Р Е Ш Е Н И Е № 176
гр. Монтана, 6 февруари 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 01 02 2024 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 661 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС,
вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Производството по
делото е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, вр. чл.
203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба на л/св М.М.Г.,***
за заплащане на 70000 лева имуществени и неимуществени вреди, причинени от
длъжностни лица на ГДИН. Твърди, че за времето около две години в ЗООТ, гр.
Бойчиновци, вместо да му се осигуряват необходимите животоспасяващи лекарства,
е следвало да си ги закупува сам, а това е носело притеснения и тормоз на него
и семейството му. Моли ГДИН, гр. София да бъде осъдена да му заплати исканото
обезщетение.
В хода на процеса е
уточняван исковият период, както и вида на вредите, като в с.з. от 01 02 2024
г. ищецът посочва, че периодът, за който търси заплащане на обезщетение е от 01
11 2021 г. до 26 10 2023 г., като от общия размер 70000 лева, 20000 лева са
имуществени и 50000 лева -неимуществени вреди.
В молба от 10 01
2024 г. /л. 29/, въз основа на дадени с Определение на съда указания, ищецът
уточнява, че лекарствата, които не са му осигурявани безплатно са както следва:
Лозап – 50 мг за кръвно налягане, Неоглим
– 2 мг за диабет, Ароба – 100 мг за диабет, парацетамол, аналгин, капки за нос, линкомицин
- антибиотик за зъбобол, ибупром синус – за синузит, колдрекс мак за простуда и грип, флуцинар
маз. - антибиотична паста
за ухапване от дървеници.
Ответникът
– ГДИН София, чрез ст.юрк Х*** в писмен отговор /л. 80/
счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. От изложеното не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да не
е изпълнено от ответника. Не се установява и неблагоприятно въздействие върху
физическото и психическото състояние на ищеца като пряка последица от
твърдените неблагоприятни обстоятелства. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано
заключение, че исковата молба е неоснователна. С оглед на предявения иск, който
е на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, касаещ
отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, счита, че действията или бездействията, които
се смятат за изтезания и жестоко или нечовешко отношение, са както следва: 1. всяко умишлено действие
или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Отнасянето е
“нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и
причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо
страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у пострадалите такива
чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и потиснат.
Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”, трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне
съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала
неблагоприятно неговата личност по несъвместим със закона начин. Понесеното
страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или
унижение, свързан с законното отнасяне или наказване. Разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборимата презумпция за
настъпването на неимуществените вреди като по този начин възлага върху
ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно доказване
– арг. от чл. 154, ал. 2 от ГПК вр.
чл. 144 от АПК, да установи, че забраната за жестоко и унизително третиране по
чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и поради това за ищеца не са настъпили
неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. В настоящия случай от
ищеца се твърди бездействие от страна на ГДИН поради неосигуряване на безплатно
необходимите му лекарства. С жалба от
26.10.2023 година М.Г. е сезирал Административен съд Монтана срещу бездействие от
длъжностни лица в ЗООТ „Враца“, свързано с
неосигуряване на безплатни лекарства и периодични медицински прегледи,
по което е образувано адм. дело № 662/2023 година по
описа на същия съд. С разпореждане № 717 от 17.11.2023 година Административен
съд Монтана е отхвърлил искането на М.Г. с мотив, че липсва бездействие от
страна на администрацията на ЗООТ „Враца“, свързана с неосигуряване на
безплатни лекарства и периодични медицински прегледи. Разпореждането не е
обжалвано и е влязло в сила. Настоящата искова молба е с предмет, част от
предмета на адм.дело № 622/2023 година по описа на
Административен съд Монтана, именно – бездействие от страна на ГДИН, част от
който орган е администрацията на ЗООТ „Враца“, за неосигуряване на безплатни
лекарства за същия период, по което дело е влязло в законна сила Разпореждане и
е установено, че липсва такова бездействие, т.е
налице е сила на присъдено нещо на съдебните актове и непререшаемост на същия въпрос. Видно от горното не е
налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и исковата молба на М.М.Г. се явява неоснователна. В допълнение Прокурор
Александрова отбелязва, че в уточняващата по делото молба ищецът е посочил, че
лекарствата, за които претендира основно като „животоспасяващи“, са „Лозоп“ – 50 мг – за регулиране на кръвното налягане, „Ароба“ 100 мг. и „Неоглим“ 2 мг -
за диабет. Тези лекарства не попадат в одобрения списък за лекарства, които
лишените от свобода ползват без да заплащат. За останалите, изредени
медикаменти в допълнително уточняващо писмо от ищеца - “Працетамол“,
„Аналгин“, капки за нос, „Линкомицин“, „Ибупром синус“, „Колдрекс макси грип“ и „Флуцинар“, видно
от разпита на допуснатия свидетел – медицинското лице в затворническото
общежитие, същите са налични в служебната аптека и при необходимост се дават
безплатно на всеки лишен от свобода,
включително и на ищеца. Следва да се
отбележи и, че закупуването на лекарства става за сметка на лишения от свобода,
а при липсата на достатъчно постъпления по индивидуалната му партида, следва да
се изготви становище на комисия до Началника на Затвора гр. Враца за
заплащането на лекарствата от бюджета на затвора. Доказателства, обаче за
предприемане на такива действия от страна на ищеца не са ангажирани. Липсват
каквито и да било доказателства, че ищецът по настоящето дело е искал
предписаните му лекарства да му бъдат предоставяни безплатно. Предписаните на
ищеца медикаменти за хипертония и диабет попадат в списъка за частично или напълно
платени от НЗОК за здравно осигурените лица. Закупуването на същите става чрез
рецепторна книжка, която се издава от Здравната каса чрез личния лекар на
здравно осигуреното лица. В настоящия случай ищецът заявява, че има личен
лекар, но не го е потърсил за издаване на рецепторна книжка. Поради горното
заключението на Прокурор Галя Александрова е за неоснователност на исковата
молба.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Искът
за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за
което се твърдят незаконосъобразни действия или бездействия, което в случая е
ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.
С Определения от 28 12 2023 г., сьдът е указал на ищеца кои обстоятелства следва да
установи по делото. С определението са дадени и указания до ответната страна.
Указания са давани и с Определение от 29 01 2024 г. /л. 116а/
Със
Справка за л/св М.М.Г. /л. 25/, Началникът на сектор ЗООТ Враца установява, че същият
считано от 01 11 2021 г. е настанен в ЗООТ „Враца“, като на 16 11 2023 г. е
преведен в Затвора гр. Враца.
В насроченото о.с.з. на 18 01 2024 г. ищецът изрично
заявява, че преди да бъде осъден на лишаване от свобода му е установено
заболяване диабет тип 2. Лекарят, който му е казал, че има това заболяване му е
написал лекарства на рецепта и му е казал да си ги пие. Казал му е също, че ако
не се почувства добре да отиде на преглед, за да му ги замени с други, както и
след три месеца да отиди на профилактичен преглед. Пиел си лекарствата и в
затвора също си ги пиел, тъй като се е чувствал добре от тях, но е искал да
отиде и на профилактичен преглед. Постъпвайки в затвора той си е носел опаковка
т лекарствата – няколко вида лекарства, които е показал на сестрата в ЗООТ –
Бойчиновци – В. и за които й е давал пари да му ги закупува. През август 2022
г. го извеждат в Монтана на специалист ендокринолог,
поради спиране от производство на лекарствата, които приема, за да му ги
заменят. При този преглед са му изписани лекарства, не му е издавана книжка, а
само рецепта. Не е имал период, от както е влязъл в затвора до август 2022 г.,
когато са му заменени, да не е разполагал с лекарства, просто той си ги е
заплащал, а счита, че трябва да му ги осигуряват безплатно. Питал е
медицинската сестра тези лекарства да му бъдат осигурявани безплатно, но тя му
е казвала, че не е възможно. Не е подавал писмени молби, с които да поиска тези
лекарства да му се осигуряват безплатно.
В
насроченото о.с.з. на 01 02 2024 г. същият заявява, че от постъпването си в
ЗООТ Бойчиновци, както и в последствие, не е представял каквито и да било
медицински документи/медицинска документация за констатираните му заболявания –
диабет и хипертония. Лекарствата, които е приемал, са му закупувани като е
показвал празната опаковка на това, което е изпил. /л. 132/ Заявява, че е
питал, включително и медицинската сестра, могат ли да му бъдат давани лекарства
по здравна каса. /л. 133/ Няма други касови бележки за закупуване на лекарства,
освен тези, които е представил по делото. /л. 135/
По
делото е разпитан в качеството на свидетел В.П.М., медицинско лице в ЗООТ, гр.
Бойчиновци. Същата свидетелства, че по образование е медицинска сестра и поради
това няма право да предписва лекарства. Само лекар има това право. Кота
медицинска сестра има право да измери кръвно, кръвна захар, пулс, температура.
Ако прецени, че има проблем и когато е спешно веднага извиква спешна помощ, когато
има време да реагира, се обажда на лекаря в Затвора Враца – д-р С*** ,
консултира се с него и изисква евентуално да й изпратят, да се пусне
направление за извеждане на необходимия специалист за направата на изследвания.
Когато откритият тип са имали собствен транспорт, който се е движел често между
Бойчиновци и затвора е пращала хора за преглед, доктора да прецени. Изпълнява
предписанията, които са дадени от лекар, съобразно дадената терапията, дали по
амбулаторен лист дали по рецепта. В ЗООТ има амбулаторна книга, в която да се
регистрира изразходването на лекарства и медицински изделия по вид и количество,
но в нея се вписват само лекарствата, които са поръчани по договор и са налични
в служебната аптека на общежитието и когато ги дава на определено лице. Не се
вписват личните лекарства на лишените от свобода. Когато на л/св се изпишат лекарства, заплащани частично или изцяло по
НЗОК, лекарят от Враца й се обажда да вземе номера на здравната книжка, което
става или от личните лекари или когато близки на л.св. донесат здравната книжка
при следващо свиждане, или смият л.св. да представи съответната документация. М.Г.
не е идвал при нея с молба за изписване на лекарства по здравна каса, винаги е
казвал, че не е за тези 1 – 2 лева отстъпка. Когато установи високо кръвно има
право да даде лекарство на л.св., но не лекарство, което е терапевтично, а за
временно понижаване на кръвното. Като хлохазолин или флорантрил, обезводняващо, за да може да се реагира докато
дойде бърза помощ, когато е много високо, тъй като не може да чакат 20-30 мин.
човека да получи инсулт или инфаркт. Може да даде и аналгин/аспирин/парацетамол, стига лицето да няма алергия. Това, което има
право да даде е безплатно, но трябва да е точно такова, каквото е по договора. За
инциденти случаи, винаги имам заредени лекарства. На ищеца не е мерила кръвна
захар, защото не е имала първоначално апарат, но той си има личен.
От
представената от РЗОК справка за ЗОЛ М.М.Г. /л. 102-106/,
същият е с установена диагноза неинсулинозависим
захарен диабет, без усложнения, считано от 10 06 2021 г., от която дата същият
е диспансеризиран до 05 08 2021 г. Лекарствата Неоглим,
Ароба, Индорин и Неоглинид са включени в Списък с лекарствени продукти,
които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10/2009
г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от
Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински
изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства,
приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания,
договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане
на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост
на бюджета на НЗОК /Наредба № 10/2009 г./. В интегрираната информационна
система на НЗОК няма данни за изписани лекарства на М.М.Г.,
нито данни за издавана рецептурна книжка. В РЗОК не
се съхраняват Амбулаторни листове.
От
приложеното медицинско досие /Здравен картон/ на ищеца, създадено на основание
чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, същото съдържа единствено извършените прегледи и
изследвания през месец август 2022 г., както и изследвания от м. януари 2022 и м.
януари 2024 г. Съгласно амбулаторен лист от 22 08 2022 г. на ищеца е изписана
терапия – Неоглим 2 мг и Ароба
100 мг. Тези лекарства са заменили провежданото до тогава на прегледа лечение с
Индорин 1 мг.
Представена е молба от ищеца, с дата 20 10 2023 г. /л.
124/ с искане до Началника на ЗООТ Враца и ОЗ гр. Враца за изтегляне на пари от
личната му сметка за закупуване на посочените в молбата лекарствени продукти,
ведно с касова бележка от дата 27 10 2023 г. на стойност 17.86 лв.
Представени
са и молби от дата 20 12 2023 г. и 16 01 2024 г. до Началник на Затвора Враца, ведно
с приложените касови бележки, които молби остават извън исковия период.
Представен
е още договор № 9497/15 09 2021 г. между ГДИН и Софарма Трейдинг АД с предмет
доставка на лекарствени продукти, субстанции и фасовки,
ведно с нарочен списък от общо 655 лекарствени форми.
Видно
от приложеното адм.д. № 662/2023 г. по описа на Адм Съд Монтана, развило се по реда и условията на чл. 276
и сл. от ЗИНЗС, с искане от настоящия ищец, да бъдат установени
незаконосъобразни бездействия от органите на ГДИН по неосигурявани му безплатни
лекарства и периодични прегледи, е постановено влязло в сила Разпореждане №
717/17 11 2023 г., с което това искане е отхвърлено като неоснователно.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съгласно
член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи -
Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал.
5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората
алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда
по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс За исковете по тази част се внася проста
държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят
предварително.
Съгласно
чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно
чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Съгласно
чл. 149, ал. 1 от ЗИНЗС - Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се
ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода.
Съгласно
чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС - При изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация
и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на
лишения от свобода в друг затвор медицинското
досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба. Условията
и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се
определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието.
Съгласно чл. 129,
ал. 1 - 3 от ЗИНЗС - Медицинското
обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински
центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване
от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения
по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в
тях, съответства на общите медицински
стандарти. Предписанията на медицинските
специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за
лишаване от свобода. Медицинското решение
се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.
Съгласно
чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС - Медицинските центрове се създават към
затворите, затворническите общежития и поправителните домове.
Съгласно
чл. 67, ал. 1 от ППЗИНЗС - Лекарствата в амбулаторна обстановка се отпускат
само по предписание на съответния медицински специалист.
Съгласно
член 62, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010/ - Получаването,
съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на
съответното лечебно заведение. Медицинските специалисти към медицинските
центрове в местата за лишаване от свобода могат да съхраняват лекарствени
продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването.
Съгласно
член 65, ал. 1, ал. 3, ал. 4,, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 2/2010 г. - На
лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се
удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. При
необходимост от лечение със скъпи лекарства по реда на Закона за здравното
осигуряване директорът на медицинския център съдейства за осигуряването на
необходимите документи. При предписване на лекарства, медицински изделия и
диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично
заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и
обосновава нуждата от тях. Директорът на медицинския център попълва рецептурна книжка на хронично болен. Лишените от свобода
могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря
от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Тези лекарства се
съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази
наредба.
Съгласно
член 298, ал. 1 от ГПК - Решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание.
Съгласно член 297 от ГПК - Влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК -
Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго.
Съгласно чл.
34 от НРД за медицинските дейности в сила от 01 01
2022 г. (аналогичен чл. 37 от НРД 2023 – 2025 г.) - Изпълнителите на медицинска
помощ издават за своя сметка първични медицински документи, с изключение на
"Рецептурна книжка на хронично болния",
"Рецептурна книжка на военноинвалид/военнопострадал" и "Рецептурна
книжка на ветеран от войните".
Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 5 от НРД в сила от 01 01 2022 г. - За хроничните заболявания, посочени в
приложение № 5а "Списък на заболяванията, за които се издава електронна
"Рецептурна книжка на хронично болния", се
издава "Рецептурна книжка на хронично
болния". Електронната рецептурна книжка се
издава от ОПЛ, а за лишените от свобода лица – от ОПЛ или от лекари, работещи в
лечебни заведения към Министерството на правосъдието, обслужващи тази категория
лица. Електронната рецептурна книжка обединява
историческа информация за: вписаните за ЗОЛ диагнози в Национален регистър
"Рецептурни книжки" в ИИС издадените и
изпълнени рецепти и електронни предписания на ЗОЛ; информация за последно
избрания ОПЛ на ЗОЛ.
Съгласно чл. 42, ал. 1
- ал. 3 от НРД в сила до 01 01 2022 г. - За
хроничните заболявания, посочени в приложение № 5 "Списък на заболяванията,
за които се издава "Рецептурна книжка на
хронично болния", се
издава "Рецептурна книжка на хронично болния". Редът и начинът
за работа с рецептурната книжка са посочени в
приложение № 2. Рецептурната книжка на хронично
болния се съхранява от ЗОЛ, на което е издадена.
Видно от действащата правна
уредба, основната цел преследвана от закона е да не се допуска лишените от
свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да
бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Безспорно в
обхвата на тази цел е грижата за здравето на лицата лишени от свобода, което е
израз на изискването за хуманно отношение по време изпълнение на наказанието, а
същевременно е и средство за личностна промяна на осъдените лица към воденето
на законосъобразен начин на живот. В тази връзка е установено нормативно задължение на
затворническата администрация, да създаде условия за опазване на физическото и
психическо здраве на лишените от свобода, съгласно текстът на чл. 128, ал.
1, вр. с чл. 2, т. 3
от ЗИНЗС.
Преценката,
дали са налице обстоятелства/действия/бездействия израз на нечовешко/унизително
отнасяне към определено лице л/св, респ. такива,
които уронват човешкото му достойнство или пораждат чувство на страх незащитеност
или малоценност, се извършва за всеки отделен случай, съобразно относимите,
правно-релевантни факти и обстоятелства, като по своята същност последните
следва да надхвърлят присъщите на ограничителния режим по изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, неудобства. В същия смисъл е и
становището на Европейския съд по правата на
човека, който определя едно отношение като "нечовешко" когато е било
предумишлено, продължило е с часове без прекъсване и е причинило, било телесни
увреждания, било силно физическо или психическо страдание. "Унизително"
е това третиране, което е в състояние да предизвика у лицето чувства на страх.
С оглед на това, на държавата е вменено да гарантира, че начинът и методът на
осъществяване на мярката не подлагат л/св лице на
стрес или лишения с интензитет, който надхвърля присъщото на задържането
неизбежно ниво на страдание, в това число и съответното медицинско обслужване,
последното включващо и снабдяването с лекарства.
В случая съдът отделно
от проведеното производство по реда и условията на чл. 276 от ЗИНЗС (адм.д. № 662/2023 г.), е спазил изискването на чл. 204 АПК,
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, респ. чл. 299,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и е провел надлежно
и по същество съдебно производство, като е събрал всички относими и релевантни
за предмета на делото доказателства, свързани с изясняване твърденията на
ищеца, с оглед постановяването на съдебен акт, съответстващ на реалната
фактическа обстановка и съобразно действащата за исковия период правна уредба.
В конкретния случай и от доказателствата по делото не се установява
неспазване на относимите разпоредби за лекарствено снабдяване на ЗИЗНС,
ППЗИНЗС, Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, ЗЗО и НРД за медицинските
дейности, от страна на ЗООТ „Враца“, гр. Бойчиновци спрямо ищеца М.Г., поради
което този състав не установява и нарушаване на забраната въведена с чл. 3 от ЗИНЗС.
Безспорно
ищецът е здравно осигурено лице /ЗОЛ/, съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС, което
с оглед принципите на чл. 6 от Конституцията за равнопоставеност на всички
граждани пред закона, включително и поради положението, в което сам се е
поставил, няма правно основание, не следва и не се ползва с конкретни привилегии
спрямо останалите ЗОЛ. Това означава, че като лице със здравно-осигурени права,
ищецът, макар и л/св, има правата и възможностите, такива,
каквито са предоставени на всички здравно-осигурени лица, включително и с възможността
да получава определени предписани му лекарства при пълно или частично заплащане
от бюджета на НЗОК, като за целта следва да са изпълнени съответните законови условия.
Безспорно по делото се
установява, а и самият ищец потвърждава, че за исковия период, за установеното
му заболяване Диабет тип 2, е разполагал с лекарствата, които са му предписани
преди да постъпи в затвора, а в момента, в който лекарството Индорин е изтеглено от аптечната мрежа, медицинското лице
на затвора е направило всичко необходимо и своевременно (включително като
получава и предава измерените лично от ищеца стойности на кръвната захар) за неговата
замяна с друг вид лекарство, което е направено от съответния за това специалист.
В тази връзка, през месец август 2022 г. ищецът е изведен на лекар, направени
са му изследвания и му е предписана терапия, обстоятелства документирани със
съответните медицински документи, приложени към медицинското му досие.
Ищецът не установява с
надлежни доказателствени средства, да е правил искания за предписване на
изписаните му лекарства, с цел заплащане от бюджета на НЗОК, каквато правна
възможност му е предоставена със законодателството на РБьлгария.
Разпитаният в тази връзка свидетел – медицинско лице на ЗООТ Враца, гр.
Бойчиновци, изрично заявява, че същият е заявявал, че не е за 1-2 лева, които
ще му се приспаднат по този бюджет. С оглед на тези показания, твърденията на
ищеца, че е питал може ли да му се дават лекарства по здравна каса се явяват
несъответни на първоначалните му твърдения, че затворническото общежитие не му
е осигурявало необходимите животоспасяващи лекарства, които твърдения остават и
изолирани от съвкупно събрания доказателствен
материал.
В случая на ищеца
безспорно са осигурявани лекарства за установеното му заболяване диабет тип 2,
същият сам потвърждава това обстоятелство, а и по делото са налични негови
молби, с които изрично моли да се изтеглят пари от личната му сметка и му се
закупят исканите такива. Нито при постъпването си в ЗООТ, нито в по-късен
момент, е представял медицинска документация, с която да установи съответно
заболяване – Диабет тип 2 или хипертония, които заболявания са приети за
хронични такива и попадащи в списък с лекарства, за които НЗОК поема тяхното
пълно или частично заплащане. В тази връзка, за да се възползва от възможността
да му бъдат предписвани лекарства от така посочения списък, лицето следва да
има издадена рецептурна книжка, към момента същата в
електронен вариант, с каквато книжка, към момента на приключване на устните
състезания по делото, ищецът не разполага. Притежаването на рецептурна
книжка е право, не и задължение за ЗОЛ, поради което във властта на ищеца е да предприеме
съответните действия, за да получи такава. Липсата на рецептурна
книжка, респ. изписването на лекарства, които да се отпускат по реда и при
условията на НЗОК, не е основание същите да бъдат заплащани от тази
осигурителна каса. Тук следва да се отбележи, че по делото не се установяват
данни лицето да страда от хипертония – такова заболяване не е констатирано,
поради което и лекарствата за същото не биха могли да бъдат заплащани от
бюджета на НЗОК.
Отделно от това редът
и условията за заплащане на лекарства от бюджета на НЗОК е различен от реда и
условията, при които л/св имат право да получават
безплатни лекарства. Самият ищец, нито твърди, нито посочва конкретни
обстоятелства, при които да са му били необходими конкретни лекарства, свързани
с опазване на неговия живот и здраве и последните да не са му осигурени от ЗООТ
Враца, гр. Бойчиновци. В тази връзка за изброените от ищеца в нарочна молба
няколко вида лекарства (за диабет, синузит, зъбобол, грип и други) /л. 29/, не се
сочат конкретни обстоятелства, при които този л/св да
се е нуждаел, да не е имал възможност да закупи и съответно да не са му осигурени
от ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци. Следва да се има предвид и обстоятелството, че,
за да се предоставят на л/св лекарства, било
безплатно, било чрез бюджета на НЗОК, същите следва да са само такива, които са
изписани от съответния медицински специалист, а в случая от изброените 10 вида
лекарства в цитираната молба на л. 29 от делото, единствено неоглим
и ароба са надлежно изписани на ищеца.
По отношение на представените
по делото два броя касови бележки за закупени лекарства, същите единствено
установяват, че л/св е закупувал искани от него
лекарства, такива отпускани със и без лекарско предписание. Закупуването на
лекарства отпускани без лекарско предписание е негово право, без това да
създава задължение на ответника да му ги осигурява безплатно. За получаването
на изписаните му неоглим и ароба,
предвид установеният от закона специален ред за осигуряване на лекарства при
установени хронични заболявания, то за тези лекарства ищецът има възможността
да предприеме съответните по закон действия, за да се снабди с електронна рецептурна книжка, въз основа на която съответният
специалист да му ги предписва, респ. ищецът да ги получава при условията и реда
за частично или пълно заплащане от НЗОК.
Предвид
липсата на установено бездействие от затворническата администрация, а именно:
неосигуряване на безплатни лекарства, исковата претенция се явява
неоснователна.
По
отношение на допуснатото от законодателя изключение, касаещо
общото правило по разпределяне тежестта на доказване (чл. 170 от АПК) и презумирането,
по силата на закона, настъпването на неимуществени вреди за лицето, спрямо
което е допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че това
изключение се отнася до случаите, при които безспорно е установено нарушение на
цитирания чл. 3 от ЗИНЗС, каквото в случая не се установява. Фактът на презумиране обвързва единствено и само причинените вреди,
което освобождава ищецът от задължението да обосновава какво точно е търпял
като характер, тежест и интензитет на причиненото му/изживяно
отношение/обстоятелства, а не и по отношение презумиране
на самото нарушение, което подлежи на установяване с всички относими и
допустими доказателствени средства.
При
този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на Административен
съд Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото,
съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 285, ал. 2
от ЗИНЗС и чл. 73, ал. 3 от ГПК.
С
оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр.
с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св М.М.Г.,*** против ГДИН СОФИЯ, с която се иска присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер от 70000 лева.
ОСЪЖДА л/св М.М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд Монтана сумата от 10 лева държавна такса
за разглеждане на делото, за което след влизане на решението в сила и при
липсата на доброволно внасяне, се издаде Изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред тричленен
състав на Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението му до
страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :