№ 336
гр. Разград, 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 407,
ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Варна, район Приморски, ул. Прилеп N: 1, вх.5, ет.5,
ап.78, с настоящ адрес: област Варна, община Аксаково, село Орешак, със
съдебен адрес гр. Варна, ул. Възраждане № 1, срещу Разпореждане от
17.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 392/2015 г. по описа на РС-Разград, В
ЧАСТТА, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист е незаконосъобразно, тъй като за същото вземане вече е
бил издаден от РС Варна изпълнителен лист № 10066 от 27.01.2017г. въз
основа на решение № 724 от 13.10.2016г. постановено по в.т.д. № 1039/2016г.
по описа на Окръжен съд – Варна и Решение № 1310 от 04.04.2016г. по гр.д.
№ 10127/2015г. по описа на Районен съд – Варна.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на
първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист и обезсилване на
издадения изпълнителния лист. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от „Топлофикация – Разград“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Дарина Цанкова, е подаден отговор. В същия се
сочи, че „Топлофикация – Разград“ АД е оттеглила процесния изпълнителен
лист от 17.01.2018г., поради и което изпълнително дело № 2373/2018г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, район на действие ОС - Варна е
прекратено, по отношение на вземането по процесния изпълнителен лист. Ето
защо, моли съда да прекрати настоящото производство и да отхвърли
1
претенцията от жалбоподателя за съдебни разноски, поради липса на
материално право и правен интерес. Представя писмени доказателства за
твърдяното частично прекратяване на изпълнителното дело.
Разградският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК,
намира следното:
Относно спазването на срока за обжалване по чл. 407, ал.2 ГПК.
Видно от справка от НБДН длъжникът, настоящ частен
жалбоподател, е с постоянен адрес: гр. Варна, Район Приморски, ул. Прилеп
N: 1, вх.5, ет.5, ап.78 от 07.01.2002 г. и с настоящ адрес област Варна, община
Аксаково, село Орешак от 29.03.2019г. Видно от представените преписи от
материали по изпълнително дело № 20188950402373 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, рег. № 895, Район на действие ОС - Варна, е че съобщението
по чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 във вр. чл. 410 ГПК за образувано
изпълнително дело до длъжника, е било връчено по реда на чл. 47 ГПК през
2020г. на адрес гр. Варна, ул. Възраждане № 1, / т.е. на адрес различен от
горепосочения постоянен и настоящ адрес/. Няма данни за връчване по
постоянен и настоящ адрес, с оглед нормата на чл. 47, ал.3 ГПК, нито за
приложение на чл. 40, ал.2 ГПК. Ето защо, съдът приема, че настоящата
частна жалба е подадена в срока по чл. 407, ал.1 ГПК.
По възражението на насрещната по жалбата страна, че предвид
прекратяването на изпълнителното дело образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист, то за частния жалбоподател липсва правен интерес от
обжалването на разпореждането, въз основа на което този изпълнителен
лист е издаден.
Обстоятелството, че по искане на взискателя изпълнителното
производство е прекратено по отношение на процесния изпълнителен лист на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, не лишава длъжника от правен интерес от
обжалване на разпореждането въз основа на което изпълнителния лист е бил
издаден. Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността
кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното
изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването
на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото
право на принудително изпълнение. В този смисъл вж. Определение № 262 от
9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК и Определение № 90
от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 57/2011 г., II г. о., ГК.
Поради гореизложеното, съдът намира, че частната жалба е подадена
в срок от надлежна страна в процеса при наличие на правен интерес срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
2
Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради
следното:
Въз основа на Заявление с вх. № 1776 от 24.02.2015г. по описа на РС
Разград е издадена Заповед № 555 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 25.02.2015г. по ч.гр.д. № 392/2015г. по описа на РС – Разград.
Със същата е разпоредено дължникът ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на кредитора
„Топлафикация Разград“ ЕАД сумата 3 755.41 лв. за топлинна енергия за
времето 01.12.2011г. – 30.04.2014г. на адрес гр. Разград, ж.к. Освобождение
№ 44, ап.4 и законна лихва от 24.02.2015г. до изплащане на вземането, сумата
957.46лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2012г. – 17.02.2015г. и
сумата 94.26 лв. разноски по делото.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК /редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г./
длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение.
Кредиторът предявил иск за съществуване на вземането по реда на
чл. 422 ГПК, като било образувано гр.д. № 979/2015г. по описа на РС –
Разград. След възражение за местна неподсъдност от страна на ответника,
производството по делото е прекратено и делото е изпратено на РС Варна по
компетентност, на осн. чл.118, ал.2 във вр. с чл. 119 ГПК. Така в РС- Варна е
било образувано гр.д. № 10127 от 2015г. С Решение № 1310 от 04.04.2016г. по
гр.д. № 10127/2015г. на РС- Варна, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН *********, гр. Варна, ул. Възраждане № 1,
ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от
Михаил Николаев Ковачев, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по
ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата от общо
3462.87лв./три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет
и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и
топла вода по фактури за периода 01.02.2011г. до 30.04.2014г. дължима по
силата на сключен между страните договор за продажба на топлоенергия
по партида №14442 за имот, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение,
бл. 44, ап. 4, сумата от 701.54лв. /седемстотин и един лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху
главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й
изплащане на основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД,
ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна,
представлявано от Михаил Николаев Ковачев срещу ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН
3
*********, гр. Варна, ул. Възраждане № 1 искове с правно основание чл. 415
от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи по заповед за изпълнение
№555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд –
Разград сумата за разликата над 3462.87лв. до пълния предявен размер от
3755.41лв., представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и топла
вода по фактури за периода 01.02.2011г. до 30.04.2014г. дължима по силата
на сключен между страните договор за продажба на топлоенергия по
партида №14442 за имот, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение, бл.
44, ап. 4, сумата за разликата над 701.54лв./седемстотин и един лева и
петдесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от 794.90лв.,
представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за
периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г.
по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й изплащане на основание чл. 415
от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН *********, гр. Варна, ул. Възраждане № 1
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от
Михаил Николаев Ковачев, сумата от 83.29лв. /осемдесет и три лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по заповедното
производство, сторени по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд –
Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН *********, гр. Варна, ул. Възраждане № 1
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от
Михаил Николаев Ковачев, сумата от 402.90лв./четиристотин и два лева и
деветдесет стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК116019472, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, представлявано от
Михаил Николаев Ковачев ДА ЗАПЛАТИ НА ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН *********, гр.
Варна, ул. Възраждане № 1 сумата от 69.82лв./шестдесет и девет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С окончателно Решение № 724 от 13.10.2016г. по в.т.д. № 1039/2016г.
по описа на Окръжен съд – Варна, ТО, II състав, горецитираното
първоинстанционно решение е потвърдено, както и съдът е осъдил ИЛ. К. ЗЛ.
да запрати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД сумата от 590 лв.
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
4
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На 10.01.2017г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД депозирала
пред РС – Варна молба да бъде издаден изпълнителен лист за всички
присъдени суми по гр.д. № 10127/2015г. на РС- Варна – главница, лихви и
разноски срещу длъжника И.З..
С резолюция с характер на разпореждане от 11.01.2017г. било
разпоредено издаване на изпълнителен лист.
На 27.01.2017г. от РС Варна, Гражданско отделение, XXX състав, е
издаден изпълнителен лист № 10066 на осн. чл. 404, т.1 и чл. 405, ал.1 ГПК,
съгласно който:
ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД”
ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по
описа на Районен съд – Разград сумата от общо 3462.87лв. /три хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода по
фактури за периода 01.02.2011г. до 30.04.2014г. дължима по силата на
сключен между страните договор за продажба на топлоенергия по партида
№14442 за имот, находящ се в гр. Разград, ж.к. Освобождение, бл. 44, ап. 4,
сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата
общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й изплащане на
основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД”
ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по
описа на Районен съд – Разград сумата от 83.29лв. /осемдесет и три лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по заповедното
производство, сторени по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд –
Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД”
ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по
описа на Районен съд – Разград сумата от 402.90лв./четиристотин и два
лева и деветдесет стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. К. ЗЛ. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД”
ЕАД, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по
описа на Районен съд – Разград сумата от 590.00лв./петстотин и
деветдесет лева/, представляваща направени по делото във ВОС разноски за
5
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На осн. чл. 406, ал.3 ГПК, за издаването на изпълнителния лист е
направена надлежна бележка върху Решение № 1310 от 04.04.2016г. по
гр.д. № 10127/2015г. на РС- Варна и върху Решение № 724 от 13.10.2016г. по
в.т.д. № 1039/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, ТО, II състав.
С писмо с изх. № 15 от 03.01.2018г. РС - Разград поискал от РС –
Варна да му бъде върнато ч.гр.д. № 392/2015г. по описа на РС - Разград,
изпратено с изх. № 976 от 05.12.2015г. за прилагане по гр.д. № 10127/2015г.
по описа на РС - Варна, ведно със заверен препис от съдебния акт.
На 16.01.2018г. в РС – Разград било получено от РС – Варна ч.гр.д. №
392/2015г. по описа на РС – Разград, ведно със заверени преписи от Решение
№ 1310 от 04.04.2016г. по гр.д. № 10127/2015г. на РС- Варна и Решение №
724 от 13.10.2016г. по в.т.д. № 1039/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна,
ТО, II състав.
Със сега обжалваното Разпореждане от 17.01.2018г. по ч.гр.д. №
392/2015г. РС Разград, като приел, че Заповед № 555 от 25.02.2015г. е
влязла в сила, тъй като с влязло в сила решение е установено част от
задължението, на осн. чл. 416 ГПК разпоредил да се издаде изпълнителен
лист за същата главница и лихва, /за които вече бил издаден
горецитирания изпълнителен лист № 10066 от 27.01.2017г. от РС Варна/,
като било оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист
от останалата му част. На същата дата – 17.01.2018г. е издаден изпълнителния
лист.
По молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД изпълнителния
лист от 17.01.2018г. издаден по ч.гр.д. № 392/2015г. РС Разград е
присъединен към изпълнително дело № 20188950402373 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, рег. № 895, Район на действие ОС – Варна, съгласно
разпореждане на ЧСИ от 13.03.2020г.
С молба с вх. № 31946/20 от 29.05.2020г. по по описа на РС – Варна,
настоящия частен жалбоподател поискал от съда да обезсили издадения
изпълнителен лист № 10066 от 27.01.2017г. от РС Варна. Посочил, че на осн.
чл. 416 ГПК компетентен да издаде ИЛ е съдът пред който е поискана
заповедта за изпълнение - РС Разград. Освен това изпълнителен лист № 10066
от 27.01.2017г. от РС Варна се явявал втори с едно и също основание, тъй
като РС Разград е издал ИЛ от 17.01.2018г.
С Определение № 7562 от 15.06.2020г. по гр.д. № 10127/2015г. на РС
– Варна, съдът оставил без уважение молбата за обезсилване на изпълнителен
лист № 10066 от 27.01.2017г. от РС Варна. Изложил, мотиви, че към датата на
издаването на ИЛ от ВРС такъв не е бил издаван нито получаван. За
издаването на изпълнителен лист № 10066 от 27.01.2017г. от РС Варна е
6
направена надлежно отбелязване върху съдебното решение, което е било
приложено към ч.гр.д. № 392/2015г. на РС – Разград и е било налично преди
издаване и от РС – Разград на изпълнителен лист от 17.01.2018г., поради
което с оглед разпоредбата на чл. 408, ал.1 ГПК изпълнителен лист не е
следвало да бъде повторно издаван от РС – Разград. Посочил, че реда за
защита на длъжника срещу повторно издадения изпълнителен лист е
обжалване на разпореждането за неговото издаване по реда и в сроковете на
чл. 407, ал.1 ГПК.
С молба с изх. № ТР-СЗ-613/18.08.2021г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ
РАЗГРАД” ЕАД поискала от ЧСИ Людмил Станев изпълнително дело №
20188950402373 да бъде прекратено само по отношение на процесния
изпълнителния лист от 17.01.2018г. издаден по ч.гр.д. № 392/2015г. РС
Разград. Въз основа на молбата, на осн. чл. 433, ал.1, т.2 ГПК ЧСИ прекратил
изпълнителното производство по отношение на този изпълнителен лист.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Влязлата в сила заповед, формално съставлява изпълнително
основание по чл. 404, ал. 1, т. 1 и чл. 416 ГПК, но след като кредиторът вече
разполага с изпълнителен лист за същите вземания изпълнение, който не
е обезсилен, издаването на втори изпълнителен лист за вземанията е в
разрез с разпоредбите на процесуалния закон. В този смисъл вж.
Определение № 240 от 28.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 688/2021 г., II т. о.,
ТК.
По своята същност изпълнителният лист представлява процесуална
ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение. Без
да се снабди с него, кредиторът не може да реализира своето притезание.
Листът се издава въз основа на годно изпълнително основание в един
екземпляр, с оглед да се осуети неколкократно изпълнение на едно и също
притезание - чл. 408, ал. 1 ГПК. Когато разпореждането за издаване на
изпълнителен лист бъде отменено, същият се обезсилва служебно от съда.
Така и Определение № 361 от 15.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 168/2010 г.,
IV г. о., ГК.
С оглед на изложеното частната жалба е основателна, поради което
обжалваното Разпореждане от 17.01.2018г. по ч.гр.д. № 392/2015г. РС
Разград, в частта за издаване на изпълнителен лист, като незаконосъобразно
следва да бъде отменено, молбата за издаване на изпълнителен лист
обективирана в Заявлението по чл. 410 ГПК - отхвърлена и издаденият
изпълнителен лист обезсилен. Вж. и Определение № 231 от 4.05.2020 г. на
ВнАС по в. ч. т. д. № 117/2020 г.
По разноските.
7
С оглед изхода на спора, предмет на настоящото съдебно
производство, на основание чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК, в
полза на частния жалбоподател трябва да се присъдят разноски размер на
15.00 лв. за държавна такса и 1.02 лв. за банкова такса за превода й /вж. и
Определение № 5644 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 193/2015 г., V о./,
както и разноски в размер на 200 лв. за възнаграждение за адвокат по чл. 7,
ал.1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. общо – 216.02 лв.
Възражението на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД срещу
претенцията на частния жалбоподател за разноски, следва да се приеме за
такава по чл. 78, ал.5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, и извършените действия по осъществяване на
възложената му защита от страна на процесуалният представител на частния
жалбоподател, съдът намира, че за разликата над 200 лв. до пълния
претендиран размер адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно. Поради гореизложеното, за разликата над 216.02 лв. до
пълния му претендиран размер от 1 016.02 лв. искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
392/2015 г. по описа на РС-Разград, В ЧАСТТА, с която е разпоредено
издаване на изпълнителен лист, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна,
обективирана в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, с вх. № 1776/24.02.2015г. по описа на РС – Разград, по ч.гр.д. №
392/2015г. по описа на РС-Разград, за издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист 17.01.2018г. издаден от РС-Разград
въз основа на Разпореждане от 17.08.2018 г., постановено от РС-Разград по
ч.гр.д. № 392/2015 г.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, Индустриална зона, ул.
Черна, представлявано от Михаил Николаев Ковачев ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. К.
ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, район Приморски, ул.
Прилеп N: 1, вх.5, ет.5, ап.78, с настоящ адрес: област Варна, община
Аксаково, село Орешак, със съдебен адрес гр. Варна, ул. Възраждане № 1,
8
сумата от 216.02 лв. /двеста и шестнадесет лева и две стотинки/
представляваща разноски в настоящото производство, като отхвърля искането
за разноски за разликата над 216.02 лв. до пълния му претендиран размер от 1
016.02 лв., като неоснователно, на основание чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81 във вр.
чл. 273 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9