Р
Е Ш Е
Н И Е № 260081
гр.Пловдив,
12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВКА ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря Красимира
Кутрянска и прокурора Мирослав Христев, след като разгледа докладваното от
Председателя ВНОХД № 449 по описа на ПОС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С Присъда № 286 от 07.11.2019 г., постановена по НОХД
№ 8139/2018 г., Районен съд – Пловдив е
признал подсъдимия Р.Л.Ж., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 19.06.2018 г. в гр.П., е
причинил на И.А.К. в качеството му на длъжностно лице – *** в „Х. б.“ АД, при и
по повод изпълнение на службата му като кондуктор, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване
на черепа в ляво теменно-слепоочно и черепната основа в ляво; кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка над лявата голямомозъчна хемисфера; кръвоизлив в
средното ухо в ляво, причинила разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради което и на основание
чл.131, ал.1, т.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъда.
Със същата Присъда подсъдимия Р.Л.Ж. е
осъден да заплати на И.А.К. *** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в
резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление, ведно със законната лихва
от датата на същото – 19.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, като
съдът е отхвърлил предявеният от гражданският
ищец и частен обвинител И.К. против подсъдимия граждански иск за разликата над
8000 лева до пълният му предявен размер от 20 000 лева като недоказан.
Подсъдимият е бил осъден да заплати
на основание
чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, по сметка на
ПРС сумата от 320 лева, представляваща
4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да заплати
на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОДМВР - Пловдив, направените в
досъдебното производство разноски в размер на 93.84 лева, а по сметка на ПРС
сумата от 500 лева, представляваща направените в съдебно производство разноски
за експертизи.
От подсъдимият Р.Л.Ж. чрез защитника му адв.Е.Н. е постъпила
въззивна жалба и допълнение към нея, в която се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи изцяло постановената
присъда, свързани с неизпълнение от страна
на съда на задълженията му по чл.8, ал.2; чл.14; чл.16; чл.18 и чл.33 от НПК, а
именно липса на действително съвещание при постановяване на присъда и в
резултата на това – произнасяне на предварително написана присъда. Сочи се, че мотивите към присъдата са
неубедителни, вътрешно противоречиви, не обсъждат задълбочено противоречивия
доказателствен материал, както и не отговорят в пълнота на доводите на
защитата, вследствие на което е нарушен чл.305, ал.3 от НПК. Твърди се, че материалният
закон е неправилно приложен, а определеното наказание е явно несправедливо. По
отношение на гражданския иск е посочено,
че присъденото обезщетение не посреща критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като съдът бил отмерил обезщетението единствено въз основа на претърпените
от пострадалия болки и страдания, без да отчете приносът на пострадалия.
Прави искане присъдата да бъде отменена и делото да се върне
на Районен съд – Пловдив, поради наличие на съществени процесуални нарушения от
категорията на абсолютните.
Алтернативно се прави искане, ако въззивният съд не установи
наличието на съществени процесуални нарушения, същият да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да приеме, че причинените на пострадалия увреждания са
при условията на непредпазливост по чл.133 от НК и на подсъдимият да се наложи
наказание в съответствие с този текст, като съответно се редуцира и
обезщетението, съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД и приноса на пострадалия,
според чл.51, ал.2 от ЗЗД, който защитата оценява на 50 %.
Постъпила е жалба и допълнение към нея и от гражданският
ищец и частен обвинител И.А.К. чрез повереника му адв. Х.М., с която сочат, че
обжалват постановената първоинстанционна присъдата както в наказателната, така
и в гражданската й част, като считат същата за явно несправедлива. Излагат се
изводи, че при определяне размера на наложеното наказание съдът е нарушил
нормата на чл.54 от НК и не е отчел правилно степента на обществена опасност на
деянието, поради което се моли въззивният съд да наложи по-тежко наказание на
подсъдимият и да уважи предявения граждански иск в пълния му претендиран размер
от 20 000 лв., представляващ обезщетение за претърпените от К.
неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно
със законната лихва от датата на същото – 19.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание посочените жалби се поддържат изготвилите ги страни.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив моли съда да остави въззивните жалби срещу атакувания акт без
уважение. Считам същите за неоснователни, защото от извършените
процесуално-следствени действия и приобщените гласни и писмени доказателства не
е установено ново фактическо положение, а установеното от Пловдивския районен
съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че правилно е приложен процесуалният
закон и не счита, че са допуснати процесуални нарушения, а наложеното наказание
е справедливо.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и като провери
служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че в
досъдебното и първоинстанционното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия и които са неотстраними във
въззивното производство, но са отстраними при ново разглеждане на делото.
Протестираната и обжалвана осъдителна присъда и мотивите към нея съдържат
съществени нарушения на процесуалните правила. Те не съответстват и на
предписанията на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, регламентираща
изискванията, на които трябва да отговаря съдържанието на мотивите към такъв
съдебен акт, поради което в случая е
налице и липса на мотиви, каквито изисква закона.
Първото от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е
наличието на съществено противоречие между присъдата и мотивите към нея, а
освен това и вътрешно противоречи в самите мотиви. В диспозитива на присъдата е отразено, че съдът е наложил на подс. Р. Ж.
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което е отложил за
изпълнение с изпитателен срок от четири години. Същевременно в мотивите към
присъдата съдът е посочил, „че най-справедливо е на Р.Л.Ж. да бъде
наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като в следващото изречение е посочил, „че така наложеното наказание пет месеца „лишаване от
свобода“ НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия реално“, а следва да се отложи за изпълнение с изпитателен срок от четири
години. Така
не става ясно какво точно като размер наказание лишаване от свобода е наложено
на подс.Ж.. Очевидно в случая се
касае за неяснота и противоречие между присъдата и мотивите към нея от една
страна, а от друга и за вътрешно противоречие в мотивите, което се приравнява
на липса на такива. Липсата на яснота в тази насока, поставя в невъзможност
въззивният състав да разбере каква е точно волята на първостепенния съд. В
случая е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
е довело и до ограничаване правото на защита на подсъдимия да разбере какъв е
размера на наложеното му наказание лишаване от свобода което следва да изтърпи.
Настоящата
въззивна инстанция констатира и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, а освен това и
правата на пострадалия, конституиран в настоящото производство като на граждански
ищец и частен обвинител . В нито едно от проведените четири съдебни заседания,
съдът не е разяснил на подсъдимия правата му по чл.55 от НПК и на гражданския
ищец и частен обвинител правата по чл.76 и сл. и по чл.84 и сл. от НПК.
Същевременно в нито едно от проведените съдебни четири заседания, едно от които
разпоредително, съдът не е дал възможност на подсъдимия и гражданския ищец и
частен обвинител, които са се явявали и присъствали в съдебно заседание лично,
да вземат каквото и да било становище. Вземано е становище единствено от
защитника на подсъдимия и повереника на гражданския ищец и частен обвинител. В
наказателното производство подсъдимия и неговият защитник са самостоятелни
страни в процеса, което означава, че те следва да вземат становище по всички
въпроси поставени за разглеждане в съдебното производство. Това касае въпросите
поставени за разглеждане в разпоредително заседание и въпросите свързани с
приобщаване на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Например
при приобщаване на показанията на свидетели дадени в хода на досъдебното
производство, задължително се изисква съгласие, както от подсъдимия така и от на
гражданския ищец и частен обвинител, а не само на защитника и повереника, както
е в настоящия случай, а при съгласие от страна на подсъдимия следва да му се
разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от НПК, едни от основните права
на подсъдимия е да участва в наказателното производство, а същевременно
с това да прави искания, бележки и възражения и да се изказва последен, от
който е лишен. Така първостепенният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия и правата на гражданския ищец и частен обвинител, като не им е дадена възможност да организират
ефективно защита на правата си.
При наличието на така констатираните
нарушения не може да се обсъжда въпроса дали приетият за съвместно разглеждане
граждански иск е погасен по давност.
Изтъкнатите съществени процесуални нарушения обосновават извод за
необходимостта от отменяване на присъдата, предмет на разглеждане в настоящето
въззивно производство, и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд -
Пловдив на основание чл.335, ал. 2 във вр.
с чл.348, ал.3, т.1, пр.1 и т.2 от НПК.
По изложените по-горе съображения и
на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 286 от 07.11.2019 г., постановена по НОХД
№ 8139/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
ВРЪЩА НОХД №
8139/2018 г. Районен съд – Пловдив, за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.