Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 16.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 05.03.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 655 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж.З.Т. против Наказателно постановление № .. от 14.10.2019 г. на началника на група към ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – С., упълномощен със Заповед №  г. на МВР, с което за:

1.     нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;

2.     нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

3.     нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.;

4.     нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На   г. около   часа в община К.  на автомагистрала „Т.“ в района на .ти км. с посока на движещите се автомобили към гр. С. свидетелите К. и П. изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в качеството на полицейски служители към ОДМВР – С.. Мястото, на което се намирали, било в близост до тунел „Т. в.“, където поради поставени пред входа на тунела осветителни тела имало добра видимост и в тъмната част на денонощието. По същото време и на същото място забелязали движение на л.а. марка „Ф.модел „Ф.“ с рег. № ., чиято лява къса светлина не светела. Предвид наличието на неизправна светлина свид. К. подал знак и спрял водача на л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № . за проверка. По време на същата била установена самоличността на водача – жалбоподателят Ж.З.Т., който не носен контролния талон от свидетелството за управление. Същият бил с поставен обезопасителен колан, но свид. К. казал на жалбоподателят, че е го е поставил, след като е спрян за проверка. При проверка в системата на КАТ било установено още, че жалбоподателят Ж.З.Т. не е заплатил в срок наказание „глоба“, наложена с Фиш серия № . г., издаден от РУ – А.. Част от действията по проверката били възприети от свидетеля П..

За това, че на . г. около . часа в община К. на автомагистрала „Т.“ в района на .-ти км. с посока на движещите се автомобили към гр. С. .. не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, 2. не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и управлява МПС с неплатено в срок наказание „глоба“, наложена с Фиш серия № . г., издаден от РУ – А., 3. Управлява технически неизправен автомобил със значителна техническа неизправност – несветещ ляв фар на къса светлина – нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 4. не носи контролния талон към СУМП – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП срещу жалбоподателя, в качеството на водач на л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № . от свид. Д.К., в качеството на мл. контрольор към ОДМВР – С. е съставен АУАН серия .

Актът е подписан от жалбоподателя в присъствието на свидетелят по съставяне на АУАН – П..

Актосъставителят е иззел като доказателства свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС на жалблоподателя.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същата фактическа обстановка за нарушение за:

1.     нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание  чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;

2.     нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

3.     нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.;

4.     нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя (частично), в показанията на свидетелите К. (частично), П. (частично), АУАН, Заповед рег. № .. г. на министър на вътрешните работи, Заповед № .г. на директора на ОДМВР – С., справка нарушител водач, 3 бр. вносни бележки към бюджета и справка от Национален институт по метрология и хидрология.

Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свид. К. и П. в частите, в които излагат, че жалбоподателят е управлявал л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № . с несветеща лява къса светлина, че при извършената полицейска проверка не е носил и респективно представил контролния талон от свидетелството за управление на МПС, както и че било установено, че не е заплатил в срок наказание „глоба“, наложена с Фиш серия № . г., издаден от РУ – А.. В тази част, изброените гласни доказателствени източници са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Намират подкрепа в съставения АУАН, който на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП може да се ползва за доказателство за отразените в него обстоятелства, в приложената справка за нарушител водач по отношение на жалбоподателя Т. и приложените 3 броя вносни бележки. В тази част изброените доказателствени източници не разкриват никакви противоречия и не се оборват или разколебават от други доказателства, поради което е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че през процесната вечер на мястото на проверката е имало мъгла, тъй като не намират опора в събраните по делото доказателства, включително справката за метрологичните условия на . г. около 22.29 часа в община Костенец на автомагистрала „Т.“ в района на .-ти км., изготвена от Националния институт по метрология и хидрология.

Съдът не кредитира показанията на свид. К. и отразеното в съставения АУАН, че жалбоподателят е управлявал л.а. марка „Ф..“, модел „Ф.“ с рег. № . без поставен обезопасителен колан. Те са оборени категорично от обясненията на жалбоподателя, който с ясен и конкретен спомен за събитията подробно и непротиворечиво изяснява, че е бил с поставен обезопасителен колан. При разпита си свид. К. излага, че няма никакъв конкретен спомен за процесната проверка, както и как точно е установил, че водачът е без поставен колан, като след прочитане на АУАН излага, това което е посочено в него. Въпреки това, свидетелят не посочва никаква конкретика за процесната проверка – видимост, скорост на движение, метрологични условия, а излага, че по принцип видимостта на мястото е добра. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме за безспорно доказано извършването на вмененото нарушение – управление на МПС без поставен обезопасителен колан. По същия в показанията си свид. П. не демонстрира конкретен спомен за начина на установяване липсата на такъв колан, а единствено възпроизвежда посоченото в АУАН. Безспорно предвид естеството на работата на двамата полицейски служите и изминалия период от време е нормално същите да нямат конкретен спомен за обстоятелствата около проверката, но при съществено противоречие относно фактическо обстоятелство, то следва да бъде безспорно доказано. В случая въпреки твърденията им, че видимостта на мястото на проверка по принцип е била добра, следва да се има предвид, че проверката е осъществена в тъмната част на денонощието, при движение по автомагистрала, което предполага висока скорост на движение, респ. кратък период за възприемане на водача на автомобила, влошена видимост поради времевия период и обстоятелството, че срещу тях е имало насочена работеща светлина на проверения автомобил, така че не може да се приеме, че е безспорно доказано, че са възприели, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан при движение и е поставил същия, след като е бил спрян.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била определена правната квалификация на деянията, представляващи нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано като покриващо състава на административното нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно доказани. Компетентността на актосъставителя се установява от Заповед № … г. на директора на ОДМВР – С., а на административнонаказващия орган от Заповед рег. № …. г. на министър на вътрешните работи.

Относно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Правилно жалбоподателят е наказан на основание за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

От обективна страна на .. г. около 22.29 часа в община К.на автомагистрала „Т.“ в района на ..-ти км. с посока на движещите се автомобили към гр. С. в качеството на водач на л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № . е управлявал технически неизправен автомобил със значителна техническа неизправност – несветеща лява къса светлина.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че управлява на автомагистрала лек автомобил, който е с несветещ лява къса светлина и пряко е целял това. Умисълът се извежда от обективните му действия – управление на моторното превозно средство.

Правилно административнонаказващият орган е квалифицирал техническа неизправност като значителна.

Критериите за определяне на една неизправност като значителна са дадени в § 6, т. 72 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Значителни неизправности са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

В случая при движение по автомагистрала през нощта с неизправна лява къса светлина поражда риск за други участници в движението по пътищата. Това е така, защото видимостта на водача е драстично намалена, а от там и времето и възможността за реакция поради това, че управлението е през тъмната част на денонощието и защото се касае за светлина от страна на шофьора. Автомагистралата е натоварен автомобилен път, движението по нея предполага по-висока скорост на всички участници в движението и при управление в тъмната част на денонощието с изгоряла лява къса светлина възниква опасност за участници в движението от ненавременна реакция на водача при възникнала опасност.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че светлината е изгоряла по време на движение. Безспорно, ако това е доказано, предвид разпоредбата на чл. 101, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 11, ал. 2 ППЗДВП, същият би имал право да продължи движението, тъй като отстраняване на неизправността на автомагистрала през нощта е невъзможно. В случая обаче настоящият състав намира изложеното от жалбоподателят, че процесната къса светлина е изгоряла по време на движение за защитна теза, чрез която се упражнява право на защита, а не за доказателство. Това е така доколкото обясненията в тази част са лишени от всякаква конкретика относно време, място, когато неизправността е възникнала. Жалбоподателят излага, че предвид пропътуваното от гр. С. разстояние е възможно светлината да е изгоряла. Безспорно такава възможност съществува, но предвид липсата на всякаква конкретика за случилото се е не може да се приеме, че действително същата е възникнала по време на движение, а не по-рано.

Не следва да се счита за смекчаващо опасността на извършеното обстоятелството, че е изгоряла единствено лявата къса светлина на автомобила, тъй като при интензивния трафик на автомагристралата и насрещното движение именно късите светлини са най-често използваните в тъмната част на денонощието. Доколкото процесната светлина е шофьорска на практика това почти лишава от видимост водача. А допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство е, че жалбоподателят е предприел пътуване на разстояние над 170 километра от гр. С.до общ. К. с неизправна лява къса светлина.

Деянието съставлява нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което законосъобразно жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 200 лв. Неоснователно се възразява, че размерът на глобата е твърде висок, тъй като той е абсолютно определен. Това означава, че при констатиране на такова нарушение размерът на наказанието „глоба“ е 200 лв. и той не може да бъде намален или увеличен.

Предвид всички изброени по-горе обстоятелства при извършване на  нарушението случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Правилно жалбоподателят е наказан на основание за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От обективна страна на .. г. около . часа в община К.на автомагистрала „Т.“ в района на .-ти км. с посока на движещите се автомобили към гр. С. в качеството на водач на л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № … е управлявал лекия автомобил без да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че управлява лек автомобил без да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС и пряко е целял това. Умисълът се извежда от обективните му действия – а именно управлението на моторното превозно средство.

Възражението на жалбоподателя, че към момента на проверката контролния талон към свидетелството за управление на МПС се е намирал в РУ на МВР – С. е недоказано и неправи деянието несъставомерно. Такова е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, а актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. По делото няма данни или дори твърдения, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и да е носел със себе си акт за установяване на административно нарушение, който да замени контролния талон. Въпреки твърденият на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание, че доказателства в тази насока ще бъдат ангажирани, това не беше осъществено. 

Деянието съставлява нарушение на нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което законосъобразно жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лв.

Относно нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:

Неправилно за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Това е така, защото както беше посочено по-горе не е безспорно доказано, че при процесната проверка жалбоподателят е в качеството на водач е управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан. При това положение административнонаказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление за процесното нарушение а да приложи разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗАНН и да прекрати производството в тази част. С оглед изложеното в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.

Относно нарушението на чл. 190, ал. 3 ЗДвП:

Неправилно административнонаказващият орган е приел, че като е управлявал МПС с неплатено в срок наказание „глоба“, наложена с Фиш серия № … г., издаден от РУ – А., е допуснал нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Цитираната разпоредба не въвежда правило за поведение, а урежда срока за доброволно изпълнение на наказание „глоба“, наложена с влязло в сила наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. След изтичането на този срок задължението подлежи на принудително изпълнение и е основание за налагане на принудителни административни мерки спрямо неизпълнилия го длъжник, но не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание, налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици - невъзможност да си възстанови евентуални отнети му контролни точки /чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане, а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" по реда на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП (вж. Решение № 64 от 24.02.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 34/2020 г., Решение № 22 от 7.02.2020 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 9/2020 г.).

В случая следва да се отбележи още, че актосъставителят и административнонаказващият орган чрез разширително тълкуване във вреда на жалбоподателя недопустимо са санкционирали същия, тъй като наказанието „глоба“ е наложено с фиш, а не наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, следователно не са имали никакво законово основание да приложат спрямо същия принудителни административни мерки като отнемане на свидетелство за регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС.

На последно място процесният фиш е влязъл в сила на …. г., поради което преди да пристъпи към санкциониране и налагане на принудителни административни мерки на жалбоподателя административнонаказващият орган е следвало да събере информация дали за събиране на наложената глоба е образувано изпълнително производство и извършвани ли са по същото действия по събиране на вземането. Защото ако не е образувано, респективно, ако е образувано, но не са предприети изпълнителни действия в 2-годишен срок, вземането е погасено по давност на основание чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗАНН, поради което за наказания не следва да има никакви негативни последици.

Изложеното налага наказателното постановление да бъде отменено в тази част.

Оплакванията на жалбоподателя за грубо и тенденциозно отношение на полицейските служители е извън предмета на настоящото производство.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № … от … г. на началника на група към ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – С., упълномощен със Заповед № … г. на МВР, в ЧАСТИТЕ, с които на Ж.З.Т., ЕГН ********** нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № . от …. г. на началника на група към ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – С., упълномощен със Заповед № . г. на МВР в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: