Присъда по дело №902/2009 на Окръжен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

 

№ 28  /26.02.2010 г.     гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,   наказателно отделение

На  двадесет и шести февруари две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА КОСТОВА

 

                                                                                         ЧЛЕН СЪДИЯ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                     

                      СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:  Е.И.

Б.С.

В.И.

 

 

СЕКРЕТАР   К.А.

ПРОКУРОР Р. ЛАЗАРОВ

Като разгледа докладваното от председателя

НОХД № 902 по описа за 2009 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ц.Ц.: роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора-Варна, бълг.гр., не осъждан, със средно образование, не работи, неженен, ЕГН **********.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: 

На  06.03.2009 г. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на Р.Р.Е., чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.150 ал.1 и чл.54 от му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по първоначално възведеното му обвинение по чл.152 ал.4 т.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НК.

На 06.03.2009 г. в гр.Варна, умишлено умъртвил Р.Р.Е., по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, като деянието било извършено с цел да бъде прикрито престъплението по чл.150 ал.1 от , поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.8 пр.2 вр. чл.54 от , му налага наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което следва да изтърпи на основание чл.61 т.1 от ЗИНЗПС при специален режим в ЗАТВОР.

 

НА основание чл.23 от ГРУПИРА така определените наказания, като налага на подсъдимия да изтърпи най-тежкото от тях, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което следва да изтърпи на основание чл.61 т.1 от ЗИНЗПС при специален режим в ЗАТВОР.

 

НА основание чл.59 ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия, считано от 06.03.2009 г.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Г.Ц.Ц. да заплати на Т.Д.Е. – ЕГН ********** и Р.Т.Е. – ЕГН ********** сумата от по 100 000 лв., за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.116 , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-06.03.2009 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОК-ВО – НОЖ, като вещ послужила за извършване на умишленото престъпление, на основание чл.53, ал.1, б.”а” се отнема в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила следва да се УНИЩОЖИ.

 

ОСЪЖДА  подсъдимия да заплати д.т. върху уважените гр.искове в размер на 8 000 лева в полза на Държавата.

 

Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд гр.Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

    СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 902/2009г.  ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

От Варненска Окръжна Прокуратура по отношение на подсъдимия Г. *** са възведени две обвинения:

 

1/ за това, че на 06.03.2009г. в гр.Варна се съвкупил с Р. Р.Е., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и деянието представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.1 т.2 предложение 1 от НК и

 

2/ за това, че на 06.03.2009г. в гр.Варна умишлено умъртвил Р. Р.Е., ЕГН **********, по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, като деянието било извършено с цел да бъде прикрито престъплението по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.1 т.2 предл.1 от НК - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предложения 3 и 4 и т.8 предложение 2 от НК.

 

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП поддържа така възведените обвинения, моли съда да признае подсъдимия за виновен и по двете, както и да му наложи за престъплението по чл.152 от НК наказание около предвидения в закона максимум, а за престъплението по чл.116 от НК - доживотен затвор без замяна.

По делото са конституирани като граждански ищци и частни обвинители наследниците на пострадалата както следва: Т.Е. (майка) и Р.Е. (баща) и са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове за неимуществени вреди в резултат от деянието по чл.116 от НК, всеки един за сумата от по 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Съдът отхвърли с нарочно определение предявените от същите наследници граждански искове за престъплението по чл.152 от НК на основание изложените там доводи (л.147 от съдебното следствие). Поверениците на Евтимови – ад.Т. и адв.Люцканов, молят съда да признае подсъдимия за виновен по така възведените му обвинения, като по отношение на наказанието се солидаризират с представителя на ВОП.

 

Защитата на подсъдимия пледира безалтернативно за оправдателна присъда, позовавайки се на недоказаност на обвинението и по двете деяния във връзка с авторството им – твърдят, че не подзащитния им е извършител на престъпленията.

Пред съда подсъдимият не се призна за виновен. Дава обяснения, като изразява съгласие да отговаря на въпроси само на защитата си.  

В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

По-долу следва обсъждане на всички въпроси, посочени в задължителната разпоредба на чл.301 ал.1 от НПК.

 

В резултат на преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното : 

 

Р. Е. (наричана още от близките си Роди или „бебето”) била едно от децата в семейството на свидетелите Т. и Р. Евтимови. Израстнала в среда на доверие и любов, тя имала много близки отношения както със сестра си, така и с родителите си. Независимо, че децата били вече пълнолетни, те ежедневно контактували по няколко пъти помежду си и с родителите си, редовно се виждали, поддържали интензивни отношения, споделяли всичко за личния си живот.

След като завършила Гимназията по икономика „Д-р И. *** с отличие, Р. продължила образованието си в Икономическия университет - Варна. Освен с учение се занимавала активно и с художествена дейност още от осемгодишна възраст – била солист-артист във Варненската детско-юношеска опера. Като участник в Операта участвала в много фестивали - в страната и чужбина. По характер била мила, отзивчива, добродушна, винаги усмихната. След съзряването си създала връзка със св.П.Г., с когото останала до смъртта си. Връзката им била сериозна - имали намерение да свържат живота си завинаги.

Р. нямала положително отношение към съвременния модел на живот – била консервативна. Категорично не одобрявала случайните и временни връзки, както и безразборния секс. Не само в дома си, но и сред приятелите и колегите си, защитила това си име на момиче с консеравтивен морал и сериозни амбиции; на човек, отдаден изцяло и много упорито на това, което върши (изкуство, учебни занимания, семейство). Целите и желанията й били ориентирани към обучението, операта, любимия й мъж, семейството, както и успешната професионална кариера. Връзката й с П. довела до това двамата да заживеят заедно в апартамент на родителите на последния в гр.Варна, ул.”Мир”17, ет.2. П. учел във Великобритания, но често се прибирал. Р. също го посещавала там. Когато отсъствал двамата се чували ежедневно по мобилните си телефони, както и посредством компютър – чрез продуктите ICQ и SKYPE. През SKYPE водели или чат (водене на рзговор в реално време чрез текстови съобщения), или телефония, или видеоразговори. Отначало Р. живеела сама в дома му, а по-късно при нея се настанила под наем нейна колежка – св.Ж. ***. Към 05.03.2009г. последната живеела при Р., но на въпросната дата (петък) заминала при родителите си за почивните дни, както почти винаги правела.

 

На 05.03.2009г. Студентският съвет на Икономическия Университет - Варна организирал в дискотека „Тралала” събиране под надслов „Ангели и Дяволи”. На входа на дискотеката орагнизаторите раздавали ореоли на ангелчета и дяволски рогца. На събитието присътвали студенти от целия университет – от 1 до 4 курс, всички специалности. Дискотеката не била затворена за други посетители, такива можело свободно да влизат.

На организираното парти присъствали подс.Ц. и Р.. Двамата били от една група, имали добри колегиални отношения. Р. никога не отказвала помощ на колегата си (а и не само на него) във връзка с провежданите в Университета курсови работи, занятия и изпити.

Настроението в дискотеката било приятно, всички се забавлявали, танцували. Подс.Ц. не правел изключение - бил в добро и закачливо настроение, контактувал с колеги. Вечерта употребил концентрат – около 150-200гр., както и цигара марихуана.

В късния следобед на 05.03.2009г. Р. телефонирала на сестра си – св.Т.Е. с молба да отиде с нея на дискотека. С Т. била нейна приятелка – св.Г.П.. Двете се отзовали на поканата на Р. и пристигнали в „Тралала” заедно към 00.30ч. на 06.03.2009г. Същата вечер Р. се чула и с П. по мобилния телефон, като му казала за събирането на Университета, което смята да посети, разменили си и SMS. Когато пристигнали, Т. и Г. намерили Р. в долната част на бара, сред колеги. Т. видяла и поздравила подс.Ц., когото познавала бегло като колега на сестра си. Той бил сред приятели и състуденти в горната част на бара, отделена от долната с подиум. Момичетата говорили, танцували и към 02.30ч. Т. и Г. си тръгнали заедно с такси. На въпроса дали иска да тръгне с тях, Р. отговорила отрицателно, като казала на сестра си, че подс.Ц. ще я изпрати до тях (двамата живееели в близост; той - на ул.”Дубровник”21).

От дискотеката Р. си тръгнала с подс.Ц.. По пътя той я уговорил да го приеме да преспи у тях за една нощ. Обяснил, че се е скарал с баща си и не може да се прибере вкъщи, както и че момчето, при което щял да остане да нощува, си е тръгнало по-рано от дискотеката и че няма пари. Р. решила да го приюти – двамата отишли у тях и тя приготвила разтегаем диван в хола за подс.Ц.. После се прибрала в спалнята, заключила се и провела по SKYPE чат с П.. Съдържанието му е трикратно приложено към делото – веднъж доброволно предадено от П. в хода на досъдебното производство, втори път – снето от компютъра му посредством оглед на веществено доказателство – пак в хода на досъдебното производство, трети път – в рамките на назначената от съда съдебно-техническа експертиза на лаптопа му. От разговора, започнал в 03:24:25 часа българско време, става ясно, че още в началото на разговора Р. уведомила П., че Жоро (подс.Ц.) е у тях и обяснила защо – помолил я да пренощува, защото се скарал с баща си, а уговорката му с момчето, което обещало да го подлони за вечерта се провалила, защото последния се напил и си заминал, а Жоро нямал и пари. Пояснила, че й станало „жално” за него и го приела в дома; извинила се на П., че го е направила без негово разрешение; той отвърнал, че няма проблем. Написала, че се е заключила в спалнята „за по-сигурно”, макар да мисли че Жоро „нищо не може да й направи” с пояснението „винаги, мило, трябва да съм предпазливо” и че си е „такава” и че „даже понякога с Ж. пак се заключва”. Оплакала се, че от музиката в дискотеката много я боли глава; била насърчена от П. вече да си ляга, след което му отвърнала: „айде тогава, отивам да си измия крилцата и моцунчето и да си лягам” (пояснено от П. като тяхна си реплика за измиване на ръце и лице). Уговорили се като се върне на компютъра пак да му пише, респективно той да я изчака. Съгласието й било потвърдено с думите „ей сега идвам”, изписани в 03:36:38 часа. След това чата бил възобновен в 04:16:36 часа с изписването на „ок” от потребител „r0dito” (Р.). Последвали много сигнали от П., но друг отговор се появил на екрана едва в 05:09:40 часа и гласял: „tjuka sam” („тука съм”). П. писал още няколко пъти до 05:27:00 часа, но не получил друг отговор.

Отключвайки вратата на спалнята и отивайки в банята, Р. била нападната от подс.Ц., който отдавна имал сексуални апетити кън нея. Започнала схватка между двамата в банята (открити при огледа кървави следи). Пренесла се в хола и спалнята. С цел да удовлетвори намеренията си и при явното несъгласие от страна на Р., подс.Ц. нанесъл множество силни удари с юмруци в лицето и по главата й. Сломявайки със сила съпротивата й, той извършил действия по отношение на жертвата си с цел възбуждане на полово желание без съвкупление – чрез вкарване на предмети във влагалището, което личи от причинените на Р. увреждания в областта на половия орган и бедрото – получени именно посредством посочения начин. След този жесток побой и сексуалната гавра и след множеството изключително тежки наранявания, причинени с цел сломяване на съпротивата, подс.Ц. решил да убие Р., за да прикрие престъплението си. Послужил си с кухненски нож – един от комплекта ножове, съхранявани в кухнята.

При последвалата борба, Р. получила „защитни” рани по ръцете и дланите си. Такива рани получил и подс.Ц. (по ръцете и крака), т.е. Р., борейки се за живота си успяла да увреди подсъдимия, макар и в много по-малка степен. По време на боя в спалнята се счупило стъклото на часовника му - парченца от него били установени и иззети от местопрестъплението при третия оглед на жилището. Подс.Ц., след като нанесъл множество прободно-порезни рани на Р., я обърнал по очи на леглото в спалнята и й нанесъл последните фатални удари с ножа в гърба (всички увреждания ще бъдат подробно описани по-долу при коментара на съдебно-медицинската експертиза).

След като убил Р., подс.Ц. се заел да заличава следите си – измил кръвта в дома, където успял; намислил да инсценира грабеж и за целта взел в сак множество ценни вещи – лаптоп, мобилен телефон, декоративен револвер, портмоне с документи на Р., много бижута, както и окървавеното бельо на убитата (сутиен и бикини), нож и oтвертка, както и много други дребни вещи, които били намерени в дома му при извършеното там претърсване на 06.03.2009г.

Подсъдимият заличавал следи и грабил вещи.

Но не само. Започнал гавра с трупа - обгорил пубисното окосмяване на вече убитото момиче.

Но не само. Бъркал с дръжката на отвертка в ануса на трупа, както и проникнал на посоченото място с юмрук. Контакта на ръката му с биологичната среда в червото на пострадалата причинила настъпилата по-късно инфекция на раните на ръката му.

Но не само. След всичко сторено, на подс.Ц. останало време и да аранжира трупа на жертвата си – гол и по очи – гледка, която запечатал на мобилния си телефон в 06.14 часа на 06.03.2009г., съобразно настройката на часовника на телефона му. Междувременно му останало време и да отговори 2 пъти на П. по скайпа  - факт, отбелязан по горе  - в 04:16:36 часа и 05:09:40 часа с думите „ок” и „tjuka sam” - написани извън контекста на предходния чат между П. и Р.. Напускайки дома, обул трупа с други бикини (в такъв вид била намерена Р.).

След като подс.Ц. напуснал местопрестъплението и прибрал вещите в дома си (възнамерявайки да изхвърли част от тях в  поледствие от Аспаруховия мост), той се погрижил за нараняванията си - посетил Спешен кабинет, където бил прегледан от св.Д., на който казал, че раните са от сбиване в дискотека предната вечер. Същият ден се срещнал и с приятелите си – свидетелите Г.С. и Й.Т., с които се разходил из Морската градина. На тях разказал, че раните получил в улична схватка с трима мъже, които победил и успял да им вземе един мобилен телефон – показал им мобилния телефон на Р. (разпознат от свидетелите пред съда), който бил още със зацапвания от кръв. Докато бил в Спешния център за обработване на раните си, бил посетен от св.П.Ж. - неговата интимна приятелка. На нея обяснил, че пострадал при прескачане на ограда. Подсъдимият бил задържан същата вечер – 06.03.2009г. в 21.00ч. във Второ РПУ.

Междувременно П. силно се притеснил за Р.. Звънял на мобилните й телефони, но те били изключени. По-късно (вече през деня на 06.03.2009г.) се свързал с брат си С., когото помолил да отиде до апартамента. С. отишъл, звънял продължително, но никой не му отворил и си тръгнал. В следобедните часове на същия ден П. говорил и със сестрата на Р., която също вече била притеснена от това, че сестра й не отговаря на обажданията й. Т., заедно с Г. отишли на адреса. Звънели много – никой не отворил. Пробвали вратата и тя се оказала незаключена. Вътре било затъмнено и тихо; на повикванията им никой не отговорил. Уплашили се и излезли от блока като помолили случайно минаващ по улицата мъж да се качи с тях. Върнали се отново в апартамента тримата. При влизането си в спалнята, където светнал, мъжа, виждайки гледката, веднага напуснал. Т. видяла мъртвата си сестра и припаднала. Г. извикала Бърза помощ. Мястото било посетено от д-р Кавалджиев, който само констатирал смъртта. Той бил придружен от шофьор на линейката – св.Ж.. В 21.15 часа започнал оглед на местопроизшествието, който продължил до 03.20 часа на следващия ден – 07.03.2009г. На 07.03.09г. бил извършен втори оглед, при който били изземвани следи от множеството червено-кафяви зацапвания и петна; а на 13.03.2009г. – трети оглед, при който били иззети черен ринг и 9 броя малки стъкълца.

 

По делото са назначени, извършени и изслушани следните експертизи:

1/Съдебно-медицинска експертиза и аутопсия (л.66 и сл. от том 2 от досъдебното производство, според която по тялото на Р. са установени следните наранявания:

Първа група: причинени от силни удари с твърди тъпи предмети, като е възможно същите да са причинени от множество удари с юмруци или ритници: разкъсно-контузна рана по кожата и горната лигавица на горната устна в дясната половина (рана 5), кръвонасядания по лигавицата на двете устни, счупени корони на централни горни резци, кръвонасядания по лицето, по очните лигавици, по меките обвивки на главата, кръвиозливи под меките мозъчни обвивки, по меките черепни обвивки, многофрагментарно счупване на носните кости, ожулвания по лицето, кръвонасядания по лявото бедро, входа на влагалището, областта на дясна срамна устна. Нараняването по бедрото е причинено от действие на предмет с цилиндрична форма, притежаващ задебеляване в единия край. Нараняванията по входа на влагалището и областта на дясна срамна устна са резултат от действие на твърд, тъп предмет – биха могли да бъдат получени при полов акт, или чрез вкарване на други предмети във влагалището.

Втора група: прободно-порезни: общо 54 прободно-порезни рани, подробно описани, получени в областта на гръдния кош и задната повърхност на лявата гръдна половина, с раневи канали, преминаващи през кожа, подкожие, мускулатура и достигащи до различни кухини и органи – гръдна кухина и околосърцева торбичка (рана 23); гръдна кухина (рана 24 и рана 25); долен лоб на ляв бял дроб в цялата му дебелина, диафрагма и слезка (рана 26); лява плеврална кухина и горен лоб на ляв бял дроб (рана 49 и рана 50); задперитонеално пространство до горен полюс на ляв бъбрек и лява плеврална кухина с излив на кръв 350-400мл (рана 53); гръдна кухина и среден лоб на десен бял дроб, преминаваща през цялата му дебелина и достигаща до долния лоб на десен бял дроб (рана 20); дясна плеврална кухина, коремна кухина, десен чернодробен дял (рани 21 и 22); кожа, подкожие, прилежаща мускулатура (рана 54); прободно-порезни по лице, шия, горни и долни крайници.

Всички наранявания, с изключение на две, които са предмет на друга експертиза, за получени приживе.

Непосредствената причина за смъртта са раните в областта на гръдния кош - рана 23 (сърце); рани 26, 49, 50 – ляв бял дроб; рани 20, 21, 22 (десен бял дроб); излива на значително количество кръв в двете плеврални кухини; рани 21 и 22 - прободно порезни наранявания на черен дроб; рана 26 – слезка; рана 53 - горен полюс на ляв бъбрек; множество прободно порезни наранявания в областта на лицето, шията, гръдния кош и крайниците. В генезиса на смъртта взела участие и механична асфикция при вдишване на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове.

По предоставения им нож, иззет от дома на подс.Ц., вещите лица заключили, че прободно-порезните наранявания може да са извършени с него. Общата дължина на ножа с дръжката е 24 см, а само на острието – 11,5 см.

Вещите лица констатирали и множество тъй наречени „защитни наранявания” по Р. – в областта на двете предмишници, двете длани и пръстите на двете ръце, при получаването на които, Р. е противопоставяла горните си крайници на действията на извършителя.

Поради прижизнеността на получаване на раните, тяхната многобройност, морфология и дълбочина, се стигнало до извод, че пострадалата е била в съзнание, реално е възприемала намеренията на извършителя и е чувствала всички болки и страдания, съпътстващи всяко едно от уврежданията, като от началото на активните действия по умъртвяването й до момента на смъртта изминали между 10-12-15 минути.

Космите по пубиса й са били обгорени с пламък послесмъртно.

Нe е констатиран алкохол в кръвта и гръбначния й мозък.

 

2/Съдебно-медицинска експертиза (л.31 и сл. от том 4, ДП), от която е видно, че  при аутопсията на Р. е установена голяма рана, ангажираща предния полюс на ануса, кожа, подкожие, прилежаща мускулатура, междинница и е достигнала входа на влагалището, при зеещ анус с диаметър 6-7 см. По предоставената на вещото лице отвертка е констатирано, че дръжката на отвертката е била в съприкосновение с биологични материи от Р.; че при вкарване на отвертката по оста на правото черво такива увреждания не биха могли да се получат, но биха могли да се получат при движение дръжката на отвертката в хоризонтална и вертикална равнини, или при кръгово движение - в диаметър от 6-7см. Такива увреждания биха могли да се получат и при вкарване на ръка, включително и юмрук в ануса. Реално е възможно инфекцията на ръката на подсъдимия да се е получи от бактериална инфекция от анално съдържимо.

 

3/Съдебно-медицинска експертиза по медицинско освидетелстване на подс.Ц. (л.93 и сл. от том 3. ДП), според която подс.Ц. е получил следните наранявания: прободно-порезна рана в областта на дясното коляно; порезни рани в областта на двете длани и пръсти, кръвонасядания по дясната длан, дясна предмишница, лява предмишница, лява мишница, ожулвания по дясна длан и лява подбедрица. Прободно-порезната рана в крака би могла да е причинена и от предоставеното веществено доказателство - нож. Порезните наранявания са получени от удари с или върху предмети с режещ ръб, а ожулванията – от удари с или върху предмети с остър връх; кръвонасяданията – от удари с или върху тъпи предмети. Всички увреждания, освен кръвонасядането на лявата мишница да били с давност 06.03.2009г. (травмата на лявата мишница е с давност 10 дни преди това).

 

4/Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (л.116 и следв. от том 2, ДП) сочи, че по предоставените веществени доказателства – обекти, иззети при огледа на ул.”Мир”17, т.е. дома на Р., от изземването в дома на подс.Ц. и от личния му обиск и протокол за доброволно предаване на часовник е открита човешка кръв от кръвна група А /бета/ по следните от тях: 1/ от ул.”Мир”17: по одеяло, червен чаршаф, калъфка от олекотена завивка, оранжево одеяло, калъф за завивка на жълти и черни шарки, бяла блуза „UNITED COLOURS OF BENETТON”, бяла блуза без ръкави, бял потник „FROOT OF THE LOOM”, блуза с ¾ ръкав, калъфка за възглавница, хавлиена кърпа „Панагюрище”, дънки, дунапренена кухненска гъба, следа от червено-кафява течност от вратата на гардероб, стичане на червено-кафява течност по странична част на пералня, червено-кафяво петно от стена на дясно нощно шкафче, червено-кафяво петно от горен плот на дясно нощно шкафчче,  червено-кафяво петно от рамка на карта на съзвездия, червено-кафяво петно то горен плот на дсно нощно шкафче, червено-кафяво петно от табла на легло, стичане на червено-кафява течност от долна част на сив фотьойл срещу входната врата на кухнята, червено-кафяво петно от теракота под най-долно средно чекмедже под мивката в кухнята; 2/ от ул.”Дубровник”21: по лаптоп “ACER”, черен сутиен и бикини. Има обекти, описани, по които изобщо не е открита кръв; такива, по които не има кръв, но не е установен произхода й, както и такива, по които е установена човешка кръв, но не е определена кръвната група – т.е. при едните обекти намерен само „А аглутиноген”, а по други – изолирани само „бета аглутинини” - недостатъчно за определяне на кръвната група. Не е доказана кръв от друга кръвна група. По останалите вещи, предоставени за изследва не била установена кръв от човешки произход или каквато и да е друга. Според изследванията и подс.Ц. и Р. са с кръвна група А.

 

5/ДНК експертиза (л.70 и сл. от том 3 на ДП), според която при изследване на десет обекта (два от които сравнителен материал от подс.Ц. и Р.) е установено, че по обекти 1 (нож), 3 (лаптоп “ACER”), 4 (черен сутиен), 5 (мъжки ръчен часовник),  6 (отвертка) и 8 (нокти от лява ръка на Р.) е установена кръв (по обекти 1, 3, 4 и 5) и биологичен материал ( по обекти 6 и 8), напълно идентичен с ДНК профила на Р., виден от обект 10 – сравнителен материал от Р.. Обект 2 (червено-кафяво петно от теракота под най-долно средно чекмедже под мивката в кухнята) и обект 9 (сравнителен материал от подс.Ц.) е установен ДНК профил на подсъдимия. По обект 7 (нокти от дясна ръка на Р.) е констатирана смес от биологичен материал на 2 лица – Р. и подс.Ц..

Тук следва да се отбележи надежността на ДНК метода на изследване: вероятността да се срещне индивид с идентично на Р. ДНК е 1 към  2 308 000 000 000, а на подс.Ц. – 1 към 2 906 000 000 000 000 (колкото жители статистически няма на Земята).

 

6/Трасологична експертиза (л.112 от том 3 на ДП), според която, намерените 9 стъклени частици с различна големина и форма, иззети при огледа на ул.”Мир”17, е възможно да принадлежат на ръчния часовник на подс.Ц., иззет при личния му обиск. Направени са поредица снимки, онагледяващи наслагването на две от частиците една до друга, като е установено, че са части от едно цяло; както и едно стъклено парче, което насложено върху канала за стъкло на часовника съвпада точно с канала. Установено е също, че часовника е без стъкло, както и че ринг от часовник с деления за минути, намерен при огледа на „Мир”17 на 13.03.2009г., съвпада с канала на изследвания часовник, предназначен именно за такъв детайл (при пълно съвпадение по размер и по форма на специфичния профил на канала). 

 

7/Съдебно-дактилоскопна експертиза на отпечатъци (л.98 и следв. от том 2 на ДП), намерени при огледа на ул.”Мир”17, според която две от намерените следи са идентични с тия на лява длан и ляв показалец на подс.Ц. (намерени на горна ключалка от вътрешната страна на входната врата и на 15 см. горе и вдясно от горна ключалка от вътрешната страна на входната врата) , една – с отпечатък на десен палец на Р. и една  - на съквартирантката й Ж.. Останалите иззети следи – 6 на брой са негодни за идентификация. 

 

8/Съдебно-дактилоскопна експертиза на отпечатъци (л.105 и сл. от том 2 на ДП), по иззети вещи от дома на подс.Ц. ***, според която по външната страна на капака на лаптоп “ACER” са открити 5 дактилоскопни следи – все от подс.Ц. – на десен палец, ляв среден пръст, ляв показалец, десен среден пръст и ляв среден пръсти на подсъдимия). Останалите две изолирани следи (от дисплей на същата вещ) са били негодни за идентификация поради ниския брой идентификационни признаци.

 

9/Комплексна техническа и съдебно-медицинска експертиза на снимка от мобилния телефон на подс.Ц. (л.2-4 от том 4 на ДП), според която по снимката, изззета от мобилен телефон „Нокия 3250” (на която се вижда голо женско тяло, с колена на земята и положено по очи на матрака) се виждат две от нараняванията на гръба на Р.. Те са идентични с нараняванията, установени от съдебно-медицинската експертиза и аутопсия и отговарят на рани 53 и 54; установено е още, че снимката установява обстановката, в която е била разположена Р. по време на огледа на местопроизшествието на ул.”Мир”17 на 06.03.2009г. по следните белези: легло, покрито с червеникава покривка, матрак с бежов цвят, с ромбовидни форми и червеникави зацапвания по него, шкафче с бежов цвят в ляво от ляв долен крайник на пострадалата.

 

10/Съдебно-трасологична експертиза (л.62 и сл. от том 3 на ДП), според която следата от обувка, иззета при огледа на ул.”Мир”17 може да е оставена от иззетата от подс.Ц. лява обувка марка „PUMA”, тъй като следата е идентична по строеж, форма, размер и разположение на сътавните елементи на ходилната част на обувката на подс.Ц..

 

11/Съдебно-техническа експертиза, назначена от съда, на лаптоп “ACER” на Р. и лаптоп “CNU 631DVF3”, доброволно предаден от П.Г..

Обект 1 - лаптоп “ACER”. Профилът на Р. е бил именуван “rodi”, за последно е бил активен на 06.03.2009г. в 05:49:40 часа – в този час батерията му е била разредена и се е изключил автоматично. SKYPE продукта стартира автоматично в профила на “rodi”, но за използването му е била нужна парола, която не е била автоматично запаметена в паметта на лаптопа. За последен път следи от ползване на SKYPE продукта с име “r0dito” е бил ползван на 06.03.2009г. в 05:30:52 часа. При ползването на SKYPE е била зададена настройка да не се пази историята на чат разговорите – по тази причина няма запазена история на чата от 06.03.2009г. Запазени са само хронологиите на дата и час на видео и/или гласови разговори, които се пазят безусловно; те могат да се изтрият, но според вещото лице няма данни за такова вмешателство, независимо от настройките.

Данните за изтриване на файлове на този компютър касаят времеви файлове, създавани автоматично при работа с определени програми и продукти, които в последствие се самоизтирват.

Обект 2 - лаптоп “CNU 631DVF3”. Констатирано е, че часовата зона на лаптопа е настроена на GTM-UTC+0, т.е. на часовото време на Великобритания. На обекта е намерена чат история от разговори с Р. - най-ранния от 13.02.2009г. Чат историята с Р. от 06.03.2009г. е разпечатана в Приложение 1 (неразделна част от експертизата); разпечатана е и хронологията на потребител “r0dito” – Приложение 2, от която е видно, че основно е обменяла файлове, обаждала се е и е получавала обаждания от сестра си -  Т.Е. „tedievtimova” и П. – “mrgeorgiev”.

(забележка: експертизата е изготвена съобразно добрите практики („best practices”) на правозащитните органи на САЩ, Канада и др. европейски страни, вкл. и България, според които данни от компютри или други електронни среди не трябва да бъдат променяни чрез външна или друга намеса до окончателното приключване на процеса. За целта ВД, т.е. компютрите в случая, не се отварят и/или включват – работи се с програмни продукти така, че да не останат записи върху диска, който е постоянна памет на ВД – посочени са подробно лицензираните програмни продукти, с които е работено).

 

12/Съдебно-техническа експертиза, назначена от съда, на два броя мобилни телефона – на подс.Ц. и на Р. (съответно ”Nokia 3250” и “Nokia 8600d”).

Обект 1 - ”Nokia 3250” няма запаметени данни за последни обаждания, входящи повиквания и пропуснати обаждания. Налични са номерата в паметта на телефона – 124 на брой. Налични са 840 SMS, а в приложената таблица са фиксирани входящи и изходящи от 05. и 06.03.2009г. SMS. В директория ”Images” на телефона има 128 файла във формат jpg – снимки; от тях 10, които не са заснети с камерата на мобилния апарат (разпечатани), останалите са заснети с камера на мобилния апарат – сред тях и снимката от 06.03.2009г. на голо женско тяло в гръб, заснета в 06:14:42 часа (визуализирана на стр.12 от експертизата). Данните за снимката от посочения файл са подробно посочени – 1600 pixels, резолюция – 300dpi; заснета е с камера Nokia 3250 в посочения горе час. Описани са и наличните мултимедийни файлове, от които някой изтрити и възстановени, някой – невъзстановени. От дата 06.03.2009г. са били невъзстановени 7 файла, възстановен – 1; възстановени – 33 - от по-стари дати. Видеофайлове от 06.03. – възстановен един - 02:05:26 часа, разпечатан, представлява снимка на подс.Ц. и Р. на място с музика и светлини.    

Обект 2 -“Nokia 8600d”. Установено е, че има налични данни за последни обаждания, от които един разговор към П. на 05.03.2009г. в 16:26:49 часа, както и за входящи повиквания с лице на име Коко, който е звъннал на Р. в 00:40:46 на 06.03.2009г. и на когото тя е звъняла в 00:41:46 часа и в 00:42:43 часа. Пропуснати повиквания са регистрирани от Pepo UK (номер на П., ползван от него във Великобритания) в 04:56:47, 05:05:10 и 06:08:36 часа – все на 06.03.2009г. Запазени са и текстови съобщения, от които на П. – 4 броя от 06.03.2009г. (преди 2:30 часа) и 1 от П. в 06:09:48 часа с текст „обади ми се веднага”. Последните изходящи от Р. SMS са към П. от 05.03.2009 и едно, пак към него, от 06.03.2009г. от 00:19 часа, с интимно съдържание. В галерия ”Images” Р. е имала 97 снимки – разпечатани и приложени. От страна на Р. към подс.Ц. е имало само 2 SMS (от всички съдържащи се в телефона му – 840 на брой) – с обикновено съдържание: 1/ ”Честита нова година…здраве, щастие и успехи!” от 01.01.2009г.; и 2/ “идвам:”)”  - от 04.03.2009г., 8:48:33 часа.

Съобразно заключението и двата апарата са технически изправни; в апаратите не е бил инсталиран допълнителен софтуер, освен фабричния.

 

13/Съдебно-медицинска експертиза на подс.Ц. относно съдържанието на алкохол в кръвта му (л.19 и сл. от том 4 на ДП), според която по формула е отразена концентрацията на алкохол у подс.Ц. към следните часове на 06.03.2009г.: 03.30 часа – 0,49 промила; 04.30 часа – 0,34 промила и 05,30 часа – 0,19 промила.

 

14/Съдебно-психиатрична експертиза на подс.Ц. (л.38 и сл. от том 4 от ДП), според която той е психично здрав, както към момента на изследването, така и към момента на деянието. В съдебно заседание, след изслушване на обясненията му, вещите лица заввиха, че нямат причини да променят заключението си. При подсъдимия е констатирана повишена раздразнителност, която няма патологична основа. Няма данни за физиологичен афект. Констатирана е и гореупоменатата употреба на марихуана. Психологичното освидетелстване е потвърдило тези изводи, като ги допълнило с констатации за силно болезнена чувствителност на подсъдимия към своя Аз-образ, без тя да е болестно разстроена.

 

В хода на досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени действия и са събрани следните писмени доказатеслтва:

Том 1/ оглед на местопроизшествие на ул.”Мир”17 на 06.03.2009г. и фотоалбум към него, при който са иззети множество следи от кафеникави зацапвания,  дактилоскопни следи и вещи, подробно описани в протокола; оглед на местопроизшествие на ул.”Мир”17 на 07.03.2009г., при който са иззети още следи от кафеникави зацапвания и петна; протокол за претърсване и изземване в дома на подс.Ц. от 06.03.2009г. с фотоалбум към него (в том 2), при който са иззети множество вещи, подробно описани, сред които сак с вещи на Р. и Ж., както и вещи на подс.Ц. (сред които и бели обувки “Legger”); личен обиск на подс.Ц., при който са иззети мобилния му телефон „Нокия 3250”, USB (флаш), розов,  с надпис „на бебето”, черни маратонки „Пума”, кутийка с обеци за нос, запалка; претърсване в дома на подс.Ц. на 07.03.2009г., при което са иззети дънки “G-STAR RAW” с червеникави зацапвания, намерени зад пералнята в перално помещение и 2 фланели с дълъг ръкав от шкаф в банята; свидетелство за съдимост; протокол за освидетелстване на подс.Ц.;  протокол за оглед на веществено доказателство – мобилен телефон „Нокия 3250”, при който е снета снимка на голо тяло в гръб, с колена на земята, легнало напред върху матрака, с 2 видими рани; протокол за вземане на сравнителни образци от подс.Ц.; протокол за доброволно предаване на SKYPE чат от П.Г.; протокол за доброволно предаване на ръчен часовник “Sinobi” с посочен номер, предаден на разследващия от полицай Пировски, иззет при личния обиск на подс.Ц. във 2 РПУ; медицински формуляри за преглед на подс.Ц. от Спешна помощ и докладни записки;

Том 2/ протокол за оглед на „Мир”17 от 13.03.2009г., при който са иззети пластмасов пръстен и 9 броя стъкълца с фотоалбум към него; протокол за оглед на веществено доказателство – преносим компютър на П., от който е снет SKYPE чат с Р. от 06.03.2009г. с фотоалбум към него и приложен на оптичен носител (CD); оглед на веществени доказателства - бижута и вещи, иззети от дома на подс.Ц. при претърсване на 06.03.2009г. с фотоалбум към него; протокол за претърсване и иззземване на снимка от „Нокия 3250” с име „06032009”, разпечатана на хартиен носител и пренесена на оптичен такъв;

Том 3/ протокол за доброволно предаване на лаптоп на П. и разписка за връщането му; протокол за доброволно предаване на документи от П. на GSM на Р. – „Nokia 8600”, закупен от Великобритания – и идентичен на нения мобилен телефон IMEI; разписка за връщане студентска книжка на Ж., намерена при изземването в дома на подс.Ц.; разписка за връщане ключове от жилишето на „Мир”17 на П.; данни от журнал на Спешна помощ при МБАЛ „Св.Анна”; писмо от М-Тел относно мобилни апарати, ведно с разпечатка за разговори на мобилен телефон **********; медицинско направление на подс.Ц. от 09.03.2009г. и фиш за специализирана помощ; писмо от началник сектор „Арести” с измерено тегло на подс.Ц. - 75 кг; удостоверение за наследници на Р. Е..        

 

В хода на съдебното производство са приети като ВД следните вещи, както и събрани следните писмени доказателства: отново лаптоп на П.Г. “CNU 631DVF3”,  доброволно предаден на съда срещу разписка, извлечение от електронната поща на П. относно самолетна резервация с компания “British airways”; писмени документи от 2 РПУ Варна, касаещи заповедта за задържане на подсъдимия, протокола за личния му обиск във 2 РПУ, разписки за върнати вещи и за конвоиране; фиш за определяне на кръвна група на подс.Ц.;***, постановление на АП-Варна, жалба до ВКП и писмо от ВКП; писмено извлечение от книга на съдебна охрана за посещение на Спешна помощ и оказана такава на подсъдимия в съдебно заседание; снимки от студентското събиране на 05.03.2009г. на оптичен носител, предоставени от св.И.П.; писма от М-Тел и „Космо мобайл” с информация на ПУК кодовете на мобилните телефони на подс.Ц. и Р.; писмо от супервайзор градски офис София на “British Аirways” относно бордирането на пътника П.Г. на дата 07.03.2009г.; снимки от студентското събиране на 05.03.2009г. на флаш и оптичен носител, предоставени от св.П.К.; разпечатана снимка от възстановен файл на мобилния телефон на подс.Ц.; характеристика и грамота на Р. Е.; 2 боря  характеристики на подс.Ц.; 5 броя снимки на хартиен носител, предоставени от защитата на подс.Ц..

Извършен бе и следствен експеримент с 2 предоставени от защитата мобилни апарата, идентични с мобилния телефон на подс.Ц. с цел направа на две последователни снимки на апаратите, изтриване на първата и проверка с какво име се запазва втората. Установи се, че първата за деня снимка носи датата на създаването, а всяка следваща се записва със същата дата, но с разширение от типа _001, _002 и т.н. След изтриване на първата от снимките се установи, че втората запазва полученото при заснемането си разширение, т.е. не променя името си. Според вещото лице – изпълнител на експеримента, единствено при използуване на функцията „преименуване” то би могло да се промени. Този експеримент се проведе във връзка с повдигнат от защитата въпрос за изтрит и невъзстановен снимков файл от дата 03.06.2009г., записан в експертизата в точка 1.3.10., позиция 6, като „изтрити и невъзстановени”, под името 06032009_45x39. Вещото лице пред съда коментира, че изписването 45x39 не може да бъде свързано от него като разширение, тъй като файла липсва (съответно не може да се изследва прецизно), както и че снимка с размер 4 килобайта би било по-скоро следа от снимка, поради много малкия си размер; поясни и факта, че между двете коментирани действия в телефона на подсъдимия има данни и за други снимания, също изтрити, както и 06032009_45x39, но без такива разширения.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимия пред съда; непосредствения разпит на всички свидетели по делото, заключенията на всички изслушани от съда експертизи, описани горе; материалите от досъдебното производство, подробно описани, както и тези от съдебното производство – също подробно описани, писмените доказателства, както и веществените доказателства по делото - всички прочетени, предявени и приобщени от съда по реда на чл.283 и чл.284 от НПК. Свидетелските показания съда счита за добросъвестни, безпротиворечиви – допълват се едно друго и не са в конфликт с останалия доказатеслтвен материал. Експертизите, представени и защитени пред съда, последния намери за компетентни и изчерпателни, напълно отговарящи на изискванията на чл.144-152 от НПК. Извършените просецуално-следствени действия в досъдебното производство са били сторени съобразно строгите изисквания на НПК – с разрешения и одобрения на дежурен съдия, съгласно разпоредбите на чл.161-164 от НПК, там, където това се е изисквало от закона. Изрично следва да се отбележи, че съдът не кредитира единствено обясненията на подсъдимия, освен в частта им, че на 06.03.2009г. е бил в на дискотека и след това в дома на Р..  Защо – ще бъде обяснено по-долу.

Изложено дотук създава у съда пълното убеждение, че автор на блудството и убийството на Р. е подс.Ц.. Защо съдът счита, че именно подсъдимия, а не друг, е автор на престъпленията в които е обвинен - това следва от анализа на доказателствата – поотделно и съвкупно.

         

              Преди да пристъпи към посочения анализ, съдът счита, че следва да изложи и обясненията на подсъдимия – прекалено кратки и фрагментарни, но такива поради активна употреба на правото му да не дава обяснения или да ги дава в обем, какъвто прецени – процесуално поведение, гарантирано от закона, за което има изрична забрана подсъдимия да понася негативи.

           Пред съда подс.Ц. твърди следното: предходна (от около година преди 06.03.2009г.) интимна връзка с Р., пазена в тайна заради сериозната връзка на Р. с П.. Връзката била поддържана от Р. по причина отсъствието на П. и свързаната с това липса на интимности и ласки. През годината на тайната връзка, подс.Ц. и Р. имали общо около 9-10 сексуални контакта. Подсъдимият бил дарен от Р. временно с фланела на П., тъй като я харесал – бил помолен само да я върне преди завръщането на П.. На 05.03.2009г. Р. му се обадила и му казала, че Ж. *** и че това създава възможност за тях да бъдат заедно. Помолила го да отидат на дискотеката и след това у тях. Това принудило подсъдимия да развали уговорката си с П. за същата вечер, от което между тях се породило известно напрежение. Прибрал се в дома си, преоблякъл се, Р. го чакала пред блока и двамата отишли заедно до “Тралала”; дори му звъннала по телефона да слиза. Там се веселили – всеки по отделно, и към 02.00-02.30 часа си тръгнали заедно. Като пристигнали в апартамента той забелязал, че дивана в хола е разпънат и постлан за спане. Подсъдимият дръпнал леко чаршафа и седнал на дивана да чака Р., която била отишла в тоалетната. Излизайки от там, тя му съобщила, че е неразположена. След това подсъдимият ползувал тоалетната, където се забавил по-дълго време и след като излязъл установил, че Радстина не е вече в хола. Допуснал, че е в спалнята и разговаря с П.. Не влязъл, защото знаел, че компютъра й е с камера и се опасявал да не се разбере, че той е в къщата, ако евентуално Р. води видеоразговор с П.. Чакал я, пушил. Когато излязла от спалнята, тя му казала, че си взема душ и идва. След това го поканила да си легнат в спалнята (макар друг път никога да не лягали там). Легнали гушнати, говорили за вечерта, секс не правили заради неразположението, след което подсъдимия се унесъл и заспал. Р. била легнала отгоре му. Подсъдимият се събудил по някое време от остра болка в коляното; видял на процеждащата се през вратата светлина мъжки силует. Инстинктивно повдигнал ръце пред и над главата си, при което получил наранявания по тях. Р. била от ляво на леглото – от нея се чували хъркащи звуци, а силуета – от дясно. В следващият момент подс.Ц. станал, но бил ударен по главата – в тилната област, зад дясното ухо. Загубил съзнание от удара. Когато се свестил видял, че е много разхвърляно, че има много кръв и че Р. е мъртва; не я докоснал – била очевидно мъртва. Станал, видял си мобилния телефон на масичката в хола, взел го, отишъл в коридора, видял си обувките (“Legger” – бели на цвят), обул ги, пробвал вратата и видял, че е отворена. Пушил цигара. Започнал да мисли какво да направи, защото никой не би му повярвал какво се е случило. Напълнил чанта с вещи, до които допускал, че се е докосвал, която взел със себе си. Целта му била да не остави дактилоскопни отпечатъци. Сака отнесъл в дома си – първо искал да го хвърли, но после преценил, че по вещите в него може да има следи от убиеца. Затова решил да ги задържи докато обсъди въпроса с баща си. Но преди двамата да успеят да се видят, подсъдимия бил арестуван, респективно вещите - намерени в дома му и иззети.

             

              В какво намират опора констатациите на съда по фактическата обстановка:

              1/относно личността на Р. – данните за това са почерпени от показанията на нейните майка, баща, сестра, колеги, приятели, П., брат му и баща му, както и приложените писмени доказателства – характеристика и грамота. Според Т.Е. (майка) “нямало е нещо, за което не са могли да говорят, абсолютно за всичко, дори за интимни неща”; връзката им била “много, много силна”. Т., сестра на Р.: “нямаше никакви тайни между нас”, “беше консервативна по отношение на съвременния морал, включително и в интимните връзки и контакти с мъже, тя имаше контакт само с един мъж и това е П.”, “Р. нямаше най-близък приятел от мъжете-колеги, аз и П. бяхме най-важните хора в живота й”, “беше добър, лъчезарен човек и имаше един единствен приятел”, “когато съм ходила в апартамента съм била сама или с Г., но не съм ходила с момчета и не съм заварвала момчета там”. Според П. двамата с Р. са били постоянно заедно – от деня на запознанството им, “имахме планове да бъдем заедно за в бъдеще, завинаги”, “всеки ден си говорихме, абсолютно всеки ден”, “кръга от близките й хора е много тесен – сестра й, Ж. и Елица - ако е излизала, е главно с тях”. Ж., съквартирантка и състудентка на Р.: “Р. беше отлична студентка, много приятен човек, много жизнерадостна, много добре настроена към хората, истински приятел, танцуваше в детската опера; състрадателна и най-хуманният човек, когото съм познавала”, “Р. си имаше приятел П. - и никой друг,…П. значеше всичко за нея”; “най-близките хора й бяха сестра й, майка й, баща й, П., Елица и може би и аз”. Според Илияна (състудентка), Р. е била “винаги щастлива, като я помолиш нещо ти услужваше, ..помагаше на колеги, ...беше отлична студентка”. Впечатленията на П. (състудент) от Р. са, че “е била приятна, възпитана, сериозна, отлична ученичка”. С., брат на П.: “винаги ми е било приятно в нейната компания, винаги усмихната, винаги добра, никога не е създавала конфликти”. Й.Г., баща на П., преценява пред съда Р. като “изключително интелигентно момиче, приятно, бяхме си я приели като част от семейството, с П. бяха като магнити”. Не на последно място за човешкия облик на Р. говорят изказа й в SKYPE чата, както и снимките, намерени в директория “Images” в мобилния й телефон – на повечето от тях е с П., а обект на останалата част на снимките са котенца и кученца, цветя, малки деца, украсени чаши с капучино, аранжирани бомбони в сърцевидни кутии.

              2/ относно пребиваването на Р. и подс.Ц. в дискотека “Тралала” на 05.03.2009г., както и напускането им заедно – присъствието им там се потвърждава категорично от всички присъствали на партито, включително и от подс.Ц.. След това двамата били забелязани от И. да напускат заедно; подс.Ц. потвърждава това, а индиректно това се сочи и от Т., която си тръгнала по-рано, но на която Р. обяснила, че “Г. ще я изпрати”. Според И. и другите студенти, нито в дискотека, нито отвън е имало сбиване, в което подс.Ц. да е участвал.

              3/относно посещението на подсъдимия в дома на Р. – потвърдено и от самия него, но с разлика в причината за присъствието му там.

              Съдът не възприема обясненията на подс.Ц. относно причината, поради която се е намирал в дома на Р.. Според него двамата са имали тайна интимна връзка и тази вечер бил поканен от Р. на дискотека и след това у тях - за да бъдат заедно в интимен план. Причината за връзката им била нуждата на Р. от ласки, които й липсвали заради отсъствието на П.. Казаното от подс.Ц. не се възприема за достоверно. Първо – защото данни за такава връзка не са били известни дори на най-близкия човек на Р. – сестра й Теодора, с която всичко споделяла. Второ – защото не кореспондира с портрета на Р., описан по-горе, нито на установените по делото нейни отношения с П.. Трето – твърдението е вътрешно противоречиво и нелогично. Ето защо: ако е искала да има ласки (т.е. сексуален контакт), то не я ясно защо през цялата година на тази тайна интимна връзка е имала само 9-10 сексуални акта с подсъдимия, при положение, че почти всяка събота и неделя Живка *** и Р. е имала възможност да кани подсъдимия у тях. Необяснимо е и защо Р. толкова скоро е закопняла за ласки, след като няколко дни по-рано се е върнала от Англия, където е била с П.. Не става ясно и защо, ако е искала да бъде с подсъдимия в интимна обстановка, го е поканила първо на дискотека и чак след това в дома си, а не го е поканила направо в дома си. Необяснимо е още защо, ако не е искала връзката да се афишира, е отишла на дискотека с него и я е напуснала с него, и то пред погледите на всичките си колеги; защо е поканила и сестра си в дискотеката, ако е искала да е с подсъдимия. Защо изобщо е писала в чата на П., че подс.Ц. е в дома им, ако иска да укрие връзката си с него. Тези въпроси не намират логичен отговор в казаното от подсъдимия. Нещо повече – правят обясненията му силно неубедителни, превръщайки ги само и единствено в защитна позиция – и не само в тази им част, а изобщо (това ще бъде обсъждано по-надолу в мотивите на съда във всеки един пункт от фактическата обстановка).

              Факта, че пред съда се представиха снимки от осмомартенски купон през 2008г. в дома на Р. (в които няма нищо компометиращо и на които са запечатани мигове на веселие, при което Р. и подс.Ц. танцуват един до друг и на които подс.Ц. е облечен с фланелка на П.), по никакъв начин не подкрепят версията за интимна връзка с Р.. Разпитана по делото, Живка откровено споделя за провеждането на този купон (и то още при разпит преди представянето на снимките), както дава обяснение за фланелката (в последващ разпит, след представянето на снимките) – че подс.Ц. я е поискал от Р., за да не се изпотят неговите дрехи. Това установява поредното слабо място в теорията за интимността, тъй като подс.Ц. твърди, че блузката му била подарена от Р. в знак на интимност, защото той си я харесал, но че тя изрично го е помолила да я върне преди завръщането на П.. Дадена тайно в знак на интимност не предполага подс.Ц. да носи тази блуза на масови купони и то пред Живка, която познава дрехите на П.; още повече – в дома на самия П.. Показанията на Живка по отношение на блузата са много логични и като такива се приемат от съда за достоверни. Тук следва да се допълни и друго – за съда стана очевидно в хода на процеса чувствителността и интереса на подс.Ц. на тема “дрехи и мода”. Същият даде много подробно описание на облеклото си на инкриминираната дата; посочи дрехите с марките им, както и как и защо ги е комбинирал по този начин от естетическа гледна точка (цветове, кантове на дънки, обувки и т.н.); коментира много подробно защо е бил обут с обувките “Legger”, a не с “Puma” – посочи кои от тях са за дискотека, кои за мач, кои за хвърляне на боклук; обясни, че като си легнали с Р. си говорили за вечерта в дискотеката “кой с какво е бил облечен”. Всичко това, в контекста на обсъждания въпрос, говори в подкрепа на показанията на Живка. Човек, който се грижи толкова много за дрехите и тоалета си, е нормално да поиска фланелка за преобличане. Не е логично обаче, любовник на сериозно обвързана жена, който иска да запази връзката им в тайна, да облече фланелката на сериозния й приятел на купон с колеги на Р., в дома на П., пред Живка, че и да се снима с нея.

              За да докаже тайната си интимна връзка с Р., подсъдимия приведе като доказателство и полуразголени снимки на Р. (с бикини и сутиен), които тя му изпращала по нета (представени от защитата в разпечатан вид). Във връзка с тези снимки съдът отново се натъкна на вътрешно противоречие на обясненията на подс.Ц. – той триел голите снимки, които му пращала Р., а полуголите – не. Причината да трие актовите снимки на Р. била, че приятелката му Пламена имала достъп до компютъра му и той не искал тя да ги види. Характерът на полуголите фотоси обаче е такъв, че дори и те, видени от Пламена, биха довели до неприятен конфликт с приятеля й - подс.Ц.. Съдът следва да отбележи и друго – че прие като веществени доказатества по делото снимките, представени от защитата, но ги кредитира дотолкова, доколкото това са снимки на Р.. Не кредитира обаче обясненията на подсъдимия как се е сдобил с тях. Тези снимки нямат онази процесуална тежест, която имат снимките, видеофайловете и чатовете, свалени от вещите лица посредством специален и лицензиран софтуер, от лаптопите на Р. и П., както и от мобилните телефони на Р. и подс.Ц. (сред които и голата снимка на момиче по очи с рани на гърба), за които има пълна гаранция, че не са подправени или допълвани – т.е. информационните данни (снимки и други) са намерени именно в тези устройства, автентични са – т.е. с ясен произход. Тези, които са били прехвърлени са изрично фиксирани, но те пък нямат отношение към предмета на делото (например снимка на Виктория Бекъм в телефона на Р. и снимки на мъртви човешки ембриони в легенче – в телефона на подс.Ц.). Т.е. тук иде реч за едни снимки, които са веществени доказателства, които обаче не са проверени чрез никакви процесуални способи (поради обективна невъзможност за съда), което обаче рефлектира върху доказателствената им годност. В този смисъл е решение 390/2009г. на ВКС, II наказателно отделение.

              Не в подкрепа на твърденията на подс.Ц. за интимна връзка е и факта, че от 840 SMS в неговия мобилен телефон (видно от съдебно-техническата експертиза на апарата), както и от разпечатката на мобилния му телефон (находяща се в досъдебното производство л.31 и следващите, том 2), САМО два са от Р. – 1/ ”Честита нова година..здраве, щастие и успехи!” от 01.01.2009г. и 2/ “Идвам:”)”  - от 04.03.2009г., 8:48:33 часа. От тях не се може да се направи какъвто и да е извод за интимност, а само за колегиални отношения.    

              Следва да се посочи и непотвърждаване на твърдението на подсъдимия и за това, че се разхождали с Р. преди дискотеката и след това отишли заедно в “Тралала”. От разпитаните състуденти единствено Параскевас има спомени кой кога е дошъл на купона, защото самият той бил на входа, раздавайки ангелчета и дяволчета на пристигащите. В показанията си пред съда той посочи, че подс.Ц. е дошъл късно, затова не е получил рогца или ореолче. Заяви, че и Р. е дошла късно. Но “дошъл късно” и “дошла късно” не означава по никакъв начин “дошли заедно”. Очевидно е, че след като не са се крили при заминаването си, то е нямало повод да се крият и при пристигането си. Това говори, че двамата са пристигнали в дискотеката по-късно, но по различно време, идвайки от различни места и че между тях е имало уговорка само за прибиране заедно, тъй като живеят в една посока и тъй като Р. го е заявила на сестра си преди последната да си замине от „Тралала”. Поканването в дома й е станало инцидентно, в резултат на заблуда от страна на подсъдимия, както ще се види по-долу.

              Предвид това, а и следващото по-долу, съдът не приема за достоверно обстоятелството, че подс.Ц. е бил поканен от Р. в дома й с цел интимност. Приема за вярно казаното от П., още повече, че то е подкрепено с обективните данни от SKYPE чата му с Р. от нощта на убийството, който чат, както стана дума по-горе, е напълно автентичен според експерта. Чатът (след като е двукратно представян в хода на досъдебното производство), в рамките на съдебното следствие (по искане на защитата на подсъдимия), е свален отново от компютъра на П. и експертизиран, при което е доказано несъмнено, че няма никакви данни за външна намеса или преправки/поправки/изменения в съдържанието му. Та от този именно чат се вижда друго - а именно, че подс.Ц. по пътя към дома, изпращайки Р., й се е примолил да го приеме у тях да преспи за една нощ, защото бил скаран с баща си, нямал пари, а приятеля, който му бил обещал да го приюти, се бил напил и си отишъл без той да разбере („бил и само с 10лв. и дъра-бъра”). Р. го съжалила и приела. От по-нататъшното съдържание на разговора /чата/ става ясно, че Р. се е заключила, макар и да не се страхува от подсъдимия, а просто защото така се е чувствала по-сигурна. Обяснила на П., че дори и понякога, когато Живка е там се заключва, защото не иска да е обезпокоявана. След размяната на интимни и нежни думи с П. и оплакването на Р. от силно главоболие (споделено и със сестра й още в дискотеката), тя била склонена от приятеля си да си ляга. Последното, което му написала било, че отива да се мие в банята и че “ей сега се връща” – съобщение, изпратено в 03:36:38 часа българско време.

              Тук следва да се допълни, че представения чат от П. в досъдебното производство е с час на разговора, започващ от 01:24:25 – отговарящ на часа за местно време във Великобритания. При експертизата на лаптопа на П., назначена от съда, е извлечен чат със същото съдържание, но с час на започване 03:24:25. Вещото лице обясни пред съда, че при декриптирането на чата е работил с програмен продукт, който преизчислява часа според часовия пояс, където се стартира (използува) продукта/програмата – т.е. става въпрос за възпроизвеждане и декриптиране на текста на чата в българско време (тъй като изследването е проведено в България, София, “Институт по компютърни технологии”), което установява причината за различието в часовете на двата чата. Разликата се равнява на ни повече, ни по-малко от 2 часа – точната часова разликата между България и Великобритания. В останалата част на записа на времето (минути и секунди): 01:24:25,  03:24:25 – изписването е абсолютно аналогично в целия чат (от трите налични чата по делото, сравнени един с друг) – и така в общо разменените между тях 87 броя текстови съобщения в онази нощ. Впрочем и самият П. го обяснява пред съда. Още повече, доказателство за пребиваването му във Великобритания на инкриминираната дата се черпи още и от показанията на майката на Р., бащата на П., а съвсем обективно – от резервацията му за пътуване със самолет от Лондон (летище “Гетуик”) до Варна – л.131-132, том 1 от съдебното следствие, потвърдено от писмо на супервайзора на градския офис на “BRITISH AIRWAYS” София (л.23, том 2 от съдебното следствие), според което П. е бил бордиран на самолета със същата дестинация на 07.02.2009г. в 09.15 часа сутринта местно време (UK), т.е. реално е бил във Великобритания и е осъществил реален полет от Лондон до Варна, резервиран предния ден - денят, в който узнал за смъртта на Р.. 

          4/относно нападението на подс.Ц. над Р., блудството и убийството – тук съдът опира изводите си основно на обективни находки. Както вече се посочи, след 03:36:38 часа Р. станала от компютъра, отключила вратата на спалнята, в която се намирала и се запътила към банята. Там именно била нападната от подс.Ц. с блудствени намерения (че я е харесвал, става ясно от свидетелските показания по делото). Разбирайки целта на нападението, Р. започнала да се съпротивлява, което мотивирало подс.Ц. да й нанесе множество удари с юмруци по главата и лицето. Че нападението и схватката е започнало в банята, е видно от кървавите пръски и следи, намерени там. Борбата се пренесла в хола и спалнята, където също били констатирани следи от много кръв при огледа на апартамента. Сломявайки със сила съпротивата на Р., подс.Ц. извършил действия с цел възбуждане на полово желание без съвкупление, което личи от причинените на Р. увреждания в областта на половия орган и бедрото, които според съдебно-медицинската експертиза могат да се получат от полов акт или при вкарване на предмети в областта на влагалището; а за бедрото - от действието на предмет с цилиндрична форма и удебеление накрая. Нанесеният побой довел до следните увреждания по Р., причинени от силни удари с твърди тъпи предмети - множество удари с юмруци/ритници: разкъсно-контузна рана по кожата и горната лигавица на горната устна в дясната половина, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, счупени корони на централни горни резци, кръвонасядания по лицето, по очните лигавици, по меките обвивки на главата, кръвиозливи под меките мозъчни обвивки, по меките черепни обвивки, многофрагментарно счупване на носните кости, ожулвания по лицето.

След жестокият побой и посегателството срещу половата й неприкосновенност, подс.Ц. решил да убие Р., за да заличи извършеното блудство, а така - и себе си като негов автор. Послужил си с кухненски нож – един от комплекта ножове, съхранявани в кухнята. Иззетият при претърсването в дома на обвиняемия нож (намерен в сака на Р. ведно с останалите нейни и на Живка вещи) е именно оръжието на убийството, защото по него са намерени следи от кръвта на Р. (според съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства), както и ДНК от кръв, съвпадаща с ДНК на Р. (според ДНК експертизата – ножа е под номер обект 1 на изследването); според съдебно-медицинската експертиза и аутопсия на Р. и съдебно-медицинската експертиза на подс.Ц. - описаните наранявания и на двамата може да са причинени от острието му. Закривяването на ножа във вида, в който е иззет след престъплението, намира обяснение в рана номер 49, при нанасянето на която се е изкривило острието от засягането на лопатъчната кост (останалите наранявания са прониквали в кухини и органи – гръдна и коремна кухини, сърце, бели дробове, бъбреци, слезка, черен дроб, но не и в кости). Пред съда П. потвърди, че познава този нож като част от комплект ножове, който е стоял в кухнята. След престъплението установил липса на един от ножовете от този комплект, като след време изхвърлил останалото от комплекта по разбираеми емоционални съображения. В резултат на действията с ножа, подс.Ц. причинил на жертвата си общо 54 прободно-порезни рани, подробно описани в съдебно-медицинската експертиза, получени в областта на гръдния кош и задната повърхност на лявата гръдна половина, с раневи канали, преминаващи през кожа, подкожие, мускулатура и достигащи до различни кухини и органи – гръдна кухина и околосърцева торбичка; гръдна кухина; долен лоб на ляв бял дроб в цялата му дебелина, диафрагма и слезка; лява плеврална кухина и горен лоб на ляв бял дроб; задперитонеално пространство до горен полюс на ляв бъбрек и лява плеврална кухина с излив на кръв 350-400мл.; гръдна кухина и среден лоб на десен бял дроб, преминаваща през цялата му дебелина и достигаща до долния лоб на десен бял дроб; дясна плеврална кухина, коремна кухина, десен чернодробен дял; прободно-порезни по лице, шия, горни и долни крайници.

          Битката довела до увреждания и при подс.Ц., а именно: оток по гърба на дясната длан и дланно-пръстовите стави, прободно-порезна рана в областта на дясното коляно; порезни рани в областта на двете длани и пръсти, кръвонасядания по дясната длан, дясна предмишница, лява предмишница, лява мишница, ожулвания по дясна длан и лява подбедрица (подробно илюстрирани и със снимков материал при освидетелствуването му). Прободно-порезната рана в крака би могла да е причинена от предоставеното веществено доказателство - нож. Порезните наранявания са получени от удари с или върху предмети с режещ ръб, а ожулванията – от удари с или върху предмети с остър връх. Това показва, че ножа е бил в ръцете на Р. за кратък период от време или, че е успяла да го насочи към подсъдимия – така му е причинила тези “защитни“ наранявания (от острието и върха на нож), както и пробождането в крака (от нож). Видно от заключението и от снимковия материал от освидетелствуването на подс.Ц. е, че се касае за множество порезни наранявания и ожулвания, а не едно – т.е. неколкократни съприкосновения с режещия ръб на ножа, както и неколкократни - с неговия връх. Отокът по гърба на дясната длан и дланно-пръстовите стави на подс.Ц. (кръвонасядания) са резултат с или върху твърди тъпи предмети – т.е. от ударите в главата на Р., което кореспондира и със съдебно-медицинската експертиза и аутопсия на жертвата, според която първата група увреждания по тялото на Р. могат да се получат при действието на юмруци/ритници. Прегледалият го в Спешна помощ д-р Добрилов сочи пред съда, че е бил притеснен от отока на дясната му ръка и го е изпратил на рентген със съмнение за счупване. Коментира травмата на тази ръка като „боксьорска”.

За случилото се източник на обективна информация е протоколът за оглед от 06.03.2009г. на ул.”Мир”17 и приложения към него фотоалбум, установяващ намереното в апартамента след убийството. Снимката на стр.25, том 1 от ДП (долу) дава изглед към разтегления в хола диван. Върху него има възглавница и завивка, небрежно струпана в едната страна на дивана. Няма чаршаф, който подсъдимия твърди, че е отметнал, за да не сяда на него с дрехите си. Спалнята и хола са заварени в изключителен безпорядък – с множество дрехи (включително и пропити с червеникаво-кафява течност) и вещи по земята - снимки на стр. 10, 11 (средна), 14 (средна и долна), 17 (средна), 18, 20, 21, 24 и 25 (горе). На снимка на стр.10 (долу) ясно личи оставена червеникаво-кафява следа от крак. В банята има видими множество червеникаво-кафяви пръски – снимка на стр.12 (средна). Т.е. жилището, освен в безпорядък (противоречащ на подредеността на момичетата според Живка), е било и изцяло зацапано с червеникаво-кафяви пръски и петна, а матрака в спалнята, на който е намерен трупа - прогизнал в кръв. Такъв е извода и на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, която е открила ЧОВЕШКА кръв от кръвна група А /бета/ по следните обекти: одеяло, червен чаршаф, калъфка от олекотена завивка, оранжево одеяло, калъф за завивка на жълти и черни шарки, бяла блуза „UNITED COLOURS OF BENETТON”, бяла блуза без ръкави, бял потник „FROOT OF THE LOOM”, блуза с ¾ ръкав, калъфка за възглавница, хавлиена кърпа „Панагюрище”, дънки, дунапренена кухненска гъба, следа от червено-кафява течност от вратата на гардероб, стичане на червено-кафява течност по страничната част на пералня, червено-кафяво петно от стена на дясното нощно шкафче, червено-кафяво петно от горен плот на дясното нощно шкафче, червено-кафяво петно от рамката на карта на съзвездия, червено-кафяво петно то горния плот на дясното нощно шкафче, червено-кафяво петно от таблата на легло, стичане на червено-кафява течност от долната част на сив фотьойл срещу входната врата на кухнята, червено-кафяво петно от теракота под най-долното средно чекмедже под мивката в кухнята. Множеството дрехи и завивки, както и кухненска гъба, пропити от кръв, сочат на едно – почистване на кръвта от трупа (с цел снимка) и жилището (от следи на подсъдимия) след извършване на убиийството - с цел неразкриването му. При всеобщо известния факт, че човешката кръв съставлява 6-8 % от теглото на индивида, то ясно е чия е основно кръвта в апартамента, при положение, че подсъдимият е получил само една относително по-силно кървяща рана (тази на крака) в сравнение с раните на Р..

По иззетите от дома на подсъдимия вещи - лаптоп “ACER”, черен сутиен и бикини (на Р., разпознати от близките й), също е намерена ЧОВЕШКА кръв от кръвна група А /бета/. Впрочем, разпитан пред съда, подсъдимия даде обяснение защо е взел вещи от дома – за да превентира намирането на негови следи по вещи, които сметнал, че е докосвал, за да не го помислят за убиец. Не даде обаче никакво разумно обяснение защо сутиена и бикините на Р., пропити с кръв, са намерени у него, след като такъв вид вещи/материи не запазват отпечатъци поради естеството си. В същото време категорично заяви, че не се е докосвал до нея след свестяването си. Твърдението, че е взел почти пълна чанта с вещи, към които е добавил нови, също не кореспондира с обективностите - според Живка, Р. си е държала бижутата в спалнята, а подсъдимия не спомена да се е докосвал до тях. Мобилния телефон пък не помни да е взел изобщо.

Отново липса на логика и вътрешно противоречие има в казаното от подсъдимия относно причината за вземането на вещите. Освен сутиена и бикините, в негово владение са се оказали и средството на престъплението (нож), както и средството, с което е причинена аналната рана на пострадалата (отвертка) – иззети при претърсването в дома му. Взел е и тях, макар да не казва изрично, че ги е пипал.

Неправдоподобно в контекста на казаното от подсъдимия звучи и взимането на лаптопа, който също не споменава да е докосвал.  И него обаче е ясно защо е взел - защото е писал в SKYPE на Р., видно от коментара на П. за неадекватните съобщения, които е получил от потребителското име на Р. в 04:16:36 часа (с изписването на „ок” и в 05:09:40 часа – „tjuka sam”). Впрочем в подкрепа на това, че Р. не е автор на тези реплики е както обяснението на П. и че изписването на думи не е в нейния стил, че те са използували „ок” само в случай на сдърпване, така и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на лаптопите, според което при изписване на специфични думи на латиница за българската буква „ъ” Р. е използувала „y”, a не „а”, както е изписано в последното съобщение. Това се вижда и с просто око при прегледа на чата от 06.03.2009г., в който при 7 броя думи, звучащи на български с „ъ”, Р. във всяка една от тях е използувала латинската буква “y”, както и думи с българско „у” не е изписвала с “ju”. Думата “tuka” е изписала по този начин 2 пъти от началото на чата и само веднъж – в 05:09:40 часа – „tjuka …”. Думата “sym” е изписана 5 пъти от началото на чата именно в този си вид и само веднъж – като “sum” - 05:09:40 часа – „tjuka sam”. Т.е. - когато вместо нея вече е писал подсъдимия.

В подкрепа изводите на съда е и още и защо на приятелите си (Георги и Йордан, и на Пламена, както и на д-р Добрилов), подс.Ц. е дал противоречиви сведения за нараняванията си (в единия вариант - побой, в другия - прескачане на ограда – очевидно силно разнородни обяснения). Освен това казал на Пламена, че е спечелил пари от Еврошанс и ще й купува подарък – лаптоп – това е прераказано от Мартин пред съда, който го е научил от свидетелите. По негови думи подс.Ц. бил говорил с Георги да го закара с колата на Аспаруховия мост, за да хвърли нещо. Георги, Йордан и Пламена потвърдиха казаното от Мартин, макар и с известни недомлъвки (обяснимо, предвид приятелската им връзка с подсъдимия).

При положение, че подс.Ц. твърди, че не е докосвал убитата, интересно как под ноктите на дясната ръка на Р. (обект 7), при ДНК анализа е констатирана смес от биологичен материал на Р. и подс.Ц.. По-горе вече се посочи надеждността на това изследване. При това изследване не е бил намерен биологичен материал или кръв от друго лице (макар и неизвестно), което защитата твърди, че е автор на убийството.

Според казаното от подсъдимият не става ясно кога и защо часовника му е бил счупен и защо по него също е намерена посредством ДНК анализ кръвта на Р.. По обект 5 (мъжки ръчен часовник) е установена кръв, напълно идентична с ДНК профила на Р.. Обекта е мъжки часовник, иззет при обиска на подс.Ц. при задържането му във 2 РПУ, впоследствие предаден от полицията на разследващия орган. И тази кръв, с ДНК на Р., е попаднала там, отново при обяснения на подсъдимия, че той не се е докосвал до жертвата, която видимо не била жива. Друга трасологична експертиза установява, че намерените 9 стъклени частици с различна големина и форма, иззети при огледа на ул.”Мир”17, е възможно да принадлежат на ръчния часовник на подс.Ц.. Поредица снимки онагледяват наслагването на две от частиците една до друга, като е установено, че са части от едно цяло; както и едно стъклено парче, което насложено върху канала за стъкло на часовника съвпада точно с канала, предназначен за стъкло на този часовник. Установено е също, че черен ринг от часовник с деления за минути, намерен при огледа на „Мир”17, съвпада с канала на часовника, предназначен именно за такъв детайл  - и то при пълно съвпадение по размер и по форма на специфичния профил на канала.

Редно е да се каже, че часовника е бил иззет при личния обиск на подс.Ц. при задържането му във 2 РПУ, извършено по всички правила на чл.68 и 63 по ЗМВР. В последствие е бил предаден от 2 РПУ на разследващия, заедно с останалите, намерение от него вещи – флашка на Р. с надпис „на бебето”, обеци за нос, разпознати от сестра й и П., и други вещи. Впрочем в този протокол подс.Ц. е записал собственоръчно: тези вещи “са лично мои”.

Аргументът на съда срещу съмненията на защитата защо ринга и стъкълцата са намерени чак на третия оглед на 13.03.2009г. е следния. Апартамента е бил запечатан, видно от разпечатването му, фиксирано при поредния оглед. При огледа е посочено, че се извършва на дневна светлина, което обяснява и дърпането на щорите с цел проникване на светлина. Видно от първия оглед е, че той категорично е бил вършен при затворена балконска врата, при спуснати щори и пердета, т.е. проникване отвън (през терасата и терасната врата), както се опитва да твърди защитата, е неустановено. При този първи оглед са били иззети всикчи чаршафи и завивки, намиращи се под и около трупа, след отнасянето на последния. А това обяснява неизземването на часовниковия ринг при първия оглед на същия ромб от матрака, от който е иззет в последствие – при изземването на чаршафите той е изпаднал и се е оказал на ново място, установено едва при третия оглед. И в това няма мистерия, злонамереност на разследващите органи или „нагласяне” на доказателства и улики срещу подсъдимия, както се твърди от защитата му. Което касае и снимката в телефона на подсъдимия, която защитниците твърдят, че е направена от полицията след като подс.Ц. е бил арестуван. Това е така, защото експертизата категорично установи, че снимката е направена точно в 06:14:42 часа с камера “NOKIA 3250” и в никакъв друг час. Още нещо за снимката – в протокола за оглед на веществени доказателства (л.56-62, том 1 от досъдебното производство) се вижда, че по повод нея подсъдимия собственоръчно е записал “описаната снимка ми беше изпратена през BLUETOOTH от момче, на когото забравих името. Прати ми я в 6:14 часа.”.

При предявяването на ВД (часовник) съда констатира трудна забележимост на липсващото стъкло (то липсва в цялост, а не частично), което констатира и вещото лице по ДНК експертизата. Този факт е останал незабелязан и от самия подсъдим, който иначе би се разделил своевременно с неудобната вещ. Обясненията му не съдържат смислов отговор и на този въпрос – т.е. такива за часовника без стъкло, също както и за бикините, сутиена, ножа, отвертката и бижутата.

Съдебно-трасологична експертиза сочи, че следата от обувка, иззета при огледа на ул.”Мир”17 може да е оставена от иззетата от подс.Ц. лява обувка марка „Puma”, тъй като е идентична по строеж, форма, размер и разположение на сътавните елементи на ходилната част на обувката на подс.Ц., изследвана при анализа, включително и по характерния знак на пумата на ходилито на тези обувки. Разпитани пред съда бяха лекаря, както и шофьора на линейката от Спешна помощ, посетили местопроизшествието преди водещия разследването, които са били със съвсем различен тип обувки от „PUMA”. Единият от свидетелите е бил обут с боти, а другият с маратонки, купени от пазара, с които бе обут и пред съда и чиято ходилна част показа – без особени знаци. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства добросъвестно е изрязало значително парче и от една от белите маратонки “Legger”, с които подсъдимия твърди че е бил обут на инкриминираната дата, но по тях не са били установени следи от човешка кръв, т.е. има кръв, но с неустановен произход – затова и обекта не е бил подложен на ДНК анализ. На такъв анализ, според вещите лица подлежат само обекти, с намерена по тях човешка кръв. От какво са зацапванията по бялата обувка – не е установено. Ясно е само, че не са от човешка кръв. Което оборва твърдението на подсъдимия, че не е бил обут с обувките си „Puma” във въпросната вечер, следа именно от които е открита при огледа на местопрестъплението.

След идването си в съзнание, подсъдимият не сочи да е ходил в кухнята. Как тогава по обект 2 на ДНК анализа (червено-кафяво петно от теракота под най-долно средно чекмедже под мивката в кухнята) е намерено пълно съвпадение с ДНК профила му. Какво друго би правил в близост до мивката подс.Ц., за да има кръв с негово ДНК, освен да заличава следите си с кухненска гъба и вода (по гъбата също има установени следи от човешка кръв). Тази следа обаче не е видял, защото е попаднала на трудно забележимо място – не ДО, а ПОД шкафа, който е ПОД мивката.

Единственият извод от всичко написано до тук, е прието от съда по-горе – че след като убил Р. подсъдимия обикалял навсякъде из къщата в опит да заличава следите си. Така оставил обаче незабележими за простото око следи - дактилоскопни и кървави – потвърдени безалтернативно от ДНК анализа. С такава цел взел и множество вещи на Р. и Ж. (част – да унищожи, другата –да присвои), сред които ножа, с който е убил Р. и отвертката, с която  й причинил аналните наранявания послесмъртно. Измил също и трупа (само откъм гърба) с цел запечатването му на снимка. Писането в SKYPE в отговор на П. е било свързано с констатцията му на поредните отправени от П. към Р. тревожни запитвания къде е. Подсъдимият не е имал време или не е съобразил да провери съдържанието на чата от самото му начало (тъй като видима на екран е само крайната част) – затова и не разбрал, че П. е знаел за нахождението му там (информацията за това се съдържа в самото начало на чата). Както не подозирал и че Р. е казала на сестра си, че той ще я изпрати.

Следва още да се посочи, че подс.Ц. обясни пред съда, че е бил ударен силно по главата и от удара изпаднал в безсъзнание. В неговото освидетелстуване и последвалата експертиза няма и следа от травма по главата. Констатирани са само останалите увреждания, посочени по-горе в освидетелствуването му и съдебно-медицинската експертиза, направена на тази база. Изводът - отново недостоверност на обясненията, дадени от подсъдимия, в драстичен дисонанс с всички други събрани доказателства.

Снимка на трупа в телефона му от 06.03.2009г., категорично не е прехвърлена с „BLUETOOTH”, според експерта. Правена е с камера на “Nokia 3250“ – каквато има собствения телефон на подс.Ц.. Налице са (освен тази снимка) още пет заснети в нощта на убийстово файлове (в 4:14, 4:18, 4:43, 4:45 и пак в 4:45 часа) – невъзстановени. Множеството изтрити файлове, както и доказаната невъзможност снимката на трупа да е прехвърлена на неговия от друг телефон, оставя един единствен изход – нейното преименуване. Както впрочем заяви и вещото лице.

Напълно в синхрон с изводите на съда са и показанията на П. относно това, че е държал в дясното нощно шкафче отвертката, тъй като с нея е отпушвал задръстения сифон на балкона. От снимките на огледа се вижда, че въпросното шкафче  е отворено. А че тази отвертка е била в съприкосновение с Р. е безспорно заключение на съдебно-медицинската експертиза, установяваща контакт с нейна биологична среда.

Тук следва да се каже и друго. Защитата протестира (неясно срещу кого и защо) относно факта, че на снимката на голото тяло на телефона на подс.Ц. до трупа има аранжирани вещи (мартеница и др.), които не са налични на снимките, изготвени при огледа. Тук трябва ясно да се каже, че снимката на подсъдимия е веществено доказателство – т.е. вещ, по която има следи от престъплението. Произходът й е несъмнено доказан със средствата, посочени в НПК. Снимките от огледа са веществено доказателствено средство, с което са скрепени констатациите на разследващите при извършеното от тях процесуално действие. Как и защо е сложил мартеници до трупа, може да отговори само подсъдимия, но защо не са били там по време на огледа – не е отговор, който може да се изисква от разследващите, чието задължение е да опишат точно и ясно заварената ситуация. Т.е. промяната на обстановката при двете снимки не изключва взаимно тяхната достоверност, предвид това, че едната е правена рано сутринта, а другата - вечерта – след 21 часа. Още нещо – има ясен отговор на този въпрос - мартеницата, която е била аранжирана до трупа Е НАМЕРЕНА. Но не при огледа на ул.”Мир”17, а при претърсването и изземването в дома на подсъдимия на 06.03.2009г., сред вещите, които е отнел от дома на Р. – мартеницата е отразена в протокола за претърсване и изземване (л.26а, ред 4 отгоре надолу – в края на реда, том 1), фиксирана е трикратно и на снимковия материал към този оглед – снимки на л.18 – втора и трета отгоре надолу, както и л.19 – долу; том 2 от досъдебното производство, ведно с другите вещи на Р. и Живка.

При просто сравняване на снимката от телефона със снимките от огледа (и записаното в огледа), следва друга интересна констатация. На снимката в мобилния телефон трупа е гол, ръцете не се виждат. Левият крак на  жертвата се намира в непосредствена близост до дясно нощтно шкафче на спалнята (с почти опрян до шкафчето крак). На снимките от огледа - трупа е в същото положение, но е обут с бикини и на доста голямо отстояние от дясното шкафче на спалнята; ръцете са сключени зад кръста, гърба е замърсен с кръв. Единственото обяснение за различието в снимките е в преобличането на жертвата – в сниманото положение в мобилния телефон на подсъдимия обуването е било трудно. Това е наложило преобръщането на трупа по гръб, обуване на бикините и отново преобръщане по корем с допълнително нагласяне на ръцете. Т.е. тялото, грубо казано, е претърпяло превъртане с един оборот, като при обръщането му по гръб отново се е зацапало с кръв от изобилната такава по матрака и чаршафа. С какава цел е извършено преобуването, както и специалното нагласяне на ръцете – по делото остана неизяснено, защото само подсъдимия би могъл да обясни целта на тази манипулация.  

От предявените в съдебно заседание вещи – веществени доказателства, съдът чрез лична констатация при предявяването им в съдебно заседание, се убеди, че повечето от тях са изрязани на повече от едно място или пък на едно – но с достатъчен периметър, така, че да осигури анализа и на експертната справка и на последвалата съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства. Т.е. че вещото лице добросъвестно е свършило назначените му задачи, снабдявайки се с достатъчен материал за анализ.

 Становище по възраженията на защитата за присъствие на трето/четвърто лице, вероятно от мюсюлмански произход, убило Р. ритуално по ислямските закони заради изневяра (изневяра на кого?), както и за манипулирани действия от полицията с цел запазване поста на Директора на РДВР-Варна, няма да бъдат коментирани от съда: първо, защото това не е негово задължение по чл.301 от НПК – там подробно е описано на какви точно въпроси следва да отговори съда в мотивите си; второ – защото тези възражеия не са базирани на нито едно от доказателствата по делото – те са декларативни, но не и правно и фактически аргументирани.

 

С оглед изложеното и след преценка на коментираните доказателства, релевантни по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Г.Ц.Ц. в това, че:

             

              1/ на 06.03.2009г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди полово желание по отношение на Р. Евтимова, като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 150 ал.1 и чл.54 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, като го ОПРАВДА по първоначално възведеното му обвинение по 152 ал.4 т.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НК;

 

              2/ на 06.03.2009г. в гр.Варна умишлено умъртвил Р. Евтимова, по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, като деянието било извършено с цел да бъде прикрито престъплението по чл. 150 от НК, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 предложения 2 и 3 и т.8 предложение 2 и чл.54 от НК му наложи наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което следва да изтърпи при Специален режим в Затвор.

             

              На основание чл.23 от НК групира наказанията по двете присъди, като определи най-тежкото от тях, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което следва да се изтърпи при Специален режим в Затвор.

             

              От правна страна съдът прие следното:

             

              1/ по обвинението по чл.152 от НК и постановената по чл.150 от НК присъда:

          Според съдебно-медицинската експертиза и аутопсия са налични кръвонасядания по лявото бедро, входа на влагалището, областта на дясна срамна устна и нараняване по бедрото. Последното е причинено от действие на предмет с цилиндрична форма, притежаващ задебеляване в единия край. Нараняванията по входа на влагалището и областта на дясната срамна устна са резултат от действие на твърд, тъп предмет – биха могли да бъдат получени или при полов акт или чрез вкарване на други предмети във влагалището. Наличието на травмите, от една страна, предполага със сигурност извършени активни действия по причиняването им; вероятността обаче това да е причинено ИЛИ посредством полов акт, ИЛИ чрез вкарване на други предмети във влагалището, задължава съда да приеме за извършено по-лекото престъпление, и естествено – защото за него има доказателства. В допълнение - във влагалището на пострадалата не са открити сперматозоиди, т.е. доказателствата в посока на извършено реално ствкупление не са достатъчни и категорични за постановяването на присъда по чл.152 от НК, който текст безусловно изисква наличието на проникване на мъжки полов орган в женското влагалище. Такива категорични доказателства за изнасилване няма, но има за престъпление по чл.150 ал.1 от НК – насилие с цел извършване на действия по възбуждане на полово желание без съвкупление, при което са вкарвани предмети във влагалището на жертвата, допринесли за  получените в областта на половия орган категорично констатирани от съдебно-медицинската експертиза и аутопсия травми.

Съдът не сподели мнението на обвинението и по отношение квалификацията „особено тежък случай”, тъй като съгласно легалното определение по чл.93 т.8 от НК се изискват вредни последици, разкриващи изключително висока обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. При наличното чисто съдебно минало – очевидно случая не може да се охарактеризира като такъв с оглед трайната съдебна практика в тази посока. Заради това и съдът прие наличие на доказателства по основния състав на блудство – чл.150 ал.1 от НК.

 

2/ по обвинението по чл.116 от НК:

Налице са активни действия по умишлено умъртвяване на човешко същество – многобройни удари с оръдие, способно да причини смърт – нож с дължина на острието 11,5 см., в жизнено важно области на тялото на жертвата – гръдна кухина, коремна кухина (сърце, бели дробове, бъбреци, слезка, черен дроб). Броят на насенените рани прави безсмислен отговора на въпроса относно умисъла – не е нито евентуален, нито пък при тази фактология е възможно обсъждането на формата на вина „непредпазливост”. Следва да е ясно – касае се за пряк умисъл, при който подсъдимият е предвиждал и искал, целял настъпването на общественоопасните последици – смъртта на Р..

Квалификацията “особена жестокост” на престъпното деяние се обуславя от факта, че изпълнителната деятелност на подсъдимия по интензитет явно надхвърля необходимото за причиняване смъртта на пострадалата и сочи на допълнително субективно отношение, отличаващо се с отмъстителност, ярост, дори и садизъм.

Квалификацията „особено мъчителен начин за убитата” се обуславя от конкретните характеристики на умъртвяването й – множество (54 на брой) прободно-порезни рани, като всяка една е била съпътствана с изключителни страдания за жертвата, която е била в съзнание и е разбирала намеренията на подсъдимия за умъртвяването й, както и бавното настъпване на смъртта, предвид нараняванията и болката от тях – в порядъка на около 10-12-15 минути според вещите лица по медицинската експертиза.

Квалификацията “с цел да бъде прикрито друго престъпление” се извежда от обективните действия на подсъдимия. Първоначално извършил блудство, след което, за да заличи авторството на това деяние – убил жертвата си.

 

I.За да наложи наказанието по чл.150 от НК съдът се съобрази със степента на обществената опасност на деянието (висока) и дееца (висока). Съобрази като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало и младата му възраст, а като отегчаващо – прекомерното насилие за сломяване на съпротивата. Затова и наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – над минимума и доста под средния размер.  

II.За да наложи наказанието по чл.116 от НК съдът се съобрази със 1/ степента на обществената опасност на деянието (изключително висока) и 2/ обществената опасност на дееца (висока).

1/ Касае се за престъпление, наказуемо с най-тежкото наказание по НК и с най-тежък резултат – умишлено и хладнокръвно отнемане на човешки живот, с три квалифициращи обстоятелства.

2/ данните за личността на подсъдимия са твърде противоречиви. Приятелите му – Г. и Й., както и приложената характеристика и документ, удостоверяващ награди от конкурси, дават добър облик на личността му. Събраните от свидетелите по делото мнения за него са недобри – арогантно поведение (примери – И., Д.; актове на насилие по отношение на П.– П. и М.; агресия и грубост в секса – Д.). Данни за личностния му профил, както и при Р., съдът почерпи и от снимките в телефона му, без касателство към обвинението – снимки на убити животни (котки), снимки на подсъдимия на мъртви човешки ембриони в легенче; както и от извършените след смъртта на Р. действия с трупа й.

Съдът взе предвид още и:

Смекчаващите  отговорността обстоятелства:

1/чисто съдебно минало на подс.Ц. и

2/младата му възраст.

Към момента на деянията е бил на ненавършени 21 години - възраст, почти гранична със законовата забрана по чл.38 ал.2 от НК от НК за налагане на най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна на лица, ненавършили 20 години към момента на извършване на деянието.

Отегчаващите отговорността обстоятелства:

1/ послесмъртно нанесени травми на трупа – според съдебно-медицинската експертиза при аутопсията е установена голяма рана, причинена след смъртта на Р., ангажираща предния полюс на ануса, кожа, подкожие, прилежаща мускулатура, междинница и  достигнала входа на влагалището, при зеещ анус с диаметър 6-7 см. По предоставената на вещото лице отвертка е констатирано, че дръжката на отвертката е била в съприкосновение с биологични материи от Р. и че такива увреждания биха могли да се получат при движение дръжката на отвертката в хоризонтална и вертикална равнини, или кръгово, в диаметър от 6-7см., както и при вкарване на юмрук в ануса. Реално е възможно последващата ареста на подсъдмия инфекцията на ръката му да е получена от бактериална инфекция в контакт с анално съдържимо; констатирано е и послесмъртно обгаряне на пубисните косми;

2/ снимката, направена след убийството на личния му мобилен телефон, при аранжиране на трупа, специално за тази цел;

3/ хладнокръвното ограбване на ценни вещи от дома на пострадалата след извършване на престъплението (за което няма повдигнато обвинение, следователно липсва забрана да се третира като отегчаващо обстоятелство).

Т.е. наказанието за престъплението по чл.116 от НК бе определено от съда при относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които доведоха до определянето му в този вид.

Извършеното деяние по чл.116 от НК (убиийство) сочи на висока степен на обществена опасност на дееца, съвсем реална и изключително завишена заплаха за обществото. Убита е млада жена (на 21 години) - по особено жесток и мъчителен за нея начин), в началото на съзнателния си самостоятелен живот, но въпреки това. Заради това и съдът счете, че наказанието следва да изолира подсъдимия задълго от обществото. Това ще съдейства за опазване живота на други членове на обществото, ще въздейства поправително-превъзпитателно на подсъдимия и връщането на поведението му отново в рамките на добрите нрави, както и ще изпълни целите на общата превенция – т.е. предупредително възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.

 

По предявените граждански искове:

 

Съдът като призна подсъдимия за виновен в извършване на деяние по чл.116 от НК, счете за основателни предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес от наследниците на Р. – нейните майка и баща, граждански искове за неимуществени вреди като отсъди възмездяването им по справедливост. Последвала е смърт – необратимо увреждане и ищците са загубили детето си на прага на зрелостта. Р. е останала с неосъществени надежди, мечти и стремления. Въпреки младата си възраст тя вече е имала солидни позиции и авторитет в обучението (Икономически Университет) и извънпрофесионалните си занимания (Детската Опера), била е изключително привързана към родителите си, както и те към нея. Няма по-голяма загуба, нито по-голяма човешка трагедия от тази на родителя, загубил дете. И тази загуба няма адекватно парично изражение. Затова съда уважи предявените искове в пълния им размер, считайки, че така удовлетворява изискването на закона за „справедливо възмездяване”.

Осъди подсъдимия да заплати следващата се държавна такса по уважените граждански искове.

Произнесе се и по вещественото доказателство – нож, по реда на чл.53 от НК – като средство за извършване на престъплението.

По останалите веществени доказателства ще ползува възможността си за произнасяне по реда на чл.306 от НПК с нарочно определение.

Зачете и предварителното задържане на подсъдимия.

 

Водим от изложените горе съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕН-СЪДИЯ: