пловдив, което дало и повод за
отпочване на досъдебно производство.
Автомобилът БМВ X1 бил установен на
31.08.2014 г., като такъв с преправен номер на рама, при опит с него да премине
границата свид. М. По този повод била образувана преписка peг. № **/*** по
описа на РУП - Свиленград. С отнетите вещи подсъдимите се разпоредили по
неустановен в хода на производството начин.
В хода на досъдебното производство
била изготвена стоково-оценъчна експертиза /л. 141-142 от том XIII на ДП/,
според чието заключение стойността на отнетите от л.а. „Мерцедес” с peг. № ****вещи възлиза,
както следва: на черен кожен тефтер за документи - на 2 лв., на навигационна
система „Гармин”, модел 3810 - на 500 лв„ на ножче „Делавал” - на 250 лева и на
контактен ключ за л.а. „БМВ X 1” с per. № ****- на 412 лева. Стойността на
отнетите от л.а. „БМВ X 1” с per. № ****вещи, както следва: на детско столче за
автомобил „Кидфикс” - на 520 лева, на MB комплект /компресор и спрей с пяна за
помпене и лепене на гуми/ - на 223 лева.
Според заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство авто-оценъчна експертиза по писмени данни /л. 144-146 от том XIII от ДП/, стойността на л.а. „БВМ X 1
xDrive 18D” с peг. №****, към датата на деянието, възлиза на 56 828 лева.
VI. През
м. февруари 2014 г. подсъдимите П.и С.решили да си набавят пари чрез извършване
на грабеж. За целта двамата набелязали ***свид. И. Т. , за когото знаели, че
работи в заведение в близост до Новотел – Пловдив. През нощта на 07.02.2014г.
срещу 08.02.2014г., двамата подсъдими помолили свид. Х.да ги откара с управлявания от него таксиметров
автомобил до заведението, където работел свид. Т.. Свид. Х.се съгласил, като услугата му била заплатена от
подсъдимия П.. Когато пристигнали пред заведението, подсъдимите П.и С.поискали
от свид. Х.да изчакат отпред в автомобила, като около 6:00 часа на 08.02.2014
г., свид. Т. излязъл от заведението и се качил в таксиметров автомобил.
Подсъдимите П.и С.казали на свид. Х.да последва автомобила, в който се качил
пострадалият Т.. Свид. Х.го сторил. Когато таксито, в което се возил свид. Т.,
спряло пред кооперация на ул. „П. С.” ** в гр. П., свид. Х.също спрял.
Подсъдимите П.и С.излезли от колата на свид. Х.и последвали свид. Т. във входа
на кооперацията, където последният влязъл, като заръчали на свид. Х.да стои
някъде наблизо. Подс. П.носел у себе си метална палка. Когато застигнали свид.
Т., подсъдимите П.и С.започнали да му нанасят удари с ръце и с
палката, основно в лицето и главата. Свид. Т. вдигнал ръце пред лицето си, за
да се защити. Така един от нанесените му от подсъдимите удари с палка попаднал
в дясната му ръка и причинил счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева
кост. Освен това счупване, в резултат на нанесените му удари, свид. Т. получил
и разкъсно-контузна рана на челото отдясно; разкъсно-контузна рана на горната
устна от вътрешната страна и травматичен оток на същата устна; охлузване в
областта на лявата вежда; контузия и охлузване на лявата предмишница;
травматичен оток на главата тилно в ляво. Докато подсъдимите биели свид. Т.,
поискали от него да им даде парите си. Свид. Т. извадил от вътрешния джоб на
якето си сумата от 200 лева и я хвърлил на земята. Подс. С.я взел. В резултат
на нанесените
му удари по ръката, от нея паднал и часовникът на свид. Т., марка “Келвин Клайн”. Двамата подсъдими взели и него, след
което се върнали в автомобила на свид. Х.и с него се отдалечили от
местопрестъплението. Парите, които подсъдимите П.и С.били взели от пострадалия
Т., двамата си разделили, докато се возели в таксито. По пътя, в управлявания
от свид. Х.автомобил, подсъдимите П.и С.коментирали, че добре са пребили гърка
и чак палката, която използвали, се била изкривила.
След като подсъдимите П.и С.си
тръгнали, пострадалият Т. се прибрал в дома си. Не се обадил в полицията, но
тъй като изпитвал силни болки от нанесените му при побоя удари, по-късно същата
сутрин посетил УМБАЛ „Свид. Георги” — гр. Пловдив, където му била оказана
медицинска помощ. След като разбрал, че ръката му е счупена, на 11.02.2014г.
той подал и жалба до II РУП при ОД на МВР - Пловдив за извършеното спрямо
него посегателство, което дало и повод за отпочване на наказателно
производство.
В хода на досъдебното производство е
била назначена стоково-оценъчна експертиза /л. 24 от том IX от ДП/, според чието заключение стойността на
отнетия от свид. Т. мъжки ръчен часовник „Калвин Клайн” - е 290 лева.
Назначена е била и
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л. 18-22, том IX от ДП/, според
чието заключение на свид. Т. е било причинено: счупване на шиловидния
израстък на дясната лъчева кост; разкъсно-контузна рана на челото отдясно;
разкъсно- контузна рана на горната устна от вътрешната страна и травматичен
оток на същата устна; охлузване в областта на лявата вежда; контузия и
охлузване на лявата предмишница; травматичен оток на главата тилно в ляво. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени, както се
съобщава от документите по дознанието. Според експерта по морфологичната си
характеристика и степента на развитие на регенеративните процеси на травматичните
увреждания, е възможно те да са получени на датата на инцидента. Счупването на
шиловидния израстък на дясната лъчева кост е довело до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 1 месец.
В хода на досъдебното производство
била назначена и изготвена тройна
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подс. К./л.
178-193 от том XIII от ДП/, приета от съда. Според заключението на експертите
подс. К.не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Касае се за
емоционално нестабилна личност. Към датите на инкриминираните деяния, както и
към момента на изготвяне на експертното заключение, той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е да
възприема и
възпроизвежда правилно фактите, свързани с инкриминираните периоди и да дава
достоверни обяснения за тях. Може да
участва пълноценно във всички стадии на наказателния процес.
В хода на досъдебното производство е
била изготвена и балистична експертиза /л. 166-172 от том XIII на ДП/, като
обект на изследване са били иззетите от дома на подс. Д.сигнално-газови
пистолета. Според заключението на вещите лица три от тях представляват
неогнестрелно оръжие, а четвъртият сигнално-газов пистолет е технически неизправен
и негоден да възпроизведе изстрел. Върху частите и механизмите на четирите
пистолета не са били установени доработки.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така
изложената фактология, съдът намира за установена от следните доказателства: от
дадените пред настоящия съдебен състав обяснения на подсъдимите П., С., Д.,
П./включително от досъдебното производство на подсъдимите П., приобщени по реда
на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК, на подс.С.– частично приобщени по реда на чл.
279, ал.1, т.3 и 4 от НПК, на подс.П.– разпита пред ***на основание чл. 279,
ал.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК/, на подс.Б.– приобщени по същия ред от ДП,
частично от обясненията на подс. К.– относно това с какво се е занимавал, за
познанството си с част от подсъдимите и пострадалите по делото; частично от обясненията
на подс.Е.– също за познанството си с част от подсъдимите и пострадали по
делото, за част от свидетелите, които е представлявал, както и за трудовата му
заетост. Изложената от съда фактология се подкрепя и от депозираните пред съда
показания на свидетелите Т. М., П. М., К. М./за свидетелите М. и приобщените им
в отделни части показания от ДП и дадените при предходното разглеждане на
делото/, на свид. И. С. /също приобщените показания от НОХД № 1680/2015г. по
поиса на ПОС на основание чл. 281, ал.1, т.1 от НПК досежно годината/, на свид.
К. Х., Т.Н., В.М./също и приобщени отчасти показанията му от ДП на основание
чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК/, на свид. Д. Д., на свид. Д. В., В. В.,
на В.В./на свидетелите В. и онези части от показанията им, дадени по НОХД №
1680/2015г. на ПОС, приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, на
свид. Ж. В, А.П.и А.П./включително и приобщените им показания по конкретни обстоятелства от НОХД
№ 1680/2015г./, на свидетелите В.Х.,
А.Х., Х.Х., Х. Х. /неговите показания от ДП и по НОХД № 1680/2015г. също бяха
приобщени отчасти в съдебното производство/, на свид. С. Я./и от приобщените
части от показанията й от ДП на
основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, на свид. И.Д. /вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал.1 от НПК показания от НОХД № 1680/2015г./,
на свид. Т.П., И.Г. /също приобщени отчасти показанията му при предходното
разглеждане на делото от друг съдебен състав/, на свид. П., И.М.Д., Г.С.,
частично от показанията на свид. Н.И.Н., на свид. М.К.-Х., Л. С., Й.Я., Д.М.,
И.К., Д.М., Й.М./приобщени показанията й от ДП на основание чл. 281, ал.5 вр. с
ал.1, т.5 от НПК/, на свид. Ц. Г. /включително приобщените му по реда на чл.
281, ал.1, т.2 от НПК показания, дадени по НОХД № 1680/2015г./, на свид. Т. /и
приобщените части от показанията му от ДП касателно датата и отнетите вещи/; на
свид. М.М., И.И. /както и приобщените части от показанията му по НОХД №
1680/2015г. досежно годината/, на свид. О.Т., на свид. К.М., частично от
показанията на свид. П.Ц., на свид. Г.Н., от показанията на свидетелите Ш., Ш.и
Х., частично от показанията на свид. Н.И.Н./вкл. приобщените от НОХД №
1680/2015г. на ПОС/, частично от показанията на свид. Г., вкл. приобщените от
НОХД № 1680/2015г. на ПОС /единствено за познанството си с част от свидетелите
и подсъдимите лица, извършваната от него дейност/, частично на свид. М./също
единствено за познанството си с част от свидетелите и подсъдими/, на свид.
М.П., на свид. К.А.и А.К. /и на тримата приобщавани показанията им от досъдебното
производство/, на свид. С.Г., М.М., на свид. У./приобщени и от ДП в отделни
части на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК/, на свид. Б., И.В.,
Р.В., К., на свид. И.И.и свид. Х.– само касателно твърдението им, че се
познават с подс. К.от Затвора, на свид. Т.А.и на свид. С.А./показанията й от ДП
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК/, на свид. Н., на
свид. С.Г.. В изложението, посветено на доказателствения анализ, съдът ще се
спре подробно на всеки свидетел и ще бъде посочено дали се кредитират
показанията му, изцяло или отчасти и поради каква причина.
Така
изложената фактология се установява и посредством писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а така и от изготвените и приети в съдебно
заседание експертни заключения, както следва: досъдебното производство –
том І – заповеди за задържане на посъдимите /л. 20, 26, 30, 34, 40, 45/,
характеристични справки на подсъдимите лица /л. 184-190/, справките им за
съдимост /л.192-205/; от том ІІ – заверени копия от удостоверения от
нотариус Б.Т.с рег.№ *** с район на действие РС Пловдив /л.17-20/, протокол за
разпознаване /л.21 и л. 23/, копия от епикризи на свид. М. /л.30, 31, 32/,
копия от нотариални актове /л.51-54/, от свидетелство за регистрация и за
прекратяване на регистрация на МПС с рег.№ *** /л. 55-56/, информационна карта
на наряд приложение 5 от 09.10.2013г. /л.65/, данни за регистрация на МПС със
стар рег.№ *** /л.67/, копие от скица на сграда, решение за делба и
удостоверения от Община К., касаещи имот УПИ **-** в кв. ***по регулационния
план на гр.К. с адрес ул. „Ц. И. А. **“№ **, вкл. за наследници /л.92-98/; от
том ІІІ – протокол оглед на местопроизшествие в гр. Б. и фотоалбум към него /л.10-18/,
копие от нотариален акт за имот УПИ **-**в кв. **по плана на гр. Б. /л.21/,
копие от удостоверение за техническа изправност на ППС с рег.№ ****, от застрахователна полица и от СРМПС
част ІІ /л.22-24/, протокол от ФХЕ /л.42-45/, протокол от изготвената СОЕ на
вещи /л.59-63/, копие от експертно решение от 17.07.2013г. на Т.М. /л.68-70/; от
том ІV – протокол за оглед на местопроизшествие от 11.03.2014г. и фотоалбум
към него /л.5-11/, протокол № 226/17.03.2014г. за химическа експертиза /л.32/,
протокол за вземане на проби /л.34/, протокол от автооценъчна експертиза на
л.а. „Нисан Патфайндър“ с рег.№ **** /л. 36-39/, копие от фактура и пълномощно
за управление на МПС /л.42-44/; от том V – протокол оглед на
местопроизшествие от 24.10.2014г. в гр. К. и фотоалбум /л. 4-12/, протокол №
966/03.11.2014г. за химическа експертиза /л.41/, копие от договор за наем на
МПС от 01.05.2013г. и от 21.06.2013г., приемо-предавателен протокол към същия,
от свидетелство за управление на МПС и психологическа годност на водач
/л.50-62/, от удостоверение № 444000-3140/06.06.2014г. /л.66/; от том VІ
– копие от свидетелство за регистрация на МПС рег.№ ****/л.4/, от
застрахователна полица /л.9/, от материали, съдържащи се в преписка на ГПУ Свиленград /л.16-22/; от том VІІ
– протокол за оглед на местопроизшествие от 06.12.2013г. /л.2/, копие от СРМПС
с рег.№ ****/л.4/, копие от застрахователна полица; от том VІІІ –
протокол за оглед на местопроизшествие в с.З. и фотоалбум към него /л.5-13/,
протокол от СОЕ /л.28/, копие от застрахователна полица /л.33/, договор за
осигураване доставка и закупуване на
селскостопанска техника № Р-1706/21.06.2013г., с приложени фактура, включително
за разходи по ремонт, нареждане за преместване на машини и застрахователни
полици на земеделска техника /л.34-51/; от том ІХ – копие от СМУ №
119/12.02.2014г. на Отделението по СМ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.18/, СМЕ
№95/2014г. по писмени данни /л.21-26/,
протокол за СОЕ /л. 24/, писмо изх.№ 01-64207/08.04.2014г. на АГКК,
ведно със скици /л. 26-28/, справка
изх.№ НО114-625/23.04.2014г. на НИМХ Филиал Пловдив /л.29/, разпечатки от мобилни оператори; от
том Х – писмо изх.№ 188/06.03.2015г. на ***ска колегия Пловдив с приложени
копия от жалби и решения на АС /л.2-10/, писмо изх.№ 452/26.03. на ВАС /л.11/,
писма от застрахователни компании /л.13, 15, 17, 19/, разписка за върнати вещи
/л.31/; том ХІ – протокол за отлед на местопроизшествие и фотоалбум
/л.3-4 и л.11-14/; от том ХІІ – протоколи за претърсване и изземване
след разрешение или одобрение на съдия от ПОС /л.9, л.25, л.35, л.43, л.51,
л.54/, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.01.2015г., копия от
документи по застрахователна щета за
л.а. Шкода Октавия с рег.№ **** /л.61-л. 83/, протоколи за извършена ДНК
експертиза № 15/ДНК-82 и № 15/ДНК-109 /л.89 и л. 97/, протокол за следствен
експеримент от 30.01.2015г. с участието на М.П.и фотоалбум /л. 100-116/,
протокол от 30.01.2015г. за следствен експеримент с участието на С.С.и
фотоалбум към него /л.117-129/, протокол за следствен експеримент и фотоалбум
към него от 17.02.2015г. с М.П./л.130-138/,
протокол за следствен експеримент от 17.02.2015г. с участието на С.С.и
фотоалбум /л.139-146/, протокол за балистична експертиза /л.149-150/, протокол
доброволно предаване от 13.01.2015г. /л.153 и л.157/; от том ХІІІ –
протоколът от изготвената тройна пожаро-техническа експертиза, ведно с
приложенията, неразделна част от същата /л.2-125/, от стоково-оценъчната
експертиза /л. 141/, от автооценъчна експертиза /л.144-146/, както и от тройна
такава /л.149-158/; стоково-оценъчна експертиза/л.163/; от съдебно-балистичната
експертиза /л.166/, от комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза на подс. Р. К./л.178-192/, от съдебно-медицинска експертиза на свид.
М. /л.197-198/; от том ХІV – протоколите касателно мерките за
процесуална принуда на подсъдимите; том ХV-приложените
протоколи; от съдебното производство –
от том І – справки съдимост на подсъдимите /л.173,175,190-195,
л.198/; от том ІІ – справка от ПУ „Паисий Хилендарски“ /л.501/, копие от
записна зоповед и договор за цесия /л.563-564/, копие от учредителен акт на „М.-А.
Т.“ ЕООД /л.566/, от грамоти, служебна бележка и карта за входящ номер от
Аграрен университет за подс. П.и С./л. 612-623/, от жалба от И.К.И.
/л.697-700/, писмо изх. № НО114-1356/19.07.2016г. на НИМХ Филиал Хловдив /л.716/,
писмо от „**“ ООД изх.№ 248/09.09.2016г., ведно с приложения /л.774-780/; от
том ІІІ – справка в Централна база КАТ /л. 851/, писмо изх.№
СД-259/30.09.2016г. на МБАЛ Пловдив ЕАД /л.932/, писмо рег.№ 348/03.10.2016г.
на ГДИН Затвор Пловдив, ведно с приложени докладни записки /л. 937-939/, писмо
изх.№ 1792/04.10.2016г. на Отделение по СМ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ведо с
приложено в копие СМУ и изх.№ 3245/05.10.2016г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ведно с приложена в копие медицинска документация /л. 940-956/, писмо изх.№
11-00-1420/13.10.2016г. на Община К. /л. 961/, писмо рег.№ СА-4071/20.10.2016г.
на ГДИН Сектор „Арести“ Пловдив /л. 969-971/, писмо рег.№
103000-35917/24.11.2016г. на сектор „ПП“
при ОДМВР Пловдив /л.1051-1053/, копие от протокол от проведено заседание по
НЧХД № 2982/2012г. по описа на ПОС, от частна тъжба /л.1089-1093/; от том ІV – писмо изх.№
СА-5001/27.12.2016г. на ОС „Изпълнение на наказанията“, сектор „Арести“
/л.1184-1190/, писмо изх.№ 43100018747/29.12.2016г. на І РУ МВР Пловдив /л.1192/,
копие от 1 стр. от договор за наем на МПС от 03.04.2013г. /л. 1278/, от договор
за наем на МПС от 2013г. /л. 1279-1283/, писма изх.№ 1409/27.01.2017г., №
1367/27.01.2017г. и № 3580/02.03.2017г. на „Теленор Бългория“ ЕАД /л.1379-1980,
1392 и л. 1487/, изх.№ 1716/27.01.2017г. и изх.№ 4379/02.03.2017г. на Мобилтел
ЕАД /л.1394 и л. 1498/, писмо изх.№ СА-375/09.02.2017г. на ОС „ИН“ Сектор
Арести /л.1396/; том V – писмо изх.№ 10182/22.06.2017г. на „Теленор
България“ ЕАД /л.1705/, извадки от Търговския регистър за фирми с участие на
свид. Г./л.1762 - 1953/, копие от паспорти на домашни любимци /л.1954-1968/, от
Уведомление от С.Я./л. 1975/, от трудов договор и служебна характеристика на
П.Р.П., както и от студентска снижка /л. 1976, 1980, л. 1993/, от уверение от
**** университет П. /л. 1979/, оригинали
на договори за заем /л.1981-1992/; от том VІ –
характеристика от кмета на с.М. и удостоверение от АК Пловдив за
подс.Е./л.2145-2146/, копие от протокол за избор на наблюдаващ прокурор
/л.2148-2149/, трудов договор на подс. П., уведомление по чл. 62 от КТ и
длъжностна характеристика /л. 2180-2183/, копие от предварителен договор за
продажба на МПС, фактура /л.2212-2213/, копие от решение по НАХД № 3272/2012г.,
от документи по ИД № 259/2014г. по описа на ЧСИ О./л.2219-2237/, договор за
наем от 01.11.2011г. /л. 2238/, копие от: договори за наем на МПС, от
приемо-предавателни протоколи, от квитанции, за наем на недвижим имот, от
уведомително писмо 00021, от предварителен договор за продажба на МПС, от
договор за финансов лизинг, от договори за паричен заем, /л.2241-2348 и от
2385-2409/, от заповед на ИААА /л. 2349/, от предварителен договор за продажба
на дружествени дялове /л.2351/, копия от документация по застрахователни полици
/л.2353-2384/, от договор за покупко-продажба на МПС „Порше Кайен“ с ерг.№ РВ
6912 РА /л. 2410/. При установяване на горната фактическа обстановка съдът взе
предвид и протоколите от назначените от съебния състав експертизи, приети в
съдебно заседание - допълнителна тройна пожаро-техническа експертиза /том ІV,
л.1195-1200/, стоково-оценъчна експертиза /том ІV, л. 1448/, от оценъчна
техническа експертиза /том V, л. 1626/,
комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза /том V, л. 1713/.
Приетите
в съдебно заседание експертни заключения, съдът намира за обективно и
компетентно изготвени, с необходимите познания в съответните области.
При
доказателствения анализ съдът ще се спре поотделно на всяко от обвиненията,
повдигнати на подсъдимите лица.
Преди
да обсъди събраните в тази насока доказателства обаче, съдът намира за правилно
да мотивира защо приема, че отношенията между подс. К., от една страна и подс.
П.и Д., а в последствие и с подс. С., са били в условията на зависимост на
изброените подсъдими от подс. К.
Гласните
доказателства в тази насока изобилстват и еднопосочно водят към извод, че те са
работели за подс. К.и го разпознават като свой работодател и не оставят каквото
и да било съмнение относно отношенията между посочените подсъдими в
инкриминирания период. На първо място това са обясненията на посочените
подсъдими, признаващи вината си. Опонират им по съдържание единствено
обясненията на подс.К., подкрепени от тези на свид. Ц./жената, с която същият
живее на семейни начала/, но поради изолираността им в тази част, опровергани
от посочените гласни доказателства, съдът не ги кредитира. Всеки един от
тримата подсъдими – Д., П.и С.разпознават подс. К.като свой „работодател“, като
лице, при което са работели, от което са получавали нареждания и заплащане.
Подс. П.посочва в разпита си пред съда, че е започнал работа при подс. К. от
лятото на 2013г. – „да му поддържам колите, като шофьор и охрана“ /с. з. от
31.08.2017г., стр.13-14/. Обясненията и на тримата в тази насока, както са
посочи, са еднопосочни, но така в подкрепа на твърденията им са и показанията
на свид. Г.Н. /л. 862 от НОХД № 520/2016г./, на свид. Х. Х. /стр. 24 от с.з. от 06.07.2016г./,
свид. Х.Х. /л. 575 от НОХД № 520/2016г./, на свид. Л. С. /л. 630 от НОХД №
520/2016г./, на свид. М./л.634 от НОХД № 520/2016г./. И ако за обясненията на
посочените трима подсъдими би могло да възникне съмнение в достоверността на
изложеното от тях обстоятелство поради противоречие в интересите им с подс.
К./а дори и показанията на свидетелките Н. и С. поради близките им отношения
пак с тези подсъдими лица/, то за свидетеля Х.Х. и Д.М. подобно съмнение не
може да възникне. Първият е брат на Свид. Х. Х.и сочи пред съда, че работодател
на брат му бил „някакъв си Р.“; със
свид. М.пък още към инкриминирания период подс. П.е споделил, че работи при К..
Не се изтъква основание, а и съдът не намери причина да не кредитира
показанията на свидетелите. Същите не се познават помежду си, но заявяват
идентични обстоятелства по трудовата ангажираност на близките си. В същата
насока са и показанията на свид. Г.Н. /л. 1295/, който посочва, че отишъл да
работи в „офиса на К.“ някъде 2013-2014 година, като по същото време в офиса
работел и П., но свидетелят не знаел с какво точно се занимава П., като К.го
бил „пращал да взема коли“. Т.е. и
показанията на този свидетел опровергават твърденията на подс.К., че се бил
запознал с подс. П.покрай свид. Н., който го бил наел за своя охрана, като
подкрепят соченото от П., че именно той е работел при К.. Показанията на
свид. Н., които съдът намира за непредубедени, на подс. П., Д., на свид.
Х.несъмнено установяват, че още към 2013 година офисът на ул. „С. и О. О.“ е
бил ползван от подс.К.във връзка с осъществяваната от него търговска дейност с
автомобилите, които са бил отдавани като таксиметрови такива.
Обясненията
на подсъдимото лице имат двойнствено значение /на доказателствено средство и
застъпвана теза в процеса/, но изложените от подс.К.обяснения за отношенията му
с посочените трима подсъдими, съдът намира за защитна позиция – като опит да
изтъкне липсата на каквато и да била фактическа възможност за него да оказва
давление, да заплашва когото и да било от тях, да би могъл да ги мотивира да
вършат престъпление. Показанията на свид. Ц.досежно отношенията между
подсъдимите, поради обстоятелството, че същата съжителства с подс. К.до
неговото задържане по друго наказателно производство, като заинтересовани,
съдът също намира за необективни в тази насока. Представените от страна на
защитата на подс.К.писмени доказателства – множество документи, касаещи
изплащане по застрахователни щети, договори за отдаване под наем на моторни
превозни средства, договор за наем на офис, договори за заем, не разколебават
горния извод. Няма съмнение от представените дружествени документи за „**“
ЕООД, че негов ***и ****е бил подс. Д., поради което и формално е следвало
именно той да подписва сключените от името на това дружество договори.
Показанията на свид. Х. и свид. У./последната – ****на дружествата, собственост
на подс.К.и на подс.Д./, също не променят този извод, тъй като и двамата сочат,
че във връзка с дружествените дела на фирмата, чийто ***е подс. М.Д., а така
също и на прехвърленото му от подс. К.дружество „*******“ ЕООД са комуникирали
с него, което е логично, тъй като той е следвало да разписва съответните
документи. От друга страна, от показанията на свид. Ц.и обясненията на Д. се
установява, че дружеството, управлявано от подс. Д., е отдавало под наем
таксиметрови автомобили преобладаващо собствени на подс. К., а част от тях и на
неговата приятелка – свид. П.Ц.. Кредитираните от съда доказателства
установяват, че макар формално дружествата да се водели на името на подс. Д.,
то реално решенията за управление на същите са се вземали от подс. К., както и
на него са били отчитани средствата от постъпленията в касата на същото,
изводимо от обясненията на подсъдимите П., С.и Д., а така дори и от показанията
на Свид. Х. Х.и на свид. П. Г., който изрично на два пъти в разпитите си пред
съдебния състав, противно на твърденията на К., посочи, че откраднатите пари от
касата в офиса били на К. В същата насока са и показанията на свид. П.Ц. /л.
589-гръб/. В опита си да бъдат в услуга на подс.К.и до подкрепят тезата му за
естеството на отношенията с подс.Д., с показанията си двамата свидетели само
признаха обстоятелство, по което останалите подсъдими и част от свидетелите
бяха категорични - че Д. е работел за подс. К.и е бил финансово зависим от него
/доколкото на него отчитал приходите в касата, от него получавал и заплащане/.
Свид. П. Г. в показанията си пред друг съдебен състав – по НОХД № 1680/2015г.
по описа на ПОС /показанията му в тази част приобщени по реда на чл. 281, ал.1,
т.1 от НПК/ посочва, че работи при Р. К.и от него е взел такси на изплащане,
т.е. разпознава именно подс.К.като лицето, от което е взело автомобила на
лизинг, независимо, че от представения договор за наем на моторно превозно
средство е видно, че същият е сключен с подс. Д. Свидетелят не можа да даде
логично обяснение за драстичното разминаване в показанията му по посоченото
обстоятелство при предходното му изслушване пред съда, със заявеното пред
настоящия съдебен състав, но съдът кредитира в посочената част показанията на
свидетеля, дадени при предходния съдебен състав, не само поради
обстоятелството, че се подкрепят от обясненията на подсъдимите П., С.и Д. и
свидетелите Х. Х., Н., С., а и тъй като същите са дадени още при стартиране на
първото съдебно производство по делото, по-близо са до посочения времеви период
и е логично спомените да са значително съхранени. Иначе като цяло показанията
на свид. Г. пред настоящия състав съдът отчита като заинтересовани и поради
обстоятелството, че самият той призна, че след задържането на Д. той управлява
офиса му по нареждане на подс.К., а колите от „**“ ЕООД били прехвърлени на
неговата фирма. Показанията му обаче по-обстойно ще бъдат коментирани в частта,
посветена на обвинението за палежа на къщата на свид. Х..
И
в показанията на свид. Н.И.Н./приобщените частично по реда на чл. 281, ал.1,
т.1 от НПК, дадени пред друг състав по НОХД № 1680/2015г. по описа на ПОС/, се
сочи, че К.е бил собственик на фирмата, а Д. – подчинен. Съдът кредитира тези
му показания, а не заявеното пред настоящия състав, поради обстоятелството, че
са дадени по-близо до времето, за което свидетелят разказва и отразяват
по-точни спомени.
Тук
е мястото съдът да обсъди и твърденията на подсъдимите Д., П.и С.за оказвано
физическо насилие от страна на подс. К.над подс. Д. Действително бе изискана по
делото медицинска документация и такава постъпи и се прие в съдебно заседание
от здравни заведения в гр. Пловдив, като видно от писма изх. №
1792/04.10.2016г. на СМ при УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД и изх.№ 8667/04.10.2016г. на
СО - Звено Хирургия при същото лечебно заведение /съответно на л. 940 и л. 945,
том ІІІ от НОХД № 520/16г./, същият за периода от март до август 2014 година на
няколко пъти е посещавал спешния център, бил е освидетелстван, констатирани са
травматични увреждания, които по снета от същия анамнеза били причинени от
побой. Вече се коментира по-горе, че отношенията между него и К.предполагат
по-задълбочен анализ на обясненията им, тъй като са кардинално противоречиви. В
случая обаче обясненията на подс. Д.за нанасяни му физически увреждания от
страна на подс. К.не остават изолирани, като се подкрепят от обясненията на
подсъдимите П.и С., които сочат да са били преки очевидци на осъществяван
физически тормоз от страна на К.спрямо Д., изразяващ се в нанасяне на удари по
тялото му и използване на уред, определен от същите като електрошок.
Твърденията на посочените лица се подкрепят и от показанията на свид. Х. Х., на
свид. Г.Н., която не е била пряк очевидец на насилие, но сочи в последствие да
е разбрала от самия Д., че именно К.му е причинявал травматичните увреждания. В
допълнение към обясненията на подс. Д.,
че се е чувствал зависим от подс. К.и е търпял и физическо насилие над него, е
и изявлението, че в известен период от време по нареждане на К.е бил вързан с
белезници към подс. П.– обстоятелство, потвърдено от последния и от свид. Н..
От протокол, обективиращ разговор под № *** от 15.01.2015г. в 16,00 часа при използван
способ „подслушване“ на СРС, проведен между подсъдимите П.и подс.С., в този
разговор подс.П.посочва, че „на М.***може
да потвърди, че „е ял бой, всеки ден е бил син“ /том I от папка СРС/, като същевременно видно от писмо
рег.№ СА-5001/27.12.2016г. на сектор „Арести“ /л. 1184/ на тази дата двамата са
били настанени в обща килия.
Основно
възраженията на защитниците на подсъдимите К.и Е.акцентират на заинтересованост
на обясненията и показанията на изброените лица поради недобрите им отношения с
подс. К.и опит да прехвърлят отговорността върху подс.Е.. Възражения с такава
насоченост не могат да бъдат възприети, тъй като съпоставени посочените гласни
доказателства помежду им и преценени и с останалите, водят единствено до извод
за корелация помежду им. Да се възприеме тезата на защитниците на подс. К., че
останалите подсъдими и посочените свидетели са едва ли не в заговор против него
и поради това всички те дават уличаващи го твърдения, не намира опора в
доказателствата. В последно цитирания от съда разговор от приложените СРС,
подсъдимите П.и С.разговарят, че „те го
знаят вече Р. къв е“, визирайки разследващите органи. Самият Д. в
обясненията си не отрича вината си по повдигнатото му обвинение за палеж на
къщата на свид. Х., като дава подробни обяснения в тази насока, т.е. не се
опитва с обясненията си да оневини себе си, като да насочва обвинението
единствено към подс. К.. Поради това и в случая не може да се приеме, че е
налице класически оговор. В показанията си свид. М. посочва, че когато посетил
подс. П.и подс. С.в условията на следствения арест в гр. Пловдив на
16.01.2015г. /л.969/, П.бил споделил с него, че „К.биел някакъв М., който работел при него, всеки ден“ /в тази част
показанията на свид. М. от ДП – том ІІ, л.34 - приобщени по реда на чл. 281,
ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК/.
Показанията на свид. М. в посочената част от ДП са дадени в период много
по-близък от момента, в който бе разпитан пред настоящия съдебен състав, поради
което и съдът намира същите за достоверни, още повече, че свидетелят потвърди
изложеното, след като показанията му в тази част бяха прочетени в с.з.
Също
така съдът не счита, че подсъдимите, признаващи вината си по повдигнатите
обвинения, самоволно сочат и подс.Е.като подбудител на част от престъпленията.
Същите не могат да се отхвърлят като ненадеждни само поради обстоятелството, че
признават вина, тъй като възпроизвеждат в обясненията си специфични факти
особено за пострадалите, които е било възможно да са известни само на лицето,
което иска да им навреди. Събраха се и гласни доказателства в лицето на
свидетелите П., М., на разпитаните полицейски служители, които подкрепят
твърденията на подсъдимите касателно самоличността на подбудителите, като
подробни съображения по казусите ще бъдат изложени по-долу.
І.
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 117, ал.2 вр. с чл. 20, ал.2
от НК, касаещо подсъдимите Е.и К., съдът намира същото за доказано основно от
гласните доказателства – обясненията на подс. П., подкрепени косвено от
обясненията на подс. С., от показанията на свидетелите А.П., А.П., на
свидетелите М.П., К.и А.за споделеното им от К.през декември 2014 година. Както
вече се посочи, обясненията на подс. П., че е работел при подс. К., се
кредитират от съда. Не остават изолирани и твърденията му, че именно покрай работата
си при подс. К.същият се е запознал с подс. Е, като факта на създадените
доверителни отношения между Р. К.и В.Е.във връзка с дейността, развивана от
първия и заетостта на втория като ***, се посочва и в обясненията на посочените
две лица. Двамата обаче отричат по какъвто и да е повод да са мотивирали подс.
П.да нанася удари по свид. В. М., несъвместими с живота на последния, като
обясненията им в тази част съдът не приема за достоверни.
Първо
следва да се посочи, че не е спорно обстоятелството, че както свид. М., така и
подс.В.Е.към 2013 година като практикуващи ***ска професия, са се занимавали
преимуществено със застрахователни дела – представителство и оказване на правна
помощ на пострадали по повод пътно-транспортни произшествия, основно на територията
на П. и близките населени места, като това се потвръждава от самите тях. Не е
спорно и че по този повод, доколкото двамата са работели преимуществено в една
и съща юридическа област, са били конкуренти помежду им и така са били
възприемани от свидетелите, които неформално са били ангажирани с тяхната
дейност – свидетелите П. и свид. Т.М.. Свид. В.М.в показанията си не отрече
сходството във водените с подс. Е.казуси, като отрече да е възприел това да се
е отразило на колегиалността в отношенията между двамата. Фактът обаче, че
същият е възприел като обезпокоителна информацията за намеренията на
подсъдимите, макар и след образуване на производството, прозира от неговото
последващо поведение – посещението му в Ареста Пловдив, където, видно и от
постъпилата писмена справка – л.969, е провел срещи с подс. П., С.и К., целейки
събирането на информация. Самият свидетел не отрича това обстоятелство и
доколкото същият не е бил ангажиран от посочените лица, няма пречка по смисъла
на чл. 33, ал.4 от Закона за ***урата да свидетелства за тези обстоятелства.
Показанията му касателно проведените срещи с подсъдимите, както и в приобщените части от ДП, съдът кредитира
изцяло, тъй като се подкрепят и от обясненията на С. и П.в тази част.
Доказателствата,
които съдът намира, че доказват обвинението касателно авторството на това
престъпление са обясненията на подс.П.и както се посочи по-горе – посочените
гласни доказателства, които го подкрепят. Подс. П.не е привлечен в каквото и да
е качество по това обвинение, за да се говори за своеобразен оговор. Косвено в
подкрепа на неговите твърдения е и записът от приложените СРС по отношение на
същия /том I, № ****/***г. в 19.40ч.
– „Аз на М.…ще му искам пари за една
кола, дето съм му спасил живота“/, визирайки отказа му пред К.и Е.да
извърши убийство на свидетеля. Същевременно обясненията му в тази част са
подробни и сочат и подс. Е, така и подс. К.като лица, които са го подбуждали да
извърши престъплението. Изтъкнатият пред него
мотив, посочен му от двамата подсъдими, поради който се е искало да
нанасе побой, който да доведе до умъртвяването на свид. М., се повтаря и в
показанията на свид. А.П., който в с.з. от 05.07.2016г. /л.32/ посочва „В.казваше, че М.му е конкуренция и трябвало
да се елиминира тази конкуренция“. Свид. А. П. също свидетелства, че пред
него подс. Е.е заявявал, че свид. М. му е „основна
конкуренция за застрахователните обезщетения“, че „Сега е моментът да му се удари един шамар на този и толкоз му трябва
на него, за да си замине“ /стр. 36 от с.з. от 05.07.2016г./.Посочената
реплика свидетелят твърди подс. Е.да заявявал като е обсъждал свид. М. като
свой конкурент, като в тази връзка пред свидетеля е споменавал и за претърпяна
операция от свидетеля. По делото не се установява свид. А. П. от друг източник
да е добил информацията за здравословното състояние на свид. М., като не се
събраха доказателства и да е бил сред познатите и приближени на свидетеля, с
които е споделил за заболяването си, а същевременно е работел единствено за В.Е.в
същия този период и ежедневно е комуникирал с него. Целеният начин за физическо
въздействие върху свид. М. – чрез нанасяне на удари в областта на тила, което
да доведе до летален изход, е бил изтъкнат като желан от К.и Е.пред подс. П.и
настояван, дори и след като П.им е заявил, че не желае да изпълни това, което
двамата са му поръчали.
Подс.
П.посочва, че е отказал да извърши заръчаното му от подс. Е.и К., като разбрал,
че целта им е да бъде умъртвен по този начин свид. М.. Верно е, че първоначално
двамата са прикрили от него действителната си цел, но самият П.сочи, че след
като разбрал от самите тях за заболяването на свидетеля, двамата са продължили
да настояват да извърши побоя, за да бъде умъртвен свидетеля, като дори К.е
искал да намери други лица, които да извършат намисленото при неговия отказ.
П.твърди, че и двамата са го „подканвали
да го бия този човек“. Също така, че е знаел за отношенията между подс. Е.и
свид. М. от подс. К., който му обяснил, че искат побоя над него, тъй като е
конкурент на Е.. В същата насока са и показанията на свидетелите П.и К.за
споделеното им от К.– че в основата на поръчния побой над М.стоят „бизнес
интереси“. Ето защо, съдът не намира, че касателно престъплението по чл. 117,
ал.2 от НК, обвинението се базира единствено на обясненията на подс. П.. В
подкрепа са и показанията на свид. А.П.и на свид. А. П. относно изразеното пред
тях намерение на подс.Е.да отстрани конкуренцията си в лицето на свид. М..
Действително
в показанията си пред съда, а и от приобщените по посочения ред такива от
досъдебното производство /том ІІ, л.34/, свид. М. признава, че пред него още на
16.01.2015г. П., към онзи момент в качеството си на обвиняем по делото, е
споделил, че го е виждал в „Новотел“-а, като К.му го бил показал, като му бил
предложил да му покаже как се убива, но П.бил заявил, „че не е убиец“. В разговор с подс. К.пък, пак на същата дата,
последният споделил пред свид. М., че „малкият
Е. го бил поръчал“, визирайки подс. В.Е. Действително свид. М. споделя само
пресъздадено му от част от подсъдимите лица обстоятелства, но няма основание
съдът да намери изложените от свидетеля твърдения за неверно поднесена от него
информация. Следва да се посочи, че свид. М. е незаинтересован, не се
установяват обстоятелства, поради които съдът да не даде вяра на показанията
му, а и изложените от същия твърдения, в частност за споделеното от подсъдимите
с него в условията на Ареста Пловдив,
напълно кореспондират на обясненията на подс. П.и С. Съдът вече изложи съображения
по-горе защо кредитира именно заявеното от свидетеля в хода на досъдебното
производство /за споделеното му от подсъдимите при срещата в условията на
Ареста/ и в допълнение само ще се посочи, че тези показания са дадени по-близо
към времето, за което свидетелят разказва, като бяха и потвърдени от него в
съдебно заседание. Следва само да се
изтъкне, че според изисканата справка от Ареста Пловдив тези разговори на свид.
М. с подсъдимите, са били проведени на дата 16.01.2015г., т.е. много преди
същите да бъдат разпитани пред съдия /за подс. П.и С./. Заявеното от С. и П. в
проведените разпити пред съдия около две седмици по-късно конкретно касателно
обвинението за престъплението по чл. 117, ал.2 от НПК е с идентично съдържание
като информация със споделеното от тях пред свид. М. Ето защо, крайно
неоснователни са възраженията на защитниците, че двете обвиняеми лица са били
„обработвани“ от разследващите /както и от органи на МВР/ до дата 30.01.2015г.,
когато са били разпитани пред съдия. Видно от допълнително изисканата справка с
рег. № СА-5001/27.12.2016г. на Сектор „Арести“ Пловдив /л. 1184, том ІV то НОХД
520/2016г./ подс. С.и подс. П.са били настанени в условията на следствения
арест на 14.01.2015г., като за времето до 16.01.2015г., когато са провели срещи
със свид. М., те са били извеждани от Следствения арест единствено на
16.01.2015г. и конвоирани до съда във
връзка с производство по МНО. През това време само на 15.01.2015г. са били
посетени и двамата от ***Х.и проведени процесуално-следствени действия в
условията на Ареста и в присъствието на защитниците им към онзи момент. Ето
защо, неоснователно е да се твърди, предвид идентичността в съдържанието на
изнесената от тях информация пред свид.
М. и в разпита пред съдия относно това кой, кога и какво точно е наредил на
подс. П.да стори на свид. М., да се възразява за оказвано въздействие от
разследващите органи над обвиняемите към онзи момент лица.
Що
се касае до съдържанието на информацията, предоставена на свидетеля от подс.К.в
условията на следствения арест относно това кой „го е поръчал“, то споделеното
от свидетеля като съдържание на информацията напълно се подкрепя от показанията
на разпитаните ***П., К., които сочат, че в последствие при запознаване със
записките на К., се разчитало като име на поръчител за разказаните от него
престъпления, името „Е.“. Показанията на тези свидетели съдът ще обсъди
подробно по-долу.
Аналогично
както свид. А.П., така и подс. П.няма откъде да е знаел за здравословното
състояние на свид. М., освен ако конкретните обстоятелства не са му били
посочени така, както съобщава самият той в обясненията си. Сочи, че както подс.
Е, така и подс.К.са го мотивирали да нанесе удар в областта на свид. М. „тук зад ухото, в тила“, съобщава подс.
П., като посочи, че вече не може да си спомни от коя страна на главата.
Твърденията на същия относно факта, че е бил каран от К.и Е.да стори това,
намират логично потвърждение и в обясненията му, че именно с тази цел свид. М.
му е бил показван от подс.К.в спортния център на „Новотел“ Пловдив, посещаван и
от двамата. При липса на контакти с този свидетел отпреди това, няма как подс.
П.да е знаел нито как изглежда свид. М., нито къде живее, освен ако тази
информация не му е била предоставена от лице, интересуващо се от личността на
М. А като такива той сочи именно останалите двама подсъдими. Самият свид. М.
също в показанията си признава, че е посещавал спортния център на „****“-а,
както и че живее в близост до него.
Вече
се посочи, че обясненията на подс.П.намират потвърждение и в показанията на
полицейските служители М.П. и на свид. А.К., пряко контактували както с
подс.К., така и вторият снемал обяснения от подс.П. Показанията на тези
свидетели са еднопосочни, те единствено пресъздават споделено им от подс.К.за
престъпления, за които същият твърдял да е имал само познания. И двамата
свидетели са категорични относно изключителната подреденост на изложението на
подс.К., прецизност в изложението до съществени подробности, които са
мотивириали и последните да извършат проверка на твърденията му в масивите на
МВР. И макар пред свидетелите подс. К.да е отричал съпричастност към
престъпленията, за които е разказвал /вкл. да е подбуждал другиго да бъде
умъртвен М./, то свидетелите посочват, че при последващи беседи с останалите
лица - П., С.и П., а така и свид. Х., същите потвърдили в отдлени части
заявеното от К., сочейки и него като подбудител на част от престъпленията /вкл.
да е съизвършител на това по чл. 117, ал.2 от НК/. Посочените детайли от самия
К.в разговора със свидетелите П.и К.не оставя никакво съмнение, че същият е
имал забележително конкретни знания относно престъпленията, за които е
разказал, а съпоставено с останалите обсъдени вече доказателства – не оставя
каквото и да е съмнение, че същият ги е знаел именно тъй като е съизвършител в
престъплението по чл. 117, ал.2 от НК съвместно с подс. Е. Подс. П. е работел
при подс. К., а не при подс. Е.към този момент и както и двамата твърдят –
бегло е познавал Е. За въвличане на извършител в изпълнение на престъпление
против живота, лицата, целящи този резултат, не биха разчитали на случаен
човек, а поради наличието на доверителни отношения между Е.и К. и
съществременно факта, че при самия К. работело лице /подс.П./, способен поради
спортните си умения да извърши замисленото, обясненията на П. касателно
авторството на престъплението освен докозателстено подкрепени, са и логични.
Видно
от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни /том ХIII, л. 197-198
от ДП/, приета в съдебно заседание, през 2012 година свид. М. претърпял общо
три хирургически интервенции на главата
с поставяне на имплант в главата – пластини от изкуствена материя в
тилната област и система с клапа за регулиране оттичането на ликвора зад
дясното ухо, като предвид претърпените операции от свид. М. и неговото
здравословно състояние, поставените му импланти, той следвало да спазва щадящ
за нервната система режим, а удар в областтта на главата и особено в тилната
област биха били животозастрашаващи за него. В съдебно заседание /л. 1323/
вещото лице д-р Н. потвърди заключението си, като посочи, че и при здрав човек
удар в тази област би бил животозастрашаващ, но предвид състоянието на
свидетеля, при него опасността е значително по-голяма. Както съдът посочи, така
представеното експертно заключение се кредитира изцяло, като обективно и
компетентно изготвено. Същото подкрепя изцяло обясненията на подс. П.и на свид.
А. П. относно споделеното им от подс. Е.– на втория в пряк разговор.
В
показанията на свидетелите П.и К./основно
в приобщените им части от досъдебното производство/, се твърди, че К.сам е
поискал да осъществи контакт с оперативни служители, за да сподели с тях
информация извън производството, по което е бил задържан. Същата информация се
съдържа и в показанията на свид. А., който не сочи да се присъствал на тази
среща в началото на м. декември 2014г., но е разбрал за нея от раговор с
колегите си. Няма причина съдът да не кредитира показанията на посочените
полицейски служители, тъй като същите кореспондират помежду си, наред с това
преобладаващо по основните обстоятелства, които споделят в разпита си,
показанията им кореспондират и с обясненията на подсъдимите П., С., Д. и
показанията на свид. Х. Х.. Касае се за показанията на свид. П.и К., в които се
сочи, че К.при тази среща им посочил като извършители на палежи на л.а.
„Шкода“, на трактор в населено място, близо до гр. Раковски, на лек автомобил
БМВ Х1 и къща на близък на ** М., на
л.а. „Нисан“ на ** И.И. и на автомобил на лица, живущи в с.М. именно
подсъдимите П.и С.. Последните сочи и като извършители на побой над ***и кражба
на автомобили в ж.к. „Тракия“ /виж показанията на свид. П.– от протокол за
разпит от 12.12.2014г., том 2 от ДП и на свид. К.– протокол за разпит от
16.12.2014г. отново в том 2 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с
ал.1, т.1 и т.2 от НПК/. Именно показанията им от ДП съдът взе предвид не само
тъй като бяха потвърдени от свидетелите след прочитането им в съдебно заседание
в съответните части, но и тъй като същите са дадени буквално дни след срещата
им с К., когато и спомените им са били по- пресни и пълни. Освен това самите
свидетели посочиха, че са ползвали бележки, с конкретика по заявеното им от К.в
проведената среща. Както се посочи, показанията на свидетелите потвърждават заявеното
и от свид. Х. Х., така и обясненията на подсъдимите П., С.и Д. касателно
механизма на извършване на деянията и авторството в лицето на извършителите. От
друга страна, свидетелите бяха категорични, че на тази среща К.не бил посочил
името на подбудителя на всички споменати от него престъпления, „тъй като се страхувал за живота си“ /л.
69 от съд. протокол от 19.09.2016г. и л.92 от същия протокол/. В последствие,
запознавайки се с бележките, които същите възприели да са използвани от
К.предходния ден, установили зачертване на името на лицето, давало „поръчките“,
като на някои места се четяло името „Е.“.
Тук
следва да се посочи, че показанията на свид. А.съдът цени по обстоятелството
как е била получена първоначално информацията за престъпленията и извършителите
от колегите му, както и за споделеното със свидетеля при последващ разговор от
лицето Х. Х. /за участието на подсъдимите
П.и С.при нанасяне побой над гръцки гражданини и за това, че бил чул
К.да обяснява на някого, че трябва да се „запали джипа на някакъв дебел ***“/.
В тези части показанията на свидетеля, макар и производни като носител на
информация, са в унисон с обясненията на посочените подсъдими, които признават
вината си по това престъпление и с показанията на свид. Х. Х..
Свидетелят
посочи, че е взел участие при провеждане на последваща „беседа“ с К., оформена
като *******. Показанията му за това какво е възприел от проведения разговор с
К., посредством експлоатиране на СРС, следва да останат извън доказателствения
анализ. Според съдебния състав недопустимо е същият да бъде разпитван за
обстоятелства, обективирани в съответните протоколи от приложените ВДС, тъй
като използването на СРС представлява способ за доказване в процеса, а при
реализирането му свидетелят е взел участие. Съдът не намира, че следва поради
това изначално да се изключат от доказателствения материал изцяло показанията
на този свидетел. Разпитът му е допустим, но следва да подлежат на оценка само
показанията му касателно това, което същият лично е възприел извън прилаганите
способи на доказване със СРС, т.е. допустими са само онази част от показанията
му, касаещи извършваните от него в служебното му качество проверки по ЗМВР и
извънпроцесуални беседи, коментирани в предходния абзац.
Тук
е мястото съдът да обсъди и възраженията от защитниците относно недопустимост
да бъдат извършвани разпити на свидетели-***и поради това истановище да бъдат
изключени от доказателствения материал – конкретно за свидетелите П.и К. Тези
двама свидетели сочат да са присъствали на разговор /извънпроцесуален/ с подс.
К.. Установява се, че към този момент подс. К.е бил задържан по друго дело.
Проведеният с него обаче разговор не може да бъде определен като „разпит“ по
смисъла на закона – първо – защото към този момент служителите са нямали
представа за естеството на информацията, която лицето е желаело да сподели с
тях, респективно – липсвало е основание да бъде съотнесено действието към някой
от доказателствените способи по НПК. Поради това и разговорът не е бил оформен
съобразно изискванията на НПК, като подс.К.към този момент не е имал определено
процесуално качество по някое от водените към този момент досъдебни
производства във връзка с настоящите казуси /в последствие обединени по
надлежния процесуален ред/. Поради това и не са му били разяснявани права, нито
задължения. Касае се за изпълнение на законововменени функции на ***по ЗМВР –
чл. 6, ал.1, т.1.
Свидетелите
посочват, че инициативата за този разговор е била на самия К., който искал да
сподели определена информация с тях. Трайна е съдебната практика, че
провеждането на подобен разговор няма строго процесуален характер, може да бъде
провеждан включително и с лица, които към този момент нямат каквото и да е
процесуално качество по конкретното наказателно производство и независимо дали
са били задържани по това или друго дело. Отделен е въпросът доколко
кредитируеми са показанията на такива свидетели, като в случая следва да се
преценява и в какво положение все пак е поставено лицето, което дава
съответната информация. Тук съдът оценява в полза достоверността им
неопровергания факт, че К.сам е пожелал разговора и доброволно е участвал в
него.
Показанията
на полицейските служители, като доказателствено средство възпроизвеждат
съществен доказателствен факт – извънпроцесно изявление на лице, добило качеството
в последствие на обвиняем за съпричастността на други подсъдими към
инкриминираните деяния. Този доказателствен факт е производно доказателство и
съдът го анализира не с цел да бъдат подменени първичните доказателства, а с
цел проверка обясненията на част от останалите подсъдими лица /виж Решение №
33/05.03.2008г. по к.д. № 632/2007г., I н.о. на ВКС/.
При съпроставка с останалите гласни доказателства, съдът намери, че
депозираните от тези свидетели показания са надлежен доказателствен източник, а
съдържащата се в тях информация кореспондира напълно не само с показанията на
свидетелите П. и Х., но така и с обясненията на подсъдимите С., П., П. и Д.,
поради което не може да бъде споделено и възражението за необективност на
полицейските служители само поради евентуалната им заинтересованост от
разкриване на престъпленията. Наред с това показанията им /включително приобщените части от показанията
им от досъдебното производство/, са последователни и кореспондират помежду си.
ІІ.
1. Дадените от подс. Е. обяснения досежно познанството между него и свид. И.Г., се подкрепят и от
показанията на посочения свидетел, а така и на свид. И. С. Подсъдимият отрече
да е давал назаем средства на свид. Г.в размер на 25 000 лева, в каквато насока
са показанията на свид. Г. Тук съдът намира за кредитируеми именно
свидетелските показания на Г., тъй като същите се подкрепят и от други гласни
доказателства, макар и не базирани на лични възприятия – това са твърденията на
свид. А.П., който сочи, че знаел за невърнат заем на „В.“, визирайки подс.Е.,
от негов приятел, който живеел до *** РУ в гр. П. и който познава от думите на
Е.като „дървения бос“ – една от дейностите, с които се занимавал свид. Г.е
именно търговия с дървен материал. В показания, дадени пред друг съдебен състав
/по НОХД № 1680/2015г./, приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК,
свидетелят сочи, че от самия Е.знае, че е давал на И.Г. „много пари“, които последният не му бил върнал и това била
причината да е ядосан на същия и да го псува. Също така и че е заявил пред
него, че „някакав автомобил...., трябвало
да се запали и И.трябвало да се набие. Е. си имал хора, които да го набият“,
също от показанията на свидетеля, дадени пред друг съдебен състав и приобщени
на същото основание /стр. 38 и стр. 40 от с.з. от 05.07.2016г./. Прочетени в
съдебно заседание на посоченото по-горе основание, свидетелят потвърди
изложеното от него пред друг съдебен състав. Съдът намира за достоверни
посочените показания, депозирани пред друг състав, не само поради депозирането
им по време, когато спомените на свидетеля са били по-пълни, но и тъй като
същите се подкрепят и от показанията на неговия син, на свид. Г., а така и от
обясненията на подс. П.
Признанието
на последния за стореното си кореспондира и с обясненията на подс. С.– относно
времето и механизма на запалване на автомобила, така и касателно мястото,
където е бил разположен автомобилът на свид. Г.и разпределението на ролите
между двамата. Доколкото не остават изолирани, съдът им дава вяра. Още повече,
че в хода на досъдебното производство подс. С.при проведен следствен
експеримент е посочил мястото, където двамата с П.са спрели управлявания от тях
автомобил и мястото, където са се намирали автомобилите на свид. Г.и на свид.
С..
Както
в обясненията на подс.П., така и в показанията на свидетелите П.и К.досежно
споделеното им от К.се сочи, че разбрали от него причината, поради която подс.
Е.да иска да бъде запален автомобил, ползван от свид. Г.- невръщането на голяма сума пари. Абсолютно
същия мотив се сочи и в показанията на свид. А. П. и А.П., като последният също
сочи, че е бил каран от подс. В. Е. да „набие“ свид. Г.и да запали автомобила
му. Посочват финансовите отношения между двамата, свързани с коментираните
заемни отношения, а според свид. Г.– и с отказа му да включи подс.Е.в
развивания от него бизнес с дървесина /в тази насока са показанията на свид.
И.Г./. Обясненията на подс.Е., в които категорично отрича подобни отношения и
негодувание от отказа на Г. да го направи съдружник, остават изолирани на фона
на така посочените гласни доказателства, поради което и съдът не им се довери.
Подсъдимият
П.в обясненията си /в тази част приобщените от ДП/ изрично посочва „тогава ни накараха да му запалим колата на
този човек“ /бел. – на свид. Г./, визирайки него и подс.С.. Тук следва да
се обсъди известното несъответствие в обясненията на П. и С. дали последният е
присъствал при даването на тази „поръчка“, както я определя подсъдимият.
Установи се, че към този момент С. все още не
е работел в офиса на подс.К.и отрече да е присъствал лично на даването
на поръчението за палежа, като признава, че е разбрал от П.какво точно трябва
да бъде сторено от тях, кой му е обяснил подробностите и кой е наредил да бъде
извършен този палеж. Следва да се приемат
за достоверни неговите обяснения в тази част, като объркването на П.съдът
отдава на факта, че двамата съвместно са извършили престъплението и е в период,
близък до времето, когато С.също е започнал работа в офиса. Освен това
подс.П.не изразява категоричност, като сочи „Мисля, че бяхме заедно двамата със С.…“, без това да се отразява
като цяло на преценката за искреност в неговите обяснения. Същият сочи, че е
приел да извърши палежа на автомобила със своя приятел С..
Участието
на подс. К.в посоченото престъпление „палеж“, се установява по несъмнен начин
както от обясненията на подс. П., така и на подс.С. Подс. П. посочва, че както
Е., така и К. искали да бъде запален автомобила, ползван от свид. Г., след като
подс. П.отказал първоначалното им нареждане да бъде набит свидетеля. Същото се
изтъква и в обясненията на С., макар обясненията му да почиват на споделено от
приятеля му. От техните обяснения става
ясно, че подс. К. получавал и финансово стимулиране от подс. Е. при изпълнение,
като минимална част предоставил на служителите си. Изложените обстоятелства не
почиват само и единствено на обясненията на две от подсъдимите лица, като биват
подкрепени и от показанията на полицейските служители П., А. и К. конкретно
касаещо съучастието на подс. Е. Наред с това съдът вече посочи, че след като
подс. Е. не е имал пряк контакт с подс. П.към онзи процесуален момент, едва ли
би възложил изпълнението на престъпление на недоверен изпълнител. „Поръчката“
за изпълнението е била съгласувана с подс.К., като двамата съвместно са убедили
подс.П., че следва да се пристъпи към изпълнение. И подс. К. е „мотивирал“ П.
да се съгласи да изпълнят заръчаното с думи, като двамата му се заканили, че ще
го вкарат в затвора при несъгласие. Тъй като не остават изолирани, съдът не
намира, че обясненията на П.и на подс. С.касаят оговор от двете лица във вреда
на другите подсъдими. Още повече, установява се само подс. Е.от подсъдимите и
свидетелите е познавал свид. Г. от преди това, като в известен период преди
процесния отношенията между двамата са претърпели коментирания вече неблагоприятен
развой. За сметка на това нито П., нито С. са имали преди това визуален контакт
с това лице, за да могат от лични възприятия да дадат описание на външността
му. Нито са го познавали, за да знаят естеството на развиваната от същия
дейност. Но обясненията им с подробности от външния вид и бизнеса за това лице
напълно съвпадат с това, което свид. А.П. сочи да е споделил с него Е. И за
този свидетел не се установи да е виждал или познавал Г. към този момент.
Подобно „съвпадение“ на твърденията на отделните лица, непознаващи се помежду
си, не би могло да се дължи на случайни обстоятелства, а единствено води до
извод за несъстоятелност тезата на подсъдимите Е. и К. за липса на причастност
към вмененото им деяние.
Протоколът
за оглед на местопроизшествието и протоколът за следствен експеримент
потвържават обясненията на подс. С. и установяват причинените вреди както по
автомобила на свид. Г., така и уврежданията по автомобила на свид. И. С.
Подсъдимите П.и С. сочат, че в близост до автомобила „Шкода“, който е следвало
да запалят, е имало паркирани и други автомобили. Въпреки това, същите са се
отнесли с безразличие към възможността огънят да се разпростре и върху тях. В
показанията на свид. И. С. и на свид. Г. също се установява, че двата
автомобила са били паркирани в близост един до друг, а при възприемане на
пожара, свид. Г. успял да измести автомобила на свид. С., като въпреки това и
по него имало поражения от огъня. Уврежданията по посочения автомобил – Форд
Фиеста с рег.№ *** - се сочат от двамата свидетели /страничен десен мигач,
дръжка на дясна врата, външно дясно огледало, дръжка на задна дясна врата/. Що
се касае до лекия автомобил „Шкода“ с рег.№ ****, ползван от свид. Г., за който
се установява да е бил собственост на „**“ АД, от показанията на свид. Н. и на
свид. Г. се установява увреждане на същия в следствие на пожара до пълното му
унищожение. Това се потвърждава и от приложените в копие документи по
застрахователното досие на автомобила към застрахователя „ХДИ Застраховане“ АД,
приложени в том ХІІ, л. 61-83 от досъдебното производство.
Тук
е мястото съдът да посочи, че приема за достоверни и показанията на свид. Н.,
не се установява обстоятелство, което да внася съмнение в същите. Коментираните
от страните по време на съдебното следствие противоречия между показанията на
този свидетел и на свид. Г., при извършената очна ставка, се установи, че се
дължат на различно възприемане на обстоятелствата от тях.
За
да даде вяра изцяло на обясненията на подсъдимите П. и С. за това как са
предизвикали пожара, както и на свидетелите Г. и С.за последващото
разпространение на същия и върху съседния автомобил, съдът преценя и че
соченото в гласните доказателствени средства намират подкрепа и в становището
на вещите лица от тройната пожаро-техническа експертиза /л. 2 - л.120 от том
XIII на ДП/, касателно изтъкнатия от подс. С.механизъм на запалване на
автомобила. Вещите лица, чието заключение съдът кредитира като обективно,
неопровергано от доказателства по делото, са заключили като най-вероятна
причина за възникването пожара в лек автомобил, марка „Шкода“ с peг. № **** на
10.10.2013г. - умишлен палеж. Според тях предвид констатираните щети по
процесния автомобил и времето за локализиране на пожара, най-вероятно пожарът е
възникнал около 02:40 часа на 10.10.2013 г. Условията, способствали
възникването на пожара, са характерни за палеж, а като ускорител на горенето
най-вероятно е използвана леснозапалима течност, с която са залети предния
капак и предни ляв и десен калник на автомобила. В същата насока са обясненията
и на двамата извършители. Наред с това, становището на вещите лица е, че
възможността, пожарът да е възникнал от техническа неизправност или от
неспазване на правилата за пожарна охрана, като версия, е малко вероятна.
Според вещите лица не е съществувала реална опасност за живота и здравето на
някого. Наличието на следи от термично въздействие върху лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фиеста“, е признак за наличие на реална опасност от
разпространение на пожара върху същия.
Що
се отнася до показанията на свид. Г., съдът ги намира за обективни и
добросъвестно депозирани. Не могат да бъдат споделени възраженията на
защитниците на подс.Е., че общодостъпната информация в Агенция по вписванията
за налични задължения на дружества с негово участие към инкриминирания период,
опровергавала твръдението му за настояване на подс.Е. да бъде включен в
развивания от свидетеля бизнес. Действително установява се по партиди на
дружества отразени вписвания на запори върху негов дружествен дял в същия или
предходен момент спрямо процесния. Самият свидетел обаче изрично още преди
представянето на тези доказателства пред съда посочи, че управляваните от него
дружества са имали задължения както към физически лица, така и към държавата /а
в тази част и приобщени показанията му дадени пред друг съдебен състав по НОХД
1680/2015г. на ПОС/, т.е. същият не скри този факт. Освен това установи се от
същите гласни доказателства и проблемни заемни отношения между двамата.
Доколкото показанията му за влошените му отношения с подс.Е. поради бизнес и
финансовите несъгласия намират подкрепа в онова, което другите свидетели сочат
да знаят от самия Е./свидетелите П./, на свид. П. и К., на подсъдимите П. и С.,
то съдът намери показанията на Г. за достоверен източник.
По
делото бе приета изготвена на дознанието авто-оценъчна експертиза - л.
149-л.158 от том XIII от ДП, чието заключение, както се посочи по-горе, съдът
кредитира изцяло като обективно и компетенто изготвено. Вещото лице е посочило,
че стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Шкода Октавия” с peг. №
****, към момента на деянието възлизат на 36 977 лева, а предвид цялостното
погиване на вещта, те съвпадат със стойността й. Според експерта стойността на
причинените имуществени вреди по л.а. „Форд фиеста” с peг. № ****, към датата
на деянието, възлизат на 1 296,72лв., а стойността на автомобила към същата
дата е била 3 931 лв.
2.
Времето и мястото на палежа на къщата на свид. М. и гаража, в който се е
намирал автомобилът „БМВ Х5“ с рег.№
****, се установява както от показанията на пострадалия и членовете на неговото
семейство, така и от писмените доказателства в тази насока – протоколът за
оглед на местопроизшествие. Обясненията на подс.П. и на подс. П. по отношение
на това кога и по какъв начин са предизвикали запалването на пожар на няколко
места в имота на семейство М. и в гр. Б., си кореспондират, съдът ги намира за
логични, последователни. Същите намират подкрепа и в протокола за оглед на
местопроизшествието. Двете подсъдими лица посочват, че са излели запалителна
течност пред гаражната метална врата, след като не са могли да я отворят, за да
си осигурят достъп до автомобила, по первазите и вратите от източната и
западната част на къщата, което се потвърждава и от обективните находки по
протокола за оглед. Протоколът за следствен експеримент с участието на подс.П.
фиксира същите места, както установените при протокола за оглед, които са били
залети със запалителна течност и в последствие подпалени. Подсъдимият П.посочва
при следствения експеримент и мястото, откъдето били закупили бензин в
пластмасови бутилки от кока кола – бензиностанция в близост до с. Черноземен. С
протокола за оглед на местопроизшестието са иззети части от обгоряла
пластмасова бутилка, разтопена червена капачка и парче от разтопена пластмаса с
неправилан форма, които са били обект на физико-химическо експертно изследване
в хода на досъдебното производство /том ІІІ, л. 42-47/, прието в съдебно
заседание. Според експерта, чието заключение съдът кредитира като обективно
изготвено, по частите от обгорялата пластмасова бутилка, по червената капачка с
надпис „Кока кола“, както и по парчетата плат и от мокет са били установени
следи от бензин, от дизел и минерално масло, а по парчето от разтопена
пластмаса с неправилна форма /от перваза на източния прозорец/ - наличие на
бензин и следи от дизел и от минерално масло.
Всъщност
обясненията на подсъдимите не страдат от несъответствия, като съдът намира, че
следва да ги кредитира. И двамата посочват, че преди да напуснат дворното място
счупили един прозорец, за да събудят евентуално спящи в дома лица. Макар от
показанията на свидетелите М. да не се установи с категоричност подобно
обстоятелство, няма основание съдът да постави под съмнение заявеното от
подсъдимите, още повече, установи се от свидетелските показания, че действително
част от прозорците били счупени, макар и да не се доказа несъмнено по какъв
начин.
Относно
времето на възникване на пожара – малко след полунощ на 22.10.2013г.,
свидетелства свид. К.М. /в тази част показанията й приобщени от ДП на основание
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК – том ІІІ, л.27/, която първа е чула шума и
е видяла огъня, който се е разразил пред вратата на стаята, обитавана от нея
/откъм източната част на къщата/. В показанията на свидетелите Т.М. и П.М. се
посочва също ориентировъчно времето, както и обстоятелството, че двамата и
малолетната им ****се намирали по същото време на втория етаж и били събудени
от свид. К.М. по повод на възникналия пожар. Свидетелите посочват, че
действително централният вход към къщата не бил запален, в каквато насока са и
обясненията на двамата подсъдими – според тях – за да има откъде спящите
обитатели да напуснат сградата. И в показанията на свид. К.М.а, а така и на
сина й се описват опитите им да отворят вратата на гаража, за да потушат огъня,
както и че това е станало едва след пристигането на пожарния екип във връзка с
подадения от тях сигнал до тел. 112. Показанията на свид. М./л.842/ са, че при
пристигането на пожарния автомобил на адреса в гр. Б. са заварили да гори
гаражната врата, като от собствениците разбрал, че сами са успели да изгасят
други огнища отстрани на къщата. И този свидетел е възприел наличието на
изгоряла пластмасова бутилка в двора на къщата, като изрично сочи, че същата не
е била пипана или премествана. Показанията на този свидетел относно
констатираните от него увреждания по къщата, макар и по-общи, напълно
кореспондират със заявеното от свидетелите М. - основно по дограмите на
прозорците от източната страна на къщата, по вратите от източна и западна
страна, по гаражната врата, по намиращия се в гаража автомобил и други вещи –
електрическата инсталация, част от подовата настилка в стаята на свид. К.М.
тримата свидетели от сем. М., а така и свид. М. посочват, че цялата къща е била
задимена. Показанията на посочените свидетели, както по отношение времето на
възникване на пожара, така и какво се е запалило в къщата им и причинените
щети, като кореспондиращи помежду си, съдът приема за достоверни, убедителни и
подкрепени и от коментирания по-горе протокол за оглед.
Изготвената
в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза на стойността на къщата
с гараж в с. Б. и причинените по същата и по автомобила БМВ Х5 вреди, съдът
намира за компетентно изготвена и я кредитира. Според заключението на вещото
лице /том ІІІ, л.59-63/ към инкриминираната дата стойността на имота възлиза на
89 100 лв., увреденото имуществото по къщата възлиза на 412,00 лева /по
гаражната врата, двете входни врати на долния етаж, дървените дограми на два
прозореца, ел. инсталация на гаража, стопена част от тръба за обратна вода и
част от ламиниран паркет около вратата/. А размерът на причинените в следствие
на пожара вреди по автомобила марка БМВ, изразяващ се в увредени части, е
посочен на 19 035 лв., като стойността на увредените части надхвърля
средната пазарна стойност на лекия автомобил, който е в размер на 15 875
лв., поради което вещото лице мотивирано е приело, че нанесената щета е равна
на средната пазарна стойност на лекия автомобил.
Установява се от показанията на
свидетелите М., а така и от приложения в том ІІІ, л. 66 от ДП протокол, че
първоначално автомобилът е бил оставен на отговорно пазене в имота на свид.
Т.М., а в последствие поради причини от здравословно за свид. М. естество –
преместен на паркинг на КАТ в гр. К.. Последното обстоятелство се установява и
посредством писмена документация, но предизвика спор сред страните касателно
твърденията на свид. А.П.относно местоположението, в което бил оставен
автомобила там, акцентирано от защитата като внасящо съмнение в достоверността
на показанията на този свидетел изобщо. М. сочат, че автомобилът е бил оставен
в близост до оградата, покрай която преминава пътят К.-Б., „със задната част към пътя“, като „малка част от обгорялото“ се виждало от
пътя /л. 31 от с.з. от 04.07.2016г.- свид. Пл. М. и л.21 – свид. Т. М./. От
приложения снимков материал към изготвената от вещото лице М. СОЕ /касаещи
щетите по автомобила/, се установява, че автомобилът към момента на изготвяне
на експертизата /през февруари 2014г./ е бил позициониран по начина, сочен от
свидетелите М., макар разположението на автомобила да не е точно
перпендикулярно на дължината на оградата. В показанията си свид. А.П. твърди
автомобилът да му е бил показан от подс.Е. при едно от преминаванията покрай
паркинга на КАТ в гр. К., като свидетелят е възприел, че автомобилът е бил
горял и „с по-голямата част от предницата
си БМВ беше към пътя, паркирано леко под ъгъл“ /л.33 от с.з. от
05.07.2016г./. Всъщност посоченото несъответствие от свидетеля не е дотолкова
съществено, че да внесе съмнение в показанията му. От тях става ясно, че същият е възприел
поражения от огън по автомобила, а показанията и на М. са, че от пътя също се
виждало част от горялото. Още повече, че свид. П.няма откъде да е знаел за
запалването на автомобила, респективно – къде е бил оставен след това, тъй като
не се установи освен с подс.Е. да се е познавал или комуникирал с някой от
извършителите на деянието, нито с М. Свид. М. също не посочва двамата да са се познавали и общували. В показанията си
А.П. посочва, че „В. ми каза, че имало
някакво момче от Б., на което джипът му изгорял. В.е пратил хора да му запалят
колата. Мисля, че момчето се казва Т....Това момче работеше за ** М.“
/стр.32 от с.з. от 05.07.2016г./ Сочи се от защитата, че свид. А.П. е във
влошени отношения с подс.Е. предвид дейността, която е извършвал за същия през
известен период от време. По посоченото обстоятелство няма спор и същото се
признава както от свид. Пацев, така и се сочи в показанията на свид. К. Но само
на това основание не могат да бъдат игнорирани показанията му като ненадеждни,
още повече, че същите намират подкрепа и в обсъдените по-горе гласни
доказателства. Ето защо, няма основание съдът да постави под съмнение гласните
доказателствени средства в лицето на свид. А.П., косвено потвърждаващи обясненията
на П.за съпричастност на подс. В.Е. към посоченото престъпление.
Подс.
П. сочи, че поръчението за запалване на имота и автомобила в Б. е било дадено и
от двамата поръчители – К. и Е. /виж обясненията на същия от ДП/, като се
съгласили да го извършат с подс.П., тъй като бил заплашван от подс.К. и подс.
Е., че ще бъде вкаран в затвора, където ще бъде убит. Твърдението му, че е
придружавал подс.Е. с автомобил до гр. Б., за да му покаже последния къде се
намира къщата, не остават изолирани, а се подкрепят и от показанията на
свидетелите П. и К. за това, което им е споделил К. в разговор от декември
2014г. В същата насока са и обясненията на подс. Д., който също прзнава, че е
откарал двамата с таксиметров автомобил до гр. Б. /виж обясненията в с.з. от
01.09.2017г. на стр.5/, като сочи, че по телефона му се обадил Р. К.и му казал,
че „ще изпрати М.П.при мен да свършим
една работа... М.дойде... и каза, че трябва да вземем един човек, за да го
закараме на едно място и че човекът си плаща ... Това лице беше В.Е.“, след
което откарал двамата до гр. Б., където обиколили, а след това М. П. и В. Е.
седнали в заведение да разговарят. Аналогични по съдържание са и обясненията на
подс. П. В приобщените на основание чл. 279, ал.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК части
от обясненията си от досъдебното производство подс. Д. потвърждава, че именно
Е.му е заплатил курса до гр. Б.. Съдът кредитира тези му твърдения като дадени
по-близо във времето към изследваните обстоятелства.
По
същия ред бяха приобщени и обясненията му касателно обстоятелството кой му е
давал указания за посоката в гр. Б.. Не е съществено противоречието обаче между
посоченото от Д. на досъдебното производство /потвърдено от него в съдебно
заседание/ и заявеното от подс. П. /който твръди, че Е. давал указанията/, тъй
като самият Д. в хода на досъдебното производсво в разпита си не изразява
категоричност по това обстоятелство - “мисля,
че М. ми казваше“ /том І, л.69 и сл. от ДП/. Няма доказателства по делото
подс.П.да е познавал отпреди това свид. Т.М. или някого от семейството му, нито
да е знаел къде живее. Затова пък пострадалият и неговите близки посочват, че
познават подс.Е. във връзка с процесуално представителство отпреди години и че
Е. бил посещавал дома на свид. М. още преди същият да се ожени – виж
показанията на свид. К.М. - стр.38, на свид. Т. М. и на свид. П. М. – стр.33 от
протокола от с.з. от 04.07.2016г. /в тази част приобщени показанията й, дадени
пред друг състав на ОС по НОХД 1680/2015г./, като свидетелката уточнява, че е
била в къщата по времето, когато Е. я е посетил, но не е присъствала на самата
среща. Предвид обстоятелството, че получават косвена подкрепа от посочените
гласни доказателсва, съдът намира за достоверни именно обясненията на П., в които
сочи, че Е.му е показал имота, който следва да се запали.
Както вече се изложи, съдът дава вяра
на обясненията на подс.П. и досежно твърдението му, че поръчител на палежа в
гр. Б. е не само подс. В. Е., но и подс. Р. К., като в тази връзка обясненията
му косвено се подкрепят от обясненията на подс. Д.относно това какво му е
наредил К. по телефона /коментирано по-горе/, а така и от обстоятелството, че в
обясненията си подс. П. посочва, че П. споделил с него, че е бил заплашен от
„шефа“ си, визирайки К., да извърши това, което е било поръчано. Като начина на
мотивиране на подс. П. да се извърши поръчанато, се установява от неговите
обяснения, същите се подкрепят и от обясненията на подс. П., който също
посочва, че е решил да участва в реализиране на престъплението заради приятеля
си, тъй като последният бил „доста
изплашен“, като му бил обяснил, че трябва да запалят къща в гр. Б., „тъй като се страхувал за живота си, че
евентуално може нещо да му се случи. Тогава ми спомена, че е заплашван от г-н
К..“ /л. 2206/. Като достоверни следва да се ценят обясненията им и в тези
части, подкрепени от заявеното от свид. П. за това какво е споделил с него
подс. Е.по повод на автомобила на М., както и от коментираните по-горе
обяснения на подс.Д.
Както
пред свид. А.П., така и пред подс. П. подсъдимите Е. и К. са изтъкнали един и
същ мотив да искат запалването на имуществото на М. - да бъде сплашен М., за
когото работел свид. Т.М. Не се установява подс. П. и свид. А. П. да са се
познавали от по-рано или да са имали друга причина да сочат едни и същи
„неверни“ според защитата обстоятелства за другите подсъдими. Свид. А.П.
посочва в разпита си, че подс. Е. бил настоявал преди това да се срещне с
лицето Т.М., за да бъде предупреден да не работи за свид. М., което обаче той лично
не сторил. Свид. А. П. пък посочва, че той се бил срещал със свидетеля и това
се потвърждава от показанията и на свид. Т.М. Срещата последният е възприел
като заплаха, както е видно от неговите твърдения, а така и съдържанието на
проведения също преди палежа разговор с подс.Е. по телефона, за което незабавно
е уведомил свид. М. Макар последният да нямаше ясен спомен за случилото се, в
тази част показанията му от досъдебното производство бяха приобщени и същият ги
потвърди. За да намери именно тях за истинни, съдът преценява, че и свид. М.
даде показания в тази насока. Сочените гласни доказателства несъмнено
установяват, че както свид. А. П. и А. П. са
били в неформални отношения с подс.Е., като са имали за задача от него
да го препоръчват на евентуални клиенти и да му намират такива, така и свид.
Т.М. е извършвал същата дейност за свид. М., когото, както се посочи вече
по-горе – подс.Е. е приемал като основен конкурент. В противен случай нелогично
би било твърдението на свид. М. за срещата му със свид. А.П., както и
последалото му обаждане към свид. М., за да го предупреди за случилото се.
Тук
следва да се посочи, че несъмнено се установява автомобилът БМВ Х5 да е бил
собственост на ****на свид. М. – Й. М., чийто показания от досъдебното
производство със съгласие на страните бяха приобщени по делото /в с.з. от
07.07.2016г. на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК/.
Приложените
в хода на досъдебното производство документи – л.22-24 от том ІІІ, както и
копията от нотариален акт на л.21 от том ІІІ установяват, че имотът в гр. Б.,
находящ се на адрес ул. „*****“ № * е собственост на свид. М. към
инкриминираната дата, а автомобилът – на свид. М.От показанията на свид. В.М.
П.и Т.М. се доказва, че няколко дни преди палежа същият е бил предоставен от първия
на свид. М. за ползване с договорка за евентуално изкупуване.
Няма
спор по посочените обстоятелства и съдът кредитира така посочените писмени и
гласни доказателства като взаимно подкрепящи се.
Изготвената
в хода на дознанието тройна пожаро-техническа експертиза в тази част
потвърждава обясненията на подсъдимите П.и П.относно непосредствената причина
за възникване на пожара, в лек автомобил, марка „БМВ Х5“ с peг. № **** и в
имот, находящ се в гр. Б., ул. „****“ № * на 22.10.2013 г., а именно - умишлен палеж.
Според експертите може да се посочи, че приблизително време на възникване на
пожара е в 00:10 часа на 22.10.2013 г. на пет отделни, несвързани по между си
огнища на горене, което също съвпада с обясненията на подсъдимите. Вещите лица
изключват напълно възможността, пожарът да е възникнал от техническа
неизправност или от неспазване на правилата за пожарна охрана.
Неоснователни
са възраженията на защитата на подсъдимите К.и Е., че предвид пораженията по
къщата, не е съществувала опасност за живота и здравето на обитателите.
Преценката е всякога съобразно конкретните обстоятелства. В настоящия казус
несъмнено се установява, че пожарът е обхванал не само гаражът, който се е
намирал в самата жилищна сграда, но и части от първия жилищен етаж, помещаван от
свид. К.М., като до погасяване на огъня, вътрешното стълбище към втория етаж
също е било сериозно задимено. Съдът преценява категоричното становище на
вещите лица, че пожарът е представлявал непосредствена опасност за живота на
обитателите на жилищната сграда в град Б. и мотивирано са посочили на какво
базират тези си изводи – предвид опасните за човешкия организъм фактори на
пожара: повишената температура на обкръжаващата ги среда, задимяването и
високата токсичност на продуктите от горенето и от термичното разлагане и
понижената концентрация на кислород, в обема на жилищната сграда;
невъзможността за адекватна реакция на човек по това време от денонощието -
през нощта, когато обитателите на жилището спят; горене във вътрешността на
помещението, обитавано от К.С.М.; запалване на врати /и прозорци/, явяващи се
крайни евакуационни изходи за евакуация на живущите от сградата. Пожарът е
можело да се разпростре и върху вторият етаж от жилищната сграда на ул.“***“ №
4, гр. Б., според вещите лица и е представлявал реална опасност на живота и
здравето на пребиваващите в нея. Тази опасност според експертите се обуславя от
наличието на значимо горивно натоварване на горящия автомобил в гаража,
мебелите, горимите подови настилки и покъщнина на първия жилищен етаж, съчетано
със съществуващите отвори в западната стена на гаража и топлата връзка на
първия към втория жилищен етаж чрез стълбищната клетка. Доколкото изложеното от
експертите съответства напълно на твърденията на пострадалите М. по отношение
на това как се е разпространил пожарът в дома им, за задимеността в цялата
къща, за обгорелите врати, т.е. изходи, посредством които могат да напуснат
дома си, съдът намира за крайно несъстоятелно обсъденото възражение на
защитата.
Иначе
както свидетелските показания, така и писмени такива не установяват да е имало
опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти, освен запалената жилищна
сграда, в каквато насока е и експертното заключение.
В рамките на доказателствата за това
деяние следва да се обсъдят и показанията на свид. С. Я.а, дадени пред съдебния
състав, като цяло показанията на тази свидетелка са в подкрепа позицията на
подс.Е.и на свид. М., че във връзка с претърпяно ПТП и претендирани от същата
обезщетение от застраховател, е била представлявана първо от ** В. М., с когото
я бил свързал свид. М., а в последствие с посредничеството на свид. А. П.
заменила ***а си с подс.Е.. В показанията й досежно обстоятелството как точно е
станало уведомяването, че се отказва от услугите на ** М.обаче, съдът
констатира непостоянство и вътрешно противоречие в изложеното от свидетелката.
От една страна пред съда посочва, че първо тя говорила с ** М., че се отказва,
а после и Е.провел такъв разговор. Но същевременно посочва, че Е.не е говорил
по телефона с никого. На досъдебното производство /приобщени показанията й по
реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК – том ІІ, л. 39-40/ посочва,
че когато ангажирала **Е. по телефона тя била говорила само с Т. /бел. авт. –
свид. М./ по телефона, „с него говорил и
Е. да не ги притеснява и да каже на М., че той им е защитник“. Тези й
показания, като дадени по-близо до времето, в което са се развили събитията,
съдът намира за по-достоверни. Наред с това същите се и подкрепят от
показанията на свид. Т.М., вече коментирани по-горе.
И само за прецизност следва да се
посочи, че според защитниците на подс. Е.тази свидетелка е била разпитвана на
ДП над 5 часа. Съдът обаче констатира по приложения на досъдебното производство
протокол, че всъщност разпитът на свидетелката е протекъл на 21.01.2015г. за
времето от 11,30 часа до 12,10 часа, т.е. в рамките на около 40 минути, което
прави несъстоятелни възраженията на защитниците за нехуманно отношение към
свидетелката при разпита й с цел да депозира показания във вреда на подсъдимото
лице и поради това да се поставят под съмнение и достоверността на заявеното от
нея пред разследващ орган. Още повече, че питана в съдебно заседание, самата
свид. Я.а посочва, че при разпита й „аз
каквото беше, това казах“ и „много ме
уплашиха да казвам истината“ /л.587/. На всеки свидетел преди разпита му
разследващият орган, респективно - съдът, е длъжен да разясни и наказателната
отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, наред с правата на свидетел, а видно от
протокола за разпит на тази свидетелка, на същата са били разяснени правата и
задълженията й съобразно изискванията на НПК и самата тя не посочи в протокола
й за разпит в приобщените части да са били отразени обстоятелства, които не е
заявявала или да са неверни.
Свид.
М. в показанията си от досъдебното производство /том ІІ, л. 34/, приобщени по
реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, посочва, че Т.М. му е споделял за
разговор с Е. по телефона, в който последният му бил казал, че знае къде живее
и който разговор М. е възприел като заплаха. Действително свидетелят
потвърждава казаното от него на досъдебното производство, като именно тези му
показания съдът кредитира и то не само поради обстоятелството, че хронолочично
са депозирани по-близо до обстоятелствата, за които споделя, а и тъй като
същите обстоятелства се сочат при разпита на свид. Т.М.. Поради това и
обясненията на подс.Е.– че изобщо не е провел разговор по телефона със свид.
М., съдът намира за проява на защитна позиция, още повече, че се опровергава от
посочените гласни доказателства.
Всъщност
и свид. М., а така и неговата съпруга потвърждават, че действително са били
посещавани в дома на ул. „****“ * в гр. Б. /към онзи момент свид. М. е била
като гост там/ от подс.Е.и съдът не намира основание да не даде вяра на
твърденията им в тази насока, които си кореспондират и съдът намира за
добросъвестно депозирани.
3. Времето и мястото на извършване на палежа на
трактор, марка Фенд-720, ползван от дружеството „**“ ООД, представлявано от
свид. Г., се установява посредством обясненията на подс. П., показанията на
свид. П., Н., Н., огледният протокол и приложения фотоалбум към него.
Подсъдимият П.посочва, че местонахождението на същия му е било показано от
подс. Е, който му бил обяснил, че иска от него да го запали отвътре, като счупи
някой от прозорците, за да изгори целия. Посещението на двамата до стопанството
в с.З. с управлявания от подс. Е.автомобил – „Порше Кайен“, респективно –
даването на задачата – какво точно се иска да направи, действително се посочва
само от подс. П., като подс. Е.категорично отрича съпричастност и към това
престъпление. За да намери за достоверни обясненията на подс. П.и в тази част,
съдът отчита конкретиката в неговите обяснения, т.е. същият посочва съществени
подробности /особено за дейността, развивана от свид. Г./, които няма откъде да
знае, освен ако не са били сведени до знанието му от лице, което познава или
проявява интерес към личността на свидетеля. Така подс. П.не е имал предходна
информация за конкретно развиваната от свид. Г.дейност, включително по
селскостопанска обработка на земите, включени в кооперация „**“ с. З.. Няма и
доказателста същият към този момент да е знаел, че управлявано от Г. дружество
държи в стопанството земеделска техника, още по-малко - за взетия наскоро на
лизинг нов трактор от свид. Г.за тази цел, както и местонахождението на същия.
От друга страна, свид. Г. в показанията си посочва, че е развеждал подс. Е, за
да го запознае с развиваната от него дейност. Същият свидетел отрече преди
настоящото наказателно производство да е познавал подс. П./и той го потвърждава/, както и да е имал конфликтни отношения с други
лица. Сочи единствено недоволството на подс. Е.от отказа на свидетеля да го
направи свой съдружник след вземането на заема от него. С онези лица, към които
е имал парични задължения, твърди, че е уредил отношенията си. Установява се и
от други гласни доказателства /свид. П., подсъдимите Д., С., свид. Г./, че
автомобил с посочената от подс. П.марка към процесния период действително е бил
управляван от подсъдимия Е.. Изисканата по делото справка от сектор „Пътна
полиция“ не опровергава така приетото от съда, още повече, че същата отразява
единствено регистрирани на съответно лице моторни превозни средства, но
промяната в собствеността не всякога се регистрира в КАТ, не се декларира и
ползването на дадено моторно превозно средство от лица, различни от
собственика. Напълно подкрепящи обясненията на подс.П.в тази част са и
доказателствата, събрани посредством приложените СРС –
****************************************************************************.
Подс.П.сочи,
че се е съгласил да изпълни заръчаното, тъй като се страхувал подс.Е.да не
изпълни отправените към него закани да го вкара в затвора, където му била
обрисувана от подс. Е.опасност за живота му.
В
съдебно заседание подс. П.отрече съпричастност на подс.Б.към запалзването на
трактора. Идентична е позицията на подс. Б., видно и от приобщените от
досъдебното производство обяснения на същия, дадени пред ***в присъствието на
защитник /приобщени по реда на чл. 279, ал.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК/, при това
отричането на съпричастност е непроменена с времето негова позиция. Съдът
намира, че следва да се довери на обясненията на подс. П., дадени пред съда, а
не тези от досъдебното производство досежно това обстоятелство /които са били
приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК/, като дава и обяснение защо на
досъдебното производство пред съдия е депозирал уличаващи приятеля му
обяснения. Всъщност обвинението касателно подс.Б.се гради само и единствено на
обясненията на П., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. Други
доказателства, пряко или косвено свързващи Б.с инкриминираното деяние, не се
събраха, според настоящия съдебен състав, включително относима информация,
уличаваща Б., не се съдържа и в резултатите от приложените в хода на дознанието
специални разузнавателни средства.
На
следващо място – не се доказва по несъмнен начин според съда и съпричастност на
подс. К.като подбудител за извършване на това престъпление. В обясненията на
подс.П.– както дадените в хода на досъдебното производство пред съдия, така и в
заявените от него твърдения в хода на съдебното следствие, не се посочи от
дееца тази „поръчка“ да му е била дадена и от или с посредничеството на подс.
К.. Единственото споменавано лице като такова, което да го е подбудило да запали
трактора в стопанството, е подс. Е. При липсата на други доказателства,
свързващи пряко подс. К.с инкриминираното деяние, както и на косвени такива,
които да правят обоснована тезата на обвинението, не може да се приеме
несъмнено, че същият е бил съпричастен към стореното. Впрочем обвинението по
това деяние се позовава на факта, че „поръчките“ за извършване на
престъпленията, са били давани именно на служители на подс. К.. Но при липсата
на съответна доказателствена обезпеченост за съучастие на подс.К.в конкретното
деяние, не може автоматично да се приеме обратното, само, защото изпълнителят
на поръчката е негов служител. Още повече, че след извършени няколко
престъпления от подс. П.за подс. Е.и подс. К., вече са били създадени и
известни отношения на доверие /характерни за съмишленици в престъпна дейност/и
между подс. Е.и подс. П..
Механизмът
на запалване на трактора марка „ФЕНД-720“ от подс.П., се описва подробно в
неговите обяснения, а извършеният часове по-късно оглед на местопроизшествието
само потвърждава обясненията на същия. Видно от протокола за оглед,
уврежданията са основно по гумите и резервоара на трактора, както и по
елементите към същите и маркучите, като подс. П.сочи в обясненията си, че
носеният в пластмасови бутилки бензин е бил излят върху едната гума на трактора
/сочи задната/ и към резервоара, след което ги е запалил. Видно от огледния
протокол /том VІІІ, л. 5 от ДП/ , констатиран е участък около задна дясна гума
на трактора, който е обгорял, като „тревата
е изгорена“. Констатирани са поражения в следствие на горене и върху
резервоара, вкл. степенките до него. В същата насока касателно пораженията по
трактора са показанията и на свидетелите П. /л. 598 - пазачът в базата/, Н.
/л.600-гръб – председател на кооперацията/, С. /л.603- операторът на трактора/.
Сведетелят П. описва, че когато възприел пожара по трактора, видял „5-6 огньове по трактора“, което
кореспондира с обясненията на П., че тракторът бил залят на няколко места и
запален. Показанията на посочените трима свидетели са в унисон по съществените
обстоятелства, съдът ги намира и за добросъвестно и обективно изложени, поради
което им се доверява. Същите, както се посочи, подкрепят обясненията на
подс.П.относно това какво е било запалено по трактора, подкрепят ги и
намерените на местопроизшествието и иззети веществени доказателства – обгоряло
дъно от бутилка, найлонова чанта с надпис „Кауфланд“ и парче от плат, напоено с
течност. С П.е извършен следствен експеримент на 30.01.2015г. /том ХІІ, л.100
от ДП/, при който подсъдимият посочва мястото на селското стопанство в с. З.,
където се е намирал запаленият трактор. Обстоятелството, че при изготвените две
ДНК експертизи на биологичен материал – по иззетите веществени доказателства,
не е открито сходство с ДНК на подс. П. не опровергава извода за авторството на
извършителя, тъй като видно от експертното заключение изобщо не е бил определен
ДНК профил, който да е годен за сравнително съпоставяне.
Що се касае до показанията на свид. Н. –
пазач в съседното стопанство, по същите възникват сериозни съмнения в
достоверността им по обстоятелството дали е възприел действително оттеглянато
на извършителя. На първо място – свидетелят посочва, че е видял /твърди и да е
чул/ запалването на бус, който се отдалечил от стопанството на Кооперация „**“
и едва при табелата на селото включил С.ите. Същевременно подс. П.посочи в разпита си пред съдия от
досъдебното производство /също приобщени в тази част/, че всъщност до с.З. се
придвижвал с личния си автомобил БМВ. Няма логика същият да признава
авторството на деянието, да дава подробни обяснения за механизма на извършване
на същото и същевременно да прикрива факта с какво се е придвижвал до там. От
друга страна, свид. Н. настоятелно обясняваше при разпита си, че скоростта на
вятъра същата нощ била около 20 метра в секунда /с.з. от 06.07.2016г. – л.
605/, което се равнява на около 72 км.ч., т.е. силен вятър /за превръщането на
скоростта в различни мерни единици не са необходими специални познания, това са
знания, придобивани в основното училище – 1 m/s=3,6 km/h/. Същевременно съдът изиска нарочна справка от
НИМХ Филиал Пловдив, видно от която в инкриминираната нощ в района на с. З.
времето е било тихо, без вятър /л.716 от НОХД/. Ето защо и съдът не се довери
на показанията на този свидетел – така дадените от него сведения дали е
възприел оттеглянето на извършителя поради опровергаването им от справка с
обективни данни и гласните доказателства, не се ползваха с доверие от съда.
Стойността
на щетите по трактора остават категорично установени от изготвената в хода на
дознанието и приета от съда /том ХІІІ, л. 149-158 от ДП/ автооценъчна
експертиза, според която същите възлизат на 5 749,74 лв. към датата на
деянието. Що се касае до стойността на самия трактор, според заключението на
вещото лице Б. /том VІІІ, л. 28 от ДП/, към инкриминираната дата стойността на
същия е 240 000 лв. И двете заключения съдът намира за обосновани, ясни,
не възниква съмнение относно изводите на същите, съобразено и с писмените
доказателства, приобщени по делото - приложените още в хода на дознанието /и
повторно представени и при съдебното дирене/ копия от договор за осигуряване на
доставка и закупуването на селскостопанска техника № Р-1706/21.06.2013г., от
застрахователни полици и фактури /том VІІІ, л.33-51 от ДП/, установяващи и
точната модификация на трактора и на отдаден за ползване земеделски инвентар.
Тук
следва се допълни, че в разпита на свид. Г., на С. и Н. пред съда изрично се
посочи, че към трактора в инкриминираната нощ е бил закачен плуг, а в
непосредсвена близост до него се е намирала и дискова брана /свид. С.– „когато оставих трактора, плугът беше закачен
за него“, свид. Н. – „зад трактора
имаше плуг, самообръщаем, който според мен беше закачен“/, като при
предяваване на фотоалбума от огледния протокол, свид. Н. потвърди, че зад трактора
се вижда плугът, а зад него – дисковата брана; свид. Г.също посочва – „дисковата брана беше зад трактора“. В
огледния протокол също е описано, че „в непосредствена близост на около 0,5 м. се забелязва разкачена и
оставена на земята червена дискова брана“ и по-нататък – „в задната си част
тракторът е вързан за оранжево тяло, на което има плугове“.
В
хода на съдебното следствие съдът назначи оценъчна експертиза на земеделски
инвентар – плуг и дискова брана. Вещото лице С.работи по поставената задача на
база писмена документация по делото и снимков материал към протокола за оглед
на местопризшествие от 12.11.2013г., както и релевантните гласни доказателства.
Обосновано е посочил, че базира становището си на изследване на сходни на
видимата на фотосите техника, преценил е, че снимковият материал, гласните и
писмени доказателства не дават възможност за точна информация за марка и година
на производство на техниката, но на база наличните по делото данни и изследване
на аналози със сходни технически параметри, вещото лице С. е посочило, че
пазарната стойност на дисковата брана - прикачено устройство към
инкриминираната дата възлиза на 44 541,13 лв., а на плуга – на 8740 лв.
Заключението на вещото лице съдът прие само в частта по поставените му задачи и
в тази част намира същото за обективно и компетентно изготвено, като всъщност
не бе прието заключението единствено в частта за стойността на трактора, тъй
като такава задача на вещото лице не е била поставяна за изследване /виж с.з.
на 04.07.2017г./.
Относно
собствеността на трактора, цитираните по-горе писмени доказателства /договор/,
а така и от показанията на свид. Г.и на свид. М., които съдът приема за
обективно и добросъвестно депозирани, се установява собствеността на запалената
земеделска техника, а именно на фирма „**“ ООД.
Обясненията
на подс. П.относно механизма на запалване на трактора се потвърждава и от
изготвената на дознанието тройна пожаро-техническа експертиза /том ХІІІ, л.
2-125 от ДП/, която посочва умишлен палеж като причина за запалване на трактора
в с.З.. Констатираните на място отделни огнища на различни места, откритите
веществени доказателства, потвърждават заключението на вещите лица. Същите
изключват категорично възможността пожарът да е възникнал от техническа
неизправност или от неспазване на правилата за пожарна охрана. Предвид щетите
по трактора, вещите лица са определили свободно развитие на пожара около 10
минути, т.е. първоначален час на възникване около 03,00 часа на 12.11.2013г.,
като предвид отдалечеността на пазача от огнището на пожара, наличието на
свободен евакуационен път за напускане, не е съществувала опасност за неговото
здраве и живот. Но според експертите при липса на забавяне на гасителните
действия от страна на пазача П., е съществувала реална опасност от разпространение
на пожара и към останалата част от
трактора, така и към машините и инвентара в близост и към тези, разположени под
навеса.
Действително
по делото се събраха обилни доказателства, че освен трактора и посочения
прикачен инвентар, в двора на кооперацията е имало разположени фургон, в който
се е помещавал пазача, а така и навес, под който е била съхранявана и друга
селскостопанска техника /описани общо в огледния протокол, но и видни от
показанията на свид. П., Н. и С./, както и резервоари с гориво.
С
оглед събрани допълнително писмени /за метерорологичните условия/ и гласни
доказателства /показанията на свидетелите, работещи към кооперацията/, съдът
назначи допълнителна пожаро-техническа експертиза, приета от съдебния състав
/л. 1195 и сл./ Вещите лица мотивирано са приели, че предвид разположението на
трактора, който е бил обект на палежа, в двора на кооперацията, отдалечеността
му от другите обекти, теренната повърхност, денивелацията, метеорологичните и
другите отчетени от тях условия, без намесата на пазача огънят би обхванал
целия трактор, съществувала е реална опасност от разпространение на пожара само
към разположените в непосредствена близост до огнището машини и съоръжения -
дискова брана и самообръщаем плуг, като вероятността от възникване и развитие
на пламъчно горене по горимите материали под металния навес, е минимална.
Изводите именно на така депозираното допълнително експертно заключение, съдът
възприема, като отчита компетентността на вещите лица по изследваните въпроси,
обосноваността на заключението им, базирано на обективни данни и познания в
съответните области. Предвид обстоятелството, че назначената от съда
допълнителна експертиза по посоченото обстоятелство се базира според съда на
по-пълна доказателствена даденост, съдът приема експертното заключение именно
от същата касетелно това съществувала ли е опасност от разпространение на
пожара и върху кои вещи.
4.
Времето и мястото на запалване на автомобил джип „Нисан Патфандър“ с рег.№ ****
от свид. И.И., се установява от огледния протокол, от обясненията на двамата
подсъдими – С.и П., от показанията на свид. . и на свид. Г.. Изброените
доказателства са взаимно подкрепящи, остават неопровергани и съдът ги приема за достоверни. Тук следва да
се посочи, че авторството на деянието се установява не само от подробните
признания на двамата извършители – П.и С., но и посредством други
доказателствени способи, което даде основание на съда да намери за достоверни
обясненията на двамата - протоколът за следствен експеримент от 30.01.2015г., в
който е отразено, че подс.С.е завел разследващите органи както до мястото,
където са оставили автомобила си с подс. П./и в тази част обясненията на
двамата също си кореспондират/, след което е показал и мястото, където се е
намирал автомобилът, запален от тях, на ул. „Г.Раковски“. Изготвеният огледен
протокол потвърждава изложеното от двамата, а така и заключението на
назначената още в хода на досъдебното производство пожаро-техническа експертиза
касателно механизма на запалване на автомобила /том ХІІІ, л.2 и сл. от ДП/.
Според експертите, чието заключение съдът намери за обосновано и правилно,
най-вероятната причина за възникване на пожара на 11.03.2014г. е умишлен палеж,
като е открит в ранен стадии на неговото развитие, общата продължителност
според експертите на свободно развитие на пожара е около 12-13 минути, като
условията, способствали за възникването и развитието на пожара, са признаци за
наличие на ускорители на горене, добавени върху седалките на автомобила, както
и наличие на създаден отвор за достъп на окислител /въздух/ към огнището на
пожара. Така изложеното от вещите лица се базира на обективните данни по делото
/огледния протокол/ и напълно подкрепя твърденията на подсъдимите П.и С., че
С.е счупил стъклото на автомобила, залели са предната седалка с носения от тях
бензин в бутилка, след което П.е запалил хартия, която са хвърлили в
автомобила, като са напуснали местопроизшествието. Предвид обективните находки
при извършения оглед, вещите лица напълно изключват пожарът да е възникнал от техническа неизправност или от неспазване
правилата за пожарна охрана. В тази насока следва да се ценят и показанията на
свид. Т.П. /л. 590 - ***в „М.“/ и на свид.
О.Т. /л. 845/, ремонтирали автомобила на свид. . преди това, като
обективни и достоверни, като те не сочат да са констатирали техническа
неизправност по автомобила, която да се свързва с евентуално самозапалване на
системите.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че обясненията на подс.С.от досъдебното
производство касателно този палеж бяха частично приобщени по реда на чл. 279,
ал.1, т.3 от НПК – находящи се в том 1 от ДП, разпит от 30.01.2015г. пред съдия
- досежно обстоятелството конкретно кой от двамата извършители какво е сторил,
като подсъдимият потвърди заявеното от него в хода на досъдебното призводство –
че той е счупил предно дясно стъкло на вратата и е полял с бензин, а П.е
запалил хартия, която е била хвърлена в автомобила. В съдебно заседание подс.
С.преди това посочи, че П.е счупил стъклото – разминаването в обясненията му е
съществено, но предвид процесуалния ред, по който бяха приобщени обясненията му
в тази насока, както и че именно твърденията му от досъдебното призводство в
тази част се подкрепят от обясненията на подс.П./пак дадени в хода на ДП,
приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК/, тъй като са били дадени
по-близо във времето към инкриминираната дата, то следва да се кредитират
именно тези му обяснения като отразяващи по-пълен и съхранен спомен.
Заключението
на назначената в хода на дознанието химическа експертиза /том ІV, л. 32 от ДП/
съдът намери за мотивирано и обосновано. Експертизата не установява следи от
петролни продукти по обтривката, иззета от средната част на тавана на
автомобила при извършения оглед, което обаче не опровергава изложеното по-горе
относно причината за възникване на пожара, още повече, че химическата
лаборатория на БНТЛ при ОД на МВР
Пловдив не разполага с инструментални методи за откриване на петролни продукти
или други лесно-запалими течности в следови колечества /това изрично отразено в
експертизата/.
В
обясненията си подс. П.посочва като подбудители на този палеж както подс. Е,
така и работодателя си К./виж обясненията му, дадени пред съдия на л. 92 -
долу, л.93 от протокола за разпит в том I/.
Обясненията му са подробни, хронологично подредени и не остават изолирани.
Поради същите съборажения съда намери за достоверни и обясненията на подс. С.,
дадени пред съдия в хода на досъдебното производство /от 30.01.2015г. том І от
ДП, стр.3 от разпита-в тази част приобщени по същия ред / по повод на това кой
е поръчал запалването на автомобила на свид. И.Същият в тези си обяснения
посочва, че поръчката първоначално за извършване на побой над **** И. им е
дадена от К.и Е., а след отказа на двамата /поради обяснение, дадено от С.– че
визуално познавал лицето/, е била трансформирана в поръчка към дватама за
запалване на автомобила му.
За
съпричастността и на подс.К.подс. П.сочи, че свид. . лично му е бил показан в
спортния център на ** от К., като и свид .И. потвърждава, че е посещавал по
това време спортния център.
Същевременно
подс. С.посочва, че за изпълнение на палежа на автомобила на И., са получили
заплащане именно от подс. Е, който бил
предал парите на К., а последният пряко им ги раздал. Приобщени по реда на чл.
279, ал.1, т.3 от НПК, в обясненията му от досъдебното производство, същият
уточнява в залата, че спомените му претърпяват известно объркване поради
обстоятелството, че времето на палежите на къщата в М. /който ще бъде разгледан
от съда в следващия пункт/ и на „Нисан“-а на свид. . са близки по време, но е
категоричен, че и за джипа на свид.И. подс. Е.е дошъл в офиса, с К.са излезли
навън, след което К.се върнал и им платил. Подсъдимият посочва, че не е видял
пряко предаването на пари от Е. към К., като прави извода си както от
обстоятелството, че поръчител на този палеж е и подс.Е., така и от последващото му посещение в офиса
на К. и овъзмездяването на извършителите за стореното от тях. Няма основание за
съдебния състав да не приеме за истинни посочените гласни доказателства.
Защитниците посочиха, че е недостоверен мотивът, изтъкнат от подс. С., свързващ
подс. Е.с поръчителство за палежа на автомобила на свид. . – „защото то в офиса се говореше, че едва ли не
му пречи“ /приобщени от ДП по посочения по-горе ред/. В същата насока са и
дадените обяснения на подс.П., приобщени от досъдебното производство – „че пускал жалби против В.Е.“. Защитата
изтъква, че по делото няма доказателства за подадени жалби от ** И.И. против Е.
в ***, нито двамата били работели в една и съща сфера, за да се говори за
конкуренция. Действително и свид. . посочи, че не знае да е изпадал в
конфликтни отношения с подс. Е, като от подсъдимите единствено познава подс.К.,
комуто си спомни преди време да е правил забележка в Новотел Пловдив във връзка
с поведението им с неговата приятелка. За съставомерното поведение на кой да е
от съучастиците не е необходимо изпълнителите непременно да бъдат уведомявани
относно мотивите на подбудителя или подбудителите, а ако такива са им били
обяснени – доколко реални са те. И все пак следва да се посочи, че обясненията
на подс.С.и П.по това обстоятелство също не остават изолирани, като се
подкрепят и от показанията на свид. П.и К.. Последните двама посочват в разпита
си, че още в началото на м.декември 2014г., т.е. много преди П.и С.да бъдат
задържани или въобще разпитвани в това производство, при проведената среща с
К., последният им разказал за случай, при който неназованият от него поръчител
поискал да бъде запален и джип „Нисан“, собственост на И.И., поради „засегнати бизнес отношения“ /виж приобщените
в тази част показания на свидетелите от ДП, том II/.
Като установява се по делото, че както подс.Е., така и свид. . са вписани в
**** като ***и и работели на територията на гр. П..
Видно
от извършения оглед, в близост до автомобила не е имало разположени сгради,
други автомобили или друго имущество, нито има отразени по протокола данни за
следи от термично въздействие върху такива или пък данни за лица в близост до
автомобила, поради което и съдът намира за напълно обосновано заключението на
вещите лица от тройната пожаро-техническа експертиза, че не е съществувала
опасност за разпространение на пожара
върху други имоти или да е съществувала реална опасност за живота на лица.
Стойността
на имуществените щети по автомобила „Нисан Патфандър“ към инкриминираната дата
се установява от автооценъчната експертиза по делото /том ІV, л.36-39 от ДП/,
като същите възлизат на 15 468
лева, а предвид цялостното погиване на вещта, съвпадат със стойността й. Съдът
приема и това експертно заключение за обосновано.
Що
се касае до собствеността на автомобила „Нисан Патфандър“, който е обект на
посегателството през март 2014г., то установява се от показанията на свид. И.Д.
/л.589 и приобщените дадени при друг съдебен състав – по НОХД № ***/2016г. -
само касателно времето на пожара/, че автомобилът е бил собственост на
„Райфайзен Лизинг България“ ООД, преотстъпен за ползване в крайна сметка с
пълномощно на свид. И.И.. Показанията на свид. Н. като обективни и
добросъвестно депозирани, съдът кредитира.
5. Съдът намира за установено от събраните
доказателства, че именно неразбирателство от страна на семейството на подс.Е.и
това на свид. Д. В., от друга страна, са в основата на поръчания палеж над
автомобила им. Такава причина бе изтъкната и от подсъдимите П.и С.като посочена
им под предтекст за подс.Е.да поиска същите да запалят имущество на сем. В. в
с.М.. Кореспондират им и показанията на свидетелите П.и К./приобщени по
съответния ред от ДП/, че неназованият първоначално от К.поръчител е поискал да
бъде запален автомобила на „съседите си в
с.М.… като съседката хранела бездомни кучета и котки“, което не се нравело
на семейството му. В тази насока показания дадоха и свидетелите В. – Драгомир,
В. В., както и свидетелите Ж. и В. В.. В показанията на последните не прозира
знание към инкриминирания момент за неприязън или недобро отношение от страна
на подс.Е. или неговата съпруга към членове на сем. В.. Не всякога обаче
мотивът за извършване на престъплението е ясно афиширан преди това. Недоволство
от страна на Е.И във връзка с отглеждане и хранене на животни е било
изтъкнатото и пред извършителите като основание да се поиска запалване
автомобила на В..
Тук
представителят на Окръжна прокуратура Пловдив посочи едва в пледоарията си, че
всъщност извършителите са допуснали грешка в обекта на посегателството,
запалвайки автомобила на В. вместо на живущия срещу тях свид. В., който
обичайно бил паркиран на тротоара до къщата на В.. Доказателства за това,
обаче, освен че се установиха недобри отношения към инкриминирания период между
свид. В. и подс. Е.по повод водено между тях наказателно производство, не се
събраха. Безспорно и от показанията на свид. И.В. /както и на неговия ***–
свид. Р.В./, а така и от обясненията на подс. Е.се установи, че по повод
скарване във връзка с инцидент с прегазено куче на улицата, помежду им е било
водено наказателно производство от частен характер, което е било прекратено. За
тези обстоятелства бяха разпитани и свидетелите К., Б. /последният и за
отношенията си със съседа си Д.В./. В същата насока са и представените от
страна на подс.Е. в заверени копия съдебен протокол и тъжба по НЧХД № 2982/12г.
по описа на Районен съд Пловдив /л.1089/. И в хода на съдебното производство се
откроиха недобрите отношения между двамата, изводимо и от изследваното от
страна на съда обстоятелство провеждали ли са разговор на дата 06.11.2016г., в
който подс. Е. да е отправял към свид. В. предупреждение да не се явава в
съдебно заседание. Тук следва да се вметне единствено, че от изисканата справка
от мобилния оператор /л. 1379, л.1392 и л.1394/ се установява, че на същата
дата по обяд /когато подс.Е. и воденият от него свидетел Г. твърдят подсъдимият
да се е намирал в района на С./, от ползваната от подс .Е.към този момент СИМ карта № ****е провеждан разговор на
същата дата около 13,30 часа от клетки, находящи се в Първомай и Пловдив.
Последва обаче уточнение от мобилния оператор, че отразените в разпечатката
серия дублирани разговори представляват само един, а предвид изтичане на
6-месечния срок за съхраняване на информация по ЗЕС, не може да се провери
местоположението на абоната /л.1379 и л.1705/. Задълбочаване да бъде
анализирано това обстоятелство е ненужно, нямащо пряко отношение към
релевантните обстоятелства.
За
да приеме горното, така, както е изложено в тезата на обвинителния акт, съдът
изхожда от показанията на свид. И.В., а така и на неговия баща, видно от които
към месец март 2014 година свидетелят вече е живеел в гр. П., като рядко се е
прибирал с автомобила си , марка „Тойота“, сив на цвят /т.е. твръди се да е
сходен на този на свид. В./ при родителите си в с.М., което обстоятелство
предвид близкото разположение на имотите на подс.Е.и В.-ви в с.М., няма как да
не е било известно на подс. Е. Още повече, че в инкриминираната нощ автомобилът
на свид. В. не е бил паркиран на улицата.
По-категорични
по това какво точно им е било казано да запалят, са подсъдимите С.И П.. Двамата
сочат, че поръчителите са описали автомобила, който трябва да се запали, като
„сива кола, или „Опел“, или „Шкода“ /подс. П.– л.93-гръб, том І от ДП/. Подс.Е.,
бидейки ***на В. е минавал ежедневно покрай дома им, познавал е автомобила,
ползван от свид. Д. В. – именно „Опел“. Тук само следва да се вметне, че ако
действително целта на подбудителите е била да бъде запален автомобила на свид.
И.В., който е марка „Тойота“, установи се от неговия разпит и на ***му, то едва
ли на изпълнителите би било дадено погрешно описание на вещта. Освен това в
обясненията си подс. П.сочи, че подс. Е.бил „доволен“ от извършеното, тъй като на следващия ден минал покрай
къщата на В. и видял пораженията по автомобила и къщата. Подсъдимият посочва,
че същият изразил задоволството си и от изгарянато на камера, на парапет на
къщата – все подробности, които подсъдимите няма как да знаят /доколкото
твърдят да са побегнали веднага след възпламеняването, а и е било тъмно и
според тях нищо не се е виждало/, освен ако не са им били споделени от лице,
което е посетило местопроизшествието и пряко е възприело пораженията от пожара,
като живущия в близост Е.. И след като се посочи, че случаят не е бил заведен
първоначално като криминален такъв, нямало е и как извършителите по друг начин
да узнаят какви са реалните последици от стореното.
Двамата
посочват, че им е било казано, че „трябва
да го направим този палеж за В.Е.“ /подс. С.- стр.32 от НОХД/. Подс. С.в
обясненията си посочва, че на него при проведени в офиса разговори му е станало
известно, че „тогава е било за някаква
вражда между г-н Е.и някакви негови комшии, но не знам каква е била точната
вражда“. Подс. П.в обясненията си от досъдебното производство пред съдия
/четени на основание чл. 279, ал.1, т.4 от НПК – том І, л.90 и сл./, също
посочва, че в началото на 2014 година В.Е.и К.„поискаха да се запали един лек автомобил в с.М. ... Разбрах, че Е. има
някакви отношения с този човек, тъй като хранел някакви бездомни кучета и котки
и имал проблеми със съпругата на ** Е.“. Действително би могло и да се
възрази, че двамата са стиковали подобна невярна позиция, уличаващи двама от
другите подсъдими. Подобно възражение обаче категорично се опровергава от
оценката на останалите доказателства, подкрепящи именно обясненията на
извършителите – в случая това са и показанията на сем. В., че същите
действително към този период са се грижили за животни. Наред с това освен
подс.Е. не се установи В. да познават други от подсъдимите лица, а сведенията
за тях, с които са разполагали извършителите, са дотолкова конкретни, водещи до
логичния извод, че са им предоствени от лице, което е контактувало с тях. Ето защо, няма основание съдът да постави под
съмнение твърденията на П. и С. кои лица са им поръчали запалването на
автомобила на семейството в с.М..
Няма
спор, че действително П. и С. са преките извършители на палежа на лекия
автомобил „Опел“, управляван от свид. Д. В.. Това се признава от тях, а
соченият от подсъдимите механизъм на предизвикване на пожара и конкретните
действия на всеки един от участниците, намира потвърждение и в изготвената на
дознанието пожаро-техническа експериза, чийто резултати ще бъдат коментирани
по-долу. Освен това с участието на подс. С. и подс. П.поотделно са били
провеждани следствени експерименти /протоколите съответно в том ХІІ, л. 130 с
подс. П.и на л. 139 от ДП с подс. С./, в които същите посочват маршрута, по
който са минали с автомобила, за да стигнат до къщата, пред която е бил
паркиран пострадалият автомобил и следва да се посочи, че отразеното в
протоколите по дадените от тях указания откъде са преминали в инкриминираната
нощ, съвпадат напълно. Известни разминавния се констатират по дадените от тях
обяснения касателно това конкретно кой какво е сторил, без това да поставя под
съмнение верността на твърденията им, тъй като самият П. не изразява
категоричност в обясненията си – подс. П.сочи „Мисля, че аз залях автомобила с бензин по капака и гумата...запалихме
колата и избягахме“ /том І от ДП, л. 93-гръб/, докато подс.С./по това
обстоятелство обясненията му четени и от ДП на основание чл. 279, ал.1, т.3 от НПК/, посочва, че той е облял колата със запалителната течност, а П. я запалил
в предна дясна част. По този повод подс.С. в съдебно заседание изрази
предположение, че е вярно казаното от него на досъдебното производство поради
близостта на момента към датата на извършването, поради което съдът намери за
достоверни именно тези му обяснения, като както се посочи подс.П. не е категоричен
в това кой точно е залял с бензин автомобила.
Нито
подс. П., нито подс. С.твърдят да са посещавали адреса на В. преди това в
присъствието на подс.Д.. Поради което и предвид липсата на други доказателства,
които да разколебават твърденията им, съдът намира за недостоверни обясненията
на подс.Д.в тази част.
Заключението
по назначената в хода на досъдебното производство пожаро-техническа експертиза
/том ХІІІ, л.2 и сл. от ДП/ също потвърждава обясненията на двамата касателно
причината за възникване на пожара, изключвайки напълно възможността той да е
възникнал от техническа неизправност или от неспазване на правилата за пожарна
охрана. Заключението на вещите лица и в тази част съдът намира за задълбочено,
обосновано. Същите категорично отхвърлят възможността пожарът да е причинен от
късо съединение в електрическата инсталация на автомобила, предвид факта, че огнището е в предната част на
автомобила, нито са били установени следи за причиняване на пожара в следствие
на разхерметизиране на горивоподаващата система, без данни и за техническа
неизправност на системите и агрегатите на лекия автомобил. Условията,
способствали възникването на пожара, според вещите лица, са характерни за
палеж, а като ускорител на горенето е използвана лесно запалима течностт, с
която са залети предния капак и предна дясна гума на автомобила /в каквато
насока са и обясненията на подсъдимите С.и П./. Пожарът според вещите лица е
представлявал и непосредствена опасност за живота на обитателите на жилищната
сграда – сем. В., което напълно синхронизира и с показанията на свидетелите
Д.В., В. В., В.В.и неговата съпруга. Д.В., съпругата и детето му са спели в
спалня в къщата, когато е бил запален автомобила „Опел Вектра“. А последният,
видно и от показанията на двамата, на съседа им В., така и от обясненията на
подс. П.поради тясната улица е бил пакриран в непосредствена близост до къщата
на ул. „Р.“ № * .. Свидетелите сочат разстояние между стената на къщата и
автомобила не повече от 0,5 метра, макар подс.С.да определя същото на около 2-3
метра, като тук обясненията му остават изолирани и не следва да се приемат за
точни възприятията му. Именно поради непосредствената близост до къщата,
пожарът според посочените свидетелски показания бързо се е разпространил и
върху фасадата откъм улицата, като се е запалила и изгоряла и входната врата,
улуците на къщата, фасадата. Показанията на пострадалите свидетели В. съдът
кредитира – освен подкрепящи се, същите съдът намира и за добросъвестно дадени.
Реално показанията им касаеха единствено фактите около пожара, без същите да
излагаха твърдения в увреда или подкрепа на някое от подсъдимите лица. От
същите се установява и че в следствие на пожара Д.В. със семейството си е
следвало веднага да напусне жилището си през друг вход на къщата, като потърсят
заслон при съседите. Свидетелите обаче посочват, че по времето на възникване на
пожара, те са спели, като спалнята им се е намирала в непосродствена близост до
входната врата, обхваната от пожара. Съдът се доверява на показанията на
свидетелите, че коридорът е бил задимен, входната врата също била обхваната от
пламъци, тъй като показанията им се подкрепят и от изводите на тройната
пожаро-техническа експертиза. Вещите лица сочат, че е съществувала
непосредствена опасност за живота им, не само поради опасните фактори на пожара
за човешкия организъм - повишена температура, задимяване, висока токсичност на
продуктите от горенето и термичното разлагане, но и поради невъзможността
предвид часовия промеждутък – през нощта за адекватна реакция на човек, интензивното
пламъчно горене на „Опел“–а пред фасадата на къщата, непосредствената близост
на спалното помещение до горящата входна врата, както и от материалите, с които
е изработена фасадата на къщата, входната врата – с горими елементи и токсични
продукти на горене. В този смисъл неоснователни са възраженията на защитниците,
че не е съществувала опасност за живота и здравето на обитателите.
Установяват
се от свидетелските показания – основно на В. и причинените щети по
автомобилите и къщата. От показанията на свидетелите В., на съседа им Р.В. и
обясненията на посъдимите С. и П.се установява,че автомобилът Опел е бил
паркиран с предната част нагоре по улицата /която е стръмна по свидетелските
показания/, като зад него е бил паркиран и автомобил „Мицубиши Спейс Вагон“,
ползван също от свидетелите В., за който установи се, е бил собственост на
свид. В. В.. Именно техните показания и изготвените след пожара документация от
противопожарната служба /цитирана в заключението на вещите лица от тройната
пожаро-техническа експертиза/, се установяват уврежданията и по този лек
автомобил /основно в областта на задната броня/, както и пълното изгаряне на
л.а. „Опел Вектра“.
Според
вещите лица е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти,
освен засегнатите от пожара лек автомобил и жилищна сграда в с.М.. В
обстоятелствената част на заключението си /на л.46, том ХIII от ДП/ вещите лица са коментирали опасността от
разпространение на пожара и върху съседен имот, с административен адрес ул.
„Р.“ № *, представляващ къща, която според свид. Ж. В е била построена на
калкан с тяхната. Едва в посочената експертиза обаче за първи път се посочва
тази къща /като същата не е спомената и в обстоятелствената част на
обвинителния акт/, липсва годен снимков материал за тази къща към
инкриминараната дата, който да насочи към състоянието на същата, като протокол
за оглед на местопроизшествието не е бил изготвен, нито снимков материал.
Единственият такъв, с който се разполага по делото, са фотосите от извършените
следствени експерименти около година по-късно. Но в тях имот с административен
адрес ул. „Р.“ №5 не е описан, няма данни да е бил филмиран. Верно е, че към
коментираната експертиза вещите лица са приложили и снимков материал, като не
става ясно нито кога са правени фотосите /предвид очевидните разлики във
фасадата на къщата/, нито може да се прецени кой е съседният имот, за който се
сочи, че е на калкан с имота на В. и от коя страна се намира точно.
Съдът кредитира заключението на
назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза,
приета в съдебно заседание /л. 138, том XIII от ДП/, като обективно и
компетентно изготвена. Според същата, стойността на жилищната сграда в с. М.,
ул.“Р.“ №* възлиза на 19 250 лева към инкриминираната дата /т.2 от заключението/,
а стойността на нанесените по имота, в резултат на пожара щети - на 1 678 лева.
В последните вещото лице е оценило входната дървена врата, външната ролетна
щора, дограмата на прозореца, улуците и външната фасада на къщата, за които
сведения дават и свидетелите В.. Що се касае до възражението на ** Р.досежно
стойността на имота, то следва да се посочи, че защитата нямаше възражения по
приемането на заключението на вещото лице в съдебно заседание, нито бе
направено искане за назначаване на повторна експертиза. Няма и основание според
настоящия съдебен състав да се поставят под съмнение изводите на вещото лице.
Назначената в хода на дознанието
авто-оценъчна експертиза /л. 149-л. 158 от том ХIII от ДП/, приема, че стойността на
причинените имуществени вреди по л.а. „Опел Вектра” с peг. № *****, към датата
на деянието, възлиза на 5 576 лева. Същеврменно видно и от представените от
свид. В. В. копие от свидетелство за регистрация на МПС /л.55, том XII/, видно от което същото е отписано от регистрация през
април 2014г., като е погинало изцяло, в каквато насока са и неговите показания
и тези на сина му, обоснована се явява преценката на вещото лице, че предвид
цялостното погиване на вещта тази стойност съвпада със стойността на
автомобила. Стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Мицубиши спейс
вагон” с peг. №****, към датата на деянието, възлизат на 1 491,63 лв., като
стойността на автомобила към същата дата е била 3 382 лв. Както се посочи още в
началото, съдът кредитира така представените експертни заключения като
обективно изготвени, с необходимите познания в съответните области.
ІІІ.
Относно ангажираността на Свид. Х. Х.първоначално като ***, а от есента на 2014
година и като работещ в офиса, ползван от подсъдимите Д. и К., показания дават
както посочения свидетел, така и подсъдимите Д., П.и С.. Същите съдът отчита
като последователни по това обстоятелство и напълно кореспондиращи си. Същите
гласни доказателства установяват, че като ***, свид. Х. е претърпял ПТП,
придружени с материални щети по нает от него автомобил от фирмата, чийто ***бил
подс. Д., по повод на което и отношенията между свид. Х.и подс. К.се влошили
поради финансови претенции от страна К.към свидетеля. Няма спор и по обстоятелството,
че към месец октомври 2014 година свид. Х. вече работел с подс.Д.в офиса на ул.
„С. и О. О.“ в гр. П., като имал достъп и до каса, в която се съхранявали суми.
Това се установява освен от изброените по-горе гласни доказателства, така и от
обясненията на подс. К.. Относно местонахождението на касата съдът намира за
достоверни обясненията на подс. Д., на подс. К.и показанията на свид. Х.– в
първото помещение, което се ползвало от подс. Д., като твърденията на свид. Г.
в тази насока остават изолирани.
Относно
изчезването на сума от около 3000 лева от офиса /подс. К.сочи 3500 лв./, която
била установена от подс. К.на 23.10.2014г. /датата се сочи в обясненията на
подс. Д.и на подс. К./, разпитаните в тази връзка свидетели и подсъдимите
твърдят, че същите били взети от свид. Х.. Дали свидетелят Х. е взел посочената
сума не е предмет на настоящото разследване, като същият категорично отрича
този факт, като следва да се има предвид, че показанията са дадени от него след
като му бе разяснена и разпоредбата на чл. 121 от НПК. Че изчезването по едно и
също време на свид. Х.и на посочената сума пари е подразнило подс. К., се
установява и от обясненията на подс. Д., а така и от показанията на свид. М.
Г.. Сочат, че това били пари „на К.“,
независимо от отричането на това обстоятелство от страна на подсъдимия К..
Свид. Г. в показанията си сочи „Р. вика:
„Открадна ми пари“ – визирайки свид. Х./л. 874/. Същите са твърденията му и
в допълнителния разпит на 04.09.2017г. Изложеното е в допълнение на казаното
още в началото относно факта, че всъщност подс. Д.само формално се водел ***и
собственик на дружеството, тъй като решенията, включително достъпа до парични
средства на дружеството и как да бъдат разходени, са се вземали от подс. К..
Относно
това кой е присъствал в офиса вечерта след изчезването на парите от касата,
съдът намира, че следва се довери на обясненията на подс. Д.– само той, подс.
К.и свид. Г. /стр.8 от с.з. от 01.09.2017г./. Противостоят му обясненията на
подс. К., който твърди в офиса да е присъствал и свид. М.. Действително
последният потвърждава заявеното от К., но както се посочи, достоверността на
показанията на този свидетел съдът поставя под съмнение и поради
обстоятелството, че съществено си противоречи дори с обясненията на К.и
показанията на свид. Ц.относно това къде се е намирала касата, от която са
изчезнали парите. Освен това в първоначалния си разпит свид. Г. не посочва на
тази среща да е присъствал друг освен него и двамата подсъдими. Едва в
допълнителния си разпит, след като подс.К.даде обяснения с твърдение, че в
офиса е присъствал и свид. М., свид. Г.
вмъкна и името на този свидетел. Ето защо, според настоящия състав показанията
на свид. Г. са заинтересовани – депозирани в угода на тезата, изложена от подс.
К.. Видно е, че същият разпознава подс. К.като свой работодател, независимо от
опита да опровергае собствените си показания, дадени при предходното
разглеждане на делото пред друг съдебен състав /по НОХД № 1680/2015г.,
приобщени в тази част по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК/. И в допълнителния
си разпит свидетелят посочи, че „работи
за господин К.от две години“. Също
така призна в съдебната зала, че същият „е
поел бизнеса“ с отдаването на автомобилите под наем на подс. К., който
преди това го бил възложил на подс. Д.– „Колите
от „Мод Ауто“ са прехвърлени на моята фирма /л.2414-гръб, посл. абзац/. За
да намери за недостоверни показанията на свид. Г., съдът отчита и други
противоречия, в които изпадна свидетелят както при първоначалния, така и при
допълнителтния си разпит – от една страна твърди, че след като с М.Д. прибрали
колата, оставена от Х. на метанстанцията около 5-6 часа /следобед/, се бил
върнал да кара такси и сочи – „Повече в
офиса на М.не съм ходил“ /в с.з. от 19.09.2016г./. Малко по-късно
свидетелят в същото съдебно заседание заявява – „После до 8-8 и нещо вечерта стояхме в офиса, след това си тръгнахме
всички“, като в този разпит под „присъстващи в офиса“ визира себе си, Д. и
К.. В допълнителния разпит /на 04.09.2017г. - л.2412-гръб/ свидетелят вече
твърди, че когато прибрали колата с Д. от метанстанцията, Г. отишъл до офиса, а
„М.злезе и оттогава не съм го виждал“,
като в тези му допълнителни показания вече е променен и кръгът на присъстващите
в офиса според свидетеля – твърди да са били само той, К.и В.М..
Изключително
нелогично и объркано звучат показанията на свид. Г. и относно споделеното му от
свид. Х., че двамата с Д. били инсценирали палежа в дома му в гр. К..
Свидетелят на два пъти променя версията си относно обстоятелството кога Х. му е
споделил, че се бил „самозапалил“ – дали „още
тогава“, обяснявайки, че това е станало към времето на пожара или когато се
бил видял с Х. през месец август 2017г. пред ДАИ. Съдът ще изложи по-долу
съображения защо не приема тезата, лансирана и от подс. К.за „самозапалване“ на
имота на Х., но тук следва да се изтъкне изключително нелепите и противоречиви
твърдения, давани от свид. Г., когато посочи какво обяснение му е дал Х. за
„самозапалването“ – „че сами си запалили
къщата с Д. - инсценирали палеж, защото искали да прикрият кражбата на пари“,
като същевременно малко по-рано /на л. 2413/ свидетелят посочва друго – че Х.
му разказал, че на другия ден след палежа заедно с Д. се били срещнали с лице
на име М.К. /когото свидетелите посочват като конкурент на подс. К.в
таксиметровия бизнес/ „за да обвинят К.,
каквато е връзката с палежа на Р.“. Извън факта за изключително
противоречивите му твърдения, неяснотата и объркаността в показанията на този
свидетел, лансирането едновременно на различни несъвместими тези, е достатъчно
за настоящия състав да не приеме за надежден източник на информация този
свидетел, като го намира за необективен. Този свидетел, както и свид .М. се
опитаха неуспешно да изградят алиби за подс. К. - че същата вечер не се е
срещал и давал нареждания на подс.Д.. Но съпоставянето на техните показания с
коментираните по-горе гласни доказателствени средства, дава основание на съда
да ги приеме единствено като компрометирана защитна версия.
За
да приеме за достоверни обясненията на Д. относно факта, че палежът на къщата
на свид. Х.в гр. К. му е бил поръчан от подс.К., съдът взе предвид и факта, че
подс.К., давайки обяснения за липсата на съпричастност от негова страна към
това престъпление, категорично се опровергават и от други гласни доказателства.
В с.з. на 06.07.2016г. /стр.7 от съдебния протокол/ подс.К. даде частични
обяснения, в които категорично отрече да е виждал подс. Д.в деня на изчезването
на сумата от касата в офиса, респективно – на палежа в дома на Х.. Подс. К.се
опита по този начин да защити себе си, като отрече какъвто и да е контакт с
другия подсъдим на тази дата, още по-малко да е подбуждал Д. да запали къщата
на свид. Х.. Обясненията му обаче противоречат дори на първоначалните такива на
свид. Г., който посочва, че по нареждане на К. двамата с Д. взели колата от
метанстанцията, а по-късно тримата останали в офиса- „до 8-8 и нещо вечерта стояхме в офиса ...Стоях с М.Д.в офиса“ /л.
874/.
Не се установява също така и причина подс.Д.
да иска да навреди на свид. Х., след като установи се, че сумата, която се сочи
да е отнел Х. от офиса, не е на Д., а на К.. Освен това доказателствата за
недобрите отношения между свидетеля Х. и подс. К. са неоспорим факт и се
установяват дори от неговите обяснения и представените от защитата му писмени
доказателства – договор за заем, документи по посоченото изпълнително
производство – същите подкрепят твърденията на свидетелите за неуредени
финансови отношения между подс. К., от една страна и свид. Х., от друга.
Роднините на свид. Х., а така и подсъдимите П., Д., също посочват, че свид. Х.е
имал влошени отношения единствено с К., но не и с подс. Д.. Обяснима е
позицията на свид. Ц., която се опита да защити подс. К., определяйки свид.
Х.като „измамник“, макар да посочи, че го определя така не поради конкретна
причина, а тъй като „цял град говорел така“.
Обясненията
на подс.Д.относно отиването му до гр. К., маршрут, зареждането с бензин,
заливането на входната врата към първия етаж от къщата са изключително
подробни, логично изложени и съдът намира, че следва да им се довери, още повече,
че конкретно по повод механизма на възникване на пожара, обясненията му намират
опора и в изготвената на дознанието тройна пожаро-техническа експертиза, приета
от съдебния състав – по заливането на входната врата към първия етаж с част от
носения от него бензин и възпламеняването на вратата. Като най-вероятна причина за пожара в къщата, експертите посочват
умишлен палеж, още повече, че съобщението за пожара било подадено в 23:50 часа
на 23.10.2014 г. в РСПБЗН С. и предвид обективните находки като поражения и
разпространение на пожара, експертите сочат, че пожарът е възникнал около 5
минути преди съобщението за пожар, т.е. около 23:45 часа на 23.10.2014г. Според
експертите като ускорител на горенето е използвана леснозапалима течност, с
която е залята входната врата на партерния етаж на жилищната сграда, както сочи
и подс. Д., при това същите изключват възможността пожарът да е възникнал от
техническа неизправност или от неспазване на правилата за пожарна охрана.
Пожарът, според тях, е представлявал непосредствена опасност за живота на
пребиваващия в жилищната сграда Х. Х., без да е съществувала потенциална
опасност, пожарът да се разпростре върху другите съседни на нея имоти, поради
сравнително голямата им отдалеченост. Съдът кредитира така представеното експертно
заключение и в тази част, като обективно и компетенто изготвено. Видно и от
неговите показания, свид. Х.е спял в една от вътрешните стаи на приземния етаж
на къщата и поради запалването на входната врата именно към този етаж, т.е. на
обичайния изход, е напуснал къщата не оттам, а през прозореца на спалнята си.
Всъщност видно и от протокола за оглед на местопроизшествието и снимковия
материал към същия /том V, л.4-12
от ДП/, входната врата към приземния етаж на къщата е избгоряла, а парчета от
стъклато от вратата са намерени обгорели с черни сажди от вътрешната страна в
коридора. В същата насока са и показанията на свид. Я.– ***в местната
противопожарна служба /л. 632/, който също е възприел парчета от стъклото около
вратата. Същият описва пораженията по къщата, които съвпадат с тези на
свидетелите Х. /майка, сестрата и братя на свид. Х. Х./, като сочат, че целият
коридор на етажа бил опушен и одимен, закачените в него дрехи- изгорели. И пред
този свидетел още в нощта на пожара свид. Х.е посочил, че „както е спял, е чул счупване на стъкло и се се събудил“, като се „съмнявал, че са го запалили“ /л. 632/.
Същото съмнение свид. Х. Х., видно от
показанията на родствениците му, е изразил и пред тях в последващите
дни. Сочените факти са в допълнение към изложеното по-горе от съда защо намира
за крайно несъстоятелни обясненията на К.и показанията на свид. Г., че Х. се
бил „самозапалил“. Още повече, че не се установява освен посочения имот
фамилията му да има друго жилище, където да живеят и е нелогично да запалиш
единственото си такова, поради коя да е от многобройните причини, изтъкнати от
свид. Г.. В допълнение към изложеното относно приетото за установено, че
пожарът в дома на Х. е бил умишлен, е и намереното парче обгорял плат в двора
на къщата, иззето като веществено доказателство по делото – то подкрепя
обясненията на Д., че е запалил парче плат, което е поднесъл към залятата с
бензин врата /стр.11 от с.з. от 01.09.2017г./. Като назначената в хода на
дознанието химическа експертиза /л. 41 от т. V от ДП, приета от съда/,
заключава, че по иззетото с протокола за оглед на местопроизшествие от двора на
къщата на свид. Х.парче от текстилна материя, тъмносиньо на цвят, са установени
следи от автомобилен бензин. Съдът още в началото посочи, че кредитира експертните
заключения като обективно изготвени, пълни и обосновани.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свид. Х.касателно възприетото от него при пожара в
дома му, като същите намират опора и в обясненията на подс.Д., включително
досежно обстоятелството, че по-рано през деня подс.Д.е посетил дома му, за да
го търси, като Х. останал скрит в къщата.
Следва да се обсъди и изнесеното от
подс. Д.дали свид. Г. го е придружавал в инкриминираната нощ до гр. К. Подобно
обстоятелство подс. Д. изтъкна в обясненията си на 01.09.2017г., категорично
отречено от свид. Г. при допълнителния му разпит. Същественото противоречие не
бе преодоляно и при проведената между двамата очна ставка. Поради изминалия
период от време, не е възможна проверка на твърденията на единия или другия и
посредством други процесуални способи, т.е. това твърдение на Д., поднесено за
първи път едва при неговите обяснения, остана непотвърдено по несъмнен начин.
Както се посочи, в показанията на
свид. Я., от снимковия материал към протокола за оглед и показанията на
свидетелите Х. се установяват щетите по къщата в следствие на пожара - повреди
по стените на коридора, стаите и вратите, изцяло обгорялата масивната входна
врата, изгорелите две мъжки якета, два чифта мъжки дънкови панталони, плетена
жилетка, дамско връхно яке и чифт мъжки маратонки. Изготвената в хода на
дознанието съдебно-оценъчна експертиза /л. 44-47 от том V от ДП/, дава
заключение за стойността на къщата, находяща се в гр. К., ул. “Ц. И. А. **” №
** - 25 200 лева. Според същото
заключение, стойността на нанесените на имота щети в резултат на палежа възлиза
на 1 010,24 лева, като вещото лице е заключило, че това е стойността на щетите
към м.януари 2014г. В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена повторна
оценъчна експертиза само касателно причинените вреди по имота на свид. Х., като
заключението на експерта е, че общо стойността на щетите възлизат на 983,74
лева към инкриминираната дата /том 4, л. 1450 от НОХД № 520/2016г./. Именно
нейното заключение досежно стойността на щетите по вещите от пожара кредитира
съдът, тъй като същата дава оценка на вещите, актуална към инкриминираната
дата. Заключението на вещото лице по това заключение не бе оспорено от страните
и съдът намира същото за компетентно изготвено.
Относно мотивирането на подс. Д.да
извърши поръчаното му от подс. К., следва да се ценят неговите обяснения, тези
на подсъдимите П.и С.. В случая не може да се приеме за основателно
възражението за оговор от страна на тези подсъдими спрямо К.по твърденията им,
че К.използвал физическо насилие често над подс. Д., поради което и последният
се страхувал от него. Това вече бе обсъдено, като съдът само ще допълни, че
гласните доказателства са еднопосочни и това как точно е било упражнявано
физическото насилие над Д., включително с употребата на електрошок. Относно
повода за употребата на сила – тук също обясненията на посочените подсъдими и
показанията на свидетелите си кореспондират, като подс.Д.също признава за
факта, че „понякога“ си вземал от парите за лични нужди.
IV.
Показанията на Свид. Д.и на свид. К.касателно отношенията им с подс. Е.към
инкриминирания период съдът намира, че следва да приеме с доверие. Същите се
отличават като незаинтересовани и лишени от предварителна негативна нагласа към
подсъдимите лица. Самият Д.посочи в разпита си, че отношенията му с подс. Е.са
колегиални, не са имали конфликти, с изключение на казуса със свид. А.. Макар в
показанията си свидетелят Д.да посочва, че в телефонен разговор подс.Е.директно
го обвинил, че му бил „откраднал“ клиента /л. 216/, самият свидетел не
възприема казуса със свид. А.като такъв, който да води до съществено влошаване
на отношенията между колеги. В показанията на свид. К.обаче се описва
подчертано негативното отношение на подс.Е.към кантората на свидетелите по този
случай и съдът няма основание да не кредитира показанията на тази свидетелка.
Същата е незаинтересована. Действително установи се, че Д.и К. са били викани
по повод пълномощното на свид. А.в полицията на Асеновград, но нито един от
двамата не сочи под давлението на подс.Е.да
е била сигнализирана полицията. Показанията на свид. А. и на неговата
съпруга /приобщени от ДП по съгласие на страните по реда на чл. 281, ал.5 вр. с
ал.1, т.5 от НПК/ също не променят така приетото, като дадените от тях
показания не са от пряко значение за казуса. Не е спорно и обстоятелството, че
кантората на Свид. Д.била поела делата на подс.К.след разрива в отношенията
между двамата подсъдими – установява се от показанията на Д., а така и от
обясненията на подс.К.. Пряко доказателства за това, че именно подсъдимият Е.е
поръчал да бъде счупен процорец от автомобила, управляван от Д.и хвърлено вътре
мъртво жиотно, са обясненията на подс. П./в тази част също приобщени от
досъдебното производство/. Подс. С.подкрепя казаното от П.касателно това кое
лице е поискало увреждането на вещта на Д., като няма спор, че именно той и
П.са повредили автомобила на свид. Д., за което съображения съдът ще изложи
малко по-надолу. В подкрепа на това твърдение на П.е и резултатът от
приложените СРС по отношение на последния, обективирано в *******************.
Установява се към м. декември 2014 година подс.К.е бил вече задържан, видно от
справката от Ареста Пловдив по друго досъдебно производство.
Касателно извършителството – обясненията
на подсъдимите С.и П.досежно това престъпление са подробни, кореспондиращи си и
не остават изолирани – подкрепят ги протоколът за следствен експеримент, видно
от който подс.С.посочва не само маршрутът, по който са минали при проследяване
автомобила на свид. Д., но и мястото, където са укривали кокошката до счупването на прозореца и
хвърлянето й по-късно вечерта в колата. Протоколът за оглед на
местопроизшествието, показанията на Свид. Д.и К.също подкрепят твърденията на
подсъдимите относно това кое стъкло са счупили и къде е била хвърлено тялото на
кокошката. Последните доказателствени средства установяват и датата, на която е
станало посегателството над автомобила на свидетеля.
Счупеният прозорец на моторното
превозно средство е оценен в хода на досъдебното производство на 260 лева /виж
СОЕ на л. 163 от том ХIII от ДП/,
като заключението съдът също цени като обективно изготвено, с необходимите
познания в съответната област.
V.
Времето, мястото на извършване на кражбата от подсъдимите П., С.и П.на вещи от
лекия автомобил „Мерцедес“ и на л.а. „БМВ“ Х1, управлявани от свид. Г, така и
на намиращите се в него вещи, се установяват от показанията на свидетеля /в
тази част приобщени показанията му, дадени пред друг съдебен състав по НОХД №
1680/2015г. на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, признават се, макар и
частично от подсъдимите в дадените от тях обяснения, установяват се и от
протокола за оглед на местопроизшествието, конкретно касателно механизма на
проникване в лекия автомобил „Мерцедес“. В обясненията си подс. П.посочва себе
си и подс. С.като участници в деянието, но в обясненията на другите двама
подсъдими се сочи участието и на подс. П.. Съдът приема за установено, че и
тримата са взели учестие в инкриминиранато не само предвид обясненията им, че съвместно
са взели вещите от „Мерцедес“-а, но и тъй като при оттеглянето си подс.П.е
управлявал отнетия автомобил БМВ Х1, в който се е намирал и подс.С., а
последният признава, че няма книжка и не може да управлява МПС, докато
автомобилът на подс.П., с който тримата са се придвижили до ж.к. „Тракия“ в
града, е бил управляван от подс.П., в каквато насока са обясненията на П.и
С..
Известно противоречие възникна по
обстоятелството кой е счупил предното стъкло на л.а. „Мерцедес“, като според
приобщените от ДП обяснения на подс.П., това е сторил той, а подс.С.посочи
П.като автор на взломяването на стъклото. Подс. П.нямаше ясен спомен по
посоченото обстоятелство. Съдът обаче намира, че следва да се довери на
обясненията на подс.С.в тази част, тъй като същите са доста по-подробни и
конкретни. Посочените гласни доказателства на тримата установяват, че подс.П.е
отворил в последствие и жабката на автомобила, откъдето извадили и ключът за
паркирания в съседство автомобил БМВ Х1. Отнемането на последния е станало посредством
активиране на копчето на ключа, предназначено за отключването му, след което са
привели същия в движение и са се отдалечили от местопроизшествието.
Подсъдимите С.и П.посочиха в съда,
че не са целели да откраднат автомобила БМВ Х1, а единствено да се повозят с
него. Единствено подс. П.не твърди подобно намерение в разпита си пред съдия в
хода на досъдебното производство /която част от обясненията му също бе
приобщена/. Тезата на останалите двама подсъдими съдът намира за опит за
омаловажаване на стореното и защитна позиция с евентуална насоченост за
прилагане на друг, по-благоприятен откъм санкция текст от Наказателния кодекс и
счита, че се опровергава както от собствените им обяснения, така и от анализ на
поведението на лицата, за което сведения дават самите те. На първо място – ако
същите са имали единствено намерение да се повозят на автомобила БМВ Х1, то не
обяснява факта, че подс. П.„вместо да се повози“ и той на новата придобивка, е
трябвало да управлява автомобила на подс.П., следвайки плътно двамата си
другари, докато последните се намирали в отнетото БМВ. На следващо място –
намерението им само да „се повозят“ на автомобила не обяснява откарването му до
селото на подс.П. от него и П. и последващото му укриване. И ако подс.
С.твърди, че не е знаел за последното обстоятелство, тъй като се бил прибрал в
дома си преди това, то тогава необяснимо остава активното му участие в
последващото предаване на автомобила /виж стр.33 от с.з. от 31.08.2017г./.
Твърдението на подс. П., че не бил получил пари от евентуалната продажба на
автомобила /всъщност не се и установява противното/, са ирелевантни за
съставомерността на стореното.
Относно съдбата на отнетия
автомобил, показания даде свид. М., като в тази връзка има приобщени по ДП и
преписка, изпратена от ГПУ С., че автомобилът е установен месеци по-късно с
променен номер на рамата. Посоченият свидетел не даде релевантни за настоящото
производство твърдения, макар съдът да намира показанията му за обективни и
достоверни.
Що се касае до останалите движими
вещи, отнети както от лекия автомобил „Мерцедес“ – кожен тефтер с документи за
автомобила, навигационната система, ножче марка „Делавал“, а така и намиращите
се в автомобила „БМВ“ Х1 детско столче и комплект за помпене и лепене на гуми
/за което показания е дал свид. Г, отчасти се споменават и от подсъдимите/, то
тяхната съдба не се установи по делото. Паричната им оценка обаче е дадена от
назначената в хода на дознанието стоково-оценъчна екпертиза /л. 141-142 от том
XIII на ДП/, според чието заключение
стойността на отнетите от л.а. „Мерцедес” с peг. № ****вещи възлиза, както следва:
на черен кожен тефтер за документи - на 2 лв., на навигационна система
„Гармин”, модел 3810 - на 500 лв„ на ножче „Делавал” - на 250 лева и на
контактен ключ за л.а. „БВМ X 1” с per. № ****- на 412 лева. Стойността
на отнетите от л.а. „БВМ X 1” с peг.
№ ****вещи, както следва: на детско столче за автомобил „Кидфикс” - на 520
лева, на MB комплект /компресор и спрей с пяна за помпене и лепене на гуми/ -
на 223 лева.
Авто-оценъчната експертиза по писмени данни /л. 144-146
от том XIII от ДП/, оценява л.а. „БВМ X 1 xDrive 18D” с
peг. №****, към датата на деянието, на 56 828 лева.
Както съдът вече посочи по-горе,
кредитира и двете експертни заключения, като намира, че вещите лица са съобразили
релевантните фактори за точно оценяване на вещите, съобразно инкриминираната
дата, дадени са обективно и обосновано.
VI. За
престъплението „грабеж“, извършено над пострадалия Т.,
обяснения дават както подс. П., така и подс. С.. Двамата признават физическото
посегателство над свидетеля, изразяващо се в нанасяне на удари с ръце и с
метален предмет, оприличен от пострадалия на палка, по главата и ръцете му.
Свид. Т. също посочва, че бил застигнат във входа си в тъмната част на
денонощието от двама мъже, които му нанесли посочените удари, като поискали от
него и да им даде парите си /виж показанията на свидетеля на л. 840/.
Подсъдимите С.и П.отричат да са искали от пострадалия да им даде пари, като
признават обаче, че след побоя над свидетеля видели паднали пари на земята,
които взели, както и часовник марка „Келвин Клайн“. Няма спор, че описаните и
от подсъдимите вещи са били собственост на свид. Т. – самият той посочва, че
именно поведението на двамата мъже, които го нападнали във входа на
кооперацията, където живее, с искане за предаване на пари, го мотивирало да
извади от вътрешния джоб на якето си носената от него сума от 200 лв. и да я
хвърли на земята, а часовникът в следствие на нанесените му удари сам паднал на
земата. Подс.С.признава, че той е взел парите. В подкрепа на казаното са и
показанията на свид. Х./приобщени от ДП по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1,
т.1 от НПК – виж стр.35 от с.з. от 06.07.2016г./, където посочва, че е изчакал
след това двамата подсъдими и ги е откарал с автомобила си, като при проведения
между тях разговор разбрал, че са пребили някакъв „грък“ /каквато установи се е
националността на свид. Т./ „така, че
дори полицейската палка се била изкривила“, като свидетелят посочва, че е
възприел и как „М. извади пачка пари“,
която двамата разделили помежду си, коментирайки, че на всеки се падала сумата
от по 100 лв. Обясненията на подс.С., че не били искали пари от свид. Т., а
видели същите едва да излизане от входа /„близо
до врата във входа“ – стр.45 от с.з. от 31.08.2017г./ звучат нелогично
поради две обстоятелства – няма как парите и часовникът да са се намирали „на 7-8 метра от мястото, където му нанясяхме
ударите“ /подс.С.- пак там/, след като нито свид. Т., нито двамата
подсъдими твърдят да са променяли местоположението си от едно място във входа
на кооперацията на друго по време на побоя. На следващо място – нелогично звучи
и обяснението на подс.С., че парите просто си стоели на земата и едва при
излизане от входа при това в тъмното /и тримата твърдят да е било тъмно във
входа/, ги били видели и взели. Предвид всичко изложено, обясненията на двамата
подсъдими, че всъщност искали само да „набият“ свид. Т., но не и да вземат вещи
от същия, не намира опора в посочените гласни доказателства.
Касателно причинените на пострадалия
травматични увреждания, в своите показания същият посочва, че при вдигането на
дясната си ръка, за да се защити от ударите, насочени към главата му, е получил
счупване на дясната лъчева кост. Уврежданията по свидетеля се установяват при
извършения му преглед по-късно същия ден в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, както и от
изговената в хода на дознанието съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
/л. 18-22, том IX от ДП/, според чието заключение на свид. Т. е било
причинено: счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост;
разкъсно-контузна рана на челото отдясно; разкъсно- контузна рана на горната
устна от вътрешната страна и травматичен оток на същата устна; охлузване в
областта на лявата вежда; контузия и охлузване на лявата предмишница;
травматичен оток на главата тилно в ляво. Вещото
лице в съдебно заседание обосновано защити заключението си. Същото е приело, че
описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени, както се съобщава от пострадалия,
като по морфологичната си характеристика и степента на развитие на
регенеративните процеси на травматичните увреждания, е възможно те да са
получени на датата на инцидента. Вещото лице е посочило, че счупването на
шиловидния израстък на дясната лъчева кост е довело до трайно затрудняване
движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 1 месец.
Що се касае до стойността на отнетия
от владението на свид. Т. мъжки ръчен часовник „Калвин Клайн”, то даденото в
хода на досъдебното производство заключение на назначената стоково-оценъчна
експертиза /л. 24 от том IX от ДП/, я определя на 290 лева.
И посочените две експертни
заключения съдът кредитира като обективно и компетенто изготвени, със
съответните познания в областта на медицината и в областта на счетоводството.
В отделно изложение следва да бъдат
разгледани показанията на свид. И.И. и то не поради факта, че в показанията си
обсъжда все обстоятелства, от значение за делото, а поради изключителната им
несъстоятелност. Съдът намира този свидетел за недобросъвестен, а показанията
му – за лишени от правдивост. Като се започне от нелепото обяснение, че сам е
решил да напише жалба до съда по настоящото дело, без да може да даде логично
обяснение откъде е разбрал подробности за делото, твърдейки едновременно, че
научил за това дело едва когато получил призовка в затвора да се яви, а същевремнно се
установява, че жалбата му до съда носи дата месеци преди това. Обяснението, че
при посещение в дома на подс. Д.на 27.09.2015г., той му бил показал обвинителния
акт и така разбрал за делото и състава на съда /виж показанията на свидетеля на
л. 1119/, контрастира на факта, че под този номер делото е образувано след
внасяне на обвинителния акт в ОС Пловдив едва през месец февруари 2016г.
Отделно от това през месец септември 2015г. подс. Д. все още е бил задържан с
мярка „задържане под стража“ и се е намирал в условията на Затвора Пловдив, а
не в дома си. Несъстоятелността на твърденията на свид. И. не свършват дотук –
с категоричност твърди в затвора да е бил заплашван от подс.П.да не
свидетелства, при това още преди да напише жалбата си до съда с искане да бъде
разпитан и преди съдебният състав да уважи доказателственото искане на защитата
на подсъдимия К. в тази насока. По-същественото е обаче, че със същата категоричност
свидетелят посочи в залата като П.подс.П..
Именно поради факта, че през м.
септември 2015 година подс. Д. все още се е намирал в Затвора Пловдив, лишени
от всякаква истинност съдът намира показанията на свид. И. и че в този период
се срещал с него в дома му – обстоятелство, което също се отрече от подс. Д..
Съдът намира за крайно неверни и твърденията на свидетеля, че Х. Х. бил признал
пред него, че сам си запалил къщата. Подобно твърдение звучи нелепо на фона на
показанията на свидетеля, че с Х. от години не са в добри отношения, тъй като
И. бил писал жалби против него и Д. и „благодарение“ на тях в началото на 2014
година бил влязъл в затвора. Палежът на къщата на свид. Х.е от октомври 2014
година и не се открива нормална логика свид. Х.да споделя подобни обстоятелства
най-малкото със свид. Илиев, който постоянно се жалвал от него пред различни
институции. Иначе свид. И. не отрича, че е бил в една килия с подс.К., дори от
него разбрал, че ще го „призоват като
свидетел“. Показанията на свид. И.
се отричат и от подсъдимите Д. и П.. Като в допълнителния разпит на Свид. Х.
Х.също се отрича И. било да е работел „в офиса на К.“, било да е карал като
сменник таксиметров автомобил със свид. Х.. Предвид изложеното, съдът намира,
че свид. И. не говори истината, същият бе поискан от защитата да обслужи изцяло
защитната теза на подс.К.касателно обвинението за палежа над дома на свид. Х..
Самостоятелно място следва да бъде
отделено и на показанията на свид. М. Х., когото съдът също намира за свидетел,
поискан единствено, за да обслужи защитната теза на подс.К.. Твърденията на
свидетеля за провеждани разговори с подсъдимия П., не само се опровергават от
обясненията на този подсъдим, но така и от обясненията на подс. С.и на Д.. Като
несъстоятелна съдът преценя тезата на свид. Х., че листовете, представени по
НОХД № ***/2015г. по описа на ПРС, същият е преписал по молба на подс.П., тъй
като само посочва, че няколко дни му отнело преписването им и не можа да посочи
разумна причина за решението си да отдаде значителна част от времето си да
преписва листовете. Не посочва разумна причина и кое е налагало преписването на
листове, които след това е трябвало според него да бъдат предадени пак с това
съдържание, но с неговия почерк, на подс. К.. А че Х. е автор на преобладаващата
част от текста на листовете, няма спор и това се установява и от назначената от
съда комплексна почеркова и техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира. Ето защо, изключая доказаното по несъмнен начин авторство на
ръкописния текст /с посочените от вещото лице С.изключения на отделните думи/,
настоящият състав намира, че не следва да кредитира останалата част от
твърденията на свидетеля, а именно – че подс.П. му бил предал да препише тези
листове. Напротив, като достоверни и подкрепени от обясненията и на подс.С., и
на подс.Д., а така и на подс.П./л. 1312/ следва да се приемат обясненията на
П.относно това, което му е било предадено от свидетеля – че писмото му е било
изпратено от подс. К.. Това подкрепя неоспоримият факт за влошени отношения
между подсъдимите.
Що се касае до заключението на
съдебно-балистичната експертиза на вещото лице С./том ХIII,
л. 166-172 от ДП/, приета в съдебно заседание, то същата единствено установява,
че откритите в дома на подс.Д.при извършеното претърсване и изземване пистолети
не представляват огнестрелни оръжия по смисъла на закона, поради което и макар
да намира заключението за компетентно изготвено, следва да се посочи, че същата
е без съществено значение конкретно за настоящото производство.
Видно е от изложените от съда
мотиви, че съдът в значителна степен е кредитирал обясненията на подсъдимите
П., С., както и на подсъдимите П.и Д.. Конкретно касателно обстоятелството кое
лице им е поръчвало отделните посегателства, защитата на подсъдимите К.и на
подс. Е.възрази, че обясненията особено на подсъдимите С.и П., дадени пред
съдебния състав, както и приобщените им такива от досъдебното производство пред
съдия, са депозирани след оказан недопустим психически натиск над обвиняемите
към онзи момент лица и нехуманно
отношение към тях – в частност поради условията, при които са пребивавали в
следствения арест, както и че са били извеждани без с тях да се извършват процесуални
действия. Видно от справката от Ареста, конкретно за тези две подсъдими лица
съдът констатира четири извеждания за подс. С./на 19.01.2015г., на
21.01.2015г., на 26.01.2015г. и на 29.01.2015г./ и пет извеждания на подс.
П./на същите дати, както и на 28.01.2015г./, за привеждане в Криминална
полиция, за които дни съдът не откри в кориците на делото протоколи от
извършени процесуални действия. Това обстоятелство не означава, че при тези
извеждания е „въздействано“ над обвиняемите към онзи момент лица, за да
придобият обясненията им една или друга насоченост, както се твърди от ** Д.. И
достатъчно е в тази връзка отново да се изтъкнат показанията на свид. М., който
пресъздава споделено му от подсъдимите П.и С.още на 16.01.2015г. /т.е. преди
посочените дати на извеждане, за които не се откриват протоколи от извършени
процесуални действия/ при посещението му в Ареста, което кореспондира и с
обясненията на двамата подсъдими, дадени пред съдия на досъдебнот производство,
които поддържаха пред съдебния състав. Още повече, че онези им обяснения от досъдебното
производство, които съдът инкорпорира в настоящия процес и двамата са давали
пред съдия в присъствието на защитници, а тезите им са получили проверка и с
последващи процесуално-следствени действия – следствени експерименти, разпити
на други лица, експертни изследвания. Тук следва да се отчете и обстоятелство,
на което съдът нееднократно наблегна по-горе – обясненията на двамата подсъдими
П.и С.не остават изолирани, поради което и неоснователно бе направеното
възражение на защитниците по реда на чл. 279, ал.4 от НПК, още повече, както се
посочи, инкорпорираха се обяснения, дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство. Всъщност именно част от обясненията
на подс.П.от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал.2 вр. с
ал.1, т.4 от НПК /том I, л. 132 от ДП/, потвърдени от него пред настоящия
съдебен състав, сочат, че подс.Е. е искал да мотивира подс.П.да промени
обясненията си вече в хода на образуваното досъдебно производство. Обясненията
на П. се подкрепят и от съдържанието на разговор от приложените СРС под ******
/том I от секретните материали/.
Обясненията
на подс. П.в тази част напълно подкрепят твърденията на П.и С., че са изпитвали
страх, както поради отправените им залахи от подс. Е, така и от подс.К.за
тяхното здраве и живот. Подс.П. бе значително по-обстоен относно това какво му
е било заявявано от двамата подсъдими, за да бъде склонен да извърши
престъпленията, които твърдения бяха обсъдени от съда по-горе /заканите, че ще
бъде вкаран в затвора, където биха могли да посегнат на живота му, заплахите,
че ще бъде изпратен да пали постройка, където ще бъде убит/. Обясненията на П.и
С. за отправени закани намират подкрепа не само в показанията на ****на С.–
свид. С., така и в показанията на свид. М./л.633/ и обясненията на подс. П.
Предвид отправените към тях от подс. Е. по-рано закани, до неговото задържане,
двамата са продължавали да изпитват страх от факта, че същият е на свобода и
може да ги реализира /виж обясненията на подс.П. в тази част/.
Що се касае до показанията на
свидетелите Ш. и Ш., то същите не установяват в показанията си релевантни за
процеса обстоятелства.
В подкрепа обясненията на П. и С. са
и приобщените по делото веществени доказателствени средства от приложените на
дознанието СРС, които по съответни пунктове бяха коментирани по-горе. Тук само
ще се посочи, че видно от приложените материали, свързани с искането и
разрешаването използването на СРС по отношение на подсъдимите лица, е спазен
редът, предвиден в НПК и ЗСРС за използването им и са налице законоустановените
предпоставки за това. Веществените доказателствени средства, получени чрез използване на СРС, в съответствие с дадените
разрешения, са отразени в надлежни протоколи, които се приобщиха в хода на
съдебното следствие.
По отношение на онези ВДС, които
обективират информация, *******.- това се отнася до ВДС в том 2 и том 3 от СРС
- ясно е, че тези лица са придобили процесуално качество на обвиняеми в
настоящото наказателно производство. Практиката на Върховната съдебна инстанция
нееднократно е възприемала, че използването на СРС не е ограничено по отношение
на мястото му на използване, включително в условията на контролирана среда
/така напр. в Решение № 504/22.11.2005г. по н.д. 1072/2004г., III н.о., където е прието за допустимо прилагането на способ от
СРС „подслушване“ в работен кабинет на оперативен
работник с привлечено към наказателна отговорност лице/. Но според настоящия
състав, макар и допустимо като начин на прилагане на СРС, то същите не могат да
бъдат използвани за изясняване релевантните за производството факти.
Използването им представлява заобикаляне на закона и заместване на предвиден в
процесуалния закон способ за събиране на доказателства /разпит/ със способ за
разследване, който има производен характер /виж Решение 164/2009г. по н.д.№
146/2009г. I н.о., Решение 273/08.08.2012г. по н.д.№ 796/2012г. III н.о./.
Изготвената на досъдебното
производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подс.
К. /л. 178-193 от том XIII от ДП/, приета от съда, е в състав от двама
психиатри и психолог. Според заключението на експертите подс. К. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата. Касае се за емоционално
нестабилна личност. Към датите на инкриминираните деяния, както и към момента
на изготвяне на експертното заключение, той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е да възприема и
възпроизвежда правилно фактите, свързани с инкриминираните периоди и да дава
достоверни обяснения за тях и може да участва пълноценно във всички стадии на
наказателния процес. Експретното заключение съдът кредитира, като следва да се
отбележи, че изключително подробно са посочени методиките, по които вещите лица
са провели изследванията си.
Обясненията на подс. К. в
преобладаващата си част съдът намери за защитна теза. Касае се за отричането от
негова страна да е склонявал съответните извършители /по отделните деяния/ да
извършат престъплението „палеж“. Както се обсъди по-горе по отделни пунктове, в
тези части обясненията на подсъдимия се опровергаха. Лицата, които са имали
ежедневни контакти с него, а това са подсъдимите П., С., Д., свид. Х., описват
подс. К. като манипулативна личност, всяваща респект у околните и липса на
толеранс към различното чуждо мнение, на което е наблегнато, видно и в психологическия му
профил от назначената комплексна СППЕ.
Познанството му с лица от структурите на МВР /самият той се представя в
обясненията си като лице, което често е подавало сигнали до полицията и
комуникирало с представители на структурата/, същевременно близките му
отношения с подс.Е.и физически посегателства над подс. Д., са обстоятелства,
които са мотивирали страх у извършителите от поведението на К. в случай на
неизпълнение на заръчаното. В тази насока са и обясненията на подс.П./приобщени
от ДП/ - „…затова ме беше страх от този
човек /визирайки подс.К.- бел. авт./ …Бил вкарал човек в затвора, ей-така без
нищо“.
Обясненията на подс. Е. по
релевантните обстоятелства по отделните казуси съдът също намери за защитна
теза. Посочи се вече защо съдът намери за доказано участието на подсъдимия във
вменените му престъпления, като отричането на вината от негова страна бе
опровергано. От събраните основно гласни доказателства се затвърдиха
показанията на свид. П. и К., че останалите подсъдими са изпитвали страх от
личността на подс. Е., което е била и причината при първоначалния им разговор с
К. последният упорито да е отказвал да спомене името на другия поръчител, като
им обяснил, че се страхува от него. По делото не е бил изготвен негов психологичен
профил поради нежелание от страна на Е.да съдейства, което е и негово
процесуално право. Но както останалите подсъдими, имали преки контакти с Е.,
така и свидетелите П. описват подсъдимия като личност, към когото са изпитвали
респект, но породен от страх от реално изпълнение на отправени им от същия
закани за здравето и живота /за останалите подсъдими/. Изявените лидерски
умения, позицията на същия като ***, афиширани познанства с лица в затвора,
създали у извършителите представата за реална възможност от реализиране на
отправените им закани в случай на неизпълнение на престъпленията, към които е
подбуждал. Подс. П.ясно посочва в обясненията си пред съдия от досъдебното
производство изпитвания от същия страх от това какво може да му причини подс.Е.,
обяснявайки, че при посещението на свид. М. в условията на ареста, не му е
споменал името на Е., а само това на К.– „…защото
К.беше вече задържан …а аз се страхувах от ** Е.“.
Следва да се отбележи, че в хода на
съдебното производство в нито един момент не бе депозирано искане за отвод на
наблюдаващия прокурор по делото, като от страна на защитата на подс.К. се
възрази едва в пледоарията за предубеденост на наблюдаващия прокурор, изводимо
според защитата от липсата на ясни доказателства за спазване изискването на чл.
9, ал.1 от ЗСВ. Видно от представените в съдебно заседание на 31.08.2017г.
копия от протокол за избор на наблюдаващ прокурор на Окръжна прокуратура
Пловдив, съдът не констатира да са нарушени формалните изисквания на чл.9 от ЗСВ. Случайният подбор чрез електронно разпределение на делата и преписките в
органите на съдебната система, съобразно поредността на постъпването им, цели
да се преодолее възможността делото да бъде разгледано от специално подбран
съдия, прокурор, следовател или съдебни заседатели и по този начин да се
нарушат основните принципи по чл. 13 и чл. 14 от НПК и предубеденост от изхода
на делото и макар да не е предвидено като самостоятелно процесуално нарушение,
би могло да се преценява на плоскостта на оснвания по чл. 29, ал.2 от НПК.
Обективни данни за което обаче няма.
В допълнение следва да се посочи, че
протоколите от изършените действия по разследването на досъдебното
производство – протоколите за огледи,
следствени експерименти, разпознавания и пр. съдът намира за изготвени
съобразно изискванията на НПК, поради което и се позова на същите, за да
постанови съдебния си акт.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
I.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че от обективна страна
подсъдимите В.К.Е. и Р.С.К. са
извършили престъпление по чл. 117, ал.2 вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй
като през лятото на 2013 година като съизвършители са подбуждали /умишлено са
го склонявали/ другиго – М.Б.П. към убийство – умишлено да умъртви В.Д.М.. И
двамата подсъдими словесно – с думи са въздействали върху психиката на подс.
П., за да формират у него решение да извърши убийство на свид. М. Действително
първоначално двамата не са разкрили пред П.истинската си крайна цел. Но след
това двамата неприкрито и целенасочено са продължили да настояват П.да му нанесе
удари в тилната област, манифестирайки пред него желание предвид здравослвното
състояние на свидетеля да се предизвика летален изход. В случая към изпълнение
на това, към което е бил подбуждан от двамата, подсъдимият П.не е пристъпил,
като същият не е взел решение за извършване на престъплението убийство,
категорично отказвайки да изпълни заръчнато му от подсъдимите Е.и К. Поради
това и стореното от последните изпълва именно състава на посоченото като правна
квалификация престъпление. Конкретно на подс.Е. е била първоначалната идея да
бъде умъртвен свид. М. чрез нанасяне на удари в жизненоважна област на тялото и
особено с оглед неговото здравословно състояние. Мотивът за това е желанието на
подс.Е.да отстрани свой пряк конкурент в областта на застрахователните дела.
Поведението на подс.К. пък е продиктувано от създадените близки доверителни
отношения между него и подс.Е. във връзка с осъществяваната от последния ******
заетост и ангажираността с делата на подс.К.
Решението
да бъде избран изпълнител в лицето на подс. П.е взето съвместно от подсъдимите
Е.и К. В изпълнение на замисленото подс.К. е завел подс.П. до спортния комплекс
на „***“ Пловдив, където свид. М. също е ходел да спортува и му го е показал,
както и дома му. Изборът на подсъдимите Е.и К. за изпълнител в лицето на подс.
П. не е случаен – същите са имали информация за спортните успехи на П. в
областта на бокса /доказателства за това представени от самия подсъдим в хода
на съдебното следствие/. Също към този момент П.е бил и ***на подс.К..
От СУБЕКТИВНА СТРАНА както подс. В.Е., така и
подс. Р. К.са извършили престъплението при форма на вината пряк умисъл, като и
двамата са съзнавали, че в резултат на тяхното психическо въздействие над П.,
може да се формира у последния решение да извърши убийство, което е и
преследваната от двамата цел. Също и двамата подсъдими са съзнавали конкретната
роля на другия съизвършител, т.е. изправени сме пред задружно участие за
постигане на крайната цел.
II.
При така установенато от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира,
че от обективна страна подс. М.Б.П.
е осъществил състава на престъплението по чл. 330, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и
т.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 и ал.3 от НК,
тъй като в периода от 10.10.2013 г. до 29.03.2014г. в гр. Б., обл. Пловдивска,
с. З., общ. Б., обл. Пловдивска, с.М., обл. Пловдивска и гр. Пловдив, като
извършител, при условията на продължавано престъпление, като пожарът е
представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М., М.Т. М., Д.В.В.,
В.Д.В. и В.Н.В., като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е
разпространил върху други имоти на значителна стойност и като от деянието са
последвали значителни вреди на обща стойност 81 735,74 лева, в съучастие със
С.Й.С. и П.Р.П., също като извършители, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители,
е запалил имущество на значителна стойност, както следва:
•
На 10.10.2013г., в гр. Пловдив, в съучастие със С.Й.С., също като извършител, и
с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност
- лек автомобил „Шкода” с peг. № ****, собственост на „**”АД, стопанисван от
„**”ООД, представлявано от И.М.Г., на стойност 36 977 лв., като причинените от
палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
•
На 22.10.2013г. в гр. Б., обл. Пловдивска, в съучастие с П.Р.П., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда /къща/ с гараж,
собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ модел X 5 с
per. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като общата стойност
на нанесените на имущество щети, в резултат на палежа, възлиза на 16 287 лева
(15 875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда) и пожарът е
представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и М.Т.М.;
•
На 12.11.2013г. в с. З., общ. Б., обл. Пловдивска в съучастие, като извършител,
с В.К.Е. като подбудител, е запалил имущество на значителна стойност - колесен
трактор марка FEND-720 собственост на „**” ООД, стопанисван от „**”ООД,
представлявана от И.М.Г., на стойност 240 000 лева, като причинените от палежа
щети възлизат на 5 749,74 лв., и като е имало опасност пожарът да се разпростре
върху други имоти на значителна стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена
близост;
•
На 11.03.2014г., в гр. Пловдив, в съучастие със С.Й.С., също като извършител, и
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
автомобил - джип „Нисан Патфандър” с peг. № ****, собственост на „Райфайзен
Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на стойност 15 468 лева, като
причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
•
На 29.03.2014г., в с.М., обл. Пловдивска, в съучастие със С.Й.С., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № *****, собственост
на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е представлявал опасност за
живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е върху друго имущество на значителна
стойност - къща на адрес с.М.,ул.“Р.“ № *, собственост на Ж.И.В., на стойност
19 250 лв., като причинените от пожара щети възлизат общо на 7 254 лв. (5 576
лева за лекия автомобил и 1678 лева за жилищната сграда).
При
така установеното от фактичека страна, съдът намери, че от обективна страна
подсъдимият С.Й.С. е реализирал
състава на престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 и т.2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК и го призна за
ВИНОВЕН в това, в периода от
10.10.2013г. до 29.03.2014г. в гр. Пловдив и с.М., обл. Пловдивска, като
извършител, при условията на продължавано престъпление, като пожарът е
представлявал опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало
опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на
значителна стойност и като от деянието са последвали значителни вреди на обша
стойност 59 699 лева, в съучастие с М.Б.П., също като извършител, и с В.К.Е. и
Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност, както
следва:
•На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, в съучастие с М.Б.П., също като извършител, и с
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
лек автомобил „Шкода” с per. № ****, собственост на „**”АД, стопанисван от
„**”ООД, представлявано от И.М.Г., на стойност 36 977 лв., като причинените от
палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
•На
11.03.2014г. в гр. Пловдив, в съучастие с М.Б.П., също като извършител, и с
В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна стойност -
автомобил - джип „Нисан Патфандър” с per. № ****, собственост на „Райфайзен
Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на стойност 15 468 лева, като
причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
•На
29.03.2014г. в с.М., обл. Пловдивска, в съучастие с М.Б.П., също като
извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на
значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № *****, собственост
на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е представлявал опасност за
живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е върху друго имущество на
значителна стойност - къща на адрес с. М., ул. “Р.”, № *, собственост на
Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., като причинените от пожара щети възлизат общо
на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия автомобил и 1678 лева за жилищната сграда).
Подс.
П.Р.П.бе признат за виновен в това,
че на 22.10.2013г. в гр. Б., обл. Пловдивска, в съучастие с М.П., също като извършител,
и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, е запалил имущество на значителна
стойност - масивна двуетажна жилищна сграда /къща/ с гараж, собственост на
Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ модел X 5 с per. ****,
собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като общата стойност на
нанесените на имущество щети, в резултат на палежа, възлиза на 16 287 лева (15
875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда) и пожарът е
представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и М.Т.М. –
престъпление по чл. 330, ал.3 вр. с ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2
вр. с ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението „палеж“ се изразява в запалването на предмета на
престъплението, като престъпният резултат настъпва при тази фаза на горенето,
при която предметът гори самостоятелно със собствен огън.
По
отделните деяния:
1.
Подс. П.съвместно с подс. С.на 10.10.2013г. в гр. Пловдив непосредствено са
осъществили всички елементи от изпълнителното деяние на престъплението „палеж“,
като двамата, снабдили се със запалителна течност, отишли до адреса, където е
бил паркиран л.а. „Шкода“ с рег.№ ****-
в двора на кооперацията и подс.С.я е залял с бензин. След запалване на излятата
запалителна течност и възпламеняване на автомобила, двамата са се отдаличили.
Т.е. както подс. П., така и подс. С.от обективна, така и от субективна стрна са
дефинирали общност на умисъла си към палеж, с целения резултат да нанесят вреда
върху предмет със значителна стойност. И двамата са действали при пряк умисъл,
с целени и настъпили общественоопасни последици. Освен това е налице общност на
умисъла и между двамата преки извършители, а так и между тях и подбудителите за
това деяние – подсъдимите Е.и К., обективиран от съвместните им общи действия
/за подбудителите съображения ще бъдат изложени по-долу/.
Няма
съмнение, че вещта в следствие на пожара е погинала изцяло, като стойността на
имуществените щети, причинени от този пожар на автомобила, възлизат на
36 977 лв., съобразно назначената оценъчна експертиза, а предвид
цялостостното погиване на вещта, съвпадат със стойността й. Стойността осмисля
и признака „значителна стойност“ на имуществото /съобразно съдебната практика
14 пъти МРЗ, която към м. октомври 2013 г. е 310 лв.,т.е. надхвърля предела от
4340 лв. – виж Решение № 273/02.07.2012г. по н.д. 691/2012г., I н.о., Решение №
312/2008г. по н.д.273/2008г., III н.о., Решение № 45/11.02.2009г. по н.д. №
658/2008г./.
Както
вече се посочи, според експертите е нямало опасност пожарът да се разпростре и
върху друго имущество на значителна стойност или да представлява опасност за
живота на някого. Същевременно следите от термично въздействие върху л.а.
„Форд“ е признак за реалната опасност от разпространение на пожара върху нея.
Доказа се, че при пожара на автомобила, ползван от свид. Г., който е бил
извършен пряко от подсъдимите П.и С., са настъпили увреждания и върху лекия
автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№****, собственост на свид. С., паркиран в двора
на кооперацията в близост до запаления автомобил „Шкода“. Според ПТЕ Двамата
извършители при пристъпване към изпълнителното деяние „палеж“, са съзнавали
близостта на двата автомобила един до друг, ограниченото пространство, където
са били паркирани, а оттам и реалната опасност пожарът от запаления автомобил
да се разпростре и върху л.а. „Форд Фиеста“. Въпреки това са пристъпили към
изпълнение на намисленото, като във волево отношение са се отнесли с
безразличие към последицата от това въздействие, т.е. двамата по отношение
увреждането на този автомобил са действали при евентуален умисъл. Поради което
и съдът призна подсъдимите М.П.и С.С.за
виновни и в това, че на 10.10.2013 година в гр. Пловдив противозаконно са
повредили чужда движима вещ – л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№****, собственост на
И.Й.С. и нанесените по автомобила щети възлизат на 1 296,71 лв., като
деянието е съставомерно такова по чл. 216, ал.2 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1
от НК. И двамата са действали като извършители, при общност на умисъла за
съвместните им задружни действия. Въздействието върху автомобила на свид. С. се
е ограничило до увреждането му, като степента на засягане я прави само частично
негодна за употреба, а увредата - подлежаща на механична поправка.
Стойността
на автомобила към инкриминираната дата е 3931 лв. /не е на значителна
стойност/, а според експертното заключение причинените вреди възлизат на
1296,72 лв.
2.
На следващо място – настоящият състав намери за доказано по несъмнен начин
обвинението и призна подс. М.Б.П. и
подс. П.Р.П.за виновни и в това на
22.10.2013г. в
гр. Б., обл. Пловдивска, в съучастие помежду си като съизвършители и с В.К.Е. и
Р.С.К., като подбудители, са запалили имущество на значителна стойност -
масивна двуетажна жилищна сграда /къща/ с гараж, собственост на Т.З.М., на
стойност 89 100 лева и автомобил БМВ модел X 5 с peг. ****, собственост на
Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като общата стойност на нанесените на
имущество щети, в резултат на палежа, възлиза на 16 287 лева (15 875 лева за
лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда) и пожарът е представлявал
опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и М.Т.М..
От
обективна страна двамата непосредствено са изпълнили елементите от състава на
престъплението палеж, при това в квалифицирания състав по чл. 330, ал.3 вр. с
ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата в тъмната част на
денонощието двамата, снабдили се преди това със запалителна течност в
пластмасови бутилки, са залели с бензин вратата към гаража на къщата, в който е
бил паркиран автомобила „БМВ Х5“ с рег.№ ****, след като не са могли да отворят
вратата на гаража, за да достигнат до него, две от страничните врати към къщата
на първия етаж, дограмите на прозорците също на първия етаж, след което са ги
запалили и напуснали местопроизшествието. Обектите са започнали да горят. Т.е.
обективно са сторили всичко необходимо, за да се запали къщата на свидетелите
М., а така и автомобилът на свид. М.а, ползван от свид. М. към този момент.
Както
подс.П., така и подс.П.са извършили стореното умишлено, с целен резултат да
нанесат вреда чрез пожар върху предмети /къща и автомобил/ на значителна
стойност. Също така и двамата са съзнавали, че вършат палежа по поръка на
подсъдимите Е.и К., поради което доказва се и общност на умисъла между
четиримата подсъдими, обективиран от съвместните им действия /за поръчителите
съображения ще се изложат по-долу/. Двамата извършители са съзнавали и
обстоятелството, че в къщата се намират хора, които вероятно спят в тази част
на денонощието, тъй като подбраното от тях време на изпълнение на замисленото,
а така и заливането на част от изходите на къщата, сочи категорично на
съзнаване опасността пожарът, който предизвикат, да представлява опасност за
живота на обитателите на къщата, приемайки подобни последици.
Деянието
е довършено – престъпният резултат настъпва при тази фаза на горенето, при
която предметът на посегателство гори самостоятелно със собствен огън. Видно от
кометираните по-горе гласни и писмени доказателства, както автомобилът, така и
къщата на свидетелите М. /врати, прозорци, под/ са горели, като пожарът е бил
загасен основно след намесата на служителите от противопожарната служба, а на
двата странични входа – от свидетелите М.. Както къщата в гр. Б., така и
автомобилът „БМВ Х5“ са имущество на значителна стойност, видно от изготвените
оценъчни експретизи от досъдебното производство – къщата към инкримирината дата
е била на стойност 89 100 лв., а автомобилът – 15 875 лв., които несъмнено
изпълват признака „значителна стойност“. На следващо място – причинените в
следствие на пожара щети по къщата и автомобила, като в следствие на пожара
автомобилът е изцяло погинал, възлизат общо на 16 287 лв., от които
15 875 лв. за автомобила и 412 лева за щетите по къщата и гаража.
Причинените от пожара щети несъмнено са значителни по смисъла на чл. 330, ал.3
от НК и покриват сочения в тази хипотеза обективен признак. Наред с това и
пожарът, видно от изготвената тройна пожаро-техническа експертиза, е
представлявал непосредствена опасност за живота на обитателите в жилищната
сграда – това са свидетелката К. С., която по време на пожара се е намира на
първия етаж, така и на свидетелката П.М., така и на Т.М. и на малолетната им
****– М.М., които са спели на втория жилищен етаж. Ето защо, съдът намира, че е
реализиран и квалифицираният фактически състав на нормата на точка първа от
втората алинея на чл. 330 от НК.
3.
Кредитираните по-горе от съда доказателства, установяват по несъмнен начин, че
подсъдимият М.Б.П. на 12.11.2013г. в
с. З., общ. Б., обл. Пловдивска в съучастие, като извършител, с В.К.Е. като
подбудител, е запалил имущество на значителна стойност - колесен трактор марка
FEND-720 собственост на „**” ООД, стопанисван от „**”ООД, представлявана от
И.М.Г., на стойност 240 000 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 5
749,74 лв., и като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти
на значителна стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена
близост.
От
обективна страна подсъдимият П.е предприел всички действия, така щото да
изпълни елементите от състава на престъплението по чл. 330, ал.3 вр. с ал.2,
т.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20от НК. На инкриминираната дата в тъмната част на
денонощието, след като е бил подбуден от подс.Е.преди това /за подбудителя
съображения ще бъдат изложени по-долу/, подс. П.е отишъл до стопанството в
с.З., носейки запалителна течност в пластмасови бутилки от безалкохолно, излял
е течността върху едната гума на трактора и резервоара, след което е
възпламенил горимата течност, излята на няколко места по вещта, посредством
запалване с носена от него запалка. Палежът е извършил умишлено, съзнавайки
противоправността на стореното, като е целял като резултат да нанесе вреда на
вещта посредством запалване, т.е. искал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял настъпването им. Наред с това е действал при общност на
умисъла и с подбудителя Е., като е съзнавал, че действията му са в изпълнение
на предварително оформено у него вече решение за извършване на деянието,
мотивиран от подбудителя, т.е. че изпълнява съвместно решение.
На
следващо място – подсъдимият П.е съзнавал и опасността пожарът да обхване
намиращите се в непосредствена близост до трактора прикачен земеделски инвентар
и машини – плуг, както и дискова брана,
като ги е възприел на място, но се е отнесъл с безразличие към този резултат.
Дадената
от вещите лица оценка на стойността на трактора, а така и на причинените по
същия вреди от престъпното посегателство, установяват обективните признаци –
запаленото имущество да е на значителна стойност /стойността на трактора е била
240 000 лв./, както и последвалите вреди да са значителни /възлизат на 5
749,74 лв./, съобразно критериите, възприети в съдебната практика /да
надхвърлят 14 пъти МРЗ, която към ноември 2013 г. е 310 лв. /.
Не
се установява по делото в следствие на пожара да е съществувала реална опасност
за живота и здравето на лица, но реално е съществувала опасност от
разпространение на пожара към прикачения земеделски инвентар и машини, намиращ
се в непосредствена близост до запаления трактор – самообръщаем плуг и
дисковата брана, които според дадената от вещото лице С. оценка, също са
имущество на значителна стойност /стойността им възлиза на 44 541,13 лв. за
дисковата брана и на 8740 лв. за плуга/.
Тук
следва да се посочи, че според съда не се доказа при изпълнение на това
престъпление подсъдимият В.П.Б. да е
действал като съизвършител с подс.П. Коментирано бе вече, че липсват
доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да установяват
съпричастност на Б.към престъплението, за което бе предаден на съд в настоящото
производство, поради което и съдът го намери за НЕВИНОВЕН в това на
12.11.2013г. в с. З., общ. Б., обл. Пловдивска, като извършител, в съучастие с
М.Б.П., също като извършител, и с В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, да е
запалил имущество на значителна стойност - колесен трактор марка FEND-720 собственост
на „**“ ООД, стопанисван от „**"ООД, представлявана от И.М.Г., на стойност
240 000 лева, като от деянието са последвали значителни вреди на стойност 5
749,74 лв., и като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти
на значителна стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена
близост и го ОПРАВДА в това да е извършил престъпление по чл. 330, ал.3 вр.с
ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
За
подс. Р. К. съдът също не намери, че се събраха неоспорими доказателства за
съпричастността му към конкретното престъпление, т.е. същият като подбудител в
съучастие с подс.Е./също като подбудител/ умишлено да е склонявал извършителите
да запалят посоченото имущество, поради което и на основание чл. 304 от НПК бе
ОПРАВДАН по обвинението в тази част.
4.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира, че подсъдимите М.Б.П. и С.Й.С. са реализирали от
обективна и субективна страна основния състав на престъплението по чл. 330,
ал.1 от НК, тъй като на 11.03.2014г., в гр. Пловдив, двамата помежду си като
съизвършители и в съучастие с подсъдимите В.К.Е. и Р.С.К., като подбудители, са
запалили имущество на значителна стойност - автомобил - джип „Нисан Патфандър”
с peг. № ****, собственост на „Райфайзен Лизинг България”ООД, стопанисван от
И.П.И, на стойност 15 468 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 15
468 лева.
От
обективна страна двамата извършители посредством счупване на предно стъкло на
дясната врата на автомобила, ползван от свид. И., са достигнали до вътрешността
на купето, изливайки вътре носената от тях от по-рано запалима течност –
бензин, след което са поднесли към горимата течност източник на открит огън
/запалена хартия/, в резултат на което се е възпламенила вече образувалата се
паро-въдушна смес. След предизвикването на пожара, двамата са напуснали
местопрестъплението. В следствие на техните действия автомобилът започнал да
гори, като погинал до степен, правещ го изцяло негоден за ползване.
Деянието
двамата са извършили при пряк умисъл, което се обективира от действията им –
носена отпреди това запалителна течност и запалка, въздействието върху предно
дясно стъкло на автомобила, за да осигурят по-лесен достъп до купето, където да
излеят запалителната течност. Наред с това и двамата са съзнавали не само, че действат
при общност на умисъла помежду си и целят със съвместни действия да бъде
запален и изгорен лекия автомобил, но и с поръчителите – подсъдимите Е. и К.,
които преди това са ги мотивирали психически да вземат решение и пристъпят към
изпълнение на конкретното деяние.
Кредитираното
от съда заключение на оценъчната експертиза е определила стойност на запаления
автомобил в размер на 15 468 лв., покриващ признака за „значителна стойност“.
Предвид цялостното погиване на вещта, причинените имуществени вреди съвпадат
със стойността й.
5.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери, че
подсъдимите М.Б.П. и С.Й.С. на
29.03.2014г., в с.М., обл. Пловдивска, в съучастие помежду си като
съизвършители и в съучастие с В.К.Е. и Р.С.К., последните двама като
подбудители, са запалили имущество на значителна стойност - лек автомобил „Опел
Вектра” с peг. № *****, собственост на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като
пожарът е представлявал опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В.,
разпространил се е върху друго имущество на значителна стойност - къща на адрес
с.М.,ул.“Р.“ № *, собственост на Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., като
причинените от пожара щети възлизат общо на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия
автомобил и 1678 лева за жилищната сграда).
Съдът
прие да признае двамата подсъдими за виновни, тъй като от обективна страна и
двамата са предприели действия, за да предизвикат пожар върху лекия автомобил
„Опел Вектра“ с рег. №***, собственост на свид. В. В.– отново в тъмната част на
денонощието двамата са се придвижили до автомобила, паркиран непосредствено
пред къщата на ул. „Р.“ № * в с. М., като подс. С. залял с носения от тях от
по-рано бензин в пластмасова бутилка от безалкохолно предната част на лекия
автомобил, а подс.П. запалил течността с носената запалка, след което и двамата
са се отдалечили от мястото. Именно въз основа на възпламенаването на
запалителната течност, е започнало интезивно горене на автомобила, с отделяне
на значително количество топлина и висока температура, при което огънят обхванал
целия автомобил „Опел Вектра“, прехвърляйки се и върху задната броня на
паркирания в близост л.а. „Мицубиши Спейс Вагон“ и разпространявайки се към
западната фасада на сградата на ул. „Р.“ № * ., като е обхванал фасадната
облицовка, масивната входна дървена врата, дървената стреха, улуците на
сградата.
Подсъдимите
са пристъпили към запалване на автомобила при пряк умисъл – те са целели именно
това, както им е било заръчано от подбудителите, чрез пожар да се увреди конкретната
вещ. Механизмът на запалване на автомобила, подготвеният от преди това
ускорител на горенето /леснозапалимата течност/, който целенасочено е бил залят
върху част от автомобила, несъмнено доказват прекия умисъл на дейците.
Наред
с това и двамата извършители са съзнавали, че действат съвместно и наред с това
при общност на умисъла с поръчителите, като са изпълнявали заръчаното им от
тяпх. Непосредствената близост на запаления автомобил до фасадата на къщата на
ул. „Р.“ № * , а така и паркираният до него автомобил „Мицубиши Спейс Вагон“,
са били възприети от дейците, но същите са приели реалната опасност от
прехвърляне на огъня върху къщата, като са се отнесли безразлично към такъв
резултат. Предвид наличието на паркирани автомобили пред къщата, сведенията, че
автомобилът е на съседи на единия от подбудителите, които живеят на същия
адрес, тъмната част на денонощието, когато обичайно обитателите спят, дамата
извършители са съзнавали и реалността на опасността пожарът, разпространявайки
се върху къщата, несъмнено да доведе до опасност и за живота и здравето на
обитателите й /това са съпрузите Д.и П.В., както и на малолетната им ****В. В/.
За
да се направи преценка от тяхна страна, че непосредствената близост между
запаления обект и съседните такива ще създаде опасност от това пожарът да се
разпространи и върху къщата, където са спели обитателите, не са необходими
някакви специални познания. Тази преценка се извежда от конкретна та обстановка
на местопроизшествието на база обикновени житейски познания.
От
обективна страна се установява и задължителният елемент от състава на
престъплението – запаленото имущество да е на значителна стойност, като според
заключението на назначената оценъчна експертиза, стойността на л.а. „Опел
Вектра“ към инкриминираната дата възлиза на 5576 лв./надхвърлящ минималния
критерий за значителна стойност/. Наред това несъмнено и от показанията на
пострадалите свидетели, а така и от заключението на вещите лица от тройната
пожаро-техническа експретиза се доказва, че пожарът е представлявал опасност за
живота на младото семейство В., като се е разпространил върху къщата, където
същите са спели по това време – къща с административен адрес ул. „Р.“ № * . в
с.М. А в резултат и по къщата са били причинени щети в размер на 1678 лв. /според
оценъчната експертиза от досъдебното производство/, самата тя на значителна
стойност – оценката сочи стойност 19 250 лв. към инкриминираната дата;
както и в следствие на пожара напълно е изгорял автомобилът „Опел Вектра“
/предвид цялостното погиване на вещта, стойността на причинените имуществени
вреди съвпада с тази на автомобила – 5576 лв./. Т.е. причинените имуществени
вреди от деянието са значителни /реализиран е съставът на чл. 330, ал.3 вр. с
ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК/.
Тук
следва да се посочи, че според съдебния състав, не се установи по несъмнен
начин пожарът в с.М. да е имало опасност да се разпростре и върху съседна сграда на калкан с адрес с.М.,
ул. „Р.“ № *. На първо място – в досъдебното производство единствено в
заключението на вещите лица се коментира наличието на такава сграда. Същата не
е и била оценявана в хода на досъдебното производство. Реално не са събрани
доказателства за това къде точно се намира сградата, какво е представлявала към
инкриминираната дата, още повече, че от инкриминираната дата липсва и снимков
материал /тъй като сигналът не е заведен като криминален такъв/. Поради липса
на категорични доказателства за състоянието на същата към инкриминираната дата,
която да позволи адекватна оценка на вещта и няма как това тепърва да бъде
сторено по процесуален ред, остойностяване в хода на съдебното следствие също
не бе сторено, тъй като във всеки случай би имало съмнение в оценката. За
същата единствено е повдигнато обвинение, без да се коментира в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не се доказа и дали точно на този
административен адрес има къща с този номер. Поради това и съдът прие да
ОПРАВДАЕ както подсъдимите П. и С., така и подсъдимите Е.и К.в това при
извършване на престъплението в с.М. да е имало опасност пожарът на 29.03.2014г.
да се разпростре върху съседна жилищна сграда на калкан с административен адрес
с.М., ул. „Р.“ № *, доколкото не се доказа по несъмнен начин наличието на тази
вещ на значителна стойност към инкриминираната дата.
Общо
за изложените престъпления „палеж“ следва да се посочи и следното: общият
размер на причинените от деянията вреди са „значителни“ по смисъла на
цитираната по-горе от съда съдебна практика, като и сумарно същите възлизат на
81 735,74 лв.
Наред
с това деянията за подсъдимите П.и С.са извършени при условията на продължавано
престъпление - извършени са пет деяния от подс. П.и три от подс.С., които
поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление –
палеж по смисъла на чл. 330 от НК, като за квалификацията на цялостната им
престъпна дейност оказват влияние деянията, извършени при квалифициращите
обстоятелства, поради което и цялостната им престъна деятелност за
престъплението „палеж“ се квалифицира по чл. 330, ал.3 вр. с ал.2, т.1 и т.2
вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 и ал.3 от НК.
Всяко едно от деянията са извършени през непродължителен период от време – в
рамките на няколко месеца, при една и съща обстановка, при използването на
еднакъв маниер, при аналогична последователност на действията на подсъдимите.
Последното говори за наличието на трайно отношение на подсъдимите както към
предмета на престъпленията, така и към обекта на престъпно посегателство.
Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията е извършено при еднородност на
вината – при условията на пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. При така установените по отношение на деянията белези, съдът намира,
че те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от
обективна и субективна страна продължение на първото.
Наред
с това съдът намери, че от обективна страна двамата подсъдими П. и С. са реализирали и състава на деяние по чл. 216, ал.1 вр. с чл.
20, ал.2 вр. с ал.1 от НК касателно лек автомобил „Мицубиши спейс Вагон”, с
peг. №****, собственост на свид. В.Д.В., като на 29.03.2014г. в с.М.
противозаконно са го повредили и нанесените по автомобила щети възлизат на 1
491,63 лева. Двамата подсъдими при пристъпване към изпълнителното деяние „палеж“
на лекия автомобил „Опел Вектра“, са съзнавали близостта на двата автомобила
един до друг, а оттам и реалната опасност пожарът от запаления автомобил „Опел“
да се разпростре и върху л.а. „Мицубиши Спейс Вагон“. Въпреки това са
пристъпили към изпълнение на намисленото, като във волево отношение са се
отнесли с безразличие към последицата от
това въздействие, т.е. и двамата са действали при евентуален умисъл касателно
това увреждане. Поради което и съдът призна подсъдимите М.П.и С.С. за виновни
за това посегателство. И двамата са действали като извършители, както се
посочи, при общност на умисъла за съвместните им задружни действия.
Въздействието върху автомобила „Мицубиши“ на свид. В. се е ограничило до
увреждане на същия /задна броня/, като степента на засягане на автомобила
обуславя и формата на изпълнително деяние „повреждане“.
Стойността
на автомобила към инкриминираната дата е 3382 лв. /не е значителна стойност/, а
според експертното заключение причинените вреди възлизат на 1491,63 лв.
Стойността на вещите дава основание тези две деяния да бъдат изключени от
квалификацията по чл. 330 от НК.
Поради
изложеното, съдът призна подсъдимите М.Б.П.
и С.Й.С. за виновни и в това в периода 10.10.2013г.-29.03.2014г. в гр.
Пловдив и с.М. при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду
си като извършители, противозаконно са повредили чужди движими вещи, както
следва: на 10.10.2013г. в гр. Пловдив – л.а.а „Форд Фиеста“ с рег.№ ****,
собственост на И.Й.С., като нанесените по автомобила щети възлизат на
1 296,71 лв.; и на 29.03.2014г. в с.М. противозаконно са повредили л.а.
„Мицубиши Спейс Вагон“ с рег.№****, собственост на В.Д.В., като нанесените по
автомобила щети възлизат на 1 491,63 лв. или общо нанесният размер на
причинените в следствие на деянието щети възлизат на 2 788,34 лв. –
престъпление по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК.
И
двете деяния по чл. 216 от НК, за които съдът призна подсъдимите П.и С.за
виновни /досежно л.а. „Форд Фиеста“ и л.а.“Мицубиши Спейс Вагон“/ са извършени в
условията на продължавано престъпление - извършени са две деяния, които
поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление –
увреждане на чуждо движимо имущество по чл. 216, ал.1 от НК. Деянията са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
използването на еднакъв маниер, при аналогична последователност на действията
на подсъдимите. Последното според съда говори за наличието на трайно отношение
на подсъдимите както към предмета на престъпленията, така и към обекта на
престъпно посегателство – обществените отношения, свързани с упражняване
правото на собственост. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията е
извършено при еднородност на вината – при условията на евентуален умисъл от
извършителите. При така установените по отношение на деянията белези, съдът
намира, че те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е
от обективна и субективна страна продължение на първото, т.е. двете дейния са
извършени в условията на продължавана престъпна дейност.
Същевременно
при така установеното от фактическа страна, съдът намери подс.В.К.Е. за виновен в това в периода от 10.10.2013г. до
29.03.2014г. в гр. Пловдив, гр. Б., обл. Пловдивска, с. З., обл. Пловдивска и
с.М., обл. Пловдивска, като подбудител, при условията на продължавано
престъпление, като пожарът е представлявал опасност за живота на Т.З.М.,
К.С.М., П.М.М., М.Т.М., Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало опасност пожарът
да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност
и като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 81 735,74
лева, в съучастие с Р.С.К., също като подбудител, и със С.Й.С., М.Б.П. и
П.Р.П., като извършители, умишлено е склонил съответните извършители да запалят
имущество на значителна стойност, както следва:
•На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - лек автомобил „Шкода” с peг. № ****,
собственост на „**”АД, стопанисван от „**”ООД, представлявано от И.М.Г., на
стойност 36 977 лв., като причинените от палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
•На
22.10.2013 г. в гр. Б., обл. Пловдивска, умишлено е склонил М.Б.П. и П.Р.П.да
запалят имущество на значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда
/къща/ с гараж, собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил
„БМВ“, модел X 5, с peг. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева,
като общата стойност на нанесените на имущество щети, в резултат на палежа,
възлиза на 16 287 лева (15 875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната
сграда) и пожарът е представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М.
и М.Т.М.;
•На
12.11.2013 г. в с.З., обл. Пловдивска умишлено е склонил М.Б.П. да запали
имущество на значителна стойност - колесен трактор марка FEND-720 собственост
на „**” ООД, стопанисван от „**”ООД, представлявана от И.М.Г., на стойност 240
000 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 5 749,74 лв., и като е
имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на значителна
стойност - машини и инвентар, намиращи се в непосредствена близост;
•На
11.03.2014г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - автомобил - джип „Нисан Патфандър” с per. №
****, собственост на „Райфайзен Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на
стойност 15 468 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
•На
29.03.2014г. в с.М., обл. Пловдивска, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П. да
запалят имущество на значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с per. №
*****, собственост на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е
представлявал опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е
върху друго имущество на значителна стойност - къща на адрес с. М., ул. “Р.”, №
*, собственост на Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., като причинените от пожара
щети възлизат общо на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия автомобил и 1678 лева за
жилищната сграда), което съставлява престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал.
2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал.
3 от НК.
Съдът
от правна страна намери и подс.Р.С.К.
за виновен в това в периода от 10.10.2013г. до 29.03.2014г. в гр. Пловдив, гр.
Б., обл. Пловдивска и с.М., обл. Пловдивска, като подбудител, при условията на
продължавано престъпление, като пожарът е представлявал опасност за живота на
Т.З.М., К.С.М., П.М.М., М.Т.М., Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., като е имало опасност
пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна
стойност и като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 75
986 лева, в съучастие с В.К.Е., също като подбудител, и със С.Й.С., М.Б.П. и
П.Р.П., като извършители, умишлено е склонил съответните извършители да запалят
имущество на значителна стойност, както следва:
•На
10.10.2013г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - лек автомобил Шкода с per. № ****,
собственост на „**”АД, стопанисван от „**”ООД, представлявано от И.М.Г., на
стойност 36 977 лв., като причинените от палежа щети възлизат на 36 977 лв.;
•На
22.10.2013 г. в гр. Б., обл. Пловдивска, умишлено е склонил М.Б.П. и П.Р.П.да
запалят имущество на значителна стойност - масивна двуетажна жилищна сграда
/къща/ с гараж, собственост на Т.З.М., на стойност 89 100 лева, и автомобил БМВ
модел X 5 с per. ****, собственост на Й.С.М., на стойност 15 875 лева, като
общата стойност на нанесените на имущество щети, в резултат на палежа, възлиза
на 16 287 лева (15 875 лева за лекия автомобил и 412 лева за жилищната сграда)
и пожарът е представлявал опасност за живота на Т.З.М., К.С.М., П.М.М. и
М.Т.М.;
•На
11.03.2014г. в гр. Пловдив, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П., да запалят
имущество на значителна стойност - автомобил - джип „Нисан Патфандър” с per. №
****, собственост на „Райфайзен Лизинг България”ООД, стопанисван от И.П.И, на
стойност 15 468 лева, като причинените от палежа щети възлизат на 15 468 лева;
•
На 29.03.2014г. в с.М., обл. Пловдивска, умишлено е склонил С.Й.С. и М.Б.П. да
запалят имущество на значителна стойност - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. №
*****, собственост на В.Д.В., на стойност 5 576 лева, като пожарът е
представлявал опасност за живота на Д.В.В., В.Д.В.и В.Н.В., разпространил се е
върху друго имущество на значителна стойност - къща на адрес с.М.,ул.“Р.“ № *,
собственост на Ж.И.В., на стойност 19 250 лв., като причинените от пожара щети
възлизат общо на 7 254 лв. (5 576 лева за лекия автомобил и 1678 лева за
жилищната сграда), което съставлява престъпление по чл. 330 ал. 3, вр. ал. 2
т. 1 и т.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3
от НК.
Съдът
вече изложи съображения относно обективните признаци и доказаност на всяко едно
от посочените деяния касателно извършителите, поради което тук не ще ги преповтаря.
Тук следва да се акцентира на участието на подс. Е. и на подс. К. като
подбудители на извършителите по отделните деяния, включени в престъплението
„палеж“. Следва да се посочи във връзка с възраженията на защитниците им, че
съобразно принципа за законоустановеност на престъпленията по нашето право
отговорността на подбудителите е обусловена от изпълнението от извършителя или
извършителите на визираното от закона престъпно деяние.
Касателно
палежа на л.а. „Шкода“ с рег.№ ****, собственост на „**“ АД на 10.10.2013г. в
гр. Пловдив, съдът намери, че както подс. Е, така и подс.К. са мотивирали да
запалят автомобила, ползван от свид. Г., с отправяне на заплахи за живота и
здравето на подс.П., когото подс.К. е заплашил, че ще уреди да го „вкарат в
затвора“, където според закани от страна на подс.Е. е щял да бъде убит. Предвид
знанието на подс.П.и на подс.С., комуто подс.П. е споделил за отправените
закани, за познанства на подс.К. *** и с лица, занимаващи се с престъпления /за
първото посочено и от подс.К. при дадените от него частични обяснения, а за
второто – от обясненията на подс.П. и на Д. за случай, при който били
„подхвърлени наркотици“ в таксиметров автомобил/, както и предвид знанието за
естеството на трудовата заетост на подс.Е. и поради това и като логично
изтъкнатото познанство с лица, намиращи се в Затвора, за двамата отправянето на
подобна закана е била напълно реална за изпълнение. С неправомерните си
действия двамата подбудители са станали умишлено основна причина подсъдимият
П., както и подс.С., воден от приятелските си чувства към П., да извършат
престъплението. Те са извършили всички необходими преки мотивиращи въздействия,
без които не би се стигнало до постигнатия престъпен резултат, като са
формирали в съзнанието им възможността да извършат престъплението. Както
подсъдимият Е., така и подсъдимият К. са действали при пряк умисъл, като и
конкретно са посочили пред подсъдимия П.какво точно искат да бъде извършено –
дали са точно описание на мястото, където се паркира автомобила, на
регистрационния номер на същия и как точно да бъде запален автомобила. Вече се
посочи при доказателствения анализ, че подс.П.е приел да изпълни заръчаното от
подбудителите съвместно с приятеля си С. В тази връзка следва да се посочи, че
както съдебната практика, така и теорията /виж „Наказателно право на Р
България“ Обща част, Книга Втора, автор И.Н., Х.V.503-505/, разглеждат като
възможни усложнения във връзка с формите на отношение между отделните
съучастници. Следва да се отбележи, че действително подс. Е. и подс. К. са
нямали пряк личен контакт с подс. С., нито са въздействали пряко върху същия
конкретно за това деяние. В случая сме изправени пред усложнена форма на
съучастие, като подбудителите пряко подбуждат избраното от тях лице да извърши
престъплението и последният се съгласява съвместно със своя другар да го стори.
Наличието на обратна връзка – гарантиране изпълнението на заръчаното,
заплашването на подбудения П.с неблагоприятни последици, финансовото
„награждаване“ и на двамата след това за стореното /виж обясненията и на С.– че
лично К. му дал част от парите/, обосновават извода за общност на умисъла на всички съучастници. Липсата на познанство
между всички съучастници /при даване на задачата/ не е обстоятелство, изключващо
общността на техния умисъл, като в съзнанието и на подбудителите, и на
извършителите е била формирана представата за участниците. Не се изключва и от факта не само, че са
нямали всеки един от тях първоначално пряк контакт помежду си, но и не са
сговаряли лично подробностите за намисленото престъпление и отделните елементи
от него. Релевантно значение за споделената между съучастниците задружна воля
тук имат свързващите и улесняващите действия на умишлено склонения П., оказали
се решаващ фактор за поведението и на подс.С. по изпълнение на така замисленото
от престъпление с ясни представи и съзнание за участието на всеки от
съучастниците. В теорията и практиката е възприето, че субективната връзка е
задължителна между съучастниците, дори и когато не се познават лично помежду
си, такава е налице и при положение, че резултатните им действия са причинно
обусловени вследствие на обединения им общ умисъл, за наличието на какъвто в
процеса доказателствата не събудиха каквото и да е било снователно съмнение.
Самият подс. С.също посочва, че за палежа на „Шкода“-та е знаел, че поръчката е
дадена както от подс.Е., така и от подс.К.
По
идентичен начин подсъдимите Е. и К. са подходили спрямо подсъдимият П., а
косвено чрез него и към подс.П., също ръководен от приятелските си отношения, за
да бъдат склонени да извършат палежа над автомобила и къщата в гр. Б.. Идеята
за палеж на имуществото на свид. М. е изхождала от подс. Е, но решението как и
от кого да бъде извършено, е било взето съвместно от подсъдимите Е. и К.
Двамата подбудители са знаели вече за извършени престъпления от страна на
подс.П., което са използвали като повод да бъде накаран отново да се съгласи да
извърши поредно престъпление. Именно заканите, че ще бъде сведено до знанието
на правоохранителните органи предходните престъпни посегателства на подс.П., са
мотивирали и последния да се съгласи да извърши с приятеля си П. заръчнато.
За
прекия умисъл на подбудителите се съди не само от конкретиката на „поръчаното“
– да бъде запалена къщата и автомобила на свидетеля, но и от факта, че за да
бъдат сигурни в изпълнението на точно замисленото, подс. Е. е завел подс. П. да
му покаже местоположението на къщата в гр. Б., след което са обсъдили
подробностите в заведение. Като поръчителите, са съзнавали и възможните
усложнения с оглед характера на конкретното обощоопасно престъпление, към което умишлено са склонявали /опасността за
живота на обитателите на къщата/. Изправени сме отново пред задружно участие на
няколко лица в осъществяване на едно престъпление. Поради което и подбудителите
следва да носят отговорност за престъплението, за осъществяването на което
обективно и субективно са допринесли. Както се посочи, подбудителите словесно
са мотивирали първо П. да се съгласи да извърши палежа на имуществото, като с
неправомерните си действия двамата подбудители са станали умишлено основна
причина П.и П., последният ръководен от приятелските си отношения с първия, да
пристъпят към реализиране на престъплението. Както се посочи, поведението на
подбудителите се характеризира с пряк умисъл и съзнаване, че както при
мотивиране са действали двамата задружно, така и поръчаният от тях палеж ще
бъде реализиран съвместно от извършителите. Доказателство за последното е и
обстоятелството, че подс. П. при разпита си също посочва, че е знаел от кои лица
е дадена поръчката за запалване на имущестото на свид. М. в гр. Б.. И тук важат
изложените по-горе съображения на съда, че липсата на пряко договаряне и
контакт между всички съучастници не изключва общността на техния умисъл, тъй
като резултатните им действия са обусловени именно от него.
Аналогичен
маниер на склоняване на подс.П. е предприел подс.Е. и по отношение казуса със
запаления трактор в с.З.. Подс. Е. психически е въздействал върху подбуждания
П., така щото да предизвика у него решение за извършване на конкретното
престъпление. Последством използваните средства - закани за здравето и живота
на същия, е създал целеното от него решение у дееца и станал основна причина П.
да извърши престъплението. Склоняването се е оказало решаващият мотив, в следствие
на което и П.е пристъпил към извършване на конкретното деяние. Подс. Е. е
съзнавал, че въздейства върху психиката на подс. П., който преди това не е имал
решение да извърши това престъпление, т.е. умисълът му обхваща и представата за
насоченост на въздействието както върху конкретния извършител, така и за
реализиране на конкретното престъпление, като е съзнавал и възможните
усложнения с оглед характера на конкретното обощоопасно престъпление, към което умишлено го е склонявал
/разпространението на огъня и върху други вещи, намиращи се в стопанството/.
Същевременно
доказателствата по делото според настоящия състав не доказват по несъмнен начин
подс. Е. касателно палежа на трактор в с.З. в съучастие и с подс.К. да е
подбуждал подс. П./съображения за липсата на доказателства за съпричастност на
К. по това деяние бяха изложени по-горе/, поради което и го ОПРАВДА по
обвинението само досежно това деяние от общата престъпна дейност в съучастие с
подс.К.да е склонявал съзнателно извършителя да запали имуществото, както и
липсата на доказателства за съпричастност и на подс. Б.– и да е склонил
умишлено същия да извърши палежа в с. З.. Поради липсата на категорични
доказателства за съпричастност към конкретното деяние, подс.К. също бе ОПРАВДАН
по обвинението като съучастник на другите подсъдими, да е подбуждал извършителя
да запали трактора в с. З.. Като бе постановен оправдателен диспозитив и за
размера на общо причинените в следствие противоправното поведение на К. щети от
престъплението „палеж“, да е над
75 986 лв. до размера на повдигнатото му обвинение от 81735,74лв., като
разликата се равнява на размера на щетите, причинени в следствие пожара в
стопанството в с.З..
По
отношение на запаления автомобил, ползван от свид. И. - подсъдимият Е. и
подсъдимият К. са се възползвали от вече създаденото положение на зависимост от
подс. П.и подс. С.от тях самите поради обстоятелството, че последните двама
вече са били извършили отделни престъпления по поръка на подбудителите. Ето
защо, задаването на поредна задача за изпълнителите от двамата поръчители
отново за палеж на лек автомобил, както и възбудения още преди това у тях
респект към личността на двамата, съпроводен от страх за изпълнение на заканите
конкретно за живота и здравето на П., несъмнено са способствали да формират в
съзнанието на извършителите възможността да извършат и престъплението палеж по
отношение автомобила „Нисан Патфайндер“, ползван от свид. И. И. това
престъпление е извършено от двамата подбудители при условията на пряк умисъл с
целени и настъпили общественоопасни последици. Същите съзнателно са подбрали за
изпълнители лица, които са се намирали и във финансова зависимост от единия от
поръчителите, тъй като са работели при него; създадени са били вече отношения
между извършители и поръчители по повод на предходните им престъпни деяния.
Подс. П. и подс. С. посочиха нееднократно в обясненията си пред съда, че
причината да вършат всяко от престъпленията, към които са били подтиквани от
подбудителите, е и страхът да не бъдат реализирани отправените основно към
подс.П. закани от Е. и К. за неговия живот и здраве. Двамата посочват, че са
изпитвали страх и от личността на К.– поради афишираните от него познанства с
влиятелни лица от различни сфери. Обясненията им, както вече се посочи, съдът
приема за логични и предвид характеристиката за личността на К., дадена от
подс. Д. Сочат, че са се страхували и от заканите на подс.Е.и доказателтво за
това е факта, че при срещата си със
свид. М. подсъдимите С. и П. не споменали името му, което обясняват с факта, че
към този момент Е. не е бил задържан.
Изложеното
се отнася и до извършеното престъпление в с.М. на 29.03.2014г., когато по
нареждане на подсъдимите Е. и К. е бил запален автомобила „Опел Вектра“ на
свидетеля В.В.. И двамата поръчители умишлено са склонили извършителите С. и П.
да запалят автомобила на свидетеля, като са дали конкретни указания за това
къде ще бъде паркиран, неговата марка, цвят, както и че конкретно искат
автомобила да бъде запален. За подсъдимия Е.несъмнено е установен мотивът да
поръча конкретното престъпление /влошени междусъседски отношения/, а наред с
това същият в последствие финансово е възнаградил с посредничеството на К.
двамата извършители. Между него и подс. К. вече са били изградени и доверителни
отношения, характерни за съмишлениците в престъпна дейност, поради което и
последният с готовност е взел участие в мотивирането на избраните извършители –
негови служители да достигнат до същото решение. Ето защо и в този случай съдът
намира, че поръчителите Е. и К. при условията на пряк умисъл са въздействали
върху другите двама подсъдими, като са формирали в съзнанието им възможността
да извършат престъплението. Същите са съзнавали, че действат задружно като
съподбудители и преследват една цел – да бъдат мотивирани извършителите да
изпълнят замисленото от тях. А така са съзнавали и че четиримата задружно
преследват една и съща цел – да бъде запален автомобила на В. в М..
И
тук не могат да бъдат споделени събораженията на защитата за липса на „мотив“ у
подсъдимите да подбудят извършването на кое да е от процесните деяния в рамките
на общата престъпна дейност. Следва отново да се изведе връзката между
потърпевшите лица с яснота защо са пострадали и подсъдимият Е., от друга
страна, а така и създадените близки доверителни отношения между него и подс.К.,
така щото двамата съвместно са оформяли решението у другите подсъдими да
извършат заръчаното им.
Предвид
изложените по-горе съображения, че не се доказа по несъмнен начин пожарът на
29.03.2014г. в с.М. да е имало опасност да се разпростре и върху съседна
жилищна сграда на калкан с административен адрес с. М., ул. «Р.» № *, която да
е на значителна стойност и двамата подбудители бяха съответно оправдани по
обвинението в тази част, т.е. досежно посочения елемент.
Общо
за изложените престъпления „палеж“ касателно подбудителите Е. и К. следва да се
посочи и следното: общият размер на причинените от деянията вреди са
„значителни“ по смисъла на цитираната по-горе от съда съдебна практика. Сумарно
за подс.Е.възлизат на 81 735,74 лв., а за подс.К.– на 75 986 лв., като както се
посочи по-горе, подс. К.за разликата над тази сума до размера на повдигнатото
му обвинение от 81 735,74 лв бе оправдан. Разликата се получава от щетите,
причинени на трактор ФЕНД 720 при запалването му в с. З., за което подс.К. бе признат
за невиновен.
И
по отношение на подсъдимите Е. и К. и тяхната процесна дейност като подбудители
на престъплението „палеж“, важат съображенията на съда, че стореното от всеки
един от тях е при продължавана престъпна дейност, поради което и бе
квалифицирано по съответния ред. Това е така, тъй като в рамките на няколко
месеца са склонили на няколко пъти /за казуса в с.З. само подс.Е./ съответно
посочените за отделните деяния извършители да извършат палежи, т.е. деянията са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
използването на еднакъв маниер и при аналогична последователност на действията
на поръчителите. Всяко едно от деянията е извършено при еднородност на вината
от извършителите и съзнаване съучастието и на други лица. Фактът, че при едно
от деянията /палеж на трактора в с.З./ подс. Е. е действал сам като подбудител,
не променя този извод и е в съответствие с тълкувателната дейност на Върховния съд.
Не
се споделят възраженията на защитниците на подсъдимите Е.и К., че по правило
поръчителите не можели да носят отговорност за по-тежките квалификации на
деянията, тъй като не можели да съзнават всички подробности от развитието на
причинния процес и настъпилите поражения - както по къщата в с.М. на В., така и
съществуващата опасност за живота на пострадалите в дома в гр. Б. и къщата в
с.М. и опасността пожарът в с. З. да обхване и друг земеделски инвентар.
Всъщност фактическите усложнения от настъпването както на значителни вреди по
съответните вещи, така и съществуването на опасността пожарът да се
разпространи и върху други имущества на значителна стойност или да съставлява
опасност за лица, изхождат и от обстоятелството, че се касае до „общоопасни
престъпления“, при които начинът и средствата на причиняване на уврежданията
иманентно включват разпростиране на опасност и върху други извън преките цели,
последиците от извършените палежи са трудно предвидими именно поради риска от
увеличаване степента на обществената опасност чрез застрашаването или
увреждането живота, здравето или имуществото на повече хора. В този смисъл
действията на всички подсъдими обективно свидетелстват за това, че същите са и
съзнавали предвид местонахождението на целените за запалване вещи /в близост до
друга земеделска техника, във или до дома на живущи и т.н./, възможните
съставомерни последици.
Мотивирайки
извършителите да бъдат запалени отделните имущества – например при палежа на
къщата и автомобила в гаража на М. в гр. Б., несъмнено подбудителите са оценяли
и опасността за обитателите на къщата. От
една страна поради времето, когато са искали да бъде запален имота /в
тъмната част на денонощието/, така и поради знанието, че къщата се обитава
постоянно от лица. Същото се отнася и до казуса в с.М., при ясните указания, че
автомобила В. паркират всякога плътно до стената на къщата поради тясната улица
и същевременно факта, че тази къща се обитава от ползвателите си. Аналогично за
палежа на трактора в с.З. – съзнаването у поръчителя на обстоятелството, че
тракторът се ползва с допълнителен земеделски инвентар, който също е могъл да
пострада при извършения палеж на земеделската техника.
III. Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Р.С.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 330, ал. 2, т.1, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, като на 23.10.2014г., в гр. К., като подбудител, в съучастие с
М.П.Д., последният като извършител, умишлено е склонил М.П.Д. да запали сграда
на значителна стойност - къща с административен адрес: гр. К., ул. “Ц.И. А.
**”, № **, собственост на наследниците на Г.Х.Х./В. Х. Х., К.Г.Х., А.Г.Х.,
Х.Г.Х. и Х.Г.Х./, на стойност 25 200 лева, като пожарът е представлявал
опасност за живота на Х.Г.Х., а последвалите го щети са на стойност 983,74 лв.
От
обективна страна подсъдимият пряко е въздействал психически над подс. Д., за да
го мотивира да извърши престъплението – даването на съответното нареждане да
бъде извършен палежа към лице, което е в пряка финансова зависимост от подс.К.и
спрямо което същият неедкократно е прилагал физическо насилие. Т.е.
изпълнението на зададеното на подс. Д.като поръчение от подс. К. е в следствие
именно на прякото и непосредствено формиране от подбудителя в съзнанието на
изпълнителя на възможността да извърши престъплението, при това с конкретните
указания за снабдяване с бензин и използването му за запалване на имота.
Подс.
К.е действал при условията на пряк умисъл – с целени и настъпили
общественоопасни последици, склонявайки подс. Д.да запали къщата, в която е
живеел свид. Х. Х.с ясното съзнание, че това е жилището, което обитава не само
той, но и неговите роднини. Съзнавал е поради това и реалната възможност
посредством това престъпление да възникне опасност за обитателите. За настоящия
съдебен състав няма каквото и да е съмнение
относно формата на вина, проявена при изпълнение на вмененото му престъпление.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдебната практика на върховната ни
инстанция е категорична по сходни казуси относно формата на умисъла /Решение
599/07.01.2014г. на ВКС по н.д.№2119/2013г., II н.о., Решение № 583/03.01.2013г. на ВКС по
н.д.№ 1862/2012г., II н.о./ Наред с това същият е съзнавал, че престъплението
се извършва от друго лице, което той лично и пряко е мотивирал към това.
В
допълнение към изложеното от субективна страна за подс.К., следва да се отрази
и заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета от
съда комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. К.
Според вещите лица същият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, касае се за „манипулативна личност“
/цитат от експертизата/, което напълно кореспондира като личностово-харектерен
портрет, даден от подсъдимите Д., П.и С.за К..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намери и че подсъдимият М.П.Д. е реализирал от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 330, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2
от НК, тъй като на 23.10.2014г., в гр. К., като извършител, в съучастие с
Р.С.К., последният като подбудител, е запалил сграда на значителна стойност -
къща с административен адрес: гр. К., ул. “Ц.И. А. **”, № **, собственост на
наследниците на Г.Х.Х./В. Х. Х., К.Г.Х., А.Г.Х., Х.Г.Х. и Х.Г.Х./, на стойност
25 200 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на Х.Г.Х., а
последвалите го щети са на стойност 983,74 лева.
От
обективна страна подсъдимият Д. е извършил непосредствено елементите от
изпълнителното деяние на престъплението „палеж“, като в инкриминираната нощ е
залял с носения от него в туба бензин входната дървена врата към първия
/приземен/ етаж от къщата на свид. Х. Х., след което е запалил бензина, което е
довело и до възпламеняване на входната врата. Последвало е изгаряне на същата и
пренасяне на огъня навътре в коридора /виж заключението на тройната ПТЕ/.
Наред
с това и стойността на запалената сграда е значителна по смисъла на чл. 330,
ал.1 от НК, тъй като видно от заключението на назначената оценъчна експертиза
същата възлиза на 25 200лв. /към м. октомври 2014г. МРЗ за страната е била 340 лв./. Иначе
нанесените по имота щети са изчислени на 983,74 лв.
По-тежката
квалификация на стореното от двамата подсъдими Д. и К.се обуславя от факта, че
пожарът е представлявал непосредствена опасност за живота на спящия по това
време в къщата свидетел Х. Х., както предвид разпространение на продуктите за
горене във вътрешността на сградата, така и поради развилата се висока
температура и задимяване и токсичност на продуктите на горенето, намалената
възможност за адекватна реакция на намиращия се в сградата свидетел,
запалването на единствения евакуационен изход за жилището на първия етаж.
От
СУБЕКТИВНА страна подс. Д.също е осъществил деянието при пряк умисъл. Същият с
поведението си е дефинирал общност на умисъла с поръчителя К.към палежа, с
целения резултат да бъде нанесена вреда върху предмет на значителна стойност.
Наред с това и този подсъдим е съзнавал възможната опасност за живота на
обитатели на къщата, като също посочи в обясненията си, че е знаел от преди
това, че свид. Х.живее в тази къща заедно с роднините си, като и дори го бил
посещавал.
За
над посочената сума на щетите от 983,74 лв. /оценъчната експертиза, която бе
кредитирана от съда/ до размера на повдигнатото на подсъдимите К. и Д.
обвинение само за размера на щетите от пожара - 1010,24 лева, двамата бяха
признати за невиновни и ОПРАВДАНИ.
Тук
общо за всички деяния, съставляващи престъпление по чл. 330 от НК / по
съответните квалифицирани текстове/ ще бъде разгледано възражението на
защитниците на подсъдимия К., че не се доказвало конкретно на посочените в
обвинителния акт дати и места извършителите да са били съзнателно подбуждани да
вършат инкриминираните палежи. Същото е неоснователно. Касае се все за
довършени престъпления, като подбудителството към престъплението се изразява в
дейност, която предшества или съпътства изпълнителното деяние на
непосредствения извършител. Времето и мястото, когато последното е реализирано
от извършителя /или извършителите/ прави наказуемо и успешното подбудителство. Т.е. престъплението е довършено с реализиране
по време и място на това, към което извършителят умишлено е бил подбуждан да
извърши от подбудителя.
IV. При така установеното от фактическа страна,
съдът намери подсъдимият М.Б.П. и
подсъдимият С.Й.С. за виновни в това
че на 01.12.2014г. в гр. Пловдив двамата като извършители и в съучастие с
В.К.Е., като подбудител, противозаконно са повредили чужда движима вещ - лек
автомобил „Хюндай Соната” с peг. № ****, собственост на Д.М.Д., като нанесените
в резултат на деянието щети възлизат на 260 лв. - престъпление по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намери, че подс.В.К.Е. е реализирал и състава на
престъпление по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй
като на 01.12.2014г. в гр. Пловдив като подбудител, умишлено е склонил подс.П.
и подс. С., противозаконно да повредят чужда движима вещ - лек автомобил
„Хюндай Соната” с peг. № ****, собственост на Д.М.Д., като нанесените в
резултат на деянието щети възлизат на 260 лв.
От
обективна страна както подсъдимият П., така и подс. С.са предприели активни
действия по увреждане на лекия автомобил на свид. Д., като на инкриминираната
дата в тъмната част на денонощието двамата отишли до мястото, където бил
паркиран автомобила, който по-рано през деня проследили, счупили са предно
дясно стъкло на автомобила и след като са хвърлили вътре тялото на кокошката,
са се отдалечили. Деянието е резултатно и е довършено с причиняване на увредата
по автомобила. Същата се е ограничила до повреждане на автомобила, правейки я
временно негодна за употреба според предназначението й.
Деянието
е извършено и от двамата при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Действително установява се, че целта им е била да подхвърлят
обезглавено животно в автомобила, като именно поради това съзнателно са
предприели счупване на стъклото. Двамата са действали при общност на умисъла,
съзнавайки съпричастността на всеки един от тях към извършваното, а така също и
със съзнанието, че подбудител на стореното е подс.В.Е..
Стойността
на причинените от деянието вреди възлизат според изготвената оценъчна
експертиза на 260 лв.
От обективна страна за подс.В.Е. несъмнено се доказва, че същият е бил подбудител на
действията на извършителите по увреждане на лекия автомобил на свид. Д. Същият
ги е мотивирал – с думи, пряко адресирани до подс.П., изразяващи закана за
неговия живот и так е станал причина подс.П. както и подс.С., воден от
приятелските си отношения с първия, да пристъпят към увреждане на автомобила,
като е дал конкретни указания какво точно желае като резултат от тях.
Установената обратна връзка между подбудителя и извършителите – отправените
закани към П., така и финансовото „отблагодаряване“ от Е. след реализиране на
увреждането, подкрупят извода да общност на умисъла на всички съучастници.
Стореното
от подс. В. Е. също е извършено умишлено с целени и настъпили общественоопасни
последици и това прозира от конкретните указания, които е дал като желан от
него резултат.
V. При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състава прие, че
подсъдимите М.Б.П., С.Й.С. и П.Р.П.,
в съучастие помежду си като съизвършители на 06.12.2013г.,
в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство - ключ, са отнели чужди движими вещи - черен кожен тефтер с документи
за лек автомобил л.а. Мерцедес с per. № **** /зелена карта, талон за ГТП, талон
за гражданска отговорност/ на стойност 2 лева; навигационна система марка
“Гармин”, модел 3810 на стойност 500 лева; ножче марка “Делавал “, на стойност
250 лева; контактен ключ за автомобил БМВ X1 с per. № ****на стойност 412 лева;
детско столче за лек автомобил, модел “Кидс фикс” на стойност 520 лева; БМВ
комплект / компресор и спрей с пяна/ за помпене и лепене на гуми на стойност
223 лева и автомобил БМВ X1 с peг. № ****на стойност 56 828 лева или всичко на
обща стойност 58 735 /петдесет и осем хиляди седемстотин тридесет и пет/ лева
от владението на Ц.Г.Г., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като извършената кражба е в големи размери, което съставлява
пристъпление по чл.195, ал. 2, вр. ал. 1, т.3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На
инкриминираната дата тримата съвместно са се насочили към л.а. „Мерцедес“,
паркиран в ж.к. „Тракия“ и след взломяване на стъклото от единия от
извършителите – подс.П., са взели от автомобила различни вещи - черен кожен
тефтер с документи за лек автомобил л.а. „Мерцедес“ с peг. № ****/зелена карта,
талон за ГТП, талон за гражданска отговорност/ на стойност 2 лева; навигационна
система марка “Гармин”, модел 3810 на стойност 500 лева; ножче марка “Делавал
“, на стойност 250 лева; контактен ключ за автомобил БМВ X1 с per. № ****на
стойност 412 лева. Стойността на вещите остава установена от изготвената
оценъчна експертиза. Взломяването на стъклото на вратата на автомобила
несъмнено изпълва признака „разрушаване на прегради здраво напавените за защита
на имот“, тъй като без това действие и при липсата на възможността за друг
достъп, не са могли да си осигурят достъп до вътрешността на автомобила и
вещите в него.
Всички
тези вещи тримата са взели, както и съседния автомобил – БМВ Х1, достъп до
който са си осигурили посредством техническо средство - намерения в л.а.
„Мерцедес“ контактен ключ, който са активирали. Поради това и последващото
отнемане на това моторно превозно средство, ведно с намиращите в същото вещи
/детско столче за лек автомобил, модел “Кидс фикс” на стойност 520 лева; БМВ
комплект - компресор и спрей с пяна за помпене и лепене на гуми на стойност 223
лева/, е станало посредством отварянето на автомобила с ключа и привеждането му
в движение. Стойността и на вещите от лекия автомобил БМВ, както и на самото
превозно средство /56 828 лева/ също се установява от назначената на дознанието
оценъчна експретиза.
Несъмнено
последователното отнемане на вещите първо от л.а. „Мерцедес“, а след това и на
БМВ Х1, ведно с вещите в него, е станало без съгласието на владелеца – свид. Ц.
Г., който веднага след установяване на кражбите на следващата сутрин, е
сигнализирал правоохранителните органи. Начинът, по който тримата подсъдими са
си осигурили достъп до вещите в автомобила „Мерцедес“, също свидетелства за
липсата на съгласие от досегашния владелец. Тримата са си осигурили фактическа
власт върху вещите с отдалечаването от местопроизшествието, както и с
последващото укриване на вещите и тяхното разпореждане по неустановен с
категоричност в хода на производството начин.
При
доказателствения анализ съдът изложи съображения защо не приема обясненията на
подсъдимите П. и С., че целта им била само да се повозят на автомобила, поради
което и няма основание да се коментира реализиран ли е състав на друго
престъпление.
Деянията
са извършени от подсъдимите при пряк умисъл – със съзнавани и целени
общественоопасни последици. Начинът на проникване в автомобила „Мерцедес“,
отнемането на вещи от същия, последващото отнемане и на лекия автомобил БМВ Х1,
укриването му, не оставят къквато и да е съмнение относно ясно съзнаваните
последици от поведението им и целенето именно на същите. И тримата са действали
при общност на умисъла, като са съзнавали съпричастността и поведението на
останалите извършители.
Осъществени
са две на брой престъпни посегателства за кратко време от тримата подсъдими,
като всяко от деянията е извършено през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка, при използването на еднакъв маниер и при аналогична
последователност на действията на подсъдимите. Всяко едно от деянията е
извършено при еднородност на вината – при условията на пряк умисъл от
извършителите, съзнаване участието и на другите
лица, поради което и съдът прие, че тримата са извършили деянията при
продължавано престъпление.
Общата
стойност на отнетите вещи- 58 735 лева изпълва и признака „големи размери“
по смисъла на чл. 195, ал.2 от НК, тъй като надхвърля 70 пъти МРЗ за страната
към м. декември 2013 година /която е 310 лв./.
VI. При така установеното от фактическа страна, съдът
намери,
че подсъдимите М.Б.П. и
С.Й.С. са реализирали
състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като в съучастие помежду си като съизвършители на 08.02.2014г., в гр.
Пловдив, са отнели чужди движими
вещи - сумата от 200 лева и ръчен часовник марка “Келвин Клайн” на стойност 290
лева или всичко на обща стойност 490 лева, от владението на И.М.Т., роден
на***г. в гр. А., Г., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняването
на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шиловидния израстък на
дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник за срок по-голям от един месец.
От
обективна страна се установява, че всеки един от двамата извършители на
посочената дата и място е нанасял удари по пострадалия Т., основно в областта
на главата и горните крайници, с ръце и с метален предмет, наподобяващ палка,
т.е. с активни действия двамата са реализирали принудата в една от формите й –
с употребата на сила. Това е било сторено, за да сломят съпротивата на лицето и
същият да им предостави носените от него в този момент пари – сумата от 200
лв., като двамата извършители са взели и падналия от ръката на Т.в следствие на
побоя мъжки ръчен часовник. След постигане на целта, двамата са напуснали входа
на кооперацията, като са се отдалечили с таксито, управлявяно от свид. Х.,
разпределяйки помежду си взетите насила пари.
Липсата
на съгласие от пострадалия да се разпореди с вещите си именно е наложило и
употребата на сила – удари с ръце и с метална палка по същия, така, щото да
бъде сломена съпротивата му, като са му били причинени и увреждания. Последните
се установяват по вид и характер от изготвената в хода на дознанието
съдебно-медицинска експертиза - счупване
на шиловидния израстък на дясната лъчева кост; разкъсно-контузна рана на челото
отдясно; разкъсно- контузна рана на горната устна от вътрешната страна и травматичен
оток на същата устна; охлузване в областта на лявата вежда; контузия и
охлузване на лявата предмишница; травматичен оток на главата тилно в ляво,
които са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като
именно счупването на шиловидния израстък на дясната лъчева кост е довело до
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 1
месец, т.е. това увреждане дава и конкретната правна квалификация на стореното
от двамата подсъдими.
Стойността
на отнетия мъжки ръчен часовник е определена от изготвената оценъчна експертиза
/на 290лв./, или общо стойността на отнетото от свидетеля възлиза на 490 лв.
От
субективна страна и двамата подсъдими са осъществили деянието при пряк умисъл –
съзнавайки общественоопасните последици и преследвайки именно постигнатия
резултат – да бъдат отнети вещи от владението на пострадалия посредством
употребата на сила.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За
така извършеното от всеки от подсъдимите и при посочените по-горе правни
квалификации на престъпленията, съдът намери, че следва да им бъдат наложени
следните наказания:
1.
По
отношение на подсъдимия М.Б.П. като
обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанието за престъплението по
чл. 330, ал.3 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл. 26, ал.1 и ал.3 от НК, съдът отчита от една страна, че се касае
до пет престъпни посегателства, осъществяващи различни състави на
престъплението „палеж“, които са извършени в един сравнително кратък времеви
период – от около 5 месеца. Като отегчаващо обстоятелство извън правната
квалификация е и фактът, че подсъдимият с поведението си в инкриминирания
период е демонстрирал незаинтересованост от съдбата на обитателите на имота в
с.М., както и размерът на общо причинените от поведението му вреди. Извършване
на престъплението с съучастие с други лица /при различна комбинация, съобразно
посоченото по-горе/, несъмнено следва да се отчита като завишаващо степента на
обществена опасност на стореното. Касае се все за посегателства в тъмната част на
денонощието, когато възможността да бъдат разкрити извършителите е ограничена,
но поради факта, че обитателите спят по домовете си, опасността да бъдат
причинени по-големи вреди е значително завишена; отчита се и предварителната
подготовка с носенето на запалителна течност - това са все обстоятелства, които
се оценяват в тежест на подсъдимия.
Като
смекчаващи обстоятелства за подсъдимия съдът отчита съдействието, което е
оказал в хода на разследването. Прав е неговият защитник, че именно с активното
съдействие на подс. П.и на подс. С.са били разкрити част от инкриминираните
престъпления. Като смекчаващо за дееца обстоятелство съдът отчита и факта, че
при казуса в гр. Б. са счупили прозорец на къщата, за да предупредят
обитателите. Отчита се и трудовата ангажираност на същия към момента на
провеждане на съдебното производство /виж трудов договор на л.2180/,
доказателствата и за неговата учебна ангажираност като ***в ***** университет
П. /л.622/.
Касателно
мотивацията му да извърши престъплението, съдът отчита факта, че е бил
заплашван от поръчителите да извърши заръчаното, но не бива да се пренебрегва и
обстоятелството, че същият е бил и финансово стимулиран от тях с последващи
заплащания на суми. Изминалият период от довършване на престъплението до
постановяване на съдебния акт не е продължителен предвид усложнената фактология
по делото като цяло и последвалото разследване, поради което не следва да се
отчита като обстоятелство в полза на подсъдимия.
Така
изложените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително, щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже
несразмерно тежко. Ето защо, настоящият състав прецени, че наказанието на
подсъдимия П.за това престъпление следва да бъде определено при условията на
чл. 54, ал.1 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като
наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, е справедливо на
обществената опасност на стореното от него, както и на личността на дееца,
наказание в този размер би постигнал поправителен и превъзпитателен ефект над
дееца.
За
престъплението по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, извършено в съучастие с подс.С., съдът отчита за подс. П.следните
обстоятелства: касае се за две деяния, включени в продължаваната престъпна
дейност. Причинени са вреди в размер общо на 2788,34 лв., без същите да са
възстановени към момента на разглеждане на делото пред съда. Действително
подсъдимият признава вината си и изрази съжаление за случилото се, което съдът
намери за искрено. Като смекчаващи обстоятелства и тук съдът отчита трудовата и
учебна ангажираност на подсъдимия, поради което и намира, че за това
престъпление следва наказанието му да бъде определено при условията на чл. 54,
ал.1 от НК /без посочените смекчаващи да са многобройни или някое от тях да е
изключително/, при лек превес на смекчаващите обстоятелства. Като наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ настоящият състав прецени на съответно
на стореното от подсъдимия и адекватно да санкционира същия и превъзпита и
поправи.
Що
се касае до престъплението по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК /извършено
спрямо автомобила на свид. Д./, настоящият състав прецени, че същото следва да
бъде определено също при условията на чл. 54, ал.1 от НК. Подсъдимият е на една
млада възраст, призна вината си по казуса, изрази искрено съжаление, съдействал
е активно на разследването. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
невъзстановяването на щетите от извършеното престъпление и факта, че към този
момент подсъдимият вече е бил осъждан – по НОХД № 5957/2013г. по описа на РС
Пловдив, в сила от 02.04.2014г. за престъпление против собствеността. Поради
което и макар така изложените смекчаващи обстоятелства да не водят до
прилагането нормата на чл. 55 от НК, те са преобладащи и мотивират съда да
наложи наказанието на подс. П. в размер малко над минималния, предвиден в
специалната норма, а именно – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За
престъплението по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл. 194, ал.1
вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК законодателят е
предвидл наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът
може и да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. При
индивидуализиране на наказанието за посоченото престъпление, съдът отчита като
отегчаващи обстоятелства размерът на причинените щети, който надхвърля повече
от два пъти минималния предел на признака „големи размери“, тук съдът отчита и
невъзстановяването на щетите от престъплението, както и конкретно участие на
подс.П.при реализиране на двете деяния.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът намира признанието на вината от подсъдимия,
дадените подробни обяснения и съдействие в хода на досъдебното производство,
довело до разкриване на престъплението. Младата възраст на подсъдимия, чистото
съдебно минало към този момент и неговата трудова ангажираност понастоящем са
обстоятелствата, които мотивират съда да намери смекчаващите обстоятелства за
преобладаващи над отегчаващите /без те да сочат на приложение на чл. 55 от НК/
и да наложи на подсъдимия наказание, малко над минималния размер. Като
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ съдът намери за
справедлив на стореното от дееца и на неговата обществена опасност.
Не
следва да му бъде налагано наказанието конфискация, тъй като от една страна не
се събраха данни за имотното състояние на същия, а от друга – и наказанието
лишаване от свобода в посочения размер в достатъчна степен ще спомогне за
постигане целите на наказанията по чл. 36 от НК.
За
престъплението по чл. 199, ал.1, т.3 вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2
вр. с ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ШЕСТ ГОДИНИ. Съображенията на състава да наложи наказание
под средния размер, предвиден от законодателя отново са преобладаващо
смекчаващите за подс.П. обстоятелства конкретно за това деяние – това са
чистото му съдебно минало към този период, признанието на отделни обстоятелства
/за употребената сила/, проявеното разкаяние, изразеното съдействие на
разследващите, доказателствата, установяващи неговата трудова и учебна
ангажираност понастоящем. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита
обстоятелството, че деянието е извършено в съучастие между две лица, което
несъмнено завишава обществената опасност на стореното; факта, че П. е ***,
който е използвал уменията си срещу физически отстъпващия му по умения
пострадал, за да постигне неправомерния резултат, е също обстоятелство, което
се прие в тежест на отговорността му. Поради изложеното, съдът определи да
наложи посоченото по-горе наказание по вид и размер, при условията на чл. 54,
ал.1 от НК, като намери смекчаващите за значително преобладаващи над
отегчаващите, без да са многобройни такива или някое от тях да е изключително.
Не
следва да му бъде налагано и наказанието конфискация, тъй като не се събраха
данни същият да притежава имущество, а от друга – и наказанието лишаване от
свобода в посочения размер в достатъчна степен ще спомогне за постигане целите
на наказанията.
На
основание чл. 23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия М.Б.П. най-тежко
измежду определените му за отделните престъпления наказания, което е
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предвид
размера на така наложеното най-тежко наказание, същото следва на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б.“А“ от ЗИНЗС подсъдимият П.да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
Подсъдимият
П. е бил задържан по настоящото дело, както следва: по ЗМВР, по реда на чл. 64
от НПК и с мярка за неуотклонение „Задържане под стража“ общо за периода от
13.01.2015г. до 26.10.2015г., като един ден задържане следва на основание чл.
59, ал.2 вр. с ал.1 от НК да се счита за един ден лишаване от свобода. От
времето на изтърпяване на наказанието следва да се приспадне и периодът, през
което П.е бил с мярка за неотклонение
„Домашен Арест“, считано от 26.10.2015г. до 12.07.2016г., като два дни
домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
2.
За
подс. С.Й.С., касателно
престъплението по чл. 330, ал.3 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.
20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 и ал.3 от НК съдът отчита като
релевантни следните обстоятелства: касае се за три престъпни посегателства,
осъществени в сравнително кратък времеви период – от около пет месеца.
Квалифициращите обстоятелства са взети предвид от законодателя при
регламентиране на наказанията, но и тук не може да се подминат като
обстоятелства от значение за определяне на казанието начинът на извършване на
деянията - в тъмната част на денонощието, при пълно игнориране на реалната
възможност огънят да обхване и други вещи, както и да доведе до сериозни
последици за здравето и живота на обитателите на дома в с.М. Съдът отчита
характера и степента на прякото участие на подс.С.в инкриминираните деяния –
наравно с другия извършител, отчитайки все пак по-ограниченото му участие откъм
брой на отделните случаи.
Като
смекчаващи обстоятелства за подс.С.съдът отчита чистото му съдебно минало, признанието на вината, при това още в ранен
етап от производството, съдействието, което е оказал на разследващите органи и
изразеното искрено съжаление. Подсъдимият е с добри характеристични данни. Така
изложените смекчаващи обстоятелства съдът намери за преобладаващи над отегчаващите
до степен, която определя налагане на наказание при условията на чл. 54, ал.1
от НК в размер под средния, предвиден за престъплението, а именно – ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание в посочения размер с оглед личната и обща
превенция съдът намира за справедливо. Иначе така изложените смекчаващи
обстоятелства не са многобройни такива, нито някое от тях е изключително, щото
и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
За
престъплението по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, извършено в съучастие с подс.П., съдът отчита като релевантни
за подс. С.следните обстоятелства: касае се за две деяния, включени в
продължаваната престъпна дейност, без да са възстановени вредите от същото. Подсъдимият признава вината си и изрази
искрено разкаяние за случилото се. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита
добрите характеристични данни за подсъдимия, поради което и намира, че за това
престъпление следва наказанието му да бъде определено също при условията на чл.
54, ал.1 от НК /без посочените смекчаващи да са многобройни или някое от тях да
е изключително/, при лек превес на смекчаващите обстоятелства. Като наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ настоящият състав прецени на съответно
на стореното от подсъдимия и адекватно да санкционира същия и да го превъзпита
и поправи.
Що
се касае до престъплението с правна квалификация по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК /автомобилът
на свид. Д./, настоящият състав прецени, че наказанието за това престпъление
следва да бъде определено също при условията на чл. 54, ал.1 от НК. От значение
са следните обстоятелста - признанието
на вината от подс.С., изразеното разкаяние, процесуално съдействие. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете невъзстановяването на щетите от
извършеното престъпление. Съдът отчете и конкретния принос на С. към извършване
на това деяние. Така изложените смекчаващи обстоятелства не водят до извода за
многобройност или изключителност по смисъла на чл. 55 от НК, но са преобладащи
и мотивират съда да наложи наказанието на подс. С.в размер малко над
минималния, предвиден в специалната норма, а именно – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
За
престъплението по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл. 194, ал.1
вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК законодателят е
предвидл наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът
може и да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. При
индивидуализиране на наказанието за посоченото престъпление, съдът отчита като
отегчаващи обстоятелства и за подс.С.размерът на причинените щети, надхвърлящ
повече от два пъти минималния предел на признака „големи размери“,
невъзстановяването на щетите от престъплението.
Съдът
отчита, че конкретно в случая подс.С. има по-ограничено участие в сравнение с
другите двама извършители при реализиране и на двете деяния.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът намира признанието на вината от подсъдимия,
макар и частично такова /не призна защо са взели автомобила/, дадените подробни
обяснения и съдействие в хода на досъдебното производство, довело до разкриване
на престъплението. Младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало са
също обстоятелствата, които мотивират съда да намери смекчаващите обстоятелства
за преобладаващи над отегчаващите /без те да сочат на приложение на чл. 55 от НК/ и да наложи на подсъдимия наказание, малко над минималния размер. Като
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА съдът намери
за справедлив на стореното от дееца и на неговата обществена опасност.
Не
следва да му бъде налагано наказанието конфискация, тъй като от една страна не
се събраха данни за имотното състояние на същия, а от друга – и наказанието
лишаване от свобода в посочения размер в достатъчна степен ще спомогне за
постигане целите на наказанията по чл. 36 от НК.
За
престъплението по чл. 199, ал.1, т.3 вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2
вр. с ал.1 от НК, съдът прие да наложи на подсъдимия С.С.наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ ГОДИНИ. Съображенията на състава да наложи
наказание под средния размер, предвиден от законодателя, са аналогични на
посочените за подс.П., като съдът отчита и конкретните данни за личността на
подс.С. - това са чистото му съдебно минало, признанието на вината /за
употребеното насилие, без да призна за насилствено отнемане на вещите/,
проявеното разкаяние, изразеното съдействие на разследващите. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчита обстоятелството, че деянието е извършено в съучастие
между две лица, което завишава обществената опасност на сторенето; също и
обстоятелството, че С. е ***, който е използвал уменията си, за да постигне
неправомерен резултат, което се прие в тежест на отговорността му. Поради
изложеното, съдът определи да наложи посоченото по-горе наказание по вид и
размер, при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като намери смекчаващите за
значително преобладаващи над отегчаващите, без да са многобройни такива или
някое от тях да е изключително.
Не
следва да му бъде налагано и наказанието конфискация, тъй като не се събраха
данни същият да притежава имущество, а от друга – и наказанието лишаване от
свобода в посочения размер в достатъчна степен ще спомогне за постигане целите
на наказанието.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
наложи на подсъдимия С.Й.С. едно общо,
най-тежко наказание измежду определените му за отделните престъпления, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ ГОДИНИ.
Предвид
размера на така наложеното наказание, същото следва на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно от него при първоначален СТРОГ режим.
Подс.
С. също е бил задържан по настоящото производство, който период на основание
чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК се приспадна от времето на изтърпяване на
наказанието, както следва: времето, през което е бил задържан /по ЗМВР, по реда
на чл. 64 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“/, считано
от 13.01.2015г. до 26.10.2015г., като
един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода; както и времето,
през което е бил с МНО „Домашен Арест“, считано от 26.10.2015г. до
12.07.2016г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
3.
За
подсъдимия В.К.Е. като извършител на
престъплението по чл. 117, ал.2 вр. с чл. 20, ал.2 от НК, съдът при
индивидуализиране на наказанието отчита следните обстоятелства: подсъдимият е
неосъждан, с добри характеристични данни /виж л. 2145 и л. 2146/. Наред с това
същият е трудово и семейно ангажиран, с данни за едно малолетно дете, за което
е полагал грижи. Изминал е и немалък период от извършване на деянието. От друга
страна, съдът за това престъпление отчита особено активната роля на подсъдимия
и упоритост при осъществяване на престъплението. Мотивите за извършване на
престъплението – неприязън към конкурента си и поради това желание да бъде
отстранен с цел последващо лично облагодетелстване, са факторите които се
оцениха в тежест отговорността на дееца. При така изложените обстоятелства,
съдът намери, че смекчаващите обстоятелства /без да са многобройни или някое от
тях изключително/ са с лек превес над отегчаващите и мотивират налагане на
наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Този размер съдът намери за справедлив на обществената опасност на
стореното от дееца и на личността му.
За
престъплението по чл. 330, ал.3 вр. с ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1, вр. с чл.
20, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 и
ал.3 от НК, съотнесено и към личността на подсъдимия, съдът намери, че
смекчаващите обстоятелства и отегчаващите такива се балансират и поради това му
наложи наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като смекчаващи обстоятелства и тук за подс.Е.
съдът оцени неговата трудова ангажираност, добри характеристични данни, чисто
съдебно минало, обстоятелстото, че полага грижи за отглеждането на малолетното
си дете. Противостоят им обаче активната роля на подсъдимия за реализиране на
всяко едно от процесните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност,
както и броят на същите. Съдът намери, че наказанието, което следва да определи
на подсъдимия, следва да отчете и наличната усложнена престъпна дейност в
условията на съучастие при различните отделни деяния, включени в състава на
престъплението, т.е. характерът и степента на участие на подсъдимия определят в
отделните случаи и по-високата степен на обществена опасност на деянието,
осъществено от подбудителя, тъй като престъпните му действия са били решаващи, за
да бъде постигнат причинения от престъплението престъпен резултат. Същият е
изиграл основна роля за осъществяване на съвместната престъпна дейност,
подбуждайки наред с подс. К. или сам останалите съучастници към осъществяване
на конкретните действия по запалване на процесните имущества, като именно този
подсъдим е посочвал и „целите“ на извършителите. Категорично без неговото
активно участие не би се стигнало до съставомерния резултат. Съдът оценява и
грубото посегателство върху чуждо имущество, поръчано от подсъдимия,
реализирано по демонстративно общоопасен начин и с възможност да се причинят
тежки последици. В този смисъл деянието му се характеризира с една по-висока
степен на обществена опасност и съдът
намери посоченото по-горе наказание за необходим и достатъчен фактор за
сериозно преосмисляне от страна подсъдимия на поведението му и превъзпитаване.
За
престъплението по чл. 216, ал.1 вр. с чл. 20, ал.3 вр. с ал.1 от НК при
определяне на наказанието на подс. В.Е., съдът отчита също ролята на поръчителя
като основен мотиватор за реализиране на
престъплението, невъзстановяването на вредите от престъплението. Същевременно с
оглед личността на дееца – чистото му съдебно минало, добри характеристики,
семейна ангажираност и трудова заетост, съдът прие, че смекчаващите
обстоятелства са значително преобладаващи при това престъпление за дееца и без
да са многобройни или някое от тях изключително – мотивират съда на основание
чл. 54, ал.1 от НК да му наложи наказание по-близо до минималния размер, а
именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание съдът
намира за адекватно на общестената опасност на деянието, личността на дееца и
ще способства за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи
на подсъдимия В.К.Е. едно общо, най-тежко наказание измежду определените му за
отделните престъпления, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предвид
размера на наказанието, следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС
същото подсъдимият Е.да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
От
изтърпяване на наказанието ще следва да бъде присрпаднато времето, през което
същият е бил задържан по делото по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК и с
мярка за неотклонение “Задържане под стража“, както следва: от 30.01.2015г. до
27.08.2015г., като на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1 от НК един ден
задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
4.
За
подс. Р.С.К. при индивидуализиране
на наказанието, което следва да му бъде наложено за престъплението по чл.
117, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, съдът отчете следните обстоятелства: от
една страна това са чистото съдебно минало на подсъдимия, трудова ангажираност
до задържането му по друго дело, неговата характеристика, изминалия период от
време от осъществяване на деянието. Противостоят им активното участие на К.по
умишлено склоняване на подс. П.и в тази връзка проявената престъпна упоритост
/настоявал е П.да намери друг изпълнител/, предоставяне на информация за
потенциалната жертва, за убийството на която са подбуждали същия. Ето защо
съдът намери, че наказанието на подс. К.за това престъпление следва да бъде
определено при лек превес на смекчаващите обстоятелства в размер под средния
такъв при условията на чл. 54, ал.1 от НК, без така изложените смекчаващи
обстоятелства да са многобройни или някое от тях – изключително, щото и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е съобразено както с обществената
опасност на извършеното, така и с тази на дееца и ще способства за постигане на
поправителен и превъзпитателен ефект над дееца.
По
отношение на престъплението по чл. 330 ал. 3, вр. ал. 2 т. 1 и т.2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК, съдът също
намери, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1
от НК при лек превес на смекчаващите обстоятелства под средния размер. Като
такива съдът оцени отново съдебната необременост на подсъдимия към този момент,
неговата трудова ангажираност и характеритика. Същевременно оцени се и неговата
роля като подбудител на включените в продължаваното престъпление деяния, като
се отчете по-ограниченото му участие като брой „поръчителства“ в сравнение с
подс.Е. Този подсъдим е изиграл съществена роля за осъществяване на съвместната
престъпна дейност, включително насочвайки действия по умишлено склоняване на
извършителите към собствените си служители.
Няма спор, че без неговото активно участие не би се стигнало до
съставомерния резултат. Ето защо и съдът прие да наложи на подсъдимия наказание
в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, който размер намери, че
съответства в пълна степен на каузалния принос на дееца към вмененото му
престъпление, на неговата обществена опасност.
За
престъплението по чл. 330, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК,
извършено в съучастие с подс. М.Д./последният като извършител/, законодателят е
предвид наказание лишаване от свобода от три до десет години. Като релевантни
за преценката какво наказание следва да се наложи на подсъдимия К.за това
престъпление, съдът отчита от една страна високата степен на обществена
опасност на извършеното поради грубото посегателство върху чуждотото имущество
с цел изява на личната неприязън на поръчителя към свид. Х., както и
демонстративно общоопасния начин, по който престъпното посегателство е
причинено по поръчение именно на подс.К.. От друга страна, отчитат се чистото
съдебно минало на подсъдимия към този момент, характеристичните данни, липсата
на данни за криминални регистрация към инкриминирания период и трудова
ангажираност. Изложените обстоятелства детерминират наказанието да бъде
определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК, тъй като изложените смекчаващи
такива не са многобройни или някое от тях да е изключително, щото и най-лекото,
предвидено в закона да се окаже несъразмерно тежко. Но същите определено са
преобладаващи над оттегчаващите и определят налагане на наказание в минимума на
съответната разпоредба от особената част на НК, т.е. ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наказание в този размер според съдебния състав ще въздейства с целения от
закона поправителен и превъзпитателен ефект над дееца, както и ще въздейства
превантивно на останалите членове на обществото.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
наложи на подсъдимия Р.С.К. едно
общо, най-тежко наказание измежду определените му за
отделните престъпления, а именно - СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид размера на това наказание и съобразно
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС, ще следва същото деецът да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
По
това дело подс.К.не е бил задържан.
5.
За
подсъдимия М.П.Д. за извършеното от
него престъпление по чл. 330, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК
съдът прецени от една страна като отегчаващи обстоятелства недобрите
характеристични данни за дееца, изводимо от справката съдимост – видно до
инкриминараната дата е освобождаван на два пъти от наказателна отговорност по
реда на чл. 78А от НК. Също от значение е и особено грубото и демонстративно реализиране
на престъплението - по общоопасен начин и с възможност да се причинят тежки
последици. Същевременно съдът отчита тежкото социално положение на подсъдимия,
обстоятелството, че същият живее на семейни начала с болен член в домакинството
и полага грижи за него. Съдът отчита и мотивацията на подсъдимия да се съгласи
да изпълни поръчаното му от подс.К.– чувството за страх от него, но и
същевременно, че именно с поведението си е станал проводник на проявената лична
неприязън на К. към пострадалия. Поради което и наказанието на Д. следва да се
определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите
обстоятелства /без същите да са многобройни/ между минимума и средния размер,
т.е. на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер на наказанието ще
способства за постигане целите на чл. 36 от НК.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
така наложеното наказание подсъдимият М.П.Д. следва да изтърпи при първоначален
ОБЩ режим.
Тъй като същият е бил задържан по това дело,
следва периодът на задържането му да се приспадне от срока на изтърпяване на
наказанието на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както
следва: времето, през което е бил
задържан, считано от 13.01.2015г. до 18.12.2015г., като един ден задържане се
счита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което е бил с МНО
„Домашен арест“, считано от 18.12.2015г. до 04.08.2017г. /когато реално е бил
задържан за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по друго дело/, като
два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.
6.
За
така извършеното от подсъдимия П.Р.П.пристъпление
по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 от НК, следва според съда да му бъде наложено наказание при условията на чл.
54, ал.1 от НК, а именно - ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Размерът на
наказанието, малко над минималния такъв, определен от законодателя в особената
норма, се мотивира от преобладаващо смекчаващите обстоятелства, които съдът
намери за дееца, без същите да налагат приложението на чл. 55 от НК. Това са
чистото съдебно минало на П. към момента на извършване на престъплението,
неговата млада възраст, признанието на вината и искреното разкаяние в съдебната
зала, трудовата му и учебна ангажираност /л. 1976-1996/. Освен това се касае до
участието само в едно от деянията „палеж“. При така посочените смекчаващи
обстоятелства съдът отчете, че отегчаващите /конкретният механизъм на
извършване на деянието със запалване на къщата от няколко страни и собственият
му принос в пълна степен допринасяйки за съставомерния резултат/, значително им
отстъпват. Поради това и наказанието на подсъдимия за това деяние бе отмерено в
посочения размер, който в пълна степен ще допринесе за постигане целите на
наказанието.
Наред
с това подс.П.бе признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.
195, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с
ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може и да постанови
конфискация до една втора от имуществото на виновния. При индивидуализиране на
наказанието за посоченото престъпление, съдът отчита като отегчаващи
обстоятелства размерът на причинените щети, който надхвърля повече от два пъти
минималния предел на признака „големи размери“, тук съдът отчита и
невъзстановяването на щетите от престъплението, както и конкретно активното му
участие на подс.П.при реализиране на двете деяния.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът намира частичното признание на вината от
подсъдимия, дадените подробни обяснения и съдействие в хода на досъдебното
производство, довело до разкриване на престъплението. Младата възраст на
подсъдимия, чистото съдебно минало към този момент и данните за неговата
трудова ангажираност понастоящем са обстоятелствата, които мотивират съда да
намери смекчаващите обстоятелства за преобладаващи над отегчаващите /без те да
сочат на приложение на чл. 55 от НК/ и да наложи на подсъдимия наказание, малко
над минималния размер. Като наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ съдът намери за справедлив на стореното от дееца и на неговата
обществена опасност.
Не
следва да му бъде налагано наказанието конфискация, тъй като от една страна не
се събраха данни за имотното състояние на същия, а от друга – и наказанието
лишаване от свобода в посочения размер в достатъчна степен ще спомогне за
постигане целите на наказанията по чл. 36 от НК.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия П.Р.П.едно общо най-тежко наказание в размер
на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което постанови на на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно от същия при първоначален ОБЩ режим.
От
изтърпяване на това общо най-тежко наказание съдът приспадна на основание чл.
59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК времето, през което П.е бил задържан /по ЗМВР,
чл. 64 от НПК и с МНО „Задържане под стража“/, считано от 30.01.2015г. до
28.08.2015г., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
По
отношение на всички посочени подсъдими /изключая Д./ съдът намери, че не следва
да увеличава така определените общи най-тежки наказания, каквато възможност е
предвидена в нормата на чл. 24 от НК. Като съдът намери, че и така наложените
общи най-тежки наказания в посочените по-горе размери за всеки един от
подсъдимите, ще способстват за постигане целите на наказанието.
Приложените
по делото веществени доказателства, които са иззети при извършените
претърсвания и изземвания в домовете на подсъдимите и на част от свидетелите,
следва да им бъдат върнати след влизане на присъдата в сила, а иззетите от
местопрестъпленията без стойност – да бъдат унищожени, както следва:
1.
- Държачи за сим-карти без картите - един на Глобул със сер. № ****, Държач за
сим-карта Виваком, със сер. № ****; сим-карта на Глобул със сер. № ****; микро
SD карта с № ****;
-Мобилен
телефон марка Нокия с ИМЕИ ****, със сим- карта на Виваком и пин код ****;
мобилен телефон марка „Нокия“, с ИМЕИ ****, със сим карта на Глобул;
-мобилен
телефон марка Самсунг, с ИМЕИ ****със сим-карта на Глобул; платнено портмоне с
три броя сим карта и държач на Глобул, както следва: сим-карта 1. Глобул ****;
2. Глобул с №******; 3. Глобул с №******и дръжач с №******, както и две флашки
и 7 броя микро SD карти, една от които е деформирана; Пистолет BLOW, модел
2002; Пистолет Grizzly Magnum; Шест броя мобилни телефона: 1. Нокия
с ИМЕИ ******; 2. Нокия с ИМЕИ ******; 3. Нокия с ИМЕИ ******, 4. Сони- Ериксон
с ИМЕИ ******; 5. Нокия с ИМЕИ ******; 6. Водафон с ИМЕИ ******; два държача за
сим карти, три флашки, две сим карти, и още една сим карта; Два пистолета,
единият с надпис BRUNI, модел Р4, а другият е без затвор с номер, ******; Моб.
телефон Нокия с № ******, Моб. телефон Самсунг с № ******, Моб. телефон Самсунг
с № ******, Моб. телефон Нокия с № ******, Моб. телефон Нокия с № ******, Моб.
телефон Сони- Ериксон с № ******, Моб. телефон Нокия с № ******, както и държач
на Виваком; Черен кожен портфейл и калъф с документи, ведно със съдържимото.
Лаптоп Фуджицу Сименс с № ******;
-
Мобилен телефон Алкател с ИМЕИ ******, Моб. тел. Нокия с ИМЕИ ******, Моб. тел.
Самсунг с ИМЕИ ******и два държача за сим-карти; Мобилен телефон марка Самсунг
с ИМЕИ ******и държач за сим - карта.
-чифт
спортни обувки Dixstar Whirlwind и два броя сгъваеми палки и един сив метален
бокс - собственост на М.Д.- да се върнат
на М.П.Д..
2.
СУМПС и контролен талон на лицето Г.Р.Ю.; лична карта на Г.Н.А.; лична карта на
Ф.В.А.и СУМПС на същото лице да се изпратят на органа, който ги е издал, а свидетелство за регистрация на МПС на името
на П.К.Ц.– да се върне на П.К.Ц.
3.
Веществените доказателства:
• три броя сим карти, както следва- карта на
“Глобул” със сериен номер ****, карта на “Мтел”, сериен номер ****, карта на
“Виваком” сериен номер ****.
•
От нощно шкафче в спалнята три броя пластмасови държани за сим карти, два броя
на “Глобул” и един на “Фрог” със серийни номера, както следва:****, ********,
****;
•От
скрин във всекидневната пет броя
пластмасови държани за сим карти на “Глобул” със следните серийни номера -
****,****,****,****,****;
•
От чекмедже на същия скрин пластмасов държан за сим карта със сериен номер
*************, картонена кутия от сим карта на “Глобул” с намираща се в нея
сим-карта на “Глобул”, със сериен номер ****;
•
От портманто в коридора сим карта на “Мтел” със сериен номер ****и сим карта на
“Виваком”, със сериен номер ****- следва да се върнат на С.Й.С..
4. Лек автомобил „БМВ“, с рег. номер ****,
ползван и управляван от М.Б.П. и един брой сим карта на “Глобул”, със сериен
номер ****, следва да се върнат на подс. М.Б.П. след влизане на присъдата в
сила.
5.
Веществените доказателства: - Сим-карта без номер; Сим-карта “Бикънект"
със сериен номер ****; Сим-карта “Прима“ със сериен номер ****; Картодържач на
“Глобул”, сериен номер ****; мобилен телефон “Нокиа”, сериен номер ****;
мобилен телефон “Сони Ериксон” сериен номер ****– следва да се върнат на свид.
Х.Г.Х., след влизане на присъдата в сила.
6.
Що се отнася до веществените доказателства - парче обгорял плат; част от обгоряла
пластмасова бутилка; парче от разтопена пластмаса с неправилна форма със
специфична миризма; червена капачка, разтопена; част от мокет с петно върху
него със специфична миризма; парче от обгорял плат със специфична миризма; част
от дъно на бутилка стопена; пластмасова капачка от бутилка; найлонова чанта с
надпис “Кауфланд “; части от плат, то
същите следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата
в сила.
Приложените
по делото веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на
използвани специални разузнавателни средства, следва да останат на съхранение в
РКИ до изтичане сроковете на класификация.
По
разноските: съдът намери, че на основание чл. 189, ал.3 от НПК следва да се
възложат в тежест на подсъдимите, които съдът намери за виновни, съобразно на
обвиненията, за което бяха признати за виновни и в тази връзка – както са били
направени. Разноските по делото бяха разпределени по следния начин: от
досъдебното производство – разноските по повод изготвените тройна ПТЕ бяха
разделени между шестимата подсъдими, признати за виновни, а от съдебното
производство - за явяване на вещите лица в съдебно заседание. От ДП разноските
за изготвяне на оценъчните експертизи на стойността на запалените имущества и
щетите, причинени от палежите се разпределиха според това за доказването на кои
деяния са били изготвени, за които подсъдимите бяха признати за виновни, а при
явяването на вещите лица в съдебното производство – съответно разноските за тях
също възложени в тежест на съответните подсъдими лица. Същото се отнася и за
направените разноски по изготвяне на ДНК експертизите, както и на химическите
експретизи по делото. Разноските за съдебно-медицинската експертиза на свид. Т.
и за явяване на вещото лице в залата, бяха поделени между подсъдимите П. и С.,
както и от оценъчната експертиза на вещите, отнети от свид. Т., а за
съдебно-медицинската експертиза на свид. М. – между подс. Е. и К. Разноските за
изготвяне на СОЕ на отнетите вещи от л.а. Мерцедес и за изготвяне на АОЕ на
л.а. БМВ Х1 се възложиха в тежест на подсъдимите П., П. и С. Между подсъдимите
Е., П. и С. бяха поделени и разноските за изготвяне на оценъчната експетиза на
счупеното стъкло на автомобила на свид. Д. Разноските за съдебно
-балистическата експертиза – в тежест на подс.Д., а за СППЕ – на подс.К.,
включително и от съдебното производство за явяване на вещото лице.
От
съдебното производство разноските за изготвяне на допълнителната оценъчна
експертиза на в.л. С. се възложиха поравно в тежест на подс. Е. и П., а на назначената
от съда допълнителна СОЕ на увредените вещи от дома на Х. – на подсъдимите К. и
Д.. Разноските по изготвената техническа
/почеркова експертиза/ се разпределиха поравно между подсъдимите. Разноските за
свидетели също бяха възложени в тежест на подсъдимите според това по кои
обвинения са давали показания.
Изчисли
се поради изложеното, че във връзка са назначаваните в хода на досъдебното
производство екпертизи, по сметка на ОД на МВР следва да бъдат заплатени
направените в хода на досъдебното производство разноски, както следва: в размер
на 1530,37 лв. за подс. М.Б.П.; разноски в размер на 596,84 лв. за подс.С.Й.С.;
разноски в размер на 1341,20 лв. за подс. В.К.Е.; разноски в размер на
1315,33лв. за подс. Р.С.К.; разноски в размер на 395,17 лв. за подс. М.П.Д. и
разноски в размер на 502,50 лв. за подс. П.Р.П..
А
по сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив в
полза на бюджета на Съдебната власт, на същото основание подсъдимите следва да
заплатят разноските по назначените от съда експертизи и за явяване на вещите
лица и разноски за свидетели по делото: подс. М.Б.П. - сумата от 302,09
лв., подс.С.Й.С. – сумата от 123,01 лв.;
подс. В.К.Е. – сумата от 327,09 лв.; подс. Р.С.К. – сумата от 243,19 лв., подс.
М.П.Д. – сумата от 173,01 лв. и подс. П.Р.П.– сумата от 120,19 лв., всички те
съставляващи разноски, направени в хода на съдебното следствие.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: