Р Е Ш Е Н И Е № 165

гр. Сливен, 19.07.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на петнадесети юли

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                                   и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от             съдията                 административно  дело №  228  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите.

Образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 63/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от подземни води, както следва: б. „А“ - По Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 10 178,48 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в общ размер на 3 076,56 лв.; б. „Б“ - По Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 9 634,98 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 4 004,46 лв. и б. „В“ - По Разрешително № 301168/09.12.2005 г., продължено и изменено с Решение № РР-1455/19.03.2012 г., с нов № 31510336 за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 1 658,70 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 654,46 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Моли се съда да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане.

С Решение № № 213 от 02.01.2019 г. по адм.дело №383/2017 г. на АдмС Сливен е  отменен АУПДВ № 63/18.08.2017 г., на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който са установени по основание и размер задължения като дължими такси за водовземане от подземни води в частта по б. „А“ по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. за сумата от 7 378,48 лева главница и 2 120,46 лева лихва за забава; по б. „Б“ по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. за сумата от 9 151,98 лева главница и 3 839,53 лева лихва за забава и по Разрешително № 301168/09.12.2005 г. изцяло за сумата от 1 658,70 лева главница и 654,46 лева лихва за забава. Отхвърлена е жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД срещу АУПДВ № 63/18.08.2017 г., на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който са установени по основание и размер следните задължения като дължими такси за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г.: по б. „А“ по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в размер на: главница от 2 800,00 лева и лихва за забава върху главницата в размер на 956,10 лева и по б. „Б“ по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в размер на 483,00 лева главница и лихва за забава върху главницата в размер на 164,93 лева.

В отхвърлителната част решението на АдмС Сливен е било предмет на инстанционен контрол пред ВАС по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД и с Решение № 8479/05.06.2019 г. по адм.дело № 2732/2019 г. на ВАС е отменено в тази му част и е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Именно тази част от оспорения АУПДВ № 63/18.08.2017 г., на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е предмет на настоящото производство, тъй като в останалата част Решение № № 213 от 02.01.2019 г. по адм.дело №383/2017 г. на АдмС Сливен поради необжалването му е влязло в законна сила.

В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С. Р. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява.  

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД било титуляр на следните разрешителни: Разрешително за водовземане на подземни води № 31510163/15.04.2009 г. за право на водовземане от подземни води от каптиран дренаж „Минков кладенец“, разположен на територията на имот № 50.1001 от землището на с. Загорци, общ. Нова Загора, с място на водоползване с. Загорци за питейно – битови нужди и с разрешено водно количество годишно до 20 000 куб. м. и Разрешително за водовземане на подземни води № 31510112/01.12.2008 г. с водовземни съоръжения Каптиран извор № 1 (западен), каптиран извор № 2 (централен) и каптиран извор № 3(източен), разположени в имоти № № 033034, 033033 и 033028 североизточно от с. Съдийско поле, общ. Нова Загора, с място на водоползване с. Съдиево и годишно разпределение на разрешеното водно количество за питейно – битови нужди – до 3 405 куб. м..

На 31.01.2014 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. през периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода е 78 700 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 574 лв.

На 31.01.2015 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. иззетото количество вода е 83 000 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 660,00 лева.

На 28.01.2016 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. е 83 050 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 661,00 лева.

На 16.01.2017 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. е 89 100 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 782,00 лева.

Съгласно приложени по преписката годишни справки, изготвени от водоснабдителното предприятие, ползваните годишни водни количества по цитираното разрешително (за водоснабдяване на с. Загорци) възлизат на: за 2010 г. - 25 840 куб. м., за 2011 г. – 74 034 куб. м., за 2012 г. – 75 200 куб. м.

По горното разрешително била извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД – ИБР, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 458/26.07.2017 г. Съгласно същия, разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно – битово водоснабдяване на с. Загорци от каптиран дренаж в землището на селото, като поради недостатъчния дебит, селото допълнително се водоснабдява от ЦПС „Червенаково“, а за измерването на отнетите и подадени водни маси от КД „Минков кладенец“ и допълнителното водоподаване от ЦПС „Червенаково“ е монтиран общ водомер; съгласно годишните справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ, през периода 01.01.2010. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 25 840 куб. м., с дължима годишна такса за периода 516,80 лв., през периода 01.01.2011. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 74 034 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 480,68 лв., през периода 01.01.2012. – 31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 75 200 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 504,00 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 78 700 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 574,00 лв., през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 83 000 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 660,00 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 83 050 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 661,00 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 89 100 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 782,00 лева.

На 31.01.2013 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. през периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. иззетото количество вода е 95 528 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 910,56 лв.

На 31.01.2014 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. през периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода е 65 947 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 318,94 лв.

На 31.01.2015 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. през периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. иззетото количество вода е 43 200 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 864,00 лв.

На 28.01.2016 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. през периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. иззетото количество вода е 43 200 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 864,00 лв.

На 16.01.2017 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. през периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода е 43 200 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 864,00 лв.

Съгласно приложени по преписката годишни справки, изготвени от водоснабдителното предприятие, ползваните годишни водни количества по цитираното разрешително (за водоснабдяване на с. Съдиево) възлизат на: за 2010 г. – 95 399 куб. м., за 2011 г. – 95 275 куб. м.

По горното разрешително била извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД – ИБР, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 460/26.07.2017 г. Съгласно същия, разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно – битово водоснабдяване на с. Съдиево от три броя каптирани извори, разположени в поземлени имоти североизточно от с. съдийско поле, като от водоизточниците посредством помпена станция водата се подава в напоен водоем с обем 50 куб. м. северно от с. Съдиево, откъдето достига до потребителите на населеното място; съгласно годишните справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ, през периода 01.01.2010. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 95 399 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 907,98 лв., през периода 01.01.2011. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 95 275 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 905,50 лв., през периода 01.01.2012. – 31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 95 528 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 910,56 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 65 947 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 318,94 лв., през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 43 200 куб. м., с дължима годишна такса за периода 864,00 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 43 200 куб. м., с дължима годишна такса за периода 864,00 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 43 200 куб. м., с дължима годишна такса за периода 864,00 лева.

На 28.01.2016 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително № 709/12.12.2001 г. за водовземане от ЦПС „Червенаково“ е 48 000 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 0,00 лева.

На 16.01.2017 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително № 709/12.12.2001 г. за водовземане от ЦПС „Червенаково“ е 48 000 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 0,00 лева.

По горното разрешително била извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД – ИБР, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 459/26.07.2017 г. Съгласно същия, разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно – битово водоснабдяване на с. Съдийско поле от 3 бр. каптирани извори, два от които са разположени в поземлени имоти в землището на с. Съдийско поле, а третият – в отдел по лесоустройствен проект на ДЛ Нова Загора, от водоизточниците подземните води се отвеждат по гравитачен път до напорен водоем с обем 50 куб. м., откъдето достигат до населеното място, с. Съдийско поле основно се водоснабдява от ВС „Червенаково“, като за измерването на отнетите и отдадени водни маси от ЦПС „Червенаково“ на хранителния тръбопровод в местността „Мечи камък“ е монтиран водомер, който е общ за измерването на подадените води за с. Съдийско поле и с. Ценино; съгласно годишните справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ, през периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г. не са ползвани подземни води от собствените водоизточници, през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 41 473 куб. м., с дължима годишна такса за периода 829,46 лв., през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 41 462 куб. м., с дължима годишна такса за периода 829,24 лв., през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 0 куб. м., с дължима годишна такса за периода 0,00 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 0 куб. м., с дължима годишна такса за периода 0,00 лв., през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 0 куб. м., с дължима годишна такса за периода 0,00 лв., съгласно представените годишни справки и декларации за периодите 2015 г. и 2016 г. за Разрешително № 709/12.12.2001 г. за водоснабдяването на с. Съдийско поле от ЦПС „Червенаково“ са подадени и през двете години по 48 000 куб. м. водни количества, като дължимата такса за същите е част от годишната такса по разрешително № 709/12.12.2001 г.

Цитираните по – горе справки са приобщени към доказателствата по делото.

На 29.10.2009 г. длъжностни лица при БД ИБР извършили проверка във връзка с Разрешително № 31510112 на обект с. Съдиево, при която констатирали, че водата от трите каптирани извора се довежда до обща събирателна шахта, като водомерът е монтиран на хранителния водопровод, ползваното количество вода за 2008 г. е 80 900 куб. м. , а дължимата такса – 1 618 лв. Този резултат от проверката бил обективиран в КП № Сл-266/29.10.2009 г. На същия обект била извършена проверка на 11.08.2011 г., при която било установено, че ползваното водно количество през 2010 г. е 32 136 куб. м., а дължимата такса за 2010 г. – 642,72 лв., съгласно КП № Сл-202/11.08.2011 г. Последваща такава проверка на същия обект била извършена на 26.09.2012 г., като съгласно КП № Сл 273, ползваният воден обем през 2011 г. е 95 275 куб. м. Същият обект бил проверен и на 15.02.2017 г., при която проверка било установено, че за измерване на отнетите и подадени водни маси от подземните водоизточници на хранителния водопровод е монтиран водомер, който е повреден към 26.09.2012 г. и към момента (15.02.2017 г.) няма монтирано измервателно устройства, отговарящо на нормативните изисквания и не се измерват и отчитат отнетите и подадени водни маси от трите каптирани извора, като същите се отчитат ежемесечно на база фактурираните количества от потребителите на населеното място.

На 27.04.2011 г. длъжностни лица при БД ИБР извършили проверка по разрешително № 31510163, при която констатирали, че водоснабдяването на с. Загорци се извършва от КД „Минков кладенец, в момента на проверката показанието не може да се отчете, тъй като шахтата, в която е монтиран водомерът е пълна с вода (КП № Сл 124). Последваща проверка на същия обект била извършена на 13.11.2012 г., като съгласно КП № 330, през 2011 г. към с. Загорци са подадени 74 034 куб. м. вода, между „ВиК“ – Сливен и БД ИБР е сключено споразумение за разсрочено плащане на задълженията за такси за водовземане. По същото разрешително била извършена проверка и на 16.02.2017 г., с констатации, че поради недостатъчния дебит с. Загорци допълнително се водоснабдява от ЦПС „Червенаково“, като подадените водни маси от помпената станция постъпват също в напорния водоем; за измерването на отнетите и подадени водни маси от КЕИ „Минков камък“ и допълнителното водоподаване от ЦПС „Червенаково“ е монтиран общ водомер.

С изх. № ПО-02-19 от 01.08.2017 г. Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ изпратил до управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД покана за доброволно плащане на дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за следните парични задължения: по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. – за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. – главница 10 178,48 лв., ведно с дължима лихва за забава в размер на 3 076,56 лв.; по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. – за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 9 634,98 лв. и дължима лихва за забава в размер на 4 004,46 лв. и по разрешително № 301168/09.12.2005 г., с нов № 31510336 за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 1 658,70 лв. и дължима лихва в размер на 654,46 лв.

След изтичане на срока за доброволно плащане, на 18.08.2017 г. Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 63, с който е установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от подземни води, както следва: По Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 10 178,48 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в общ размер на 3 076,56 лв.; По Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 9 634,98 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 4 004,46 лв. и По Разрешително № 301168/09.12.2005 г., продължено и изменено с Решение № РР-1455/19.03.2012 г., с нов № 31510336 за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 1 658,70 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 654,46 лв. Актът бил връчен на дружеството – адресат на 24.08.2017 г. Жалбата срещу същия е изпратена като пощенска пратка до съда на 07.09.2017.

Към доказателствата по делото е приобщен споразумителен протокол от 07.06.2012 г., подписан от Директора на БДИБР и Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, по силата на който задълженията на дружеството за такси за водоползване и заустване за периода 2005 – 2011 г. са разсрочени за заплащане, като задълженията за такса за водоползване на 2010 г. и 2011 г. са определени за заплащане от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. На 13.02.2013 г. до дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение на тези задължения.

По делото (във връзка с направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова производство на представените от органа констативни протоколи) са изготвени и приети като неоспорени съдебно – счетоводна и комплексна съдебна технико - икономическа експертизи. Съгласно заключението на комплексната експертиза, при проверката по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. за водовземане от подземни води чрез каптиран дренаж „Минков Кладенец“ за питейно – битово водоснабдяване на с. Загорци се установило следното: разрешеното водно количество възлиза на 20 000 куб. м./год.; село Загорци има собствен водоизточник – три, а не само един каптаж, постъпващите в общия напорен водоем водни количества, за който е издадено разрешителното се смесват в напорния общ водоем с постъпващите водни количества от ЦПС Червенаково и на изхода на водоема се измерват излизащите от водоема общи смесени водни количества; технически е невъзможно да се определят водните количества, постъпващи само от каптирания дренаж, за който е издадено разрешителното, затова би следвало да се начислят количествата по разрешен годишен воден обем, а именно: 20 000 куб. м. /год. При тези стойности съответният размер на таксите за водовземане съответно по години възлиза на 400,00 лева съответно за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. След извършена проверка по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. за водовземане от подземни води чрез три броя каптирани извори за питейно – битовото водоснабдяване на с. Съдиево, експертът дава следното заключение: с. Съдиево има собствени водоизточници – 4 каптажа, а не само три с шахтов кладенец; постъпващите в общия напорен водоем водни количества от водоизточника, за който е издадено разрешителното, се смесват в напорния общ водоем с постъпващите водни количества от ЦПС Червенаково и на изхода на водоема се измерват излизащите от водоема общи смесени водни количества, като технически е невъзможно да се определят водните количества, постъпващи само от каптираните дренажи, за които е издадено разрешителното; това налагало да се начислят количествата по разрешен годишен воден обем, възлизащи съответно на по 3 450,00 куб. м./годи. За 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. След извършена проверка по Разрешително № 301168/09.12.2005 г. за водовземане от подземни води, чрез три броя каптирани извори за питейно – битово водоснабдяване на с. Съдийско поле експертизата дава следното заключение: собствените водоизточници на с. Съдийско поле са три каптажа, като постъпващите в общ напорен водоем водни количества от трите броя каптирани извори се смесват с постъпващите водни количества от ЦПС Червенаково и на изхода на водоема се измерват излизащите общи смесени водни количества, технически е невъзможно да се определят водните количества, постъпващи само от каптираните извори, за които е издадено разрешителното, поради което би следвало да се начислят количествата по разрешен годишен воден обем; възлизащ на 0,00 лева, при съобразяване с изводите в КП № СЛ 459/26.07.2017 г. и съответно при несъобразяване със същите - по 10 950,00 куб. м./год. за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., с размер на таксите от по 219,00 лева за всяка от годините. Съгласно счетоводната част на експертизата, лихвите върху така определените размери на дължими годишни такси са, както следва: по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. – в общ размер на 956,10 лв.; по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. – в размер на 164,93 лв. и по Разрешително № 301168/09.12.2005 г. – в размер на 260,93 лв. Според експертизата, и за трите разрешителни не е налице съответствие между декларациите и справките за подадена вода.

Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза, като изготвено компетентно, безпристрастно, съответно на останалия, събран по делото доказателствен материал и неоспорено от страните.

Към доказателствата по делото е приобщен представен от оспорващата страна Акт за установяване на публично държавно вземане № 95/15.11.2017 г., издаден от същия административен орган, с който е установено по основание и размер задължение за годишна такса за водовземане за периода 2010 – 2016 г. по Разрешително № 0709/12.12.2001 г., издадено за право на водовземане от 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови кладенци, с цел питейно – битовото водоснабдявеане на гр. Нова Загора и селищата от община Нова Загора от водоснабдителна група „Червенаково“. Актът е предявен на адресата „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД с писмо вх. № РД-04-4536/20.11.2017 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, в която връзка следва да се отбележи, че в откритото производство по оспорване истинността и верността на констативните протоколи, не се доказа тезата на оспорващата страна, доколкото в същите се съдържа информация, базирана на писмени доказателства, а именно: справки и декларации, подадени от дружеството.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата относно оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 63, в частта му предмет на настоящото производство се явява неоснователна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия. Оспореният административен акт е издаден Д. на БДИБР, при условията на заместване, поради отсъствието на титуляра. Издаден е от М. И. М. – д. на д. „Планове и разрешителни“ у. на основание чл.25 ал.2 и ал.4 от Закона за администрацията да изпълнява правомощията на Д. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в пълен обем със Заповед № РД-562/07.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, в случай на отсъствие по обективни причини на титуляра. (л.155 от адм.дело №383/2017 г. на АдмС Сливен). Представена е и заповед № 873 от 01.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на Директора на БДИБР е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 07.08 до 22.08.2017 г. включително. (л.156 от адм.дело № 383/2017 г. на АдмС Сливен). Възлагането на функционални задължения поради отсъствието на титуляра на длъжността за срок по малък от 30 дни, по своята правна природа представлява заместване в длъжност. Приложимата разпоредба в случая е чл. 84 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Съгласно чл. 84, ал. 2 и 3 от ЗДСл, заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител, като процедурата не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра. Басейновите дирекции са структури към Министерството на околната среда и водите ( чл.153 т.1 ЗВ) Съгласно чл.16 ал.1 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, директорите на басейновите дирекции се назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната среда и водите. Следователно Министърът на околната среда и водите е орган по назначаването на държавните служители в министерството, включително и директорите на басейнови дирекция, съгласно чл.42 ал.5 от Закона за администрацията.   От представените доказателства е видно, че на 18.08.2017 г. Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е отсъствал поради обективни причини, поради което надлежно е бил заместван от друг служител в БДИБМ, а именно Д. на дирекция "Планове и разрешителни" М. М., на когото е възложено да з. титуляра при условията на чл.84 ал.2 от ЗДСл. Няма данни, че в структурата на БДИБМ е предвидена длъжност за заместник на директора на басейновата дирекция. В случая, че се твърди такъв факт, то следва да бъде установен от оспорващия, съобразно тежестта на доказване. От изложеното следва да се направи извода, че оспореният административен акт е валиден, като издаден в предписаната от закона предметна форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените му по силата на закона (чл. 195б от Закона за водите) правомощия.

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на публични държавни вземания, с който е определено по основание и размер задължение за годишна такса за водовземане от подземни води, като редът за събиране на тези вземания е регламентиран в нормите на Закона за водите (ЗВ). Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския съвет. По делото не се спори, че таксата за процесния период 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. не е заплатена от дружеството – титуляр на двете процесни разрешителни за водовземане. Според чл. 194 ал. 2 от ЗВ, таксата по ал. 1 т. 1 б. „а“ и „б“ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, а съгласно ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1 – 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. През процесните периоди е действала Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в чиято разпоредба на чл. 6 ал. 1 е указано, че отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. При издаване на процесния акт са ползвани като изходни данни декларираните от управителя на оспорващото дружество стойности, както и упоменатите такива (възпроизведени) в три констативни протокола, обективиращи резултати от извършена документална проверка – КП № СЛ 458/26.07.2017 г., КП № СЛ 460/26.07.2017 г. и КП № СЛ 459/26.07.2017 г.

Съобразно данните в КП № 458/26.07.2017 г., Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. е издадено за водовземане от подземни води от  каптиран дренаж „Минков Кладенец“ за водоснабдяването на с. Загорци, като поради недостатъчен дебит селото допълнително се водоснабдява от ЦПС „Червенаково“ и за измерването на отнетите и подадени водни маси е монтиран общ водомер. Съгласно заключението на вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, постъпващите водни количества от водоизточника, за който е издадено разрешителното се смесват в напорния общ водоем с постъпващи от ЦПС „Червенаково“ водни количества и на изхода на водоема се измерват излизащите общи смесени водни количества, като технически не е възможно да се определят постъпващите само от каптирания дренаж водни количества, за които е издадено разрешителното. Към доказателствата е приложен АУПДВ № 95/15.11.2017 г. за такса за водовземане на подземни води, посредством 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови кладенци, с цел питейно – битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селищата от Община Нова Загора от водоснабдителна група „Червенаково“. Следователно, за водоползването от ЦПС „Червенаково“ дружеството притежава отделно разрешително и за ползваните водни количества от този водоизточник в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. има издаден и предявен нарочен АУПДВ. И доколкото от експертизата е установено по безспорен начин, че възприетите от административния орган ползвани водни количества по Разрешително № 31510163/15.04.20089 г. не са черпени само и единствено от каптажа „Минков кладенец“, а са смесени с допълнително подавани водни количества, черпени и от друг водоизточник (ЦПС „Червенаково“), то няма как да се установят с точност ползваните от цитирания каптиран дренаж количества, върху които да се начисли и следващата се такса за водоползване. От разпита на вещото лице в о.с.з. става ясно, че водните количества се измерват след резервоара, вече смесени от двата водоизточника, което прави невъзможно да се измерят само водите от каптажа, за който е издадено коментираното разрешително и са начислени процесните такси. Така установеното от експерта при извършената непосредствена проверка на място налага извода, че посочените в процесния АУПДВ стойности като дължими такси за водовземане са изчислени не на база на реално иззетите количества вода от съответния водоизточник. Съобразно чл. 194 ал. 2 от ЗВ, основа за определяне на таксата за водоползване е отнетият обем вода, а в разглеждания случай възприетият от административния орган такъв не съответства на фактически иззетите количества от съответния водоизточник – каптаж „Минков камък“. Така установеното от експерта смесване на водни количества от два различни водоизточника в един общ и общото им измерване е било констатирано и при извършената документална проверка от длъжностно лице при БДИБР в КП № 458/26.07.2017 г., т.е. в хода на административното производство са липсвали конкретни и точни данни за отнетите количества водни маси от каптиран дренаж „Минков Кладенец“, водовземането от който е по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. При липса на такива данни, некоректно е изчислена и следващата се такса както в цитирания КП, така и в оспорения административен акт. При издаване на процесния АУПДВ органът е следвало да съобрази, че приетите при проверката изходни данни за отнети водни количества от обекта (каптаж „Минков кладенец“ не са коректно отчетени (и съответно – не съответстват на реално отнетите количества), поради което не могат да послужат като годна база за изчисление на такса за водовземане. Вместо това е постановен акт с вменено задължение за плащане на такса за водовземане, изчислена върху водни количества, по – големи от реално отнетите от водоизточника по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. и като такава тази такса се явява незаконосъобразно определена. Съобразно разпоредбата на чл. 194а ал. 1 от ЗВ, отнетият при водовземането обем вода се измерва с отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Очевидно е, че в случая такова не е било монтирано за измерване на отнетите водни количества от каптаж „Минков кладенец“, чиито стойности да послужат като база за коректно изчисление на следващата се такса за водовземане. Това обстоятелство е довело до неправилно изчисляване на таксите в процесния акт за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., дължими по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. При липса на измервателно устройство настоящата съдебна инстанция намира, че приложима се явява нормата на чл. 6 ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., отм. бр. 2/06.01.2017 г.), (на която се позовава и вещото лице), съгласно която, до монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното водно количество в разрешителното. Ето защо съдът споделя заключението на експерта, че по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. като основа за определяне на дължимата такса за водовземане следва да се приеме разрешеното годишно водно количество, което съгласно експертното заключение възлиза на по 20 000,00 куб.м./год. за всеки от периодите: 01.01.2010 г.-31.12.2010 г., 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Дължимите такси за водовземане за всеки от цитираните периоди, съобразно експертизата, възлизат на по 400,00 лева (20 000,00 куб.м./год. Х 0,02 лв./куб.м.) за всеки от годишните периоди или общо 2800 лв., с общ размер на законната лихва върху тези суми в размер на 956,10 лв.

Съобразно данните в КП № СЛ 460/26.07.2017 г., Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. е издадено за водовземане от подземни води от  три броя каптирани извори за питейно – битовото водоснабдяване на с. Съдиево с разрешен годишен обем 3 405 кум. м. В протокола е прието, че отнетите водни маси и съответно дължими такси за водоползване са посочените в годишните справки и декларации по чл. 194б от ЗВ. Съгласно заключението на вещото лице от извършена непосредствена проверка на водоизточника,  с. Съдиево има четири каптажа и един шахтов кладенец, постъпващите водни количества от този водоизточник се смесват в общия напорен водоем с постъпващи от ЦПС „Червенаково“ водни количества и на изхода на водоема се измерват излизащите общи смесени водни количества, като технически не е възможно да се определят постъпващите само от каптирания дренаж водни количества, за които е издадено разрешителното. Към доказателствата е приложен АУПДВ № 95/15.11.2017 г. за такса за водовземане на подземни води, посредством 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови кладенци, с цел питейно – битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селищата от Община Нова Загора от водоснабдителна група „Червенаково“. Следователно, за водоползването от ЦПС „Червенаково“ дружеството притежава отделно разрешително и за ползваните водни количества от този водоизточник в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. има издаден нарочен АУПДВ. И доколкото от експертизата е установено по безспорен начин, че възприетите от административния орган ползвани водни количества по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. не са черпени само и единствено от четирите каптажа на с. Съдиево, а са смесени с допълнително подавани водни количества, черпени и от друг водоизточник (ЦПС „Червенаково“), то няма как да се установят с точност ползваните от цитирания каптиран дренаж количества, върху които следва да се начисли и съответната такса за водоползване. От разпита на вещото лице в о.с.з. става ясно, че водните количества се измерват след резервоара, вече смесени от двата водоизточника, което прави невъзможно да се измерят само водите от каптажа, за който е издадено коментираното разрешително. Така установеното от експерта при извършената непосредствена проверка на място налага извода, че посочените в процесния АУПДВ стойности като дължими такси за водовземане са изчислени не на база на реално иззетите количества вода от съответния водоизточник. Съгласно чл. 194 ал. 2 от ЗВ, основа за определяне на таксата за водоползване е отнетият обем вода, а в разглеждания случай възприетият от административния орган такъв не съответства на фактически иззетите количества от съответния водоизточник – каптажи на с. Съдиево. В тези установявания на експерта съдът няма основание да се съмнява, предвид неговата професионална компетентност и безпристрастност. На следващо място, в хода на извършена на 15.02.2017 г. и документирана в Констативен протокол № СЛ 14 проверка от длъжностно лице при БДИБР е установено, че за измерването на отнетите водни количества на хранителния водопровод е монтиран водомер, който е повреден от 2012 г. и ежемесечно ползваните водни маси се отчитат на база фактурираните количества от потребителите на населеното място. При наличието на такива данни – за липса на годно измервателно устройство и за извършване на фактическото отчитане на водните количества по друг способ, различен от законоустановения в чл. 194а ал. 1 от ЗВ, административният орган е следвало, при спазване разпоредбата на чл. 194б ал. 3 от ЗВ да разпореди извършване на допълнителни проверки, с цел съответно на закона установяване на реално отнетите водни количества, които служат за база за изчисляване и на дължимата такса за водовземане. Това обаче не е сторено, липсват данни и за извършван текущ контрол по повод липсата на измервателно устройство, както и на предприети мерки за монтаж на такова. При постановяване на административния акт от една страна органът е бил наясно, че отнетите водни количества за процесните периоди (01.01.2010 г. – 31.12.2016 г.) не са изчислени по реда на чл. 194б ал. 1 от ЗВ – посредством отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство и от друга – въобще по административната преписка липсват фактическите обстоятелства, установени от вещото лице в настоящото съдебно производство за общо отчитане на водни количества от различни източници. Следователно, в хода на административното производство са липсвали конкретни и точни данни, измерени по указания в закона ред, за отнетите количества водни маси от каптажите на с. Съдиево, водовземането от които е по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. При липса на такива данни, некоректно е изчислена и следващата се такса както в цитирания КП, така и в оспорения административен акт. При издаване на процесния АУПДВ органът е следвало да съобрази, че приетите при проверката изходни данни за отнети водни количества от обекта (каптажи на с. Съдиево не са коректно измерени (и съответно – не съответстват на реално отнетите количества), поради което не могат да послужат като годна база за изчисление на такса за водовземане. Вместо това е постановен акт с вменено задължение за плащане на такса за водовземане, изчислена върху водни количества, по – големи от реално отнетите от водоизточника по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. и като такава се явява незаконосъобразно определена. Съобразно разпоредбата на чл. 194а ал. 1 от ЗВ, отнетият при водовземането обем вода се измерва с отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Очевидно е, че в случая годно такова не е било монтирано за измерване на отнетите водни количества от каптажи на с. Съдиево, чиито стойности да послужат като база за коректно изчисление на следващата се такса за водовземане. Това обстоятелство е довело до неправилно изчисляване на таксите в процесния акт за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., дължими по коментираното разрешително. При липса на измервателно устройство настоящата съдебна инстанция намира, че приложима се явява нормата на чл. 6 ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., отм. бр. 2/06.01.2017 г.), съгласно която в случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количества. Ето защо съдът споделя заключението на експерта, че по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. като основа за определяне на дължимата такса за водовземане следва да се приеме разрешеното годишно водно количество, което съгласно експертното заключение възлиза на по 3 450,00 куб.м./год. за всеки от периодите: 01.01.2010 г.-31.12.2010 г., 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Дължимите такси за водовземане за всеки от цитираните периоди, съобразно експертизата възлизат на по 69,00 лева (3 450,00 куб.м./год. х 0,02 лв./куб.м.) за всяка от годините или общо 483 лв., с общ размер на законната лихва върху тези суми в размер на 164,93 лв.

Във връзка с възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и 2011 година, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр. 11/2004 г.(отм.), действаща и относима към разглежданите периоди, таксите по Закона за водите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за водовземане не по-късно от 31 януари на следващата година, т.е. давностният срок за задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., респ. за задълженията от 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г.

С вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. е представен двустранен споразумителен протокол, според който е разсрочено задължението на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД за такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г., в размер на 1269401 лв., като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски  по 97450 лв. в периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си горепосочените споразумения представляват разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 172 ал.1 т.3 от ДОПК, давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.

Ето защо следва да се приеме, че давността за задълженията за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този протокол. В този смисъл давността за тези задължения е изтекла в средата на 2018 г.

Що се отнася до частите от оспорения АУПДВ, с които на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г. е започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.

Съставянето и предявяването на АУПДВ № 61/18.08.2017 г. е прекъснало горепосочените давностните срокове, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност. От друга страна не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК. Събирането на установеното публично вземане се извършва по реда на ДОПК, като съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността. В тази връзка съдът приема, че задълженията на дружеството за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност.

По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата срещу оспореният АУПДВ № 63/18.08.2017 г. на Директора на БДИБР следва да бъде отхвърлена в частта му по б. „А“, с която е определено по основание и размер задължение за такса за водовземане в размер на: главница от 2 800,00 лева и лихва за забава за периода от 01.02.2011 г. до 18.08.2017 г. в размер на 956,10 лева и по б. „Б“, с която е определено задължение за такса за водовземане в размер на: главница от 483,00 лева и лихва за забава за периода от 01.02.2011 г. до 18.08.2017 г. в размер на 164,93 лева.

В останалата част оспореният АУПДВ № 63/18.08.2017 г. на Директора на БДИБР е отменен с влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът няма правомощие да се произнася относно нея.

Предвид този изход на делото е неоснователно искането на оспорващата страна за присъждане на разноски. Искане за разноски от страна на ответника по оспорването не е правено.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр.Сливен, ул.“Шести септември“ № 27, ЕИК ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 63/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който са установени по основание и размер следните задължения като дължими такси за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г.: по б. „А“ по Разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в размер на: главница от 2 800,00 лева и лихва за забава върху главницата в размер на 956,10 лева за периода от падежа на всяко от задълженията до 18.08.2017 г. и по б. „Б“ по Разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в размер на 483,00 лева главница и лихва за забава върху главницата в размер на 164,93 лева за периода от падежа на всяко от задълженията до 18.08.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: