Р Е
Ш Е Н
И Е №738/24.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 24.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .............. гражданска колегия в публично
заседание на ........26.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…..........................…...........и в присъствието на
прокурора..........................................................................…като разгледа докладваното от
.....................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………...гр.дело N .4941... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното....................................................
Производството по делото е образувано по
молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с която желае да се приеме за установено,
че ответникът Г.А.Г. им дължи сумата в размер на 765.16 лева, от които: 543.72
лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането; 130.93 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода 22.12.2016г. до 07.06.2017г.; 90.51 лева -
лихва за забава за периода от 23.12.2016г. до 23.08.2018г.
Претендират за направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ищецът твърди, че ответната страна е имала
сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД, договор за кредит № ***, сключен на ***., с което
между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения
договор и общите условия към него. Основното задължение на дружеството по него е
да предостави паричната сума в размер на 543.72 лева. Кредитополучателят е
удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението", че е
получил сумата по заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните
си задължения.
Заемателят от своя страна се е задължил да
заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски, включващи главница и
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна
лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния
план от договора. Твърди, че длъжникът преустановява обслужване на заема, като
падежът на първата непогасена вносна настъпва на 22.12.2016г. Според раздел 6
от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва. На 07.06.2017г. настъпва падежът
на цялото задължение, с което става изискуем целият неизплатен остатък от
заема.
На 16.01.2017г. между „БАНКА ДСК" ЕАД
и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, се сключва Допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
18.10.2016г, като приемо-предавателният протокол за цедираните случаи е подписан
на 12.01.2017г. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в
настоящото производство, става второто дружество.
В изпълнение на задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК" ЕАД, упълномощава ищеца да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връща в
цялост. С исковата молба ищецът е уведомил ответника за извършената цесия, т.к.
му е връчено уведомление за цесия. Поради неизпълнение от страна на заемателя
на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за
заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № ***г. има издадена заповед за изпълнение,
препис от която е връчена на длъжника и същият подава възражение.
Гореописаните факти и обстоятелства
обуславят интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, да
подаде иск за установяване на вземанията си.
В хода на
съдебното дирене исковата претенция се поддържа, като с молба вх. № ***г.
ищецът чрез процесуалния си представител моли за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника, същият не се явява в
съдебно заседание и не изразява становище по иска, не е направил искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е
представил зав. копие на Договор
за стоков кредит № ***/07.06.2016 г., ведно с погасителен план към договора за стоков
кредит от дата 07.06.2016 г. и Общи
условия по договори за стокови кредити от 07.06.2016 г., зав. копие на
декларация от Г.А.Г. от 07.06.2016 г., зав. копие на съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити от
07.06.2016 г., ведно с Общи условия за застраховане на кредитополучатели по
стокови кредити, зав. копие на декларация в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от
ЗЗДЛ от Г.А.Г. от 07.06.2016 г., зав. копие на искане за стоков кредит от 07.06.2016 г., зав. копие на уведомително
писмо от „Банка ДСК” ЕАД до „Технополис България” ЕАД, зав. копие на опис на
документи, съдържащи се в кредитното досие на кредити със статус „активиран-чака
документи”, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на л.к. на Г.А.Г. издадена
на 21.08.2015 г. от МВР-Я., зав. копие на допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
18.10.2016 г. от дата 16.01.2017 г. и зав. копие на уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от „Банка ДСК” ЕАД до Г.А.Г..
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС се
установи, че по делото е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по силата на която е разпоредено длъжникът Г.А.Г. да заплати на
кредитора „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, сумата от 543.72 лв. - главница, представляваща задължение по цедиран договор
за стоков кредит от 07.06.2016 г., договорна възнаградителна лихва в размер на
130.93 лв. за периода от 22.12.2016 г. до 07.06.2017 г., лихва за забава в
размер на 90.51 лв. за периода от 23.12.2016 г. до 23.08.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018
г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25.00 лв. - платена
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника
Г.А.Г. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***г.
на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса. За това разпореждане „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД е уведомено на 12.11.2018г., като на
12.12.2018г. последният е предявил иска си в съда в законоустановения срок.
По делото бе
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че по
договор за стоков кредит № ***/07.06.2016 г. няма извършени плащания. Към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.08.2018г., размерът
на остатъчното задължение по Договор за стоков кредит № ***/07.06.2016 г. е
общо 754,23лв., от които: 543,72лв.- главница, 118,52лв. – договорна лихва за
периода 08.06.2016г. – 07.06.2018г. и 91,99 лв. – лихва за забава за периода
23.12.2016г. – 23.08.2018г.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Съдът намира, че не
са налице предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, т.к. има разминаване в размера на исковете съгласно
приетата ССчЕ. Според нея размерът на договорната възнаградителна лихва за
посочения от ищеца период е 35.16 лв., до който размер искът следва да се
уважи. Размерът на главницата и лихвата за забава следва да се уважат в
размерите в които са предявени. Останалите обстоятелства бяха безспорно
установени от приложените към делото писмени доказателства, които не бяха
оспорени от ответната страна и които
установиха наличието на неизпълнено договорно задължение от ответника,
непогасено към настоящият момент.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство
разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите
следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски от 65.61 лв. по съразмерност.
На
осно.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото
производство разноски, които са в размер на 371.81лв., съоразно уважената част
от исковете.
Воден
от гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, 79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86,ал.1 ЗЗД , че Г.А.Г.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1407, р-н „Лозенец”, ул.”Хенрик
Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от А.В.Г. – *** и пълномощник юриск. К.П., със
съдебен адрес:***, главница в размер
на 543.72 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 35,16 лв. за периода
от 22.12.2016 г. до 07.06.2017 г., лихва за забава в размер на 90.51 лв. за
периода от 23.12.2016 г. до 23.08.2018г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2018 г., до изплащане на
вземането, за
което вземане е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на Районен съд – Я., като отхвърля
иска за договорна възнаградителна лихва за разликата от 35.16лв. до предявеният
от 130.93лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.А.Г. да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, направените в заповедното производство разноски общо в
размер на 65.61лв.
ОСЪЖДА Г.А.Г. да
заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото производство в
размер на 371.81лв.
Решението е подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: