№ 21471
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110134662 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. [*******] Х., чрез адв. В. В.,
с която срещу [*******] е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, които ищцата твърди да са причинени от служители на
ответника вследствие неизпълнение на техни служебни задължения във връзка с
отразяване на извършено плащане по сключен между страните договор за
предоставяне на мобилен интернет, в размер на 1000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 06.12.2022 г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги от 20.10.2022 г., към който момент била заплатила всички дължими от нея
вноски, за период от една година – т.е. до м.октомври 2023 г. По силата на
сключения договор, ответникът следвало да предостави на ищцата услуга
„ползване на мобилен интернет“ за срок от 24 месеца, срещу поето от нея
задължение да заплаща месечни абонаменти такси. Въпреки че изпълнила точно
задълженията си по договора, ищцата твърди, че ответникът не изпълнил
задължението си да предостави съответната услуга, която била от изключителна
важност за нея и семейството. Посочва, че SIM картата, посредством която се
ползвала услугата мобилен интернет, била поставена в проследяващо GPS
устройство, което служело за следене местоположението на особено ценна за нея
вещ – декоративна дърворезба на мечка /част от рекламно-указателна табела/,
каквато веднъж вече била обект на престъпление. Предвид тези обстоятелства,
ищцата и семейството били под постоянен стрес, че посочената вещ би могла
отново да бъде открадната, което и мотивирало ищцата да сключи процесния
договор. На 6.12.2022 г. посетила офис на ответника, при което негова служителка
обяснила, че картата за ползване на мобилен интернет не е активна поради
1
неплатени вноски. Поддържа, че услугата е била неоснователно деактивирана от
ответника за периода 14.11.2022 г. – 19.12.2022 г., през който горепосочената вещ
е била без надзор с оглед деактивирането на достъпа, което според ищцата я
правело лесна мишена на престъпление и увеличавало шансовете да бъде
открадната/повредена. Ищцата изпитала възмущение от думите на служителя на
ответника, че е неизправна страна по договора. С цел изясняване на ситуацията,
ищцата започнала да търпи вреди, породени от спорове със служители на
ответника, както и от мисълта, че вещта би могла да бъде лесно открадната.
Вместо да изпълнява служебните си задължения и да се грижи за семейството си,
ищцата загубила време да преравя документи, за да намери касовия бон за
заплатените задължения по договора. След като открила бележката се върнала в
офиса на ответника и продължила спора с неговия служител. Всичко това
предизвикало у нея чувство за безпокойство и силно притеснение. В отговор на
изпратена до ответника покана за доброволно заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди дружеството адресирало до нея писмо, в което признало, че
в периода 14.11.2022 г. – 06.12.2022 г., услуга реално не е била предоставяна
поради грешка от страна на служител на ответното дружество, като е била
предложена компенсация – освобождаване на ищцата от заплащане на месечни
такси по договора за период от дванадесет месеца, което не било достатъчно за
репариране на вредите, търпени от нея. Посочва, че същите се изразявали в силен
стрес и безпокойство, проблеми със съня, продуктивността, храненето, като
постоянно проверявала дали дърворезбата не е открадната, което довело до
обтягане на отношенията на ищцата с близките, изпитвала паника при
преминаването на автомобил или непознато лице около дърворезбата. Въпреки че
предоставянето на услугата е било възобновено, ищцата продължавала да
изпитвала притеснение, че услугата отново може да бъде деактивирана, съответно
вещта да остане незащитена. Предвид изложеното, заявява искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължения на
лица, работещи при ответника относно отразяване на плащания по сключения
между страните договор. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
въвежда твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Счита, че е изправна страна по договора и не носи отговорност за съхранението на
движима вещ, с каквато цел е бил сключен договорът, тъй като предмет на същия
е предоставяне на интернет, а не осигуряване на надзор върху съответната вещ, в
каквато оспорва картата за интернет да е била поставена. Изрично подчертава, че
между страните не е съществувало договорно правоотношение с предмет
предоставяне на услуга за наблюдение и контрол чрез GPS устройство, доколкото
предмет на договора е бил предоставяне на мобилна услуга – достъп дп мобилен
интернет. Твърди, че е било налице основание за деактивиране на услугата поради
просрочени задължения на ищцата – незаплатени задължения по фактура №
[*******] за аб. № [*******]. Излага съображения, че услугата не е била
необосновано ограничена. Оспорва и периода на деактивиране, посочен в
исковата молба /20.10.2022 г. – 19.12.2022 г./, както и че въпреки
неоснователността на извънсъдебната претенция на ищцата, тя била надлежно
компенсирана – добавена е била отстъпка в размер на 12 месечни такси за моб.№
[*******], както и е била възстановена на потребителя сума за такси за периода
14.11.2022 г. – 06.12.2022 г. Оспорва да е налице пряка причинно-следствена
връзка между действията на ответника и претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Допълва, че потенциалната възможност съответната вещ да бъде обект на
2
посегателство е ирелевантна за ангажиране отговорността на ответника. Счита, че
интернет връзката не е способ за охрана на ценни вещи. Моли за отхвърляне на
иска, а в условията на евентуалност заявява, че го намира за прекомерен по
размер. Претендира разноски.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед твърденията на страните като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството с доклада по делото са отделени следните факти: че
помежду им е бил сключен процесният договор за мобилна услуга, че по същия
ответникът, в качеството си на мобилен оператор, разполага с автоматизирана
система за дистанционно спиране и възобновяване на достъпа до мобилната
услуга. Не е спорно също така, че достъпът до услугата, която ответникът се е
задължил да предоставя по договора, е бил спрян за периода 14.11.2022 г. –
06.12.2022 г.
Установява се, че с процесния договор ответникът се е задължил да
предостави на ищеца достъп до мобилен интернет в обем 5000 МВ в България и
роуминг зона в ЕС на месец за период от 2 години за предпочетен номер +
[*******] при цена на услугата за срока на договора 10,99 лева на месец и дата на
издаване на месечната фактура 20-то число на месеца. Не е спорно също, че на
ищеца е била предоставена мобила карта, чрез която услугата се достъпва. В
договора е предвидено издаването на ежемесечни фактури на потребителя и
падеж за заплащането им – посоченият във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след издаването на съответната месечна фактура. Не е спорно, че договорът е
влязъл в сила на 20.10.2022 г.
Прието като доказателство по делото е касов бон от 20.10.2022 г. за
заплатена на ответника сума 131,88 лева по кл. № [*******].
Не е спорно между страните също така, че до 14.11.2022 г. ответникът е
изпълнявал задълженията си по договора, като е предоставял на ищеца достъп до
мобилен интернет чрез предоставената карта с мобилен номер +[*******].
Приета като доказателство по делото е сметка, издадена от ответника, за
общото потребление за същия мобилен номер по кл. № [*******], че за периода
20.11.2022 г. – 19.12.2022 г., видно от която, не са потребявани никакви МВ от
договорения месечен пакет 5000 МВ.
Приет като доказателство по делото е отговор от ответника, изпратен до
ищеца, изх. № GB-[*******]G/[*******] г. Съгласно същия г-жа Х. е абонат на
ответника за два номера на мобилен интернет: +[*******] с аб. № [*******] и +
[*******] с аб. № [*******]. Отговорът съдържа извънсъдебно признание на
ответника, че поради пропуск на негов служител извършеното на 20.10.2022 г. при
сключването на процесния договор за мобилен № +[*******] плащане на сума в
размер на 131,88 лева, не е било надлежно отразено по съответния аб. №
[*******]. Съгласно изложението поради неплатено задължение по другата услуга
(с аб. № [*******]) достъпът до всички услуги на ищеца е бил преустановен.
Твърди се, че след като на 06.12.2023 г. е постъпил сигнал от ищеца плащането е
било надлежно отразено и след заплащане на задължението по другата услуга,
достъпът и до двете услуги бил възобновен още на 06.12.2022 г. Ответникът не е
ангажирал в настоящото производство доказателства за тези си твърдения, а
именно, че считано от 06.12.2022 г. е възобновил достъпа на потребителя до
услугата.
Че ищецът е абонат и на друга мобилна услуга, предоставяна от ответника,
3
не е спорно между страните, а и това се потвърждава от представените по делото
писмени доказателства.
Установява се също така, че балансът по кл. № [*******], считано от
20.02.2023 г. е зареден със стойност -94,71 лева, с оглед което и съдът приема, че
по този абонатен номер ответникът е начислил предложената „компенсация“ под
формата на отстъпка от стойността на месечните абонаментни такси за услугата.
От събраните в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция
свидетелски показания на свидетеля М.С., приятелка на ищцата, съдът приема за
установено, че семейството на ищцата имали семеен бизнес – отдавали под наем
къща за гости в с. [*******], като основният ангажимент във връзка с къщата бил
на ищцата. По пътя за къщата имало указателни табели как да се стигне до
мястото, включително и една дърворезба, която свидетелят описва като красива
сравнително голяма мечка, която се намирала на входа на селото, но на известно
разстояние от самата къща, на пътя. Ищцата възложила изработването на
дърворезбата на конкретен човек, тъй като всичко, свързано с къщата за гости, за
нея било особено ценно. Първата изработена дърворезба е била открадната преди
години, но извършителите не били открити. След това Х. възложила
изработването на втора дърворезба, като се притеснявала да не бъде открадната и
тя. В разговор свидетелят на шега й предложила да сложи GPS устройство в
дърворезбата и ищцата закупила подобно устройство. Впоследствие сключила
договор с [*******] за предоставяне на интернет услуга чрез SIM карта, която
ищцата поставила в съответното устройство и по този начин било възможно да се
установи местонахождението на мечката, чрез поставянето устройството в
дърворезбата. Свидетелят не е присъствала при сключването на договора с
ответника, но е придружила ищцата, когато поставила устройството в основата на
мечката. Ищцата узнала, че устройството не работи на 6-ти декември, когато
семейството имало празник. За вечерта били поканили гости, сред които и
свидетелката. На самото празненство не се усещала празнична атмосфера, а
постоянна тема на разговор било обстоятелството, че устройството не работи. Х.
се обаждала на живущи в с. [*******], за да попита дали всичко е наред, дали
самата дърворезба е на място, дори повишила тон, защото отсреща отказали да
отидат за втори път да проверят дали мечката е там. Усещало се, че е притеснена.
Когато ходили в с. [*******] заедно, слизала на място да провери дали работи
устройството. Свидетелят не е сигурна, че ищцата може чрез друго устройство
отдалечено да проверява местонахождението на мечката. По-скоро е на мнение, че
технически не е изключително подготвена и е възложила това на друго лице.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на
закона, съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от договор за
предоставяне от страна на ответника на конкретна мобилна услуга, качеството си
на изправна страна по същия, т.е. че е заплатила дължимата за услугата
абонаментна такса за съответния период, че за нея са възникнали
неимуществените вреди, описани в исковата молба поради неизпълнение на
конкретно договорно задължение на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че е бил изправна
страна по договора, че е осигурил в съответствие с клаузите на договора достъп до
интернет на потребителя за посочения в исковата молба мобилен номер,
евентуално, че е било налице основание правомерно да преустанови достъпа до
мобилен интернет по този договор, както и че е компенсирал ищцата за
4
причинените вреди, подлежащи на обезвреда, в т.ч. и за неимуществените такива,
предмет на производството.
С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012
г., ОСГТК, е възприето становището, че при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и
наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на
имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за
неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че нарушаването на
договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат
на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от
договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението
(или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване
подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
Както беше посочено по-напред, наличието на облигационна връзка по
договор за предоставяне на мобилна услуга е безспорно между страните. Съдът
приема, че при сключването на договора ищцата е заплатила стойността на 12 бр.
месечни абонаментни такси, всяка по 10,99 лева. С оглед извънсъдебното
признание на ответника, съдържащо се в изпратения до ищеца отговор, съдът
приема, че неправилно това плащане е било отнесено към другия абонамент,
който ищцата е ползвала, и който не е предмет на настоящото производство.
Следователно ищцата е установила, че е изправна страна по договора за услуги и
за ищеца е възникнало задължението да осигури достъп до интернет в уговорения
обем поне за периода 20.10.2022 г. – 19.10.2023 г.
Установено е също така, че макар да е заплатила дължимите за периода
абонаментни такси, ответникът без да има основание за това, е преустановил
достъпа до мобилната си мрежа и не е предоставял на ищеца мобилен интернет по
ползваната от нея услуга в периода 14.11.2022 г. – 19.12.2022 г. (доколкото
ответникът не установява с никакви доказателства в производството кога е
възобновил достъпа до услугата, а е налице признание на ищеца, че считано от
20.12.2022 г. е имала достъп до услугата).
При това положение основателно се явява твърдението на ищцата, че
ответникът е нарушил договорното си задължение, като без да е налице основание
и поради пропуск на свой служител извършеното плащане да бъде отнесено по
процесния договор, е преустановил достъпа до интернет услугата, ползвана от
ищеца за сочения в исковата молба период. Поначало доказването на точното
изпълнение на договорните задължения е в тежест на ответника по делото и в
случая такова изпълнение не е установено. Напротив, от извънсъдебното
признание на ответника, от съдържанието на депозирания отговор и от
показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел се установява, че
достъпът до мобилния интернет е бил преустановен в посочения от ищцата
период без наличието на основание за това.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да бъде възприето становището
на ответника, че ищцата не е била заплатила стойността на свое задължение по
друг договор (а не по процесния), то последното не съставлява основание
5
опараторът да не изпълнява задълженията си по договора, по който ищецът е
изправна страна. Следователно това не може да рефлектира върху извода на съда
за наличие на договорно неизпълнение, тъй като преустановяването на достъпа до
услугата съставлява нарушение на поетото по договора задължение.
Относно твърдените неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена
връзка с договорното неизпълнение, съдът намира за установено следното:
Характерът и интензитетът на негативните преживявания на ищцата се
изяснява от обстоятелството, че ищцата е отделила време и средства, за да
ангажира адвокат, който да отнесе въпроса до ответника преди предявяването на
исковата молба чрез размяна на писмена кореспонденция, доказателства за
същите се съдържат и в показанията на разпитания свидетел. По отношение
доказателствената стойност на свидетелските показания в тази им част съдът
намира, че обичайно и подходящо средство за доказване на неимуществените
вреди са именно показанията на свидетели, които са наблюдавали пряко
поведението на увреденото лице след увреждането. Логично и житейски
оправдано е тези свидетели да бъдат близки, приятели или роднини на лицето,
поради необходимостта от преки наблюдения върху неговия личен живот.
Следователно съдът приема за доказани по делото описаните в исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство,
притеснения, породени от преустановяването на достъпа до услугата, негативните
емоции, които ищцата е изживяла за изясняване на случая защо направеното от
нея плащане на абонаментните такси не е било правилно отнесено от страна на
ответника, респ. разходваното време и усилия, за да възстанови ответникът
достъпът до услугата. Тези вреди съдът намира, че са пряка и непосредствена
последица от договорното неизпълнение от страна на ответника, като същите е
разумно и обосновано да се приеме, че са от категорията на предвидимите при
сключването на договора. Поведението на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на поетите с договора задължения, съдът приема, че е създало на
ищеца неудобства в завишена спрямо нормалните такива степен, довело е до
повишаване на напрежението в ежедневието й, като са й създали правнозначим за
отговорността дискомфорт, който не може и не следва да бъде игнориран.
Що се отнася до другите описани в исковата молба неимуществени вреди,
свързани основно с притесненията и опасенията на ищцата за особено ценната за
нея движима вещ (дърворезба на мечка) и че същата в периода, през който
ответникът не е предоставял услугата, е било възможно да стане обект на
престъпление, съдът намира, че същите не подлежат на обезвреда на плоскостта
на договорната отговорност, доколкото не са от категорията на предвидимите при
сключването на договора вреди. Съображенията за това са следните:
Установено е по делото, че договорът за услуга, сключен между страните, е
имал за предмет предоставяне на мобилен достъп до интернет в определен обем –
5000 МВ месечно. Изхождайки от обичайното предназначение на услугата
ползване на мобилен интернет чрез мобилна карта, съдът не приема, че същността
на този вид услуга е ориентирана и е предназначена да осигурява достъп до
конкретното местоположение на мобилната карта и същата да бъде използвана
като GPS устройство за следене (охрана) на определена вещ. На първо място, за
да достигне до този си извод съдът изследва съдържанието на сключения между
страните договор, обичайното предназначение на услугата, за която същата се
ползва в съвременното общество и не на последно място събраните по делото
други доказателства – от никое от тях не следва, че ответникът е бил наясно за
намеренията на ищцата да използва предоставената й мобилна карта, осигуряваща
6
достъп до интернет, за да постави същата в отделно устройство и да я ползва, за
да следи местоположението на вещта, в която е поставено (в този смисъл са и
показанията на свидетеля Спасова, съгласно които ищцата първо е закупила GPS
устройство, като впоследствие сключила договор с [*******] за предоставяне на
интернет услуга чрез SIM карта, която поставила в предварително закупеното
устройство и по този начин е целяла да се установи местонахождението на
мечката, поставяйки устройството в дърворезбата). Ето защо и по делото не е
установено ответникът да е знаел за каква извън обичайната цел ще се използва
мобилният интернет, който се е задължил да доставя,тъй като по силата на
процесния договор ответникът не се е задължил да доставя услуга за GPS
проследяване на ценна за ищцата вещ. Следователно, от една страна не е налице
пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и опасения, че вещта й е била
оставена без наблюдение, а от друга страна, тези вреди, сами по себе си съдът
намира, че не е било възможно да бъдат предвидени при сключването на договора
с конкретния предмет – предоставяне на достъп до мобилен интернет.
За пълнота следва да се посочи още, че за извършване на горната си
преценка, а именно че тези неимуществени вреди в случая не подлежат на
обезвреда, съдът отчита обстоятелството, че достъпът до интернет е бил
преустановен на 14.11.2022 г., а ищцата е узнала за това едва на 06.12.2022 г. при
посещение на офис на ответника, то и за този период тя лично или чрез друго
лице не е правила опит да установи наличието на връзка с GPS устройството,
което е поставила в дърворезбата. Не могат да бъдат споделени също така и
твърденията, че прекъсването на интернет връзката само по себе си е увеличило
вероятността вещта да стане обект на престъпно посегателство, още повече в
изложението в исковата молба, ищцата признава, че е била под постоянен стрес
втората дърворезба да не бъде открадната, което я е мотивирало да сключи
договора с ответника, т.е. негативните емоции за ищцата са били налице и същите
съдът приема, че са породени от факта на кражба на първата дърворезба и
притесненията й да не се случи същото и с втората.
В обобщение на изложеното и от установените обстоятелства съдът приема
за доказано, че ищцата е изпитала притеснение, напрежение и стрес, негативни
емоции, породени от изясняване на ситуацията относно неотнесеното от страна на
служител на ответника плащане на абонаментните такси, изгубила е време и се е
ядосвала във връзка с неизпълнението на договорното задължение на ответника,
който е преустановил достъпа до услугата без да е имал основание за това. Тези
събития са се случили на празничен за семейството ден, за който предварително
са поканили гости, като настроението и атмосферата вместо празнични, са се
усещали напрегнати, а отношенията между членовете на семейството са били
изострени, тъй като ищцата не спирала да говори за създалата се ситуация. Тези
негативни психически преживявания се явяват пряко причинени от поведението
на ответника, който заради грешка на свой служител не е отнесъл правилно
извършеното плащане, съответно е преустановил достъпа до услугата за периода
от 14.11.2022 г. до 19.12.2022 г.
По отношение на останалите неимуществени вреди и конкретно тези,
свързани с притесненията и опасенията на ищцата, че през този период не е било
възможно да проследява местоположението на дърворезбата с особена стойност за
нея, както се посочи и по-напред, не се установява да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с неизпълнението и да са били предвидими при
сключването на договора с оглед неговия предмет и задълженията, поети със
същия. Не се установява също така недобросъвестност на длъжника (знание на
7
фактите, обуславящи по-тежка отговорност), доколкото в производството не е
установено ответникът да е знаел за намеренията на ищцата да използва картата с
мобилен интернет в устройство за проследяване местонахождението на вещта,
както и особеното й значение за абоната.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените негативни психически преживявания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени от една страна обемът и интензитетът
на преживените от ищцата напрежение, стрес и притеснение, разходът на време и
негативни емоции за установяване причината за прекъсване на достъпа,
помрачаването на семейния празник и изострянето на отношенията с останалите
членове на семейството й в конкретната вечер, а от друга страна, че се касае за
жена в зряла възраст, която следва да е устойчива на подобно психическо
напрежение, доколкото не са налице данни за личностови особености или
заболявания от психичната сфера. При преценката си относно справедливия
размер на обезщетението съдът отчита още, че макар достъпът до услугата да е
бил преустановен още на 14.11.2022 г. ищцата е узнала за това на 06.12.2022 г.,
т.е. за времето до тази дата ищцата не е изпитвала неимуществени вреди от
договорното неизпълнение на насрещната страна. Следва да бъде взет предвид
фактът, че негативните емоции на ищцата, подлежащи на обезщетяване на
плоскостта на договорната отговорност, не надхвърлят обхвата на обичайните
човешки реакции от подобно събитие, няма данни за трайно нарушение на
нормалния й ритъм начин на живот или данни за настъпването на вредни
последици за нея в дългосрочен план. Следва да се подчертае също така, че
обезщетението за неимуществени вреди не представлява санкция за неправомерно
поведение, а репарация за претърпени вреди, при това само за реално нанесените
вреди, намиращи се в пряка причнна връзка с договорното неизпълнение.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот към края 2022 г., с оглед на конкретните обстоятелства по
делото, следва да бъде определен на сумата 500 лева, до която сума предявеният
иск е основателен. За разликата до пълния предявен размер от 1000 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
Ищецът е извършила разноски за държавна такса по предявения иск в
8
размер на сумата 50 лева и е заплатила адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния си представител в размер на сумата 600 лева. Ответникът е заявил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед невисоката фактическа и
правна сложност на спора, срочното приключване на делото в едно съдебно
заседание, цената на предявения иск и предвиденото в Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, намира за основателно,
като приема, че тези разноски следва да се намалят до сумата от 500 лева и в
тежест на ответника да се възложи сумата от 275 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски за
производството. Доколкото обаче отговорът на исковата молба е подадена от
адвокат, не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК, а ответникът не е установил в
производството да е сторил разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо и в
полза на тази страна не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
[*******], [*******] да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл.
261 ЗЗД на И. [*******] Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: [*******], сумата
500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение
на договорното задължение на ответника да предостави достъп до интернет
мрежата си съгласно договор за мобилна услуга Интернет + с предпочетен № +
[*******], сключен на 20.10.2022 г., в периода 14.11.2022 г. – 19.12.2022 г., ведно
със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
[*******], [*******] да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. [*******] Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: [*******], сумата 275 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9