№ 2394
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110203549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А. Р. О. чрез адв. А. срещу заповед за задържане рег. № ***/*** г.,
издадена от полицай /к.о./ в ОСПС-СДВР.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта заради липса на
фактически и правни основания за задържането. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
Претендират се разноски от 310 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. Излага
доводи в писмен вид. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Счита, че е законосъобразна и моли да бъде
потвърдена Излага доводи в писмен вид, като сочи, че са посочени фактическите и правните
основания и, че жалбподателят е бил задържан във връзка с данни за извършено
престъпление и издаването на заповедта е било необходимо за защита на обществения
интерес. Позовава се на ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът поддържа казаното от пълномощника си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На ***г. в 22:50 ч. полицай /командир на отделение/ в ОСПС-СДВР задържал за срок до 24
часа жалбоподателя, за което издал обжалваната заповед за задържане на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Като фактическо основание било вписано „във връзка с преписка № *** от
*** г. на 04 РУ-СДВР”. Жалбоподателят бил освободен на *** г. в 02:00 ч.
Впоследствие, след предявяването на заповедта на жалбоподателя, в същата към
фактическото основание било допълнено – „установяване съпричастност към
престъпление“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочената фактология се установява от наличните по делото заповед /оригинал и
ксерокопия/, протокол за обиск на лице, разписка, декларация и др., които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост. Това, че към фактическите
основания в заповедта е било направено допълнение с текст „установяване съпричастност
към престъпление“, след предявяването й на жалбоподателя, се установява при сравнение
между представеното с жалбата ксерокопие на същата, където то отсъства и оригинала.
Освен това, от оригинала на заповедта е видно, че това допълнение е с друг цвят мастило.
Тъй като в представеното с жалбата копие на обжалваната заповед, липсва това допълнение
следва извод, че тя е била предявена на жалбоподателя без него и то е било направено в по-
късен момент и жалбоподателят не е бил запознат с него.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по-
подробното му обсъждане е ненужно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Чл. 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица при
наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има характер
на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. За постановяването й
се издава заповед – чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на
оперативна самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени дали
при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не
принудителната административна мярка.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед, обхваща преценката дали
съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна
самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта
и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.
57, ал.1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.
2
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са посочени в разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
фактическите и правни основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от
ЗМВР и правата на задържаното лице.
В случая, в заповедта е вписано като правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. Като фактическо основание е посочено „във връзка с преписка
№ *** от *** г. на 04 РУ-СДВР”. Така посоченото е крайно недостатъчно и на практика
представлява липса на факти. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата,
които са го мотивирали да издаде заповедта за задържане. Това означава най–малкото да
направи кратко описание на извършеното деяние. Не е необходимо излагането в заповедта
на пространна фактология, а съвсем накратко, дори в рамките на едно изречение, да се
посочи поведението, което се твърди, че съставлява престъпление /с оглед вписаното
правно основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР/ и кога и къде е осъществено то. Това е нужно, за
да е ясно на адресата на заповедта за кое конкретно свое поведение е задържан.
Вписаното в заповедта „във връзка с преписка УРИ ***/*** г. на 04 РУ-СДВР” не съдържа
никаква конкретика и не дава възможност да се разбере причината за задържането. За съда
може да е ясно, че в заповедта е вписан номер на полицейска преписка, но за задържания
това не е така. Дори задържаното лице да може да се досети, че се цитира полицейска
преписка, няма как да му стане ясно за какво конкретно негово деяние се води тя, предвид
липсата на каквито и да е твърдения в тази връзка. И за съда няма как да е ясно тази
преписка за какво деяние се води, доколкото нейният номер не дава тази информация. На
задържаното лице се дължи кратко, но съдържателно информиране за фактите, които са
причина за задържането му. В случая това не е направено и за жалбоподателя е останало
неясно, защо спрямо него е била приложена тази принудителна мярка.
Съдът посочи, че счита, че допълнението „установяване съпричастност към престъпление“
не е било предявено на жалбоподателя и той не е бил наясно, че това е част от фактическото
основание за задържането му. Но дори да му бе предявено, то същото не носи информация
относно фактите, които са причина за задържането, тъй като не се сочи какво е
престъплението, къде и кога е извършено и на практика въпреки допълнението, продължава
да е налице липса на фактически основания в заповедта.
Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ № 16/1975г. на ОСГК на Върховния съд неизлагането
на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ
такъв.
Тази тълкувателно решение, предвид времето си на приемане, не е в съответствие със
съвременното законодателство и практиката на ЕСПЧ, съгласно която при липсата на
конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява
3
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Но дори да се приеме, че ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС може да бъде взето предвид, в
случая, няма данни фактическите основания за издаване на заповедта да са посочени на
друго място – например докладна записка на полицейския орган, наложил мярката, в която
да е описано поведението на жалбоподателя, което е послужило като основание за
задържането и от която да е ясно основанието за това. Освен това, ноторно е, че тези
документи не се предявят на задържания и той евентуално би могъл да се запознае с тях в
много по-късен момент и то, ако придобие качеството на обвиняем в наказателно
производство.
При така изложеното фактическо основание, съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй
като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Само формално посочване на
разпоредбата, въз основа на която е задържано лицето и цитиран номер на преписка не е
достатъчно, за да се счита, че е изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР за
посочване на основанието за задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за
осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства. В случая това не е така и
съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – 300 лева за адвокатски
хонорар и 10 лева за държавна такса. Молбата относно хонорара следва да се уважи в
искания размер, който е в минималния размер съгласно чл. 35а от Наредба № 1/2004 г.,
издадена от Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № ***/*** г., издадена от полицай /к.о./ в
ОСПС-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на да заплати на А. Р. О. сумата от
310 лева за разноски по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
4
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5