№
25.03.2024
г. град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД първи
състав
На двадесет и пети март година
2024
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Иванка
Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 146 по описа за 2024
година.
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК във вр. чл. 217, ал. 2 от ЗУТ.
Делото е образувано по
жалбата на К.П.Ж. ЕГН ********** ***, с искане за спиране на Заповед № РД-08-10
от 01.03.2024 г. на кмета на община Крушари, с която е разпоредено
жалбоподателят да осигури достъп до ПИ с идент. № 44104.59.31 по КККР на с.
Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, негова собственост и находящата се в имота
сграда с идент. № 44104.59.31.1 със застроена площ от 45 кв.м., тъй като в
имота са намира трафопост с диспечерско наименование ТП „Кооперация Лозенец“ и
сервитутна зона на кабелна линия НН (ниско напрежение), като осигури свободен
достъп за извършване на необходимите технически действия по локализиране и
отстраняване на повреда по кабелна линия НН, собственост на
„Електроразпределение Север“АД за периода от влизане в сила на оспорената
заповед до приключване на ремонтните работи, но не повече от 30 календарни дни.
В заповедта е посочено още, че след извършване на необходимите технически
действия по локализиране и отстраняване на повредата „Електроразпределение
Север“АД е длъжен веднага да отстрани всички повреди, причинени на имотите,
свързани с ремонтните работи. Ако повредите не бъдат отстранени, правоимащият
да бъда обезщетен за причинените вреди с обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ.
В процесната заповед не е налично разпореждане за допускане на предварително
изпълнение.
Заповедта не е връчена на
жалбоподателя, а е била
поставена на Информационното табло на община Крушари на 01.03.2024 г. Жалбата е депозирана по чрез кмета на община Крушари на 02.03.2024
г., според пощенското клеймо (стр. 19 от делото). Съдът приема, че
същата е в законния срок.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Заповедта, чието предварително изпълнение се иска, е издадена на осн. чл. 194, ал. 2 от ЗУТ, като с нея е
осигурен достъп до имотите на молителя за извършване необходимите технически действия по локализиране и отстраняване на
повреда по кабелна линия НН, собственост на „Електроразпределение Север“АД за
периода от влизане в сила на оспорената заповед до приключване на ремонтните
работи, но не повече от 30 календарни дни.
В процесната заповед не е
налично разпореждане за допускане на предварително изпълнение.
Съгл. предвиждането на
чл. 217, ал.2, т.8 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират
изпълнението на заповеди по чл. 194, ал. 1 за осигуряване на свободен достъп в
недвижимите имоти. С цитираната разпоредба законодателят е възприел, че
защитата на обществения интерес налага изключване на суспензивния ефект на
жалбата срещу заповед по чл.
194, ал. 1 от ЗУТ, като е предвидил, че обжалването й спира изпълнението, с изключение на тези по т. 2.
Това означава, че в конкретния случай при допуснато по силата на закона
предварително изпълнение на ИАА, самият законодател е предвидил наличието на
една, повече или всички предпоставки, указани в чл. 60, ал. 1 от АПК, т. е. предвидил е наличието на
такива важни обществени интереси, които налагат изпълнението на заповедта преди
влизането й в сила, чрез навлизане в правната сфера на адресатите й. Това от
една страна означава, че адм. орган не
дължи мотивиране на допуснатото предварително изпълнение, понеже същото
настъпва по силата на закона, т. е. органът не дължи нито да посочи кои
предпоставки по чл. 60, ал. 1
от АПК счита, че са налице в този случай (вкл. вид и размер на евентуална вреда в
случай на изпълнение на заповедта след влизането й в сила), нито да доказва
наличието им. В този смисъл възражението за липса на мотиви относно допуснатото
предварително изпълнение в настоящия казус се преценява като неоснователно.
От друга страна издаването на заповед в хипотезата на чл. 217, ал.1, т. 8 от ЗУТ означава, че
в този случай е допуснато разместване на определената с чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствена
тежест, и молителят следва да докаже наличието на такъв свой правен интерес,
който е достатъчно важен, равен и противопоставим на обществените интереси по чл. 60, ал. 1 от АПК. Последната
регламентира необходимостта да се осигури животът или здравето на гражданите,
да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта, а също и ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна
или трудно поправима вреда. Следователно условие за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта за разрешаване на достъп до имотите на молителя е
наличието на такова засягане на частен интерес, който е равен и противопоставим
на посочените в цитираната разпоредба, като в негова тежест е да докаже, че от
предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно
поправима вреда за него.
В конкретния случай молителят не сочи нито едно релевантно основание за
искането си, в смисъл - не се твърди нито евентуална имуществена вреда, която
би настъпила за от евентуалното
предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. Дори да се приеме, че
от предварителното изпълнение на заповедта биха настъпили някакви вреди за него, то те биха били свързани единствено
с ограничения в правото на ползване на собственият му имот. Тези евентуални вреди
категорично не са значителни такива и не могат да обосноват наличието на
противопоставим на важните обществени интереси по чл. 60, ал. 1 от АПК правен интерес.
Отделно от това в конкретния казус е налице и законоустановено задължение
за възстановяване на имуществените щети, причинени в резултат на предоставения
достъп – чл. 194, ал.4 и ал.
5 от ЗУТ, както е посочено в самата Заповед. Едновременно с това константната
съдебна практика по въпроса приема, че настъпването на имуществени вреди от
предварителното изпълнение не е достатъчно и самостоятелно основание за спиране
на същото, допуснато по силата на закона, доколкото имуществените вреди,
различни от тези по чл. 194,
ал.4 и ал. 5 от ЗУТ, подлежат на обезщетение по реда на 210 от ЗУТ при евентуалната
отмяна на административния акт, с който е допуснато предварителното изпълнение.
И на последно място следва
да бъде посочено, че по процесната заповед не е допуснато предварително
изпълнение от страна на адм.орган.
Поради изложеното искането за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Искания за разноски не са направени.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на К.П.Ж. ЕГН ********** *** да бъде
отменено предварителното изпълнение на Заповед №РД-08-10 от 01.03.2024 г. на кмета на община Крушари, с
която е разпоредено жалбоподателят да осигури достъп до ПИ с идент. №
44104.59.31 по КККР на с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, негова
собственост и находящата се в имота сграда с идент. № 44104.59.31.1 със
застроена площ от 45 кв.м., тъй като в имота са намира трафопост с диспечерско
наименование ТП „Кооперация Лозенец“ и сервитутна зона на кабелна линия НН.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщението пред Върховен административен съд - гр. София.
СЪДИЯ: