№ 389
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260999 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1124/2017
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от „АЙКАРД“ АД,
ЕИК ********* /с предишно фирмено наименование „ИНТЕРКАРД
ФАЙНАС“ и неправилно вписано това наименование в текста на решението/
против О. Г. В., ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ, имащ за предмет заплащане на сумата от 15 338.76 евро,
представляваща част от главница, в размер на сумата от 38 481.42 евро,
дължима по Договор от 08.09.2008 г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта iCard MasterCard Platinum, ведно със законната лихва, считано
от деня на подаване на исковата молба - 27.01.2017 г..
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца -
„АЙКАРД“ АД, ЕИК ********* с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е формирал
неправилни фактическите констатации, че процесният договор е прекратен на
07.07.2012 г., въпреки функционирането на платежния инструмент /картата/ и
1
последно погашение на паричния дълг, направеното от ответника
/картодържател/ на 31.07.2012 г., както и извод, че предявените искове са
неоснователни, поради изтекла погасителна давност.
Жалбоподателят поддържа, че последното плащане е равнозначно на
признание на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД,
което е прекъснало давността и от тази дата е започнала да тече нова 5-
годишна давност, а исковата молба е подадена в канцеларията на съда на
27.01.2017 г., т.е. преди да изтече общият давностен срок.
Моли въззивния съд да отмени изцяло решението и вместо това да
осъди ответника да заплати по частичния иск сумата от 15 338.76 евро, ведно
със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 27.01.2017 г.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна – ответник по жалбата и по предявените искове е
подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва
основателността на въззивната жалба моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт,
който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – „АЙКАРД“ АД, ЕИК ********* е предявил против О. Г. В.,
ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че
08.09.2008 г. с ответника са сключили безсрочен Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCard MasterCard.
Ответникът, като картодържател се е задължил да върне предоставения
кредит, съгласно условията на договора. Общият кредитен лимит е
2
разпределен на лимит по картата и лимит за разсрочване на месечни вноски,
които лимити са по 50 000 евро. Размерът на лимита по картата от 50 000 евро
е при договорен лихвен процент от 12 %, а размерът на лимита за разсрочване
от 50 000 евро е при годишно поскъпване от 11 % и годишен процент на
разходите от 20 %. Картодържателят може да извършва транзакции с картата
до общия кредитен лимит, ако използва възможността за разсрочване на
плащанията на месечни вноски. Ако не използва възможността за разсрочване
на плащанията на месечни вноски, картодържателят може да извършва
транзакции до лимита по картата.
Разполагаемите лимити са съответните общи лимити към даден момент,
намалени с усвоените суми и непогасените задължения, включително такси,
комисионни и лихви, определени в Тарифата, която е неделима част от
договора /чл. 7.4/. При усвояването на кредита по картата, включително и при
теглене на пари в брой се прилага гратисен период /период, в който не се
начислява лихва/, който може да продължи неограничено време, при условие,
че картодържателят винаги до 15-то число на всеки месец погасява изцяло
всички задължения по картата, отразени в месечното извлечение за
транзакцията от предходния месец /чл. 8.3/.
В случай, че до 15-то число на месеца, картодържателят не погаси
изцяло всички задължения по картата, отразени в месечното извлечение за
предходния месец, от 16-то число на месеца върху всички непогасени
задължения започва лихвен период, като се дължи лихва, определена по
договора и тарифата. Начисляването на такси е уредено в чл. 8.5 от Договора.
Съгласно чл. 8.6а, в случай, че до 15-то число на месеца, картодържателят с
изрично писмено изявление до картоиздателя не погаси начислената лихва,
отразена в месечното извлечение за транзакциите от предходния месец,
последната се прибавя към общото задължение по кредита. Ако
картодържателят погаси изцяло всички задължения по картата, посочени в
последното месечно извлечение, гратисният период се възстановява./чл. 8.7/.
В чл. 10 до чл. 12 от Договора са предвидени лихвите, таксите и комисионни
възнаграждения. Съгласно чл. 12, лихвите, годишният процент на разходите,
таксите, комисионните, разходите по кредита, както и бизнес - моделът,
описан в Договора, могат да се променят едностранно от Картоиздателя при
следните алтернативни условия:
- промяна на лихвения процент на Българската народна банка или на
междубанковия пазар на капитали;
- изменение на общия и/или специалния риск, поеман от картоиздателя;
- необходимост от подобрение на продукта или услугата или изменение
на конкурентната среда, според преценката на картоиздателя;
Картоиздателят уведомява картодържателя за извършената промяна,
чрез месечно извлечение или чрез e-mail с универсален електронен подпис.
Съгласно чл. 14 от Договора, клаузите за прекратяване и разваляне на
договора се съдържат в Условията. Независимо от прекратяването или
3
развалянето на договора, до пълното изплащане на всички задължения по
картата се запазва действието на клаузите относно дължимите лихви и други
такси и комисионни.
Ищецът твърди още, че ответникът - картодържател е направил
последното плащане на 31.07.2012 г. и е останал задължен да погаси главница,
в размер на сумата от 38 481.42 лева.
Изпращал е покани за доброволно изпълнение, както и покани за
настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит с известие за
доставяне, които не е са били връчени.
Поискал от съда да осъди ответника да заплати по предявения частичен
иск сумата от 15 338.76 евро, представляваща част от обща главница в размер
на сумата 38 481.42 лева.
Поискал да се присъди законната лихва върху главницата, считано от
деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда -27.01.2017 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът – О. Г. В., ЕГН ********** подал отговор на исковата
молба /л. 120/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се
отхвърлят с доводи за изтекла погасителна давност.
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че на 08.09.2008 г.
страните по делото са сключили безсрочен Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard MasterCard – л. 7.
Ответникът, като картодържател се е задължил да върне предоставения
кредит, съгласно условията на договора.
Общият кредитен лимит е разпределен на лимит по картата и лимит за
разсрочване на месечни вноски, които лимити са по 50 000 евро.
Размерът на лимита по картата от 50 000 евро е при договорен лихвен
процент от 12 %, а размерът на лимита за разсрочване от 50 000 евро е при
годишно поскъпване от 11 % и годишен процент на разходите от 20 %.
Съгласно договора, картодържателят може да извършва транзакции с
картата до общия кредитен лимит, ако използва възможността за разсрочване
на плащанията на месечни вноски. Ако не използва възможността за
разсрочване на плащанията на месечни вноски, картодържателят може да
извършва транзакции до лимита по картата.
Разполагаемите лимити са съответните общи лимити към даден момент,
намалени с усвоените суми и непогасените задължения, включително такси,
4
комисионни и лихви, определени в Тарифата, която е неделима част от
договора /чл. 7.4/.
При усвояването на кредита по картата, включително и при теглене на
пари в брой се прилага гратисен период /период, в който не се начислява
лихва/, който може да продължи неограничено време, при условие, че
картодържателят винаги до 15-то число на всеки месец погасява изцяло
всички задължения по картата, отразени в месечното извлечение за
транзакцията от предходния месец /чл. 8.3/.
В случай, че до 15-то число на месеца, картодържателят не погаси
изцяло всички задължения по картата, отразени в месечното извлечение за
предходния месец, от 16-то число на месеца върху всички непогасени
задължения започва лихвен период, като се дължи лихва, определена по
договора и тарифата.
Начисляването на такси е уредено в чл. 8.5 от Договора, като в случай,
че до 15-то число на месеца, картодържателят с изрично писмено изявление
до картоиздателя не погаси начислената лихва, отразена в месечното
извлечение за транзакциите от предходния месец, последната се прибавя към
общото задължение по кредита. Ако картодържателят погаси изцяло всички
задължения по картата, посочени в последното месечно извлечение,
гратисният период се възстановява -чл. 8.7.
В чл. 10 до чл. 12 от Договора са предвидени лихвите, таксите и
комисионни възнаграждения.
Съгласно чл. 12, лихвите, годишният процент на разходите, таксите,
комисионните, разходите по кредита, както и бизнес - моделът, описан в
Договора, могат да се променят едностранно от Картоиздателя при следните
алтернативни условия:
- промяна на лихвения процент на Българската народна банка или на
междубанковия пазар на капитали;
- изменение на общия и/или специалния риск, поеман от картоиздателя;
- необходимост от подобрение на продукта или услугата или изменение
на конкурентната среда, според преценката на картоиздателя;
Картоиздателят уведомява картодържателя за извършената промяна,
чрез месечно извлечение или чрез e-mail с универсален електронен подпис.
Съгласно чл. 14 от Договора, клаузите за прекратяване и разваляне на
договора се съдържат в Условията. Независимо от прекратяването или
развалянето на договора, до пълното изплащане на всички задължения по
картата се запазва действието на клаузите относно дължимите лихви и други
такси и комисионни.
От писмените заключения на вещото лице, извършило в първата
инстанция основна и допълнителна счетоводна експертизи /л. 264 и л. 276/ се
5
установява, че:
- общият размер на изтеглените в брой суми, заедно с таксите са в
размер на 32 706.31 евро, а плетените стоки и услуги са на обща стойност 27
0785.70 евро. Общият размер на изтеглените суми и покупки е 59 782.01 евро;
- начислените такси са в размер на 654 лева, а начислените лихви са в
размер на 22 237.31 евро;
- общият размер на усвоените суми, такси и лихви е 82 676.32 евро;
- ответникът е извършил вноски по кредитната карта, в размер на
44 084.38 евро;
- към 27.01.2017 г. – датата на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда, усвоеният кредит, включващ начислените такси и
лихви до 26.02.2013 г. е в размер на сумата от 38 588.94 евро;
Ответникът, като картодържател и в изпълнение на задълженията по
договора е направил последна погасителна вноска на 31.07.2012 г., в размер
на 1 462.30 евро.
По делото са приложените две покани за доброволно изпълнение с дати
22.06.2009 г. и 23.06.2010 г., в които има изрично изявления, че ако не се
извърши плащане в срок до изтичането на 14 дни, ще се счита договорът за
прекратени, а кредитът за предсрочно изискуем – л. 140 – л.141.
По делото няма доказателства за датите на връчване на тези покани.
Последната покана за изпълнение, приложената на л. 88 от първоинст.
п-во не материализира изявление за прекратяване на договора, която е
получена от ответника на 01.10.2012 г.
От датата 31.07.2012 г., на която ответникът /кредитодържател/ е
направил последна погасителна вноска по договора, в размер на 1 462.30 евро
до датата 27.01.2017 г., на която е подадена исковата молба в канцеларията на
съда е изтекъл срок по-малко от пет години.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан подадената от ищеца
жалба и спорът се концентрира до основателността на предявените главен
иск /частичен/ с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Страните са субекти на материално правоотношение, породено от
6
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
MasterCard, съгласно който ищецът, като картоиздател е предоставил на
ответника /картодържател/ кредит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта iCard MasterCard.
Договорът е безсрочен и клаузите му установяват условията за връщане
на кредита, както и дължимите се лихви, такси и комисионни.
Ответникът, като държател на картата е усвоил кредит и останал
задължен да върне главница, в размер на сумата от 38 588.94 евро, поради
което предявения частичен иск за сумата от 15 338.76 евро е основателен в
пълния предявен размер.
Следва да се присъди и законната лихва върху посочената сума,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда –
27.01.2017 г.
Неоснователно е възражението на ответника, направено в отговора на
исковата молба за изтекла погасителна давност, тъй като последното
извършено от него плащане на 31.07.2012 г. във връзка с процесния договор
има правното значение на признание на вземането от длъжника по смисъла на
чл. 116, б. “а“ от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика, по правната си същност
признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с
което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.
Признаването трябва да е направено в рамките на давностния срок и да
се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на
фактите, от които задължението произхожда.
Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретно задължение към кредитора.
Същественото е, че длъжникът трябва да е да направил недвусмислено
волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента,
в който е направено волеизявлението, без значение дали с признанието си
длъжникът цели да прекъсне давността и кога, и по какъв начин кредиторът е
узнал за направеното признание. Без значение е и по какъв повод е направено
7
признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно – писмено или устно;
обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е
удостоверил и в официален документ или да е изразено чрез недвусмислени
конклудентни действия – решение № 131 от 23.06.2016 г. гр.д. № 5140/2015 г.
ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение № 244 от
21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 983/2019 г. от ВКС, ГК, 3-то г.о.
С оглед изложеното въззивната жалба е основателна, поради което
следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да
се постанови ново, с което ответникът да се осъди да заплати на ищеца по
предявения частичен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 338.76 евро, при обща претенция от 38 481.42
евро, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017 г.
Първоинстанционният съд, по реда на чл. 247 от ГПК, следва да
отстрани допуснатата от него очевидна фактическа грешка, относно
фирменото наименование на ищеца и неговата правно -организационна
форма.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
деловодните разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
общо в размер на сумата от 5 532 лева, съобразно приложения списък на
разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260999 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д. №
1124/2017 г. от Софийски градски съд, с което е отхвърлил предявените от
„АЙКАРД“ АД, ЕИК ********* /с предишно фирмено наименование
„ИНТЕРКАРД ФАЙНАС“ и неправилно вписано това наименование в текста
на решението/ против О. Г. В., ЕГН **********, частичен иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
заплащане на сумата от 15 338.76 евро, представляваща част от главница, в
размер на сумата от 38 481.42 евро, дължима по Договор от 08.09.2008 г. за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCard MasterCard
Platinum, ведно законната лихва, считано от деня на подаване на исковата
8
молба - 27.01.2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „АЙКАРД“ АД,
ЕИК ********* /с предишно фирмено наименование „ИНТЕРКАРД
ФАЙНАС“ и неправилно вписано това наименование в текста на решението/,
на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 338.76
евро, представляваща част от главница, в размер на сумата от 38 481.42 евро,
дължима по Договор от 08.09.2008 г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта iCard MasterCard Platinum, ведно със законната лихва, считано
от деня на подаване на исковата молба - 27.01.2017 г..
ОСЪЖДА ответника - О. Г. В., ЕГН ********** да заплати на
„АЙКАРД“ АД, ЕИК ********* деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, общо в размер на сумата от на
сумата от 5 532 /пет хиляди петстотин тридесет и два/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9