Р Е Ш
Е Н И Е № 260452
15.11.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Седми
граждански състав
на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия
: Христина Жисова
секретар
Павлина Николова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2779 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ
бр.102/29.12.2015 г., вр. § 28 от ПЗР на същия, вр. чл.45 от ЗЗД, от
Гаранционен фонд – София, ****, представляван от изпълнителните директори М.К.
и С.С.; против Н.Л.Н. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на основание
чл.288 ал.1 т.2 б.„а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, изплатил
по щета № 110985/16.10.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
1 449,89 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 03.10.2015 г. в гр. Хасково,
л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на П.Б.Д.. Виновен за катастрофата бил
ответникът Н.Л.Н., който управлявал собствения си л. а. „***“ с рег. № *** в
гр. Хасково, на кръстовището между ул. „Преслав“ и бул. „България“, не спазил
пътен знак Б2-Спри и осигури предимство, като не пропуснал движещия се правилно
и по път с предимство л.а „***“ с рег. № ***, вследствие на което причинил
процесното ПТП. В нарушение на чл. 249, вр. чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461,
вр. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът поканил ответника да
му възстанови платеното, но до момента той не сторил това. Ето защо, ищецът
иска, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 449,89 лв. (хиляда четиристотин
четиридесет и девет лева и 89 стотинки), представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 110985/16.10.2015г. обезщетение, ведно със законнага
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски. В депозирани по делото
писмени становища, ищецът чрез пълномощник, поддържа предявения иск и иска
уважаването му изцяло, като основателен и доказан. Ответникът не успял да
докаже нито едно от възраженията си. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой процесуален
представител.
Ответникът Н.Л.Н., чрез особения
си представител адвокат Т.Т., депозира отговор на исковата молба в
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК като оспорва исковата
молба. Счита, че предявения иск е допустим, но по същество неоснователен. От
представените с исковата молба доказателства не можело по категоричен начин да
се направи извод, че поканата за плащане била редовно изпратена и получена.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност. В открито съдено заседание
ответникът не изпраща свой процесуален представител. В депозирани по делото
писмени бележки, особеният представител на ответника моли искът да бъде
отхвърлен, тъй като по делото не били представени доказателства, че регресната
покана била надлежно връчена, поддържа се и възражението за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Участници в ПТП, настъпило на 03.10.2015
г., в 16,10 часа, са били ответникът в настоящото производство, управлявайки собствения
си лек автомобил л. а. „***“ с рег. № Х 3401 АН, и Н.И.Д. с л.а. „***“ с рег. №
***, собственост на П.Б.Д.. За това ПТП е бил съставен протокол № 1505935/03.10.2015г.,
в който е отразено горното, както и щетите по двата автомобила. Като
обстоятелства и причини за ПТП-то е посочено, че в гр. Хасково, на кръстовището
между ул. „Преслав“ и бул. „България“, ответникът не спазил пътен знак Б2 –„Спри.
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и ударил движещия се по пътя с
предимство л.а. „***“ с рег. № *** в предна лява част. В протокола за ПТП е
отразено, че ответникът не е представил валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, а водачът на увреденото МПС е представил такава при Булинс. Като видими щети по увреденото МПС са
посочени – предна лява част, калник, капак, гума с джанта. Сочи се, че е взето
административно отношение спрямо ответника, като му е съставен АУАН серия Г
бл.№ 196670. Протоколът е подписан от съставителя и от двамата участници в ПТП.
Видно от справка в базата данни на Информационен център към ГФ на база на
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО” на
автомобилистите от 19.10.2015г., за управлявания от ответника при процесното
ПТП автомобил са налични застраховки със срок на действие 18.05.2015г.,
прекратена на 08.09.2015г. и 03.10.2015г., 17:10 часа – 02.10.2016г. Видно от
писмо рег.№ 125300-17261/17.12.2015г. от ОД МВР Хасково – сектор „Пътна
полиция“, във връзка с процесното ПТП по отношение на ответника са издадени на 02.11.2015г.
наказателно постановление /НП/ № 15-1253-001488 по чл.179 ал.2 от ЗДвП и второ наказателно
постановление /НП/ № 15-1253-1489 по чл.315 от КЗ. От представените в заверен
препис наказателни постановления, същите са били връчени на 05.12.2015г., не са
обжалвани, респ. са влезли в сила не на 15.12.2015г., както е посочено в писмо
рег.№ 125300-17261/17.12.2015г. от ОД МВР Хасково – сектор „Пътна полиция“, а
на 21.12.2015г.
С писмо с вх. № 07-00-29-281 от
16.10.2015г. „Ви Ай Джи Сървисиз България“ЕООД, уведомили ищеца, че във връзка
с ПТП, настъпило на 03.10.2015г. в 15:50 часа и регистрирано с Протокол за ПТП
№ 1505935 във „Ви Ай Джи Сървисиз България“ЕООД била заведена претенция под №
70-05050-00021/15 за л.а. „***“ с рег. № ***. Според протокол за ПТП,
посоченият за виновен водач не представил валидна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. След направена проверка в Информационния
масив не било установено, същият да има валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата и часа на настъпилото събитие. По
повод на това изпращат комплект документи по претенцията, заведена във „Ви Ай
Джи Сървисиз България“ЕООД. По този повод ищецът е изготвил на 16.10.2015г.
техническа експертиза по щета № 110985/16.10.2015г., като негов технически
експерт, на основание актуалните към събитието цени за нови части и труд, е
оценил констатираните вреди – предна броня облицовка, лайсна хром предна броня
ляв, капак преден, калник преден десен, подкалник преден ляв PVC, основа преден калник ляв, рог
преден ляв, носач преден ляв горен, носач преден ляв долен, амортисьор преден ляв,
лайсна преден ляв калник, мигач в калник ляв, кормилна щанга преден ляв, джанта
стоманена предна лява 14 ʺ, врата предна лява, лайсна предна лява врата,
предна колона, Д.М.Б, на сумата от общо 1 449,89 лв. Тази техническа
експертиза, приложен на л.13 от делото, съдържа и отбелязване с щемпел и
подпис, че обезщетението е изплатено с № 69/02.02.2016г. Общата дължима сума от
1 449,89 лв. е посочена и в заключителна техническа експертиза по същата
щета, също съдържаща отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е
изплатено с № 69/02.02.2016г. Изготвен е от ищеца доклад по щета за имуществени
вреди № 110985/16.10.2015г., в който на увредения при процесното ПТП е
определено обезщетение за имуществените вреди в размер на 1 449,89 лв., които
е разпоредено да се изплатят на основание чл.557 ал.1 т.2 от КЗ на собственика
на увреденото МПС, като на основание чл.558, ал.7 от КЗ налице било основание
за търсене на регрес от ответника. И докладът съдържа отбелязване с щемпел и
подпис, че обезщетението е изплатено с № 69/02.02.2016г. Обезщетението в размер
на 1 449,89 лв. е било изплатено на пострадалия от ищеца на 02.02.2016г.,
видно от представено преводно нареждане за кредитен превод /авизо/ № 963В1О016033SX6J/02.02.2016г. в 16:41 часа. Авизото като писмено
доказателство не е оспорено от ответника, поради което и съдът приема фактът на
извършеното плащане в полза на посочения субект, за доказан, като не се твърдят
и установяват факти, че даденото на банката нареждане за плащане е изменено
и/или оттеглено, поради което съдът приема фактът за извършеното плащане за
безспорен.
Ищецът е поканил ответника с
регресна покана изх. ПДП № 111/24.03.2016г., в едномесечен срок от получаване
на поканата, да му изплати сумата от 1486,89 лв. – обезщетение за процесното
ПТП. Тази покана, според отбелязването в разписка за изпращане от „Спиди“, се
връща на подател с отбелязване дата: 28.03, часа: 10.30 часа, коментар: няма
никой. След това ищецът е поканил отново ответника с втора регресна покана изх.
ПДП № 104/18.03.2016г., в едномесечен срок от получаване на поканата, да му
изплати сумата от 1586,89 лв. – обезщетение за процесното ПТП ведно с
ликвидационни разходи, както и всички съпътсващи разноски. Поканата е изпратена
по куриер на 18.03.2016г. с отбелязване на изх. номер на същата, респ. е
доставена на 19.03.2016г. с отбелязване, че получателят отказва да приеме
пратката.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
и съдебно-автотехническа експертизи, като и двете заключения приема като
компетентни и безпристрастно дадени. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че сумата в размер на 1 449,89 лв. е изплатена
от Гаранционен фонд на П.Б.Д. с банков превод по сметка BG78IORT80311000121300 в „Инвестбанк“АД, нареден на
02.02.2016г.
Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза сочи, че анализът на механизма на ПТП от протокол за
ПТП и на описаните от застрахователните експерти повреди по процесния лек
автомобил л.а. „***“ с рег. № *** показва, че от техническа гледна точка следва
и е възможно да бъдат повредени описаните 17 броя части и детайли. Посочените в
материалите по делото констатации за щети, отговарят на механизъм на ПТП. Деформациите по автомобила са
в предната му лява част, като разположението им и степента на увреждане
съответстват на механизма на настъпване на ПТП на 03.10.2015г., тоест според
вещото лице е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП
и настъпилите повреди по автомобила. От описаните повредени конструктивни
елементи, няма такива, които да не съответстват на отразения в протокола за ПТП
механизъм, както и с характера и взаимодействие между превозните средства.
Стойността на вложените при ремонта на л.а. „***“ с рег. № *** нови части,
детайли и консумативи, с включен ДДС, както и размерът на общата сума,
необходима за пълното възстановяване на повредения автомобил, към датата на
ПТП, би била значително по-голяма, ако са калкулирани разходите за авточасти по
пазарна стойност с ДДС, ако трудът е по средната пазарна ставка за 2015г. с
ДДС, ако разходите за бои и консумативи са с начислен ДДС като изплатеното от
ищеца на увреното лице е най-ниското по стойност възможно обезщетение за
описаната щета, към датата на ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Основателността
на иск при квалификацията на чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)/ вр.
чл. 45 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
изплатено на пострадал от ПТП обезщетение от Гаранционния фонд; основателност
на извършеното плащане на обезщетение - наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на ГФ по чл. 557, ал. 1 КЗ /чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.)/; деликтна
отговорност на причинителя на щетите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при следния
фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
Следа да се отбележи, че с оглед осъществяване на субрагацията в различни
времеви моменти са приложими различни квалификации по отменения и по действащия
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 288
ал.1 т.2 б.”а” от КЗ – отм.,
Гаранционният фонд изплаща по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ обезщетение за имуществени вреди на чуждо имущество, ако ПТП е
настъпило на територията на страната ни и е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на България, и виновният водач няма сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На
основание чл.288 ал.12 от КЗ – отм., след изплащане на това обезщетение, фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Цитираните норми
са аналогични на действащите към настоящия момент разпоредби на чл.557 ал.1 т.2
б.”а” и чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015г. В случая се установява,
че ответникът е реализирал ПТП на 03.10.2015г., в гр. Хасково, на кръстовището
между ул. „Преслав“ и бул. „България“, като не спазил пътен знак Б 2, не
пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а „***“ с рег.№ ***. Към тази дата
за управлявания от него автомобил - л. а. „***“ с рег.№ ***, ответникът не е
имал договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Тези обстоятелства не са
спорни по делото, а и се установяват по категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза. Не е спорно още, че при процесното ПТП ответникът е увредил управлявания
от Н.И.Д. л.а. „***“ с рег. № ***, собствен на П.Б.Д.. Констатираните вреди са
в причинно следствена връзка с ПТП, които ответникът също не оспорва. За
процесното ПТП е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. С
оглед на изложеното и при наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане - противоправни действия на ответника, вреда, вина и причинна връзка,
и изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение от ищеца, на основание
горецитираните разпоредби, съдът приема, че за ищеца се е породило правото на
регресен иск срещу ответника - пряк причинител на увреждането. Това право, с
оглед установените факти, е за заплащане на сумата от общо 1 449,89 лв.,
представляваща обезщетение за имуществените вреди /изплатени от ищеца на
пострадалото лице на 02.02.2016г./. От назначената по делото автотехническа експертиза
се установи, че дължимото обезщетение е именно в търсения размер и не е в
необоснован или завишен такъв, предвид цените на новите части по каталог,
съответствието на труда при операциите по възстановяване с нормативно
признатия, както и разходите за бои и консумативи – всички определени без
начисляване на ДДС. Вещото лице сочи още, че предвид 15 годишния
експлоатационен период, стойността на подменяните части се овехтява и се
възстановява на 40 %, като стойността им от 2343,73 лв. се редуцирала до 937,49
лв., която заедно с труда за възстановителни работи от 334,40 лв. и разходи за
боя и консумативи при боядисването на 8 детайла от 178,00 лв. се равнява на
сумата от общо 1 449,89 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника, че искът е погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а при задълженията
без срок – от пораждането им. Регресното вземане се основава на изпълнението на
чуждо задължение – това на делинквента и се поражда от различен фактически
състав, включващ извършен деликт, правен интерес от изпълнението на чуждото
задължение и плащане, като това правоотношение възниква между различни страни –
суброгиралия в правата на увредения Гаранционен фонд и деликвента управлявал
МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ето защо изтеклата спрямо делинквента давност в
правоотношението му с увреденото лице, не следва да се прилага по отношение на
регресното вземане. По отношение на последното давността има за начало
осъществения състав на суброгацията. Съгласно т. 14 от Постановление № 7 от
04.10.1978 г., Пленум на ВС, за регресните искове важи общата давност по чл.
110 и следващите от ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което
разбиране е приложимо и към регресното вземане на Гаранционния фонд. Липсва основание
даденото тълкуване да се счита за изгубило значение. Смисълът на института на
давността е да бъде санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията
ищецът изобщо не е такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не
може да го упражни и няма как по отношение на него да е текла давност.
В този смисъл е
задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. 14 на ППлВС № 7/1977 г., Решение
на ОСГК на ВС № 117/ 3.12.
1962г. по гр. д. № 89/ 1962г., както и в Решение № 178/21.10.2009г. по т. д. № 192 2009г.
на ВКС, Решение № 449/18.03.2002г.
по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, Решение № 178/ 21.10.2009г. по т. д. № 192/2009г.
на ВКС, Решение № 2 от 02.02.2011г. по търг. дело № 206/2010 г. на ІІ ТО на
ВКС, последните постановени на основание чл. 290 ГПК. Практиката, обобщена в
последното решение изрично сочи, че основанието за регресните искове възниква
от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по
силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което
началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна
давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо
от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в
забава.
В настощия случай плащането от
ищеца на увредения е станало на 02.02.2016г., при което изпратената по пощата
на 26.11.2020г. и постъпила в съда на 27.11.2020г. искова молба е в рамките на
5-годишния давностен срок. Датата на плащането - 02.02.2016г. е отбелязана,
както на преводното нареждане за кредитен превод/авизо/, така и бе установена
от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, а и се остановява
от други писмени доказателства. С оглед на това съдът намира, че предявяването
иска е извършено в рамките на давностния срок и правото на ищеца да търси
съдебна защита на регресното си вземане към ответника не е погасено по давност.
Що се отнася до възражението, че ответникът не е получил покана от страна
на Гаранционен фонд за плащане на претендираните суми, следва да се отбележи,
че регресната покана
има правно значение при снабдяване на Фонда с изпълнителен лист против виновния
водач съгласно чл. 288, ал. 14 от КЗ – отм., но не и за допустимостта и
основателността на регресния иск, а съгласно чл.378, ал.6 от сега действащия КЗ
„Регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице“ като „Застрахователят има право на
законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към
причинителя на вредата“, тоест Поканата има значение и за изпадане
на длъжника в забава, като при липса на такава се замества от исковата молба. В
случая обаче, обезщетение за забава върху главницата /мораторна лихва/ въобще
не се претендира, при което изцяло ирелевантно е обстоятелството, дали
ответникът действително е получил изпратената му регресна покана.
Предвид изложените съображения,
предявеният иск следва да се уважи изцяло за сумата от 1 449,89 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска 26.11.2020г. до окончателното и изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски,
съобразно изцяло уважения иск /чл.78 ал.1 и чл.80 от ГПК/, а именно сумата от 758,00
лв., от които 58,00 лв. за държавна такса; 250,00 лева за възнаграждение за
особен представител и 450 лв. за възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.Л.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***; ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд –
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори
М.К. и С.С.; сумата от 1 449,89 лв., представляваща изплатено по щета № 110985/16.10.2015г.
обезщетение за имуществени вреди за увредения автомобил при ПТП, настъпило в
гр. Хасково на 03.10.2015г. по протокол за ПТП № 1505935/03.10.2015г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска 26.11.2020г. до
окончателното изплащане; както и сумата от 758,00 лв., представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.А.!