Решение по дело №1330/2019 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         / 18.11.2019 г.      гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийскияткият районен съд                           II състав                            

На шести ноември                                        две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н.С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 1330 по описа за 2019 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

  Подадена е молба от А.А.А. срещу П.А.А..

В молбата се твърди, че страните са баща и син и живеят заедно в една къща в гр.*******. Твърди се, че години ответникът злоупотребявал с алкохол като след употреба на алкохол ставал раздразнителен биел молителя, обиждал го, заканвал се, че ще го убие и го гонил от дома му.

Твърди се, че молителят заедно покойната си съпруга дарили на ответника жилището, в което живеят в гр.******* като си запазили правото на пожизненото му ползване.

Молителят заедно с останалите си деца многократно говорили с ответника да спре насилственото си поведение спрямо баща си, но той не преставал.

На 07.09.2019г. в жилището на молителя в гр.******* ответникът отново го бил, псувал и заплашвал, че ще го убие.

Иска се налагане спрямо ответника на заповед за защита с мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.3  от ЗЗДН.

Издадена е заповед за незабавна защита с No 12/17.09.2019г. с мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като се задължи ответника да се въздържа от извършване на насилие спрямо молителя и му се забрани да приближава молителя, дома в който живее в гр.*******, ул*******, местата за социален отдих и контакт на молителя на по-малко от 50 метра разстояние

В проведените по делото открити съдебни заседания молителят чрез процесуланият си представител поддържа молбата и моли да бъде уважена. Ответникът чрез процесуланият си представител моли молбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на приложените към молбата и събрани писмени и гласни доказателства по делото, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителят е декларирал, че на 07.09.2019. в гр.******* в дома му срещу него е реализирано домашно насилие, като сина му ответник по делото го е нападнал, упражнил е физическо насилие над него, бил го, псувал го, заканил му се, че ще го убие. Декларирано е, че ответникът системно упражнява домашно насилие над сина си.

От предстаевното удостоверение за наследници е видно, че Й. А. е починала на 07.08.2016г. и е оставила за наслендици съпругът си – молителя по делото и 4 деца едно, от които ответникът.

От представения по делото нотариален акт се установява, че на 17.05.1999г., молителят и съпругата му са дарили на ответника жилището, в което живее молителя в гр.*******.

От представената по делото епикриза и препис извлечение от акт за смърт се установява, че на 07.07.2019г. в резултат на пътен инцидент е починал сина на ответника и внук на молителя. В пътният инцидент е пострадала съпругата на овтетника, на която е направена операция.

От самолетни билети и служебна бележка се установява, че ответника, заедно със съпругата си и починалия си син – А. П. А. са пътували от ***** за ***** на 15.06.2019г. и са имали билет за обратно на 28.08.2019г.. Установява се, че ответникът работи в норвежко дружество на работа на повикване.

От показанията на св.Я. и св.В., които съдът кредитира като еднопосчни и кореспондираши със събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните били добри, като след смъртта на сина на ответника, молителя е споделил на св.Я. и св.В., че са се скарали. Молителят им разказал, че говорил по телефона и са се скарали с ответника, който иксла да го бие, обиждал го и го заплашвал, обвинявал го, че той е виновен за смъртта на внук си. Молителят казал на св.Я., че това се случило на 07.09.2019г..

От показанията на св.А. и св.Д., които съдът кредитира като еднопосчни и кореспондираши със събраните по делото доказателства се установява, че страните не са имали конфликтни по между си. На 07.09.2019г. не са се карали, тъй като са правили струване на сина на ответника и цял ден в къщата е имало хора. На 03.09.2019г. страните са се скарали. Ответникът, заедно със съпругата си, св.А. и други лица били седнали в двора и чули как молителя говори по телефона със сестра си, че щял да изчка още малко ответника и съпругата му и да ги изгони, казал, че те не са ходили на гроба на сина си след смъртта му. Ответникът се ядосал и му казал, как не го е срам предвид възрастта му да говори така. По времето на караницата молителят бил в стаята си, а ответника на двора. От около 4-5 години ответникът и семейството му не живее в ***** и се връща за около месец в годината.

От показанията на св.Я., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че  отношенията между страните са добри и никога не са подавали сигнали до полицията за скандали и полицейски органи никога не са ги посещавали, нямало е жалби.

От обясненията на молителя, които съдът кредитира в една част се установява, че е говорил със сестра си, ответникът го е чул и започнал да го псува. Молителят не е доволен, че итветникът не полагал грижи за него както трябвало, тъй като той му дарил къщата си и иска да развали договора за дарение. Съдът не кредитира показанията в частта, в която молителя твърди, че ответникът го е псувал, тъй като това не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.

От обясненията на ответникът, които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ответникът, който бил в двора заедно със семейството си чул, че молителя говори по телефона със сестра си, че иска да го изгони, че ответника чакал сина му да почине, за да започне ремонти.  Ответникът се ядосал и му казал как не го е срам и че той е трябвало да почине.

От правна страна съда намира за установено следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 т.1 и по т.3 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се спори, че страните са баща и син, че живеят в едно жилище, когато ответникът е в *****, представляващо къща в гр.*******, ул*****, като молителят живеел на първият етаж, а сина на втория етаж,  като дата на процесния акт на извършено домашно насилие е посочен 07.09.2019г., а молбата е депозирана на 17.09.2016г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящият случай не се установи ответникът да е извършил домашно насилие спрямо баща си на 07.09.2019г.. От събраните по делото гласни доказателства на св.А. и св.Д., които съдът кредитира се доказа, че на 07.09.2019г. между страните по делото е нямало конфликт. Такъв е имало на 03.09.2019г.. Не всеки конфликт между лица посочени в чл.3 ЗЗДН следва да се квалифицира като домашно насилие. От гласните доказателства по делото се установи, че страните са се скарали по повод телефонен разговор между молителя и сеестра му, в който той е коментирал ответника. В резултат на чутото ответникът се е ядосал и е изразил мнението си спрямо баща си, но не го е псувал, както се твърди от молителя, нито го е обиждал, нито го е удрял. Дори разговорът по между им е бил на разстояние – молителят е бил в стаята си, а ответникът на двора.

Установи се, че отношенията между страните са били добри и те не са се карали предо това. Конфликтът по между им е бил инцидентен и то провокиран от мъката им по повод загубата на сина на ответника, внук на молителя. Съдът отчита емоционалното състояние на страните по делото предвид смъртта на ответника и че това нестабилно емоционално състояние е почва за възникване на конфликт между страните по всякакви поводи и за размяна на остри необмислени думи, изречени в състояние на афект.

Показанията на св.Я. и св.В. в частта за нанесените обиди от ответника към ищеца не отразява техни впечатления, а само разказ на самия молител за случилото се, поради което съдът не ги кредитира. Съдът отчита, възрастта на молителя, недовоството му от липса на грижи спрямо него от ответника, желанието му да развали направеното в полза на ответника дарение като възможни причини за начина на възприемане и разказване на св.Я. и св.В. на конфликта между него и ответника, било то и несъзнавано.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че спрямо молителя не е извършен твърденият акт на домашно насилие и исканите мерки за защита от домашно насилие не следва да се налагат. Следва да бъде отменена издадената заповед за незабавна защита.

Съобразно разпоредбата на чл. 11 ал. 3 ЗЗДН и изхода на спора молителя следва да заплати държавната такса за воденото производство в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.А.А. с ЕГН ********** срещу П.А.А. с ЕГН **********, за налагане на мерки за защита от извършен спрямо него на 07.09.2019г. акт на домашно насилие в гр.******* от П.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита.

ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита с No 12/17.09.2019г., издадена в полза на А.А.А. с ЕГН ********** срещу П.А.А. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският Районен Съд дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лева.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................