Решение по дело №13990/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.10.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесет и четвърта година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13990 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            иск с пр.осн. чл. 153, във вр. с във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и § 5, ал. 2 от ЗОНПИ:

            Ищецът –  К. за П.НА К.и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в исковата си молба и уточнение на същата от 11.12.2023г., моли да се отнеме в полза на държавата на следното имущество:

            От П.И.П. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):

             - сумата в общ размер 6 578,34 лева, формирана от вноска от титуляра и изплатени лихви, в периода: 2011г. - 2014г., налична към 31.07.2014г. по спестовен влог в лева с IBAN ***, открита в „Уникредит Булбанк“ АД;

            На основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от П.И.П.:

            - сумата в размер на 900 лева, представляваща паричната равностойност на отчуждения след края на периода лек автомобил, марка „НИСАН“, модел „100 НХ“, с рег. № *****, рама № JN1HEAB13U0007729, двигател № GA16050613B;

            На основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от П.И.П. и П.А.Ф.:

            На основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от П.А.Ф.:

            - сумата в общ размер 15 058,42 евро (Ђ) с левова равностойност 29 451,71 лева, формирана от вноски от титуляра и изплатена лихва през 2014г., налична към 31.07.2014г. по разплащателна сметка в евро - 3 м. депозит с IBAN ***, открита в „Уникредит Булбанк“ АД;

            - сумата в общ размер 10 625,28 лева, формирана от вноска от титуляра, входящ превод и изплатени лихви в периода: 2012г. - 2014г., налична към 26.08.2014 г. по депозитна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Токуда Банк“ АД.

            Периодът на проверката относно първия ответник е от 26.08.2004г. до 26.08.2014г., а за втория – от 10.04.2006г.  до 26.08.2014г.

            Ответниците - П.И.П. и П.А.Ф., оспорват иска:

            Излагат се много подробни доводи за недопустимост, респективно за неоснователност на исковата молба.

            Оспорват се предявените искове изцяло. Поддържа се невярност и необоснованост на твърденията в исковата молба за липса на законен източник на доходи по отношение на придобитите имуществени права, предмет на исковете.

            Твърди се, че всички установявания на нетния доход, въз основа на анализа на имуществото на лицето и съотношението му към нетния доход през периода от 26.08.2004г. до 22.10.2008г., са извън срока по чл. 73 от ЗОПДНПИ, поради което правата на Държавата за отнемане на имущество, придобито с неустановени законни основания източници са погасени по давност. Има се предвид парични постъпления по банкови сметки с титуляр ответника П., подробно обсъдени.

            Ответникът твърди, че сумите, постъпили по негова банкова сметка ***, включително и тези, с които е захранвал на каса в банка сметката си не били от незаконен източник, а били предоставени от И.П.Й. на основание договори за финансиране, сключени с П.П. през 2005г., 2006г. и 2007г., както и предоставени средства като дарение от И.П.Й. към началото на проверявания период 2008г. Твърди, че тези документи се намирали на съхранение в трето неучастващо в процеса лице М.И.П..

            Оспорва невключването в приходната част на суми, изтеглени на каса от П.П. през периода от 01.11.2008г. до 26.08.2014г.

            Оспорва изцяло посочената от  К. пазарна цена на имотите към датата на придобиване и отчуждаването им, вкл. на МПС не било ясно по какъв ред и метод е определена същата.

            Оспорва определените в разходната част суми като разходи за задгранични пътувания, за обичайни и извънредни разходи – за издръжка и живот на домакинството, както и установеният доход, приход и източници на финансиране за всяка година от 2004-2014г. както и установения отрицателен нетен доход. Оспорва размера на установеното имущество от разходи за покупка на недвижимо, движимо имущество, за придобиване на дружествени дялове, от разход от вноски на трети лица, за вноски по банкови сметки, за изплащане на погасителни вноски по кредити и кредитни карти и др. за несъответствие за целия проверяван период.

            Оспорва стойността на имуществото, предмет на отнемане, както и методиката на неговото установяване и изчисляване.

            Оспорва включването на П.А.Ф. в обхвата на проверката. Оспорва предпоставките за насочване на иска срещу нея за сумата от 102 940 лева, вложена в придобиване на недвижим имот.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            Според ТР, ответникът е собственик на "И.Г." ЕООД, ЕИК *****, считано от 11.02.2011г. (управител е била ответницата до 13.02.2013г.), на "М.К.- Еко" ЕООД, ЕИК *****, считано 23.02.2011г. и на " Р." ЕООД, ЕИК *****, считано от 23.02.2011г.

            Ответниците имат обща дъщеря, родена на ***г., без да са сключили граждански брак (справка л. 153, л. 153а).

            Може да се приеме, че фактическото съжителство датира от този момент, доколкото друго не е установено от ответниците. Не е установено и неговото прекратяване (чл. 154 от ГПК).

            Ответницата има настоящ адрес ***, считано от 10.04.2016г. (справка л. 154). Това е адресът на ответника (л. 155).

            С присъда № 30 от 21.06.2018г. по НОХД № 1064/2015г., по описа на Специализирания наказателен съд П.И.П. е признат за виновен в това, че в периода от месец февруари 2012г. до 13.06.2012г., в условията на продължавана престъпна дейност, сам (за използваните данъчни фактури от „В.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит с начислен ДДС в размер на 103 375,48 лева) и в съучастие, като извършител с К.Н.Д.- помагач (за използваните данъчни фактури от „К.п.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит с начислен ДДС в размер на 675 493,14 лева), избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в общ размер на 778 868,62 лева за „М.К.- Еко“ ЕООД, ЕИК *****, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при воденето на счетоводството съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „М.К.-Е.“ ЕООД, в които отразил данъчни фактури с начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП гр. София, офис „Люлин“ и така приспаднал неследващ се данъчен кредит за „М.К.- Еко“ ЕООД, ЕИК ***** в общ размер на 778 868,62 лева - престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК.

                На основание чл. 54 от НК, П.И.П. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което следва да изтърпи при първоначален общ режим и „конфискация“ на собствените му недвижими имоти - ПИ № 079976 - лозе с площ от 0,523 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище; ПИ № 024006 - нива с площ от 9,688 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище; ПИ № 035035 - лозе с площ от 2,250 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище; ПИ № 037009 - нива с площ от 9,647 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище.

            Присъдата е влязла в сила на 29.01.2021г. (справка за съдимост – л. 1364). Според мотивите на присъдата, конфискувани са конкретни имоти.

            Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал., 1, т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.).

 

            Искът е депозиран на 22.10.2018г.

            С Протокол рег. № ТД10СФ/УВ-20634/26.08.2014г.  на Директора на ТД на КОНПИ гр. София на основание уведомление от СпП София с вх. № УВ-1291/22.08.2014г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П.И.П., ЕГН ********** по преписка № 1291- 4/2014г.

            Проверката и производството са започнати по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за П.НА К.и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2019 г.) се довършват по реда на ЗПКОНПИ.

            Проверката е започнала на 26.08.2004г.

            Периодът на проверка e от 26.08.2004г. до 26.08.2014г.

            Съобщенията до ответника от страна на  К. са изпращани на постоянния/настоящ адрес (л. 971-2). Пратката не е потърсена.

            С Решение № 580/01.08.2018г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ – Велико Търново уведомление от Специализираната прокуратура, с вх. № УВ-1291/22.08.2014г. за внесен обвинителен акт в Специализиран наказателен съд по образувано досъдебно производство № 13/2012г., по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура срещу П.И.П., ЕГН **********.

            Самото следствено дело е с № 175/2012г. (л. 111).

 

            Депозирани са няколко СЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:

            1. СОЕ, изготвена от в.л. К.. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 22.03.2022г., се установява, че:

            - Апартамент № 2, находящ се на бул. „Симеоновско шосе“ е с пазарна стойност към момента на придобиването му (10.12.2010г.) – 301 000 лева; не е отчетено луксозно изпълнение. Към 2010г. сградата се е ползвала.

            - подземна гаражна клетка (10.12.2010г.) – 13 000 лева;

            - УПИ с. Брестовене (23.07.2007г.) – 6 620 лева; и

            - УПИ с. Брестовене (18.01.2008г.) – 1 030 лева.

            2. СТЕ, изготвена от в.л. Д.. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 04.04.2023г., се установява, че:

             - ТА, марка „Ивеко“, ДК№ С ****ХТ (12.06.2006г.) – 13 850 лева;

            - ТА, марка „Ивеко“, ДК№ СА ****КТ (28.08.2007г.) – 12 766,67 лева;

            - ЛА, марка „Фолксваген“, ДК№ С ****ХР (17.04.2006г.) – 14 266,67 лева;

            - ЛА, марка „Нисан“, ДК№ СА ****СН (11.05.2016г.) – 429,76 лева.

            Съобразени са % на амортизация.

            3. СИЕ, изготвена от в.л. Д.. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 31.10.2023г., се установява, че:

            - вариант едно: общото имущество за периода от 26.08.2024г. до 26.08.2014г. възлиза на 1 807 107,14 лева; разминаването с доходите на ответниците е – 1 569 278,32 лева;

            - вариант две: общото имущество за периода от 26.08.2024г. до 26.08.2014г. възлиза на 486 727,95 лева; разминаването с доходите на ответниците е – 2 48 899,13 лева;

            4. Допълнителни СИЕ, изготвена он в.л. Д.. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 04.06.2024г. и 22.10.2024г., се установява, че:

            Разминаванията възлизат на 334 022,26 лева или 112 789,55 лева, съобразно двата варианта; или

            1 572 811,12 лева; и

            252 431,93 лева.

            С разпореждане от 09.102023г. на ищеца са дадени указания (л. 1246а).  К. е уведомена в о.с.з. от 31.10.2023г. (л. 1289). Не е последвало каквото и да е уточнение. Вместо това, на 14.12.2023г. е депозирана молба за частичен отказ (л. 1303).

            Тъй като и двамата ответници са се занимавали с търговска дейност, решаващият орган намира на основание чл. 162 от ГПК, че към момента на започване на проверката, те са имали имущество. Неговият размер е обсъден в „от правна страна“.

            от правна страна:

            Съдът намира, че исковете са допустими, тъй като е спазена процедурата за предявяването им - повдигнато обвинение за престъпление визирано в нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), производството и вземане на решение за предявяване на исковете, след обезпечаването им по реда на чл. 37 и сл. ЗОПДНПИ (отм.).

            Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 1, ал. 2 от закона е такова, за което не е установен законен източник. Основание за възникване на правото на държавата чрез  К. за П.НА К.и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) е лицето по отношение на което е поискано отнемане на имущество да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е въведено легално определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лева за целия проверяван период.

            Искът е допустим и по отношение на ответницата – чл. 144 от действащия закон, като подобни норми са налице и в отменените нормативни актове.

            Според § 1, т. 7 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, първоначална редакция, несъответствието следва да е 250 000 лева. Изменението е в ДВ, бр. 103 от 2016г. Съображението е че това е актуалната редакция на нормативния акт към момента на извършване на престъплението.

            1. Обратно действие на законите: по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми, действат за напред (ex nunc). В съвременните правни системи това основно положение се разглежда като гаранция за предвидимост на правния ред и като елемент от правната сигурност. Заложената в него идея е адресатите на новоприетите правни норми да могат да се запознаят с тях и да съобразят своето поведението с моделите на поведение, които те установяват.

            Според Конституционният съд, правилото за неретроактивност е проява на конституционните принципи за правова държава и законност. Той приема, че хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение, не е равнозначно на обратно действие на новия закон (Решение № 12 от 11.11.2010г., Решение № 9 от 1996 г. от 1996 г., Решение № 10 от 2011г.). Конституцията не съдържа забрана за обратно действие на правните норми във всички области на правото, а тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и е приложима към хипотезите на ретроактивност stricto sensu, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права. Изрична забрана в този смисъл се съдържа единствено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията по отношение на наказателните закони, които предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените. Не е изключен ретроактивен ефект на закона в гражданскоправните отношения, и той може да бъде обоснован с публичен интерес, особено ако става дума да правни норми, приети в процес на трансформиране на ценностния фундамент на обществото (кофискационните закони обаче са по-близо, като ефект, до наказателните отколкото да гражданските). Докато ретроактивност sticto sensu е допустима само по изключение, несъщинска ретроактивност е по правило възможна, когато законодателните цели не могат да бъдат надхвърлени от интереса на индивида в продължаващото действие на предишния закон. Незабавното прилагане на закона е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато е подходящо и необходимо, за да бъде постигната преследваната от закона цел, и се остане в границите на разумно приемливото, при цялостно балансиране на „излъганото доверие“ и значимостта и спешността на основанията за законодателните промени (Решение № 5 по к.д. 12/2016г.).

            Практиката на Конституционния съд оправдано е тъкмо в такава посока. По въпроса кога е допустимо обратно действие на закона, в досегашната си практика Конституционният съд е склонен да прави ценностни обосновки и да изгражда ценностни йерархии. Най-ясно това виждане е изложено в Решение № 5 по к.д. 12/2016г., където се изтъква, че „позицията на законодателя относно това как да разреши конфликта за времевото действие на стария и новия закон, от конституционноправна гледна точка, не е въпрос на случайност или произволно решение, а такъв на претегляне на конкуриращи се ценности. Законодателните разрешения от такъв тип трябва да са резултат от преценка за конфликта на ценностите през призмата на пропорционалността (проф. В.– „За обратното действие на закона и казуса с банковата несъстоятелност“).

            Идеята е че няма забрана за материално рестриктивно действие, но законодателят е ограничен, като за това следва да има основателна причина (арг. и от чл. 14, ал. 1-3 и особено последната от ЗНА).

            От всичко изложено следва, че ако в Законите за отнемане в полза на държавата на имущество придобито, вследствие на престъпна дейност (условно наименование на различните действали и отменени нормативни актове), е предвидена допълнителна санкция, то следва да се възприеме този минимум, който е действал към момента на извършване на евентуалното престъпление (или престъпна дейност, от която се черпят облаги).

            Действащият към момента закон не изисква такава връзка, но тя е налична, с оглед конституционните изисквания – предполага се че Р. България е правова държава, а и с оглед практиката на ЕСПЧ.

Непосредственото действие на конституционните норми е основен белег, който характеризира Конституцията като върховен нормативен акт и който полага основите на системата на действащото право в Република България. Непосредственото действие е вътрешно присъщо на всеки нормативен акт, включително и на такъв, заемащ върховно положение в йерархията на нормативните актове. Без съмнение то съществува и се проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде нормативно прогласено или не. В този смисъл чл. 5, ал. 2 има значение само да подчертае нещо, което обективно е налице. … По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси. Разпоредбите на заварените закони и други нормативни актове по силата на § 3, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2 се прилагат само ако не противоречат на Конституцията. Защитата на конституционните права и законните интереси на гражданите и юридическите лица се осъществява по действащия процесуален ред. Решенията на правоприлагащите органи във връзка с прилагането на непосредствено действащите конституционни норми нямат общозадължителна сила, а пораждат действия само за конкретния случай, като подлежат на предвидения в съответните процесуални закони инстанционен контрол (т. І от Решение № 10 от 1994г. на Конституционния съд).

В мотивите на РКС № 4 от 14.5.2020г. по к.д. № 9/19г. отново е взето становище по въпроса за косвения конституционен контрол: Дейността на всички държавни органи е обвързана с Конституцията. Всички те – включително и законодателят, са длъжни да съобразяват своите действия за съответствие с Основния закон. Функцията да се произнася по съответствието на законите с Конституцията не се ограничава само до Конституционния съд, а се отнася и до всички съдилища. В този смисъл те са обвързани да осъществяват преценка за конституционност на правните норми, които прилагат.

Така, противоконституционен закон, до обявяването му за такъв, не е коституционосъобразен – той е неприложим, тъй като представлява изначално дефектно законодателство.

Косвения контрол за конституционосъобразност е предмет и на Определение № 161/25.07.2022г. по ч.гр.д. № 756/2022г. на ВКС, I г.о. и Решение № 264701 от 13.07.2021г. на СГС по в.гр.д. № 232/2021г. (в същия смисъл: „Конституция на РБ – коментар“, изд. 1999г., стр. 40 (Стойчев, Ст. и др., като автор на конкретния раздел е Т., Е.).

Правова държава означава предвидимост и доверие: така, Решение № 1 от 27 януари 2005г. по к.д. № 8/2004г. е поставено началото на утвърдената практика на Конституционния съд, според която разбирането за правова държава включва както принципа за правната сигурност (формалния елемент), така и принципа за материалната справедливост (материалния елемент) – конституционен с-я В., Кр.: „За решенията на КС, правовата държава и правосъдието“. Правната сигурност изисква разпоредбите на нормативните актове да са ясни и предвидими и да не се променят ретроактивно, защото въздействието на законодателството на Съюза трябва да бъде ясно и предвидимо за онези, които са подчинени на него. Така правната сигурност предпоставя три изисквания към държавната власт: 1. да осигури яснота и предвидимост на нормативната уредба; 2. нормативните актове да влизат в сила с приложението на подходящ vacatio legis (ретроактивното действие на нормативната уредба следва да се разглежда като изключение); 3. нормативната уредба да бъде съгласувана (Б., М.– „Принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в светлината на тълкувателно дело № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС“; пак там се сочи: Ретроактивното действие на мярка на ЕС е допустимо единствено по изключение. Такова е налице, когато целта, която трябва да бъде постигната, изисква обратно действие и наред с това бъдат надлежно отчетени оправданите правни очаквания на засегнатите страни. Съдът е приел в решението по дело 99/78, Decker, че ретроактивното приложение на норми, относими към схеми за заплащане на парични обезщетения, би било допустимо, когато периодът на ретроактивно действие е кратък (в случая две седмици преди публикуване на акта) и съответната институция е предприела мерки за своевременно информиране на заинтересованите лица).

            Право на собственост: то следва да се ограничава само по изключение, като на неговите титуляри следва да се гарантира възможната правна сигурност, за да могат те да го упражняват, съответно и чрез него да може да се осъществява и насърчава икономическото предприемачество – т. 15-16 от "Димитрови срещу България" (Жалба № 12655/09) 3 март 2015 г. В случая, съдът не е успял да открие легитимни цели (т. 19 - Правителството не посочва друга легитимна цел в обществен интерес, вероятно обслужвана от глава трета на ЗСГ, и Съдът не успява да открие каквато и да била такава цел).

            Според КС (Решение № 13 от 13.10.2012г. на КС по к.д. № 6/2012г., докладчик съдията Румен Ненков), макар и с различна формулировка в сравнение с чл. 17 от Конституцията, защитата на собствеността по чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС по съществото си е сходна. Правото на мирно използване на собствеността е прокламирано като принцип, без да се третира като абсолютно. Лишаване от имущество е допустимо, когато е в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. Държавата може със закон да контролира упражняването на собствеността, ако това е в публичен интерес или е необходимо за осигуряване плащането на данъци, други постъпления или глоби. На тази основа трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) изисква всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия: а) законоустановеност; б) необходимост за постигане на легитимна цел, и в) пропорционалност.

                Трябва да се има предвид обаче, че Конституционният съд оценява закона в неговата цялост като правна абстракция, което не изключва необходимостта органите по оспорения закон и гражданският съд да правят и преценка на конкретните обстоятелства по делото.

            Изложеното е по-скоро за пълнота.

            В случая, няма проблем и с презумпцията за невиновност. Докато тя не бъде оборена и то от съд, счита се че обвиняемият е невинен (Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д. № 7/2013 г., ОСГК, докладвано от съдиите Стоил Сотиров и Албена Бонева и Р. № 20 от 20.05.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 1372 по описа за 2020г.).

            На ответника е повдигнато обвинение. В отговора не се оспорва виновността на г-н П.. Тук следва да се отбележи и следното, справката за съдимост следваше да се представи не в последното о.с.з., когато ответникът се е запознал с Решението по делото Й. и др., а към момента на влизане в сила на присъдата – 2021г. Практиката, която в случая е и задължителна, представлява указание за тълкуване на закона (и то, считано от момента на неговото приемане), а не правнорелевантен факт. От изложеното следва, че по отношение този документ (справката за съдимост) е настъпила процесуална преклузия (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).

            3. съгласно чл. 25 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.) / чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ, проверката започва след сезиране от прокуратурата. Не е посочен срок, но законът, съобразно цитирането ТР от 2023г., е свръх санкционен и не може да се тълкува разширително. По тази причина следва да се приеме, че сроковете са свързани именно с тази дата. Към този момент би трябвало да се постанови и актъкт на директора на съответната териториална дирекция. В противен случай би се стигнало до произвол, неподлежащ на какъвто и да е контрол. В случая е налице драстично разминаването – уведомлението би следвало да е към 2012г., а е сторено едва през 2014г. Самото решение на  К. (ведно от твърденията в исковата молба) е забавено с още 4 години – 2018г. (л. 2). Така на практика административният орган може да преценява удобни 10 години (с придобито или не имущество).

            След 2012г. едва ли първият ответник е могъл да продължи престъпната си дейност, доколкото вече са започнали процесулано-следствени действия. Доходът му би следвало и да е намалял.

            Разумният срок на проверката по чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ е обвързан и с привилегированото положение на държавата, установено с чл. 73, ал. 1 ЗОПДНПИ чрез въвеждането на удължена петнадесетгодишна давност за погасяване на правата й по закона. И този срок ограничава непропорционално правото на защита по съображения, аналогични на гореизложените. Намаляването му се налага и от необходимостта да бъде защитен принципът на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. От една страна, с това може да се постигне синхрон с абсолютната десетгодишна давност за погасяване на публичните вземания по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, от друга - би отпаднала възможността за отнемане на недвижими имоти, за които е изтекъл общият срок за придобиването им по давност при недобросъвестно владение (чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността), включително и от други лица освен проверяваните, което би съставлявало несъразмерно посегателство върху придобити права и неоправдано би създало правна несигурност. Следователно чл. 73, ал. 1 ЗОПДНПИ също трябва да бъде обявен за противоконституционен в частта "петнадесетгодишна давност" (мотиви на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., докладчик съдията Румен Ненков).

            Бездействието на държавните учреждения не може да бъде във вреда на ответниците.

            Не е ясно в началото на проверявания период какво е представлявал патримониума на ответниците (в тази връзка и Решение № 97 от 18.05.2018г. на ВКС по гр.д. № 3224/2017г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков). Както вече бе посочено в „от фактическа страна“, делото бе оставено без движение с указание в тази насока.

            При това положение, срокът, който този съд би съобразил е 10 години, но считано от 22.10.2018г., т.е. 22.10.2008г. (относно предходните години, възражението за давност е основателно), а наличното имущество към този началото на този период – 150 000 лева – за ответника и 100 000 лева – за ответницата. Това е законно придобито имущество.

            В противен случай би се стигнало фактически до нарушаване на закона, а и на указанията за тълкуването му от страна на КС, тъй като давността би била 14 и повече години.

            В тази връзка, основателен е доводът на  К., че проверката продължава 1 година и може да бъде удължена с половин година, като срокът е инструктивен (Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков). Съображението обаче е: влизането в сила на присъдата на наказателния съд е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), като това е началният момент за подаване до съда на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Срокът за проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е инструктивен, тъй като с неговото изтичане не се погасява правото на  К. да предяви искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), напротив, самият закон допуска това да се извърши след изтичането на срока за проверката. Обратното би означавало да се погаси едно право, което все още не е възникнало, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка.

            Идеята е че трябва да имуществото трябва да се свърже по някакъв начин с престъпната дейност и това се отнася до всички закони, уреждащи конфискация на незаконно придобито имущество (в тази връзка практиката на ЕСПЧ (Дело Й. и други с/у България: Съдът отбелязва, че за да стигне до заключението, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, той е установил, че националните съдилища, които са разгледали искането за отнемане на имуществото на жалбоподателите, не са уточнили забраненото поведение, довело до придобиването на имуществото, което трябва да бъде отнето, нито са установили каквато и да е връзка между това имущество и въпросното поведение (вж. параграфи 138-139 по-горе). Тъй като анализът на тези въпроси не е извършен на национално ниво, Съдът не може да разсъждава дали и до каква степен отнетото от жалбоподателите имущество е били облага от престъпления или административни нарушения, нито какъв би бил възможният изход от производството, ако бяха спазени изискванията на член 1 от Протокол № 1. Поради това той не е в състояние да направи правилна оценка на евентуалните вреди, претърпени от жалбоподателите поради необоснованото отнемане на имуществото (виж Тодоров и други, цитирано по-горе, § 321; "Димитрови срещу България" (Жалба № 12655/09) 3 март 2015 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д. № 7/2013г., ОСГК).

            Ситуацията до тук е следната – дори и с оглед приложението на чл. 162 от ГПК не би могло да се направи предположение, че има имуществото, надхвърлящо нормативно приетия минимум от 250 000 лева. Т.е. искът е неоснователен. Съображението е с оглед наличното имущество към момента на започване на периода и самото начало на този период.

            4. основен въпрос в тези производства е какво точно представлява имуществото. Той е разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, докладчик съдията Майя Русева, в следния смисъл: … релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК/, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Следователно когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл. 142 - чл. 147 ЗПКОНПИ и чл. 149 ЗПКОНПИ. …

            Законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Затова и в самия ЗПКОНПИ, чл. 116 и следващите, са предвидени подробно редица обезпечителни мерки, които се налагат след като се съберат достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. Целта на същите е да се предотврати предприемане от ответника на правни и фактически промени /напр. отчуждаване на права, укриване, разпиляване, унищожаване на движими вещи/, които да осуетят осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита. От друга страна нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието.

            Така - Решение № 260004 от 17.06.2022г. на ОС - Силистра по гр. д. № 229/2018г.: Уважаването на така предявените искове се предпоставя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: несъответствие между имуществото на проверяваното лице …, намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи, което по размер да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период …, и липсата на установен законен източник. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т. н.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Тази категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес и ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (в този смисъл мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България). Във връзка с него са постановени Решение № 184 от 2.12.2022 г. на ВнАС по в.гр.д. № 373/2022г. и Определение № 2808 от 3.10.2023 г. на ВКС по гр.д. № 906/2023г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова.

            Според трите решения - Решение № 260004 от 17.06.2022 г. на ОС - Силистра по гр.д. № 229/2018г. и последващите го актове на горните инстанции, това е въпрос по същество. Може обаче основателно да се помисли и за допустимост на иска.

            От една страна, тълкувателен акт (Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021г., ОСГК, докладчик съдията Майя Русева) = закон (в този смисъл: Решение № 1/2013г. по к.д. № 5/2012г. и РКС № 4 от 14.5.2020г. № 9/19г. - неспазването на КС му е равносилно на неспазването на Конституцията /изложеното се отнася и до практиката по ЕКПЧ, както вече бе посочено/). Ситуацията е идентична за обикновените закони. Те имат това съдържание, което е установено от задължителният тълкувателен акт на ВКС и то към момента на приемане на съответния нормативен акт.

От друга –  К. следва да предяви претенция по отношение на всяко имущество, което попада в отрязъка на несъотвествието, ако то надхвърля 150 000 лева (по-горе бяха изложени вижданията на тази инстанция, че в случая сумата е дори 250 000 лева – идеята е за предвидимост). Дори един престъпник следва да може да предвиди какво би последвало като държавна санкция /наказателна и гражданска/, ако бъде разкрито деянието му).

            Ищецът няма право да избира. Ако, към момента на предявяване на иска имуществото за което не може да се даде икономическа обосновка / съответно да се ангажират доказателства от страна на ответника е по-малко от 150 000 лева / 250 000 лева, искът е неоснователен. В това има житейска логика.

- Обикновено хората не пазят финансово обосноваващи документи толкова дълго време. Т.е. доказването от ответната страна е затруднено спрямо това по обикновените граждански производства и то в хипотеза на наложени запори и възбрани на цялото имущество. Така, предполага се, че за част от имуществото е нормално да няма запазени доказателства и затова нормативно е предоставен финансов луфт. Сумата от 150 000 лева вече е много нисък праг, достижим от средната класа на обществото без особен проблем. На отнемане би следвало да подлежи имущество, ако се установи надхвърляне на горницата.

- Освен това, за да започне процедура от страна на държавата (чрез  К.), за това следва да има икономическа причина. Производството е дълго и скъпо. Имуществото, което евентуално следва да се отнеме, трябва да покрива поне разходите по него. Съобразно и посоченото по-горе, целта е да се отнемат съществени имущества.

Ответникът се е занимавал с дейност, от която действително може да се генерира съществени незаконни доходи. Но може и да не е успял да го стори. Държавата следва да установи това. Възможно е и г-н П. да е загубил голяма част от имуществото си. По-важното е, че ако към края на проверявания период той няма налично, съобразно изискванията на ТР имущество, държавата не би следвало да интервенира по отношение на него. Несъществуващото имущество, към момента на предявяване на иска, не може да се съобразява в разминаването.

Или, искът е неоснователен.

            по разноските:

 К. дължи и държавна такса (чл. 77 от ГПК, във вр. с чл. 157, ал. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество – в тази връзка: Определение № 2833 от 04.10.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 3948/2023г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев; Определение на САС № 326 от 12.02.2024г. по ч.гр.д. № 290/24г. – частично отменя, че единият ответник не бил правил разноски и такова на ВКС Определение № 2476 от 21.05.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1016/2024г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Мария Христова, в което е цитирана и допълнителна практика в същата насока). Съобразно първоначалния размер на иска, таксата възлиза на 26 589,24 лева.

Искът е намален, не поради друга причина, а с оглед ТР относно дефиницията на имущество. Това означава, че нормата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ е неприложима.

Това не е единственото съображение.

Ответникът има задължение да получава призовките и книжата на адреса, на който е регистриран. Те са изпращани по пощата. Отбелязването е че не са потърсени, което всъщност е хипотеза на редовно връчване (Определение № 153 от 4.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 114/2006 г., ГК, IV-А: Щом законът не изключва възможността призоваването да стане по пощата - чл. 52, вр. чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.), то, приложими са нормативните актове, които уреждат извършването на пощенските съобщения. Това са Законът за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000г., с последващи изменения и допълнения) и Наредба № 4 за пощенските съобщения (обн., ДВ, бр. 97 от 7.12.1979г., попр., бр. 98 от 11.12.1979г., изм. и доп., бр. 48 от 18.06.1991г.); също: Определение № 142 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 724/2009г., I т.о. на ВКС: ... „пощата" трябва да се тълкува съобразно Закона за пощенските услуги; Р. № 897 от 09.10.2008г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № гр.д. № 4142 от 2007г.: Неоснователно е твърдението на касатора в жалбата му за необоснованост на извода на въззивния съд, че представената по делото справка от „Български пощи" ЕАД доказвала, че той е бил уведомен за получените пощенски записи и е отказал да получи сумите по тях. Видно от съдържанието на тази справка, изпратените на касатора пощенски записи не са изплатени, поради непотърсването им в 30-дневния срок по чл.87 от Наредба № 4 за пощенските съобщения. Това означава, че на касатора е била връчена покана за получаване на тези пощенски записи, но той не се е явил в пощенската станция, за да получи паричната сума по тях. Неотговарящо на истината е твърдението му , че поканата за получаване на пощенски запис била непрепоръчана пратка и като такава можела да се пусне в пощенската кутия на адресата, поради което изпращането на такава покана не доказвало, че той я е получил. Никъде в Закона за пощенските услуги не е записано, че поканите за получаване на парични суми по пощенски записи са непрепоръчани пратки. В чл.36 от Закона, на който се позовава касатора, са посочени само местата за връчване на пощенските пратки /в пощенските кутии, в пощенските служби, в други звена от пощенската мрежа, в места и съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите/. А съгласно чл.164 от Наредба № 4 за пощенските съобщения от 1979 г., която съгласно на пар.1, ал.1 от Преходните разпоредби на Закона за пощенските услуги от 2000 г. продължава да е действаща и след приемането на този закон, поканите за получаване на пощенски записи се доставят в дома на адресата като препоръчани писма; и Решение № 229 от 03.04.2014г. по т.д. № 956/2012г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страна практика на ВКС, материализирана в решение № 283/06.04.2010 г., по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о., за да е надлежно връчването по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл. 37-49 ГПК, или съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги; ВКС № 35 от 07.05.2012 г., по в.гр. д. № 1877/2010 г. на V г.о., също постановено по новия съдопроизводствен ред.

Така на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  К. дължи сумата от 49 000 лева.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  К. за П.НА К.и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *****, срещу П.И.П., ЕГН **********,***, и П.А.Ф., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. *****, чрез адв. И. П., иск с пр.осн. чл. 153, във вр. с във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и § 5, ал. 2 от ЗОНПИ, да се отнемане на имущество:

            - сумата в общ размер 6 578,34 (шест хиляди петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лева, формирана от вноска от титуляра и изплатени лихви, в периода: 2011г. - 2014г., налична към 31.07.2014г. по спестовен влог в лева с IBAN ***, открита в „Уникредит Булбанк“ АД;

            - сумата в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща паричната равностойност на отчуждения след края на периода лек автомобил, марка „НИСАН“, модел „100 НХ“, с рег. № *****, рама № JN1HEAB13U0007729, двигател № GA16050613B;

            - сумата в общ размер 15 058,42 (петнадесет хиляди петдесет о осем евро и четиридесет и два евро цента) Ђ, с левова равностойност 29 451,71 лева, формирана от вноски от титуляра и изплатена лихва през 2014г., налична към 31.07.2014г. по разплащателна сметка в евро - 3 м. депозит с IBAN ***, открита в „Уникредит Булбанк“ АД;

            - сумата в общ размер 10 625,28 (десет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева, формирана от вноска от титуляра, входящ превод и изплатени лихви в периода: 2012г. - 2014г., налична към 26.08.2014г. по депозитна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Токуда Банк“ АД.

като НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК,  К. за П.НА К.и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *****, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, и П.А.Ф., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. *****, чрез адв. И. П., сумата от 49 000 (четиридесет и девет хиляди) лева, сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ,  К. за П.НА К.и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *****, да заплати на Софийски градски съд, сумата от 26 589,24 (двадесет и шест хиляди петстотин осемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки) лева, дължима държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: