№ 966
гр. Варна , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на В. Н. Д. с ЕГН ********** срещу
Определение № 260862 от 21.01.2021г. по гр.д. № 5265/2020г. по описа на ВРС, IX-ти
състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната като недопустима исковата молба на
частната жалбоподателка, а образуваното въз основа на нея съдебно производство –
прекратено.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното
определение, поради това, че Удостоверение Ц55526-06-47/16.10.2020г. е без копие на
ведомостите от Захарен завод, гр. Девня, поради което няма данни, че ведомостите са
налични. Съдът не е разгледал въпроса за категорията труд, доколкото жалбоподателката е
работила при вредни лъчения на 24 – часови смени и при втора категория труд, което е
определящо за размера на стажа. По тези съображения отправила искане да се отмени
обжалваното определение и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането му.
В отговор на жалбата, ТД на НОИ, гр. Варна оспорва доводите в жалбата и поддържа
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определението на ВРС, което
моли да се потвърди.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от В. Н. Д. срещу ТД на
НОИ - Варна положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3,
ал. 2, пр. II от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че за
периода 06.03.1990г. – 15.03.1990г. ищцата има трудов стаж вследствие престиран труд по
трудово правоотношение, възникнало с ДСО „Българска захар“, Клон Захарен завод, гр.
Девня, на заемана длъжност „оператор в подстанция“, ел. монтьор трети разряд, на смени по
график, с нормална продължителност на работното време и при основна месечна заплата 200
лв.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: в периода 06.03.1990г.
– 15.03.1990г. ищцата работила по трудов договор сключен с работодателя ДСО „Българска
захар“, Клон Захарен завод, гр. Девня на длъжността „оператор в подстанция“, на смени и
по график. При напускане, трудовият й стаж при този работодател и за исковия период
останал неотразен в трудовата й книжка. Този пропуск установила сега, по повод подадени
от нея документи за пенсиониране по инвалидност поради общо заболяване и
констатираната липса на данни за трудовия й стаж в исковия период при ответника.
Същевременно работодателят ДСО „Българска захар“, клон Захарен завод, гр. Девня не
съществува понастоящем и няма правоприемник, нито данни за съхранявани документи.
Именно 6 работни дни трудов стаж, придобит през заявения период не й достигат, за да
получава пенсия по инвалидност поради общо заболяване, поради което отправила искане за
установяване на същия със СПН в отношенията между страните.
В отговор на исковата молба, ТП на НОИ, гр. Варна изразило становище за
недопустимост на предявения иск с аргумент наличие на издаден от ТП на НОИ - Враца
документ за исковия период, удостоверяващ осигурителния стаж на лицето, а именно
Удостоверение изх. № Ц5526-06-47/16.10.2020г. видно от съдържанието на което през м.
03.1990г. ищцата има осигурителен стаж в размер на 12 работни дни. Осигурителният стаж
на ищцата за периода 03.01.-06.03.1990г. на длъжност монтьор ДЕУ в Завод „Елпром“, гр.
Варна и 15.03.-29.09.1990г. на длъжност ел. монтьор, оператор подстанция в Захарен завод,
гр. Девня е зачетен от пенсионния орган, въз основа и на рекапитулацията в трудовата
книжка. Ето защо за ищцата не е налице правен интерес от предявения иск, като основание
за връщане на исковата молба.
В обжалваното определение ВРС приел, че съгласно приложимата нормативна уредба
и даденото в съдебната практика тълкуване на същата, допустимостта на иска за
установяване на трудов стаж по съдебен ред в хипотеза на работодател, прекратил
дейността си без правоприемник, е обусловена от доказване на правен интерес, който
произтича от липсата на писмени доказателства, годни да установят трудовия стаж.
Последното от своя страна се доказва чрез официално доказателство, издадено от държавен
орган с удостоверителни функции. В представеното от ищцата удостоверение, издадено от
ТП на НОИ, гр. Враца има данни за трудовия й стаж за м. март 1990г., поради което не е
доказана специалната процесуална предпоставка по чл. 5 от Закона за допустимост на иска,
2
който като лишен от правен интерес е недопустим. Така формираните правни изводи са
правилни.
За да се произнесе, ВОС съобрази и следното:
Предявеният иск е по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява,
ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който
е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени, а когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник,
или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на НОИ, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
По твърдение в исковата молба в конкретния случай, работодателят при който е
положен трудът е прекратил дейността си, без да има правоприемник. Представено е
Удостоверение изх. № Ц5526-06-47/16.10.2020г., издадено от ТП на НОИ, гр. Враца,
издадено въз основа на разплащателни ведомости, намиращи се в ТП на НОИ, гр.
Търговище. От съдържанието му се установява, че с Приемо-предавателен протокол № 1578-
03/23.08.2011г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от
осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на
подаване на заявлението – декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО. От данните в същите
е удостоверено, че В. Н. Д. е работила в Държавен захарен завод, гр. Девня в Ел. отдел, без
длъжност и че за м. 03.1990г. има осигурителен стаж в размер на 12 р.д. Съдържанието на
документа подлежи на обжалване по административен ред на основание чл. 117 от КСО,
като по делото липсват данни удостоверението да е обжалвано от ищцата. Необосновани
поради това са доводите в жалбата относими към съдържанието на удостоверението,
извлечени от липсата на ведомости на Захарен завод.
Съгласно Опис на осигурителен стаж на ищцата от друга страна, по УП и трудова
книжка, отразеният такъв в Завод Елпром Варна, на длъжност монтьор е в размер на 2м. и 3
дни, превърнат към III кат. за периода 03.01.1990г.-06.03.1990г., а същия в Захарен завод, на
длъжност ел. монтьор е в размер на 6м. и 14дни, превърнат към III кат. за периода
15.03.1990-29.09.1990г.
Т.е. от доказателствата по делото се установява, че за претендирания период – м.
03.1990г., за времето преди и след него, са налични писмени данни в архивите на НОИ за
трудовата дейност на ищцата и за трудовия й стаж. Този стаж е зачетен от пенсионния орган
3
по повод заявлението за пенсиониране на ищцата. При наличните писмени данни, относими
към претендирания период, въпросът дали в промеждутъка /06.03.1990г. – 15.03.1990г./ е
възникнало и съществувало трудово правоотношение между ищцата и Захарен завод не
може да се разреши в рамките на настоящото специално производство. Установяването на
положен трудов стаж при облекчен режим на доказване по реда на ЗУТОССР е
предоставена по изключение възможност на работника да установи положен трудов стаж,
без да се изследва трудовото правоотношение в цялото му съдържание поради
загубени/унищожени и въобще липсващи документи /принципа е установяването му в
пенсионното производство с нарочни документи/. А въпросите, дали представените
документи удостоверяват наличието на трудов стаж, в какъв размер и категорията към която
се приравнява същия, са от компетентността на съответните пенсионни органи. Неотносими
поради това са и доводите в частната жалба, че не е разгледан от ВРС въпроса за
категорията труд и условията, при които ищцата е престирала труд.
Извън този ред, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия
исков ред чрез трудов спор по чл. 357 от КТ. В случая документи за отчитане на времето за
м. 03.1990г. за положен трудов стаж са налични, поради което искът за установяване на
положен трудов стаж в повече от отразеното в писмените архиви на НОИ е процесуално
недопустим.
Обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на В. Н. Д. с ЕГН ********** срещу
Определение № 260862 от 21.01.2021г. по гр.д. № 5265/2020г. по описа на ВРС, IX-ти
състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната като недопустима исковата й молба
предявена на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, а образуваното въз основа на
нея съдебно производство – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателката започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5