№ 70
гр. Благоевград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200601119 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивен протест на ТО – Разлог към РП - Благоевград срещу Присъда №
500120 / 22.02.2022 год., постановена по НОХ дело № 461 / 2019 год. на РС –
Разлог, с която подсъдимите Р. И. А., М. Л. Г. и Й. В. Л. са признати за
невиновни и на основание чл.304 от НПК оправдани по възведените им
обвинения за извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК.
Според изложението в протеста, поддържано в съдебно заседание
пред въззивната инстанция от представителя на Окръжна прокуратура –
Благоевград, присъдата на първоинстанциония съд е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Според представителите на държавното
обвинение, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява по несъмнен начин, че подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. са
извършили съставомерни деяния по чл.290, ал.1 от НК. Ето защо се иска
присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена друга, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпления по
1
посочената правна квалификация, при което да им бъдат наложени съответни
наказания.
Въззиваемите Р. А., М. Г. и Й. Л., редовно призовани, не се явяват
на съдебното заседание пред въззивния съд. Същите се представляват от
упълномощените им защитници – адв. Ц. Р. и адв. И. Т.. Защитниците
оспорват протеста и пледират присъдата на районния съд да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна. Поддържат, че обвиненията не са доказани
и инкриминираните деяния са несъставомерни.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателствени източници.
Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:
С обжалваната присъда подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. са
признати за невиновни и оправдани по възведените им обвинения за
извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК, както следва:
Подс. Р. И. А. от с. Е, общ. Разлог е призната за НЕВИНОВНА в
това, че на 01.03.2018 г. пред надлежен орган на власт - Районен съд гр.
Разлог, в публично заседание като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Разлог устно, съзнателно е потвърдила неистина,
като заявила следното: „На 14.09.2017 г. ... Дойде мъжа ми, видя че съм
разстроена и отиде някъде. След това момчето се върна, заедно със съпруга
ми ... Двамата със съпруга ми се върнаха ... В заведението работим по един
човек на смяна. Тогава бях само аз. ... М. Г. не беше на работа този ден. ...
Свекър ми не се появи. ... Когато си тръгна частният тъжител ми плати и ми
се извини. ... Когато си тръгна частният тъжител нямаше по него кръв, нито
синини по тялото. Другото лице не беше там. Говорим за втория път.” -
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от
НПК съдът я ОПРАВДАВА по това обвинение.
Подс. М. Л. Г. от с. Е, общ. Разлог, е призната за НЕВИНОВНА в
2
това, че на 02.05.2018 г. пред надлежен орган на власт - Районен съд гр.
Разлог, в публично заседание като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Разлог устно, съзнателно е потвърдила неистина,
като заявила следното: „... Аз не съм работила в заведението. Не съм помагала
в сервирането. ... В заведението работеше само Р. А., от сутрин до вечер. ... На
въпросния ден ми се водеше почивка, тогава не съм била въобще на работа.
На 14.09. съм си вземала почивката.”, и е затаила истина, а именно: че на
14.09.2017 г. около обяд в заведение, находящо се в центъра на с. Е, общ.
Разлог, П А и Н А, двамата от с. Е, са нанесли удари на Е К от гр. Разлог -
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от
НПК съдът я ОПРАВДАВА по това обвинение.
Подс. Й. В. Л. от с. Е, общ. Разлог, е признат за НЕВИНОВЕН в
това, че на 27.06.2018 г. пред надлежен орган на власт - Районен съд гр.
Разлог, в публично заседание като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Разлог устно, съзнателно е потвърдил неистина, като
заявил следното: „... По-младото лице ... започна да се закача със
сервитьорката Р.. ... Мисля, че си плати сметката, извини се и си тръгна. Не
съм чул да е имало между тримата крамоли.” - престъпление по чл.290, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го ОПРАВДАВА по
това обвинение.
В резултат на анализа на доказателствените материали се
установяват по несъмнен начин следните, възприетите от състава районния
съд фактически обстоятелства:
НЧХД № 734/2017 г. по описа на РС – Разлог е образувано по
частна тъжба на Е К срещу П А и Н А с обвинение в това, че на 14.09.2017 г.
около 12.45 ч. в центъра на село Е, община Разлог, в съучастие като
съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото на Е К, му
причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
На 01.03.2018 г. е проведено открито съдебно заседание по НЧХД
№ 734/2017 г. по описа на PC - Разлог, на което в качеството на свидетел е
била разпитана подсъдимата Р. А.. Видно от съставения протокол /л.38/, в
3
свидетелските показания на А. се съдържат инкриминираните заявления: „На
14.09.2017 г. ... Дойде мъжа ми, видя че съм разстроена и отиде някъде. След
това момчето се върна, заедно със съпруга ми ... Двамата със съпруга ми се
върнаха ... В заведението работим по един човек на смяна. Тогава бях само аз.
... М. Г. не беше на работа този ден. ... Свекър ми не се появи. ... Когато си
тръгна частният тъжител ми плати и ми се извини. ... Когато си тръгна
частният тъжител нямаше по него кръв, нито синини по тялото. Другото лице
не беше там. Говорим за втория път.”
На 02.05.2018 г. в открито съдебно заседание по НЧХД № 734/2017
г. по описа на PC - Разлог, в качеството на свидетел била разпитана подс. М.
Г.. Видно от така съставения протокол /л.77/, като показания на Г. е отразено
следното: : „ ...Аз не съм работила в заведението. Не съм помагала в
сервирането. ... В заведението работеше само Р. А., от сутрин до вечер. ... На
въпросния ден ми се водеше почивка, тогава не съм била въобще на работа.
На 14.09. съм си вземала почивката.”, и е затаила истина, а именно: че на
14.09.2017 г. около обяд в заведение, находящо се в центъра на с. Е, общ.
Разлог, П А и Н А, двамата от с. Е, са нанесли удари на Е К от гр. Разлог.
На 27.06.2018 г. в открито съдебно заседание по НЧХД № 734/2017
г. по описа на PC - Разлог, в качеството на свидетел бил разпитан подсъдимия
Й. Л.. Видно от така съставения протокол /л.87/, като показания на Л. е
отразено следното: : „... По-младото лице ... започна да се закача със
сервитьорката Р.. ... Мисля, че си плати сметката, извини се и си тръгна. Не
съм чул да е имало между тримата крамоли.”
НЧХД № 734/2017 г. по описа на Районен съд - Разлог, е
приключило с Присъда № 4876/13.09.2018 г., с която съдът е признал за
виновни П А и Н А в това, че на 14.09.2017 г. около 12.45 ч. в центъра на село
Е, община Разлог, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака от подсъдимия П А и нанасяне на удари с ръце от подсъдимия Н
А по тялото на Е К от град Разлог, му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За да постанови оправдателната присъда по отношение на
подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л., районният съд е съобразил, че от обективна
4
страна за да бъде осъществен състава на престъплението по чл.290, ал.1 от
НК освен, че свидетелите следва да са дали неверни показания, е необходимо
изложените неверни факти и обстоятелства, респ. затаената истина, да са
относими към основните факти от предмета на доказване по делото, при
което кредитирането им води до постановяването на неправилен съдебен акт.
В случая районният съд отчита, че предметът на доказване в
НЧХД № 734/2017 г. по описа на PC - Разлог с оглед разпоредбата на чл.102
от НПК са били обстоятелствата - има ли извършено престъпление по чл.130,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и дали привлечените лица П А и Н А са негови
автори. От фактическа страна с подадената от Е К частна тъжба са
инкриминирани действия, касаещи нанасяне на удари с ръце и крака от
подсъдимия П А и нанасяне на удари с ръце от подсъдимия Н А по тялото на
пострадалия К на посочените дата и място. В тази връзка е прието, че
отразените в показанията им по това дело в качеството на свидетели на
подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. обстоятелства, са обстоятелства извън
предмета на доказване в това производство. Ето защо съдът счита, че
инкриминираните действия следва да бъдат възприети като несъставомерни.
Въззивният съд намира, че макар с лаконични мотиви, крайните
изводите на районния съд, че подсъдимите Р. А., М. Г. и Й. Л. следва да бъдат
оправдани по възведените им обвинения за извършени престъпления по
чл.290, ал.1 от НК по същество са правилни:
Обект на защита на престъплението "лъжесвидетелстване" са
обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
правосъдието, за което е от съществено значение разкриването на
обективната истина, за да може законът да бъде приложен правилно. От
обективна страна изпълнителното деяния по чл.290, ал.1, пр.1 от НК се
изразява в потвърждаване на неистина от свидетел, т. е. в показанията си той
свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е
осъществил, или го възпроизвел не по начина, по който го е възприел, като
свидетелските показания трябва да са депозирани пред надлежен орган. За да
е налице съставът на престъплението е необходимо деецът да е затаил истина
или да е потвърдил неистина по отношение на факти и обстоятелства, които
са относими към предмета на доказване по конкретно производство и имат
значение за правилното разрешаване на делото. От субективна страна
5
престъплението може да бъде осъществено само при форма на вината пряк
умисъл.
Престъплението лъжесвидетелствуване е насочено против
правилното функциониране на правосъдната дейност. С тези деяния се
създават затруднения на правораздавателните органи при разкриване на
обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване,
създават пречки за правилно и обективно правораздаване. Следователно
потвърждаването на неистина и затаяването на истина е деяние съставомерно
по чл.290, ал.1 НК само когато се отнася до факти или обстоятелство, които
имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти или
обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не
се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е
несъставомерно.
В случая правилно е прието, че инкриминираните обстоятелства,
за които подсъдимите са свидетелствали, са вън от предмета на доказване по
делото на районния съд, защото за съда е водещо предметния обхват на
обвинението с оглед обстоятелствата, подлежащи на доказване с оглед на
разпоредбата на чл.102 от НПК, а не визираните от прокурора обстоятелства.
Твърденията на подс. Р. А., които са инкриминирани в случая, а именно: „На
14.09.2017 г. ... Дойде мъжа ми, видя че съм разстроена и отиде някъде. След
това момчето се върна, заедно със съпруга ми ... Двамата със съпруга ми се
върнаха ... В заведението работим по един човек на смяна. Тогава бях само аз.
... М. Г. не беше на работа този ден. ... Свекър ми не се появи. ... Когато си
тръгна частният тъжител ми плати и ми се извини. ... Когато си тръгна
частният тъжител нямаше по него кръв, нито синини по тялото. Другото лице
не беше там. Говорим за втория път.”, се отнасят за обстоятелства, които
имат второстепенно значение за делото, чийто предмет е обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – за това, че на
14.09.2017 год., около 12,45 часа в център на с. Е общ. Разлог, по
подсъдимите Петър и Н Аи са нанесели удари с ръце и крака по тялото на Е
К. Наред с това, част от тези изявления, сами по себе си, не могат да бъдат
приети за неверни. Инкриминираните откъслечни извадки от свидетелски
показания, кореспондират с данни и от други доказателствени източници.
Категорично не се доказва твърдението на прокурора, че Радко А. не
присъствала на място и не е възприела лично случващото се. За това
6
свидетелстват Никола и П Аи, но също и пострадалият Е К. Изявленията на Р.
А., че е била разстроена отразява личната й преценка за нейното емоционално
състояние. Факт е също, че съпругът й е бил извикан да дойде в заведението,
след което и тръгнал да търси К. Безспорно е, че след това двамата се върнали
в заведението. Липсват причини да се поставя под съмнение и твърденията,
че в заведението работи по един човек на смяна, както й че сметката е
платена. По отношение изявленията на А., че не е забелязала кръв или синини
по тялото на К, се касае за субективните възприятия на същата, като липсват
данни от кой то да се направи извод, че тя е асимилирала нещо различно от
заявеното. Без значение за делото е и обстоятелството, дали М. Г. е била на
работа през този ден. За отбелязване е също, че в протокола от съдебното
заседание на 01.03.2018 год. но НЧХД № 734/2017 год. на РС – Разлог,
отговорите на свидетелите са записвани en gros и не става ясно какъв въпрос е
бил зададен на свидетеля. Ето защо е невъзможно, съпоставяйки въпроса и
отговора, да се прецени коректността на последния. Такъв е и случаят с
инкриминираното изявление „…Свекър ми не се появи.“ В тази връзка следва
да се отбележи също, че в изключителните компетенции на прокурора е да
определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие
процесът на доказване. С оглед на това е недопустимо пропуските, допуснати
при формулирането на обвинителната теза, да бъдат допълвани от съда.
По отношение на обвинението срещу подс. М. Г. за това, че
02.05.2018 г. като свидетел по НЧХ дело № 734/2017 г. на РС – Разлог, липсва
пряко отношение към предмета на обвинението на абстрактните извадки от
показанията на същата: „... Аз не съм работила в заведението. Не съм
помагала в сервирането. ... В заведението работеше само Р. А., от сутрин до
вечер. ... На въпросния ден ми се водеше почивка, тогава не съм била въобще
на работа. На 14.09. съм си вземала почивката.” Наред с това от събраните по
делото доказателства не се установява по несъмнен начин, дали Г. е
присъствала в заведението по времето, когато е нанесен побой на К,
възприела ли е насилствено поведение от страна на Никола и П Аи и в какъв
обем. В тази връзка твърденията на К и Б са противоречиви както по между
им, така и с показанията на останалите свидетелите. Според показанията на
св. Б, дадени на ДП и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, когато Никола и П Аи са започнали да бият К „по това
време в заведението не е имало никой“. След това се е появила
7
„сервитьорката“, която според Б е била М. Г. и с нея е имало малко дете. Б
твърди, че се е намесил и ги разтървал, като П А и К излезли извън
заведението, където продължили да се бият. От друга страна пострадалият К
поддържа, че с децата си е дошла Р. А., която е присъствала на сбиването.
Самата М. Г. отрича да е приставала на местопроизшествието, като в тази
насока са показанията на А. Наред с това Р. П, която е била счетоводител на
фирмата, сочи, че барман и сервитьор в заведението е била Р. А.. А Ш –
работила в кухнята, също потвърждава, че като сервитьор е работила Р. А. и
не й е известно като сервитьор да е работила М. Г.. Видно и от представената
справка от НАП за регистрирани трудови договори, А. е работила като
сервитьор, а Гогова – като счетоводител.
По отношение подс. Й. Л. също липсва конкретика в обвинението,
а инкриминираните извадки от показанията му от 27.06.2018 г.: „... По-
младото лице ... започна да се закача със сервитьорката Р.. ... Мисля, че си
плати сметката, извини се и си тръгна. Не съм чул да е имало между тримата
крамоли.”, отново са извън предмета на доказване и по същество не
възпрепятстват правораздавателната дейност.
Несъмнено в изключителните компетенции на прокурора е да
определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие
процесът на доказване. В случая инкриминираните части от показанията на Р.
А., М. Г. и Й. Л. е очевидно, че не са възпрепятствали дейността на съда при
изясняване и разкриване на обективната истина. В съдебното производство
показанията на тези лица не са създали затруднения на съответната инстанция
за изясняване на делата във връзка с основния им факт на доказване –
обвинение за нанесена лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.2
вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и деянията на тримата подсъдими се
явяват несъставомерни от обективна страна. Що се касае до обвинението
срещу Г. за затаяване на истина, съдът отбелязва, че съгласно разпоредбата на
чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, а подсъдим
може да бъде признат за виновен в извършването на дадено престъпление,
само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен и безспорен
начин, което не е сторено по настоящето дело. При това следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се
докаже както от обективна, така и от субективна страна на обвинението лежи
8
върху прокурора и разследващите органи. Обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен и не може да се правят изводи в негова вреда поради
това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията
си /ал.2 и 3/. Ето защо и тъй като в случая, при изискването за обективност,
всестранност и пълнота на следствието, и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, не се установи, че
подсъдимите не са извършили инкриминираните деяния, същите следва да
бъдат оправдани, тъй като обвиненията срещу тях не са доказани.
По изложените съображения районният съд законосъобразно и
правилно е признал подсъдимите Р. И. А., М. Л. Г. и Й. В. Л. за невиновни и
на основание чл.304 от НПК ги оправдава по повдигнатите им обвинения за
извършени престъпления по чл.290, ал.1 от НК.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или
изменението на съдебния акт.
С оглед на горното настоящият съдебен състав на
Благоевградския окръжен съд счита, че ПРИСЪДА № 500120 / 22.02.2022
год., постановена от Районен съд – Разлог по н.о.х. дело № 461 по описа за
2019 год. е правилна и законосъобразна, породи което следва да бъде
потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 500120 / 22.02.2022 год.,
постановена от Районен съд – Разлог по н.о.х. дело № 461 по описа за 2019
год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10