№ 469
гр. Враца, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200626 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Ю. Г. М., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения М..
В съдебно заседание участието на лишения от свобода Ю. М. е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора. Същият поддържа молбата си и моли да бъде
уважена.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата, като счита че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода. При тези съображения прави искане за оставянето й без
уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 02.04.2024 г. на предходния
отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Ю. М., постановен
с определение № 158/25.03.2024 г. по ч.н.д. № 205/2024 г. по описа на ОС-Враца, до
настоящия момент е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Осъденият Ю. Г. М. изтърпява наказание от 12 години лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД № 351/2016 г. по описа на ОС-Видин, за
престъпление по чл.116, ал.1, т.3 НК.
Началото на наказанието е на 08.08.2016 г. Първоначалният режим за
1
изтърпяване на наказанието е строг. Към датата на постановяване на настоящото
определение - 14.11.2024 г., от това наказание е изтърпял 9 години, 9 месеца и 22 дни,
от които 9 години, 3 месеца и 6 дни фактически, а от работа 6 месеца и 16 дни.
Остатъкът за изтърпяване е 2 години, 2 месеца и 8 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишения от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и
преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 64 точки, в границите на средните стойности. Като дефицити,
по които има нужда от корекции са определени зоните: настоящо правонарушение,
отношение към правонарушението, образование и обучение, управление на финанси и
доходи, междуличностни проблеми, злоупотреба с алкохол и умения за мислене.
Рискът от вреди за обществото е висок и се обуславя от характера на настоящото
правонарушение - убийство на собствения му баща.
При направените последващи ревизии на оценката на риска е констатирано, че
рискът от рецидив при осъдения поетапно числово е понижаван до актуалните към
момента 55 т., запазвайки се в границите на средните стойности. Въпреки отчетеното
понижение се запазват дефицити в пет от първоначално установените проблемни зони,
а именно отношение към правонарушението – осъденият не разбира мотивите и не
поема отговорност за извършеното деяние, отрича извършването на престъплението и
смята съдебния процес за несправедлив; взаимоотношения – асоциален, налице е
затруднена комуникация с останалите; злоупотреба с алкохол - споделя за честа
употреба на алкохол, а и самото престъпление е извършено след употреба на алкохол;
междуличностни проблеми – с нисък праг на самоконтрол и агресивни прояви; умения
за мислене - не осъзнава проблемите си и не може да предложи адекватно решение на
същите. Рискът от вреди за обществото се запазва във високи граници.
В доклада е посочено, че корекционната работа с лишения от свобода М. не
оказва положително въздействие за постигане на необходимия поправителен ефект
върху личностното му развитие. Напротив, констатирано е, че същият не осъзнава
вината си и няма критично отношение към извършеното правонарушение.
До момента е наказван шест пъти, три пъти през 2022 г., и по един път през 2023
г. и 2024 г. Последното му дисциплинарно наказание е на 05.08.2025 г. Няма награди,
поради липсата на положителни прояви.
Освен това лишеният от свобода М. не проявява инициативност и желание за
участие в корекционни програми, пасивен е и към провежданите общопенитенциарни
дейности. Предпочита да прекарва времето в спалното си помещение, а предвид
заболяването му, не спортува и не участва в спортни мероприятия. За периода
05.05.2021 г. - 15.02.2024 г. е полагал четиричасов доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС
като хигиенист на мястото за престой на открито за лишените от свобода.
Видно от данните в доклада липсва положително отношението към плана на
присъда, като се наблюдава пълна незаинтересованост от негова страна към
изпълнение на поставените в него цели и задачи.
Цялостното поведение на осъдения, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, безразсъдното и рисково поведение, изблиците на гняв, които се
наблюдават при засягане на собствените интереси, наложените дисциплинарни
наказания, сочат че не е постигнат значим поправителен ефект от наложеното
2
наказание лишаване от свобода. Вземането на прибързани решения и поемане на
немотивиран риск са предпоставка за извършване на ново правонарушение.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на
присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с
лишения от свобода трябва да продължи в посока постигане на положителна промяна
в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално
поведение и подобряване на уменията за мислене, което ще способства за намаляване
на вероятността от извършване на повторно престъпление. С цел успешна
ресоциализация е препоръчано и преминаването през замяна на режима от строг на
общ и прекатегоризиране в открит тип, като последващи етапи от цялостно
изпълнение на целите на наказанието.
В обобщение на всичко изложено, крайната оценка на затворническата
администрация е, че лишеният от свобода М. все още не е дал категорични
доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на
живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ю. М. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за
сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на
риска от рецидив-55 точки, които макар и понижени в сравнение с първоначалните
стойности, остават в средния диапазон. Непроменен остава и рискът от вреди за
обществото-във високи граници. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения,
които са почти същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно,
че той няма критично отношение към извършеното престъпление, не осъзнава
наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им. Освен
това не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, като е налице
пълна пасивност от негова страна към изпълнение на поставените задачи. Данните в
доклада и досието на осъдения М. навеждат на извод, че при него липсва необратим
процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви. В случая наличните дефицити в множество зони, които следва да продължат
да бъдат обект на корекционно въздействие, запазването на средните стойности на
риска от рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото и наложените
дисциплинарни наказания са показателни за това, че престоят в затвора не е довел до
безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Ето защо корекционната работа с
него следва да продължи интензивно в насока снижаване на риска от рецидив и вреди
за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение
на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при
освобождаването му от затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен
начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
3
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ю. Г. М., роден на
*** в гр.Видин, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца,
ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в
размер на 2 години, 2 месеца и 8 дни, от наказанието в размер на 12 години лишаване
от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 351/2016 г. по описа на ОС-Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4