Мотиви към присъда по
НЧХД № 498 по описа за 2020г. на ШРС
На 04.03.2020г. е депозирана в Районен съд гр.Шумен
частна тъжба от С.М.К. с ЕГН ********** *** срещу М.Ж.М. с ЕГН ********** ***, във
връзка с извършени престъпления от частен характер по чл.148 ал.2 пр.1, във вр.
с ал.1 т.3, във вр. с чл.147 ал.1 от НК и
чл.148 ал.1 т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК .
Съгласно посоченото в частната тъжба
и направените уточнения с депозираната допълнителна молба, и в съдебно
заседание, вменените на подсъдимия М.М. престъпления се изразяват в това:
- че на 17.12.2019г. в гр.Шумен чрез подаване на сигнал
на мобилно приложение „VOX KNSB“, разгласил позорни
обстоятелства за С.М.К., в качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й. В.“- с.В. - че си позволява крясъци съм служителите, които не влизат в схемите и
интригите, ограничава дейността на
учителите, дори в социалните мрежи, и ѝ приписал извършване на
престъпление – обиди и заплахи към служителите – престъпление по чл.148 ал.2
пр.1, във вр. с ал.1 т.3, във вр. с
чл.147 ал.1от НК;
- че на 17.02.2020г. в с.В. унизил
честта и достойнството на С.М.К., в качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й.
В.“- с.В., в писмени обяснения, в които посочил, че по негово мнение
целенасочената атака срещу него била плод на етническа омраза и политическа
непримиримост – престъпление по чл.148 ал.1 т.3, във вр. с чл.146 ал.1от НК;
Преди началото на съдебното следствие повереникът на
частният тъжител поддържа предявените с тъжбата граждански искове срещу
подсъдимия, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, а именно в размер на 2 000 лева в резултат на деянието по чл.148 ал.2 пр.1,
във вр. с ал.1 т.3, във вр. с чл.147
ал.1 от НК и в размер на 1 000 лева в резултат на деянието по чл.148 ал.1
т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК. Гражданските искове са приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство и тъжителят е конституиран като
граждански ищец.
В хода на съдебните прения повереникът на частният тъжител и граждански
ищец поддържа така възведените обвинения и моли
съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите с частната тъжба
обвинения, както и да бъдат уважени гражданските искове в предявеният размер.
Счита, че са налице доказателства, че подсъдимият е осъществил състава на престъпленията
по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 т.3, във
вр. с чл.147 ал.1 от НК и чл.148 ал.1 т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
По отношение на вида и размера на наказанието не изразява становище.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Възползва
се от правото си да не дава обяснения.В защитната си реч заявява, че не е имал
мотив да извърши вменените му престъпления и моли съдът да вземе решение по
съвест. В последната си дума заявява, че няма какво друго да каже. Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че обвиненията
не са доказани. Излага подробни доводи, че подсъдимият не е осъществил деянията,
за които е обвинен, обсъждайки
събраните по делото доказателства. Моли да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
„VOX KNSB“
представлява мобилно приложение,
разработено за
КНСБ, което позволява на всеки да подаде
сигнал до КНСБ за нередности или позитивни примери на работното място и препращане на сигналите
на потребителите към ресорните
институции. За подаване на сигнал е необходимо потребителят да
разполага с инсталирано приложение, регистриран профил в него и интернет
връзка. Регистрацията на профила е еднократна
и съдържа данни за телефонен номер, име и фамилия на потребителя, като
може да съдържа и снимка. Профилът може да се използва на различни устройства,
след влизане в него, посредством въвеждане на четирицифрен код за достъп, който
се изпраща автоматично, посредством СМС до телефонния номер, служещ за идентификатор
на профила. Налице е възможност за промяна на въведените име и фамилия.
Частният тъжител С.М.К. с ЕГН ********** е назначена на
длъжността директор на СУ „Н.Й. В.“ – с.В., обл. Шумен. В същото училище работел
и подс. М.Ж.М. с ЕГН ********** на длъжност «старши учител».
За периода 17.12.2019г. –
24.02.2020г. чрез мобилното приложение „VOX KNSB“ били
подадени три негативни сигнала срещу работодателя СУ „Н.Й. В.“ , посредством един и същи профил
с идентификатор телефонен номер *************като в полетата „име и фамилия“ за
първия и третия сигнал е посочено „М.М.“, а за втория „Х.Х.“.
Първият сигнал бил попаден на
17.12.2019г. в 08.11 часа в категория „Извънреден труд, извън законовите
норми“. Посочено е, че е създаден от „М.М., *************“.
Вторият сигнал бил подаден на 17.12.2019г.
в 08.11 часа в категория „Насилие или тормоз на работното място“ със съдържание „Работодателят си позволява
крясъци, обиди и заплахи към служителите, които не влизат в схемите и интригите
му. Стига до там, че ограничава дейността на учителите, дори в социалните мрежи“.
Посочено е, че е създаден от „Х.Х., *************“. Същият бил препратен от
КНСБ на ИА „Главна инспекция по труда“, която от своя страна го препратила до
Регионално управление на образованието гр.Шумен. На 10.01.2020г. експерти от
РУО гр.Шумен извършили проверка на СУ „Н.Й. В.“, относно дейността на директора
и на длъжностни лица в училището, във връзка с фактите и обстоятелствата
изложени в сигнала. Били проведени и
представени писмени информации от директора - С.К., както и от Х.Х. - учител в СУ „Н.Й. В.“ и от подсъдимия. В
хода на проверката Х. категорично отрекъл да е подавал сигнала, а подс. М.
заявил, че бил използван негов номер. Резултатите от проверката са обективирани
в Констативен протокол № КМД04-3/17.01.2020г. и е изготвен доклад до Началника
на РУО гр.Шумен, съгласно който при
извършената проверка не се потвърждавали фактите в сигнала, относно поведението
на директора на училището.
Във връзка с започнато дисциплинарно производство срещу
подсъдимия, на 17.02.2020г. му било връчено искане на частната тъжителка, в качеството ѝ на
директор на СУ „Н.Й. В.“ – с.В., за даване на писмени обяснения, на основание
чл.193 ал.1 от КТ. В искането обстоятелствата, относно които подсъдимият
следвало да даде обяснения са формулирани в пет точки. Първата касае
нарушения на трудовата дисциплина - напускане на работното място преди
приключване на работното време, а останалите - подадени жалби от страна на
родители за лошо отношение към учениците, отправени заплахи към членове на
етичната комисия, неизпълнение пълноценно на вменени му задължения. Същият ден подсъдимият депозирал обяснения до частната тъжителката,
в които посочил, че по първа точка вече бил давал обяснения и имал наказание.
Относно останалите точки в искането заявил следното: „всички факти там са плод
на целенасочена атака към мен,
която по мое мнение е плод на етническа омраза и политическа непримиримост към
мен.“
На 24.02.2020г. в 06.24 часа бил подаден третия сигнал на
мобилното приложение „VOX KNSB“ срещу
работодателя СУ „Н.Й. В.“ в категория „Насилие или тормоз на работното място“ . Посочено е, че е
създаден от „М.М., *************“. От съдържанието му се установява, че същият
е във връзка с извършена проверка от РУО гр.Шумен и последвало на 21.02.2020г.
дисциплинарно уволнение на подалия сигнала.
Мобилен телефонен номер *************е
регистриран в мрежата на оператора „Теленор България“ ЕАД на името на св.П.И.Т./майка
на подсъдимия/ като се е ползвал от подс. М..
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетел – О.В.К. Д.М.Д. Н.З.А., С.Б.К., П.И.Т.заключението
на съдебно-техническата експертиза, поддържана от вещото лице и приета от съда,
както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства по
делото - справка от „Теленор България“, длъжностна характеристика за длъжността
„директор“, заверено копие на
Обяснения от 17.02.2020г., заверени
копия на трудов договор №188/05.04.2012г. и допълнително споразумение към него,
материали от извършена от РУО – Шумен
проверка, заверено копие на искане за
даване на обяснения, разпечатки от мобилното приложение „VOX KNSB“ на подадените сигнали на 17.12.2019г.
в 08.01 часа, на 17.12.2019г. в 08.11 часа и на 24.02.2020г. в 06.24 часа.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението. Изявленията му в съдебно
заседание не са източник на
доказателства. Изложените от него твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
По отношение
възведеното обвинение срещу подсъдимия по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 т.3, във
вр. с чл.147 ал.1 от НК, съдът намира следното:
От изложеното в частната тъжба, депозираното допълнително становище, във
връзка с оставената без движение тъжба, както и направените в съдебно заседание
уточнения от страна на повереника на тъжителя, преди даване ход на съдебното
следствие, се установява, че на подсъдимият се вменява престъпление по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 т.3, във вр. с чл.147 ал.1от НК. Според тъжителката позорните
обстоятелства, които подсъдимият разгласил за нея чрез подадения на 17.12.2019г. сигнал на мобилно приложение „VOX KNSB“, се изразяват в това, че си позволява крясъци към служителите, които не влизат в схемите и
интригите, ограничава дейността на
учителите, дори в социалните мрежи, а престъпленията които ѝ приписал
били - обиди и заплахи към служителите.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че за периода 17.12.2019г.
– 24.02.2020г. чрез мобилното приложение „VOX KNSB“ били
подадени три негативни сигнала срещу работодателя СУ „Н.Й. В.“, посредством един и същи профил
с идентификатор телефонен номер *************като в полетата „име и фамилия“ за
първия и третия сигнал е посочено „М.М.“, а за втория „Х.Х.“. Безспорно
установено е и, че подадения на 17.12.2019г.
в 08.11 часа сигнал в категория „Насилие или тормоз на
работното място“ е със съдържание „Работодателят си позволява крясъци, обиди и
заплахи към служителите, които не влизат в схемите и интригите му. Стига до
там, че ограничава дейността на учителите, дори в социалните мрежи“ като е
посочено, че е създаден от Х.Х.“, с идентификатор телефонен номер *************.
По делото не е спорно, а и се доказва от събраните по делото доказателства, че
мобилен телефонен номер *************е регистриран в мрежата на оператора
„Теленор България“ ЕАД на името на св.П.И.Т./майка на подсъдимия/ , но се е
ползвал от подс. М.. Съпоставяйки
съдържанието на сигналите и доколкото същите са били подадени от един и същи
профил, за който е налице възможност за
промяна на въведените данни за име и фамилия, но не и на въведения телефонен
номер, който именно номер се ползва като идентификатор на профила, настоящият състав намира , че
подадения на 17.12.2019г.
в 08.11 часа сигнал в категория „Насилие или тормоз на
работното място“ със съдържание
„Работодателят си позволява крясъци, обиди и заплахи към служителите, които не
влизат в схемите и интригите му. Стига до там, че ограничава дейността на
учителите, дори в социалните мрежи“ е бил създаден от подсъдимия, а не от
посоченото в него лице Х.Х..
Изпълнителното деяние, като
основен елемент от състава на престъплението клевета, е умишленото
разпространяване т. е. довеждане до
знанието на поне още едно лице, на позорни обстоятелства за едно лице, които са неистински, или му се
приписва престъпление, което не е извършил. От субективна страна, деянието може
да бъде осъществено само умишлено – с пряк умисъл, когато деецът съзнава, че
разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на
действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил или с евентуален умисъл, когато допуска, че обстоятелствата са
неистински, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат. Престъпното деяние е
довършено, когато разгласените позорни обстоятелства и приписаните престъпления
стават известни на поне едно трето лице и достигат до наклеветения.
В конкретният случай съдържанието на сигнала е станало известно на трети лица,
както и на тъжителката. По делото не се събраха безспорни доказателства относно истинността на посоченото в сигнала, но за да е осъществен от обективна страна състава на
престъплението клевета разпростарнените обстоятелства следва не само да са
неистински, но и да са позорни за честта на едно лице. В съдебната практика се приема, че "позорни" са тези обстоятелства, които се
отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които
са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение,
създават отрицателна репутация за личността на засегнатия и са от естество да
накърнят неговото добро име в обществото. С клеветата се засягат достойнството и честта на физическото лице по
начин, че се унизява името му в обществото и се влияе отрицателно на обществената
оценка за него, която то получава в средата където живее или работи. Доколко
определен факт е позорящ, следва да се преценява на плоскостта на трайно
установените в обществото морални норми, като предмет на клевета могат да бъдат
твърдения със съдържание, предизвикващо еднозначна негативна оценка на
обществото. Според тъжителката
позорните обстоятелства, които подсъдимият разгласил за нея чрез
попадения на 17.12.2019г се изразяват в това, че си позволява крясъци към служителите, които не влизат в схемите и
интригите, ограничава дейността на
учителите, дори в социалните мрежи. Съдът намира, че изложеното в сигнала не би
могло да предизвика еднозначна негативна
обществена оценка и посредством употребата им не би могло да бъде осъществено
изпълнителното деяние на престъплението клевета - „разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство“, тъй като същите нямат позорящ характер. Не се разпространява информация от позорящ характер, а съдържа просто
оценъчна информация за обстоятелства, така както ги е възприел автора им.
Съдебната практика
е установила, че при преценката за извършеното трябва се изхожда не само от
субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий - от
общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към
другите членове на обществото. Наред със субективната преценка
на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да
е унизително и позорно,
т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. В
случая се касае до изказано мнение, което по същество представлява субективна
оценка за поведението на
тъжителката,
а не твърдение за факт, поради което деянието не осъществява от обективна
страна състава на престъплението „клевета“. За разлика от фактите и обстоятелствата,
които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на
фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Те са
изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си
мнение, убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите
факти и обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално
съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат
като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им. По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка баланса между
правото на свободно изразяване на мнение и защита личното достойнство на
личността, е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено
значимо и необходимо, дали то се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго, като следва да се разширяват границите на приемливата критика
по отношение на лице, действащо в качеството на държавна или обществена фигура,
при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида.
На следващо място престъплението е умишлено. За да
е осъществено от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че
разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент
съдържа представа, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от
естеството да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена
оценка, като във волево отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на
общественоопастния резултат, но се отнася безразлично към него. В разглеждания
случай умисълът за извършване на престъплението е изключен поради липса на
волеви момент - от действията на подсъдимия, по които се съди за наличието на
умисъл, не може да се направи извод, че той е целял да засегне пряко или
косвено доброто име и репутацията на тъжителя. Сигналът е подаден на мобилно приложение на КНСБ, създадено с цел да помага на работници и клиенти да подават
сигнали срещу некоректни работодатели и да дават позитивни примери за мястото,
на което работят.Подсъдимият се е възползвал от тази възможност, поради
което не може да се приеме безспорно, че с тези си действия е целял
разгласяване на изложените от него обстоятелства.
По отношение втората хипотеза на
престъплението, за да се приеме, че е извършена клевета чрез приписване на
престъпление, е необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по
време, място и обективни признаци на извършването му, т.е. необходимо е в
клеветата да са посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението,
което в конкретния случай не е налице. В сигнала липсва конкретизация в какво
се изразяват обидите и заплахите, за да се прецени дали същите осъществяват
състав на престъпление по НК.
Предвид изложеното съдът намира, че действията на
подсъдимия не могат да бъдат основание да се прецени, че
той е осъществил престъплението по чл.148 ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 т.3, във
вр. с чл.147 ал.1 от НК.
По отношение
възведеното обвинение срещу подсъдимия по чл.148 ал.1 т.3,
във вр. с чл.146 ал.1 от НК, съдът намира следното:
Изпълнителното
деяние на престъплението обида по чл. 146 от НК се извършва
в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие. Деецът дава своя негативна личностна оценка чрез
епитети, квалификации, сравнения и
други. За разлика от клеветата, при обидата е без значение за съставомерността
на деянието дали казаните думи са истина или не. Достатъчно е те да са
унизителни за честта или достойнството на засегнатия.Предвиденото в закона
изискване за присъствие на обидения не е въведено абсолютно. Съгласно правната
теория и съдебната практика изпълнителното
деяние на престъплението "обида" би могло да се осъществи по
телефона, факс, публикация в печата и пр., при които присъствието на тъжителя
не е налице в буквалния смисъл на думата като е необходимо писмото
или книжата, съдържащи обидните изрази, да са били адресирани до обидения и
получени от него, с оглед на което последният да е могъл да възприеме
инкриминираното в тях съдържание. За да е налице обида, то следва подсъдимият да
е казал думи за тъжителя, които са годни да накърнят
достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към
съвременните стандарти или да е извършила действия – жестове, мимики и др. ,
които са унизителни за тъжителя.
Според тъжителката подсъдимият е унизил честта и достойнството й, в качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й. В.“- с.В.,
заявявайки в писмените си обяснения от 17.02.2020г., че действията срещу него
били плод на „етническа омраза и политическа непримиримост“. Тези твърдения,
които тъжителката намира за неверни и оскърбителни, според изложеното в тъжбата
били адресирани до нея.
От приобщените по делото писмени доказателства - заверено копие на Искане за даване на обяснения и заверено копие на Обяснения от 17.02.2020г., се установява, че писмените обяснения, в които подсъдимият е използвал инкриминирания
израз, са били дадени, във връзка връчено му от страна на частната
тъжителка, в качеството ѝ на директор на СУ „Н.Й. В.“ – с.В., Искане за
даване на писмени обяснения, на основание чл.193 ал.1 от КТ, по повод започнато
дисциплинарно производство срещу подсъдимия. Съпоставяйки от една страна съдържанието на искането, в което обстоятелствата, относно които подсъдимият
следвало да даде обяснения са формулирани в пет точки и от друга страна съдържанието на дадените от подсъдимия обяснения, не може
да се направи извод, че обясненията на
подсъдимия в частта „всички факти там са
плод на целенасочена атака към мен, която по мое мнение е плод на
етническа омраза и политическа непримиримост към мен.“ са свързани с действия
на тъжителката, т.е. са били насочени
към нея. Тези обяснения подсъдимия е дал във връзка с обстоятелствата изложени
в т.2 – т.5 от Искането, касаещи подадени жалби от страна на родители за лошо
отношение към учениците, отправени заплахи към членове на етичната комисия,
неизпълнение пълноценно на вменени му задължения по провеждане на инструктажи. В
случая, "засегната" от изявлението се е оказала
тъжителката, но не се установява, че написаното е
било насочено именно към нея, тъй като същото няма личностова
насоченост. За да е налице обида трябва действията
на подсъдимия да са насочени спрямо
точно и недвусмислено посочен човек. Това следва, както от правната същност на
престъплението обида, така и от систематическото място на това престъпление - в
раздел VІІ на глава ІІ от НК "Престъпления против личността". За да е
осъществено престъплението по чл.146 от НК, следва да касае точно определена
личност. Доколкото употребените изрази по никакъв начин не са насочени и не съдържат
изявления конкретно адресирани към тъжителя, то те се явяват несъставомерни по чл. 146 ал.1
от НК.
Предвид изложеното съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се доказа
съставомерност от обективна и субективна страна за възведените с частната тъжба
обвинения. Съдът намира, че събраните доказателства
по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда, че подсъдимият
следва да бъде оправдан на основание
чл.304 от НПК.
По отношение на предявените граждански искове за
претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, съдът счита, че предвид
факта, че се постановява оправдателна присъда, не следва да бъдат уважени. Същите са неоснователени, тъй като деянията не са
противоправни и не съставляват деликт.
На основание чл.190 от НПК съдът
осъди частния тъжител С.М.К. да заплати на подсъдимия М.Ж.М. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, както и в полза на бюджета по
сметка на Районен съд гр.Шумен
направените деловодни разноски в размер 6.28 лева за доплащане на
изготвената съдебно – техническа експертиза, и 5 лева при издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното и на
основание чл.304 от НПК, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: