№ 1746
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Т.а Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т.а Колева Гражданско дело №
20223110108175 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Т. К., с
ЕГН ********** и адрес гр. *** срещу „Р." ООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление гр.***, с която са предявени обективни кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за
което е издадена Заповед № 1954 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК 29.03.2022г. по ч.гр.д.№ 3893/2022г. по описа на Варненски
районен съд: главница в общ размер на 719.03 лв. /седемстотин и
деветнадесет лева и три стотинки/, включваща следните вземания: 75.54 лв.
неплатена ел. енергия за м. юли 2021г., 10.48 лева неплатена ел. енергия за м.
август 2021г., 3.39 лева вода за м. юли 2021г., 86.07 лв. разходи за материали
за ремонт, 193.55 лв. неплатен наем за периода от 01.08.2021г. до
12.08.2021г., 350 лева разходи за ремонтни дейности, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 28.03.2022г. до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2020г. ищецът сключил с
М.П.Г., управител на ответното дружество, договор за наем, по силата на
който ищецът предоставил за временно и възмездно ползване следния свой
собствен недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно: Магазин № 2,
1
състоящ се от две нива, с площ пот 55.35 кв.м., срещу месечна наемна цена в
размер на 500 лева. На 01.07.2020г. договорът за наем бил приподписан от
ищецът и ответното дружество като наемател. Ползването на имота било
предоставено в деня на подписване на договора. Наемните вноски били
дължими от първо до трето число на текущия месец, като според чл.16 от
договора ответното дружество се задължило да заплаща и консумативни
разходи, свързани с ползването на имота. Съгласно чл.14 от договора,
наемателят се задължил да върне имот в състоянието, в което го е приел.
Ответното дружество извършвало дейности по продажба и монтаж на дограма
в наетия магазин и заплащало редовно наемните вноски до м. юли 2021г. На
05.07.2021г. ответникът отправил писмено предизвестие до ищеца за
прекратяване на договора за наем. Дружеството продължило да ползва
магазина до 12.08.2021г. и напуснало без да заплати наема за периода от
01.08.2021г. до 12.08.2021г., без да заплати дължимите разходи за ел. енергия
за м. август и вода за м. юли. Ответното дружество отказало да заплати
разходите за ремонт, за възстановяване на помещението във вида, в който е
наето, както и да подпише предавателен протокол за състоянието на магазина
при напускането. Въпреки многократните опити за уреждане на отношенията
между страните по доброволен ред, ответното дружество не заплатило на
ищеца претендираните суми. Ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 3893/2022г.
по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение срещу ответника. В срока
по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от длъжника, което породило у
ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на
вземанията по издадената му заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че всички разходи и наем за
периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г. са заплатени на ищеца. Процесният
недвижим имот бил върнат на ищеца в състоянието, в което бил предоставен,
но наемодателят отказал да подпише приемо-предавателен протокол, тъй като
следвало да възстанови заплатения депозит в размер на 500 лева.
Представения от ищеца договор за извършване на строително-ремонтни
дейности от 12.08.2021г. се оспорва като привиден /абсолютна симулация/,
поради което е и нищожен. Моли за отхвърляне на исковете.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №3893/2022 г. по описа на ВРС, 41
състав, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за претендираните в
настоящото производство суми.
Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Не е спорно между страните, а и с определение от 25.08.2022 г. е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между тях, че на
01.07.2020г. са сключили договор за наем на магазин, находящ се в гр. ***,
както и че ответното дружество като наемател е освободило и предало имота
на ищеца като наемодател на 12.08.2021г.
Представен е договор за наем от 10.06.2020г., сключен между ищеца и
М.П.Г.. Не е спорно, че М.Г. е управител и представляващ на ответното
дружество. По силата на договора, ищецът, в качеството му на наемодател, е
предоставил на Г.а – наемател за временно и възмездно ползване следния
свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. *** – магазин на две нива, с
площ пот 55.35 кв.м.. Наемното правоотношение е сключено срещу
задължение от страна на наемателя да заплаща наемна цена за ползването на
имота предмет на договора в размер на 500 лева, платима от първо до трето
число на текущия месец. Съгласно чл.3а при подписване на договора се
изготвя и подписва приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.4 наемателят
се задължава да внесе 500 лева депозит при подписване на договора, който
подлежи на връщане след изтичане срока на договора, след възстановяване на
помещението във вида, в който е предадено. Наемодателят дава разписка за
получената наемна цена, в която се отразяват начинът на плащане, датата на
плащане и точната сума /чл.6/. Срокът на договора е за период една година от
подписването му. Съгласно чл.13 наемателят се е задължил да отстранява за
своя сметка всички повреди свързани с експлоатацията на имота и да върне
имота в състояние не по-лошо от това при приемането му, което е описано в
приемо-предавателния протокол /чл.14/. В чл.16 е отразено задължението на
3
наемателя да поеме за своя сметка всички разходи за ел. енергия и вода.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 10.06.2020г. към
договора, в който е описано състоянието на имота към момента на
предаването му и са отразени показанията на електромера и водомера. В т. 1 е
посочено е, че стените и таваните са измазани с латекс, без нарушена цялост.
В т.6 е посочено, че подовата настилка – теракот е без нарушена цялост. В т.2
са описани осветителните тела.
Представен е и Договор за наем от 01.07.2020г., сключен между
страните по делото, с идентично съдържание, като това на договора от
10.06.2020г.
Представена е разписка № 32, издадена от наемодателя и подписана от
него, за получени 193.55 лева от наемателя, с посочено основание - наем за
м.01.08-12.08.2021г.
Представени са фискални бонове /л.12-14/ от 15; 16; 17; 18; 19 и
22.08.2021г., и от 11; 14 и 15.09.2021г. за извършени разходи за закупуване
на боя – бял латекс, грунд, валяк за боядисване, лента хартиена, шкурка и др.
материали.
Представени са фискални бонове /л.15-16/ за заплатена ел. енергия на
30.08.2021г. на стойност 75.54 лева и на 29.09.2021г. на стойност 21.25 лева.
Представени са Фактура и разписка /л.18-19/ за платени 3.39 лева за
предоставени ВиК услуги в периода 23.06-22.07.2021г..
На 12.08.2021г. между ищеца и К. К ЕООД е сключен Договор за
извършване на строително-ремонтни дейности в наетия обект, вкл. корекции
по стени и таван, боядисване, ремонт по цокъл плочки, подмяна на ел. тяло.
Договореното възнаграждение е 350 лева, а срокът на изпълнение до
30.09.2021г. Страните са постигнали съгласие материалите да са за сметка на
възложителя.
Подписан е Протокол образец 19 за извършени СМР.
От К. К ЕООД на наемодателя е издадена фактура № 46/15.09.2021г.
/л.17/ за ремонтни дейности извършени в обекта на стойност 350 лева.
С Платежно нареждане от 27.09.2021г. на изпълнителя са платени 350
лева по фактура №46/15.09.2021г. със задължено лице Т. К..
Представено е предизвестие за прекратяване на договора от 05.07.2021г.
4
от наемателя.
От ответника са представени идентични фискални бонове за закупени
материали, както и фискален бон за заплатена ел. енергия на 30.08.2021г. на
стойност 75.54 лева.
В полза на всяка от страните са събрани гласни доказателства.
За установяване на състоянието, в което процесният магазин е получен
от наемателя и след това върнат на наемодателя, както и за необходимостта
от извършването на строително-ремонтни дейности за възстановяване на
състоянието на имота след връщането му от ответника, в полза на ищеца са
разпитани свидетелите К. К. /без родство/ и Ж. П. /без родство/.
Св. К. се занимава с ремонтни дейности, собственик е на „К. – К“
ЕООД. Познава ищеца. Извършвал е ремонтни дейности за него. През лятото
на 2021г. му било възложено да извърши ремонт в магазин, който ищецът
отдава под наем. Сключили договор. По стените и тавана имало отвори, които
били от някакво оборудване, което е било вътре. Към него момент
помещението било свободно. Състоянието на обекта не било приемливо,
някои от отворите в стените били запълнени с неподходящ материал /акрилен
пълнител/, който е пластичен и не е подходящ за дълбоки отвори. Той потъва,
остава леко хлътнало, макар и да се боядиса отгоре стои като вдлъбнатина.
Запълнил отворите, боядисал, направил корекции по тези стени. Не е правил
цялостна шпакловка, а козметичен ремонт. Имало счупен цокъл, който
коригирал. За извършената дейност му била заплатена сумата 350 лева.
Св. П. има агенция за недвижими имоти ***. Познава Т. К., отдава
помещенията му под наем, намират се в сграда с адм. адрес ул. ***. Знае, че
между К. и „Р.“ ООД е сключван договор за наем. Договорът е сключен в
нейния офис на бул. ***. Процесният магазин е на две нива с обща площ 56
кв., от които 28 кв. на партерно ниво и 28 кв. на сутерена, със стълба между
двете нива, санитарният възел е на долно ниво. Обикновено е отремонтиран,
осветлението работи, но няма обзавеждане. Само на долното ниво има
изградени стелажни рафтове покрай стената, на които да се слагат кашони. В
конкретния случай помещението било отдадено след ремонт с боядисани в
бяло стени и с работещо осветление. Ролетната щора също работела. Св. е
извършвал огледите. От фирма „Р.“ ООД, която впоследствие станала
наемател, нямало никакви възражения, само поискали разрешение да
5
монтират нещата, които продават по стената. Т. бил предупреден
предварително, защото не разрешавал да се дупчат помещенията му. Докато
фирма „Р.“ ООД била там, св. не е посещавал магазина. След като го
освободили /през лятото на 2021г./ й се обадил Георги, синът на Т., за да й
покаже в какъв вид са оставили магазина. Имало дупки по стените от
дюбелите, които били извадени. Някои от дупките били запълнени със
силикон. Дупките били много, на два реда от горе до долу на стената. Имало
счупен перваз. Възложили на майстор да извърши ремонта. Трябвало да се
изчака да завърши ремонтът, за да може магазинът отново да се отдаде под
наем. Обектът бил отдаден отново под наем в началото на 2022г..
В полза на ответника са събрани гласни доказателства посредством
разпит на двама свидетели в режим на водене, за установяване на
състоянието, в което процесният магазин е получен от наемателя и след това
върнат на наемодателя, както и за необходимостта от извършването на
строително-ремонтни дейности за възстановяване на състоянието на имота
след връщането му от ответника.
Св. В.Г. /съпруг на М.Г.-управител на „Р.“ ООД - ответник по делото/
заявява, че около втори август 2021г. платил наема за дните от месец август.
Дал 200 лева на Т., но той не му издал разписка. Дружеството на съпругата му
било наемател на магазина около една година. Предлагали дограма. Ползвали
магазина за мострена зала. Когато се нанесли монтирали 4 бр. нови лампи.
Стените в магазина били варосани. Сложили мостри за дограма, които мостри
се държали на по два винта за стените. Когато напускали, там където имало
дупки, ги запълнили с акрилен силикон, който е в същия цвят. Дупките били
много малки и нямало никакви видими следи от тях. Наемодателят отказал да
подпишат приемо-предавателен протокол при напускането им. Когато наели
помещение вътре имало поставени лампи пури, които били много стари и не
били енергоспестяващи. Сменили телата с енергоспестяващи. Плочките до
бюрото били повдигнати. Не знае дали фирмата е заплатила депозит при
наемането на магазина. Не знае колко са били задълженията на фирмата при
напускане на обекта.
Св. М.М. около две години е работила в „Р.“ ООД, на длъжност
технически сътрудник. В отпуск по майчинство е от м. септември 2022г..
Дружеството било наемател на магазин на ул. *** в гр. Варна. Когато го
6
наели, магазинът бил празен, боядисан в бяло на варова основа. Обзавели го с
мостри, бюро и др.. Мострите поставили на стените. Сменили осветлението с
енергоспестяващо. При напускането махнали мострите от стените.
Демонтирал ги В.Г. /съпругът на управителя на дружеството/. Той запълнил
дупките по стените. В единия край на офиса имало подпухнали плочки, това
се случило впоследствие. Напуснали обекта през м. август 2021г. В.Г. платил
наема за десет дни, дал 200 лева на наемодателя.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от длъжника,
поради което се явява процесуално допустим.
Предявени са искове за изпълнение на парични договорни задължения,
представляващи наемна цена по договор за наем на имот и разноски по
ползването на имота. За да бъдат уважени тези искове, ищецът следва да
докаже посредством пълно и главно доказване, че между него и ответника е
сключен валиден договор с твърдяното в исковата молба съдържание, както и
че е изправна страна по този договор. Следва да установи разликата в
състоянието на магазина при предаването му на наемателя и след това при
връщането му на 12.08.2021г.; необходимостта от извършване на строителни-
ремонтни дейности за възстановяване на състоянието на имота и
действителното извършване и заплащане на такива по договор от 12.08.2021г.
с „К. К" ЕООД. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е
заплатил на ищеца наемната цена за периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г.,
както и разходите за ползвани в имота ел. енергия и вода за м.юли и м. август
2021г. В тежест на ответника е да докаже и твърденията си, че е върнал имота
на 12.08.2021г. в състоянието, в което го е получил от наемодателя.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява наличие на валидно наемно правоотношение
между страните, по силата на което ответникът е получил правото на
временно, възмездно ползване върху описания в договора имот, срещу
7
задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 500.00 лв.,
считано от м. юни 2020 г. до 12.08.2021г..
Ответникът не оспорва, че е ползвал отдадения по наем имот в рамките
на посочения период.
Спорно между страните е дали магазинът е върнат от наемателя в
състоянието, в което е приет от него; необходими ли са били и извършвани ли
са строително-ремонтни работи от „К. К" ЕООД по договор от 12.08.2021г.;
заплатена ли е наемната цена за периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г. от
ответника; заплатени ли са от ответника консумативите за ползвани ел.
енергия и вода в наетия магазин за м. юли и м. август 2021г.
Претенцията за заплащане на сумата 193.55 лв. неплатен наем за
периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г. съдът счете за неоснователна.
Съгласно чл.6 от договора за наем, наемодателят следва да предостави
разписка за получената наемна цена, в която се отразяват начинът на
плащане, датата на плащане и точната сума.
От ищеца е представена разписка № 32, издадена и подписана от него,
за получени 193.55 лева от наемателя, с посочено основание - наем за м.01.08-
12.08.2021г. Ищецът не оспорва, че е подписал разписката, поради което
съдът приема, че наемателят е платил наемната цена за м.08.20201г.
Не се установи наемателят да е изпълнил задължението си по чл.16 от
договора за заплащане на консумативните разходи за доставена ел. енергия и
вода в обекта, в рамките на периода, в който е ползвал магазина.
От представените фискални бонове и разписка се установи стойността
на заплатените от наемодателя суми за ел. енергия и вода, които възлизат на
исковите размери.
Не е доказано твърдението, че сумите са платени от ответника. Видно
от отразените в платежните документи дата, сумите са платени в края на
месец 08 и м.09.2021г., т.е. след като наемателят е освободил обекта. От
показанията на св. Г. не се установи наемателят да е заплатила депозит при
наемането на магазина и задълженията /консумативните разходи/ при
напускане на обекта.
Претенциите за заплатени консумативни разходи подлежат на
уважаване.
8
По претенциите за сумата 86.07 лева - разходи за материали за ремонт и
350 лева - разходи за ремонтни дейности:
Съгласно чл.13 от договора наемателят се е задължил да отстранява за
своя сметка всички повреди свързани с експлоатацията на имота и да върне
имота в състояние не по-лошо от това при приемането му, което е описано в
приемо-предавателния протокол /чл.14/.
Видно от двустранно подписания приемо – предавателен протокол от
10.06.2020г. стените и таваните в обекта са били измазани с латекс, без
нарушена цялост. Подовата настилка – теракот е била без нарушена цялост,
като са описани осветителните тела.
От събраните гласни доказателства, вкл. и тези в полза на ответника се
установи, че наемателят е монтирал мостри на щори върху стените, като за
целта са пробити дупки. Установи се, че при напускане на обекта, мострите са
били демонтирани, а дупките са запълнени с акрилен силикон. Не се установи
твърдението на ответника, че стените са били варосани. Установи се, че в
процеса на ползване на обекта част от плочките на пода са компроментирани,
както и че ответникът е сменил поставените от наемодателя осветителни тела
с други.
Съдът приема, че наемателят не е изпълнил задължението си да върне
имота в състояние не по-лошо от това при приемането му, което е описано в
приемо-предавателния протокол.
Събраните в полза на ищеца писмени и гласни доказателства
установяват, че състоянието на имота при освобождаването му не съответства
на това при наемането му, като за да бъде отдаден отново под наем е било
необходимо извършване на ремонтни дейности. Обемът и стойността им се
установи по делото. Установи се и заплащането на материалите и ремонтните
дейности от наемодателя. Не се доказа твърдението, че материалите
необходими за ремонтните дейности са платени от ответника. Видно от
отразените в платежните документи дати, сумите са платени след като
наемателят е освободил обекта, което е в противоречие със събраните в полза
на ответника гласни доказателства, че имотът е приведен в състояние
съответно на това при наемането, преди да бъде освободен от наемателя.
Ответникът не ангажира доказателства, че е заплатил депозит в размер
на 500 лева при наемането на магазина, който евентуално да компенсира
9
вредите. Договорът за наем не материализира изявление за заплащане на
депозита, като клаузата на чл.4 се съдържа както в договора от 10.06.2020г.,
така и в този от 01.07.2020г., т.е. ако беше заплатен депозит при подписване
на договора от 10.06.2020г., уговорката за заплащането му не следваше да се
съдържа в договора от 01.07.2020г.. От ответника не се ангажираха и други
доказателства за заплащане на депозита, например разписка.
Тези претенции също подлежат на уважаване.
Върху основателните претенции следва да се присъди законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.03.2022г. до
окончателно погасяване на задължението.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от исковете /237.52 лева/.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищецът
претендира разноски за държавна такса /25 лв./, депозит за призоваване на
свидетел /30 лв./ и адвокатско възнаграждение /400 лв./. С оглед крайния
изход на делото, съдът приема, че от общо претендираните в производството
разноски, в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
332.52 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Така съобразно отхвърлената част от
исковете, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 80.75
лева за заповедното производство и в размер на 107.67 лева за исковото
производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК в отношенията между Т. Т. К., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, от
една страна и ответника „Р." ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВАТ
ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, произтичащи от договор за наем от
01.07.2020г. в следните размери: 75.54 лева неплатена ел. енергия за м. юли
2021г., 10.48 лева неплатена ел. енергия за м. август 2021г., 3.39 лева
неплатена вода за м. юли 2021г., 86.07 лева разходи за материали за ремонт,
350 лева разходи за ремонтни дейности, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
28.03.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.3893/2022г. на ВРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 193.55 лева неплатен наем за периода от
01.08.2021г. до 12.08.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Р." ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т. Т. К., с ЕГН ********** и адрес гр. ***
сумата 237.52 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3893/2022г. на
ВРС и сумата 332.52 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Т. К., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Р." ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата 80.75
лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 3893/2022г. на ВРС и сумата 107.67
лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски
при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11