Подсъдимият А.К.К. с ЕГН: **********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. П. за извършени
престъпления както следва:
За това, че на 19.11.2009 г. в гр.П. без надлежно разрешително е придобил и
държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество – белезникаво
прахообразно вещество с нето тегло 8.009 грама, със съдържание на активен
компонент амфетамин – 2 /два/ тегловни процента
на стойност 240.27 лв. /съгласно постановление № 23 на Министерски съвет
от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството/, което е престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така
предявените обвинения и взе становище, че те са доказани по несъмнен начин, за
което и следва да се наложат съответните наказания на подсъдимият при спазване
на изискванията на чл. 373 ал.2 от НПК. Според неговото становище, следва да се
определи наказание “лишаване от свобода” в максимален размер под предвидената
долна граница от 1 година лишаване от свобода, а именно, в размер на 11 месеца.
Предлага да се определи и по- лекото наказание “глоба” в размер, съобразен с тежестта
на извършеното и материалното състояние на подсъдимия, което да се ориентира
към възможния максимум на предвидената долна граница. Счита, че това наказание
е съобразено с деянието и личността на подсъдимия. По отношение на разноските, дава
становище те да бъдат присъдени за заплащане на подсъдимия.
Подсъдимият А.К. се явява в съдебно
заседание и се признава за виновен. Той изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събира
доказателства за тези факти, като се ползуват тези от досъдебното производство.
Спрямо него производството е по реда на чл.371 т.2, във вр. чл. 372, ал.4 от НПК. Моли за минимални наказания.
Служебният защитник на подсъдимият, адв. Г.Б.
взе становище, че в случая се касае за извършено престъпление по чл.354а, ал.5
вр. ал.3 т.1 от НК. Предлага на съда да
приеме, че се касае за случай на зависимост от наркотичните вещества, за което
следва да се определи наказание “лишаване от свобода” в размер, който да даде
възможност на подсъдимия да се поправи. По отношение на размера на санкцията глоба,
предлага тя да не бъде присъждана. Пледира, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които обстойно излага.
П.ският Районен съд, като взе в предвид изискванията
на чл.373, ал.3 от НПК за приемане в мотивите за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и като се позовава на направеното самопризнание от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство по делото, които го
подкрепят, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.К.К. е
роден на *** ***. Той е българин и български гражданин. Не е женен и няма
низходящи. До момента е осъждан с 4 влезли в сила съдебни акта. Има завършено
основно образование, като е безработен. Постоянно живее на адрес: гр. П., ***.
Има ЕГН **********. На 18.11, 2009г подсъдимият се запознал със свидетеля П.П..
Вечерта заедно с нея и свидетеля Г.В., когото познавал от предишен свой престой
в местата за лишаване от свобода, подсъдимия посетил билярд клуб “Р.”, където
към тях се присъединил свидетеля М.. Вечерта четиримата потърсили лице с малко
име В., съквартирант на свидетеля П.,***. Предвижвали се с лек автомобил марка
„БМВ 520 И” с рег.№ *******син на цвят, управляван от свидетеля В.. След като
навлезнали в района, до който имало прелез, подсъдимият казал на водача да спре
и слязъл от автомобила. Забавил се в рамките на около 15 минути, след което
отново четиримата потеглили в посока на билярд клуб “Р.”. Вече минало полунощ и
било в малките часове на 19.11.2009 г.. св. Г.В. ***. До него на дясната седалка
се возел свидетеля Д.А. М., зад когото
бил седнал подсъдимия, а до подсъдимия стояла свидетеля П.Т.П.. В себе си К.
носел придобити 1 бр. полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно
вещество с нето тегло 8.009
грама, със съдържание на активен компонент амфетамин – 2
/два/ тегловни %, което било поставено в друго полиетиленово пликче, както и
един брой газов пистолет. В района до служебния вход на Международен панаир-
гр. П. лекият автомобил бил спрян за проверка от дежурен полицейски патрул при
03 РУ на МВР гр.П., като между
полицейските служители бил и св. Г.Н.Т..
Последният установил, че свидетеля В. не може да представи свидетелство за
управление на МПС, затова разпоредили на всички да ги придружат до сградата на полицейското
управление, намираща се на улица „Б.Ш.” № ** в гр.П. за извършване на
по-обстойна проверка и за съставяне на акт установеното административно
нарушение. В автомобила на свидетеля В. се качил свидетеля Т., а свидетеля П.
била настанена в служебния автомобил. По време на движение към управлението
подсъдимият незабелязано от останалите пасажери в автомобила, извадил от
дрехите си полиетиленовото пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество и го
пъхнал в процепа, образуван между полегатата част на задната седалка и
облегалката на МПС-то, разположен в дясната част на автомобила. При
пристигането в пред сградата на РУ на МВР, В. паркирал управляваното от него
МПС отпред. Всички заедно влезнали в сградата, където била установена
самоличността им. В предвид съдебното минало на В. и К., в полицейските
служители възникнало основателно съмнение, че в лекия автомобил марка „БМВ 520
И” с рег. № *******се намират наркотични
вещества. На място, при неотложен случай било осъществено претърсване и
изземване спрямо лек автомобил марка „БМВ”520
с ДК № *******син на цвят, тъй като това е била единствената възможност
за събиране и запазване на веществени доказателства, имащи значение за делото,
за които от събраните факти е било налице достатъчното основание да се
предположи, че се намират в обекта. При извършеното действие за времето от
01,45 часа до 02,35 часа били открити и иззети вещите, поставени от подсъдимия
в процепа между полегатата дясна част на задната седалка и облегалката на МПС, а именно: 1 бр.
полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, поставено в друго
полиетиленово пликче. В последствие било установено, че това вещество е със
съдържание на активен компонент амфетамин – 2 /два/ тегловни %, нетно тегло
8.009 грама. А.К. ведно със свидетелите Г.П.В., Д.А.М. и П.Т.П. били запознати
с резултатите на проведеното претърсване в автомобила от свидетеля С.Х.А.,
полицейски служител при 03 РУ на МВР гр.П.. Пред последният подсъдимият
направил опит последователно да убеди първо Г.В., а в последствие и свидетеля М.
да поемат вината за намереното наркотично вещество, но те не се съгласили. Затова
свидетеля А. отвел К. в кабинета си, където последният признал авторството на
противозаконно деяние, като заявил на полицейския служител, че намереното
наркотично вещество е негово, че то е
амфетамин и той го е пъхнал между седалките при спирането на автомобила за
проверка от органите на реда, за да го скрие от тях.
Така изяснената фактическа обстановка се извлича по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на
съдебното следствие, което се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства
от досъдебното производство. На първо място, то се подкрепя от показанията на свидетелите С.А., Т., М.,
П. и В., които в пълнота разкриват
фактите и обстоятелствата, касаещи осъществените действия от страна на
подсъдимият по извършеното от него деяние, разкриват обективната истина. Показанията
на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най- вече
непредубедени. Те си съвпадат
по основните точки в тяхното изложение и в тях
несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно
съществуващи. От страна на
свидетелите- полицейски служители, няма предубеждение спрямо подсъдимият. Те изразят точно обективно случилите
се факти, всичко онова, на което са били преки и непосредствени очевидци. Налице
е непоколебимост на техния разказ. Затова
съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез
тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимия. Тези свидетелски показания
са подкрепени и от останалите събрани и приети от съда по реда на чл.283 от НПК
доказателства: заключения на проведената физикохимична експертиза, която съдът
кредитира изцяло като логична, научно и методически обоснована, съдържателна и
изчерпателна по отношение отговорите на поставените задачи, без съмнение в
тяхната обективност. Подкрепят се и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства: протокол за претърсване и изземване от 19.11.2009 г. на
автомобил “БМВ 520” с ДК № *******с одобрение от съда, протокол за претърсване
и изземване от 19.11.2010г на апартамент с одобрение от съда, веществените
доказателства по делото- остатък от белезникаво прахообразно вещество, със
съдържание на активен компонент амфетамин – 2 /два/ тегловни %, с нето тегло
8.009 грама, намиращо се на съхранение в Централно митническо управление – С.,
2 броя полиетиленови пликчета, както и от свидетелство
за съдимост и характеристична справка, приложени от дознател. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно
подкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета в обвинителният акт.
Следва да се посочи, че самопризнанието на подсъдимия изцяло кореспондират с
другите доказателства: гласни показания на свидетелите и приложените писмени
доказателства. Същите изясняват механизма на извършеното престъпление, участието
на А.К. в него, характерът и размера на причинените имуществени вреди. Признанието
на подсъдимия е подкрепено от всички доказателства по делото. Тези съвпадения
между показанията на горните свидетели и самопризнанието на подсъдимия води
съда до извода, че тези негови обяснения са напълно достоверни и може да им се
има доверие за всички факти, съобщени в тях. Ето защо, съдът изцяло приема
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, каквото е изискването на
чл.373, ал.3 от НПК.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият А.К. е
годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието
е пълнолетен и в състояние на вменяемост. Към инкриминираният период той е
употребявал наркотични вещества, но не страда от същинско психично заболяване.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях.
От обективна
страна според становището на съда, действията
на подс. А.К. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на
престъплението по чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК, защото на 19.11.2009г. в гр.П. без надлежно разрешително е
придобил и държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество –
белезникаво прахообразно вещество с нето тегло 8.009 грама, със
съдържание на активен компонент амфетамин – 2 /два/ тегловни процента на стойност 240.27 лв. съгласно постановление
№ 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството. Налице е проявление на обективните
признаците на състава. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като действия
от страна на подсъдимия, насочени към противоправно държане на високорисково
наркотично вещество, без съответното разрешително за това. В 1 бр. полиетиленово
пликче, поставено в друго такова пликче, извадено от мястото, на което седял
подсъдимия, се е установило наличие на белезникаво прахообразно вещество с нето
тегло 8.009 грама,
със съдържание на активен компонент амфетамин. Амфетаминът е включен в
приложение 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве, забранено за приложение. Безспорно общественоопасните последици
са налице в резултат на действията на подсъдимия. Затова тяхната конкретна
оценка се определи на плоскостта на засягане на обществените отношения и
настъпилите всички последици и така те безспорно
определят цялостната квалификация на престъплението.
От субективна
страна подс. А.К. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на
вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал
обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния резултат,
свързан с държането на високорисково наркотично вещество без съответното
разрешение за това. Той е осъзнавал, че от извършваните от него действия настъпва
съответния противоправен резултат, в противовес на установените отношения за
охрана на народното здраве. К. е бил съгласен с общественоопасният характер на
поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици.
Налице е проявление на съставомерни
признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на
подсъдимият А.К..
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимият за така извършеното от него
престъпление, съдът взе в предвид, че съгласно разпоредбите на чл.373,
ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на
чл.58а от НК. Съгласно нормата на разпоредбата на чл.354а ал.3 т.1 от НК,
предвиденото наказание е от една до шест години лишаване от свобода и глоба от
2000 до 10000.00 лева”. В този случай при определяне на наказанието следва да
се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като то се определи под
минимално предвидената долна граница. Отчетоха се следните отегчаващи отговорността обстоятелства и други
обстоятелства, които определят подсъдимия като личност с по- висока степен на
обществена опасност – наличие на минали осъждания с общо 5 броя влезли в сила
съдебни актове, повече от които касаят общоопасни престъпления, лошите
характеристични данни, свързани с други противообществени прояви, желанието да
избегне наказателната отговорност с прехвърляне на вината върху други лица.
Отчетоха се следните смекчаващи отговорността обстоятелства: проявеното критично
отношение към деянието, младата възраст на подсъдимия, проявеното желание за
лечение на зависимостта си. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за
извършване на престъплението - желание за противоправно нарушаване на установения
обществения ред по охрана на народното здраве и мотивирано поведение от
наркотична зависимост. Степента на обществената опасност на деянието и дееца са
изключително високи. При превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият А.К., мотивите за извършване на настоящото
престъпление, степента на засегнатост на обществото, обществената опасност и в
бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най- съответно се
явява да се определи наказание в горната възможна граница на предвиденото, а
именно “лишаване от свобода за срок от 10 месеца”, което по реда на чл. 6о, ал.
1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип
при строг режим, като и наказание “глоба” в
размер от 2000.00 (две хиляди) лева. От наказанието лишаване от свобода
на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК се приспадна времето, през което
спрямо А.К. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” и мерки
по ЗМВР и по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 19.11.2009 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за 1 ден „лишаване от
свобода”. При определяне на наказанието “глоба” съдът отчете и обстоятелствата съобразно
изискванията на чл.47 ал.1 от НК /семейното му положение, факта, че е
безработен и няма имущество на негово име/, като в настоящия случай не са
налице условията за приложение на
разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК. Така определеното съвкупно наказание в
конкретният случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща
роля, то ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимият с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме
възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува
възпитателно и предупредително и върху други
членове от обществото. Така най- пълноценно ще се изпълнят поставените в
чл.36 от НК цели на наказанието.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК като признат за виновен, подсъдимият следва да заплати направените
в наказателното производство разноски в размер на 56.56 лева за проведените експертизи.
Приложените
по делото веществени доказателства: Остатък от
наркотичното вещество, изпратен на съхранение в отдел “МРР-НОП” при ЦМУ
- гр. С. на основание чл.354а ал.6 от НК се отнема в полза на Държавата и е
необходимо да се унищожи по съответния ред, а 2 броя полиетиленови пликчета
/л.20 от досъдебното производство/ и 2 бр. хартиени пликчета, съдържащи
опаковки, запечатани с червен восъчен печат „МВР”, също да се унищожат като
вещи без стойност по съответния ред.
По горните съображения, съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н.К.
