ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№...............
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова Иванка
Дрингова
като разгледа
докладваното от съдия Кавърджикова
частно гражданско дело № 424 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, намери следното:
Постъпило е възражение, на основание чл. 423 от ГПК, от Е.И.Д., ЕГН ********** ***,
чрез процесуалния представител адв. Д.Д. против
Заповед за изпълнение парично задължение № 2634/19.04.2018г., постановена по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС. Д. твърди,
че едва на 01.02.2019г., когато получила
ПДИ по изп.д. № 20198950400061 на ЧСИ Л.Станев разбрала, че срещу нея е било водено
ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС, и издадена в полза на А.В.А.-Т.
заповед за изпълнение № 2634/19.04.2018г., влязла в законна сила на
12.05.2018г. и съотвтно издаден изпълнителен лист. Сочи, че нокога не е живяла
на адреса на който е посочено, че е връчено съобщението за издадената по
ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС заповед за изпъление, а именно:
гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, това не е нито настоящият
й, нито постоянния й адрес. Дъщеря й действително се казва Ивелина Петрова Д., но
тя също не живее на този адрес, нито на адреса й в гр. Варна, жк „Чайка”, бл.
61, вх. А, ет. 4, ап. 46, а и двете са във влошени отношения. Счита, че
заповедта за изпълнение и съобщението са й връчени в нарушение на чл. 38 и чл. 46, ал. 2 от ГПК. Освен това не е
сигурна, че въпреки посоченото име, съобщението е връчено на дъщеря й, която не
й е предавала нито съобщението, нито заповедта за изпълнение, а не е сигурна и
дали положеният подпис е на дъщеря й. Моли се на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъде прието възражението й, като делото бъде върнато на ВРС с указания
да продължи с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от А.В.А.-Т., ЕИК ********** ***, с който заявяв
становище за неоснователност на възражението. Смята, че е без значение
настоящия и постоянен адрес на длъжницата, след като е връчена заповедта на
адреса, посочен в заявлението. Задължение за връчителя да издири друг адрес или
място за връчване на съобщението на адресата би възникнало само ако последният
не е открит на указания в съобщението адрес или не е намрено друго лице по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, което е съгласно да го приеме със задължението
да го предаде на адресата. Смята, че процедурата по чл. 46, ал. 2 от ГПК е
спазена, като съобщението е връчено на лице от домашните на адресата. Не е
спорно, че Ивелина Петрова Д. е пълнолетна дъщеря на Е.И.Д.. Спорно е, че
същата живее или пребивава на адреса в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап. 46 или
гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1. Това оспорване не почива на
ангажирани от Е.Д. доказателства къде е
постоянния и настоящ адрес на дъщеря й. Дори и да не е там постоянния и настоящ
адрес на Ивелина Д., то логично е да е пребивавала на адреса на майка си. Иначе
няма обяснение какво е правела на адреса в деня на посешението на връчителя, още
повече, че се твърди, че майката и дъщерята са във влошени отношения. Вярно, че
в книжата на връчителя е посочен друг етаж и апартамнт за връчване, но явно е
допусната техническа грешка. За опровергаване твърдението за наличието на
влошени отношения страната се позовава на воденото друго дело № 15202/2018г. на
48-ми състав на ВРС, заведено след ч.гр.д. № 5532/2018г., по което
процесуалният представител, който защитава Е.Д. и по настоящото дело е
поддържал, че майката е била предоставила ключ на дъщеря си от друг свой
съсобствен имот, разпределяйки с нея ползването, като ползвала първия етаж, а
дъщеря й втория. Прави се извод, че те явно са в добри отношения, а твърдението
за противното е защитна теза в настоящото производство. Освен това, страната се
позовава и на друго водено дело № 10454/2017г. на 21-ви състав на ВРС, по което заповед за изпълнение е връчена
отново на адреса в гр. Варна ,жк „Чайка”,
бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, този път лично на Е.Д., която е подала
възражение по реда на чл. 415 от ГПК. Явно връчителят е запознат с адреса на Д.
и местоживеенето й. Недоказани са твърденията на длъжницата, че съобщението не
й е било предадено. Считано от връчване на съобщението на дъщерята на Д. е
изтекъл и едномесечния срок за възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Моли се да
бъде оставено без разглеждане възражението, евентуално да бъде отхвърлено.
След преценка на доказателствата по
делото, ВОС установява следното:
А.В.А.-Т., чрез адв.
Кр. Тодоров е депозирал на 18.04.2018г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане, насочено срещу Е.И.Д., с посочено ЕГН и адрес ***,
за заплащане на сумата от 250.00лв., представляваща обезщетение за едноличното
ползване на съсобствен техен имот, за периода от 06.06.2017г. до 09.07.2017г.
на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението и сторените по делото разноски. Съдът е уважил заявлението и е
издал заповед № 2634/19.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ВРС е изпратил съобщение и заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти
състав на ВРС до Е.И.Д., но на адрес ***. Видно от разписката към съобщението,
същото е връчено на Ивелина Петрова Д.-дъщеря над 18 години.
С разпореждане № 18824/17.05.2018г. съдът
е констатирал липсата на постъпило възражение и е изготвил изпълнителен лист за
присъдените суми. По така издадения
лист няма спор, че е образувано изп.д. № 20198950400061 на ЧСИ Л.Станев и на
01.02.2019г. на Е.И.Д. е връчна ПДИ.
На 05.02.2019г. в регистратура на ВРС е
подадено настоящото възражение вх. № 9011.
Настоящият състав намира, че след като Д.
твърди, че е получила ПДИ с приложено копие
от издадената срещу нея заповед за изпълнение, но това е станало чак на 01.02.2019г.,
като съобщението, изпратено по ч.гр.д. № 5532/2018г., ведно с издадената по
него заповед за изпълнение не й е било връчено лично, а на лице, за което е
посочено в разписката като нейна пълнолетна дъщеря, но на адрес, различен от
настоящия й и постоянен адрес, както и различен от този в подаденото от
насрещната страна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, при твърдения, че с дъщеря си не живеят заедно и тя не живее на
адреса на който е посочено, че й е била връчена заповедта, а освен това са във
влошени отношения, то възражението й с правно основание чл. 423 от ГПК,
постъпило на 05.02.2019г. е допустимо за
разглеждане. За този извод съдът съобразява, че възражението е подадено в срока
по чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Видно от удостовереното от служебно
изготвената от ВРС по ч.гр.д. № 5532/2018г. справка, а и тази от 19.04.2018г.,
представена по ч.гр.д. 424/2019г. от А.В.А.-Т., Е.И.Д. е с постоянен и настоящ
адрес, този посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК, подадено от А.В.А.-Т.,
чрез адв.
Кр.Тодоров, а именно: гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап.
46. Връчването на съобщението и заповедта за изпълнение № 2634/19.04.2018г. на Е.И.Д.
е извършено, според отбелязаното върху съобщението по ч.гр.д. № 5532/2018г. на
ВРС,в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, чрез пълнолетната
дъщеря Ивелина Петрова Д.. Предвид направените от Е.Д. възражения, не се
установява, че последната живее на адреса на връчване, нито това, че връчителят
е извършил връчване на страната в жилището й в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61,
вх. А, но на ет. 4, ап. 46, доколкото не е направил такова отбелязване, а
адресът на връчване не е нито постоянния, нито настоящ адрес на адресата. Пак,
предвид възраженията на Е.Д., следва да бъде прието, че остава недоказано от А.А.-Т. това, че положеният върху разписката към съобщението
до Е.Д. по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС подпис, удостоверяващ
връчването е изпълнен от дъщеря й Ивелина Д., посочена като получател, че
последната живее на адреса на връчване-гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А,
ет. 1, ап. 1 или, че е лице от домашните на Е.Д. и/или живее на адреса й в гр.
Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап. 46 и връчването е станало там, защото
дори и да се допусне, че е пребивавала дъщерята на адреса на майка й, само това
не я прави нито живуща, нито лице от домашните й, доколкото тежестта на
доказване е била за А.А.-Т., установявайки
отрицателните факти от възражението.
С оглед горното, следва да се има предвид,
че съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не
е било надлежно връчено на Е.И.Д. на 25.04.2018г., чрез пълнолетната й дъщеря Ивелина
Петрова Д. ***.
Вярно, че ответницата по жалбата прави
доказателствени искания, но с тях не биха били установени спорните
обстоятелства. Без значение е това, че по друго дело е била връчена лично на Е.Д.
съобщение на адреса в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, или
поне така е отбелязано. Без значение към момента е още и това дали майката и
дъщерята са в добри отношения или не, защото това би имало значение, едва ако
се установеше надлежното връчване на съобщението, което не се осъществи, както
и дали книжата са предадени от дъщерята на майка й или не, по същите
съображения.
Възражението на страната по чл. 423 от ГПК следва да бъде прието за
основателно от съда, т.к. заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на Е.Д., по смисъла на ал. 1 от
ГПК.
С оглед на гореизложеното, възражението на
Е.И.Д. следва да бъде прието по чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК, като се постанови и спиране изпълнението на заповедта, на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК. Следва да бъде върнато делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 423, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на Е.И.Д., ЕГН ********** ***, против Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2634/19.04.2018г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС, издадена по заявление на А.В.А.-Т.,
ЕГН ********** ***, на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за изпълнение парично
задължение № 2634/19.04.2018г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС, издадена по заявление на А.В.А.-Т.,
ЕГН ********** ***, на осн. чл. 423, ал. 3 от ГПК.
Връща делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: