Разпореждане по дело №300/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл. 422 ГПК.

Образувано е по молба на ПИБ -С., в която се твърди, че ответникът С. А., от гр. С., била поръчител по договор за банков кредит от 04.02.10г. Главен длъжник по договора била М. Богданова, стойността на задължението била 9000евро, а крайният срок на погасяване 30.01.17г. Твърди, че на 28.02.10г. длъжникът следвало да погаси поредната вноска по кредита, което задължение не било изпълнено повече от 5 дни. Банката изпратила уведомително писмо до длъжника от 19.09.12г., с покана за погасяване на задължението в 7-дневен срок, която покана била получена от длъжника на 20.09.12г., като в дадения срок по поканата не последвало плащане на задължението, а банката направила кредита предсрочно изискуем.

Писмо - покана за изпълнение било изпратено и на поръчителя - ответник и било получено от него също на 20.09.12г., като не последвало плащане и от поръчителя. Затова банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК. Било образувано ч.гр.дело №1499/12г. на РС-С., по което съдът издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу длъжника и поръчителя за следните суми : 9000евро просрочена главница, 3280.71евро договорна лихва за периода 12.05.10г. - 19.11.12г., 773.55евро наказателна лихва от 28.10.10г. до 19.11.12г., законна лихва от 20.11.12г. до окончателното им плащане, разноски в заповедното производство от 510.64лв. На 12.12.14г. банката получила уведомление от съда, за получено в срок възражение от поръчителя срещу издадената заповед за изпълнение. Моли съда да установи съществуването на посоченото по-горе задължение спрямо ответника, като солидарен длъжник, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 23.11.12г. по ч.гр.д.№ 1499/12г. на РС-С.. Претендира и направените в исковото производство разноски.

В срока за отговора е постъпил такъв от ответника С. А.. Поддържа, че искът бил недопустим, респ. неоснователен. Исковата молба била нередовна. Не било ясно посочено по какви съображения кредиторът поддържал, че ответникът бил едновременно поръчител и солидарен длъжник. Това ограничавало правото на защита на ответника и представлявало нередовност на исковата молба. Към нея не била представена справка по чл.366 ГПК. Искът не бил предявен в течение на 6 месеца от падежа на главното задължение, затова искът бил погасен по давност, според чл.147, ал.1 ЗЗД. Искът бил и неоснователен, защото не бил предявен в 6-месечен срок от падежа на всяка вноска по погасителния план, или кредиторът бездействал повече от 22 месеца от падежа на първата, а и на последващата втора вноска. Предсрочната изискуемост на кредита не била обявена нито на главния длъжник, нито на поръчителя, затова липсвало основание за издаване на заповед за изпълнение, поради настъпила предсрочна изискуемост.

Ищецът е подал допълнителна искова молба. В нея поддържа, че поръчителят отговарял солидарно с главния длъжник по кредита, затова твърденията в исковата молба били, че е налице солидарна отговорност. Справката по чл.366 ГПК била приложена към заповедното производство, затова прилагането му по настоящото елиминирало това възражение на ищеца. Искът не бил погасен по давност, тъй като давността по чл.147, ал.1 ЗЗД настъпвала 6 месеца след падежа на главното задължение, т.е. след 30.01.17г., а не на отделните погасителни вноски. Както по отношение на главния длъжник, така и на ответника били своевременно настъпили последиците на предсрочната изискуемост по чл.10.12., б "а" от общите условия, а именно: просрочване на месечна вноска повече от 5 дни; уведомление на неизправния длъжник от банката с даден срок за изпълнение; неизпълнение на задължението от главния длъжник в определен от банката срок; воля на банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Ответникът е подал и допълнителен писмен отговор. Приема, че искът е насочен срещу него като солидарно отговорен поръчител. Поддържа, че непредставянето на справката по чл.366 ГПК ограничавала правото на защита. Обстоятелството, че поръчителят не бил уведомен за това, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а в исковата молба не бил посочен денят, в който кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, опорочавало издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в този смисъл т.18 от ТР №4/14г., съответно правело нередовна исковата молба.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Предявен е иск по чл.422 ГПК, с който кредиторът-ищец претендира установяване спрямо ответника на съществуването на дълг, за който била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от сметка, след подаване на възражение срещу тях. В тежест на ищеца е да установи сключването на договора за кредит и поръчителство, неизпълнението на главния длъжник и поръчителя, както и твърденията за отправени покани за изпълнение до двамата с изтичане на срока за изпълнение. Следва да установи, по-нататък, размера на задължението по извлечението от сметка, както и издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по тях, а също, че е уведомил длъжника и поръчителя за обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е да установи възраженията за изтекла давност.

Фактите по сключването на договора за кредит от 04.02.10г./л.5-6/ и договора за поръчителство от 04.02.10г. /л.-10/, са безспорни. Няма спор, по-нататък, и относно факта, че главният длъжник М. Б. е извършила няколко частични плащания по погасителния план, след което е преустановила плащанията.

За установяване на размера на дълга, като главница и лихви, е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. Заключението по нея е обективно и компетентно, и съдът го приема изцяло. Според заключението /л.69-73/, размерът на предоставения кредит на М. Богданова бил 9000евро, усвоен на 04.02.2010г. Последната извършила плащания по договора в размер на 527.36евро, в това число главница 0.00 евро, лихва 527.36евро, от които редовна договорна лихва 425.96евро и наказателна лихва 101.40евро, като отделните плащания и погашения са посочени в таблицата по т.3, /л.69-70/. След като частичните плащания не са били в състояние да покрият вноската като главница, лихви, такси и разноски, частичното плащане е прихванато към договорната лихва, наказателната лихва и липсва погасяване на главницата. С незначителни изменения изчисленията на вещото лице по отношение на договорната и наказателната лихва, съвпадат с т.нар. изчисление от системата на банката, в 9.1. /л.71 и л.72/, договорната лихва в периода 28.02.10г.-20.11.-12г. е в размер на 3701.68евро, за разлика от изчислената от банката сума от 3706.68евро, размерът на наказателната лихва за същия период, определен от експертизата е 851.40лв, вместо определения от банката размер от 874.95лв. Тези суми са различни от посочените в извлечението от сметките /л.6 и 7 от ч.гр.д. №1499/12г. на РС-С./, тъй като периодът на олихвяване по извлечението от сметките е от 28.05.2010г. до 19.11.2012г, т.е. с близо три месеца по-кратък от изчислението на експертизата.

Няма спор, че ищецът е изпратил покани за плащане на дължимите суми както на главния длъжник, така и на поръчителя, с писма с обратни разписки, подписани от адресатите на 20.09.12г. /л.11-12/. От съдържанието на писмата се установява, че те са единствено покани за плащане, но не съдържат уведомление /обявяване/ на главния длъжник или на поръчителя, че кредитът е бил обявен от кредитора за изцяло и предсрочно изискуем.

Не се спори между страните относно обстоятелствата, свързани със заповедното производство. Кредиторът-ищец е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по извлечение от сметка на 20.11.12г., издадена е била заповед за изпълнение № 932/22.11.12г. по ч.гр.д. № 1499/12г. на РС-С., подадено е било възражение от ответника С.А. в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, и искът е предявен в срока по чл. 422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Искът е предявен от надлежна страна – кредитор в заповедното производство, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по извлечение от сметка по договор за банков кредит и договор за поръчителство. Спазени са процесуалните срокове за предявяване на иска, исковата молба е редовна от външна страна, платени са държавните такси, затова искът е допустим и следва да се приеме за разглеждане.

Разгледан по същество, е неоснователен.

Главното правопрепятстващо възражение на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита не му е била обявена преди подаване от кредитора на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е основателно. Затова правилна е интерпретацията на ответника по т.18 от ТР №4/2013 на ОСГГК на ВКС, в този смисъл. Изявлението на кредитора, че ще смята остатъка от кредита, включително оставащите неплатени вноски за изцяло и предсрочно изискуеми, внася съществено изменение в условията на договора, затова трябва да е било обявено както на длъжника, така и на поръчителя, преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Такова обявление в случая не е извършено, затова изискуемостта на задължението, като предпоставка за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не е била настъпила. Затова искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователно е възражението за давност и отговорността на поръчителя по чл. 147, ал.1 ЗЗД, тъй като падежът на главното задължение 30.01.17г. не е настъпил, следователно не е погасена по давност отговорността на поръчителя.

Искът в частта за разноските в заповедното производство е недопустим и следва да се остави без разглеждане, тъй като те не са част от задължението.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на „. И. Б. – София, ЕИК *****, съдебен адрес гр. П., ул. „М.” № **, юриск. М.М. да се признае за установено по отношение на С. Е. А., ЕГН * от гр. С., ул. „. Ш. № 1. В. .1, А., съществуването на изискуемо парично вземане спрямо нея като солидарен длъжник, произтичащо от договор за кредит № ********/04.02.2010г. и договор за поръчителство от 04.02.2010г., въз основа на които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.11.12г. по гр.д. № 1499/12г. на РС-С., за 13 054.26евро, от които 9 000евро просрочена главница, 3 280.71 евро договорна лихва за периода 12.05.2010г.-19.11.2012г., 773.55 евро наказателна лихва от 28.02.2010г. до 19.11.12г., ведно със законната лихва от 20.11.12г. до окончателното им плащане, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на ПИБ - София да се признае за установено спрямо С. Е. А. съществуването на задължение за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №1499/12г. на РС – С. от 510.64лева, като недопустим.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: