Р Е Ш Е Н И Е № 389
гр. Пазарджик, 29.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
Членове: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при секретаря Катя
Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д.№516 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №440/02.04.2019г., постановено по гр.д.№2406/2018г. по описа на РС -
Пазарджик са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против Р.Б.А. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.2,
вр. ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 511,69лв. – главница по
Договор за стоков кредит №******от 11.11.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и Р.Б.А., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
приемо-предавателен протокол от 07.07.2017 г. към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата от 474,16лв. – договорна
(възнаградителна) лихва по договора за стоков кредит за периода от 11.12.2016г.
до 20.04.2017г.; сумата от 174,04лв. – лихва за забава по договор за стоков
кредит за периода от 11.12.2016г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№515/2018г. на РС – Пазарджик.
Отхвърлени
са предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р.Б.А. искове с
правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника Р.Б.А. да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 2 511,69лв. – главница по Договор за стоков кредит №******от
11.11.2016г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.Б.А., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г.
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата
от 655,64лв. – договорна (възнаградителна) лихва по договора за стоков кредит
за периода от 11.01.2017г. до 11.05.2018г.; сумата от 376,50лв. – лихва за
забава по договор за стоков кредит за периода от 12.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
15.06.2018г. до окончателното изплащане на дълга.
В срок решението се обжалва с въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт С., като неправилно и незаконосъобразно в
частта, с която са отхвърлени кумулативно предявените от ищеца обективно
съединени положителни установителни искове и в частта, с която са отхвърлени
кумулативно предявените обективно съединени осъдителни искове, поради липса на
надлежно връчване на уведомление за извършената цесия.
Основният
развит във въззивната жалба довод е, че неправилно РС е приел, че длъжникът не
е редовно уведомен за прехвърляне на вземането. Цитира се съдебна практика,
като се твърди, че ответникът е редовно уведомен за прехвърляне на вземанията
чрез особения представител. На основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на закона с
получаване на копие от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е
уведомен за събиране на задължението му, както и за обявяване на кредита му за
предсрочно изискуем. Прави се искане решението на първоинстанционният съд да
бъде отменено в обжалваната част и се уважи иска.
В условията на евентуалност, в случай че въззивната инстанция не уважи
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове,
се прави искане да се отмени решението в частта, в която са отхвърлени
предявените осъдителни искове и се постанови ново, с което се осъди ответницата
да бъде осъдена да заплати претендираните суми.
Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Не
се представят доказателства. Не се правят доказателствени искания.
В
срокът по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв.Х.– особен представител на
ответницата, с твърдения за неоснователност. Твърди, че уведомлението за цесия
не е връчено на ответника, а уведомлението на особения представител на
ответника няма като последица уведомяване на ответника, тъй като особеният
представител единствено осъществява процесуално представително по делото.
Искането е въззивната жалба да се остави без уважение. Не се представят
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Пазарджишкият
окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,
като взе предвид съображенията на страните, изразени в съдебно заседание и при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Относимите
обстоятелства са следните:
Установява
се от доказателствата по делото, че с договор за стоков кредит №******/11.11.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД - кредитор и Р.Б.А.
- кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на ответника стоков
кредит в размер на 2 698лв. за закупуване на стоки, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, представляващи – телефон мобилен Samsung S7 Edge с цена 1 249лв. и фотоапарат цифров Canon Eos с цена 1 449лв., а ответникът се
е задължил да я върне в срок от 18 месеца, считано от датата на усвояването му,
съгласно приложения към договора погасителен план, при ГПР 32,88% и фиксиран
ГЛП 28,77%.
Уговорено е между страните, че сумата на кредита се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД.
Към договора за заем е приложен
погасителен план, в който са посочени падежните дати, размерът на дължимата
вноска, в т.ч. вноската по главницата и дължимата лихва.
За закупуване на процесните стоки –
мобилен телефон и цифров фотоапарат, от търговеца „Технополис България“ ЕАД е
издадена фактура №**********/11.11.2016 г. с предмет GSM Samsung S7 Edge и фотоапарат Canon Eos на обща стойност 2 698 лв., с получател Р.Б.А..
С уведомително писмо без номер и
дата „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила „Технополис България“ ЕАД, че между банката и Р.Б.А.
е сключен договор за финансиране на покупката на стоки (кредит) със следните
характеристики: фактурна стойност на стоките – 2 698 лв., главница по
кредита – 2 698 лв., брой вноски – 18.
Уведомлението е издадено, за да
послужи пред „Технополис България“ ЕАД като основание за предоставяне на
клиента на желаната стока, обект на договора за финансиране (кредит).
С подписване на удостоверението
банката е удостоверила, че е получила от „Технополис България“ ЕАД дубликат от
фактура №********** на името на клиента (кредитополучателя) за закупената
стока, предмет на сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и горепосочения
кредитополучател договор за финансиране на покупката на стока, и че „Технополис
България“ ЕАД е изпълнило точно задължението си по Рамковото споразумение между
„Технополис България“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД от 01.10.2013г. и „Банка ДСК“ ЕАД
се задължава да преведе стойността на стоките, посочени в горецитираната
фактура, но не повече от разрешения кредит, посочен по-горе в уведомителното
писмо.
С декларация, носеща подписа на
ответника, но без посочване на името и единния му граждански номер, ответникът
е декларирал, че е получил от „Технополис България“ ЕАД стоките посочени в
горецитираната фактура, предмет на договора за финансиране (кредит).
С приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г.
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на продавач и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД в качеството на купувач, изменен с Допълнително споразумение
за цедиране на вземания от 07.07.2017г., банката-продавач е прехвърлила на
ищцовото дружество вземането по процесния договор за стоков кредит, включващо
всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви.
По делото е приложено пълномощно, с
което „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми от негово име всички
длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията по кредити,
които банката е цедирала (прехвърлила) с Допълнителни споразумения, сключени на
20.04.2017г., 11.05.2017г., 15.06.2017г., 07.07.2017г., 08.08.2017г. и
08.09.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач (цедент) и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД като купувач (цесионер) към Рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия), сключен на 20.04.2017г., за извършените цесии като
пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от
името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
Ищецът в качеството му на
пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса
на длъжника уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ДСК/******от 11.07.2017г. за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора за стоков кредит, но същото
се е върнало с отбелязване „непотърсен“.
По делото
е приложено и уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ДСК/******от 05.01.2018г., също
адресирано до длъжника Р.Б.А., но по отношение на него не са представени
доказателства за изпращането му по пощата или чрез куриер, тъй като в приложената
товарителница и обратна разписка към товарителница пратката е описана като
уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ДСК/224174, каквото обаче липсва по делото.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са назначени и изслушани съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че
подписите за „кредитоискател“, „кредитополучател“, „клиент“ и „получател“ в
искане за стоков кредит от 11.11.2016г., договор за стоков кредит №******от
11.11.2016 г., погасителен план, общи условия по договор за стоков кредит №******от
11.11.2016г., уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до „Технополис България“
ЕАД, ведно с два броя декларации, и служебен бон, са положени от ответника Р.Б.А..
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата, предмет на договора
за стоков кредит, в размер на 2 698лв. е преведена по банков път от „Банка
ДСК“ ЕАД на „Технополис България“ ЕАД на 11.11.2016 г. По договора за заем Р.Б.А.
е извършила едно плащане на 14.11.2016г. в размер на 186,31 лв., с което е
погасена част от главницата.
Считано от 12.01.2017г. Р.Б.А. е
изпаднала в забава.
Считано от 12.04.2017г. кредита е
станал изцяло предсрочно изискуем.
Размерът на задължението за главница
и договорна лихва за периода до обявяване на кредита за предсрочно изискуем (от
11.12.2016г. до 12.04.2017г.) е главница в размер на 2 511,69лв. и
договорна лихва в размер на 293,56лв.
Размерът на законната лихва за
периода от 12.01.2017г. – 07.02.2018г. е 376,50 лв.
Такава
фактическа обстановка е възприел в обжалваното решение районният съд и тя
изцяло се възприема и от въззивната инстанция. Въззивният съд приема, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, тъй като не се констатират
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана
по същество обаче въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Въззивният
съд изцяло се присъединява към изводите на районния съд относно съществуването
на валидно облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице
„Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Р.А. по договор за стоков кредит; извършването
между първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца на прехвърляне на
вземанията по процесния договор за кредит с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от
07.07.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.04.2017г., както и относно извода, че цесията е породила целеното правно
действие по тези две лица.
Неоснователно обаче районният съд е приел, че прехвърлянето
на вземането не е породило действието, предвидено в чл.99, ал.4 ЗЗД, по
отношение на длъжника. В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с
което старият кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на
първия за прехвърлянето на вземанията. В своята практика ВКС трайно и
последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не
нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор
или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия
кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във
висящото исково производство на основание чл.235 ГПК.
Спорен
в случая е въпросът дали препис от искова молба с приложено към нея
уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор, може да
бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по реда на
чл.47, ал.6 ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в
отношенията между длъжника и новия кредитор. Въззивният съд не споделя
доводите, изложени от районния съд в обжалваното решение.
На
съдебния състав е известна практиката, формирана предимно от решения на районните
съдилища, съгласно която при наличието на връчване на уведомление за извършена
цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, то
не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В съответствие с това
разбиране е и решение №74/27.07.2017 г., постановено по в.т.д.№154/2017г. по описа
на Бургаския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с
определение №567/18.09.2018г. по дело №3153/2017 г. по описа на ВКС, като
мотивите на решението на БАС почти дословно се възпроизвеждат във всички
решения на районните съдилища. Следва да се отбележи обаче, че в изложението
към касационната жалба не е формулиран единствено относимият в случая въпрос
дали представлява надлежно съобщаване на длъжника уведомление за цесията,
изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера, връчено на
особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК, поради което и
ВКС не се е занимал с този съществен за изхода на спора въпрос.
В
Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.д.№193/2018 г. обаче ВКС приема, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление
на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
мотивите на своето решение ВКС приема, че на основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение
на предпоставките по чл.47 ГПК, ал.1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение №148/02.12.2016г.
по т.д.№2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №25/03.05.2017г.
по гр.д.№ 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47 ГПК, ал.1-5 –
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери
от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Независимо,
че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за
предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към
искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47,
ал.6 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС
се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по
аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД е максимално да
бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В
конкретния случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати уведомление за
сключения договор за цесия лично до длъжника: първия път писмото е било
изпратено чрез „Български пощи“ с обратна разписка, която е върната с
отбелязване, че пратката е „непотърсена“
– 14.07.2017г., а втория път уведомлението е изпратено чрез куриер „Лео
експрес“ и обратната разписка е върната с отбелязване „Лицето вече не е на този адрес“ – 10.01.2018г. И в двата случая
длъжникът не е проявил активност да потърси пратките, за които е известен. Ако
кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална
покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на
договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл.50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5,
уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без
реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В
настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради
което на основание чл.47, ал.6 ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес
съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. Х. ***, която е
получила препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и
уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е подала писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, като е направила правоизключващи възражения и е
взела участие в делото до края на устните състезания пред въззивния съд, т.е.
правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да
се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира
вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа
за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 ГПК. В правната теория
господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с
които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на
правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно
оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от
обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани
със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания
и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в
цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между
приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на
вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за
такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 от
ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес,
провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия
надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца,
свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. В
настоящото производство е безспорно установено, че ответницата е сключила
валиден договор за заем, по който в противоречие с поетото задължение не е
заплатила нито една погасителна вноска нито на първоначалния, нито на новия
кредитор и за нея не би имало никакво значение на кой от двамата кредитори ще изпълни,
т.е. нейните права и интереси не се накърняват по никакъв начин.
Установи се от приетата по делото
счетоводна експертиза, че считано от 12.04.2017г. кредита е станал изцяло предсрочно
изискуем и дължимите по него суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.02.2018г. са
в следния размер: главница – 2 511,69лв., 293,56лв. – договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 11.12.2016г. до 12.04.2017г. и сумата от
174,04лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2016г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2018г. Безспорно се
установи, че ответницата е изплатила само една погасителна вноска в размер на
186,31лв., която е отнесена към погасяване на част от главницата, което
означава, че исковете са доказани както по основание, така и по размер, поради
което следва да бъдат уважени в горепосочените размери, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството,
че правните изводи, до който въззивната инстанция достига не съответстват на
правните изводи на първоинстанционния съд, решението на Районен съд-Пазарджик,
с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.42 ГПК във
следва да бъде частично отменено като неправилно, а въззивната жалба – уважена.
Имайки предвид уважаването на предявените
установителни искове, настоящата инстанция не дължи произнасяне по осъдителния
иск, предявен в условията на евентуалност.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК
следва да бъдат преизчислени дължимите разноски за двете инстанции.
Тъй
като в производството ищецът е представляван от юрисконсулт, неговото
възнаграждение следва да се съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ /НЗПП/.
Съгласно
чл.25, ал.1 НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, поради което претендираното
възнаграждение от жалбоподателя, следва да се определи предвид фактическата и
правна сложност на делото, в размер на сумата от 150лв.
По
изложените съображения, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1 778,08лв., от които за първата инстанция –
938,46лв.; за втората инстанция – 701,42лв.; за заповедното производство –
138,20лв.
С
оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – Пазарджик сумата от
300лв., представляваща възнаграждение за експерт, изготвил съдебно-почеркова
експертиза в първата инстанция, платена от бюджета на съда.
На
особения представител се следва възнаграждение за осъщественото от него представителство
за всяка инстанция, независимо от изхода на делото, поради което в полза на
адв.Х. следва да бъде присъдена сумата от 451,19лв., която да се изплати по
внесения на 10.05.2019г. депозит от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение се явява
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №440/02.04.2019г. по гр.д.№2406/2018г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, в частта в която предявеният иск с правно основание
чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата от 2 511,69лв. – главница, сумата от
293,56лв. – договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 11.12.2016г. до
12.04.2017г. и сумата от 174,04лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2016г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д.против
Р.Б.А., ЕГН **********,***, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 511,69лв. – главница, сумата от 293,56лв. – договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 11.12.2016г. до 12.04.2017г. и сумата от
174,04лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2016г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, дължими на основание договор за стоков кредит №******от 11.11.2016г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Р.Б.А. като кредитополучател,
вземанията по който са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД по силата на Допълнително споразумение от 07.07.2017г. за
цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№515/2018г. на Районен съд – Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА решение №440/02.04.2019г. по гр.д.№2406/2018г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, в частта, в която предявеният иск с правно основание
чл.422 ГПК е отхвърлен за разликата над сумата от 293,56лв. до предявения
размер от 474,16лв.
ПРИСЪЖДА в полза на адвокат Ц.Х., вписана в
Националния регистър за правна помощ под №****, назначена по реда на чл.47,
ал.6 ГПК за особен представител на Р.Б.А., ЕГН ********** сумата от 451,19лв.
/четиристотин петдесет и един лева и деветнадесет стотинки/ за осъществено
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р.Б.А., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Н.Т.С. и М.Д.Д., 1 778,08лв. /хиляда седемстотин седемдесет и
осем лева и осем стотинки/, представляващи деловодни разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА Р.Б.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен
съд – Пазарджик сумата от 300лв. (триста лева),
представляваща възнаграждение за експерт.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.