№ 419
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Виктория Декарт“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Карнобат, ул. „Съби Димитров“ № 29, представлявано от
управителя Д.Т.Г. против разпределение изх.№ 30292/26.10.2022г., извършено от ЧСИ
Станимира Николова с рег.№ 805 в Регистъра към КЧСИ по изпълнително дело №
20218050400340 в частта, в която са разпределени разноски по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и ТБО
в полза на Община Карнобат по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД.
В жалбата „Виктория Декарт“ ЕООД въвежда следните оплаквания: 1)
разпределението е незаконосъобразно в частта, в която е включена ТБО и лихва за
просрочие в полза на взискателя Община Карнобат в общ размер на 1598,95 лева. В тази
част разпределението противоречи на трайната съдебна практика, обективирана в множество
решения на Апелативен съд – София, Апелативен съд – Пловдив и Апелативен съд – Бургас;
2) разпределението е незаконосъобразно и в частта, в която са определени разноските по
делото.
„Виктория Декарт“ ЕООД иска от съда да отмени обжалваното разпределение и да
върне делото на ЧСИ Станимира Николова за извършване на ново разпределение
съобразено с дадени изрични указания.
Взискателите „Първа инвестиционна банка“ АД, „Кредит плюс“ ООД, Ж. Д. Т. и М.
Д. И. не представят писмени възражения по чл.436, ал.3 от ГПК.
Взискателите Община Карнобат и ТД на НАП – Бургас не представят възражения.
Длъжниците Д. Т. Г. и Т.Д.Г. не представят писмени възражения по чл.436, ал.3 от
ГПК.
Частен съдебен изпълнител Станимира Николова представя становище, в което
описва извършените изпълнителни действия и изразява становище за неоснователност на
жалбата. ЧСИ подчертава, че обжалваното разпределение е второ поред, след отмяна на
1
предходно от Окръжен съд – Бургас. Според съдебния изпълнител, таксата за битови се
ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, защото разпределението е извършено преди
постановяването на ТР № 2/22.11.2022г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
2/2021г. ЧСИ иска от съда да остави жалбата без уважение.
Като взе предвид твърденията на страните, мотивите на съдебния изпълнител и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Изпълнително дело № 20218050400340 е образувано по молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД против длъжниците „Виктория Декарт“ ЕООД, Д. Т. Г. и Т.Д.Г. за
събиране на следните суми: 102 324,30 лева – главница по договор за банков кредит №
002LD-М-000219/14.12.2015г.; 27 027,02 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2018г.
до 01.02.2021г.; 1 825,63 лева – наказателна лихва за периода от 20.11.2018г. до 12.03.2020г.;
204,21 лева – лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; 2 921,54 лева - наказателна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 01.02.2021г.; 227,39 лева – законна лихва за периода от
02.02.2021г. до 09.02.2021г.; 3 146,15 лева – комисионна за управление за 2018г., 2019г. и
2020г.; 356,78 лева – такса за застраховка; 72,00 - разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост; 2 762,10 лева – разноски за заповедно производство, 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и законна лихва върху главницата, начиная от 10.02.2021г.
до окончателното й изплащане. Вземането на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД
е установено с изпълнителен лист № 260175/22.02.2021г., издаден от Районен съд –
Карнобат по ч. гр. д. № 290/2021г.
В хода на изпълнителното дело са присъединени взискателите „Кредит плюс“ ООД,
Ж. Д. Т. и М. Д. И., както и взискателите по право Община Карнобат и ТД на НАП – Бургас.
Принудителното изпълнение е насочено срещу имущество на длъжниците,
представляващо поземлен имот № 3270 в кв.215 по плана на гр. Карнобат с площ от 759
кв.м., ведно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 70 кв.м.,
сграда с площ от 59 кв.м., масивна сграда, представляваща пункт за изваряване на ракия с
площ от 54 кв.м. и движими вещи – 2 броя казани за ракия с обем от 550 литра. На
16.07.2021г. е извършена публична продан на описаното имущество за сумата от 52 500
лева. За купувач на недвижимите и движими вещи е обявен присъединеният взискател М. Д.
И..
На 10.08.2021г. ЧСИ Станимира Николова извършва разпределение на сумата,
събрана от публичната продан. В полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД са
разпределени разноски в размер на 2 073,38 лева. В полза на взискателя Община Карнобат е
разпределена ТБО в размер на 1 283,87 лева. Разпределението е обжалвано от длъжника
„Виктория Декарт“ ЕООД. С решение № 435/12.05.2022г. Окръжен съд – Бургас отменя
разпределението в частта, в която са разпределени разноски в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, както следва: 180 лева –
такса за пълно проучване; 120 лева – такси по т.5 за връчване на покани и съобщения; 90
лева – такси за налагане на възбрана и 457 лева – такси по чл.31 от ТТРЗЧСИ. С това
решение е оставена без уважение жалбата на длъжника против разпределението в частта за
ТБО.
На 26.10.2022г. ЧСИ Станимира Николова извършва нова разпределение на сумата
от 52 500 лева, както следва:
………
III. Размер на вземанията на взискателите към 26.10.2022г.:
1. „Първа инвестиционна банка“ АД – 158 774,91 лева по изпълнителен лист №
260175/22.02.2021г., издаден от Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 290/2021г. и
205 084,18 лева по изпълнителен лист от 26.02.2021г., издаден от Районен съд – Карнобат
по ч. гр. д. № 301/2021г.
2. „Кредит плюс“ ООД – 49 383,75 лева по удостоверение изх.№ 10951/07.06.2021г.,
2
издадено от ЧСИ Иванка Миндова по изпълнително дело № 20197040401044;
3. Ж. Д. Т. – 6 913,33 лева по изпълнителен лист № 136/08.07.2021г., издаден от
Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 809/2021г.;
4. М. Д. И. – 6 913,33 лева по изпълнителен лист № 135/08.07.2021г., издаден от
Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 810/2021г.;
5. ТД на НАП – 10 627,29 лева съгласно удостоверение № 19363/04.10.2022г. за
длъжника Д. Т. Г. и 11 999,60 лева съгласно удостоверение № 20236/13.10.2022г. за
длъжника „Виктория Декарт“ ЕООД;
5. Община Карнобат – 605,77 лева данък върху недвижимите имоти и 1598,95 лева
такса върху битовите отпадъци съгласно писмо вх.№ 19598/06.102022г.
Такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 14 709,62 лева
IV. Разноски по съдебното изпълнение:
1. Разноски по съдебното изпълнение, направени от „Първа инвестиционна банка“
АД, инициирало и водило принудителното изпълнение по отношение на продадените
движими и недвижими вещи в общ размер на 10 236,76 лева.
2. Разноски по съдебното изпълнение, направени от присъединения взискател М. И. в
размер на 108 лева.
3. Разноски по съдебното изпълнение, направени от присъединения взискател
„Кредит плюс“ ООД в размер на 319,40 лева.
4. Разноски по съдебното изпълнение, направени от присъединения взискател Ж. Т. в
размер на 108 лева.
5. Разноски по съдебното изпълнение за ЧСИ в размер на 1 655, 40 лева с ДДС,
представляващи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;
V. Разпределение:
Постъпила сума: 52 500 лева:
А) такси и разноски по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД във връзка с изпълнението,
извършени от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 1298,38 лева, от
които 770,38 лева – такса за опис на продадените движими и недвижими вещи по т.20 от
ТТРЗЧСИ; 24 лева с ДДС – такса за образуване на изпълнително дело по т.1 от ТТРЗЧСИ;
200 лева – възнаграждение за извършване на съдебно-оценителска експертиза по т.31 от
ТТРЗЧСИ; 48 лева с ДДС – такса за изпращане на призовки и съобщения по т.4 от
ТТРЗЧСИ; 96 лева – такса за връчване на преписи от жалба по т.5 от ТТРЗЧСИ; 10 лева -
такса по т.31 от ТТРЗЧСИ и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Б) данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци по чл.136, ал.1,
т.2 от ЗЗД в полза на Община Карнобат (ведно с начислена лихва за забава) в размер на
2 204,72 лева, от които ДНИ – 605,77 лева и ТБО – 1 598,95 лева.
В) вземания, обезпечени със залог или ипотека по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД в полза
на „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 47 341,50 лева, от които 36 587,02 лева се
отнасят към дълга, за който е учредена ипотека (по изпълнителен лист №
260175/22.02.2021г., издаден от Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 290/2021г.), а
10 754,48 лева се отнасят към дълга, за който е учреден особен залог (изпълнителен лист от
26.02.2021г., издаден от Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 301/2021г.). Съотношението
между двете суми е определено пропорционално на съотношението между стойностите на
недвижимия имот и движимите вещи (77,28% към 22,72%).
За извършеното разпределение е съставен протокол изх.№ 30292/26.10.2022г.
Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от приложените
по делото доказателства, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
3
Съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2 от ГПК разпределението подлежи на
обжалване в 3-дневен срок от деня на предявяването му пред съответния окръжен съд, който
разглежда жалбата по реда на чл.278 от ГПК. Кръгът на лицата, които са легитимирани да
оспорят разпределението, обхваща длъжника и конституираните в изпълнителното
производство взискатели – първоначални и присъединени, независимо да ли са включени
или не в разпределението. В конкретния случай жалбата изхожда от длъжника „Виктория
Декарт“ ЕООД, който е надлежно легитимиран да проведе оспорване на акта по чл.460 от
ГПК. Разпределението е предявено на 26.10.2022г., а жалбата е заведена при ЧСИ на
31.10.2022г. в първия присъствен ден след изтичане на законоустановения срок. Поради
това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „Виктория Декарт“ ЕООД е частично
основателна. Този извод се налага по следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Само по себе си разпределението не
представлява изпълнително действие. Чрез него не се упражнява принуда и не се превръщат
активи в паричен еквивалент. Разпределението е междинен акт, чрез който набраните
средства от осъщественото действие се насочват към взискателите като плащане, което
замества в цялост предписаното в изпълнителния лист поведение на длъжника. При
извършване на разпределението съдебният изпълнител е длъжен да зачете само тези
вземания, които са предявени и документално удостоверени до деня на извършването му.
Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно с реда на привилегиите,
регламентиран в чл.136 от ЗЗД. Степента на удовлетворяване на вземанията се определя
според правилото на чл.136, ал.3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред. От сумата, която подлежи на разпределение, се отделя необходимото за
пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остатъкът от тази сума се
отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или на
притезанията. При недостиг на постъпленията се удовлетворяват само първите по ред
притезания. Когато сумата, постъпила от изпълнението е достатъчна, за да покрие напълно
привилегированите притезания, се преминава към пълно или частично удовлетворяване на
хирографарните кредитори при условията на съразмерност по чл.133 от ЗЗД.
При проверката за законосъобразност на извършеното разпределение, настоящият
съдебен състав изхожда от наведените в жалбата възражения и доводи. В конкретния
случай, възражението за незаконосъобразност на разпределението в частта на разноските, е
направено бланкетно в петитума на жалбата. Независимо от това, настоящият съдебен
състав извърши проверка на разпределението относно таксите, които се ползват с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и констатира, че същите са определени правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД и т.6 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, с право на предпочитателно удовлетворяване се ползват разноските на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят. В този ред могат да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател
за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Разноските на
първоначалния взискател за обезпечаването на иска срещу длъжника чрез налагане на запор
или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се
разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени
кредитори със специална привилегия по чл.136, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗД (вземания, които са
обезпечени с ипотека), разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща
привилегия. Не се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1
от ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател
изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителните способи,
4
които не са приложени. В конкретния случай, в привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е
включена таксата за опис на движимите и недвижимите имоти, стойността на които се
разпределя, такса за образуване на изпълнителното дело, възнаграждението на вещото лице
за извършената от него експертна оценка, таксите за изпращане на призовки и съобщения за
разпределението и за препис от жалбата против предходното разпределение, както и
възнаграждението на процесуалния представител на банката – взискател. Това са разноски
по изпълнителното дело, които са извършени от първоначалния взискател „Първа
инвестиционна банка“ ЕООД. При формиране на разноските с привилегия по чл.136, ал.1,
т.1 от ЗЗД ЧСИ Николова е изключила таксите, за които Окръжен съд – Бургас е отменил
предходното разпределение (решение № 435/12.05.2022г., постановено по гр. д. №
568/2022г., в сила от 11.08.2022г.) При това положение, възражението на жалбоподателя, че
привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е приложена неправилно, се явява неоснователно.
Разпределението в тази част е извършено законосъобразно.
Основателно е възражението, че таксата за битови отпадъци не се ползва с
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Съгласно т.4 от ТР № 2/22.11.2022г., постановено
от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2021г. вземането на общината за такса битови
отпадъци не се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Вземанията, които се
ползват със специалната привилегия от втори ред са посочени изрично и изчерпателно в
закона. Според ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД трябва да се тълкува
стриктно, а не разширително. Поради това, не е допустимо към вземанията на държавата за
данъци върху определен имот да се включва по аналогия и вземането на общината за такса
за битови отпадъци за същия имот. Това следва от характера на двете вземания. Данъкът
върху недвижимите имоти представлява безвъзмездно плащане, което се установява по
еднакъв начин за всички данъчно задължени лица- собственици или ползватели на имота.
Данъкът се дължи без насрещна престация за това и без значение дали имотът се ползва или
не. Размерът на данъка се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота. За
разлика от ДНИ, таксата за битови отпадъци има възмезден характер. Тя се дължи за
услугата, която съответната община предоставя на собственика или ползвателя на
недвижимия имот за събиране, извозване и преработване на битовите отпадъци, генерирани
от имота и за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване в населеното
място. В случаите, в които общината не извършва посочените услуги, таксата не се дължи.
Тя не се дължи и когато имотът не е застроен, не се ползва или когато услугите се
предоставят от друго лице. Размерът на таксата се определя въз основа на количествено-
стойностна сметка за разходите, които общината е извършила при събиране, извозване и
преработване на битовите отпадъци. Изложеното дотук обосновава извод, че таксата за
битови отпадъци не може да бъде отнесена към привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
поради което извършеното в този смисъл разпределение се явява незаконосъобразно.
Становището на ЧСИ Николова, че ТБО е вземане от втори ред, тъй като разпределението е
извършено преди постановяването на ТР № 2/22.11.2022г., е неправилно. С цитираното
тълкувателно решение се преодолява съществуващата до този момент противоречива
практика на различните въззивни състави по приложението на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД без да
се дерогира действието на предходно тълкувателно решение в обратен смисъл. Поради това,
не може да се прави аналогия с правното действие на ППВС № 3/1980г и ТР № 2/2013г., в
който смисъл е възражението на ЧСИ.
По изложените съображения, жалбата на „Виктория Декарт“ ЕООД против
разпределението в частта на ТБО се явява основателна и трябва да се уважи.
Правомощията на съда в производството по обжалване на разпределение, са
разяснени в ТР № 2/22.11.2022г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2021г.
Според т.1 от решението, окръжният съд се произнася само по оплакванията в жалбата. В
случаите, в които окръжният съд отмени разпределението, той се произнася по същество
като извършва ново разпределение (т.2 от ТР №2/22.11.2022г.) В конкретния казус
5
разпределението в частта, в която ТБО е отнесена като привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от
ЗЗД трябва да се отмени и вместо това да се постанови ново разпределение, в което таксата
от 1 598,95 лева да се включи към вземанията от следващия ред – тези, които са обезпечени
със залог или ипотека. Така, сумата за разпределяне с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД
възлиза на 48 940,45 лева (47 341,50 лева + 1 598,95 лева). Добавената сума от 1 598,95 лева
трябва да се разпредели между обезпечените вземания в съотношението, което е използвал
ЧСИ - 77,28 % за вземането, обезпечено с ипотека и 22,72 % за вземането, обезпечено със
залог. При това положение, вземането на взискателя „Първа инвестиционна банка" АД по
изпълнителен лист № № 260175/22.02.2021г., издаден от РС – Карнобат по ч. гр. д. №
290/2021г. ще се погаси с 37 822,69 лева (36 587,02 лева + 1235,67 лева), а вземането по
изпълнителен лист от 26.02.2021г., издаден от РС – Карнобат по ч. гр. д. № 301/2021г. ще се
погаси с 11 117,76 лева (10 754,48 лева + 363,28 лева).
Изложеното дотук налага отмяна на разпределението в две части – тази за
привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и тази за привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД –
като последица от отмяната на първата.
Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протокол за разпределение по чл.495 от ГПК изх.№ 30292/26.10.2022г.,
съставен от ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 в Регистъра към КЧСИ по изпълнително
дело № 20218050400340 в частта, в която е разпределена Такса „Битови отпадъци“ в размер
на 1 598,95 лева в полза на Община Карнобат.
ОТМЕНЯ протокол за разпределение по чл.495 от ГПК изх.№ 30292/26.10.2022г.,
съставен от ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 в Регистъра към КЧСИ по изпълнително
дело № 20218050400340 в частта, в която е разпределена сумата от 47 341,50 лева в полза на
взискателя „Първа инвестиционна банка" АД, от които 36 587,02 лева за погасяване на дълг,
за който е учредена ипотека и е издаден изпълнителен лист № 260175/22.02.2021г. по ч. гр.
д. № 290/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат и 10 754,48 лева за погасяване на дълг,
за който е учреден особен залог и е издаден изпълнителен лист от 26.02.2021г. по ч. гр. д. №
301/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 48 940,45 лева в полза на взискателя „Първа инвестиционна
банка" АД, от които 37 822,69 лева за погасяване на дълг, за който е учредена ипотека и е
издаден изпълнителен лист № 260175/22.02.2021г. по ч. гр. д. № 290/2021г. по описа на
Районен съд – Карнобат и 11 117,76 лева за погасяване на дълг, за който е учреден особен
залог и е издаден изпълнителен лист от 26.02.2021г. по ч. гр. д. № 301/2021г. по описа на
Районен съд – Карнобат
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Виктория Декарт“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, ул. „Съби Димитров“ № 29,
представлявано от управителя Д.Т.Г. против протокол за разпределение по чл.495 от ГПК
изх.№ 30292/26.10.2022г., съставен от ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 в Регистъра
към КЧСИ по изпълнително дело № 20218050400340 в частта, в която са разпределени такси
и разноски за съдебното изпълнение по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в размер на 1298,38 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7