Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. ***, 21.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина
Карталска, като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.дело № 2296 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК.
Делото е образувано по искова молба от А.С.П. с ЕГН ********** и В.С.П. с ЕГН
**********, двамата със съгласието на своята майка и законен представител Г.В.А.
с ЕГН **********, представлявани
от процесуалния си представител адв. З.М. ***. Ищците твърдят, че ответникът С.П.П.
с ЕГН ********** е техен баща. Твърдят, че с Решение №1280 от 28.06.2010г. по гр.дело № 2779/2010г. е
определена издръжка за двете
деца в размер на 100 лева месечно за детето В. и по 120 лева месечно за детето А.
до настъпване на причини за изменението или прекратяването и. Твърди се, че към
момента на предявяване на исковата молба детето В. е на 14 години, а детето А.
– на 17 години. Ищците твърдят, че от определяне на издръжката до момента е
изтекъл период от седем години, в който са се изменили икономическите условия.
Когато е определяна издръжката за
двете деца минималната работна заплата е била 240 лева, а минималната издръжка
е била 60 лева. Към момента минималната заплата е 460 лева, а минималната
издръжка – 115 лева. Ищците твърдят, че поради здравословни проблеми имат нужда
от повече средства за издръжка. По отношение на детето А. се твърди, че през
2013г. му е правена ***, което налага два пъти годишно да се извършват
профилактични прегледи в гр.Пловдив. Твърди, че в резултат на заболяването е
получил усложнения, което налага консултации с *** и спазване на определен
хранителен режим, заради което има нужда от повече средства за издръжка. Твърди
се, че два пъти в годината има нужда да посещава санаториуми и рехабилитации с ***
процедури. По отношение на детето В. се твърди, че също има здравословни
проблеми и страда от заболявания, които налагат специални диети, хранителен
режим и лечение. По отношение и на двете деца в молбата се твърди, че страдат
от ***, което налага закупуване на ***. В заключение ищците молят съда да
осъди ответника да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на по
250 лева считано от подаване на исковата молба. Правят доказателствени искания за допускане на
двама свидетели.
В едномесечния срок е постъпил
писмен отговор, в който ответникът оспорва исковата молба по размер. Твърди, че
молбата е допустима, но частично основателна. Навежда доводи, че редовно е
закупувал на двете деца необходими вещи и учебни пособия през 2015 и 2016г.
Ответникът твърди, че последиците от ***то на децата се лекуват със средства от
здравната каса, като предварително и се превеждат суми, с които да закупи
необходимото.
Твърди, че консултациите с *** са
безплатни, тъй като са подсигурени от Център за обществена подкрепа. Твърди се,
че детето В. няма*** а по отношение на *** се навеждат доводи, че няма
оплаквания. По отношение на ***, навежда доводи, че и в ***има специалисти, където може да се
лекува.
В съдебно заседание
ищците, представлявани от процесуалния си представител, поддържат предявените
искове и направените доказателствени искания.
Ответникът оспорва двата
иска по размер. Прави искане за изслушване на свидетел.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се установява от приложеното, заверено копие на
решение №1280/28.06.2010г., постановено по гр.д.№2779/2010г. на ПлРС, влязло в сила на 14.04.2011г., че бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева за детето В. и 120 лева за А..
От представените две броя удостоверения за раждане
№0959/17.06.1999г. изд. От Община-***и №0983/11.07.2002г., изд.
от Община-***, се установява, че
родители на децата А.С.П., ЕГН **********, роден на ***г. и В.С.П., ЕГН ********** е
родена на ***г. са Г.В.А. и С.П.П..
Спорно по делото е увеличили ли са се потребностите на децата и има ли възможност
родителя - ответник да заплаща издръжка в по-голям размер.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите
на търсещия издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл.142,
ал.2 от СК минималния размер на издръжката е ¼ от минималната работна
заплата за страна, която към
настоящия момент е 460 лева
или минималния размер на дължимата издръжка е 115 лева. Издръжката на дете ненавършило пълнолетие, съгласно чл.143 СК е
безусловна.
Не се спори, между
страните и се установява от представените в копия на лист 12 удостоверения, че двете
деца са ученици и учат в редовна форма на обучение като детето А.П. е ученик в
ХІ клас в ***, а В.П. е ученичка в 8 клас на ***.
От представения на лист 13 договор се установява,
че по договор за предоставяне на социални услуги, на детето В.С.П. е осигурена
консултация са *** за периода януари – април 2015г. Същата услуга е била
предоставена и за детето А.. В договора не е отразено заплащане на услугата, с
оглед на което съдът приема, че тези консултации са предоставени безплатно. Не
са представени доказателства за необходимост от провеждане на такива
консултации към настоящия момент.
Представен е амбулаторен лист от 28.03.2014г., в
който е отразено, че детето В.П. страда от *** заболяване, както и фактура, че
за диагностицирането му е заплатена сумата от 50 лева на 06.12.2013г. Представени
са доказателства за направени транспортни разходи във връзка с проведени
прегледи на детето в гр.София през месец декември 2013г.
На лист 23 от делото са представени писмени
доказателства за разходи за *** на детето В. от месец декември 2013г. на
стойност 65 лева. Представен е амбулаторен лист от 27.12.2014г. за извършен
преглед на детето В. във връзка с *** заболяване, в който е отразено заплащане
на такса от 25 лева. Представените резултати от ***заболявания са също от месец
февруари 2014г. От същия период е представен протокол с резултати от
изследвания, в който е отразена дата 28.03.2014. Представен е амбулаторен лист
за извършен преглед от 14.02.2014г. и касов бон от същата дата за сумата от
5,63 лева. Представен е и амбулаторен лист от 22.05.2014г., в което е посочено,
че детето В. страда от *** заболяване. Представена е фактура от 01.07.2015г. за
закупени *** на стойност 380 лева на детето В. и на същата стойност и от същата
дата за детето А.. По отношение на тези суми, съдът приема, че не следва да
бъдат приемани като разходи, тъй като същите се заплащат изцяло от Дирекция
„Социално подпомагане“.
На лист 48 от делото е представена и фактура за ***
процедури за детето А. на стойност 475 лева, заплатени на 04.09.2016г.
Представена е фактура от 15.01.2015г., от която се
установява, че за детето В. са закупени материали във връзка със *** на
стойност 606,95 лева и стокова разписка от 06.10.2016г. за сумата от 17 лева,
също във връзка със ***то.
Като свидетели са изслушани Р.Т., А.Ц. и Л.П.. В
показанията си свидетелката Т., ***на двамата ищци заяви, че А. е опериран в
гр.Пловдив като ходи на проверка един път годишно, както и че му предстои втора
подобна операция. По отношение на ***то заболяване на детето В., свидетелката
заяви, че не знае какви средства са необходими. Заяви, че се нуждае от около
40- лева месечно за закупуване на ***.
В показанията си свидетелката Ц. заяви, че е
приятелка на майката на ищците и ежемесечно и дава пари в заем, за да покрива месечните
си финансови потребности. Заяви, че ежегодно майка им ги води на *** лечение,
което струва около 30 – 40 лева на ден за дете, което съответства на
представената фактура от 04.09.2016г. за детето А.. Заяви, че на В. за ***
майката е заплатила сума от около 2000 лева за
поставяне на *** в гр.София.
В показанията си свидетелката Л.П. заяви, че е
съпруга на ответника, с когото живеят в нейно собствено жилище. Свидетелката
заяви, че ответникът получава месечно възнаграждение от около 600 лева и няма
доходи от трудово правоотношение.
По делото е изготвен социален доклад, в който
социалният работник е установил, че и двете деца имат заболявания, които
налагат лечение. В доклада е посочено, че детето А. е претърпял операция, от
която е получил усложнения и се налагат два пъти годишно контролни прегледи. В
доклада е отразено, че прегледа е на стойност 80 лева и се изписват лекарства
за сумата от около 100 лева.
По отношение на детето В. в социалния доклад е
отразено, че детето страда от ***, което налага закупуване на ***, консултации
с ***. Установява се от доклада, че детето има *** заболяване, което се обостря
периодично и лечението му струва около 200 лева без да е отразено за какъв
период от време. Отразено е в доклада, че детето има ***заболяване, заради
което на осем месеца се заплаща *** на стойност 160 лева.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
от определяне на последния размер издръжка до подаване на исковата молба е
изтекъл продължителен период от време, в който са се увеличили нуждите на двете
деца. Децата са ученици в гимназия и се нуждаят от ежегодно закупуване на
учебници и учебни помагала. И двете деца са във възраст, в която организмът
израства и се налага често закупуване на нови дрехи и обувки. Поради това е безспорно, че с увеличаване на възрастта на децата нарастват и нуждите им от храна, облекло и
др., което налага увеличаване на средствата за задоволяване на
материалните и духовни потребности.
От представените писмени доказателства се установява, че са
направени разходи от страна на майката за лечение на децата – *** лечение, ***, лечение на ***то и ***
заболявания на детето В..
Съгласно установената съдебна практика издръжката се определя след преценка
на нуждите на децата и възможностите на родителите им въз основа на
доказателствата за тези обстоятелства.
По отношение доходите на майката е представена справка от НАП, от която се установява, че майката
получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на около 880 лева. Не
са представени доказателства за други доходи на майката.
Относно доходите на ответника са представени
доказателства, че той не работи по трудово правоотношение и не реализира доходи
от трудова дейност. В свидетелските показания на Л.П., съпруга на ответника, свидетелката
твърди, че ответникът реализира доходи в размер на около 600 лева месечно,
което е над минималната за страната работна заплата, но под средната за
страната. Не са представени
доказателства да полага грижи за други лица. От друга страна, ответникът е в трудоспособна възраст. Не са представени
доказателства да има здравословни проблеми, които да му пречат да работи и да
реализира доходи от трудова дейност и с оглед здравословното му състояние и
възрастта му, ответникът сам се е поставил в положение да реализира доходи под
средните за региона (по данни на Националния
статистически институт за региона на ***е в размер на около 800 лева.)
Предвид на изложеното, съдът счита, че ответникът има
възможност да заплаща по-висок размер издръжка с оглед нарасналите потребности
на децата и нарасналите разходите за
лечение и учебни материали, като съобразява изминалия
период от време от присъждане на предходната издръжка, както и че майката полага
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.
При така събраните доказателства и обсъденото от правна
страна, съдът приема, че ответникът следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка, както следва за детето В., вместо
определената 100 лева по гр.д.№2779/2010г. по описа на ПлРС - по 160 лева, до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 250 лева, предявения иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а за детето А. - вместо определената 120 лева
по гр.д.№2779/2010г. по описа на ПлРС - по 180 лева, до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска,като за разликата до 250 лева, предявения иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да
заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката в размер на 172,80 лева. Съобразно
уважената част на двата иска разноските на ищците са в размер на 129,23 лева (69,23
лева за детето А. и 60 лева за детето В.), а съобразно отхвърлената част на
исковете, разноските на ответника са в размер на 114,28 лева. Ответникът следва
да заплати на ищците разноски в размер на 14,95 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение по
гр.д. №2279/2010г. по описа на ПлРС,
като ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на децата А.С.П., ЕГН ********** и В.С.П., ЕГН **********, със съгласието на майка им Г.В.А.-П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка, както следва:
- за детето В., вместо определената 100 лева
по гр.д.№2279/2010г. по описа на ПлРС - по 160 лева, до настъпването на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като за разликата до 250лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН,
- за детето А. - вместо определената 120 лева
по гр.д.№2279/2010г. по описа на ПлРС - по 180 лева, до настъпването на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като за разликата до 250 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС държавна такса върху
увеличения размер издръжката 172,80 лева.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН**********, да заплати на А.С.П., ЕГН ********** и В.С.П.,
ЕГН **********, със съгласието
на майка им Г.В.А., ЕГН ********** сумата 14,95 лева, направени деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 04.07.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: