Решение по дело №33107/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8977
Дата: 6 август 2022 г.
Съдия: Диана Кирилова Хаджиева
Дело: 20211110133107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8977
гр. София, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110133107 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба Н.С. М – В.А, ЕГН
********** и Г. ЕМ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес град С 9, чрез адвокат П.С. Б., с
ЕГН **********, от гр. С против Етажна собственост с административен адрес – град С
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба е заявено,
че исковата претенция се признава изцяло и е сторено искане за постановяване на решение
при признание на иска.
В съдебно заседание за ищците, редовно призовани се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител, който изразява становище и прави искане за постановяване на
решение при признание на иска. Прави се искане за присъждане на разноски.
За ответника, редовно призован, представител не се явява, не се сочат доказателства и
не се представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
по аргумент от чл.12 от ГПК, съдът е мотивира да приеме за доказано следното от
фактическа страна:
Доказва се, твърдяното от ищците, че са собственици на АПАРТАМЕНТ (МЕЗОНЕТ)
№ 18 на терасовиден етаж, със застроена площ 369.36 кв.м., на 2 нива, състоящ се на 1 - во
ниво на кота + 14.50 м. от антре, кухненски бокс. дневна - столова, спалня и санитарно
помещение, при съседи на това ниво апартамент № 17, от две страни - двор и апартамент №
19 и на 2 - ро ниво на кота + 17.40 м. състоящ се от 2 спални, санитарно помещение и тераса,
при съседи покрив, от две страни - двор и 2 - ро ниво на апартамент № 19, заедно с МАЗЕ №
12 на сутеренен етаж, със застроена площ 4.75 кв м, при съседи: сутеренна стена мазе № 13,
мазе № 11 и коридор и МАЗЕ № 13 на сутеренен етаж, със застроена площ 5.66 кв.м., при
съседи: сутеренна стена, мазе № 12, паркомясто № 13 и коридор, заедно с припадащите се на
този апартамент идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 8.45% или
29.72 кв.м. и 3.22% от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
жилищната сграда - блок № 2, нов бл. 111, намиращ се в гр. С
1
Не се оспорва и съдът приема за доказано, че от придобиване на гореописания
недвижим имот до момента, той не е годен за обитаване, има недовършени СМР и не е
обитаван досега, като въпреки това ищците дълги години редовно са изплащали всички
недължими вноски към ЕС макар и да не са обитавали имота.
Установява се и не се спори, че управлението на ЕС е възложено с Договор за
управление на „В
Установява се, че на 21 април 2021 година е било насрочено и проведено Общото
събрание на ЕС Жилищна група Ю, като преди провеждането му, ищците са били направили
своевременно писмено искане по реда на чл. 51, ал.2, пр.2-ро от ЗУЕС и на основание на
посочения законов текст са обявили преустановяване заплащане на разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост и са поискали възстановяване на
неправомерно направени вноски, поради необитаване.
Установява се и не се спори, че искането е било подадено на 12.04.2021 г. в 12.19 часа
по електронна поща Сcom, чрез упълномощен адвокат , което били потвърдено като
получено от представляващото дружество.
Не се спори и съдът приема за доказано, че на проведеното общо събрание е
присъствал пълномощник на ищците- адв.П.Б., който е заявил, че ищците не ползват имота
и не го обитават и е поискал това да бъде отразено в книгата на ЕС по реда на чл. 7, ал.2, т.5
от ЗУЕС, което искане не е било разгледано и не е било отразено в протокола от ОС воден
по време на събранието от представител на В. Твърди се, че за това ищците са уведомили
мениджъра с писмо по електронна поща подадено на 28.04.2021 г. в 7.32 часа.
Не се спори, че на 31.05.2021 г. в 4.40 часа е бил изпратен сигнал до В, че в края на
месец май без извършено уведомяване чрез съобщение по реда на чл.13 от ЗУЕС е било
проведено ново ОС на ЕС, като ищците са поискали да им бъде предоставен и получат
протокол от събранието. Сочи се, че сигналът е заведен в системата на мениджъра под №
216370. Не се спори, че на 02.06.2021 г. на ищците било отговорено: „ /протоколът / ...ще Ви
бъде изпратен на по късен етап поради забавяне в обработката му...“. Твърди ес, че ищците
са установили, че протоколът не е изготвен в законоустановения срок по чл. 16, ал.6 от
ЗУЕС.
Не се спори, че на 01.06.2021 г. в 1.09 часа ищците са подали по електронна поща
Декларация за обстоятелствата по образец предложен от „В, в която изрично са обявили, че
обектът се обитава от нула обитатели.
Не се спори, че на ищците на 04.06.2021 г. им е бил изпратен и протокола от ОС на ЕС.
Установява се, че от решенията взети на проведено ОС на ЕС на 25.05.2021 г. е взето и
решение по т.1.6 : „...за необитаемите апартаменти да се заплаща 50 % от таксата за
поддръжка на ЕС ...“, за което ищците твърдят, че е незаконосъобразно, защото е нарушена
императивна разпоредба.
Не се спори, че по отношение на това общо събрание е нарушен реда за свикване на
ОС без оповестяването му в срока определен от чл. 13, ал.1 от ЗУЕС.
Въз снова на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство са заявени субективно съединени искови претенции с
правна квалификация чл.40, ал.2 от Закона за управление на етажната собственост.
Не се спори, че по смисъла на чл.40, ал.2 и чл.43, ал.2 от Закона за управление на
етажната собственост - исковите претенции са заявени в срок.
По претенцията с правна квалификация чл.40, ал.2 от Закона за управление на
етажната собственост
Разгледана по същество тази претенция е основателна при следните аргументи:
Ответникът, чиято беше доказателствената тежест, беше да докаже в условията на
пълно главно доказване на спазването на разписаното в Закона за управление на етажната
собственост като процедура и ред за свикване на оспорваното общо събрание на Етажната
собственост. Това не се случи до приключване на съдебното дирене пред настоящето
инстанция, заради което и ответникът следва да понесе негативните последици от липсата
на пълно и главно доказване на релевантните факти относно законосъобразността на
оспореното общо събрание на ЕС.
2
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира
съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно
решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК , или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак
по смисъла на съдебната практика – „Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако
след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и
Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание
на иска – заявеният в настоящето производство конститутивен иск –е допустим и
основателен, и следва да се уважи.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната – ответника, може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявената осъдителна претенция за основателни като
доказана.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството в следния размер: 25,00 лева
заплатена държавна такса, като доколкото не се представени доказателства за сторени други
разноски не се следва и присъждането на такива.
Съдът не приема за основателно и отхвърля възражението на ответника за
неприсъждане на разноски. Отговорността за разноски е обективна, и според някоя автори в
доктрината представлява продължение на принципа на чл.45 от Закона за задълженията и
договорите. Вярно е, че ответникът е признал иска, но не се представиха доказателства
ответникът сам да е отменил незаконосъобразното си решение преди завеждане на иска,
което е достатъчно да се приеме, че е станал повод за завеждане на делото, с което не и
изпълнено кумулативмното изискване на чл.78, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.40, ал.2 от Закона за управление на етажната
собственост и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразно Решение на ОС на Етажна собственост с
административен адрес - град Спо т. 1.6 от дневния ред на Общото събрание на
Етажната собственост проведено на 25.05.2021 година, с което е било решено за
необитаемите апартаменти да се заплаща 50% от таксата за поддръжка на Етажната
собственост.
ОСЪЖДА Етажна собственост с административен адрес – град Сда заплати на Н.С.
М – В.А, ЕГН ********** и Г. ЕМ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес град С 9, чрез
3
адвокат П.С. Б., с ЕГН **********, от гр. С сторените по гр.дело № 33107/2021 година по
описа на Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4