№ 41
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204908 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. СТ. ТР. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: с. *, общ. *, обл. София, срещу Наказателно постановление №
006213/08.10.2021 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция пътна инфраструктура, с което за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
– „Глоба” в размер на 1800,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно. Посочва се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не
кореспондира с действителната, като жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение. Застъпва, че задължението за закупуване на маршрутна карта е било изпълнено
от собственика на ППС, като поради грешка в системата е бил генериран по-късен час на
закупуването. Оспорва се авторството на нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник - адв.
* – САК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира върху това, че
процесното превозно средство е собственост на юридическо лице, като липсват
доказателства на процесната дата то да е било управлявано именно от жалбоподателя. Под
евентуалност пледира за квалифициране на нарушението като маловажно с приложението на
чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която
пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
1
законосъобразно, считайки, че авторството на нарушението е безспорно установено.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а под евентуалност и в
случай че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на жалбоподателя. Представя писмени бележки по същество, в които подробно развива
съображенията си за законосъобразност на санкционния акт и неоснователност на
възраженията на жалбоподателя.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
известието за доставяне (л. 6) – НП е връчено на жалбоподателя на 15.10.2021 г., а жалбата е
депозирана на 21.10.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 14.06.2021 г. в 17.40 часа на път I-6, км. 495, пътен участък Айтос-Бургас, в
посока към гр. Бургас, св. * – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ спрял за
проверка товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *, собственост на „*“ ЕООД, с прикачено
полуремарке, отново собственост на същото дружество, управляван от жалбоподателя Т.. В
хода на проверката свидетелят установил, че на 01.06.2021 в. в 19.00 часа същото ППС е
било управлявано по път извън населено място – Автомагистрала „Тракия“ (А-1), 357+949
км., в поска на движение – намаляващ километър (към гр. София), като този участък е бил
включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за посоченото ППС не е била заплатена
пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Свидетелят преценил, че водач
на ППС на дата 01.06.2021 г. също е бил жалбоподателят (на база на твърдени негови устни
обяснения), поради което и именно на него съставил АУАН с бл. № 006213/01.06.2021 г., в
който описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП. Като
доказателство приложил запис от информационната система на АПИ с № 006213/01.06.2021
г.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В
графата за възражения написал, че има такива, без да ги конкретизира. В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнителни писмени възражения
(л. 3), в които посочил, че за движението на ППС през процесния участък на 01.06.2021 г. е
имало закупена маршрутна карта с № 21060158060722, поради което и не би следвало да
носи отговорност.
Въз основа на АУАН на 08.10.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган се запознал с възраженията, но преценил, че водачът следва да носи отговорност
защото закупената маршрутна карта е с начален час - 19.54 часа, а нарушението е заснето в
19.00 часа. На база на това АНО преценил, че горните факти, нарушават разпоредбата чл.
139, ал. 7 ЗДвП, поради което и на основание 179, ал. 3а ЗДВП наложил на жалбоподателя
2
административно наказание –„Глоба” в размер на 1800 лева. Изрично посочил, че не са
налице основанията за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл.
28 ЗАНН, но без да излага конкретни мотиви в подкрепа на този извод.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на
чл. 189е, ал. 12 ЗДвП), а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че авторството на деянието е останало недоказано, поради
което и издаденото срещу Т. НП е незаконосъобразно.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
3
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая няма спор, че жалбоподателят Т. е бил установен от контролните органи да
управлява ППС на 14.06.2021 г. Безспорно е и че превозното средство е собственост на
юридическо лице – „*“ ЕООД. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че именно Т. е
управлявал камиона на датата, за която е санкциониран (01.06.2021 г.), за да може да се
приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. На
01.06.2021 г. товарният автомобил не е бил спиран за проверка и контролните органи не са
се уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е
ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист, декларация от
собственика и т.н.), от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно Т. е
управлявал ППС-то и на 01.06.2021 г. Изявлението на актосъставителя, че пред него
жалбоподателя е заявил, че той е управлявал камиона на 01.06.2021 г., освен че се оспорва от
жалбоподателя е и крайно недостатъчно, за да се приеме, че този факт е доказан по
безспорен начин, доколкото водещ принцип в наказателното, а и
4
административнонаказателното производство е, че „обвинението“ не може да почива само
на самопризнания. В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал
доказателства, които в нужната степен да доказват, че на 01.06.2021 г. именно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция, формирана по напълно аналогичен случай - Решение № 1919 от
2.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2549/2021 г.
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая)
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател –
от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена
санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако
в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата № 006213/01.06.2021 г.) и след като
са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то и те е следвало да
процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да съставят АУАН (издадат ЕФ) на
собственика-юридическо лице. Едва след това и само ако търговецът възрази – АНО е
следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация,
придружена и от СУМПС. В случая нищо от това не е сторено, поради което и с оглед
изричното оспорване от страна на жалбоподателя на авторството на деянието, съдът счита,
че този факт е останал недоказан, а от там незаконосъобразно е била ангажирана и
отговорността на Т..
Независимо от горното съдът счита, че в конкретния случай, дори да се приеме, че
действително Т. е автор на нарушението, то крайният извод за отмяна на НП пак би бил
същият и това се дължи на обстоятелството, че извършеното носи всички признаци,
позволяващи да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
5
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл .11 ЗАНН.
В случая безспорно за използването на пътната мрежа е била закупена маршрутна
карта с № 21060158060722, с която е било заплатено за ползването на пътя. Действително
тази карта не е била закупена преди започване на превоза, а около 50 минути след това,
което формално е нарушение на законовите изисквания. Не може да се подмине обаче, че
все пак задължението е било изпълнено много преди приключване на превоза и много преди
да бъде потърсена отговорността на водача, като в заплатения маршрут е включен и този
участък от пътя, през който камионът вече е минал – т.е. реално целият маршрут е бил
заплатен и не са възникнали никакви вреди за фиска. Няма данни за предишни нарушения
на водача или на собственика
Горните обстоятелства характеризиращи деянието преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с
останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин
маловажност на случая на административно нарушение.
Ето защо настоящата инстанция намира, че дори да се приеме, че административното
нарушение е извършеното от жалбоподателя, то същото се явява с незначителна степен на
обществена опасност и като такова е малозначително, поради което, наказателното
постановление така или иначе следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискала присъждането им. По
делото е приложен договор за права защита и съдействие (л. 34), от който се доказва, че е
бил заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 400 лева с ДДС. По делото е направено
възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4
ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
6
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя
страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 до 5000
лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или
в конкретния случай минималното възнаграждение е 356 лева, а заплатеният адвокатски
хонорар е само с 44 лева над този минимум. При това положение съдът счита, че
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно и в полза на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в реално заплатения размер
от 400 лева, който съдът намира за справедлив, с оглед фактическата и правна сложност на
делото и конкретно извършените от адвоката действия.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 006213/08.10.2021 г., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция пътна
инфраструктура, с което за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП на ИВ. СТ. ТР. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 1800,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ: ********** да ЗАПЛАТИ
на ИВ. СТ. ТР. с ЕГН: ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
като по отношение на АНО препис от решението ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изпрати с
ОТДЕЛНО съобщение и на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура (с оглед измененията
в ЗАНН относно процесуалната легитимация на АНО).
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7