№ 34
гр. Девин, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20215410100396 по
описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от
ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 20.10.2008г. в гр. См. е сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г. между „Ст. и
инв. б.“ АД /С./ с ЕИК: *********, в качеството на Кредитор и Ал. Р. К., с ЕГН **********,
в качеството му на Кредитополучател и Ад. Яв. К. - поръчител. Твърди, че по силата на
този договор „Ст. и инв. б.” ЕАД /С./ отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в
размер на 10000 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Твърди, че
съгласно чл. 4 (1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на
Банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в
размер на 7.35%, който към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4.90 %
годишно, кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в
съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 20.10.2018г. Твърди, че
след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си и след преустановяване на плащанията останала
главница в размер на 9585.12 лева и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за
издължаване на кредита-20.10.2018г., вземането е станало изцяло изискуемо. Твърди, че
междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия)
от 28.09.2012г. и приложенията към него между „С.” АД, с ЕИК: ********* и „ЕОС М.”
ЕООД, с ЕИК: *********, задължението на Ал. Р. К., с ЕГН **********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., е
изкупено от „Е. М.” ЕООД. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99
от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него
по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.” ЕООД. Съгласно приложено
пълномощно Цесионера - „Е. М.” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „С.” ЕАД, да
извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия са изпратени на
посочения в договора постоянен адрес на ответника и получени от него чрез неговата сестра.
Въпреки това, моли на основание чл.235 ал.З ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към
исковата молба като с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по
делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „С.” ЕАД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за
1
извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Твърди, че поради
непогасяване на дължимите суми „Е. М.” ЕООД пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Девин за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 5081.11 лв.,
от които: главница -4000 лева, част от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева
и лихва за забава - 1081.11 лева /за претендираната главница/ и е образувано ч. гр. дело №
187/2021 г. по описа на Районен съд гр.Девин, по което е издадена Заповед за парично
изпълнение за претендираните суми. Твърди, че срещу заповедта Ал. Р. К., с ЕГН
********** е подал възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено
му на 06.10.2021 г., в което възражение се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по
Договора не е осъществено, не му е известно и основание, въз основа на което задължението
за погасяване да е отпаднало, което поражда правния интерес на ищцовото дружество да
предяви иск за установяване на вземането му по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., за сумите за които е издадена
заповед за изпълнение, представляващи част от неизпълнено задължение по горепосочения
договор.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ал. Р. К., с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., община Д., ул.Г. В. *, дължи на „Е. М.” ЕООД - гр.С., сумата:
5081.11 лева, от които: 4000 лева – главница, част от общо дължимата главница в размер на
9585.12 лева; 1081.11 лева - лихва за забава /за претендираната главница/ за периода от
15.04.2018г. до 26.05.2021 г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., ведно със
законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда-26.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира да
му бъдат присъдени разноските по заповедното и настоящото гражданско дело. В условията
на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявеният иск и предвид обстоятелството, че
ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение,
които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските,
заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в това
отношение т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7
ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде
посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на
ищеца/ответника разноски.
В о. с. з. ищеца не изпраща представител. С писмено становище пълномощникът на ищеца-
адв. Д.П. моли съда да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.422 ГПК,
като приеме за установено, че ответникът дължи на доверителя й сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 187/2021 г. на PC –Девин. Счита с оглед на
всички събрани в хода на делото доказателства, че исковата претенция е доказана по своето
основание и размер, като същевременно счита за неоснователни всички възражения на
ответника в тази връзка, направени чрез процесуалния му представител. Счита за
неоснователни всички твърдения на ответника изложени в отговора на исковата молба,
същият оспорва предявените искове като погасени по давност. Твърди, че с Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
2
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В случая, банката не се е възползвала от това нейно
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За да се възползва от него следва да бъде
осъществен обективният и субективния елемент на института предсрочна изискуемост.
Безпорно е осъществен „обективният“, а именно преустановяване на плащанията, но
банката не се е възползвала от правото си и не е реализирала „субективния“ елемент,
какъвто е надлежното уведомяване на длъжника за намерението кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем. Следователно липсата на упражняване правото на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, води до възможността на новия кредитор-
цесионер да уведоми длъжника за това обстоятелство. Върху новия кредитор преминават
всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със
съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в
това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в
договора предпоставки за това - практика на ВКС в тази насока, /мотивите на Решение №
139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и
мотивите на т.18 от ТР № 4/2014г. по т. д. № 4/2013 на ОСГТК, касаещи възможностите на
кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. В
качеството си на нов кредитор „Е. М.“ ЕООД не е обявил кредита за предсрочно изискуем,
крайният срок на договора е изтекъл, а с този факт настъпва и изискуемостта на цялото
останало неплатено задължение. Счита, че изискуемостта на всички вземания по процесния
договор е настъпила на уговорения краен падеж-на 20.10.2018г., т.е. към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК вземанията по договора са изискуеми и не са погасени с
изтекла петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и тригодишна давност по
чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите, която давност по правилото на чл.114 ал.1 от ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземанията стават изискуеми. Срокът на погасителна
давност започва да тече именно от датата на уговорения краен падеж, а не от датата на
падежите на отделните погасителни вноски по погасителния план, защото константната
съдебна практика приема, че уговореното връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на единното задължение на части /чл.66 от ЗЗД/. В
този смисъл приложима за това задължение е 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД относно
главницата и 3-годишната давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите /забел. за
прилагане на давността по чл.111 б.‘‘в“ от ЗЗД и относно възнаградителната лихва
навеждат мотивите към т.1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС/, която започва да тече не от датата на падежите на отделните погасителни вноски, а от
датата на крайния падеж за издължаване на кредита- в случая от 20.10.2018 г. /в тази насока
решение № 38/26.03.2019 г. по т.д.№ 1157/2018 г. на II т.о.,ТК на ВКС/. Твърди, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в PC -Девин, не е
изтекъл петгодишния законоустановен давностен срок по отношение на дължимата
главница и тригодишният за претендираните лихви. Същият започва да тече от настъпване
на изискуемостта на задължението. Счита, че вещото лице подробно е изчислил
задължението на ответника, включително и за тригодишен период на лихвите, затова моли
съда да приеме за доказана претенцията на ищеца по размер. Счита, че от заключението на
приетата ССчЕ е доказано вземане в размер отговарящо на претенцията на ищеца, предвид
оспорване размера на дълга. Твърди по отношение на извършената цесия на процесните
вземания- Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора
не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за
цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
3
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Счита за неоснователно възражението за ненадлежно
съобщаване на извършената цесия. Уведомлението е изпратено до посочения в договора
адрес и е връчено по реда на чл.46, ал.2 ГПК ( на сестра му). Освен това уведомлението за
това е връчено на ответника в хода на настоящото съдебно производство като приложение
на исковата молба и съответно е породило правно действие. В този смисъл Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, според което правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента
(стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор), като
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Счита
предвид гореизложеното, разпределената доказателствена тежест и предвид представените
доказателства в хода на процеса, че ищецът доказва в условията на пълно и главно
доказване факта на действително сключения Договор за потребителски кредит с ответника,
тоест облигационната връзка, факта на сключената цесия и съобщаването й, както и размера
на иска, тоест основателността на заведения иск пред настоящата инстанция. Моли да
бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело, за което
прилага списък на разноските по чл.80 ГПК.
В о. с. з. ответникът не се явява. За него пълномощникът му адв. З.Ч. оспорва иска. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Счита по отношение на длъжника
цесионния договор няма действие докато цесията не му бъде съобщена от цедента на осн.
чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че
длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което
преди нотификацията той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от
задължението като сделката на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера. Съгласно Търговско дело № 566/2009г., първо ТО на
ВКС, за да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена от
цедента на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Счита, че в конкретният случай това не е
направено, видно от представената разписка от пощата първо получател АЛ. Р. К. е писано
ул. Б. *, което не отговаря на истината. Той живее на ул. Г. в. № *. На следващо място,
видно е, че е получено от Кр. Р. К., която е сестра на доверителят му АЛ. Р. К.. Установява
се, че Кр. Р. К. е във влошени отношения с брат си Ал. от свидетелските показания на
майката в съдебно заседание. На следващо място, доверителят му Ал. К. нито е
упълномощавал изрично сестра си да получава каквито и да е било документи. Нещо повече
те са във влошени отношения и тя живее на съвсем друг адрес, извън адреса, на който
живее Ал.. Затова счита, че не са изпълнени императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД. На
следващо място, възразява срещу исканията на ищеца, на осн чл. 235 ал.3 от ГПК да се
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „С.“
ЕАД - стар кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, затова възразява като излага съображения, че
приложението към исковата молба – уведомление за прехвърляне на вземания с изх. №
6269/25.09.2020 г. е изведено от „С.“ ЕАД чрез пълномощник като към момента на
изпращане на това уведомление от актуален учредителен акт от 07.05.2020 г., параграф 5
от същия учредителен акт, Банката е универсален правоприемник на „С.“ ЕАД.
Изпратеното уведомление от 25.09.2020г. е изпратено от ненадлежно юридическо лице, а
следва да бъде изпратено от О.Б.Б.. Затова представя извлечение от търговския регистър,
част от учредителния акт, който е обявен на 07.05.2020г., с който банката е универсален
правоприемник на „С.“. В конкретния случай няма представителна власт да изпраща
4
уведомление за прехвърляне на вземането. Затова счита, че не са изпълнени както
императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД, така и на основание чл. 235 ал.3 от ГПК,
длъжникът е ненадлежно уведомен с връчване на уведомление, изходящо от цедента
поради изложените съображения. Договорът за цесия, с който дружеството ищец се
легитимира като кредитор не е породило действия спрямо ответника- длъжник,
следователно ищецът не е активно материално -правно легитимиран да търси изпълнение по
отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от него
искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени. В тази връзка Определение №
274/26.05.2015г. на ВКС по Търговско дело № 2748/2014г. второ ТО. Видно е по делото, че
не са ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия е достигнало до
длъжника. Обстоятелството, че е изпратено писмо до сестрата на длъжника, която няма
изрично пълномощно и които са в лоши отношения, също не е писано в разписката, че има
задължение да предаде това уведомление за цесия и покана за доброволно плащане. Затова
счита, че кредитора не е уведомил доверителя му на осн. чл. 99 ал.3 от ЗЗД. На следващо
място, действително в договора за кредит е уговорено, че всички извлечения,
уведомления, покани и други документи, свързани с изпълнението на договора, изпратени
от кредитора е посочено, че като получател се задължава да уведоми кредитодателя при
промяна на данните в срок до три дни. В конкретния случай адреса на потребителя не е
променян, видно е, че е в с. Б., ул. Г. в. *, а съобщението е изпратено на друго лице, на
друг адрес, което няма изрично пълномощно. В настоящият случай липсват доказателства
ответникът изобщо да е променял адреса си. По тези съображения счита, че
волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, направено в периода
преди образуване на частното дело не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията
да породи действия спрямо доверителят му, в тази връзка гр. дело № 3185/2018г. на ВКС. На
следващо място се вижда от извлеченията на банката - О.Б.Б. и С. се вливат от 06.02.2018г.
и всички действия породени след това, трябва да изхождат от О.Б.Б.. Затова счита, че иска е
неоснователен и недоказан. На следващо място, съгласно Тъл. решение № 3/2011 г. от
18.05.2012г. на ВКС става въпрос за периодични плащания от предявени с погасителния
план, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, размерите
на плащанията са изначално определени. Видно от сключения договор за кредит
предварително определен е размера на вноската и падежа на погасяване. В предявеният
иск не е посочен размера на всяка една вноска, която се претендира, дата на настъпване на
падежа, за да може да се прецени тяхната изискуемост кога настъпва или кога е
погасителната дата на всяка анюитетна вноска, лихва и т.н. Затова оспорва размера на
иска, тъй като не са посочени конкретно частта на главницата, за кои вноски, години,
размер и лихви и така се претендира. На следващо място, прави възражение за погасителна
давност на цялата главница, а не само на част от нея, както и за претендираната лихва за
забава, тъй като е изтекла погасителната давност за главницата и не може да се претендира
отделно от нея. Нещо повече, Банката от 2008 г. до 2018 г. до прехвърлянето на цесията
фирмата са имали възможност да предявят иск за предсрочно изискуем, но не са го
направили, както и от 2012 г. до 2017г. на фирмата, с която са прехвърлени вземанията,
затова моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, по изложените по-
горе доводи и съображения. Претендира за разноски по заповедното производство и
настоящото производство, за което са представили доказателства за реално плащане
съгласно т. 1 от Тъл. решение № 6/2012 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС от 06.11.2013г. съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 187/2021г., по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/04.06.2021г., по която е
5
разпоредено длъжникът Ал. Р. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Д., обл. См. да заплати
на кредитора “Е. М.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Район В., ж.к. М. Д., ул. Р. П. - К. № * – *, представлявано от управителя Р. Ив. М. - Т., чрез
пълномощник адв. Ж. Д. Д., със съдебен адрес: гр. Ст. З., бул. Ц. С. В. № *, ет. * сумите:
4000.00 лева - частично дължими по договор за потребителски кредит без поръчители №
РК0806*/20.10.2008г., частично от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева;
1081.11 лева - лихва за забава за претендираната главница за периода от 15.04.2018г. до
25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата 4000.00 лева от подаване на
заявлението в съда –26.05.2021г. до изплащане на задължението и разноски по делото в
размер 101.62 лева -държавна такса като вземането произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806*/20.10.2008г., сключен между „Ст. и инв. б." АД /С./ и АЛ. Р. К., с
ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 10000.00 лева.
Установява се, че на 20.10.2008г. между „Ст. и инв. б.“ АД /С./ с ЕИК: *********, в
качеството на Кредитор и Ал. Р. К., с ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател и Ад. Яв. К. - поръчител е сключен Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., по силата на който „Ст. и инв. б.”
ЕАД /С./ отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 10000 лева, като
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 4 (1) главницата по кредита се
олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в
национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 7.35%, който към датата на
сключване на договора БЛП е в размер на 4.90 % годишно. Ответникът се задължава да
погаси задължението си на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с
погасителния план. Крайният срок за погасяване е 20.10.2018г.
Изпратени са две уведомления до ответника – изх. № 6269/25.09.2020г. и изх. №
6270/25.09.2020г. (л. 41 и 42 по делото), за извършеното прехвърляне на вземането от „С.“
ЕАД на „Е. М.” ЕООД и за обявяването на вземането по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г. за предсрочно изискуемо.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за
установено, че: 1. Кредитополучателят - АЛ. Р. К. е усвоил сумата от 10000 лева на
20.10.2008 год., видно от разпечатка на счетоводните операции по кредитни договори на
О.Б.Б. АД, като средствата са преведени по сметката на длъжника, а именно:
BG87BUIB71091*; 2. По сметката на цедента от длъжника - кредитополучател са внесени
3093.12 лева. По сметката на цесионера, видно от счетоводната система на „Е. М.“ ЕООД
след датата на цесията 28.09.2012 год. не са постъпили никакви плащания от страна на
длъжника - АЛ. Р. К. за погасяване на кредита; 3.Общо дължимата главница е в размер на
9585.12 лева към 26.05.2021г. 4. Неиздължената сума за лихва за забава за периода от
15.04.2018 - 26.05.2021 год. е в размер от 1126.76 лева. В о.с.з. вещото лице представя
справка за лихвата за периода от 26.05.2018г. до 26.05.2021г. върху главницата от 4000
лева, която е в размер на 1218.99 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ад. Яв. К. – майка на ответника, ценени
по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че незнае за какво „Е. М.“ води делото
против сина й – ответника А.К., който живее на адреса, където и тя живее, а именно: в с. Б.,
община Д., обл. См., ул. Г. в. № *. Дъщеря й се казва Кр. Р. К., тя живее на друг адрес, в
друга къща, много по- далече от тях. Никога сина й не е живял на адреса, където живее
дъщеря й. В последствие сина й разбрал, че дъщеря й е подписвала и получавала
документи за него, които не е било редно да ги подписва, нито му ги е давала, той не я
6
упълномощавал да получава. Те са във влошени отношения от доста време. Дъщеря й е
омъжена и живее на друг адрес, тя не му е предавала умишлено документите. Никакви
документи свидетелката не е получавала на адреса, където тя живее и сина й Ал..
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие на
издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество – банка заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването
на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта,
за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането
срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК. Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1,
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 187/2021г. по описа на Районен съд – Девин, по
което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която заповед в срока по чл.414, ал.2
от ГПК е подадено от ответника възражение, за което заявителя е уведомен на 06.10.2021г.
Настоящият установителен иск е предявен на 05.11.2021г. /п.к./ в преклузивния едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен.
В производството по чл. 422, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и установи наличието
на отношенията между страните и всички наведени от страните доводи за недължимост на
сумата по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка
от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
Възражението на ответната страна за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
Ищецът твърди, че процесните вземания са станали изискуеми по силата на сключения
между страните договор, изразяващо се в неплащане на погасителните вноски, считано от
20.10.2018г. По правилото на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. На основание чл.
111, б „в“ ЗЗД вземането за лихва се погасява с изтичането на тригодишен давностен
срок. Съгласно чл. 1, чл. 2 и чл.5 от Договора кредитът следва да се издължи на 120
месечни вноски, считано от датата на усвояването му, който е 20.11.2008г., т.е. крайният
срок за издължаване е 20.11.2018г. Съгласно чл. 9 от Договора страните уговорили, че при
пълно или частично неплащане на погасителна вноска, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем.
Следователно от 20.12.2018г. започва да тече давностният срок, като същият изтича
на 20.12.2023г. Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на
заповедното производство и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл. 422, ал.
1 от ГПК, искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Давностния срок за главница и лихви започва да тече
от 20.12.2018г. и за главницата от 4000 лева изтича на 20.12.2023г., а за лихви при кратката
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б."в" от ЗЗД, изтича на 20.12.2021г. Заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 25.05.2021г. - преди изтичане на давностните срокове, поради
което процесните вземания не са погасени по давност, иска е допустим и следва да се
разгледа по същество.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено правоотношение, по силата, на което на 20.10.2008г. в гр. См. е
7
сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от
20.10.2008г. между „Ст. и инв. б.“ АД /С./ в качеството на Кредитор и Ал. Р. К., в
качеството му на Кредитополучател и Ад. Яв. К. - поръчител, по който банката предоставя
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10000 лева, като
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора. Според характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е
сключен с оглед упражняването на търговската му дейност. Заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато
споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а
когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемател. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК,
който следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз
основа на която претендира изпълнение. Установи се, че заемът за потребление реално е
обективиран в Договор за потребителски кредит.
Направено е възражение от ответника за липсата на надлежно уведомяване за цесията и за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На ответната страна за прехвърлянето на това
вземане от Банката-кредитодател на ищцовото дружество, са изпратените две уведомления
– изх. № 6269/25.09.2020г. и изх. № 6270/25.09.2020г. (л. 41 и 42 по делото), за извършеното
прехвърляне на вземането от „С.“ ЕАД на „Е. М.” ЕООД и за обявяването на вземането за
предсрочно изискуемо. По делото е приложена обратна разписка /л.40/ за изпращане на
писмата, според която на 02.10.2020г. Кр. Р. К. – сестра на ответника е получила пратката.
Свидетелката К. твърди, че Кр. Р. К. не е в добри отношения с брат си- ответника и живее на
друг адрес. Дори и да се предположи, че ответника като адресат на тези писма не ги е
получил, респ. не е уведомен за обявяването на вземането по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г. за предсрочно изискуемо,
както и за цесията, съдът намира, че уведомяването на ответника на вземането за
предсрочно изискуемо е станало с връчването на исковата молба, и приложените към нея
договор за цесия, пълномощно и уведомителни писма от "Е. М." ЕООД като по този начин е
произвело действие. Съгласно трайната съдебна практика със сключването на договора за
цесия върху цедента преминава и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй
като съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности, т. е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане
права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост (в този смисъл Решение №
204 от 25.01.2018 г. по т. д. 2230/2016 г. на ВКС, ТК, І отделение). За това, съдът намира за
неоснователно оплакването на ответната страна, че поради липсата на надлежно
уведомяване за цесията и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, прехвърлянето
на вземането няма действие по отношение на ответника, поради което исковете на "Е. М."
ЕООД против него са неоснователни и недоказани на това основание.
От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице е установено по
безспорен начин, че ответника не само е усвоил сумата, но е и започнал да погасява
задължението си, като е внесъл 3093.12 лв. /т.2 на заключението на вещото лице ССчЕ/. По
сметката на цесионера, видно от счетоводната система на „Е. М.“ ЕООД след датата на
цесията 28.09.2012 год. не са постъпили никакви плащания от страна на длъжника - АЛ. Р.
К. за погасяване на кредита. Общо дължимата главница е в размер на 9585.12 лв. към
26.05.2021г. Неиздължената сума за лихва за забава за периода от 15.04.2018 - 26.05.2021
год. е в размер от 1126.76 лв. Със сключване на договора, кредитополучателя се е съгласил с
фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на
задължението му за връщане в определения срок на получената в заем сума, ведно с
договорните лихви. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че
сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя К., което било удостоверено с
8
подписа и в самия договор, като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата
сума, както и това се установява от заключението по ССчЕ. Според договора
кредитополучателя се задължава да върне ползвания кредит, заедно е дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4, ал.1 от договора е договорено, че
усвоената редовна главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 7.35 % годишно като
олихвяването се извършва ежемесечно. Погасителните вноски за издължаване на кредита се
заплащат ежемесечно на 20-то число на месеца, като ответникът се задължава да погаси
задължението си общо на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване на
кредита до 20.10.2018г. /погасителен план/. Договора за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г. и предвидените в него клаузи са съобразени с
нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
електронния документ и електронния подпис и Закона за потребителския кредит, още
повече, че ответника като потребител е имал и възможност да се откаже от целия
договор, без да дължи каквото и да е обезщетение. Доказа се, че между страните по
договора през процесния период е съществувало валидно правоотношение; банката, като
страна по последното, е изпълнила поетите задължения; кредитополучателя не е извършил
дължимата насрещна престация; същия е изпаднал в забава, поради което ответника дължи
на ищеца като цесионер претендираните суми, в полза на ищеца, при условията на чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. Безспорно е, че е
проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение и в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск,
който доказва по основание и размер. В исковата молба ищецът е посочил размера на
непогасената част от вземането към момента на преустановяване на плащанията от
ответника /след датата на цесията 28.09.2012 год./, а именно 4000 лева – главница, част от
общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева; 1081.11 лева - лихва за забава /за
претендираната главница/ за периода от 15.04.2018г. до 26.05.2021 г. Не се оспорва от
ответната страна твърдението в исковата молба, че след усвояване на кредита,
кредитополучателя К. извършва погасявания, поради което размера на дължимата сума по
кредита намалява, това се установява и от заключението по ССчЕ. По делото не е въведено
правопогасяващо възражение за плащане на задълженията, а размерът на вземанията се
установява от заключението на ССчЕ. След преустановяване на плащанията остава
непогасено задължение по кредита според ССчЕ в размер на главницата- 9585.12 лева към
26.05.2021г. Исковата претенция следва да се уважи изцяло в размер на претендираната
главница от 4000 лева, като част от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева по
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл.
84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Основателна е претенцията на ищцовата страна за законна лихва върху главницата
от 4000 лева. Съгласно ССчЕ неиздължената сума за лихва за забава за периода от 15.04.2018
- 26.05.2021 год. е в размер от 1126.76 лева, а за периода от 26.05.2018г. до 26.05.2021г.
върху главницата от 4000 лева, е в размер на 1218.99 лева. Следва да се уважи
претендирания от ищеца размер от 1081.11 лева - лихва за забава върху главницата от 4000
лева, за периода от 15.04.2018г. до 26.05.2021 г., не е направено изменение, респ.
увеличаване на иска, както и иска за законни лихви за забава върху главницата от 4000 лева,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 25.05.2021г. /п.к./,
до окончателното изплащане на сумата.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск за съществуване на
вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК е
9
основателен и доказан, затова ще следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество - „Е. М." ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., ул. Р. П.- К. № *-*,
представлявано от Р. Ив.а М.- Т. – управител чрез пълномощника си адв. Д.П.- АК Стара
Загора, преупълномощена от „Ив. и Д.- Адвокатско дружество“, въз основа на Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) между „С.” АД, с ЕИК: ********* и „ЕОС М.” ЕООД, с
ЕИК: *********, сключен на 28.09.2012г. по Договор за потребителски кредит, обезпечен
с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., сключен между „Ст. и инв. б.“ АД /С./ с ЕИК:
*********, в качеството на Кредитор и Ал. Р. К., с ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател и Ад. Яв. К. - поръчител сумите, както следва: 4000 лева – главница,
част от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева; 1081.11 лева - лихва за забава
/за претендираната главница/ за периода от 15.04.2018г. до 26.05.2021 г., ведно със законни
лихви за забава върху главницата от 4000.00 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-25.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК с № 113/04.06.2021г. по ч.гр.дело № 187/2021 г. по описа на Районен съд – Девин.
Относно направените по делото разноски. Искането за установяване на направените в
заповедното производство деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на
т.12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е направил
разноски в общ размер на 553.24 лева, от които по настоящото дело 451.62 лева /101.62
лева – д. т., 350.00 лева - депозит за назначаване на ССчЕ/, разноски в заповедното
производство – 101.62 лева - държавна такса. Съдът намира, с оглед уважаване на иска на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 553.24 лева - разноски по настоящото и
заповедното производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЛ. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б.,
община Д., обл.См., ул. Г. В. № *, че същия дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., ул. Р. П.- К. № *-*,
представлявано от Р. Ив.а М.- Т. – управител, чрез пълномощника си адв. Д.П.- АК Стара
Загора, преупълномощена от „Ив. и Д.- Адвокатско дружество“, въз основа на Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) между „С.” АД, с ЕИК: ********* и „ЕОС М.” ЕООД, с
ЕИК: *********, сключен на 28.09.2012г. по Договор за потребителски кредит, обезпечен
с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., сключен между „Ст. и инв. б.“ АД /С./ с ЕИК:
*********, в качеството на Кредитор и Ал. Р. К., с ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател и Ад. Яв. К. - поръчител сумите, както следва: 4000 лева – главница,
част от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева; 1081.11 лева - лихва за забава
/за претендираната главница/ за периода от 15.04.2018г. до 26.05.2021 г., ведно със законни
лихви за забава върху главницата от 4000.00 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-25.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК с № 113/04.06.2021г. по ч.гр.дело № 187/2021 г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА АЛ. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., община Д., обл.См.,ул. Г. В. № * ДА
ЗАПЛАТИ НА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
10
гр. С., район В., ж.к. М. д., ул. Р. П.- К. № *-*, представлявано от Р. Ив.а М.- Т. – управител,
чрез пълномощника си адв. Д.П.- АК Стара Загора, преупълномощена от „Ив. и Д.-
Адвокатско дружество“ сумата от 553.24 лева /петстотин петдесет и три лева и 24 ст./ –
разноски, от които 451.62 лева по настоящото дело и 101.62 лева по ч.гр.дело № 187/2021 г.
по описа на Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин:
_______________________
11