гр. Видин 01.03.2019 г.
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на първи март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: И.
И.
Членове: В. С.
Р. Д.
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора М. К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №4 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №553, постановена на 19.12.2018г. по н.о.х.д.№1496 по описа за 2018г. на Районен съд - Видин, подсъдимият С.А.М., ЕГН**.*********, е признат за виновен в това, че на 13.11.2018г. в град Видин, по ул."*", с посока на бул. „П" към сградата на предприятие „Випом" управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „А6" с ДК №*, собственост на А. Б.Г. от град Видин, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказанието му за това деяние по административен ред с НП №17-0291-000384 от 11.12.2017г. издадено от Началника на РУ - Кула при ОД на МВР - Видин, влязло в законна сила на 29.12.2017г- престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на същото основание и във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от четири месеца при „строг"режим на изтърпяване.
По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила една въззивна жалба от подсъдимия С.А.М., чрез защитника му адвокат Б.В. ***, в която се сочи, че обжалва присъдата само относно размера на наложеното наказание. Считат, че така направената квалификация и събраните писмени доказателства обосновават приложението на чл.55 от НК.
Със жалбата се иска да бъде изменена атакуваната присъда, като бъде постановено решение, с което бъде намален срока на наложеното наказание „лишаване от свобода" на три месеца.
В съдебно заседание пред въззивният съд представителят на обвинението поддържаше присъдата на Районния съд да бъде потвърдена, тъй като категорично е доказано, че подсъдимият след като е наказан по административен ред е управлявал МПС и освен това наказанието му е съобразено със съдебното му минало от една страна, а от друга така определено то ще изиграе своята възпитателна роля и поради това се иска присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия поддържаше, че действително присъдата е правилна и законосъобразна, но искането е независимо, че става дума на намаляване на наложеното наказание с един месец, то имало значение за подсъдимия, тъй като е постановено ефективно изтърпяване.
Видинският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, като провери правилността на решението и предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от подсъдимият С.А.М., който е страна по делото и има правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата:
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и която въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно това, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от
субективна страна. От друга страна, и въззивният съд, след като се запозна в всички събрани по делото доказателства и мотивите на първостепенния съд, намира също, че така предявеното обвинение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Видно от въззивната жалба, единственото оплакване е само относно размера на наложеното наказание, като в тази връзка се и ска размера да бъде намален от четири месеца на три месеца „лишаване от свобода".. Считат, че така направената квалификация и събраните писмени доказателства обосновават приложението на чл.55 от НК.
Освен посоченото по-горе във връзка със служебната проверка на присъдата, относно това оплакване, съдът прие, че същото е неоснователно поради следните съображения: на първо място, видно от атакуваната присъда, първостепенният съд е приложил именно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и поради това е наложено наказание „лишаване от свобода" значително под определения от разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК минимален размер от една година. При това, ал.2 на посочената разпоредба е по-тежко наказуемия състав, законодателят е отчел, че се касае за по-висока степен на обществена опасност както на самото деяние, така и на личността на дееца, който още в едногодишен срок от налагането на административното наказание не се е въздържал от ново по-тежко нарушение, и си е позволил в този едногодишен срок от налагане на наказание по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, без да е придобил съответното свидетелство за управление да извърши инкриминираното деяние. Още повече, че видно от обширното свидетелство за съдимост, подсъдимия е осъждан освен за криминални деяния по глава Пета - Престъпления против собствеността, така и за престъпления по глава Единадесета - Общоопасни престъпления, раздел втори -Престъпления по транспорта. Тоест въпреки множеството осъждания и ефективното изтърпяване на наложените наказания, подсъдимият с нищо не е показал, че е осъзнал, че има правила и норми, които трябва да се спазват.
Относно така определения размер на наказанието, първостепенният съд подробно се е мотивирал, изброил е съответните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които са обосновали прилагането на чл.55 от НК и е определил едно справедливо наказание. Въззивният съд не намира основание да намали с един месеца така определения размер, тъй като всичко което е свързано с определянето на размера е съобразено от първостепенния съд. Едно подобно намаления може да послужи само за поощряване на
подсъдимия да върши подобни деяния, което е в разрез с изискването на чл.54 от НК.
Вземайки предвид горните си съображения, въззивният съд намира, че оплакването срещу обжалвания акт, посочени в жалбата е необосновано и неоснователно, а обжалваната присъда - правилна, обоснован и справедлива, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т.6 вр.чл.338 НПК, Видинският окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №553, постановена на 19.12.2018г. по н.о.х.д.№1496 по описа за 2018г. на Районен съд - Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: