Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 461/17.07.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Бисерка
Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 403 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от „П.“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя С.Н.П. чрез процесуалния му
представител адвокат М.Б. *** против Решение №26 от 05.04.2023г., постановено по АНД
№ 20221610200295 по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № М-5-ДНСК-182/20.09.2022г. издадено от Началник на Дирекция
за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София. В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание касатора чрез
процесуалния си представител адвокат М.Б. ***, не се явява. В писмена молба не
възразява да бъде даден ход на делото, моли за уважаване на касационната жалба
и отмяна на въззивното решение, като неправилно. Претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС –
Берковица.
Ответника по
касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.И. оспорва
касационната жалба, като отрича наличието на касационните основания за отмяна
на постановеното решение. Излага доводи в насока правилност и законосъобразност
на оспореното решение и неоснователност на наведените касационни основания. Моли за потвърждаване на въззивното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозира възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото
върнато за разглеждане от друг състав на РС – Берковица, поради неправилно
конституиране на страните в производството.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания.
Касационния състав на Административен съд Монтана,
като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира, че въззивното решение е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН,
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно правната регламентация в разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, настоящият касационен състав следи и
служебно.
В рамките на служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно
решение е недопустимо, тъй като първостепенния съд не е конституирал и призовал
надлежните страни в съдебното производство. По аргумента на чл.61, ал.1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта в случая по чл. 58д, т. 1
от ЗАНН, както и допуснатите от съда свидетели.
В конкретния случай,
административнонаказаното лице е обжалвало наказателно постановление, което е
издадено от Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/
гр.София, а видно от разпореждането за насрочване на делото и списъците за
призоваване, като страна по делото е призовавана Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ гр.София, в качеството на административно наказващ
орган. Видно от призовките по делото, Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/ гр.София, е била призовавана като страна по делото, като по този начин
въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН,
което налага съдебното решение да бъде обезсилено, тъй като е недопустимо с
оглед обстоятелството, че е постановено по отношение на ненадлежна страна.
Наред с това съгласно приетото
Тълкувателно постановление №3/28.04.2023г. по тълк.дело №5/2022г. на съдиите от
ВАС и ОСС от НК на ВКС I и II колегии на ВАС е прието, че надлежната въззиваема страна при обжалване и
протестиране на актовете по чл.58д,
т.1 - 3 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ е
наказващият орган, тоест в случая е следвало да се
конституира и призове като страна в производството Началник
на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София.
С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение е недопустимо, предвид което следва да
се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд Берковица, от фазата на конституиране на надлежните страни в производството
и провеждане на съдебното следствие с тяхното участие по изложените доводи в
жалбата против НП.
При този изход на спора разноски по настоящото дело не
следва да се присъждат, като въпросът за разноските следва да бъде решен при
новото произнасяне по съществото на спора по арг. чл.226, ал.3 от АПК.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.221, ал.3 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №26 от 05.04.2023г., постановено по АНД № 20221610200295 по описа
на Районен съд – Берковица.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Берковица от
фазата на конституиране на надлежните страни в производството и провеждане на
съдебното следствие с тяхното участие по оспореното НП.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: