№ 5868
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110148187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Г. Д. Б., ЕГН ********** е предявил против „ФИРМА“ АД, ЕИК .... по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, положителен установителен иск с правно
основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, за сумата от 6
120 лева, представляваща вземане за допълнително адвокатско
възнаграждение по договори за правна защита и съдействие № ... и № .. от
08.11.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2023 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 29704/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на договор за правна помощ № .../
08.11.2021 г. със ЗК ФИРМА му е възложено да представлява дружеството по
т.д. № 1381/2021 г. по описа на ОС – С.З., срещу което били предявени
частични осъдителни искове от три лица, всеки в размер на 26 000 лева – с
материален интерес по делото в размер на 78 000 лева. В договора било
определено възнаграждение в размер на 2870 лева, заплатено на 08.12.2021 г.
Също така, с договор за правна помощ № ../ 08.11.2021 г. му е възложено да
представлява ответното дружеството и по т.д. № 1382/2021 г. по описа на ОС
– С.З., срещу което били предявени частични осъдителни искове от две лица,
всеки отново в размер на 26 000 лева – с материален интерес по делото в
размер на 52 000 лева, за което било уговорено и заплатено на 08.12.2021 г.
възнаграждение в размер на 2090 лева. Впоследствие, двете дела били
обединени в едно под номер № 1381/ 2021 г., като било допуснато увеличение
на частично предявените искове от петте лица - от 26 000 лева на 200 000 лева
всеки. Сочи, че в цитираните договори било уговорено, че при увеличение на
1
исковата претенция ще бъде подписан анекс за договаряне на допълнителното
възнаграждение. Твърди, че дружеството не е изпълнило това си задължение
и не е изплатило дължимото допълнително възнаграждение, включително
след отправяне на писмена покана. Поради това, счита, че същото следва да
бъде определено по силата на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в общо размер на 27 650 лева - 5530
лева за всеки от петте обективно съединени иска. Сочи, че на 14.03.2023 г.
ответникът е заплатил сумата от 16 570 лева, като след посоченото плащане и
предходните по горепосочените договори, размерът на неизплатеното
допълнително възнаграждение възлиза на 6120 лева. Претендира разноски и
моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен
и недоказан. Не оспорва, че с ищеца са имали договорни отношения за
осъществяване на процесуално представителство по т.д. № 1381/2021 и т.д. №
1382/2021 г. и двете по описа на ОС – С.З., които впоследствие били
обединени в едно, както и размера на уговорените в договорите от 08.11.2021
г. възнаграждения – 2870 лева за т.д. №1381/2021 г. и 2090 лева за т.д. №
1382/2021 г. Поддържа, че първоначално ищците по т.д. № 1381 били трима, а
по т.д. № 1382 двама, като всички били предявили частични осъдителни
искове - всеки за сумата от 26 000 лева. След обединението на делата,
петимата ищци увеличили претенциите си до сумата от 200 000 лева за всеки.
Твърди, че след направеното увеличение била отправена покана до ищеца с
искане да бъде доплатен хонорар и на същия е заплатено допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 16 570 лева – определен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Счита, че съгласно горепосочената разпоредба, общото дължимо адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство възлиза на
сумата от 21 530 лева, включваща първоначално платената сума в размер на
4960 лева по договорите от 08.11.2021 г. и доплатените впоследствие 16 570
лева. Поради това, счита че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като
адвокатския хонорар е бил заплатен изцяло и моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр.
чл. 36 ЗА в тежест на ищеца е да докаже, следните факти: че валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение, по силата на
посочените в исковата молба договори, тяхното съдържание, включително и
размера на уговореното възнаграждение, че ищецът е изпълнил точно
задълженията си по договорите в твърдения обем, както и че вземането за
адвокатско възнаграждение е изискуемо.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че
2
е заплатил претендираното от ищеца възнаграждение.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните наличието на сключени договори за процесуално представителство
между страните, изпълнение от страна на ищеца в пълен обем на
задълженията по процесните договори, както и извършеното плащане на
ищеца на първоначално дължимите суми за адвокатско възнаграждение в
размер на 4960 лева по двата договора и на допълнително заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 16 570 лева.
Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент е по
същината си договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със
спецификите произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона
за адвокатурата. С този договор адвокатът се задължава да извърши
възложените му от клиента правни действия в защита свободите, правата и
законните му интереси, които включват устни и писмени консултации и
становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа-молби,
тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената работа;
представителство, в тази част процесуално пред органите на съдебната власт,
административни органи и служби, както и пред физически и юридически
лица - чл. 2, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗА. При условията на договорна свобода
по чл. 9 ЗЗД страните определят предметния обхват на договора и неговото
конкретно съдържание. В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според
което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е
уговорено, в чл. 36 ЗА е залегнал принципът за възмездност на адвокатския
труд. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Е.С. има право на
възнаграждение за своя труд, което по начало се определя с договор с
клиента. Когато липсва договор, на основание чл. 36, ал. 3 ЗА по искане на
адвоката, адвоката от Е.С. или клиента адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет - Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Това означава, че за изпълнение на възложеното от клиента
на адвоката винаги се дължи възнаграждение, като липсващата воля за
последното се замества от адвокатския съвет.
Видно от представените по делото договори за правна помощ № .../
08.11.2021 и № ../08.11.2021 г., ответникът е възложил на ищеца по делото да
извърши процесуално представителство по т.д. № 1381/2021 г. и т.д. №
1382/2021 г. по описа на ОС – С.З.. Установява се още, че е уговорено размер
на адвокатското възнаграждение и по двата договора, като същото е
определено в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие /08.11.2021
г./. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение е изчислено
съобразно материалния интерес по делата, респ. по т.д. № 1381/2021 г. като
материален интерес в договора е посочена сумата от 78 000 лева, съответно
адвокатското възнаграждение е определено в размер на 2870 лева, а по т.д. №
3
1382/2021 е изчислено адвокатско възнаграждение в размер на 2090 лева
върху материален интерес 52 000 лева. Уговорено е още, че в случай на
увеличение на исковата претенция ще бъде подписан анекс, в който ще бъде
договорен размерът на допълнителното възнаграждение съобразно цената на
иска.
Представена е покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответното
дружество, за заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение след
увеличението на исковите претенции по двете дела и обединяването им в
едно. По делото не е спорно, че ответното дружество е заплатило
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 16 570 лева. Същото е
изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие /08.11.2021
г./, съобразно материалния интерес по т.д. № 1381/2021 г. по описа на ОС –
С.З., който след обединяването на двете дела /т.д. № 1381/2021 и т.д. №
1382/2021 г./ и увеличаване на претенциите е в размер на 1 000 000 лева.
Съответно, дължимото възнаграждение е определено на 21 530 лева, като
ответното дружество е приспаднало вече платената обща сума в размер на
4960 лева и е заплатило на ищеца останалата дължима.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че платеното
допълнително адвокатско възнаграждение не е изчислено съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по конкретно чл. 2, ал. 5, като същото не е
определено съобразно цената на всеки иск по отделно, а е изчислено върху
общия материален интерес по делото. Следва да се отбележи, че когато е
налице договор за правна помощ и съдействие, уговарянето на адвокатско
възнаграждение под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не влече след себе си
недействителност на клаузата. Затова и неспазването на изискванията на чл.
36, ал. 2 ЗА по отношение на минималните размери на адвокатските
възнаграждения от страна на адвоката не може да доведе до неблагоприятни
последици за клиента /Определение № 50298 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 1472/2022 г., IV г. о., ГК/.
С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004
г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на
цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни
4
цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици /Определение № 563 от 11.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК/.
Доколкото между страните не е подписан анекс за определяне на
допълнителен адвокатски хонорар, то съдът счита, че в настоящия случай,
следва да бъдат изследвани процесните договори за правна защита и
съдействие, като при определянето на допълнителното адвокатско
възнаграждение, същите да бъдат тълкувани по смисъла на чл. 20 ЗЗД и да се
търси действителната обща воля на страните. Видно от представените
договори, ищецът и ответното дружество са се споразумели адвокатското
възнаграждение да бъде изчислено върху общата цена на исковете по двете
дела, поради което следва да се приеме за установено, че именно така следва
да бъде определено и допълнителното токова. Съдът счита, че след
обединяването на двете дела в едно и увеличението на претенциите,
ответното дружество правилно е изчислило и заплатило допълнително
адвокатско възнаграждение, с което е изпълнило дължимото по договора
задължение.
При съобразяване съдържанието на процесните договори, съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото и съобразно чл. 20 ЗЗД, съдът
обоснова извод за недължимост на претендираното допълнително адвокатско
възнаграждение, поради което намира предявения иск за недоказан и
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З.,
ул. „..., срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36
ЗА за заплащане на сумата от 6 120 лева, представляваща вземане за
допълнително адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и
съдействие № ... и № .. от 08.11.2021 г., ведно със законната лихва за периода
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.05.2023 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29704/2023 г. по описа на
5
СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С. да заплати на Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „..., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
29704/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6