Номер 9229.10.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоIII-ТИ СЪСТАВ
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
Секретар:МАЯ В. ДИМИТРОВА
Прокурор:Дарина Димитрова Славова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205600600416 по описа за
2020 година
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 371. т. 2 НПК.
С присъда № 20/29.07.2020год., постановена по НОХД № 393/2020год. РС -
Свиленград е признал подсъдимия Ф.Д. Х., роден на **********г в гр. М. С., **** по
произход, гражданин на С., живущ в гр. Д., кв.Д.,С., ******, с ***** ******, ******,
притежаващ ****** лична карта, №********* издадена на 19.02.2004г., неосъждан за
виновен в това, че на 19.07.2020г. през ГКПП "К.А."-шосе, общ. С., обл. Х., влязъл през
границата на страната от Република Т. в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ад. 1, вр.чд. 54, ал. 1 от НК го
осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 (девет) месеца, като на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК намалил така определеното наказание „Лишаване от свобода" с една
трета като наложил окончателния размер на наказанието „лишаване от свобода " за срок от 6
(шест) месеца и наказание „глоба" в размер на 150лв. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3
(три) години. Произнесъл се е и за разноските.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимия Х. -адв. С.Ш., с която се иска изменение на присъдата като се
приложи разпоредбата на ал. 5 на чл. 279 НК и не се наложи наказание на подсъдимия,
алтернативно – да се намали размерът на наложеното наказание „ лишаване от свобода",
1
както и се намали наказанието „глоба".
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага присъдата на първата
инстанция да бъде потвърдена.
В съдебното заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимия пледира за
изменение на присъдата като моли за намаляване размера на наложените наказания.
Окръжен съд- Хасково, след като обсъди доводите в жалбите и изложените в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или
изменение, поради следните съображения:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по гл. XXVII НПК
-съкратено съдебно следствие, като всеки подсъдим е направил самопризнание на
изложените в обвинителния акт факти.
Въззивният съд намира по същество, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371.
т. 2 НПК кореспондира с установената фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Ф. Д. Х. е **** по произход, гражданин на С., Напуснал е държавата
си и преди около преди близо две седмици преди деянието, влезнал в Т. нелегално. Там
пребивавал в гр.И., където се запознал в кв.А. с м. на име А.С., за който разбрал че е
каналджия. От него разбрал, че може да му помогне, за да стигне до Г., без да му обяснява
по какъв начин. Важното било само подсъдимият Х. да стигне до там. За услугата
каналджията А.С. поискал от подсъдимия 8000 евро, за което последният се съгласил. На
18.07.2020г., около 20:30ч. подс. Х. и още четирима души тръгнали от гр.И. с микробус.
Пътували около 3 часа, след което микробусът спрял и шофьорът казал на всички да слизат.
След това те се качили в една малка кола, без да знаят къде се намират и пътували около10
минути още.Шофьорът на колата спрял на главен път, който не бил познат за подсъдимия и
5 минути след това пристигнали един след друг два микробуса. Подсъдимият Х. се качил
във втория от тях, като непознат м. му отворил страничната врата на микробуса и посочил
на него и на друго момче, за което впоследствие разбрал че се казва Р., къде да се скрият.
Това бил тайник в микробуса, който приличал на сандък и се намирал зад втория ред
седалки. Поради тази причина и не се ориентирали за времетраенето на пътуването и
разбрали че са на българската граница, когато били открити от полицаи.
В този момент служебните си задължения изпълнявал св. А.Н.А., който бил
разпределен на „влизащи“ в страната от Р.Т. леки автомобили и автобуси. Около 04:30ч. на
19.07.2020г. пристигнал за влизане в страната от Р.Т. микробус марка „Мерцедес", модел
„Спринтер" с *********** рег. № ****** и водач ***********ят гражданин A.G. роден на
22.06.1989г. и с още три лица, *********** граждани, пътуващи в микробуса с него. При
извършената проверка св. А. открил зад третия ред седалки в микробуса поде. Ф. Х. и още
2
едно лице от м.ки пол, укрити в специално изграден тайник в неестествена кухина,
създадена допълнително.
Подсъдимият Х. заедно с другия чужд гражданин били задържани от полицейските
служител и във връзка с последното срещу Х. е започнало настоящото бързо производство.
Св. А.Д.С. - служител на ГПУ С. провел беседа с подсъдимия, пред който поде. Х. разказал
подробно как с влязъл нелегално през границата на страната от Р Т. в Р България.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които еднопосочно подкрепят
направеното от подсъдимия пред първата инстанция самопризнание, като не се установяват
противоречия. Напротив, фактическата обстановка, предложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възприета от първата инстанция, се изяснява по несъмнен начин,
респективно извършеното инкриминирано деяние и авторството на подсъдимия в него.
Релевантните по чл. 102 НПК обстоятелства са установени при условията на преки и
първични доказателствени източници, които подкрепят категорично обвинителната теза.
Разпитаните на досъдебно производство свидетели последователно и еднопосочно изясняват
случилото се.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при така установените факти
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 279. ал. 1 НК. за което е предаден на съд.
Престъплението е довършено с пресичане на граничната линия. Деянието е
извършено при липса на надлежно разрешение за пребиваване на територията на Р
България, която форма на изпълнителното деяние е инкриминирана, преминавайки укрит в
тайник на описания микробус през установения за това граничен пункт. Последното
обуславя и неговата противоправност. Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при
наличие на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им, като е
имал реална представа, че навлиза в чужда държава не по установения за това ред, без да
има съгласието на българските гранични власти.
При определяне на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца е
съобразено чистото съдебно минало, проявеното съдействие на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина и разпоредбата на чл. 58а НК. Това наказание е от една
страна близко по продължителност до възможния минимум, а от друга - напълно адекватно
на извършеното деяние с оглед неговата висока степен на обществена опасност. Относно
предвиденото задължително кумулативно наказание "глоба", така определено, то в
съвкупност с лишаването от свобода отговаря на целите посочени в чл. 36 НК. Няма
основание това наказание, като по-леко, да не бъде наложено. Такава възможност се
предвижда при условията на чл. 55 НК. но установените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, както правилно е приел и
3
РС,съобразявайки изключително високата обществена опасност на деянието.
Преценката на първата инстанция за приложение на института на условното
осъждане по чл. 66. ал. 1 НК е правилна, тъй като са налице законовите предпоставки за
това: наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, към
момента на извършване на престъплението той не е бил осъждан. Настоящата инстанция се
солидаризира с изводите на районния съд, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за изграждане на правосъзнание за зачитане на законите на чуждата държава, не се
налага подсъдимият да бъде изолиран в пенитенциарно заведение.
Правилно и законосъобразно РС не е приложил разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК,
съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото
на убежище съгласно Конституцията. Анализирал е разпоредбите на Конституцията и
Закона за убежището и бежанците, като е посочил, че особената закрила, която Република
България предоставя на чужденци по този закон, включва не само убежище, но и статут на
бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а убежището е закрилата, която
Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Установено е било, че подсъдимият е
влезнал на територията на страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на
властта, но не е установено и в тази връзка не е представил доказателства да е влезнал в
страната с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи, като липсват изявления в тази насока още при откриването му.
Разпоредбата на чл. 31 от Конвенцията за бежанците действително задължава договарящите
държави да не налагат наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна
територия на бежанци, които, пристигайки направо от територия, където са били застрашени
животът и свободата им по смисъла на чл. 1, са влезли или пребивават на тяхна територия
без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат
уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на
страната, какъвто не е настоящият случай.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на други
основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед
гореизложеното първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Окръжен съд Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №20/29.07.2020 г. по НОХД №393/2020 г. на РС Свиленград.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5