№ 52
гр. Провадия, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.а Михайлова
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Д.а Михайлова Административно наказателно
дело № 20233130200114 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
О. К. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23- 0001287 /
14.12.2022г. на и.д.Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”
-**** , с което му е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500
лева на основание чл.178 „б” ал.6 т.2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за множество допуснати нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, чл.43 ал.5 от ЗАНН и
др., оспорва се компетентността на наказващия орган, като се сочи, че не е ясно защо е
приел за неприложима разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 36, че съставения против въз.К. акт е бил иззет при съставянето на друг акт
за друго нарушение, че наложената глоба е несъразмерно тежка и др.Поради тези и
други доводи се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. К. ,редовно призован, не се явява, не се
представлява.След съдебното заседание са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен процесуален представител , в които се преповтарят доводите, описани в
жалбата и отново се иска отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
1
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата , а по същество
излага съображения за това, че постановлението е правилно, обосновано и
законосъобразно .Поради това и пледира да бъде потвърдено, като прави и искане за
присъждане на разноски за процесуално представителство.Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2022г. около 07,30ч. въз.К. извършвал обществен международен превоз
на товари- земеделска техника, от **** до Р.България с влекач „Скания“ с рег. №
*****, като се движел по автомагистрала „Хемус“. На този пътен участък , на 100м.
преди пътен възел ******, в изпълнение на служебните си задължения се намирали
служители на РД „АА“-****, един от които св.К. К.. Те спрели въз.К. за проверка.При
нея се установило, че този водач притежавал удостоверение за психологическа
годност, което било валидно до 24.09.2022г. , като нямал издадено ново.
Поради това св.К. съставил против въз.К. акт за установяване на нарушение, за
това че на 21.11.2022г. като водач извършва обществен международен превоз на товари
с т.а. „Скания“ с рег. № *****, без да притежава удостоверение за психологическа
годност, валидно към 21.10.2022г. или издадено след тази дата, като представил
удостоверение , валидно до 24.09.2022г.,, което не попадало в хипотезата на Параграф
2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 36 за изискванията за
психологическа годност, касаещи чл.8 ал.2 от Наредба № 36 / 15.05.2006г. на МТ.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 /
31.10.2002г. на МТ . При предявяването на акта въз.К. посочил като възражения, че не
е обърнал внимание, тъй като не е пътувал два месеца.Други възражения в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по
чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 / 31.10.2002г. на МТ.За него на въз.К. , на основание
чл.178 „в“ ал.5 пр.3 от ЗДвП, била наложена „Глоба” в размер на 500лв. .
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К. К. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията
му стана ясно, че нарушението се състои в това, че водачът е осъществил превоз на
товари без да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния
срок и от надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001287 / 14.12.2022г. е издадено от
компетентен орган- от И.Д. Директора на РД „Автомобилна администрация”-****
2
към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии, копие от
която е приложена по преписката, поради което и възраженията в жалбата в тази
насока са неоснователни.Постановлението е издадено в шест месечния преклузивен
срок.Актът също е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН. След предявяване на акта и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.Постановлението е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата.Посочена е датата, на която е бил осъществен превоза, както и приетата за
нарушена правна норма. В постановлението наказващият орган е посочил, че не
приема случаят за маловажен, като е изложил мотиви за това . Съдът не счита , че с
изземването на акта, съставен против въз.К. е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Видно от неговото съдържание е, че е бил предявен и
подписан от въззивника , като изземването му при съставянето на друг акт не води до
ограничаване на правото на защита на нарушителя, доколкото за него е била налице
възможност да получи копие от него.
Съдът намира обаче, че неправилно наказващият орган е приложил материалния
закон. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въз.К. на
21.11.2022г. е извършил обществен международен превоз на товари- земеделска
техника от **** до България с влекач „Скания“ с рег. № *****, като притежаваното от
него удостоверение за психологическа годност е било със срок на валидност до
24.09.2022г., а след това не му е било издавано ново. Съгласно чл.58 ал.1 т.3 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. водачът на превозно средство , извършващо
международен превоз на товари, трябва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Наредбата по чл.152
ал.1 т.2 от ЗДП е Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. В същата с ДВ бр.84 от
2022г. са направени изменения в разпоредбата на чл.8 ал.2 , които са в сила от
21.10.2022г. Съгласно тях удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36,
цитирана в постановлението съдържа изменения и допълнения, които са направени в
чл.8 от наредбата. В § 6 е предвидено, че валидните удостоверения за психологическа
годност , издадени преди влизане в сила на наредбата , стават безсрочни и запазват
валидността при условията на § 2 т.4 относно чл.8 ал.7 , в която съгласно измененията
думите „ издадено преди това за друга цел“ и запетаите преди и след тях се заличават.
Поради това съдът , съобразявайки приложимите правни норми намира, че неправилно
наказващият орган е приел, че въз.К. е извършил описаното в акта и постановлението
нарушение. Преди извършване на нарушението е влязла в сила разпоредба ,
регламентираща безсрочност на удостоверението за психологическа годност, тъй като
старата редакция е ограничавала срокът на валидност в рамките на три години с
изключение на случаите при които валидността е за срок от една година, както и е
въвеждала изисквания към водачите, които към настоящия момент са отменени изцяло.
Безспорно е, че тази норма е влязла в сила след изтичане на срока на валидност на
притежаваното от въз.К. удостоверение за психологическа годност, но смисълът на
изменението е за безсрочност на това удостоверение в рамките на срока на валидност
3
на свидетелството за правоуправление на МПС.Поради това и доколкото в
постановлението не се съдържат данни за изтичане на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на въз.К. към посочената дата на деянието
21.11.2022г., то съдът намира, че нарушението, което се твърди че е извършил, е
обективно несъставомерно. В тази насока е налице константна съдебна практика на
Административен съд – **** – Решение № 1418/04.11.2022г. по к.а.н.д. № 2281/2022г.
, Решение № 1644 от 08.12.2022г. по к.а.н.д. № 2267/2022г., Решение № 83 от
27.01.2023г. по к.а.н.д. № 2874/2022г., Решение № 1764/23.12.2022г. по к.а.н.д. №
2320/2022г.; Решение № 1754 от 22.12.2022г. по к.а.н.д № 2637/2022г. и др.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Доколкото от страна на въз.К. не е направено искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0001287 / 14.12.2022г. на
и.д.Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” -**** , с което
С. О. К. му е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500 лева на
основание чл.178 „б” ал.6 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-**** по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4