ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 536
гр. Перник/18.06.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 157 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2559/10.05.2019 г., подадена от С.И. М., с
ЕГН: **********, чрез пълномощника му – адв. И.В. ***, с която се прави искане
за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 139/24.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 157/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, в
частта за разноските.
В молбата се
посочва, че по делото пред въззивния съд са представени договор за правна
защита и съдействие, находящ се на л. 31, и списък по чл. 80 от ГПК (л. 35), от
които било видно, че от страна на молителя са направени разноски за защита
срещу насрещна въззивна жалба, подадена от дружеството „ОЗК – Застраховане“ АД,
като трето лице помагач. По тези съображения се иска присъждане на
претендираните разноски в пълен размер.
В
законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК третото лице помагач по делото ЗАД
„ОЗК Застраховане“, с ЕИК: ********* не е депозирало отговор срещу молбата.
Пернишкият окръжен съд,
Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
Молба с вх. № 2559/10.05.2019 г., с оглед
съдържанието си, обективира искане по чл. 248 от ГПК – за допълване на Решение №
139/24.04.2019 г. по гр.д. № 157/2019 г. по описа на ОС – гр. Перник, в частта
му за разноските. Същата е
процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения
срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Следва да се приеме, че чрез последната се прави
искане за допълване на решението в частта за разноските, доколкото от мотивите
на същото не става ясно към кой от въззиваемите ответници –С. М. или
„Електрисите“ ЕООД се отнася произнасянето от страна на въззивния съд.
Разгледана по същество молбата е частично основателна поради следните
съображения:
Молителят С.И. М. е ответник по подадената от дружеството
ЗАД „ОЗК Застраховане“ насрещна въззивна жалба с вх. № 33569/12.12.2018 г. (п.к.
08.12.2018 г.). Последното има качеството на трето лице помагач по делото,
конституирано като такова на страната на ответника в първоинстанционното
производство. За защита по подадената насрещна жалба, видно от договор за
правна защита и съдействие (ДПЗС), С. М.
е ангажирал адвокат. С постановеното Решение №
139/24.04.2019 г. депозираната от ЗАД „ОЗК Застраховане“ насрещна
въззивна жалба е оставена без уважение като неоснователна. Видно от протокол за о.с.з., проведено на 09.04.2019 г, процесуалният
представител на молителя – адв. В. е направила искане за присъждане на разноски
пред въззивния съд като е представила и списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно
последния се претендират разноски в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение и 15 лева – държавна такса.
Извършването на претендираните разноски за адвокат се доказва от
представения по делото ДПЗС, от който е видно, че за защита срещу
насрещната въззивна жалба (НВЖ), подадена от ЗАД „ОЗК Застраховане“, молителят
е заплатил 500 лева – адвокатски хонорар. В този смисъл в ДПЗС се съдържа
изрично отбелязване, че сумата е заплатена, както и уточнение, че същата се
дължи именно за защита срещу НВЖ. На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК посочените
разноски следва да бъдат възложени в тежест на третото лице помагач ЗАД „ОЗК
Застраховане“. В производството по
делото обаче от страна на последното е направено възражение за прекомерност на същите.
С оглед предмета на делото и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид обстоятелството, че производството по НВЖ не
представлява фактическа и правна
сложност, въззивният съд намира същото за основателно. По тези съображения и
претендираните разноски за адвокатски хонорар следва да бъдат присъдени в
размер от 400 лева като за разликата до пълния заявен размер от 500 лева,
молбата следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно
е и искането за присъждане на разноски в размер на 15 лева – за държавна такса.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по делото не са представени
каквито и да било доказателства за заплатена държавна такса от страна на
молителя пред въззивния съд, а и такава принципно не се дължи от негова страна
на основание чл.83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Доколкото
постановеното по делото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, то по
аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК, настоящото определение също е необжалваемо.
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 139/24.04.2019 г., постановено по гр.д. № 157/2019 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Перник, в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, с ЕИК: *********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
10 от ГПК на С.И. М., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
сумата
от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.