Определение по дело №424/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 974
Дата: 25 март 2019 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100500424
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№...............

       

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова                                               Иванка Дрингова

                                                                

 

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

частно гражданско дело № 424 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, намери следното:

 

Постъпило е възражение, на основание чл. 423 от ГПК, от Е.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. Д.Д. против Заповед за изпълнение парично задължение № 2634/19.04.2018г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС. Д. твърди, че едва на  01.02.2019г., когато получила ПДИ по изп.д. № 20198950400061 на ЧСИ Л.Станев разбрала, че срещу нея е било водено ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС, и издадена в полза на А.В.А.-Т. заповед за изпълнение № 2634/19.04.2018г., влязла в законна сила на 12.05.2018г. и съотвтно издаден изпълнителен лист. Сочи, че нокога не е живяла на адреса на който е посочено, че е връчено съобщението за издадената по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС заповед за изпъление, а именно: гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, това не е нито настоящият й, нито постоянния й адрес. Дъщеря й действително се казва Ивелина Петрова Д., но тя също не живее на този адрес, нито на адреса й в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап. 46, а и двете са във влошени отношения. Счита, че заповедта за изпълнение и съобщението са й връчени в нарушение на чл. 38  и чл. 46, ал. 2 от ГПК. Освен това не е сигурна, че въпреки посоченото име, съобщението е връчено на дъщеря й, която не й е предавала нито съобщението, нито заповедта за изпълнение, а не е сигурна и дали положеният подпис е на дъщеря й. Моли се на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъде прието възражението й, като делото бъде върнато на ВРС с указания да продължи с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от А.В.А.-Т., ЕИК ********** ***, с който заявяв становище за неоснователност на възражението. Смята, че е без значение настоящия и постоянен адрес на длъжницата, след като е връчена заповедта на адреса, посочен в заявлението. Задължение за връчителя да издири друг адрес или място за връчване на съобщението на адресата би възникнало само ако последният не е открит на указания в съобщението адрес или не е намрено друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, което е съгласно да го приеме със задължението да го предаде на адресата. Смята, че процедурата по чл. 46, ал. 2 от ГПК е спазена, като съобщението е връчено на лице от домашните на адресата. Не е спорно, че Ивелина Петрова Д. е пълнолетна дъщеря на Е.И.Д.. Спорно е, че същата живее или пребивава на адреса в гр. Варна,  жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап. 46 или гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1. Това оспорване не почива на ангажирани от Е.Д.  доказателства къде е постоянния и настоящ адрес на дъщеря й. Дори и да не е там постоянния и настоящ адрес на Ивелина Д., то логично е да е пребивавала на адреса на майка си. Иначе няма обяснение какво е правела на адреса в деня на посешението на връчителя, още повече, че се твърди, че майката и дъщерята са във влошени отношения. Вярно, че в книжата на връчителя е посочен друг етаж и апартамнт за връчване, но явно е допусната техническа грешка. За опровергаване твърдението за наличието на влошени отношения страната се позовава на воденото друго дело № 15202/2018г. на 48-ми състав на ВРС, заведено след ч.гр.д. № 5532/2018г., по което процесуалният представител, който защитава Е.Д. и по настоящото дело е поддържал, че майката е била предоставила ключ на дъщеря си от друг свой съсобствен имот, разпределяйки с нея ползването, като ползвала първия етаж, а дъщеря й втория. Прави се извод, че те явно са в добри отношения, а твърдението за противното е защитна теза в настоящото производство. Освен това, страната се позовава и на друго водено дело № 10454/2017г. на 21-ви състав на ВРС,  по което заповед за изпълнение е връчена отново на адреса в гр. Варна ,жк „Чайка”,  бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, този път лично на Е.Д., която е подала възражение по реда на чл. 415 от ГПК. Явно връчителят е запознат с адреса на Д. и местоживеенето й. Недоказани са твърденията на длъжницата, че съобщението не й е било предадено. Считано от връчване на съобщението на дъщерята на Д. е изтекъл и едномесечния срок за възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Моли се да бъде оставено без разглеждане възражението, евентуално да бъде отхвърлено.

След преценка на доказателствата по делото, ВОС установява следното:

А.В.А.-Т., чрез адв. Кр. Тодоров е депозирал на 18.04.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, насочено срещу Е.И.Д., с посочено ЕГН и адрес ***, за заплащане на сумата от 250.00лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствен техен имот, за периода от 06.06.2017г. до 09.07.2017г. на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 2634/19.04.2018г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ВРС е изпратил съобщение и заповедта за изпълнение  по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС до Е.И.Д., но на адрес ***. Видно от разписката към съобщението, същото е връчено на Ивелина Петрова Д.-дъщеря над 18 години.

С разпореждане № 18824/17.05.2018г. съдът е констатирал липсата на постъпило възражение и е изготвил изпълнителен лист за присъдените суми.   По така издадения лист няма спор, че е образувано изп.д. № 20198950400061 на ЧСИ Л.Станев и на 01.02.2019г. на Е.И.Д. е връчна ПДИ.

На 05.02.2019г. в регистратура на ВРС е подадено настоящото възражение вх. № 9011.

Настоящият състав намира, че след като Д. твърди, че  е получила ПДИ с приложено копие от издадената срещу нея заповед за изпълнение, но това е станало чак на 01.02.2019г., като съобщението, изпратено по ч.гр.д. № 5532/2018г., ведно с издадената по него заповед за изпълнение не й е било връчено лично, а на лице, за което е посочено в разписката като нейна пълнолетна дъщеря, но на адрес, различен от настоящия й и постоянен адрес, както и различен от този в подаденото от насрещната страна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при твърдения, че с дъщеря си не живеят заедно и тя не живее на адреса на който е посочено, че й е била връчена заповедта, а освен това са във влошени отношения, то възражението й с правно основание чл. 423 от ГПК, постъпило на 05.02.2019г.  е допустимо за разглеждане. За този извод съдът съобразява, че възражението е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Видно от удостовереното от служебно изготвената от ВРС по ч.гр.д. № 5532/2018г. справка, а и тази от 19.04.2018г., представена по ч.гр.д. 424/2019г. от А.В.А.-Т., Е.И.Д. е с постоянен и настоящ адрес, този посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК, подадено от А.В.А.-Т., чрез адв.  Кр.Тодоров, а именно: гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап. 46. Връчването на съобщението и заповедта за изпълнение № 2634/19.04.2018г. на Е.И.Д. е извършено, според отбелязаното върху съобщението по ч.гр.д. № 5532/2018г. на ВРС,в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, чрез пълнолетната дъщеря Ивелина Петрова Д.. Предвид направените от Е.Д. възражения, не се установява, че последната живее на адреса на връчване, нито това, че връчителят е извършил връчване на страната в жилището й в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, но на ет. 4, ап. 46, доколкото не е направил такова отбелязване, а адресът на връчване не е нито постоянния, нито настоящ адрес на адресата. Пак, предвид възраженията на Е.Д., следва да бъде прието, че остава недоказано от А.А.-Т. това, че положеният върху разписката към съобщението до Е.Д. по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС подпис, удостоверяващ връчването е изпълнен от дъщеря й Ивелина Д., посочена като получател, че последната живее на адреса на връчване-гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1 или, че е лице от домашните на Е.Д. и/или живее на адреса й в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 4, ап. 46 и връчването е станало там, защото дори и да се допусне, че е пребивавала дъщерята на адреса на майка й, само това не я прави нито живуща, нито лице от домашните й, доколкото тежестта на доказване е била за А.А.-Т., установявайки отрицателните факти от възражението.

С оглед горното, следва да се има предвид, че съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не е било надлежно връчено на Е.И.Д. на 25.04.2018г., чрез пълнолетната й дъщеря Ивелина Петрова Д. ***.

Вярно, че ответницата по жалбата прави доказателствени искания, но с тях не биха били установени спорните обстоятелства. Без значение е това, че по друго дело е била връчена лично на Е.Д. съобщение на адреса в гр. Варна, жк „Чайка”, бл. 61, вх. А, ет. 1, ап. 1, или поне така е отбелязано. Без значение към момента е още и това дали майката и дъщерята са в добри отношения или не, защото това би имало значение, едва ако се установеше надлежното връчване на съобщението, което не се осъществи, както и дали книжата са предадени от дъщерята на майка й или не, по същите съображения. 

Възражението на страната по чл. 423 от ГПК следва да бъде прието за основателно от съда, т.к. заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на Е.Д., по смисъла на ал. 1 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, възражението на Е.И.Д. следва да бъде прието по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се постанови и спиране изпълнението на заповедта, на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК. Следва да бъде върнато делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 423, ал. 3 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на Е.И.Д., ЕГН ********** ***,  против Заповед за изпълнение на парично задължение № 2634/19.04.2018г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС, издадена по заявление на А.В.А.-Т., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. 

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за изпълнение парично задължение № 2634/19.04.2018г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5532/2018г. на 17-ти състав на ВРС, издадена по заявление на А.В.А.-Т., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 423, ал. 3 от ГПК.

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: