№ 3476
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110134011 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „.................“ ООД против Р. Б. Н. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл.
345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания:
сумата от 282,71 лева, представляваща стойност на падежирали лизингови вноски за
периода от 05.05.2019 г. до 24.08.2019 г. по договор за финансов лизинг №AG00001590 от
23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 282,71 лева, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 103,88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.06.2019 г. до 24.08.2019 г., сумата от 3,06 лева, представляваща неустойка за забава за
периода от 05.05.2019 г. до 24.08.2019 г., 347,31 лева, представляваща неустойка поради
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сумата от 123,08 лева,
представляваща стойност на заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за 2019 г. на основание чл.
8.6 от Общите условия, приложими към договора, сумата от 600,00 лева, представляваща
разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 от Общите условия, за
които суми по ч. гр. дело № 8080/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2020 г.
(след връщане на исковата молба в частта по претенцията за сумата от 1,43 лева с
определение от 20.09.2021 г., влязло в законна сила).
Ищцовото дружество „.................“ ООД твърди, че на 23.02.2018 г. между него, в
качеството му на лизингодател и ответника Р. Б. Н., като лизингополучател, бил сключен
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0001590
с ответника Р. Б. Н. като лизингополучател. В изпълнение на задълженията си по договора
ищецът придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ............... и идентификационен номер на рама
1
................, като на 23.02.2018 г. предоставил ползването му на ответника. Поддържа, че за
лизингополучателя възникнало насрещното задължение да заплаща точно и в срок
месечните лизинговите вноски, всяка в размер от по 115,77 лева за срок от 26 месеца и
краен такъв – 15.04.2020 г., включващи главица и и договорна лихва, при фиксиран лихвен
процент от 39,60 % съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Посочва се, че
Р. Н. преустановил плащанията по договора на 21.05.2019 г. като поради допуснатото
неизпълнение лизингодателят развалил договора с нарочно писмено уведомление, връчено
на лизингополучателя на 21.08.2019 г. На 23.08.2019 г. лизинговият автомобил бил иззет от
владението на Н., за което бил съставен приемно-предавателен протокол. Излагат се
твърдения, че към момента на разваляне на договора неплатените месечни лизингови
вноски възлизали на сума в общ размер от 386,59 лева, от които 282,71 лева главница,
включена в анюитетни вноски с падеж от 05.05.2019 г. до 24.08.2019 г. и възнаградителна
лихва в размер от 103,88 лева, включена в анюитетни вноски с падеж от 05.06.2019 г. до
24.08.2019 г., чието връщане ответникът дължи на основание клаузата на чл. 8.1 от
приложимите към договора Общи условия и на основание чл. 345 ТЗ, доколкото се касае за
задължения през период, в който лизингополучателят е ползвал лизинговия актив.
Ищцовото дружество поддържа, че съгласно клаузата на чл. 15.1 от Общите условия
ответникът Н. дължи неустойка за забава в плащанията на вноски от № 15 до № 18, в размер
на сумата от 3,06 лв., начислена за периода от 15.05.2019 г. до 24.08.2019 г., а съгласно
клаузата на чл. 15.5 и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
равняваща се на трикратния размер на договорената месечна вноска или в общ размер от
347,31 лева. Допълва, че съгласно чл. 8.6, вр. чл. 8.7.4 от Общите условия
лизингополучателят дължи на „.................“ ООД направените от последното разходи за
заплащане на данъци на основание чл. 52-61 ЗМДТ за 2019 г. в размер на сумата от 123,08
лева. Заявява, че на основание чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от Общите условия, Румен Н. дължи на
ищцовото дружество сумата от 600 лева, представляваща стойност на извършени разходи
във връзка с възстановяване владението на лизинговия актив, изразяващи се в изплатено от
лизингодателя на третото за процеса лице „...............“ ЕООД по силата на договор за поръчка
от 06.07.2017 г. комисионно възнаграждение и покриващо разходите за извършени услуги
по издирване, изземване и репатриране на автомобила, в т. ч. разходи за гориво. Ищецът
посочва, че за процесните вземания в хода на производството по ч. гр. дело № 8080/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, като след дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, същото предявило настоящите установителни искови претенции. С тези
съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отравя искане за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч.
разноските в хода на заповедното производство.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, особеният представител
на ответника Р. Н. – адв. К. С., оспорва изцяло исковете по основание и размер. Намира, че
процесният договор за лизинг попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит. Релевира възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК,
2
поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Конкретно
посочва, че договорът е със шрифт по-малък от 12, като не всички елементи в същи са
представени по ясен и разбираем начин за ответника. Заявява, че не е спазено законовото
изискване годишният процент на разходите да бъде посочен в самия договор и следва да
бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. В случая това не е спазено поради
което особеният представител на ответника счита договорът за изначално недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – като
противоречащ на императивните законови норми. С тези аргументи се отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
положителни установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл.
345, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от
договор за финансов лизинг от 23.02.2018 г. с твърдяното съдържание, по силата на който
ищецът, като лизингодателят се е задължил да придобие процесния лек автомобил от трето
лице при условия, определени от ответника, като лизингополучателя и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение; 2). изпълнение на задълженията си по договора, в т. ч.
предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя; 3). сторените от лизингодателя
разноски във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния размер, конкретно
заплащането на дължимия данък за автомобила за 2019 г. и неговия размер; 4). наличието на
договорни клаузи за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски и предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, наличие на твърдяната форма на
неизпълнение от ответната страна и упражнено от ищеца право на разваляне на договора и
размера на неустоечните вземания; 5). наличието на договорна клауза за възстановяване от
лизингополучателя на сторени разноски от лизингодателя във връзка с възстановяване
владението върху лизинговата вещ в случай на предсрочно прекратяване на действието му
по вина на лизингополучателя, вида и размера на действително извършените разходи.
2). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на дължимото обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил претендираните вземания, в случай че твърди това..
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства.
3
С оглед проведеното оспорване от ответната страна на исковите претенции по
основание и размер, и предвид разпределената между страните доказателствена тежест, като
относимо и своевременно релевирано следва да бъде уважено искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в т. II
от доказателствените искания в исковата молба, като вещото лице отговори и допълнително
на въпроса относно размера на договорния ГПР, дали същият включва единствено
уговорена между страните договорна лихва или наред с нея и други по характера си
вземания, като посочи какъв би бил размерът на ГПР в случай, че в същия бъдат включени
наред с договорната лихва и разходите за честни данъци и такси за процесния лизингов
автомобил, както и разходи във връзка със задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ (с оглед проведеното оспорване в отговора на исковата молба на
действителността на процесния договор с довод за липсата на реално посочен и ясен ГПР).
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 8080/2020 г. по описа на СРС, ГО,
51-ви, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – до
приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. от
12:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в т. II от доказателствените искания в исковата молба, както и
допълнително по въпроса вещото лице да посочи размера на договорния годишен процент
на разходите (ГПР), дали същият включва единствено уговорена между страните договорна
лихва или наред с нея и други по характера си вземания, като посочи какъв би бил размерът
на ГПР в случай, че в същия бъдат включени, наред с договорната лихва и разходите за
местни данъци и такси за процесния лизингов автомобил, както и разходите във връзка със
задължителната застраховка „Гражданска отговорност".
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., специалност: „Финанси“, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводната
експертиза в размер на 260 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
4
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, че следва да изготви
заключението въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството на
ищцовото дружество.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 8080/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав,
до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най-късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда
за новия си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5