№ 42
гр. гр.Несебър, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150201261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. Б. П., срещу наказателно постановление № 21-
0304-001838 от 18.11.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. Жалбоподателят счита, че не
е извършил нарушението. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган – началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър, заема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.11.2021г., около 09:39 часа, по главен път I-9, 206,3 км, в посока от гр. Варна към гр.
Бургас, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фиат Мареа” с рег. № *******. В автомобила
се намирала и съпругата на жалбоподателя – св. П.. По същото време на посоченото място св. М.М.
– мл. автоконтрольор при РУ Несебър, изпълнявал служебните си задължения, като системата
отчела, че за автомобила не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поради тази
причина жалбоподателят бил спрян за проверка на около 500 метра от св. М., който в момента на
спиране видял в лявото предно огледало на управлявания от жалбоподателя автомобил и през
задното панорамно стъкло, че водачът поставя обезопасителен колан след като е спрял
автомобила. Когато полицейските служители се приближили жалбоподателят вече бил с
обезопасителен колан. За констатираното нарушение св. М. съставил АУАН № 548954 от
15.11.2021г., въз основа на който е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
1
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 548954 от 15.11.2021г., свидетелските показания на св. М., заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства по делото
са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Фактическото
твърдение на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, не се подкрепя от доказателства по
делото. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. П., която е съпруга на подсъдимия
(т.е. е в пряка родствена връзка с него по смисъла на чл. 119 от НПК). От друга страна показанията
й (и цялостната версия на жалбоподателя) страдат от противоречия и разминавания. В АУАН той
не е вписал възражения, като е отказал същият да му бъде връчен. За пръв път в жалбата П. е
вписал, че разкопчал колана, за да може да окаже съдействие на проверяващите. В съдебно
заседание от 25.01.2022г. П. вече излага друга версия и твърди, че след като му поискали
документи за проверка, тогава разкопчал колана, за да може да ги достигне. Свидетелката П. (в
показанията си) първоначално свидетелства за същата версия. Впоследствие обаче свидетелката
посочва, че жалбоподателят дърпал колана си още преди да свали стъклото (т.е. преди да му бъдат
поискани документи), тъй като се подготвял за проверката. Тези разминавания в твърденията
както на жалбоподателя, така и на водената от него свидетелка, разколебават достоверността на
версията им. От друга страна св. М. е категоричен, че когато се приближил до автомобила П. вече
бил с поставен колан. Следователно ако жалбоподателят беше дърпал колана си (както твърди), за
да го свали, а не да го сложи, то е логично при пристигане на полицейския служител да е без колан,
а не с поставен такъв. Не е ясно защо се е налагало предварително да дърпа колана си – още преди
да му е известно какви точно документи ще му бъдат поискани. Нещо повече – свидетелят М. е
категоричен за видимостта, която е имал и за обстоятелството, че първоначално е видял през
задното панорамно стъкло как коланът виси, а впоследствие е възприел движенията на П. по
поставянето му. Всички тези обстоятелства разколебават напълно лансираната от жалбоподателя
версия, която се приема от съда за негова защитна теза, имаща за цел да изключи отговорността
му. Ето защо се налага краен извод, че фактическото твърдение на жалбоподателя не се доказа в
рамките на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-746/01.06.2017г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
на наказание подлежи водач, който не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1
ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят
е управлявал МПС без да използва предпазен колан и възраженията му в обратната посока са
неоснователни. Ето защо той безспорно е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т.
2
7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил
правилно в размер на 50 лв.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд Несебър сумата от 10,32 лв. – заплатено възнаграждение за свидетел по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001838 от 18.11.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на СТ. Б. П., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА СТ. Б. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата
от 10,32 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за един свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3